РЕШЕНИЕ
№ 3101
Варна, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - XXIII състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | НАТАЛИЯ ДИЧЕВА |
При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА административно дело № 20257050700167 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по е по реда на чл. 145 вр. чл.237 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата
С решение № 346/14.01.2025г. по адм. дело № 855/2024г. на Върховен административен съд е отменено влязло в сила решение № 1466/31.10.2023 г. по адм. дело № 983/2023г. на Административен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано е по жалба вх. № 6662/03.05.2023г. от Б. Х. П., [ЕГН] от гр. Варна, чрез адвокат А. Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 23-0819-000486/21.04.2023г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, с която му е наложена ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
С изложени доводи, жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл.146, т.4 от АПК – противоречие с материалноправни разпоредби. С депозирани молби с.д. № 9005/13.06.2023г. и с.д. № 13769/29.09.2023г. жалбоподателят поддържа жалбата на основанията, посочени в нея. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред всички съдебни инстанции.
Ответникът, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Г., оспорва жалбата. Счита, че са налице материално правните предпоставки за издаване на процесната заповед, поради което същата е правилна и законосъобразна.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.04.2023г. около 01.10часа в гр. Варна, на [улица], жалбоподателят П. управлява лек автомобил „Мерцедес Ц 200 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], собственост на Х. И. П., след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство дрегер „Дръг Тест-5000“ с фабричен номер ARPK-0014, който е отчел положителен резултат за амфетамин на проба № 233. Издаден му е талон за медицинско изследване. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GА, №874698, подписан от нарушителя.
По делото са представени Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., определяща службите за контрол по ЗДвП на министъра на вътрешните работи и Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР гр. Варна да прилагат ПАМ по ЗДвП, установяващи компетентността на издателя на оспорения акт – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“.
Като доказателство по делото са приобщени докладна записка от младши инспектор П. М., младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Варна, Протокол за извършване на проверка на наркотични вещества или техни аналози, приемо-предавателен протокол от 21.04.2023г., мотивирана резолюция № 23-0819-М000162/21.04.2023г. за прекратяване на административнонаказателно производство по акт за установяване на административно нарушение серия GА, №874698 от 21.04.2023г., с оглед образувано Досъдебно производство № 146/2023г., справка за нарушител /водач.
Представено е Постановление на ВРП от 15.11.23г. за прекратяване на наказателно производство по ДП № 146/ 23г. по описа на Сектор „ПП-ОД-МВР“ Варна, водено за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК.
Приложен е протокол за извършена експертиза № 23-ТЛ-152 от 19.09.23г. от „Токсикологичната лаборатория“ на МИ-МВР, според която в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети на 21.04.23г. от Б. Х. П. , не е установено наличие на амфетамин, на метамфетамин, както и на други вещества по контрол, включен в списъците- приложения към чл.3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
Предвид установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване, срещу годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от оправомощен материално и териториално компетентен орган и не страда от порок по смисъла на чл.146, т.1 от АПК, който да е основание за отмяната й като незаконосъобразна.
Административният акт е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните изискуеми от закона реквизити. Същият е мотивиран, като са посочени правните и фактическите основания за издаването му. Описани са фактите и обстоятелствата за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материално-правната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП.
Съгласно чл. 171, т. 1, б. "б от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Нормата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП установява, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
След като тези условия не са налице, неправилно административния орган е приложил принудителната административна мярка.
Принудителната административна мярка е израз на административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
В случая факта, че жалбоподателят е управлявал след употреба на наркотични вещества или техните аналози не е доказано с надлежните доказателства – изследване на кръвна проба, с това е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяната на процесната заповед.
Това процесуално нарушение е довело до неправилно приемане от ответника, че е налице доказателство за факта, че жалбоподателя е управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техните аналози. Процесната заповед е издадена в нарушение на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, защото не са налице всички факти за налагане на ПАМ.
От изложеното следва извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради което са налице основания за отмяната й съгласно чл. 146, т. 3, 4 и 5 от АПК.
Относно разноските:
Разноски се претендират в размер на 2040лв. за всички съдебни инстанции. Същите не са оспорени от ответника, поради което следва да се присъдят в пълен размер.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Б. Х. П., [ЕГН] от гр. Варна, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 23-0819-000486/21.04.2023г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Варна да заплати на Б. Х. П., [ЕГН] от гр. Варна, сумата от 2040лв. / две хиляди и четиридесет лева/, разноски.
Решението е окончателно.
| Съдия: | |