Р Е Ш Е Н И Е
420/17.5.2012г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, в публично съдебно заседание,
на двадесет и пети април през две хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело №2373 по описа за 2010 г. на ШРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени, в условията на кумулативност
осъдителни искове, с правно основание чл.55, ал.1, предл. второ и чл.78 от ЗЗД,
както и съединени в условията на евентуалност искове по чл.55, ал.1, предл. първо
и трето, и чл.59 от ЗЗД.
В исковата си молба ищецът- Р.И.Д., ЕГН **********
излага, че през 2005 г. между него и ответника- М.М.А., ЕГН ********** била
постигната договорка, по силата на която ищецът да предостави на ответницата
определена парична сума, която тя да
вложи за извършване на съвместна търговска дейност, и от която дейност
ищецът да получава част от печалбата. В изпълнение на тази договорка ищецът бил
превел на ответницата, чрез банков превод, сумите, както следва: на 22.06.2005
г. сума, в размер на 3 000 евро;
06.07.2005 г.- сума, в размер на 8 000 евро и на 10.02.2006 г. – сума, в
размер на 1 850 евро. За така извършените преводи били заплатени и
съответните банкови такси, равняващи се общо на сума от 282 от евро. Ищецът
сочи, че след получаване на сумите, ответницата нито го била уведомила дали са
вложени парите в някакъв бизнес и в какъв бизнес, нито страните са осъществили
някаква съвместна дейност. В този смисъл, ответницата не му е била заплащала и
някаква печалба от дейност, за осъществяването на която е вложила собствените
му средства. Същата не му била върнала и изпратените от него пари. Ето защо
моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му
заплати сумата от 12 850 евро, представляваща общ сбор от получени от
ответника суми, на основание чл.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД, тъй като същата
била получена с оглед на неосъществено правно основание / извършване на
търговска дейност от страните/, а в условията на евентуалност предявява
претенция ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца посочената сума, като
получена без основание или на отпаднало основание, или при хипотезата на чл.59
от ЗЗД, тъй като ответницата се била обогатила с исковата сума без основание за
сметка обедняването на ищеца. Ищецът моли съда да постанови решение, по силата
на което да осъди ответника да му заплати и сумата от 282.00 евро,
представляваща заплатените от ищеца разноски, представляващи такси за
извършените банкови преводи във връзка с постигната между страните договорка.
Сумите се претендират ведно с обезщетение за забава, в размер на законната
лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба пред
съда до окончателното им заплащане. Претендира и разноски.
Ответникът
редовно уведомяван и призоваван, изразява становище за неоснователност на
исковете, сочейки аргументи. Заявява, че през посочения от ищеца период
страните са извършвали съвместна дейност, но от тази дейност не е реализирана
печалба, като разходите били повече от приходите.
След като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, съдът възприе следното от фактическа страна:
Видно от представения от ищеца официално заверен
препис от платежно нареждане с дата 10.02.2005 г., се установи, че на
посочената дата е извършен превод на парична сума от 1 850 евро, нареден
от ищеца в полза на ответника, като за превода е платена такса от 111, 50 евро.
От приложените официално заверени преписи от нареждане за превод, ведно с
банково бордеро №1355/06.07.2005 г., се установи, че ищецът на 06.07.2005 г. е
превел по сметка на ответника сумата от 8 000 евро, като са извършени
такси за превода общо, в размер на 19 евро. От представения от ищеца официално
заверен препис от нареждане за превод на парична сума, се установи, че ищецът
на 22.06.2005 г. е превел парична сума на ответника, в размер на 3 000
евро, като е заплатил такси за извършване на превода, в размер 151, 50 евро.
Ответницата не оспорва обстоятелството, че е получила така отразените в
платежните документи суми, както и твърденията на ищеца, че между страните е
съществувала договорка за осъществяване на съвместна търговска дейност в Г,
където тя е пребивала към момента на извършване на паричните преводи. На
въпросите, поставени от страна на ищеца, допуснати на основание чл.176 от ГПК,
ответницата категорично заяви, че се е задължила писмено да върне на ищеца и
трето лице, сума в общ в размер от 40 000 евро, поради обстоятелството, че
първоначално е имала желание да обезщети същите. Посоченото изявления на
ответницата кореспондират и с приложения по делото официално заверен препис от
протокол от 29.05.2007 г., подписан от страните и трето лице. Соченият документ
не бе оспорен от ответницата, като от неговото съдържание се установява, че
ответницата се е задължила да предостави на ищеца и третото лице сума в общ
размер на 40 000 евро, като е посочено, че документът се съставя във
връзка с ликвидация на магазин на ул. “3- ти септември” в гр. А. От събраните
гласни доказателства, показанията на свидетелката- Л.Т., се установи, че ищецът
е предоставял на ответницата през периода 2005- 2006 г. парични суми, като част
от сумите били дадени като заем, а други- за осъществяване на съвместна дейност
в Г, като парите за съвместна дейност били около 10 000-12 000 евро. От
същите показания става ясно, че за получените от ответницата суми, последната
не е давала някакви отчети за извършвана съвместна дейност, както и не плащала суми
като резултат от същата дейност. Свидетелката заяви, че е присъствала на
телефонни разговори между страните, като ответницата на поставени от ищеца
въпроси: “какво става, кога ще върнеш парите”, същата е отговаряла: “ ще ги
върна, но по- късно”. Съдът дава вяра на така събраните гласни доказателства,
тъй като същите са ясни и кореспондират с останалите събрани доказателства по
делото.
От така изнесената фактическа обстановка, съдът
стигна до следните правни изводи:
В цялото частно право съществува принцип на
недопустимост на неоснователно обогатяване. Най- общо неоснователното
обогатяване предполага неоправдано разместване на имуществени блага при липса
на основание. Касателно заявената, като главна, претенция по чл.55, ал.1,
предл. второ от ЗЗД:
В конкретния случай ищецът твърди, че претендираните
от негова страна парични суми следва да му се върнат от ответницата, тъй като
сумите били получени от последната неоснователно, поради неосъществено
основание, а именно- неизвършена съвместна дейност в Г. Съобразно правната
доктрина, при разглеждания фактически състав на неоснователното обогатяване,
разместването на имуществените ценности първоначално става въз основа на правно
основание, което основание обаче не е пълно завършено, като неговото
окончателно довършване е в зависимост обикновено от осъществяването на едно
бъдещо отлагателно условие. Ако последното не се реализира поради една или
друга причина, законодателят счита, че основанието като цяло не е било осъществено.
Но за да се приложи състава на нормата на чр.55, ал.1, предл. второ от ЗЗД трябва
лицето дало имотната облага да не е причина за неосъществяване на основанието,
т.е. неосъществяване на основанието трябва да няма връзка с поведението на
лицето предоставило имуществената облага. В настоящата хипотеза безспорно се
установи, че ищецът е дал на ответницата посочените в исковата молба парични
суми, възлизащи на сума в общ размер на 12 850 евро, като не се спори
между страните, че сумите са предоставени за извършване на съвместна търговска
дейност в Г, т.е. безспорно е установено даването от ищеца на ответника на
имуществена облага, равняваща се на исковата сума. Съобразно тежестта на
доказване в процеса, изцяло в тежест на ответната страна е да установи
наличието на правно основание за получаване на процесните суми, а в конкретния
случай, че получените от ответника суми действително са вложени в някаква
съвместна търговска дейност. Имайки предвид събраните по делото доказателства,
съдът заключава, че ответникът не
установи по безспорен и категоричен начин, че предоставените му от ищеца
парични суми действително са вложени в някаква съвместна дейност, от която не е
реализирана печалба. От ангажираните от него страна писмени доказателства, не
става ясно от кого, за какво и защо са съставени документите, и най вече, че
имат връзка с осъществява от името и за сметка на двете страни съвместна
търговска дейност. Имайки предвид изложеното съдът заключава, че в случая
получените от ответника суми са получени без основание и по- конкретно с оглед
на неосъществено основание, т.е. разместването на процеснатата имуществена
облага е станало лишено от основание, тъй като няма данни парите да са вложени
в някаква съвместна дейност. В този случай даването от ищеца на ответника на
процесните парични суми е безпричинно, поради което ответникът дължи връщането
им на ищеца. Ето защо намира, че така предявения иск е изцяло основателен и
доказан, и следва да се уважи.
Доколкото съдът счита главния иск за основателен и
предвид съединението на самите искове, счита, че не дължи произнасяне по исковете
с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо и трето и чл.59 от ЗЗД.
Досежно претенцията за заплащане на сумата от 282.00 евро,
представляваща извършени разноски за извършените банкови преводи от ищеца,
съдът съобрази следното: Съгласно диспозитивното правило, предвидено в нормата
на чл.78 от ЗЗД, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В
настоящия случай, ответникът е поел задължението да вложи изпратените му от
ищеца парични суми в съвместна търговска дейност, която се установи, че не е
извършена по причина, за която не отговаря ищеца. Ето защо и с оглед посочената
норма заключава, че ответницата дължи заплащане на извършените по изпълнение
договорките между страните разноски, представляващи заплатени банкови такси за
извършените парични преводи. Поради изложеното намира, че така предявения иск е
основателен и доказан, и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски съразмерно с
уважената част от исковете, в размер на 2005, 30 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.М.А., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, да заплати
на Р.И.Д., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, сумата от 12 850 евро /дванадесет
хиляди осемстотин и петдесет евро/, на основание чл.55, ал.1,
предл. второ от ЗЗД, получена с оглед на неосъществено правно основание /
извършване на търговска дейност от страните/, от която 3 000 евро,
получена от ответника чрез банков превод, извършен на 22.06.2005 г., 8 000
евро, получена от ответника чрез банков превод, извършен на 06.07.2005 г., 1
850 евро., получена от ответника чрез банков превод, извършен на 10.02.2006 г.,
както и да заплати сумата от 282.00 евро /двеста осемдесет и две евро/, представляваща
заплатените от ищеца разноски, представляващи такси за извършените банкови
преводи във връзка с постигната между страните договорка, ведно с обезщетение
за забава, в размер на законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба – 14.06.2010 г. до окончателното им изплащане, както
и сумата от 2005, 30 лв. /две хиляди и пет лева и тридесет стотинки/,
представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: