Решение по адм. дело №412/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е образувано въз основа на искова молба депозирана от Н. К. Г. от [населено място], съдържаща два главни обективно съединени иска срещу РИОСВ- [населено място], представлявана от Директора, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с искане за осъждането на ответната страна да ѝ заплати обезщетение за 1. претърпени имуществени вреди в размер на 25 672,40лв. за периода от 26.04.2021г./дата на заявление за възстановяване на длъжност/ до 05.02.2023г. и 2. сумата 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода 13.05.2021г./дата на издаване на изричен отказ за възстановяване на длъжност/ до 05.02.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от предявяване исковете до окончателното им изплащане, в следствие на отказ да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност „Началник на отдел „Контрол на околната среда“ при РОИСВ Шумен, обективиран в отменени по съдебен ред административни актове. Предявени са и два акцесорни иска за мораторна лихва в размер на 8 860,41лв., считано от 05.02.2023г. до датата на предявяване на иска, върху главницата от 25 672,40лв. и в размер на 3 451,34лв., считано от 05.02.2023г. до датата на предявяване на иска, върху главницата от 10 000лв.

В исковата си молба ищцата твърди, че заемала длъжността „Началник на РИОСВ- Шумен“, до момента, когато съгласно Заповед № 716/21.04.2021г. на министъра на МОСВ правоотношението било прекратено и тя поискала да бъде възстановена на предходно заеманата от нея длъжност- Началник отдел „Контрол на околната среда“. Въпреки няколко съдебни решения, свързани с постановен отказ от възстановяване на длъжността, същите не били изпълнени, за което били наложени санкции на административния орган. Междувременно ищцата била регистрирана в Бюро по труда Шумен, като безработна, а впоследствие започнала работа на друго място с по- голямо възнаграждение. Ищцата твърди, че в резултат на цялостното поведение на длъжностно лице от РИОСВ- Шумен в периодите от 26.04.2021г. до 05.02.2023г. и 13.05.2021г. до 05.02.2023г., в който са издадени незаконосъобразни актове, съответно отменени от съда, е претърпяла имуществени вреди, изразени във възнаграждението, което би получила на длъжността „Началник на отдел „Контрол на околната среда“ и неимуществени вреди, изразени в негативни емоции и разстройство на психичното здраве. С оглед горното, за репариране на търпените вреди от незаконните актове ищцата претендира обезщетение, ведно със законната лихва, което моли съдът да ѝ присъди, както и направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищцата се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и по реда на чл.214 ал.1 от ГПК изменя размера на предявения първи главен иск на 26 469,71лв. и акцесорния за мораторна лихва на 9 135,60лв., което е допуснато с определение на съда от 30.10.2025г. Представени са писмени бележки в определения от съда срок.

Ответната страна- РИОСВ Шумен се представлява от процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на исковата молба, като счита предявените искове за недоказани както по основание, така и по размер. Отправя искане към съда исковете да бъдат отхвърлени, както и претендира присъждане на направените по делото разноски. Представени са писмени бележки в определения от съда срок.

Представителят на контролиращата страна- ОП [населено място] дава мотивирано заключение за основателност на исковите претенции в техния пълен предявен размер.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

Няма спор между страните, а това се потвърждава и от приложените доказателства по настоящото дело и приетите адм.д.№ 192/2021г., адм.д. № 173/2023г. и адм.д. № 291/2022г. по описа на АдмС Шумен, че ищцата Н. Г. заемала длъжността „Началник отдел“ в отдел „Контрол на околната среда“, дирекция „Контролна и превантивна дейност“ в РИОСВ- Шумен, считано от 11.10.2019г. до 18.11.2020г., когато между Министерство на околната среда и водите, от една страна и Н. К. Г., от друга страна бил сключен трудов договор № 1013/18.11.2020г., по силата на който служителят приел да изпълнява длъжността „Директор на РИОСВ– Шумен“, считано от 19.11.2020г. Трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед № 716/21.04.2021г. Със заявление № АД-298/26.04.2021г./датата, която е начална за твърдените имуществени вреди/ ищцата заявила, че желае да бъде назначена на длъжността „началник отдел“ в дирекция „КПД“ при РИОСВ– Шумен, на основание §7, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗДСл. С писмо изх. № АД-298-(1)/13.05.2021г. ид директор РИОСВ– Шумен уведомил оспорващата, че не може да издаде акт за възникване на служебно правоотношение, който изричен отказ бил отменен по съдебен ред с Решение № 109/13.07.2021г., постановено по адм.д № 192/2021г. ШАдмС и потвърдено с решение № 1222/09.02.2022г. по адм. № 8512/2021г. на Върховен административен съд на РБ. С решение № 55/25.02.2022г. Директорът на РИОСВ – Шумен отново отказал издаването на заповед за назначаване по подадено заявление вх. № АД-298/26.04.2021г. от Н. К. Г. за длъжността „началник отдел“ в отдел „Контрол на околната среда“ в дирекция „КПД“ в РИОСВ– Шумен. Бил сезиран настоящия съд с искане за налагане на наказание на директора на РИОСВ- Шумен за неизпълнение на влязло в сила решение, като с разпореждане [номер]/23.03.2022г., постановено по адм.д. №58/2022г. на ШАдмС била наложена глоба в размер на 200,00 лева на директора на РИОСВ– Шумен за неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт. По предприето оспорване от страна на административния орган, с решение № 58/16.05.2022г. по КАД № 112/2022г. на ШАдмС разпореждането било оставено в сила.

Директорът на РИОСВ– Шумен предложил на ищцата да заеме длъжността „главен експерт“ в дирекция „КПД“, направление „УООП“ с писмо, връчено на 26.04.2022г., което предложение било отказано, тъй като предложената длъжност не е равностойна на ръководната длъжност, която е заемала преди да стане директор на РИОСВ. По инициирано от щицата съдебно производство отново била наложена глоба на директора на РИОСВ– Шумен за неизпълнение на задълженията, произтичащи от влязъл в сила съдебен акт- Решение № 109/13.07.2021г. по адм.д. № 192/2021г. на ШАдмС, оставено в сила с решение № 1222/09.02.2022г. на ВАС, като с решение № 94/25.07.2022г. по КАД № 190/2022г. на ШАдмС разпореждане [номер]/13.06.2022г. на административен съдия при ШАдмС било оставено в сила.

На 25.08.2022г. била издадена Заповед № ЧР-32/25.08.2022г. за назначаване на ищцата за държавен служител на длъжността „началник отдел“ в отдел „КОС“, дирекция „КПД“ в РИОСВ – Шумен, предвид промяна в структурата на РИОСВ– Шумен и ищцата била поканена да я заеме. С последваща Заповед № ЧР-80 от 07.09.2022г. Директорът на РИОСВ – Шумен отменил своя заповед № ЧР- 32/25.08.2022г. за назначаване на Н. К. Г. за държавен служител на длъжността „началник отдел“ в отдел „КОС“, дирекция „КПД“ в РИОСВ– Шумен, с мотивите, че ищцата не се явила за встъпване в длъжност и не посочила уважителни причини за неявяването си. С Решение №298/19.09.2022г. заповедта била поправена и допълнена, като в мотивите на заповедта бил заличен, съответно- добавен текст, касаещ връчването на заповедта. Административният акт бил отменен като незаконосъобразен с влязло в законна сила Решение № 138/17.11.2022г. по адм.д.№ 291/2022г. по описа на АдмС [населено място], потвърдено с Решение № 5283/18.05.2023 по адм.д.№ 555/2023г. на ВАС.

Въпреки постановените съдебни решения, с нова Заповед № ЧР-24/02.06.2023г. Директорът на РИОСВ-Шумен, прекратил служебното правоотношение с ищцата Н. К. Г., назначена на длъжност „Началник отдел“ по силата на Заповед № ЧР-32/25.08.2022г. на директора на РИОСВ– Шумен, считано от 02.06.2023г. С Решение № 2736/07.03.2024г. по адм.д.№11160/2023г. по описа на ВАС на Р България, и тази заповед била отменена като незаконосъобразна.

Междувременно, в периода 28.04.2021г.- 05.02.2022г., ищцата била регистрирана в Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ Шумен, като безработно лице/Служебна бележка на стр.70/, като били получени парични обезщетение за безработица в общ размер на 12 547,60лв., видно от удостоверение изх.№ **********-1/01.09.2022г./стр.69/. Считано от 06.02.2023г. ищцата започнала работа по трудово правоотношение при трето лице, с възнаграждение 2600лв. месечно като „служител информация, обслужване на клиенти с немски език“, видно от приложения трудово договор към исковата молба.

В хода на настоящото съдебното производство по искане на ответната страна бяха допуснати и разпитани като свидетели служители в РИОСВ Шумен. От показанията на свидетелите се установи, че ищцата е била педантичен служител, вглъбен в работата си и без близки лични контакти с другите служители в инспекцията. Съдът намира показанията на свидетелите за неотносими към релевантните факти по делото и в по-голямата си част същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.

Към исковата молба е приложено писмено доказателство- медицинско направление за консултация, изготвено от др.Н., видно от чието заключение, ищцата е потърсила психиатрична помощ, предвид симптоми на субективен дистрес. Същият бил породен от неочаквано прекратяване на трудовите правоотношения, поради което останала без доходи, а отглеждала сама детето си. Страдала от безсъние, загуба на апетит, съответно тегло, емоционална неустойчивост, нежелание за общуване, изолация и др., поради което ѝ била назначена терапия с медикаменти.

В хода на съдебното производство бе допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза. От заключението на вещото лице, прието от съда като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установи, че размерът на възнаграждението, което ищцата би получавала, ако беше заемала длъжността „Началник на отдел „Контрол на околната среда“ при РИОСВ Шумен за периода от 23.04.2021г. до 05.02.2023г., съобразно възнаграждението, което е получавала на тази длъжност е в размер на 39017,33лв., а разликата между него и това, което е получавала от ТП на НОИ Шумен е в размер на 26 469,73лв.

От така установеното фактическо положение, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на исковете по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ: Двата иска са предявени от лице с надлежна активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди в периода от 26.04.2021г. до 05.02.2023г. и неимуществени вреди в периода от 13.05.2021г. до 05.02.2023г., в резултат на отказ да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност „Началник на отдел „Контрол на околната среда“ при РОИСВ Шумен, обективиран в отменени по съдебен ред като незаконосъобразни административни актове, а именно: 1. Писмо изх. № АД-298-(1)/13.05.2021г. на ид Директор РИОСВ– Шумен, представляващо изричен отказ, отменен по съдебен ред с Решение № 109/13.07.2021г., постановено по адм.д № 192/2021г. ШАдмС и потвърдено с решение № 1222/09.02.2022г. по адм. № 8512/2021г. на Върховен административен съд на РБ и 2. Заповед № ЧР-80 от 07.09.2022г. на Директор на РИОСВ – Шумен, с която била отменена Заповед № ЧР- 32/25.08.2022г. за назначаване на Н. К. Г. за държавен служител на длъжността „началник отдел“ в отдел „КОС“, дирекция „КПД“ в РИОСВ– Шумен, поправена и допълнена с Решение №298/19.09.2022г., отменена като незаконосъобразна с влязло в законна сила Решение № 138/17.11.2022г. по адм.д.№ 291/2022г. по описа на АдмС [населено място], потвърдено с Решение № 5283/18.05.2023 по адм.д.№ 555/2023г. на ВАС. Или претенцията на ищцата за имуществена обезвреда обхваща периода от момента на подаване на заявление за възстановяване на заеманата от нея предишна длъжност до началото на ново трудово правоотношение. Твърдените претърпени неимуществени вреди обхващат времеви период от датата на изричен отказ да бъде възстановена, като съдът констатира, че е в молба на ищцата от 15.09.2025г./стр.92/ за изправяне на нередовности е допусната техническа грешка в изписване на годината, като следва да се съобрази посоченото с текст в скоби, а именно начална дата е датата на изричния отказ, обективиран в писмото, която е 13.05.2021г. Съдът констатира, че ищцата не претендира неимуществени вреди поотделно по всеки от отменените административни актове, а същите са следствие на последователното действие на административния орган по отказ да възстанови ищцата на длъжността преди заеманата от нея Началник на РИОСВ Шумен в разрез с постановените съдебни актове.

Исковете са предявени след отмяната на административните актове с влезли в сила съдебни решения (чл.204 ал.1 от АПК) и са насочени срещу процесуално легитимиран ответник (чл.205 ал.1 от АПК), имащ качеството на юридическо лице- чл.42 ал.2 от Закона за администрацията (ЗА), поради което и при съблюдаване на ТР № 4/06.11.2023г. по т.д.№2/2021 г. на ВАС, съдът приема, че исковете са процесуално допустими. Разгледани по същество съдът намира, че и двата иска са доказани по основание и по размер, поради следните съображения:

Исковете са предявени в петгодишния давностен срок от отмяната на незаконосъобразния административен акт.

Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл.1 от ЗОДОВ- незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.1 от ЗОДОВ.

За да бъде ангажирана отговорността на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната норма, а именно установена по съответния ред незаконосъобразност на административен акт, настъпването на преки и непосредствени вреди от акта и причинно- следствена връзка между действието на акта и настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат. Съдът намира, че в конкретния случай първата законова предпоставка за приложението на чл.1 ал. 1 от ЗОДОВ е налице– отменен е административен акт– отказ на директор на РИОСВ Шумен. Претендираните от ищцата преки и непосредствени вреди от незакосъобразния отказ са имуществени и представляват неполучено трудово възнаграждение за периода от 26.04.2021г. до 05.02.2023г.

Съдът намира исковата претенция за основателна. През целия посочен период ищцата не е възстановена на заеманата от нея длъжност Началник на отдел „Контрол на околната среда“ в РИОСВ Шумен или равностойна такава при изрично заявено от нея искане и отказ от органа по назначаването.

По отношение на приложимостта на чл.1 ЗОДОВ, не са налице основания за ограничаване периода на обезщетението до шест месеца, визирани в чл.104 ал.1 от ЗДСл и съдът не споделя аргументите на ответната страна, изложени и в писмената защита. Отговорността по чл.1 ЗОДОВ е пълна, съгласно чл.4 ЗОДОВ, дължи се за цялото време, през което е доказано претърпяването на вреди и може да бъде ограничавана само на основания, предвидени в закона. Правоприлагане по аналогия не е допустимо, тъй като липсва празнота в закона– в чл.4 ал. ЗОДОВ изрично е посочено, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този смисъл е и практиката на ВАС– Решение № 7745 от 24.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2917/2024 г., III о. и др.

Размерът на обезщетението следва да бъде определен, след като се установи, какъв би бил размерът на възнаграждението през съответния период, след изследване на действително получаваните възнаграждения за същата длъжност в инспекцията за процесния период, за което съдът е приел заключение на съдебно-икономическа експертиза. Размерът на дължимото трудово възнаграждение за длъжността за периода 23.04.2021г.– 05.02.2023 г. възлиза на 26 469,73лв., след съобразяване с полученото обезщетение за безработица за периода, съгласно заключението на вещото лице. Следователно претендираната след изменението на иска сума 26 469,71лв. следва да се присъди, ведно със законната лихва съобразно претенцията- от 05.02.2023г. до датата на окончателното ѝ изплащане.

Съдът намира, че по отношение на претендираните неимуществени вреди също е налице фактическият състав по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Налице са множество отменени като незаконосъобразни административни актове с адресат ищцата, като първият релевантен е Писмо изх. № АД-298-(1)/13.05.2021г. на ид Директор РИОСВ– Шумен, представляващо изричен отказ за възстановяване на длъжност, отменен по съдебен ред с Решение № 109/13.07.2021г., постановено по адм.д № 192/2021г. ШАдмС и потвърдено с решение № 1222/09.02.2022г. по адм. № 8512/2021г. на Върховен административен съд. Границите на отговорността, съгласно чл.4 от ЗОДОВ се разпростират върху вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие, т. е. увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразният акт, действие или бездействие на държавния орган или на длъжностното лице.

В резултат на издадените писмо с отказ и последващи незаконосъобразни заповеди, съдът приема, че безспорно ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, притеснения, потиснатост от факта на прекратено служебно правоотношение и оставане без работа, продължило години, т.е. налице е и втората предпоставка за уважаване на иска. Конкретно тези вреди се установяват от медицинския документ, приложен по делото, от който се установява и пряката причинно-следствена връзка между отменените като незаконосъобразни административни актове и настъпилото увреждане. Вредите се доказват и от процесуалните действия на страните, видни от приложените три съдебни дела, на защита срещу постановени актове с негативни последици- от страна на ищцата и на трайно поведение на държавната администрация- ответник по неизпълнение на съдебните решения.

Съдът намира, че от показанията на свидетелите се установи по несъмнен начин, че ищцата явно е била стриктен и отговорен дългогодишен служител на инспекцията, която се е справяла с възложените задължения и отговорности, поради което внезапното ѝ оставане без работа със сигурност се е отразило на здравословното, емоционалното и психическото ѝ състояние и е довело до душевно страдание. Наличието на медицинска документация, че ищцата в процесния период е търсила психологическа специализирана медицинска помощ, установява настъпването на неимуществени вреди. Периодът от време на преживяване на негативни емоции е безспорно в логическа причинно-следствена връзка с преживяното освобождаване от работа, поради което съдът приема, че отменените като незаконосъобразни административни актове са причинили на ищцата твърдените неимуществени вреди.

По отношение на размер и периода на претендираното обезщетение:

Тази категория вреди, макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване и именно защото неимуществените вреди не могат да бъдат измерени с количествени показатели, законодателят в чл.52 от ЗЗД е приел, че те се определят от съда "по справедливост". Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението /т.2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например- характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент.

Съдът намира, че понесените вреди са с висок интензитет и несъмнено са рефлектирали върху емоционалното и душевно състояние на ищцата с негативен ефект, именно като се отчете, както периодът на заемане от нея ръководна длъжност, така и цялостната ѝ работа в сферата на екологията и опазване на околната среда. В този смисъл е налице в процесния период едно тенденциозно отношение на ответника към ищцата, обосновано от времевия период, в който са издадени незаконосъобразните откази и заповеди, които са последователни. Отчитайки цитираната разпоредба на чл.52 от ЗЗД, както и общоприетите критерии за справедливост в съдебната практика, а от друга страна вида, характера, интензитета, периода от време, през който ищцата е търпяла негативните последици от незаконосъобразните актове, настоящият състав приема, че сумата в размер на 10 000.00 лв. е справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, които следва да бъдат присъдени за периода от постановяване на отказ на искането ѝ за възстановяване на работа- 13.05.2021 година до 05.02.2023 година, когато ищцата е започнала работа при трето лице и вредата от незаконосъобразните заповеди е била преустановена. При определяне на този размер съдът отчита преживените от ищцата болки и страдания, стрес– емоционален и психически, както и негативните последици в семейството. Обезщетението е съразмерно с вредите и отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Изхождайки от характера на претърпените вреди, трайността на търпенето им, продължилият период на развилите се производства срещу ищцата от издаване на административните актове до отмяната им с влезли в законна сила съдебни решения, доказаните душевни страдания и общото ѝ психическо състояние, като следствие от търпени морални вреди, съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД във вр. с чл.4 от ЗОДОВ следва да е в пълния претендиран от нея размер- 10 000.00 лв.,

Предвид основателност на основните претенции, то основателни са и претенциите за присъждане на законна лихва, като такава следва да бъде присъдена от претендираната дата в исковата молба- 05.02.2023г. Съдът съобрази т.4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, според което при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове- в случая би бил 09.02.2022г.

Въз основа на така установеното фактическо и правно положение, съдът приема, че ответната страна РИОСВ Шумен, представлявана от директора, следва да бъде осъдено да заплати на ищцата, обезщетение за 1. претърпени имуществени вреди в размер на 26 469,71лв. за периода от 26.04.2021г./дата на заявление за възстановяване на длъжност/ до 05.02.2023г. и 2. сумата 10 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода 13.05.2021г./дата на издаване на изричен отказ за възстановяване на длъжност/ до 05.02.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 05.02.2023г. до окончателното им изплащане в резултат на отменени административни актове- Писмо изх. № АД-298-(1)/13.05.2021г. на ид Директор РИОСВ– Шумен, представляващо изричен отказ, отменен по съдебен ред с Решение № 109/13.07.2021г., постановено по адм.д № 192/2021г. ШАдмС и потвърдено с решение № 1222/09.02.2022г. по адм. № 8512/2021г. на Върховен административен съд на РБ и Заповед № ЧР-80 от 07.09.2022г. на Директор на РИОСВ – Шумен, с която била отменена Заповед № ЧР- 32/25.08.2022г. за назначаване на Н. К. Г. за държавен служител на длъжността „началник отдел“ в отдел „КОС“, дирекция „КПД“ в РИОСВ– Шумен, поправена и допълнена с Решение №298/19.09.2022г., отменена като незаконосъобразна с влязло в законна сила Решение № 138/17.11.2022г. по адм.д.№ 291/2022г. по описа на АдмС [населено място], потвърдено с Решение № 5283/18.05.2023 по адм.д.№ 555/2023г. на ВАС.

Съобразно изхода на делото и заявените претенции за присъждане на разноски и от двете страни, то такива се дължат на ищцата общо в размер [рег. номер]., от които 20.00 лв. платена държавна такса за образуване на делото, 3 000.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, 250.00 лв. внесен депозит за вещо лице и такса за преписи от съдебни актове, релевантни за спора- 44лв., поради което същите следва да се присъдят в полза на ищцата.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

Осъжда РИОСВ- [населено място], представлявана от Директора да заплати на Н. К. Г. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3 обезщетение в размер на 26 469,71лв./ двадесет и шест хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки/, представляващо претърпени имуществени вреди за периода от 26.04.2021г. до 05.02.2023г. и сумата 10 000лв./десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода 13.05.2021г. до 05.02.2023г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 05.02.2023г. до окончателното им изплащане.

Осъжда РИОСВ- [населено място], представлявана от Директора да заплати на Н. К. Г. с [ЕГН] от [населено място], [улица] ет.3 сумата в размер на 3314.00 лв./ три хиляди триста и четиринадесет лева/ лв., представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Р България [населено място] в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.