РЕШЕНИЕ
№ 983
гр. Бургас, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120107387 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК – *********, против ЗЛ. Г. К., с която са предявени
три установителни иска за вземания, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч. гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС.
В законоустановения срок по делото не постъпва отговор от ответника.
В съдебно заседание представител на банката не се явява.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 03.12.2015 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД и З.Г. Р.
(понастоящем с фамилия К.) е сключен договор № *** за банков кредит (за краткост
Договора), по силата на който банката предоставя на физическото лице кредит в размер на
6000 лева по разплащателна сметка, като срокът за усвояване на кредита е до 16.12.2015 г., а
крайният срок за погасяване на кредита е 28.11.2020 г. Сумата по кредита е преведена на
03.12.2015 г. по разплащателната сметка на длъжника, която е изтеглена от К. на два пъти –
на 03.12.2015 г. и на 11.12.2015 г.
Според Договора К. следва да заплаща на банката годишна лихва, както следва: за
периода от отпускане на кредита до 28.11.2018 г. – годишна лихва в размер на 8,7 %; след
тази дата до края на Договора – годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран на
спестяванията (СЛП) на банката за лева, увеличен с надбавка от 6.7 пункта. Тази лихва е
договорена съобразно декларираното от К. трудово правоотношение и при изпълнение на
задължението тя да получава работната си заплата по разплащателната сметка в банката, по
която има издадена дебитна карта. В случай на прекратяване на трудовото правоотношение,
което е декларирано в т.14 от Договора, К. заплаща на банката годишна лихва, както следва:
1
за периода от отпускане на кредита до 28.11.2018 г. – годишна лихва в размер на 11,7 %;
след тази дата до края на Договора – годишна лихва в размер на лихвения процент, базиран
на спестяванията (СЛП) на банката за лева, увеличен с надбавка от 9.7 пункта. В случай, че
К. не получава заплатата си по разплащателната сметка в банката, тя заплаща на банката
годишна лихва, както следва: за периода от отпускане на кредита до 28.11.2018 г. – годишна
лихва в размер на 9,7 %; след тази дата до края на Договора – годишна лихва в размер на
лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП) на банката за лева, увеличен с надбавка
от 7.7 пункта. При едновременно настъпване и на двете събития (прекратяване на трудовото
правоотношение и неполучаване на заплата по разплащателната сметка в банката) К. ще
заплаща годишна лихва в размер на 12,7 %, респективно годишна лихва в размер на
лихвения процент, базиран на спестяванията (СЛП) на банката за лева, увеличен с надбавка
от 10.7 пункта.
Договорът е подписан от К., като тя подписва и получава погасителен план, според
който кредитът следва да бъде издължен на 60 вноски, всяка от които в размер на 123,89
лева. Тя подписва и получава и Общи условия на банката за кредити на физически лица (за
краткост ОУ).
Невнасянето на погасителните вноски на падежите им, води до начисляване на
наказателна лихва за просрочие (освен договорната лихва), което увеличава задължението.
По делото е приложено уведомление до К., без доказателства за получаването му,
според което поради прекратяване на трудовото й правоотношение, което е декларирала
пред банката, и неполучаване трудовото възнаграждение по разплащателната сметка,
считано от 28.06.2019 г. годишната договорна лихва се променя, но видно от „новия“
погасителен тя като размер е по-ниска от дължимата до 28.06.2019 г., респективно размерът
на погасителната вноска е по-нисък, а именно 121,66 лева. Следователно правата на
длъжника от тази „промяна“ не са нарушени.
По Договора от К. са платени 5 288,46 лева главница и 1535,75 лева възнаградителна
лихва, като остават непогасени: 711,54 лева главница по вноски с падеж 28.06.2020 г. –
28.11.2020 г.; възнаградителна лихва в размер на 12,01 лева по вноски с падеж 28.07.2020 г.
– 28.11.2020 г.; наказателна лихва в размер на 62,19 лева за периода 28.06.2020 г. –
16.03.2021 г.
Банката депозира срещу К. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГПК за следните суми: 711,54 лева главница по Договора; 12,01 лева
възнаградителна лихва за периода 28.07.2020 г. – 28.11.2021 г.; 65,37 лева лихва за периода
28.06.2020 г. – 16.03.2021 г.; законната лихва върху главницата от 17.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането. По това заявление е образувано ч.гр. дело №
***/2021 г. по описа на РС – Бургас. По него е издадена заповед за незабавно изпълнение №
***/18.03.2021 г. и изпълнителен лист № ***/22.03.2021 г., с който К. е осъдена да заплати
тези суми. Тъй като тя е уведомена за заповедта на основание чл.47, ал.5 от ГПК, банката
подава исковата молба по настоящото дело.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приложеното частно гражданско дело и
заключението на вещото лице съдебно-икономическа експертиза.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване при установителни
иска с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Договорът е действителен и съдът не констатира неравноправни клаузи по него.
По вземането за главница:
Безспорно към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС
2
(17.03.2021 г.), крайният срок за погасяване на кредита, който е дата 28.11.2020 г., е
настъпил, т.е. падежът на всички задължения (в това число и на главницата) също е
настъпил. Установи се по делото, че дължимата неизплатена главница по Договора е в
размер на 711,54 лева, поради което искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва
от депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
По вземането за възнаградителна лихва:
След като падежът на кредита е 28.11.2020 г., то К. дължи възнаградителна лихва
именно до тази дата, а не до 28.11.2021 г., както претендира банката с исковата молба и
както е отразено в заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени в хода на
заповедното производство. Тъй като ответникът е в забава за плащане на възнаградителна
лихва с начален момент 28.07.2020 г., искът е основателен за сумата от 12,01 лева за периода
28.07.2020 г. – 28.11.2020 г. и следва да бъде отхвърлен за периода 29.11.2020 г. – 28.11.2021
г.
По вземането за наказателна лихва:
Установи се, че погасителните вноски по кредита са просрочени, считано от
28.06.2020 г. Банката претендира такава лихва за периода 28.06.2020 г. – 16.03.2021 г., която
е в размер на 62,19 лева. В заключението си експертът „добавя“ към тази сума и лихва за
дата 17.03.2021 г., каквато не се претендира. От 17.03.2021 г., когато е депозирано
заявлението в съда, се дължи законна лихва и такава е присъдена от съда. В този смисъл,
искът се явява основателен за този размер, а до пълния претендиран такъв следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
поискала присъждане на разноски, поради което и такива не й се дължат.
В заповедното производство банката е направила разноски в размер на 75 лева (25
лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение). С оглед уважената част от
исковете банката има право на разноски в размер на 74,70 лева.
В исковото производство банката е направила разноски в размер на 305 лева (25 лева
доплатена държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда за
справедливо на основание чл.78, ал.8 от ГПК, и 180 лева депозит за възнаграждение за
вещото лице по съдебно-икономическа експертиза). С оглед уважената част от исковете
банката има право на разноски в размер на 303,77 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.422, ал.1 от ГПК Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че ЗЛ. Г. К., ЕГН – **********, с
предишно фамилно име Р., дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК –
*********, сумата от 711,54 лева (седемстотин и единадесет лева и петдесет и четири
стотинки), представляваща дължима главница по договор № *** за банков кредит от
03.12.2015 г., ведно със законната лихва от 17.03.2021 г. до окончателното й изплащане, за
което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело
№ ***/2021 г. по описа на БРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че ЗЛ. Г. К., ЕГН – **********, с
предишно фамилно име Р., дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК –
*********, сумата от 12,01 лева (дванадесет лева и една стотинка), представляваща дължима
възнаградителна лихва за периода 28.07.2020 г. – 28.11.2020 г. по договор № *** за банков
кредит от 03.12.2015 г., за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.дело № ***/2021 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
периода на дължимост на тази лихва от 29.11.2020 г. до 28.11.2021 г.
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че ЗЛ. Г. К., ЕГН – **********, с
предишно фамилно име Р., дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК –
*********, сумата от 62,19 лева (шестдесет и два лева и деветнадесет стотинки),
представляваща дължима наказателна лихва за периода 28.06.2020 г. – 16.03.2021 г. по
договор № *** за банков кредит от 03.12.2015 г., за което вземане е издадена заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело № ***/2021 г. по описа на БРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над признатата сума до пълния претендиран размер от
65,37 лева.
ОСЪЖДА ЗЛ. Г. К., ЕГН – **********, с предишно фамилно име Р., да заплати на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК – *********, сумата от 74,70 лева
(седемдесет и четири лева и седемдесет стотинки), разноски в заповедното производство по
ч.гр. дело № ***/2021 г. по описа на БРС, и сумата от 303,77 лева (триста и три лева и
седемдесет и седем стотинки), разноски в настоящото исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4