РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Девня, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА
при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20223120200023 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „А.Д.Развитие”ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Д. Д. против Наказателно постановление № 03-
013833, издадено на 26.05.2021 г. от и. д. Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна, с което за нарушение по чл. 11 ал. 5 вр. чл. 12
ал. 1 и 2 от Наредба №РД – 07 – 2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд /нар. по – долу Наредбата/ и чл. 14 ал. 2 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/, на основание чл. 414 ал.
3 от Кодекса на труда /КТ/ на въззивника е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Въззивникът обжалва наказателното постановление с искане за
цялостната му отмяна като твърди, че същото е нищожно, а в условията на
евентуалност – незаконосъобразно, като постановено при нарушаване на
материалния закон и процесуалните правила. Доводите си за процесуална и
материално – правна незаконосъобразност на обжалвания акт доразвива в
1
писмена молба, твърдейки, че не са били налице елементите на трудово
правоотношение между него и установеното в обекта лице – Р. Т. П., а
последното е било наето за постигане на определен резултат, поради което и
няма задължението да документира извършването на инструктажа. Сочи, че в
цитираната като нарушена Наредба не е предвидена санкция за
„недокументиране” на проведен начален инструктаж, за каквото нарушение е
ангажирана административно – наказателната му отговорност. Оспорва
представената по АНП декларация от 22.04.20021 г. от Р. Т. П., като твърди,
че данните, вписани в нея са „диктувани” от проверяващите инспектори.
Сочи, че единственото вярно обстоятелство в нея е вписаното
собственоръчно от лицето Р.П., че „е шофьор на колегата си, когото води на
работа за първи път”. Излага, че не е изпълнител на посочения в АУАН
строеж, а е сключил договор на 21.04.2021 г. със строителя – „Милкос
Инженеринг”ООД да извърши единствено бетонов фундамент на същия.
Твърди също, че има сключен граждански договор от същата дата с лицето Р.
Т. П. и категорично отрича да се е намирал в трудови правоотношения с него.
На тези основания моли за цялостна отмяна на обжалваното наказателно
постановление и претендира разноски. В с.з. участва чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
исканията в нея.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата. Твърди, че констатациите на наказващия орган относно
извършването на нарушението и неговия автор са правилни и обосновани и че
при съставяне на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли съда, да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно и да му присъди полагащото
се юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност – в случай,
че жалбата бъде уважена прави възражение за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.
Контролиращата страна – РП – Варна, редовно призовани не
изпращат представител за участие в делото.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
2
На 22.04.2021 г. свидетелите Е.Н. и Н. – служители в Дирекция ”ИТ”
- Варна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в
строителен обект – разширение на цех за ремонтни дейности и стругарска
обработка на метали, находящ се в ПИ 20482.395.85 за промишлена и
складова дейност в гр. Девня. В обекта били установени две лица, едно от
които свид. Р. Т. П., който декларирал в писмена декларация, че работи в
дружеството – въззивник като шофьор т същия ден, като няма сключен
трудов или граждански договор, с работно време от 09, 00 ч. до 17, 00 часа и
месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лева. И двете лица били
надлежно инструктирани за деня от техническия ръководител на
„Милкос”ООД. При изискване на документацията от въззивното дружество
се установило, че за лицето Р.П. не е документирано провеждането на
начален инструктаж при постъпването му на работа на 22.04.2021 г., поради
което е достигнат извод за осъществено от въззивника нарушение по чл. 11
ал. 5 вр. чл. 12 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата и чл. 14 ал. 2 от ЗЗБУТ.
На 20.05.2021 г. на „А.Д. Развитие”ЕООД бил съставен АУАН за
така допуснатото нарушение в присъствието на управителя на дружеството,
който му билвръчен и подписан от него без възражения.
В законоустановения срок пред административно – наказващия орган
не постъпило възражение срещу така съставения акт, поради което било
издадено атакуваното наказателно постановление, с което на въззивника е
наложена предвидената в чл. 413 ал.3 от КТ санкция в размер близък до
минималния.
В хода на съдебното производство Р. Т. П. е бил разпитан като
свидетел по делото. В показанията си същият категорично заявява, че не се е
намирал в трудови правоотношения с дружеството – въззивник, а е бил нает
от него за извършване на превоз на материали по силата на сключен между
тях граждански договор. Сочи, че въпросния ден се е намирал на обекта, за да
закара там свой познат и не е извършвал трудова дейност. Твърди, че
обстоятелствата, които е вписал в декларацията са му били продиктувани от
проверяващите, като той изрично е посочил, че е шофьор на колегата си.
Така описаната фактическа обстановка се приема за установена въз
основа на кредитираните от съда като безпристрастно дадени и резултат от
непосредствени лични възприятия показания на разпитаните свидетели, както
3
и от приложените по делото писмени доказателства. Същите са
безпротиворечиви и преценени в тяхната съвкупност не налагат различни
фактически изводи. Приетата за установена фактическа обстановка не се
оспорва от въззивника, но същия чрез своя процесуален представител твърди,
че не се е намирал в трудови правоотношения с установеното на обекта лице,
респ. не е бил негов работодател, поради което неправилно е санкциониран
като такъв със санкцията, предвидена в нормата на чл. 413 ал. 2 от КТ.
Съдът, въз основа на императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано чрез
правния си интерес лице, поради което е приета от съда като допустима.
Видно от представеното копие от разписка е, че обжалваното наказателно
постановление е връчено на въззивника на 07.07.2021 г., а жалбата е
входирана на 12.07.2021 г., т. е. същата е подадена в срок.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 416 ал. 2 от КТ –ръководителя на съответния контролен орган
в лицето на и. д. директор на Дирекция „ИТ” гр. Варна.
Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания
административен акт:
Служебната проверка на въззивния съд констатира , че обжалваното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение, въз основа на който е издадено не страдат от процесуални
нарушения, даващи основание за отмяната му. В АУАН и НП фигурират
всички нужни реквизити, които гарантират правото на защита на нарушителя
и възможността да разбере в както точно е обвинен. Спазена е процедурата за
издаването им, регламентирана в ЗАНН. Нарушението е описано ясно и
точно, визирана е конкретно нарушената правна норма и всички свързани с
нея законови и подзаконови нормативни актове, което е гарантирало правото
на нарушителя да разбере какво именно нарушение му се вменява, за да може
адекватно да организира защитата си по него. Акта е съставен в присъствието
4
на управителя на дружеството – нарушител. Въззивникът е бил запознат
своевременно със съставения му АУАН и е могъл да реализира правото си на
защита с подаване на възражение срещу съставения му акт, от което право той
не се е възползвал.
Относно материално - правната законосъобразност и обоснованост
на обжалвания административен акт.
Предмет на настоящия спор е дали дружеството – въззивник е имал
качеството на „работодател” по смисъла на §1 т. 1 от ДР на КТ на лицето Р.П.
към 22.04.2021 г. – датата на извършване на твърдяното нарушение. Съдът
счита, че това обстоятелство не се установява по безспорен и категоричен
начин от наличните по делото доказателства. Единственото доказателство,
сочещо на съществуващи трудови правоотношения между въззивника и това
лице е наличната по делото декларация от 22.04.2021 г., срещу която
въззивникът провежда успешно оспорване в хода на проведеното съдебно
производство по обжалване на издаденото наказателно постановление.
Разпитан като свидетел по делото свид. П. категорично отрече да се е
намирал в трудови правоотношения с въззивника и да е полагал труд в негова
полза. Напротив – сочи, че между тях е имало сключен граждански договор за
постигане на определен резултат срещу съответно заплащане. Двамата
свидетели, установили нарушението не твърдят с нужната категоричност, че
свид. П. е извършвал някаква фактическа дейност на обекта при тяхното
пристигане. Заявяват, че двете лица „са се занимавали с организацията,
подготовката на строителната площадка”. Каква точно дейност по тази
подготовка са извършвали не сочи никой от тях. Свид. И. заявява, че на
площадката е имало разтоварени платна и греди, което напълно съвпада с
твърденията на свид. П., че предния ден е транспортирал и разтоварил на
обекта материали за направата на кофраж. Доказателства, че той и неговия
приятел са били наети по силата на трудово правоотношение и то точно от
въззивника да изградят въпросния кофраж по делото липсват. С оглед на това
и не може да се приеме за безспорно установено, че въззивното дружество е
имало качеството на работодател по отношение на свид. П., а от там и
задължението да проведе и документира първоначалния му инструктаж при
постъпване на работа. По делото е налично доказателство за проведен
ежедневен инструктаж на свид. П. и другото, неустановено по делото лице от
5
страна на „Микос Инженеринг”ООД, което допълнително разколебава тезата
на АНО, че въззивното дружество „А. Д. Развитие”ЕООД е било техен
работодател. Доколкото нормата на чл. 11 ат Наредбата въвежда задължение
за работодателя да осигури провеждането на инструктажи по безопасност и
здраве при работа на всеки работещ, а разпоредбата на чл. 413 ал. 2 от КТ
предвижда отговорност за работодателя, който не е изпълнил това си
задължение, то въззивното дружество не би могло да бъде субект на това
нарушение, респ. не би могло да се ангажира отговорността му за качество,
което не се установява да е притежавал.
Предвид изхода на спора претенцията на въззивника за присъждане
на сторените по делото разноски също е основателна, като по делото се
претендират и са представени доказателства за реално извършени разноски в
размер на 300 лева, заплатени от въззивника за адвокатско възнаграждение.
Същите следва да се присъдят в тежест на ответната страна – Дирекция „ИТ“
– Варна. Възражението на ответната страна за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение се преценява от съда като
неоснователно, тъй като същото е в минимален размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал. 1 т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013833, издадено на
26.05.2021 г. от и. д. Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с
което за нарушение по чл. 11 ал. 5 вр. чл. 12 ал. 1 и 2 от Наредба №РД – 07 – 2
от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и
инструктаж на работниците и слежителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд и чл. 14 ал. 2 от ЗБУТ, на
основание чл. 414 ал. 3 от КТ на „А.Д.Развитие”ЕООД, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Д. Д. е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” – Варна ЗА ДАПЛАТИ
на на „А.Д.Развитие”ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя
Д. Д. сумата от 300 лева /триста лв., 00 ст./, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 1 от
6
ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14 - дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7