№ 10160
гр. София, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20231110114975 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявен от „Т...“ ООД против „С...“ ЕООД осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3021,98
лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор, съгласно
фактура № 9821/12.01.2023 г., ведно със законна лихва от 22.03.2023 г. до
окончателното погасяване. Предявен е и насрещен иск от ответника „С...“ ЕООД срещу
„Т...“ ООД, с правно основание чл.265, ал.1 ЗЗД, с който се иска осъждане на
ответника по насрещния иск „Т...“ ООД да заплати на ищеца „С...“ ЕООД сумата от
3021,98 лв., представляваща стойността на разходите за поправка на спукан плот или
намаляване на възнаграждението за извършена работа по Оферта-сметка от 19.05.2022
г. на стойност 18 829,10 лв.
Ищецът „Т...“ ООД твърди, че с ответника са страни по договор за изработка и
монтаж на изделия от технически камък по „облицовка на тоалетка“ и „облицовка на
комод“, заедно с поставяне на прагове по Оферта № 1/11.11.2022 г. на обща стойност
6043,97 лв., съгласно фактура № 9656/15.11.2022 г. за сума в размер на 3021,98 лв. и
фактура № 9821/12.01.2023 г. за сума в размер на 3021,98 лв. Сумата по фактура №
9656/15.11.2022 г. в размер на 3021,98 лв. била платена на 15.11.2022 г. Съгласно
приложената към исковата молба стокова разписка, подписана от ответника, цялото
количество от материала а е доставено на възложителя на мястото, където е изпълнено
задължението за доставка и монтаж. Останалата част от възнаграждението по договора
следвало да бъде изплатена след монтажа, но възложителят отказал да подпише
Протокол за приемане на работата и да заплати задължението по процесната фактура №
9821/12.01.2023 г. При тези твърдения ищецът е предявил осъдителен иск, за сумата от
3021,98 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор,
съгласно фактура № 9821/12.01.2023 г., ведно със законна лихва от 22.03.2023 г. до
окончателното погасяване. Претендира разноски.
1
Ответникът „С...“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва да са налице облигационни
правоотношения между страните, като признава, че през м.май 2022 г. дружеството
поръчало кухненски плотове и други облицовки. Още преди монтажа монтажниците на
ищеца, изразили колебания за монтирането им, с предложение да бъде изработена и
закрепена дървена плоскост – плот, която да е неподвижна, върху който повърхност да
бъде монтирано изделието от синтерования камък. Тъй като били изработени три
плота, били монтирани по различно време, като при монтажа на третия се оказало, че
първият е монтиран наклонен, поради това уговорили устно отбив в цената. Няколко
месеца след монтажа, последният монтиран плот от синтерован камък дал дефект и се
спукал. Ищецът бил уведомен, но не приел рекламацията. Оспорва фактурата, на която
ищецът основава вземането си. Твърди, че такава фактура никога не е било издавана и
не им е била предявявана за плащане. Оспорва приложената стокова разписка, като
оспорва получаването на стоково-материалните ценности, посочени в нея. Моли за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока за отговор е постъпил насрещен иск от ответника „С...“ ЕООД срещу
„Т...“ ООД, с който на правно основание чл.265, ал.1 ЗЗД се иска първоначалният ищец
да бъде осъден да му заплати сумата от 3021,98 лв., представляваща стойността на
разходите за поправка на спукан плот или намаляване на възнаграждението за
извършена работа по Оферта-сметка от 19.05.2022 г. на стойност 18 829,10 лв.
Ищецът по насрещния иск твърди, че между страните са налице облигационни
отношения по Договор за изработка, доставка и монтаж на изделия от технически
камък, като през м.май.2022 г. ищецът поръчал на ответника да изработи и монтира
кухненски плот от три части, гръб и обличане на прозорци, облицовка на камина, плот
върху шкаф при камина и полица на камина, съгласно оферта от 19.05.2022 г. на
стойност 18 829,10 лв. Тъй като поръчаните плотове били три, а грешките при
изработването на камъка като размер и форма много, плотовете ни били монтирани
едновременно. При монтажа на последния плот, се оказало, че първият плот е
монтиран наклонен. Няколко месеца след монтажа, последният монтиран плот дал
дефект и се спукал, за което уведомили изпълнителя. Касаело се за скрит дефект, тъй
като последният монтиран плот за да бъде в една повърхност с монтирания под наклон
е бил монтиран под напрежение, довело до спукването му, но изпълнителят не приел
рекламацията.
Ответникът оспорва насрещния иск, поради липса на възражения от ищеца при
предаване на работата или в уговорения в договора срок – чл.264, ал.2 ЗЗД. Съгласно
приложение приемо-предавателен протокол от 14.07.2022 г., цялата поръчка, съгласно
Заявка от 05.05.2022 г. е приета от възложителя без възражения, поради което срокът за
възражения е изтекъл на 14.01.2023 г. След цялостно изпълнение по поръчка от
11.11.2022 г., възложителят протИ.поставя възражения за окончателно плащане на
сумата по поръчка от 11.11.2022 г., след срока за възражение по първата поръчка от
05.05.2022 г.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена оферта № 1/11.11.2022 г. за изработка, доставка и
монтаж на изделия от технически камък от ищеца до Красимир М..., в която са описани
предмета на поръчката, а именно: облицовка – тоалетка, облицовка – комод и прагове
на обща стойност от 6 043,97 лв., като подробно са посочени размера, материала,
количеството и единичната цена на извършваната работа. От представената
електронна кореспонденция между страните се установява, че ответното дружество е
потвърдило посочената оферта.
2
По делото е представена стокова разписка № 28/17.01.2023 г. с изпълнител
ищцовото дружество и получател Красимир М..., в която са описани получените
материали, като същата е подписана от изпълнителя и получателя.
Представена е фактура № 9656/15.11.2022 г. с доставчик ищеца и получател
ответника за сумата от 3 021,98 лв., представляваща аванс по оферта, която сума е
платена на 15.11.2022 г., видно от представеното преводно нареждане №
735В2Р**********/15.11.2022 г.
Представена е и фактура № 9821/12.01.2023 г. с доставчик ищеца и получател
ответника за сумата от 3 021,98 лв., представляваща цена за облицовка на тоалетка,
облицовка комод и прагове с монтаж, като са посочени и единичните цени за
извършените услуги, както и че от крайната цена е приспаднат получения аванс по
фактура № 9656/15.11.2022 г.
По делото е представена оферта № 1/05.05.2022 г. за изработка и монтаж на
кухненски плот, гръб и обличане на прозорци и облицовка камина на обща стойност от
15 779,85 лв. с ДДС. Представена по делото е сметка след снети размери от 19.05.2022
г. за изработка, доставка и монтаж на кухненски плот от три части, гръб и обличане на
прозорци, облицовка камина, рамка на камина, плот върху шкаф при камина, полица
на камина на обща стойност 18 829,10 лв. с ДДС, като подробно са посочени размер,
материал, количество и единичната цена на възложената работа. В офертата са
посочени условията за изработката и срока за монтаж, както и че рекламации се
предявяват само при 100 % платени поръчки и в срок, като при авансиране на офертата
от страна на клиента, се счита, че същият се е съгласил с параметрите на офертата и
същата придобива характер на сключен договор между страните.
Представен е и приемо-предавателен протокол от 14.07.2022 г., с който
изработената работа по оферта № 1/05.05.2022 г. е приета без забележки от
възложителя.
Представени са още фактура № 3462/05.05.2022 г. за сумата от 9 414,55 лв.,
представляваща 50 % авансово плащане за изделия от широкоформатен гранитогрес и
фактура № 9269/01.07.2022 г. за сумата от 9 414,53 лв., представляваща цена за
описаните във фактурата доставки, а именно: за кухненски плотове от гранитогрес,
плотове на камина от гранитогрес, облицовка от гранитогрес, с монтаж на същите, като
е приспаднат аванса по фактура № 3462/05.05.2022 г. Представени са два броя
преводни нареждания, съответно от 31.05.2022г. и от 14.07.2022 г., от които се
установява, че ответното дружество е заплатило на ищеца сумите по фактури №
3462/05.05.2022 г. и № 9269/01.07.2022 г.
От представената по делото електронна кореспонденция между страните се
установява, че на 17.01.2023 г. възложителят е уведомил изпълнителя за появилия се
дефект, а на 24.01.2023 г. е съобщил и писмено на изпълнителя за дефекта по
поставения от последния кухненски плот. В разменената кореспонденция
възложителят заявява, че дефектът се е появил три месеца след монтажа.
От заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира на основание чл. 202 ГПК, като компетентно, обективно и безпристрастно
изготвено се установява, че фактура №**********/15.11.2022 г. е осчетоводена в
счетоводството на „С...“ ЕООД, като фактура №**********/12.01.2023 г. не е
осчетоводена. От експертизата се установява, че ответното дружество е включило
фактура №**********/15.11.2022 г. в Дневника за покупки за данъчен период
м.11.2022г. под пореден № 115 и същата е намерила отражение в подадената Справка-
декларация за ДДС за данъчен период м.11.2022г. с начисленият ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 503,66 лв., като ответникът е ползвал правото си на
приспадане на данъчен кредит за данъчен период м.11.2022 г. по фактура
3
№**********/15.11.2022 г. с начисленият ДДС в размер на 503,66 лв. От заключението
на вещото лице става ясно, че „С...“ ЕООД не е включило фактура
№**********/12.01.2023 г. в Дневниците за покупки и в Справките-декларации за ДДС
за данъчни периоди м.01, м.02, м.03, м.04, м.05, м.06, м.07, м.08, м.09, м.10, м.11 и
м.12.2023 г. и не е ползвало правото си на приспадане на данъчен кредит по фактура
№**********/12.01.2023г.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът цени като
обективно, безпристрастно и компетентно изготвена, се установява, че при извършения
от вещото лице оглед на 12.03.2024 г. се установява, че има много дребна като
широчина /по-малко от 1 мм/ пукнатина по тясната страна на плота по продължение на
предната линия на съседния плот с кухненската мивка, към тясната страна, на който е
залепена част от дългата страна на процесния плот. Плотът бил монтиран върху основа
от дъсчена конструкция, която не би трябвало да позволи провисвания и други
линейни деформации, но между дъските и долната повърхност на плота имало някакви
тънки подложки, с които бил нивелиран и хоризонтиран плота, които според вещото
лице са допринесли за спукването му, тъй като този вид материал /технически камък/
не позволявал никакви огъвания и провисване. Вещото лице сочи, че за спукването е
допринесло и залепването с техническо твърдо лепило между двата съседни плота,
поради което спукването се е получило веднага след края на залепването. Установява
се още, че пукнатината не може да бъде поправена до степен, че да не личи къде е била,
тъй като този материал не позволява да се извършват такива корекции. Ето защо е
необходимо плота да бъде подменен изцяло. Вещото лице дава заключение, че
стойността на замяната на плота е в размер на 575,30 лв. без ДДС, от които за
демонтаж на плота - 127,50 лв. и за изработка и монтаж на нов плот със същите
размери - 447,80 лв.
В открито съдебно заседание от 26.03.2024 г. вещото лице допълва, че при
направения оглед не е констатирало следа от удар върху плота. Излага, че подложките
се ползвали за нивелация, защото конструкцията, върху която се монтирал плота, била
дървена и е възможно от измятане или от други дефекти на материала да се получат
някои неравности, затова се използвали масово тези подложки и за други материали и
изделия. Сочи, че основата, върху която се поставял плота, би могло да бъде крива, тъй
като е от дърво. Заявява още, че тези подложки създавали напрежение в самия плот и
тъй като той почти не допускал такива деформации, една от причините за спукването,
които вещото лице допуска, е именно тази, още повече, че процесния плот бил
залепен за съседния. Сочи, че този камък не търпял никакви деформации и както и да
се обработва пукнатината, ще личи. Допълва, че не се виждала дървената конструкция,
върху която стъпвал плотът, но се виждало, че има някаква фуга, имало някаква
подложка, имало дъсчена конструкция и върху нея бил поставен каменния плот. Имало
монтиран механизъм, кошници в шкафа и трудно се виждало отдолу, но тези подложки
се напипвали, като на фугата между плота с мивката и другия плот е било залепено с
твърдо лепило. Пояснява, че с израза „веднага след края на залепването“ е имал
предвид разположение, място на спукване, веднага след мястото, където свършвало
залепването, там е била пукнатината. Допълва, че посочените цени в т. 4 е взел от
офертата на ищеца, където е било записано каква е стойността за плотовете, оттам
вещото лице е извадил колко е цената за изработката на един линеен метър, като от
тази стойност е приел цената на монтажа и цената на демонтажа. Сочи още, че
подложките би трябвало да са монтирани от този, който монтирал плота, защото ако
последният е установил, че не е нивелиран, ги слагал, за да го изравни.
От разпита на свидетеля Г И П, служител при ищеца, се установява, че
изпълнява длъжността „монтажник“ при ищеца, като е участвал в монтажа на първата
поръчка на ответника, състояща се от кухненски плотове с облицовка от гранитогрес
4
12 мм и камина. Свидетелства, че монтажът бил извършен в рамките на десетина дни,
като обекта се намирал в кв. „Бояна“ или кв. „Драгалевци“, било е пети, шести месец
на 2022 г. Заявява, че лично г-н М... е подписал протокола, с който е била приета
поръчката, без никакви възражения. Заявява, че е имало две поръчки, като втората се е
осъществила четири, пет месеца след първата. Втората поръчка се е състояла от монтаж
на втория етаж на къщата на ТВ шкаф, облицован с камък и бюро от различен
материал с технически камък. Сочи, че първия ден, когато колегите му отишли да
извършат монтажа, имало несъответствия с размерите, поради което върнали двете
облицовки на бюрото или на ТВ шкафа. Излага, че той е участвал втория ден от
монтажа, като работата приключила за един ден. Свидетелства, че г-н М... не е
присъствал тогава, поради което и не бил подписан протокол за приемане на работата,
а там са били синът и жена му, която е запознала монтажистите със съществуващия
проблем по първата поръчка, а именно - спукан кухненски плот. Свидетелят е заявил,
че нищо не може да се направи, тъй като, за да се смени гранитогреса трябвало да се
разглоби половината кухня. Сочи още, че при първата поръчка монтирали три долни
плота и облицовки с обръщане към прозорците, спуканият плот бил долен,
хоризонтален, плотовете били монтирани едновременно, в един ден. Заявява, че
конструкцията под плота се осигурявала от клиента, не от ищцовото дружество, като
по принцип това е било 12 мм материал, за да може гранитогреса да лежи на плътна
основа, а не на кухи шкафове, като при ответника е била точно такава. Монтажът бил
извършен за около 10 дни, като били монтирани първо хоризонталните плотове, после
облицовката. Сочи още, че основата, върху която се монтира, се уточнявала с
размераджията и с клиента, като щом се е стигнало до монтаж, е било преценено, че
всичко е наред.
От разпита на свидетеля М Т П, служител при ищеца, се установява, че са били
изпълнени две поръчки в къщата на г-н М..., първата била кухня с облицовка и
обръщане на прозорците от гранитогрес и облицовка на камина, а втората била след
около 6 месеца и се е състояла в обличане на шкаф с технически камък, плот с два
крака и два външни подпрозоречни в спалнята на втория етаж. Сочи, че първата
поръчка била преди около две години, в средата на 2022 г., а втората била началото на
месец януари, било е студено. При втората поръчка закарали нещата, качили ги на
местата им и е имало разминавания от милиметри, монтирали външните
подпрозоречни, които били две на два прозореца и върнали пръчката да се прерязва в
цеха. След което отишли втори път и монтирали вече всичко. Свидетелства, че в
жилището е била жената на г-н М..., която им казала да погледнат спукания плот на
кухнята, на гранитогреса, за да видят дали могат да направят нещо. Излага, че за
възражения по принц трябвало де се обърнат към фирмата. Твърди, че в рамките на
седмицата завършили изцяло работата без забележки. Излага, че е нямало проблем при
монтажа на кухненските плотове, които се монтирали на подложка, като нямало
проблем и с подложката, плотовете били разделени на детайли, долните плотове били
3 или 4 с обръщане, тъй като била дълга Г-образна кухня при два прозореца и един
завой. Свидетелства, че хоризонталните плотове били монтирани в един и същи ден,
тъй като ставките се правили с твърдо лепило, с кит, което трябвало да стегне.
От разпита на свидетеля Х.. М...а, съпруга на управителя на ответника, се
установява, че плотът бил монтиран през 2022 г., когато довършвали къщата си, като
монтажните дейности продължили няколко дни специално на тази част от проекта,
кухненската част. Свидетелства, че със съпруга й имали практика, когато имали
майстори, поне един от тях да си е вкъщи и да ги наглежда. Още по време на монтажа
на кухненския плот, при монтажа на въпросното малко парче в ъгъла на кухнята,
свидетелката чула монтажистите да разговарят как да го напаснат така, че снадката с
другия плот да е по права линия, леко да го понатиснат и дано да не се спука. Сочи, че
5
след завършване на монтажа, всичко изглеждало наред, като след няколко месеца,
както си е работила в кухнята, е видяла пукнатина. Веднага споделила на съпруга си и
алармирали изпълнителя на поръчката. От фирмата изпратили представител, който
като видял за какво става въпрос се разтревожил, започнал да обработва мястото с
някаква много фина пудра или лепило, да полира отгоре пукнатината за 10-15 минути,
като обяснил, че това не е, за да се оправят нещата, а за да не тръгне повече
пукнатината. Служителят на ищеца обяснил, че не може да се смени пукнатия плот,
тъй като, за да се подмени, трябва да се изкъртят и плоскостите около него, отделно
можело да се повредят и мебелите. Излага, че хоризонталните плотове в кухнята били
монтирани в различни дни, като специално това парче от плота, в ъгъла, било
монтирано в различен ден от другите две парчета, по-големите. Свидетелства, че е
забелязала пукнатината няколко месеца след монтажа, през лятото на 2022 г., но не е
сигурна кога точно, при което веднага е алармирала съпруга си, който най-вероятно се
е обадил на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за изработка с твърдения от ищеца предмет; 2)
изпълнителят да е осъществил точно в качествено, количествено и темпорално
отношение уговорената работа по възлагане от страна на ответника, като ответникът да
е приел изработената работа; и 3) в случай че не е уговорен срок за изпълнение, макар
и уговореното възнаграждение по договора за изработка да става изискуемо в момента
на приемане на работата, възложителят да е бил поканен да заплати изцяло
уговореното възнаграждение за приетата работа – той изпада в забава едва след
получаване на покана.
Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че е заплатил
претендираните суми или че е направил своевременно възражение за неточно
изпълнение в количествено, качествено или темпорално отношение, при предаване на
работата по реда на чл. 264 ЗЗД.
Правната уредба на договора за изработка е в чл. 258 - чл. 269 от ЗЗД. Договорът
за изработка е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и
задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на
задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на
задължението на другата страна. Същият е неформален и писмената му форма не е
основание за неговата действителност.
Съгласно легалната дефиниция, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната - да плати възнаграждение - чл. 258 от ЗЗД. Изпълнителят е задължен за
доброто качество на изработеното, ако работи със свой материал - чл. 261, ал. 2 ЗЗД.
Той дължи на поръчващия един резултат, т.е. една завършена работа. Съгласно чл. 260,
ал. 1 от ЗЗД изпълнителят има задължение да предупреди веднага поръчващия, ако
даденият му проект или доставените му суровини и материали са неподходящи за
правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в
проекта или доставяне на подходящ материал. Само при това условие изпълнителят
може да се откаже от договора - чл. 260, ал. 1, изр. второ ЗЗД. От задължението си по
договора да престира на поръчващия резултат, изпълнителят се освобождава само ако
предаде завършена, годна за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение работа; както и в хипотезите на последваща обективна невъзможност
6
за изпълнение. Изпълнителят може да претендира възнаграждение, само ако работата
бъде приета - чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД, както и в случаите на последваща
обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работа е била изпълнена и може
да бъде полезна за поръчващия - чл. 267, ал. 1 ЗЗД и в случаите на негодност на
материала или на проекта, дадени от поръчващия и изпълнителят своевременно го е
предупредил - чл. 260 ЗЗД - чл. 267, ал. 2 ЗЗД.
По отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: да даде
на изпълнителя необходимото съдействие - чл. 260, 262, ал. 1 ЗЗД; да приеме
изработената съобразно договора работа - чл. 264 ЗЗД; да плати уговореното
възнаграждение за приетата работа - чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.
В практиката на Върховен касационен съд по приложението на чл. 264 - 266
ЗЗД, цитирана и обобщена в Решение № 99 от 11.07.2017 г. по т. д. № 2483/2016 г. на І
Т. О., безпротИ.речИ. се приема, че недостатъците на престирания резултат - предмет
на изработката, не погасяват задължението на възложителя за заплащане на
уговореното възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат
упражнени по реда на чл. 265 от ЗЗД. Едно от основните задължения на възложителя е
да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен
ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения
начин на приемане или се появят по-късно. Ако недостатъците са толкова съществени,
че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение,
възложителят може да откаже да я приеме и да упражни правото си по чл. 265, ал. 2
ЗЗД да развали договора. Отказът да се изплати дължимото възнаграждение, при вече
установена фактическа власт върху изработеното в изпълнение на договора, не
съставлява упражняване на това право. Упражняването на правото следва да се
осъществи с изрично изявление в този смисъл, което да достигне до изпълнителя. Ако
констатираните недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на
договора, възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези
недостатъци. В този случай съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД, той може да иска поправяне на
работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за отстраняването на
недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или съответно намаляване на
възнаграждението.
Както бе посочено, предпоставка за възникване на задължението по чл. 266, ал.
1, изр. 1 ЗЗД е поръчващият да приеме съответната работа. Разпоредбата на чл. 264, ал.
3 ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса на възражения за неправилно
изпълнение работата се счита за приета. По отношение съдържанието на понятието
"приемане на възложената работа" правната доктрина и съдебна практика са единни,
сочейки, че същото включва в себе си фактическо и правно действия, а именно:
преминаване на властта върху изработеното от изпълнителя към поръчващия и
изразяване (мълчалИ. или изрично) на изявление от страна на поръчващия, че счита
работата за съобразена с договора. Отговор на правния въпрос за допустимосттта на
приемането на изпълненото и чрез конклудентни действия е дадено с Решение №
250/11.01.2011 г. по т.д. № 535/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС и Решение № 48/31.03.2011 г.
по т.д. № 822/2010 г. на ІІ т.о. ВКС, съобразно които, същото съставлява
упражняването от възложителя на фактическа власт върху изработеното и
експлоатацията му в съответствие с технологичното му предназначение.
С приемането на извършената работа, задължението на възложителя по договор
за изработка става изискуемо, като издаването на фактура от изпълнителя,
подписването и отразяването й в счетоводните книги на възложителя, е ирелевантно за
настъпването на падежа на задължението му, тъй като той вече е настъпил. (В този
7
смисъл е Решение № 158 от 07.11.2013 г. по т.д. № 1128/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о).
С оглед на изложеното и предвид съвкупната оценка на събрания в хода на
съдебното дирене доказателствен материал съдът намира, че между страните валидно е
възникнало облигационно правоотношение по договор за изработка, чиито параметри
са уговорени в представената по делото оферта № 1/11.11.2022 г., като е посочен
предмета на поръчката, а именно: облицовка – тоалетка, облицовка – комод и прагове,
и неговата цена - 6 043,97 лв. В офертата е посочено, че при авансиране на офертата от
страна на клиента, се счита, че същият се е съгласил с параметрите на офертата и
същата придобива характер на сключен договор между страните. От представеното по
делото преводно нареждане № 735В2Р**********/15.11.2022 г. се установява, че на
15.11.2022 г. ответникът е платил сумата от 3 021,98 лв. по фактура № 9656/15.11.2022
г., представляваща аванс по оферта № 1/11.11.2022 г., с оглед на което съдът намира, че
между страните е сключен договор за изработка.
От представените по делото стокова разписка № 28/17.01.2023 г. и електронна
кореспонденция между страните, както и от събраните гласни доказателствени
средства следва, че ответникът е приел извършената работа, без забележки. Както се
посочи по-горе, не е необходимо приемането да стане с някакъв нарочен акт, а е
възможно то да се осъществи и мълчалИ., както и с конклудентни действия. В
стоковата разписка от 17.01.2023 г., управителят на ответното дружество с подписа си
е установил, че е получил описаните в разписката стоково-материални ценности,
предмет на договора. По делото липсват твърдения, както и доказателства за
неправилно изпълнение на възложената работа, следователно на основание чл. 264, ал.
3 ЗЗД същата се счита за приета, доколкото фактическата власт върху изработеното е
преминала от изпълнителя към поръчващия.
Ето защо съдът намира, че за ответника е възникнало задължение за заплащане
на уговореното възнаграждение за извършване на възложената работа.
С оглед гореизложеното и при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът намира, че всички материални предпоставки са налице, поради
което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен
размер от 3021,98 лева, ведно със законна лихва от 22.03.2023 г. до окончателното
погасяване.
По насрещния иск с правно основание чл. 265, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно сключен договор за
изработка, обстоятелството, че ответникът по насрещния иск не е изправна страна по
договора, че са налице конкретни недостатъци на извършената работа, че
своевременно е възразил за недостатъците и размера на разходите, необходими за
поправката на същия.
Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото
оферта № 1/05.05.2022 г. и сметка след снети размери от 19.05.2022 г., че между
страните е сключен договор за изработка със следните параметри: изработка, доставка
и монтаж на кухненски плот от три части, гръб и обличане на прозорци, облицовка
камина, рамка на камина, плот върху шкаф при камина, полица на камина на обща
стойност от 18 829,10 лв. с ДДС, като подробно са посочени размер, материал,
количество и единичната цена на възложената работа. В офертата са посочени
условията за изработката и срока за монтаж, както и че рекламации се предявяват само
при 100 % платени поръчки и в срок. От представените по делото два броя преводни
нареждания, съответно от 31.05.2022г. и от 14.07.2022 г., се установява, че ответното
дружество е заплатило на ищеца сумите по фактури № 3462/05.05.2022 г. и №
9269/01.07.2022 г. на обща стойност от 18 829,08 лв. с ДДС, представляваща
възнаграждението по договора за изработка.
8
От представения по делото приемо-предавателен протокол от 14.07.2022 г., се
установява, че изработената работа по оферта № 1/05.05.2022 г. е била приета без
забележки от възложителя.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява наличието
на твърдения от ищеца недостатък, а именно пукнатина /по-малка от 1 мм/ по тясната
страна на плота по продължение на предната линия на съседния плот с кухненската
мивка, към тясната страна, на който е залепена част от дългата страна на процесния
плот. Посоченото се подкрепя и от събраните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на свидетеля Х.. М...а, които съдът цени на основание чл. 172
ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна
заинтересованост, поради обстоятелството, че е съпруга на законния представител на
ответника. От същите се установява, че след завършване на монтажа всичко
изглеждало наред, но след няколко месеца, както си е работила в кухнята, свидетелката
е видяла пукнатината. Свидетелства, че е забелязала пукнатината няколко месеца след
монтажа, през лятото на 2022 г., но не е сигурна кога точно, при което веднага е
алармирала съпруга си, който най-вероятно се е обадил на изпълнителя. Съдът намира,
че става въпрос именно за скрит недостатък, доколкото същият не е бил налице при
приемане на работата, за което страните нямат спор.
Следва да се установи дали възложителят своевременно е уведомил изпълнителя
за открития недостатък.
Съгласно чл. 264 от ЗЗД възложителят следва да приеме работата, а по силата на
ал. 2 на чл. 264 при приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които
не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. За
такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след
откриването им, като това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел недостатъците.
Разпоредбата на чл. 264, ал. 3 ЗЗД установява необоримата презумпция, че при липса
на възражения за неправилно изпълнение, работата се счита за приета, но пропускът да
бъдат своевременно направени такива преклудира възможността на възложителя да
реализира отговорността на изпълнителя за недостатъци по реда на чл. 265 ЗЗД. Ако
при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако
изпълнената работа е с недостатъци, поръчващият може да иска поправянето на
работата без заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката или
намаляване на възнаграждението съгласно чл. 265, ал. 1 ЗЗД. Правата се погасяват в
шест месеца, а за СМР - пет години по силата на чл. 265, ал. 3 ЗЗД. Скритите
недостатъци съгласно чл. 264, ал. 2 изр. 1 ЗЗД са такива, които съществуват, но не
могат да се открият при обикновения начин на приемане на изработеното или такива,
които са се проявили по-късно, за които изрично в закона е предвидено, че
поръчващият трябва да извести изпълнителя веднага след откриването им, което не е
необходимо само ако изпълнителят е знаел недостатъците - чл. 264, ал. 2 изр. 2 и 3
ЗЗД. Ако поръчващият не направи такива възражения, работата се счита приета,
съгласно чл. 264, ал. 3 ЗЗД и се преклудира възможността на възложителя да реализира
по чл. 265 ЗЗД отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение. В
посочения смисъл е постоянната практика на ВКС, обективирана в множество
решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - например решение № 231/13.07.2011 г.
по т. д. № 1056/2009 г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 23/04.08.2014 г. по т. д. №
1938/2013 г., ВКС, ТК, І т. о. и други. Доказването на своевременното уведомяване за
скрити недостатъци е в тежест на възложителя, чиито права се преклудират като
последица от неуведомяването на изпълнителя. Пропускът на възложителя да отправи
навреме възражения за недостатъци преклудира възможността му да реализира правата
си по реда на чл. 265 ЗЗД.
9
Както се посочи по-горе, нормата на чл. 264, ал. 2 от ЗЗД поставя изискване
пред поръчващия да извести изпълнителя веднага след откриването на скритите
недостатъци, но не визира конкретен срок за това. "Веднага" по смисъла на законовата
разпоредба не означава, че всякога уведомяването за констатираните скрити
недостатъци следва да се извърши на същия или следвашия ден. Определянето на
срока е обусловено и следва да се преценява в зависимост от конкретните факти по
делото.
В настоящия случай от приетата по делото електронна кореспонденция между
страните се установява, че на 17.01.2023 г. възложителят е уведомил изпълнителя за
появилия се дефект, а на 24.01.2023 г. е съобщил и писмено за съществуващия дефект
на кухненския плот. Посоченото се подкрепя и от събраните гласни доказателствени
средства на свидетелите П... и П..., от които се установява, че при изпълнение на
втората поръчка жената на г-н М... им съобщила за спукания плот на кухнята, на
гранитогреса, за да видят дали могат да направят нещо. Изложеното не се разколебава
от показанията на свидетелката М...а, която заявява, че веднага е известила мъжа си за
констатирания дефект, но не знае кога точно той е съобщил на изпълнителя. В същото
време в разменената електронна кореспонденция между страните възложителят
заявява, че дефектът се е появил три месеца след монтажа. Доколкото работата по
първата поръчка е била приета на 14.07.2022 г., то следователно дефектът е възникнал
през м.10.2022 г., а възложителят е съобщил за него на изпълнителя едва на 17.01.2023
г., което е близо три месеца след узнаването му. С оглед на изложеното съдът намира,
че възложителят не е изпълнил задължението си по чл. 264, ал. 2 от ЗЗД да извести
изпълнителя веднага след откриването на скрития недостатък, поради което в действие
е влязла необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 ЗЗД, съгласно която при липса на
възражения, работата се счита за приета, с което е преклудирана възможността на
възложителя да реализира отговорността на изпълнителя за некачествено изпълнение
по чл. 265 ЗЗД.
Ето защо предявеният иск се явява неоснователен и като такъв подлежи на
отхвърляне в своята цялост.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има единствено ищецът по
първоначалния иск. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата в размер на 120,90 лв., представляваща държавна такса,
300 лв. за депозит за вещо лице и сумата от 722,63 лв. за адвокатско възнаграждение,
доколкото съдът намира възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за основателно съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ. Сумата от 40 лв.
държавна такса за обезпечение на иска не следва да участва при разпределяне на
разноските по правилата на чл.78 и сл. ГПК, тъй като е недължимо платена и по молба
на внеслата я страна, подлежи на връщане. Държавна такса в размер на 40 лв. се дължи
на основание чл.22, т.1 ТДТГПК само при обезпечение на бъдещ, но не и на предявен
иск.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „С..., да заплати на „Т...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „С..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата
от 3021,98 лева, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за
10
изработка по оферта № 1/11.11.2022 г., сключен между страните, съгласно фактура №
9821/12.01.2023 г., ведно със законна лихва от 22.03.2023 г. до окончателното
погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „С..., против „Т...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „С..., иск с правно основание чл.265, ал.1 ЗЗД за осъждане
на ответника по насрещния иск „Т...“ ООД да заплати на ищеца „С...“ ЕООД сумата от
3021,98 лв., представляваща стойността на разходите за поправка на спукан плот или
намаляване на възнаграждението за извършена работа по Оферта-сметка от 19.05.2022
г. на стойност 18 829,10 лв.
ОСЪЖДА „С...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „С..., да заплати на „Т...“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „С..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1143,53 лв.
разноски по делото.
Банкова сметка на „Т...“ ООД, по която могат да бъдат внесени дължимите суми:
IBAN BG37UNCR70001521017216.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11