№ 151
гр. Габрово, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20244200500224 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеца АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ ЕАД срещу постановеното решение по гр.д.№382/2022г. на РС-Дряново.
В депозираната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
процесуално нарушение , като за такова се сочи, че към датата на изготвяне на заключението
вещото лице не е разполагало с банкови документи ,удостоверяващи извършено плащане на
посочените в договора застрахователни премии. Сочи се ,че е следвало да бъде изготвено
допълнително заключение относно това дали застрахователните премии са преведени по
банкова сметка на съответния застраховател. Твърди се ,че е осъществена хипотезата на
чл.201 ГПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно наличието на
нарушение на чл.10,ал.1 и чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК. Твърди се ,че в чл.7 от процесния договор
ясно и разбираемо е посочен общият размер на кредита ,който е 1180,21лв., както и
еднократна такса за оценка на риска в размер на 141,63лв. и уговорените условия за
усвояването му. В чл.8 са посочени стоките и услугите : моторна резачка , цена на стоката
1092,80лв. , като цена на услугите сумата от 43,27лв. и от 44,14лв., съответно Bank комбо
живот и Bank комбо безработица. Излагат се доводи ,че застрахователната премия е цена на
допълнителна услуга ,която е кредитирана от кредитодателя и чиято парична стойност се
дължи от потребителя. Тази стойност е финансов елемент от главницата по кредита. Сочи
се ,че възнаградителната лихва е визирана в чл.9 от договора и че лихвеният процент ,с
който се олихвяване предоставения кредит е 17,87 %; в чл.7 е посочен общия размер на
предоставения кредит, а в чл.10 е посочена и общата сума ,която потребителят следва да
върне. Месечната вноска включва два компонента – главница и договорна лихва, поради
1
което не е необходимо да се конкретизира върху кои точно суми ще се начислява
възнаградителна лихва. Излагат се доводи, че застраховката не се явява задължително
условие по смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗПК. Връщането на застрахователната премия от
заемополучателя на заемодателя, поради плащането й от последния на застрахователя, не е
неравноправна клауза. С нея не се цели и не се постига скрито оскъпяване на кредита.
Невключването на застрахователната премия в ГПР не съставлява нарушение на
императивна законова норма и размерът на ГПР не е над допустимия от закона максимален
такъв. Оспорва се да е нарушен чл.11,ал.1, т.10 ЗПК. При изчисляване на ГПР не се
включват разходите ,различни от покупната цена на стоката или услугата, които
потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга , независимо дали
плащането се извършва в брой или чрез кредит. Твърди се ,че процесната такса не е свързана
с усвояване на кредита. Плащането й не обуславя дали потребителя ще усвои кредита или
не. Същата покрива разходи, извършени от банката към момента на сключване на договора
и непосредствено след него. Същата има за цел да компенсира разходи на банката за
конкретния потребителски кредит , който е включен в общите разходи ,формиращи ГПР ,
който в процесния случай не надвишава законоустановения размер в чл.19, ал.4 ЗПК.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на кредитоспособността на
кредитополучателя е необходимо ,доколкото цели да предпази потребителите от
свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение и решаване спора по същество
,ведно със законните последици.
Не е депозиран писмен отговор от ответника.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ
на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС-Дряново решение №27
от 20.03.2024г. по гр.д.№382/2022г. , с което първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, иск по чл.422
ГПК против А. Ю. Ш., ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. ****, за признаване за
установено ,че ответницата А. Ю. Ш. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
сумата от 436,12 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № **********, сключен
на 05.01.2018 г. между “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и А. Ю. Ш., като с цесия от 31.08.2018 г.
вземането е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането и сумата от
27,50 лв. - обезщетение за забава за периода от 05.06.2018 г. до 10.12.2019 г., за които суми е
издадена заповед № 167/18.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 468/2019 г. по описа на Дряновския районен
съд, като неоснователен и недоказан. Съдът е приел ,че сключеният на 05.01.2018 г. договор
за потребителски кредит между “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и А. Ю. Ш. е недействителен на
основание чл.22 във вр. с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК и съгласно чл.23 ЗПК на
връщане подлежи само чистата стойност на кредита – предоставената заемна сума от
1092,80лв., но не и лихви и други разходи по кредита. Приел е ,че с направените девет
погасителни вноски по договора общо в размер на 1093,13лв. ответницата изцяло е
погасила дължимата главница , поради което предявената искова претенция за процесните
вземания за главница и обезщетение за забава следва да бъде отхвърлена.
2
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Предмет на заявената по гр.д.№382/20202г. по описа на РС-Дряново искова
претенция по чл.422 ГПК е установяване съществуването на вземането по издадената по
ч.гр.д.№468/2019г. по описа на РС-Дряново заповед по чл.417 ГПК за сумата от 436лв.
главница , законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното погасяване на дълга и сумата от 27,50лв. обезщетение за забава за периода
05.06.2018 г.-10.12.2019г. Дължимостта на претендираното вземане ищецът е обосновал с
неизпълнени от ответницата Ш. задължения по сключен на 05.01.2018 г. договор за
потребителски кредит с “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и цедиране на вземането на ищеца.
От представените писмени доказателства се установява, че “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е
цедирала на ищеца вземане по договор за потребителски кредит № **********, сключен с
ответницата А. Ю. Ш..
По делото не се спори, а това се установява и от събраните доказателства , че на
05.01.2018 г. между ответницата и “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е сключен договор за
потребителски кредит № **********. Съгласно клаузите на договора предоставеният
кредит е за закупуване на стока при общ размер на кредита 1180,21лв., със срок на договора
05.01.2019г. В чл.7.2.2 е уговорено, че в случаите, когато потребителя е пожелал да сключи
някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора при условията на чл.19 , част от средствата по кредита
,представляващи дължимата за конкретната застраховка сума , се превеждат от кредитора
директно по банковата сметка на съответния застраховател , за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписване на договора. В чл.8 от договора са
посочени стойността на стоката – 1092,80лв. и на двете услуги: Bank комбо живот- 43,27лв.
и Bank комбо безработица - 44,14лв. Като дължима обща сума от потребителя по процесния
договор съгласно чл.10 е сумата от 1453,16лв., с посочени 12 погасителни вноски в чл.11.2
от договора.
По своята същност процесният договор № ********** представлява потребителски
договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП -
физическо лице , като кредитът не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност , изхождайки от чл.2 от договора. Насрещната страна по договора
“ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД е търговец по смисъла на §13,т.2 от ДР на ЗЗП. Предвид на това за
процесните договорни правоотношения са приложими разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.
В процесния договор за потребителски кредит изрично е уговорено в чл.25.5
възможността кредиторът да прехвърли без ограничения и по всяко време вземанията си на
трето лице. В случая чрез цесия вземането по процесния договор е прехвърлено на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“АД , установено от представените по делото писмени
доказателства.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че има издаден първичен счетоводен
документ за сумата от 1092,80лв., представляваща стойността на закупената от ответницата
стока, въз основа на който вещото лице е дало заключение ,че кредитът по процесния
договор е усвоен. За сумите по двете застраховки – 43,27лв. и 44,14лв., в заключението е
посочено от вещото лице ,че не може да даде категоричен извод дали са усвоени и дали
следва да се включат в главницата. В табличен вид в заключението са отразени извършените
от ответницата плащания по процесния договор на обща стойност 1093,13лв. Като
приложение №1 към заключението са посочени 12бр. погасителни вноски по процесния
договор като главница и лихва. В заключението е отразено и с всяка от платените от
ответницата суми какви погасявания са правени по процесния договор за главница,
3
договорна лихва и обезщетение за забава.
От обясненията на вещото лице пред първоинстанционния съд в с.з. на 25.07.2023г.
се установява, че допълнително от ищеца са били представени на вещото лице документи за
заплатени застрахователни премии. Тези документи вещото лице е представило в с.з.
Изрично е посочило ,че сумите по двете застрахователни премии са включени към
главницата от 1321,84лв., към която е включена и еднократната такса за оценка на риска от
141,63лв., в приложение №1 към заключението. Становището на вещото лице е ,че ако
бъдат изключени двете застрахователни премии от главницата, това ще доведе до
намаляване размера на договорната лихва и обезщетението за забава.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение при събирането на доказателства с
недопускане на допълнителна експертиза по чл.201 ГПК със задача : дали застахователните
премии са преведени по банковата сметка на съответния застраховател.
Предмет на предявения иск по чл.422 ГПК е установяване дължимостта на
вземанията по издадената заповед за изпълнение срещу длъжника А. Ш., а не дали
кредиторът е превел посочените в процесния договор застрахователни премии на съответния
застраховател.
Допусната ССчЕ в първоинстанционното производство е с поставени задачи
,относими към предмета на предявения иск по чл.422 ГПК и съобразно доказателственото
искане ,направено с исковата молба. Ищецът е бил запознат със заключението ,като в
депозираната молба вх.№1896/13.07.2023г. /л.128 от първоинстанционното дело/ изрично е
заявил, че няма допълнителни въпроси по депозираното заключение.
В случая релевантно за спора е дали застрахователната премия трябва да бъде
включена в ГПР , като становището на жалбоподателя е ,че стойността на застрахователната
премия ,която е финансирана от кредитодателя , е финансов елемент от главницата по
кредита, доколкото с част от главницата е финансирана изрично поискана от потребителя
застраховка и че по процесния договор размерът на ГПР не е над допустимия от закона
максимален размер.
Съгласно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Общият размер на кредита не може да включва никоя от сумите, включени в общите разходи
по кредита за потребителя / р. по дело С-686/19 и дело С-377/14/. Съгласно постановеното
решение по дело С-377/14 чл.3,б.л и чл.10, §2 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския
Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски
кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета следва да се тълкува в смисъл, че
общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на
разположение на потребителя суми и поради това не включват тези , които заемодателят
използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не
се изплащат на потребителя. Незаконосъобразното включване на тези суми в общия размер
на кредита води до изчисляване на по-нисък ГПР, а оттам и неточност на данните , които
трябва да бъдат посочени в договора. Посочено е , че след като понятието „обща сума,
дължима от потребителя“ е определено в чл.3, б.з) от Директива 2008/48 като „сборът от
общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя „, то понятията „общ
размер на кредита „ и „общи разходи по кредита за потребителя“ взаимно се изключват и
поради това не би могло общия размер на кредита да включва суми, включени в общите
4
разходи по кредита.
В процесния договор за кредит тези изисквания не са спазени. Двете застрахователни
премии като цена на допълнителни услуги : от 43,27лв. и от 44,14лв., са включени към
размера на кредита – към сумата от 1092,80лв. ,което изрично е посочено в договора
относно общия размер на кредита – 1180,21лв. /чл.7.1 от договора/. В действителност тези
суми по застрахователните премии на практика не се изплащат на потребителя, а са
разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит като цена на
допълнителни услуги и които са известни на кредитора при сключване на договора.
Незаконосъобразното им включване в общия размер на кредита води до представяне на по-
нисък от реалния ГПР , при което се касае за хипотеза на „заблуждаваща търговска
практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/, което води и до прикриване на
действителните разходи по кредита за потребителя - конструкция за прикриване на
действителните разходи по кредита , при която хипотеза съгласно решение на СЕС по дело
С-714/22/, в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя „ по смисъла
на чл.3,б.ж) от Директива 2008/48/ЕО , а оттам и на понятието „годишен процент на
разходите“ по смисъла на чл.3, б.и) от Директивата са и тези разходи за допълнителни
услуги, когато те представляват конструкция ,предназначена да прикрие действителните
разходи по кредита .
Неточният размер на ГПР води до недействителност на процесния договор за
потребителски кредит на основание чл.22 във вр. с чл.11 , ал.1,т.10 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва, такси или други
разходи по кредита. В тази хипотеза на недействителност на договора отговорността на
кредитополучателя не следва да отпадне изцяло, а се запазва само по отношение на
главницата по договора за кредит. От доказателствата по делото е установено ,че с
извършените плащания по процесния договор ответницата е заплатила дължимата главница
от 1092,80лв., предоставена й като кредит за закупуване на стока , като поради
недействителност на договора на основание чл.22 във вр. с чл.11 , ал.1,т.10 от ЗПК и на
основание чл.23 ЗПК не дължи лихви , такси или други разходи по кредита. Предвид на това
предявеният иск по чл.422 ГПК за претендираните вземания по издадената заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№468/2019г. на РС-Дряново се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен, до който извод е достигнал и първоинстанционният
съд.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, заявено с молба вх.
№2492/11.06.2024г.,че в диспозитива на първоинстанционното решение липсва произнасяне
относно претендираната законна лихва от датата на подаване на заявлението в районния съд
до окончателното изплащане. Такова произнасяне има , като в диспозитива на решение №27
от 20.03.2024г. по гр.д.№382/2024г. на РС-Дряново изрично е постановено ,че се отхвърля
предявеният от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, иск по чл.422
ГПК против А. Ю. Ш., ЕГН **********, от гр. Дряново, ул. ****, за признаване за
установено ,че ответницата А. Ю. Ш. дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
сумата от 436,12 лв. - главница по Договор за потребителски кредит № **********, сключен
на 05.01.2018 г. между “ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД и А. Ю. Ш., като с цесия от 31.08.2018 г.
вземането е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.12.2019 г. до изплащане на вземането.
По изложените съображения обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано.
5
Предвид изхода на спора на жалбоподателя не са дължими разноски за въззивното
производство. От особения представител на ответника не е осъществено процесуално
представителство за настоящата инстанция ,предвид на което не следва да се определя и
заплаща възнаграждения на особения представител за производството пред въззивния съд.
На основание изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №27 от 20.03.2024г. по гр.д.№382/2024г. на РС-Дряново.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6