№ 11805
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20221110136313 по описа за 2022 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищците твърдят, че на 01.12.2021 г. са сключили с дружеството „Т. И.“ ООД
договор за организирано туристическо пътуване № 438/01.12.2021 г. с предмет
екскурзия „Ски приключение в 2-те Алпи“ Франция, за периода от 05.03.2022 г. до
12.03.2022 г, цената за което за тримата в общ размер от 3033 лв. била платена на
туроператора. С цел обезпечаване пътуването си на 03.12.2021 г. ищците чрез
посредничеството на туроператора, в качеството на застраховани лица, сключили с
ответника застрахователен договор „Отмяна на пътуването“, обективиран в
застрахователна полица № 911021007914. Сред покритите рискове по същия бил и
„разходи за отмяна на пътуването“ за покриване на невъзстановими разходи, като
твърдят, че са платили дължимата застрахователна премия.
Сочат още, че във връзка с планираното пътуване ищците депозирали молби за
предоставяне на платен годишен отпуск. Л. С. П. представила пред работодателя си
„А.“ ООД молба на 28.02.2022 г., но с резолюция на ръководителя от 01.03.2022 г.
отпускът е отказан, за което било издадено уведомление от работодателя. З. В. М.
депозирал молба до работодателя си „С. Б. С.“ ООД на 28.02.2022 г., като на 01.03.2022
г. работодателят отказал отпуска, за което е издадено уведомление. М. И. И. депозирал
пред работодателя си „К. К. Х. Б. Б.“ АД молба на 10.01.2022 г., като първоначално
отпускът бил разрешен, но впоследствие на 01.03.2022 г. бил уведомен, че разрешеният
отпуск се отменя, за което също било издадено уведомление. При така стеклите се
обстоятелства ищците били уведомени от туроператора, че неустойката за отмяна на
пътуване е в размер на 100 % и заплатената стойност няма да бъде възстановена, като в
1
представеното становище отправя молба до „ЗК Л. И.“ АД за изплащане на сумата в
размер на 3033 лв. на ищците. Ищците уведомили ответника за отмяната на
пътуването, като приложили становището на туроператора, но ответникът отказал
изплащане на застрахователно обезщетение. Поради изложеното претендират
осъждане на ответното дружество да заплати на всеки от тях по 1011 лв.,
представляващо дължимо застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от
05.07.2022 г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва исковете по основание. Не оспорва наличието на валидно
възникнали облигационни отношения между ищците и туроператора по договор за
организирано туристическо пътуване с дестинация „Двете Алпи, Франция“ в периода
от 05.03.2022 г. – 12.03.2022 г., както и сключената във връзка със същите застраховка
„Отмяна на пътуване посредством застрахователна полица № 911021007914. Навежда
твърдение, че ищците заявили на 28.02.2022 г. пред ответното дружество
невъзможността да пътуват поради неотложни работни ангажименти, във връзка с
което била проведена електронна кореспонденция. Навежда твърдение, че към
28.02.2022 г. застрахованите лица не разполагат със заповеди за отказ или отмяна на
отпуск от работодател, като с представените пред ответното дружество документи от
работодателите си са се снабдили впоследствие – на 01.03.2022 г. Твърди, че в случая
не е налице покрит застрахователен риск, доколкото поради собственото си поведение
застрахованите лица са станали причина за невъзможността да бъдат одобрени за
ползването на отпуск поради несвоевременно предприети от тях действия. Оспорва и
наличието на трудови правоотношения между ищците и посочените от тях като техни
работодатели дружества. Твърди още, че разходите за пътуването не са
невъзстановими от туроператора. Поради изложеното счита, че исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от
доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства – наличието на
валидно възникнали облигационни отношения между ищците и туроператора по
договор за организирано туристическо пътуване с дестинация „Двете Алпи, Франция“
в периода от 05.03.2022 г. – 12.03.2022 г.; заплащане на цената на пътуването от страна
на ищците към туроператора (на обща стойност от 3033 лв., или по 1011 лв. за всеки от
тях); отказ за възстановяване на ищците на платената сума от страна на туроператора;
наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено
застраховане по застраховка „Отмяна на пътуване“, обективирана в застрахователна
полица № 911021007914.
Не се спори по делото, че договорът за организирано туристическо пътуване
между ищците и „Т. И.“ ООД е сключен при общи условия, като това се установява и
от съдържанието на същия. Съгласно т. 27.4 от общите условия за организирано
туристическо пътуване на „Т. И.“ ООД, в случай на отказ от пътуването и прекратяване
2
на договора от страна на потребителя в срок под 60 дни преди датата на пътуването,
туроператорът удържа неустойка в размер на 100 % от общата цена на пътуването.
Застрахователното правоотношение по застраховка „Отмяна на пътуване“ се
установява от приложената по делото застрахователна полица № 911021007914 /л.19 и
л. 69/, сключена на 01.12.2021 г. от Л. С. П., в качеството на застраховащ, със
застраховани лица М. И. И., З. В. М. и Л. С. П.. В полицата е посочено, че неразделна
част от застрахователния договор са общите условия за застраховка „Отмяна на
пътуване“, както и декларация на застраховащия, че е получил подписан от
представител на застрахователя екземпляр от Общите условия за застраховка „Отмяна
на пътуване“, запознат е с тях и ги приема. Приложеното на л. 69 по делото заверено
копие от процесната полица съдържа подпис на застраховащ и, като подписан
документ, се ползва с формална доказателствена сила. От приложената подписана
полица с обективирана в нея декларация на застраховащ се установява, че
застрахователното правоотношение е сключено при общи условия.
Съгласно т. 53.7 от Общите условия на застраховка „отмяна на пътуване“ за
изплащане на застрахователните суми или обезщетения на застрахования или
ползващите се лица, следва да бъдат представени в оригинал документи (примерно, но
не изчерпателно изброени по-долу), доказващи настъпването на някой от покритите
рискове и последствията от него, като в т. 53,7.5 са посочени заповед за прекратяване
на трудов договор, отмяна на отпуска или отказ на отпуска.
По делото е приложено писмено изявление на „Т. И.“ ООД до ЗАД „Л. И.“,
именувано становище /л. 28/, в което се сочи, че Л. С. П., М. И. И. и З. В. И., като
клиенти на „Т. И.“ по договор за организирано туристическо пътуване до Франция, на
28.02.2022 г. са уведомили, че желаят да анулират пътуването си поради неотложни
работни ангажименти. „Т. И.“ ООД се позовава на сключения договор, съгласно който
платената цена за пътуване се удържала като неустойка, поради което отправя покана
до ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение. Писмото
/становище/ на „Т. И.“ ООД до ЗАД „Л. И.“ в едната си част представлява частен
диспозитивен, а в другата, касаеща изнесените факти относно комуникацията с
ищците, като негови клиенти, представлява частен свидетелстващ документ, който не
се ползва с материална доказателствена сила. Същевременно обаче не е лишен от
доказателствена стойност, като същото се цени като изявление на трето неучастващо и
незаинтересовано по делото лице и се съобразява в съвкупност с останалите събрани по
делото доказателства.
По делото е приложена неоспорена от ищците и заверена от страната разпечатка
на кореспонденция в електронна форма от 28.02.2022 г. /л. 66-67/, видно от която на
28.02.2022 г. Л. П. е завила пред застрахователя невъзможността на застрахованите по
полица № 911021007914 лица да пътуват поради неотложни служебни ангажименти,
като е отправила запитване относно необходимите документи, въз основа на които се
изплаща същото. В отговор на писмото ответното дружество е препратило към общите
условия по полицата.
Видно от приложено по делото писмено доказателство – молба на л. 22, ищцата
Л. П. на 28.02.2022 г. е заявила ползване на платен годишен отпуск в периода от
04.03.2022 г. до 11.03.2022 г., като на 01.03.2022 г. е отказано ползването на такъв,
съгласно ръкописно изписана резолюция от Димитър Стоянов, подписал се за
работодател „А.“.
С молба от 28.02.2023 г. /л. 23/ З. М. е заявил за ползване платен годишен отпуск
3
в размер на 6 работни дни в периода от 04.03.2022 г. до 11.03.2022 г. включително.
Върху молбата ръкописно е изписан следният текст: „Не, отказвам отпуск, поради
неотложни служебни ангажименти и планирани обучения, които изискват
задължително физическо присъствие!“ с дата на изявлението 01.03.2022 г., като
същото е подписано от Незабравка Цветанова за работодател „С. Б. С.“ ООД. В
допълнение е изготвено и приложено по делото уведомление за отказ на ползването на
платен/неплатен годишен отказ на служителя З. В. М. в периода от 04.03.2022 г. до
11.03.2022 г. включително, също подписано от Незабравка Цветанова за работодател
„С. Б. С.“ ООД. От съдържанието на писмо от 15.03.2022 г. относно заведена щета №
0000-9110-****-7339/2022 г. от З. М. /л. 30/, с което ответното дружество отказва
изплащане на обезщетение, се установява, че същото е получило адресираното до него
уведомление като приложение към предявената претенция.
Видно от молба /л. 25/ М. И. И. на 10.01.2022 г. е заявил пред „К. К. Х. Б. Б.“ АД
ползване на платен годишен отпуск в периода от 04.03.2022 г. до 11.03.2022 г., като
молбата е одобрена на 12.01.2022 г. от Я. М., подписал се за работодател. На 01.03.2022
г. е отменен вече разрешеният на М. И. отпуск за периода от 04.03.2022 г. до
11.03.2022 г. Приложено е по делото също уведомително писмо до ЗАД „Л. И.“ от „К.
К. Х. Б. Б.“ АД, съгласно което във връзка с предстояща бизнес среща е отменено
ползването на платен годишен отпуск на служителя М. И. И. за периода от 04.03.2022
г. до 11.03.2022 г. От съдържанието на писмо от 15.03.2022 г. относно заведена щета №
0000-9110-****-7340/2022 г. от М. И. /л. 31/, с което ответното дружество отказва
изплащане на обезщетение, се установява, че е същото е получило адресираното до
него уведомление като приложение към предявената претенция.
Видно от заявления /л. 57, л. 60 и л. 63/ ищците Л. С. П., З. В. М. и М. И. И.
съответно на 02.03.2022 г., 04.03.2022 г. и 04.03.2022 г. са предявили пред ответното
дружество претенции за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Отмяна на пътуване“ поради неотложни служебни ангажименти, за които сочат, че са
били уведомени на 01.03.2022 г.
С писма с изх. № 1360/15.03.2022 г., № 1361/15.03.2022 г. и № 1359/15.03.2022 г.
/л. 51-53/, изх. № 3107/28.04.22 г., изх. № 2760/14.04.2022 г. и изх. № 2765/15.04.2022 г.
ответното дружество двукратно е отказало плащане на застрахователно обезщетение
на ищците. Ответното дружество обосновава отказите с липса на представени
мотивирани актове на работодателите за необходимостта от отказ и отмяна на вече
разрешен платен годишен отпуск.
От служебни бележки и копия от трудови книжки /л. 93 – 96/ се установя
оспорените от ответното дружество факти съответно, че Л. П. е служител на „А.“ ООД,
М. И. И. – на „К. К. Х. Б. Б.“ АД, а З. В. М. – на „С. Б. С.“ ООД, включително към
релевантния по делото момент 01.03.2022 г.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест на
всеки от ищците е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки:
настъпването в срока на застрахователното покритие по процесния договор за
имуществено застраховане на застрахователно събитие, за което застрахователят носи
риска.
При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на ответника е да
докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и да докаже възражението си,
4
че не е налице покрит застрахователен риск, респективно и възражението си, че е
налице предвиден в общите условия към застрахователния договор изключен риск.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира, че исковете са
основателни. Съображенията за това са следните:
От приложените и анализирани по-горе писмени доказателства се установява, че
към 28.02.2022 г., когато ищците за пръв път са заявили пред ответното дружество
невъзможността да пътуват, същите не са разполагали с актове на работодателите си,
удостоверяващи соченото обстоятелство. Несъмнено се установява, че с такива са се
снабдили на 01.03.2022 г., като тази дата предхожда както началната дата на
планираното и организирано пътуване, така и предявяването на претенции за
изплащане на застрахователно обезщетение. Следователно към момента на заявяване
на претенциите ищците са разполагали с актове на работодателя за отказ и отмяна на
отпуск, като същите съставляват документи по смисъла на т. 53.7.5 от приложимите
общи условия.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че с предварителната кореспонденция
от 28.02.2022 г. ищците не са предявили пред застрахователя претенция за изплащане
на обезщетение, а само са уведомили за невъзможността да пътуват поради служебни
ангажименти. Издаването на съответните актове от работодателите на 01.03.2022 г.,
макар да сочи, че релевантното обстоятелство относно причината за невъзможност за
пътуване да не е била обективирана по съответния приложим съгласно общите условия
на договора за застраховка начин към 28.02.2022 г., не може да се тълкува във вреда на
застрахованите лица, след като към момента на заявяване на претенциите те вече са
разполагали с такива документи. Предвид установения по делото факт, че още на
28.02.2022 г. ищците са заявили невъзможност да пътуват както пред туроператора,
така и пред застрахователя, макар и към този момент да не са предявили претенциите
си пред него, единствено може да наведе на предположение за недобросъвестно
упражняване на права. Прави впечатление и обстоятелството, че и на тримата отпускът
е отказан, респективно отменен на една и съща дата, което сочи на съгласуваност.
Съдебните решения обаче не могат да почиват на предположения, като при
постановяване на актовете съдът съобразява установената по вътрешно убеждение
фактическа обстановка, към която прилага релевантната нормативна уредба. В случая
несъмнено се установява, че са налице документите, необходими съгласно т. 53.7.5 от
приложимите към застрахователния договор общи условия, предхождащи датите за
завеждане на щетите пред застрахователя, респективно към този момент са били
налице предпоставките за изплащане на обезщетение.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за наличие на основание
за отказ от изплащане на обезщетение поради липса на мотивирани заповеди на
работодателите за отказ или отмяна на разрешен платен годишен отпуск. Същите не е
необходимо да бъдат мотивирани, нито са регламентирани техни конкретни реквизити.
Наред с това отказът за ползване на отпуск от З. М. и отмяната на разрешения отпуск
на М. И. са мотивирани с посочване на причините за това.
Недоказан е и доводът на ответника, че ищците със собственото си поведение и
поради проявена от тяхна страна немарливост са станали причина за отказа и отмяната
на отпуска. Не съществува правно регламентирано задължение за заявяване на отпуск в
определен конкретен срок преди това, в тази връзка единствено могат да се съобразят
принципа на добросъвестност и обичаите в практиката. Последните обаче варират при
различните работодатели, поради което не би могло за целите на производството да се
изведе общоважимо правило. Поради това заявяването на отпуск от двама от ищците 4
5
дни преди сочената начална дата не може да се приеме несъмнено като ненадлежно
упражняване на права на служителите. Нещо повече, ищецът М. И. е заявил ползване
на отпуск на 10.01.2022 г., значително време преди датата на планираното пътуване.
Предвид изложеното по – горе, исковете с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ
следва да се уважат изцяло за пълните предявени размери.
Върху присъдената сума се дължи законната лихва, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 05.07.2022 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на
разноски имат ищците, като същите претендират разноски.
Представена е фактура за адвокатско възнаграждение в размер на 660 лв. и
доказателство за плащане на сумата от З. В. М.. По делото са налице и доказателства за
заплащане на държавна такса в размер на 150 лв. общо, по 50 лв. от всеки от ищците.
Процесуалният представител на ищците претендира присъждане в негова полза на
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв. за оказана
безплатна правна помощ на ищците Л. П. и М. И.. За присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1 ГПК е достатъчно по делото да бъде
представен договор за правна помощ, в който да е посочено, че се оказва безплатна
правна помощ от адвокат на конкретно основание; взаимно формираната между
доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1
ЗАдв е достатъчна за доказване на релевантното обстоятелство, като решението дали
да окаже безплатна помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. (в
този смисъл например Определение № 665 от 3.12.2018 г. на ВКС по ч. т. д. №
2467/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по к. ч. т. д. №
2370/2022 г.). По делото не са представи договори за правна защита и съдействие,
сключени с Л. П. и М. И., които да съдържат уговорка за предоставяне на безплатни
услуги на конкретно основание. На следващо място възнаграждението по чл. 38 ЗА
цели да възмезди труда на адвоката. Поради това, адвокатите в тези случаи получават
възнаграждение съобразно труда си, а не съобразно броя на лицата, които защитават.
По настоящото дело и тримата ищци са представлявани от един общ процесуален
представител, защитата е идентична и броят на представляваните страни не е довел до
ангажиране на допълнителни процесуални усилия, като това обстоятелство следва да
бъде съобразено при разпределянето на отговорността за разноски, при което с такива
се натоварва насрещната страна. Ето защо ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на З. М. сумата от 710 лв., а на Л. П. и М. И. – по 50 лв., представляващи
направени по делото разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Л. С.
П., ЕГН ********** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 1011 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отмяна на пътуване“,
обективиран в полица № 911021007914/01.12.2021 г., ведно със законната лихва от
6
05.07.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на
З. В. М., ЕГН ********** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 1011 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отмяна на
пътуване“, обективиран в полица № 911021007914/01.12.2021 г., ведно със законната
лихва от 05.07.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати на
М. И. И., ЕГН ********** на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 1011 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отмяна на
пътуване“, обективиран в полица № 911021007914/01.12.2021 г., ведно със законната
лихва от 05.07.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗД „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати
на Л. С. П., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати
на З. В. М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 710 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗД „Застрахователна компания Л. И.“ АД, ЕИК ********* да заплати
на М. И. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7