Определение по дело №8334/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17021
Дата: 6 юли 2022 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Богдан Русев Русев
Дело: 20221110108334
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17021
гр. София, 06.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110108334 по описа за 2022 година
Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 30643/17.02.2022г. на
СРС, подадена от Й. В. В. срещу „Стик Кредит“ АД.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което
ще се проведе на:
Дата: 27 септември 2022г.
Час: 13:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за заседанието страните и участниците в
производството.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
Ищцата Й. В. В. чрез адв. П.Н. – АК-Варна, е предявила срещу „СК“ АД
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено между
страните, че Й. В. В. не дължи на „СК“ АД сумата от 562,85 лева,
представляваща неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 17 от
сключен между страните Договор за потребителски кредит, предоставен от
разстояние, № 684171/12.04.2021г.
Ищцата твърди, че с ответника сключили договор за потребителски
кредит. Същият изисквал от нея да предостави обезпечение – поръчителство
1
или банкова гаранция, за неизпълнението на което се начислявала неустойка
по чл. 17 от договора в значителен размер – 0,9% дневно от усвоената по
кредита сума. При отпуснат заем от 1000,00 лева начислената на ищцата
неустойка възлизала на 562,85 лева. Обосновава се недействителност на
клаузата, предвиждаща неустойката, както и излизането извън присъщите
обезщетително-обезпечителна и санкционни функции, превръщайки се само в
средство за обогатяване на кредитора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "СК" АД чрез адв. Х.Н. – АК-
Разград, е подал Отговор на исковата молба, вх. № 123048/15.06.2022г. на
СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Обосновава
позиция, че клаузата за неустойка е валидна, като по отношение на нейната
действителност не се прилагали правилата за защита на потребителите, а само
тези на ЗЗД. Нормално било наличието при положение, че обезпеченото от
нея задължение не се изпълнява. Сочи се, че такава неустойка не била
начислявана и събирана. Дружеството било изпълнило коректно своите
задължения спрямо заемателката, а предоставянето на обезпечението след
сключване на договора и даване на съответната сума в заем било обусловено
от естеството на дейността на ответника, който отпускал бързи кредити на
хора, които неотложно се нуждаят от пари и в тази връзка не могат да
разчитат на кредитиране от банка. Неустойката съответствала на присъщите
функции, а досежно размерът липсвало законово ограничение. Големият
размер се дължал на продължителното неизпълнение на длъжницата, която не
била длъжна да сключва договора веднага, като можела да намери първо
поръчител.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за
ответника. Същият следва пълно и главно да установи, че претендираните от
него и оспорени от ищеца вземания съществуват и са дължими и изискуеми.
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е дал съгласието си за
сключване на договор от разстояние. В тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си
правни последици.
Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата
2
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства, тъй като същите са относими,
допустими и необходими за решаване на правния спор.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по
делото в Република България. Същото задължение имат законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Ако същата не
стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Това задължение важи и за
хипотезата, при която страната е посочила електронен адрес за връчване.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде
уведомен, или той е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще
се приложат към делото и ще се считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано
в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес,
всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се
яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, което не
подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца,
ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл.
232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна
спогодба, като им указва значителните предимства на този начин за уреждане
на спора, най-вече бързото му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата
държавна такса ще бъде намалена наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора
помежду им чрез медиация: Към Софийския районен съд е създаден и
работи Център за спогодби и медиация. Медиацията представлява способ за
постигане на взаимно изгодно споразумение в рамките на съдебното
производство или извън него. Участието в процедурата по медиация е
3
напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато
прецени. В този случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да
бъде повлияно от процедурата по медиация, която обаче е възможно да
доведе до по-бързо, максимално съобразено с желанието и интересите на
страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече информация за
възможностите за медиация и предимствата ѝ може да бъде намерена на сайта
на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет.
2, ст. 204. За връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Н.а
- тел. 02/8955 423, 0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към
СРС и СГС; Eлектронна поща: spogodbi@srs.justice.bg. На страните да се
връчат заявления за започване на процедура по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните , че им се осигурява възможност до
приключване на първото по делото съдебно заседание да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него
проект на доклад, да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата
страна да се връчи и предназначеният за нея препис от отговора на
исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4