Определение по дело №443/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Община Б., представлявана от А. С. К. – Кмет на Община Б., с адрес: [населено място], пл.”Г. И.” № против Определение №5593 от 08.08.2014 г., постановено по гр.д.№2103/2013 г. по описа на РС – Благоевград.

В частната жалба се поддържа незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, като основано се набляга на тезата, че в срока по чл.415 от ГПК е подадена от частния жалбоподател искова молба пред РС – Благоевград с изх.№11 – 00 – 498/02.09.2013 г., а след това и поправена такава, носеща изх.№11 – 00 – 553/23.09.2013 г., по която е образувано гр.д.№2103/2013 г. по описа на РС – Благоевград.

Предвид на горното се иска от въззивната инстанция да отмениОпределение №5593/08.08.2014 г., постановено по гр.д.№2103/2013 г. по описа на РС – Благоевград, като незаконосъобразно.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е подаден отговор на частната жалба от насрещната страна по нея – Л. С. С., с адрес: [населено място],[жк], ап.3 и ап.4. В последният се развиват съображения навеждащи на неоснователност на подадената частна жалба. Сочи се, че заявителя в заповедното производство не е изпълнил нито едно от действията въз основа на които да се направи извод, че е представил доказателства за подаване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК пред съда по заповедното производство. Излага се, че с оглед на безспорния по делото факт, че такива доказателства не са представени от страна на частния жалбоподател, то и основанията за обезсилване на издадената заповед по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист са налице с оглед на което и определението на първостепенния съд е правилно и обосновано. В заключение се моли съдът да остави в сила атакувания с частната жалба съдебен акт.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №3573 от 07.05.2013 г., издадена по ч.гр.д.№1014/2013 г. по описа на РС – Благоевград, е разпоредено длъжникът Л. С. С., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и ап. 4, да заплати на кредитора ОБЩИНА Б., с адрес: [населено място], пл. “Г. И.” № 1, с БУЛСАТ /ЕИК/[ЕИК], представлявана от Кмета А. С. К., чрез пълномощника Р. Ч., следните суми, а именно: 1) сумата от общо 17 484, 47 лв. /седемнадесет хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, от която: 14 901, 80 лв. – дължими наемни месечни вноски за отдадено под наем общинско жилище, на адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и ап. 4 по силата на Договор за отдаване под наем на жилищен имот № 2894/ 17.09.1985г., Заповед № 274/ 17.09.1985г. за настаняване, Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот от 11.12.1995г., за периода 01.06.2009 г. – 31.03.2013г.; 2 582, 67 лв. – дължима мораторна лихва върху неизплатените наемни вноски, за периода 01.07.2009 г. – 31.03.2013 г.; ведно със законната лихва върху неизплатената главница от 14 901, 80 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин и един лева и осемдесет стотинки/, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК – 19.04.2013г., до окончателното изплащане на дължимото, и сумата от 349. 69 лв. /триста четиридесет и девет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща внесена държавна такса.

В двуседмичния срок за възражения по чл.414, ал.2 от ГПК, длъжникът – Л. С. С. е депозирала възражение против горепосочената заповед по чл.414, ал.1 от ГПК /на л.27 от ч.гр.д.№1014/2013 г. по описа на РС – Благоевград/.

Със съобщение, връчено на заявителя на 01.08.2013 г. е указано на последния, че против заповедта за изпълнение, издадена в рамките на ч.гр.д.№1014 по описа на РС – Благоевград, е подадено от страна на длъжника възражение по чл.414, ал.1 от ГПК /на л.28 от ч.гр.д.№1014/2013 г. по описа на РС – Благоевград/.

С Определение №7433 от 04.10.2013 г., постановено по ч.гр.д.№ 1041/1013 г. по описа на РС – Благоевград е обезсилена Заповед №3573/07.05.2013г. за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, издадена в полза на ОБЩИНА Б., с адрес: [населено място], пл. “Г. И.” № 1, с БУЛСАТ /ЕИК/[ЕИК], представлявано от Кмета А. С. К., чрез пълномощника юрк. Р. Ч., срещу Л. С. С., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и ап.4, за заплащане на следните суми: сумата от общо 17 484. 47 лв. /седемнадесет хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, от която: 14 901. 80 лв. – дължими наемни вноски, за периода 01.06.2009г. – 31.03.2013г.; 2 582. 67 лв. – дължима мораторна лихва върху неизплатените наемни вноски, за периода 01.07.2009г. – 31.03.2013г.; ведно със законнаталихва върху неизплатената главница от 14 901. 80 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин и един лева и осемдесет стотинки/, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК- 19.04.2013г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 349. 69 лв. /триста четиридесет и девет лева и шейсет и девет стотинки/, представляваща внесена държавна такса, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 07.05.2013г., както и е прекратено производството по ч.гр.д.№1014/2013г. по описа на Районен съд – Благоевград.

С Определение №4848 от 29.11.2013 г. по ч.гр.д.№956/2013 г. по описа на ОС – Благоевград е оставена без уважение частната жалба, подадена от Община Б., против Определение №7433 от 04.10.2013г. по ч.гр.д.№1014/2013 по описа на РС – Благоевград.

С Определение №237 от 26.06.2014 г., постановено по ч.гр.д.№661/2014 г. по описа на ВКС е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Община Б., чрез пълномощника й юрк. А. Р., против Определение №4848 от 29.11.2013 г. по ч.гр.д.№956/2013 г. по описа на ОС – Благоевград.

На 02.07.2014 г. е връчено горното определение на жалбоподателя Община Б., като няма данни същото да е обжалвано в срок, поради което след изтичане на срока за обжалването му /на 10.07.2014 г./ същото е влязло в сила.

Производството по гр.д.№2103/2013 г. по описа на РС – Благоевград е образувано по искова молба, подадена отОБЩИНА Б., с адрес: [населено място], пл. “Г. И.” № , с БУЛСАТ: /ЕИК/[ЕИК], представлявана от Кмета А. С. К., срещу Л. С. С., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и ап. 4,по иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаването за установено по отношение на ищеца, че ответницата му дължи заплащане на следните суми, предмет на издадените Заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №3573/07.05.2013г. и Изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1014/ 2013г. по описа на РС- [населено място], а именно: 1) сумата от общо 17 484. 47 лв. /седемнадесет хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, от която : 14 901. 80 лв. – дължими наемни вноски, за периода 01.06.2009г.- 31.03.2013г.; 2 582. 67 лв. – дължима мораторна лихва върху неизплатените наемни вноски, за периода 01.07.2009г.- 31.03.2013г.; ведно със законната лихва върху неизплатената главница от 14 901, 80 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин и един лева и осемдесет стотинки/, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 19.04.2013г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 349. 69 лв. /триста четиридесет и девет лева и шейсет и девет стотинки/, представляваща внесена държавна такса.

С Определение №7672 от 15.10.2013 г. по гр.д.№2103/2013 г. по описа на РС – Благоевград е спряно производството по гр.д.№2103/2013г. по описа на Благоевградския районен съд до влизането в сила на Определение №7433/04.10.2013г., постановено по ч.гр.д.№1014/2013г. по описа на РС- [населено място].

С обжалваното Определение №5593 от 08.08.2014 г. постановено по гр.д.№2103/2013 г. по описа на РС – Благоевград е възобновено производството по гр. д. № 2103/ 2013г. по описа на РС – [населено място], оставен е без разглеждане, предявения от ОБЩИНА Б., с адрес: [населено място], пл. “Г. И.” № , с БУЛСАТ /ЕИК/[ЕИК], представлявана от Кмета А. С. К.срещу Л. С. С., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място],[жк], [жилищен адрес] и ап. 4, иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД, за признаването за установено по отношение на ищеца, че ответницата му дължи заплащане на следните суми, предмет на издаденитеЗаповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №3573/ 07.05.2013г. и Изпълнителен лист по ч. гр.д.№ 1014/ 2013г. по описа на РС- [населено място]: сумата от общо 17 484. 47 лв. /седемнадесет хиляди четиристотин осемдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки/, от която: 14 901. 80 лв.- дължими наемни вноски, за периода 01.06.2009г.- 31.03.2013г.; 2 582. 67 лв. - дължима мораторна лихва върху неизплатените наемни вноски, за периода 01.07.2009г.- 31.03.2013г.; ведно със законната лихва върху неизплатената главница от 14 901. 80 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин и един лева и осемдесет стотинки/, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК- 19.04.2013г., до окончателното изплащане на дължимото, и сумата от 349. 69 лв. /триста четиридесет и девет лева и шейсет и девет стотинки/, представляваща внесена държавна такса, като е прекратено производството по гр. д. № 2103/ 2013г. по описа на Районен съд – [населено място]. Районният съд е приел, че именно защото производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца, определени суми, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист, а самите те са вече обезсилени /като липсва и направено искане за изменение на исковете в осъдителни/, то производството се явява недопустимо и следва да бъде прекратено, поради липса на предмет, тъй като с установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.415 от ГПК,ал. 1, се цели установяване на вземания предмет на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист, които са вече обезсилени.

Въз основа на установеното от фактическа страна и като съобрази разпоредбите на закона, съдът намира следното от правна страна:

По допустимостта на частната жалба:

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена против подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт – акт от категорията на преграждащите развитието на делото по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Същата отговаря на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл.275, ал.2 във вр. с чл.260 и чл.261 от ГПК. Компетентен да се произнесе по частната жалба е именно Окръжен съд Благоевград. Ето защо частната жалба е процесуално допустима.

По валидността и допустимостта на първоинстанционния акт:

При служебна проверка на атакувания първостепенен акт, извършена на база чл.278, ал.4 във вр. с чл.269 от ГПК въззивната инстанция констатира, че същият е валиден/постановен е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма и е подписан/, поради което не са налице основания за прогласяване на нищожността му по реда на чл.278, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 от ГПК. Той е и допустим – не са налице основания за обезсилване на съдебния акт при хипотезите на чл.278, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3 от ГПК.

По правилността на обжалвания съдебен акт настоящият съдебен състав приема следното:

Установителният иск по чл.422 от ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Предмет на положителния установителен иск е установяване на вземането по заповедта за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника, като законът изрично разпорежда, че искът по чл.422, ал.1 от ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечният срок по чл.415, ал.1 от ГПК. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата, обаче, на иск за съществуване на вземането по чл.422 от ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл.414 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл.415, ал.1 от ГПК /в този смисъл Определение № 163 от 04.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 901/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В./. Тогава, когато заповедта за изпълнение е обезсилена поради непредставяне на доказателства за предявяване на установителния иск на основание чл.415, ал.2 от ГПК, липсва правен интерес и искът по чл.422 от ГПК се явява недопустим /в този смисъл Определение №595 от 3.07.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 252/2012 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е. В./. Съгласно константната практика на ВКС правен интерес няма да е налице само при обезсилване на заповедта за изпълнение с влязъл в сила съдебен акт – например, при непредставяне на доказателства по заповедното производство за предявяване на иска в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.2 от ГПК /в този смисъл Решение № 152 от 15.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 1058/2011 г., II т. о., ТК, постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което е прието, че обезсилването на издаден изпълнителен лист по чл. 418 от ГПК, произтичащо от отмяна на допуснато незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, не рефлектира върху правния интерес от установителния иск за вземането, предмет на издадената заповед/.

Преценен в светлината на гореизложените съображения, обжалвания съдебен акт се явява законосъобразен. Така е защото в настоящия казус безспорно бе установено от една страна предявяването на иск по чл.422, ал.1 от ГПК, имащ за предмет установяването на вземанията за които в хода на ч.гр.д.№1014/2013 г. по описа на РС – Благоевград е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с №3573 от 07.05.2013 г., а от друга страна, се установи безспорно обезсилване на горецитираната заповед за изпълнение с влязъл в сила съдебен акт – поради непредставяне на доказателства по заповедното производство за предявяване на иска в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.2 от ГПК. Както вече се отбеляза по – горе, предмет на положителния установителен иск е установяване на вземането по заповедта за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника, а тогава, когато заповедта за изпълнение е обезсилена поради непредставяне доказателства по заповедното производство за предявяване на иска в едномесечния преклузивен срок по чл.415, ал.2 от ГПК, липсва правен интерес и искът по чл.422 от ГПК се явява недопустим. Следователно липсва в конкретния случай една от нужните за процесуалната допустимост на иска по чл.422, ал.1 от ГПК предпоставки, а именно спазване на срока за предявяването му, визиран в разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК. От друга страна, както правилно е отбелязал първоинстанционният съд липса направено искане за изменение на предявения иск в осъдителен. Ето защо и единствения възможен и законосъобразен начин по който е следвало да действа районната инстанция при така създалата се фактическа обстановка е този да прекрати производството по иска с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК, поради което като е сторил това същия е постанови законосъобразен съдебен акт.

По въпроса за спазването на срока за предявяване на иска по чл.415, ал.1 от ГПК от страна на заявителя в заповедното производство се установи, че е налице влязъл в сила съдебен акт в смисъл, че същият не е спазен от частния жалбоподател, поради което и основното възражение, застъпено в частната жалба, че в посочения срок е предявен иска по чл.422, ал.1 от ГПК, се явява неоснователно.

С оглед на гореизложените съображения, финалният извод на настоящият съдебен състав е, че обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.

Съобразно чл.81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В конкретния случай, следва да се отбележи, че искане за присъждане на разноски в отговора на частната жалба не е направено, поради което и съдебния състав не дължи произнасяне по този въпрос в настоящия съдебен акт.

В допълнение към изложеното по – горе е необходимо да се изтъкне, че настоящото определение е от категорията на тези по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, поради което и същото подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.

Мотивиран от горните фактически и правни съображения и на основание чл.278, ал.4 във вр. с чл.271 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №5593 от 08.08.2014 г., постановено по гр.д.№2103/2013 г. по описа на РС – Благоевград, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, в едноседмичен срок, считано датата на връчване на препис от него, пред Върховния касационен съд на Република България.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от съдебния акт следва да се връчи на страните по делото.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: