Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 23.10.2024 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 14056 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са първоначални искове по чл. 200, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и насрещен иск
по 55, ал. 1 от ЗЗД.
Ищците
К.Р.П. и В.Д.П. излагат следните обстоятелства за обосноваване на исковата
претенция: сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти по нотариален
акт от 22.12.2016 г., с който са прехвърлили собствеността върху описаните в
него имоти срещу задължението на дружеството да им заплати продажна цена общо в
размер на 151167 лева, за която е вписана законна ипотека; заплащане от
купувача А. ЕООД само на част от цената в размер на 126000 лева чрез превод по
сметка на продавача К.П. и дължимост на остатъка от уговорената продажната цена
в размер на 25167 лева, заедно със законната лихва в размер на 10115.72 лева за
периода от 01.01.2017 г. до 17.12.2020 г. и от завеждането на делото. Претендират
тези суми и разноските по производството.
Ответникът
„А.“ ЕООД в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК оспорва исковете,
възразявайки че е заплатил изцяло уговорената по договора продажна цена, като
плащането на част от цената е станало от трето на сделката и производството
лице.
Предявява
в срок и насрещен иск по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Навежда фактически твърдения за:
сключен договор за покупко-продажба на недвижими имоти по нотариален акт от
22.12.2016 г., с който е поел задължението срещу прехвърлянето му на собствеността
върху описаните в акта имоти да заплати продажна цена общо в размер на 151167
лева; осъществяването на преводи по банкова сметка *** П. по нареждане на
дружеството и на трето на производството лице, но за сметка на купувача, чрез
които не само е заплатена продажната цена, но и с превода от 10.02.2017 г. е
надплатена на продавачите без основание сумата 1470 лева (съгласно направеното
оттегляне на иска за разликата над 1470 лева до първоначално предявения размер
от 18820 лева, допуснато с протоколно определение от 13.10.2022 г. – л. 195 от
делото). Претендира тази сума, заедно със законната лихва и разноските.
Ответниците
по насрещния иск К.Р.П. и В.Д.П. в законоустановения срок оспорват исковете,
възразявайки че: сметката на продавача К.П. не е заверявана със сумата 17350
лева по превод от 21.12.2016 г. и за който е представен неистински документ, а
сумите общо в размер на 26637 лева, получени от третото лицеВ.Г.въз основа на
преводи от 21.12.2016 г. и 23.12.2016 г., представлявали цена по устен договор
за покупко-продажба на оборудване, а не по процесния такъв. При евентуалност
навежда и възражение за изтекла погасителна давност относно вземането, което
било предмет и на отрицателен установителен иск по гр. дело № 384/2021 г. по
описа на СГС, ГО, I-1 състав.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и доказателствата съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
По
делото е безспорно между страните, а и от представения нотариален акт за
продажба на недвижими имоти № 120 от 22.12.2016 г. се установява, че ищците В.П.
и К.П. са прехвърлили собствеността върху недвижими имоти, представляващи
кафе-аперитив със зимна градина, подземни гаражи № 1 и № 2, построени в сграда
и находящи се в УПИ IX-80, кв. 225-Б (предишен кв. 225-II) по плана на гр. София,
местността Лозенец - 1-ва част, ул. *********на ответното дружество „А.“ ЕООД,
за заплащането на които между страните е уговорена продажна цена в размер на 151167
лева. Към момента на сключване на договора за продажба продавачите са получили
сума в размер на 112000 лева, преведена по банковата сметка на единия от
продавачите – ищеца К.П. в “Уникредит Булбанк“ АД (за удостоверяване на която
банкова сметка ***рение), като останалата част от продажната цена в размер на
39167 лева купувачът – „А.“ ООД, е поел задължение да заплати по същата банкова
сметка *** - К.П., в срок най-късно до 17.01.2017 г. За обезпечаване на задължението
на ответното дружество за заплащане на уговорената продажна цена в полза на
ищците е учредена договорна ипотека по чл. 168, ал. 1, т. 1 от ЗЗД върху недвижимите
имоти, предмет на договора за покупко-продажба продажба.
По
делото е представен договор за паричен заем от 20.12.2016 г., по силата на
който трето за настоящия спор лице -В.Г.(което видно от представеното по делото
удостоверение за семейно положение и членове на семейството е майка на управителя
на ответното дружество Г.Г.), е поело задължение да предостави на „А.“ ЕООД сума
в размер на 16858 лева, която да бъде преведена по сметка на К.П. за закупуване
на имот в гр. София, ул. **********Представен е и договор за паричен заем от
17.12.2016 г., съгласно койтоВ.Г.е поела задължение да предостави на ответното
дружество „А.“ ЕООД сума в размер на 9779 лева, която сума да бъде преведена по
сметка на К.П. за закупуване на имот в гр. София, от която сума 1690 лева са
изчислени за покриване на нотариалните такси.
За
удостоверяване подписването на процесните договори за заем по делото е
представена декларация от Г.Б.Г., с която е удостоверил, че ги е подписал в
качеството му на управител на „А.“ ЕООД. Представена е и справка от Търговския
регистър на Агенция по вписванията на спесимен - съгласие за удостоверяване на
подписа на управителя на ответното дружество – Г.Г..
Съгласно
представеното удостоверение от нотариус Б.Н.с рег. № 142 и район на действие
СРС, в съответствие с действащата нормативна уредба, в архива й не се съхраняват
молби за заличаване на ипотека върху имотите по процесния договор.
По
делото е прието и заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изводите на
което като обективно и компетентно дадени и направени въз основа на приложените
по делото документи (сред които справки от приложение myPoss, както и копие от отчета на
приходите и разходите на ответното дружество за 2016 г. и 2017 г.) съдът възприема
за достоверни. От заключението се установява, че по посочената в нотариалния
акт на продавача и ищец в настоящото производство К.П. сметка за периода от
01.08.2016 г. до момента на изготвяне на заключението от ответното дружество „А.“
ЕООД са постъпили суми в общ размер на 126000 лева, като на 21.12.2016 г. са
постъпили пет превода в размер на 20000 лева всеки от тях и на 13.02.2017 г. е
постъпил превод в размер на 26000 лева. Така извършените преводи са с основание
“KAFE – ALGOMAS“.
Съгласно заключението на вещото лице сума в размер на 17350 лева от 21.12.2016
г. не е постъпвала по разплащателната сметка на ищеца К.П..
Установява
се още и че за същия период по процесната сметка на К.П. са постъпили парични преводи
от трето за настоящия спор лице –В.Г., в размер 26637 лева, с основание “капаро
– В.Г.“, както следва: 9779 лева, постъпили на 21.12.2016 г., и 16858 лева,
постъпили на 23.12.2016 г.
При
съобразяване на извършената справка в счетоводството на ответното дружество,
вещото лице е посочило, че извършените осчетоводявания не противоречат на
счетоводните стандарти. Извършените парични преводи от „А.“ ЕООД по сметката на
ищеца К.П. са отразени в счетоводството на „А.“ ЕООД като намаление на задължението
на дружеството към ищеца К.П.. Паричните преводи отВ.Г.по сметката на ищеца К.П.
също са отразени в счетоводството на ответното дружество като намаление на задължението
му към ищеца. Като намаление на задължението на „А.“ ЕООД към ищеца К.П. в
счетоводството на дружеството е отразено и плащане в размер на 3911.67 лева, извършено
от трето за настоящия спор лице “В.К.“ ЕООД, постъпило по сметка на ищеца К.П.
на 29.11.2016 г. с основание “по договор“. В тази връзка е и представеното по
делото споразумение за прихващане от 28.11.2016 г., сключено между „А.“ ЕООД и
трето за настоящия спор лице - „В.К. 2012“ ЕООД, от което се установява, че
страните по него са се съгласили задължението на „В.К. 2012“ ЕООД към „А.“ ЕООД
по фактура № ********** от 01.10.2016 г. в размер на 3911.67 лева да се преведе
по сметка на К.П. относно закупуване на имот, находящ се в гр. София, ж.к.
Лозенец, ул. ********. Доколкото обаче ответникът не обосновава правопогасяващите
си възражения за плащане на задължението, предмет на настоящия иск, чрез извършване
на процесния превод, съдът не следва да обосновава решаващите си изводи въз
основа на преценката му.
От
пояснението на представеното заключение, направени от вещото лице при неговото
изслушване се установява, че заплатените от третото за настоящия спор лице - В.Г.,
суми не са преминавали през сметката на ответното дружество, а същите са били
преведени директно от сметката наВ.Г.по сметка на ищеца К.П.. Вещото лице е пояснило
още и че процесните заеми не са отразени в счетоводството и в паричния поток на
дружеството като “дадени заеми, предоставени заеми и получени такива“, което
обстоятелство вещото лице е посочило, че е възможно да е и поради грешка при
воденeто
на счетоводните книги на дружеството.
По
делото е представен договор за спогодба от 05.05.2023 г. с нотариална заверка
на подписите от същата дата и вписан под рег. № 3638 от 05.05.2023 г. от
регистъра на нотариус С.К.с рег. № 526 и с район на действие СРС, сключен между
страните по спора – от една страна ищците К.П. и В.П., и от друга страна –
ответника „А.“ ЕООД, представляван от законния му представител. Съгласно раздел
I,
чл. 1 от процесния договор К.П. и В.П. са
се съгласили и са се задължили да се откажат след получаване на сумата в размер
на 25000 лева от предявения от тях срещу “А.“ ЕООД иск, предмет на разглеждане
по гр. дело № 14056/2020 г. по описа на СГС, ГО, I-29 състав. В раздел I, чл. 2 от
договора е предвидено, че посочената сума следва да бъде заплатена на
по-ранната от двете дати – в деня на изповядване на сделката по продажба на
имотите пред нотариус (с оглед на явилия се купувач за закупуване на процесните
имоти) или до 01.08.2023 г., чрез посочена от К.П. и В.П. банкова сметка ***:
спогодба от 05.05.2023 г. Съгласно раздел I, чл. 5 от договора в случай на
неизпълнение от „А.“ ЕООД на задължението по чл. 1 в срока по чл. 2 К.П. и В.П.
са свободни да подадат молба за възобновяване на исковото производство.
Други
относими доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от
процесуалния закон преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По
исковете с правно основание чл. 200, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 183, ал. 1 от ЗЗД с договора за продажба продавачът се
задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго право
срещу цена, която купувачът се задължава да му плати. От гледна точка на
облигационната му характеристика договорът за покупко-продажба е поначало
неформален (но доколкото в конкретния
случай има за предмет правото на собственост върху недвижими имоти за
действителността на същия следва да бъде спазената предвидената в разпоредбата
на чл. 18 от ЗЗД форма), двустранен, възмезден, престационен и комутативен.
Основното задължение на продавача по договора за продажба е да предаде на
купувача продадената вещ срещу задължение за купувача да плати уговорената продажна
цена.
По
делото се установи наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение
между страните въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № 120 от 22.12.2016 г., по силата на който ищците В.П. и К.П.са
прехвърлили правото на собственост върху описаните в него недвижими имоти на ответното
дружество „А.“ ЕООД. Не е спорно по делото, че за погасяване на задължението за
заплащане на продажната цена по договора по сметка на ищеца К.П. от ответното
дружество е постъпила сума в общ размер на 126000 лева, с която е погасено част
от поетото от страна на ответното дружество задължение за заплащане на
уговорената продажна цена (същото обстоятелство се признава от страна на ищците
и се установява и при съобразяване на изслушаното в производството заключение
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза).
С
оглед на разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ответното дружество е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, че остатъкът от продажната
цена в размер на 25167 лева е заплатена.
Съгласно
вмененото задължение на съда да вземе предвид фактите, настъпили след предявяване
на иска и които са значение за спорното право – по арг. от чл. 235, ал. 2 от ГПК, при разрешаване на настоящия спор следва да бъде съобразен представеният
по делото договор за спогодба. Съдът намира, че поетото от страна на ответника задължение
по силата на договора за спогодба за заплащане на сума в размер на 25000 лева с
оглед на съществуващия между страните спор, предмет на настоящото производство,
представлява по същността си извънсъдебно признание на неизгоден за страната
факт, а именно за липсата на погасяване на задължението за заплащане на
остатъка от продажната цена по договора за продажба. Извънсъдебното признание
на страните на неизгодни за тях факти съставлява доказателство, което следва да
бъде преценявано с оглед на всички обстоятелства по делото, като съгласно
непротиворечивата практиката на ВКС доказаното в процеса извънсъдебно признание
на факт има същата стойност както и направеното пред съда признание на факт по
реда на чл. 175 ГПК (в този смисъл е и практиката, обективирана в решение № 133
от 28.10.2014 г. по т. дело № 2675/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 122 от 09.11.2015
г. по т. дело № 1946/2014 г. на ВКС, II т.о.).
По
делото се установи (и което обстоятелство не е спорно между страните), че сума
в общ размер на 26637 лева е преведена по сметка на ищеца К.П. от трето за настоящия
спор лице - В.Г., като в платежните нареждания на извършените преводи е записано
основание “капаро“, както и че ответникът „А.“ ЕООД е сключил два договора за
заем с В.Г., по силата на които същата е поела задължение да предостави парични
средства на заем на дружеството като преведе уговорените в договора за заем
суми по сметка на ищеца К.П.. Доколкото обаче посочените основания при
извършване на преводите не позволяват плащанията да бъдат обвързани с договора
за покупко-продажба и с оглед на извънсъдебното признание на ответника за дължимост
на остатъка от продажната цена, съдът намира, че процесните плащания отВ.Г.не са
послужили за погасяване на задължението на „А.“ ООД към продавачите по договора
и ищци в настоящото производство - К.П.
и В.П.. Съдът намира този извод за обоснован, тъй като житейски нелогично би
било при погасяване на задължението по съществуващото между страните правоотношение
ищецът да предприеме действия по сключване на процесния договор за спогодба, който
по същността си представлява извънсъдебно признание за дължимостта на
незаплатения остатък от продажната цена.
Макар
с представения по делото договор за спогодба страните да са уговорили заплащане
от страна на ответното дружество на сума в размер на 25000 лева, доколкото
заплащането на тази сума е било поставено под отлагателно условие – в случай,
че посочената сума бъде заплатена доброволно от „А.“ ЕООД в предвидените в спогодбата
срокове, с оглед на несбъдването на това условие и при съобразяване на обстоятелството,
че ищецът не е направил изричен отказ или оттегляне на предявените искове, съдът
дължи произнасяне до заявения за защита с исковата молба размер на предявения
иск за главница.
При
съобразяване на така обективираното извънсъдебно признание за дължимост на
продажната цена, ценено наред с останалите доказателства по делото, от които се
установи размерът на остатъка от незаплатената продажна цена, съдът намира за доказано,
че сума в размер на 25167 лева е дължима от ответника като остатък от продажната
цена по договора за продажба от 22.12.2016 г.
С
оглед на обстоятелството, че ответникът не е представил доказателства за заплащането
й, предявеният иск за сумата 25167 лева следва да бъде изцяло уважен, която сума
на основание чл. 86 от ЗЗД е дължима заедно със законната лихва от момента на
подаване на исковата молба – 18.12.2020 г., до окончателното й плащане.
Основателността
на главния иск предполага разглеждане и на акцесорната претенция по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата в размер на10115.72 лв.
и за периода от 01.01.2017 г. до 17.12.2020 г.
Съгласно
чл. 200, ал. 2 от ЗЗД продажната цена следва да бъде платена едновременно с
предаването на вещта и на мястото, където то се извършва, като с оглед на
диспозитивния характер на разпоредбата и в съответствие с регламентирания в чл.
9 от ЗЗД принцип на свободата на договаряне страните могат да уговорят различен
срок и начин за изпълнение на задължението на купувача за заплащане на
уговорената продажна цена. В конкретния случай страните са уговорили остатъкът
от продажната цена, извън първоначално заплатената сума в размер на 112000
лева, да бъде платен от ответника най-късно до 17.01.2017 г. Тази дата
представлява и крайния срок за изпълнение на поетото парично задължение на
купувача, като на основание чл. 84, ал. 1 от ЗЗД след изтичането му ответникът
е изпаднал забава, поради което и законна лихва по чл. 86 от ЗЗД се дължи от
18.01.2017 г.
В
тази връзка, настоящият състав на съда намира, че върху сумата в размер на
25167 лева, представляваща незаплатена главница по договора за продажба, се
дължи законна лихва за периода от 18.01.2017 г. до 17.12.2020 г. включително,
чийто размер изчислен от съда чрез използване на онлайн калкулатор (https://www.calculator.bg/)
е в размер на 9996.88 лева, за която сума предявеният акцесорен иск следва да
бъде уважен, като за разликата над тази сума от 9996.88 лева до пълния
претендиран размер от 10115.72 лева и за периода от 01.01.2017 г. до 17.01.2017
г., включително, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
насрещния иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият
състав на съда намира за неоснователно възражението на ответниците (ищци по
първоначалния иск) за недопустимост на производството по насрещния иск, тъй
като не е налице идентичност между предмета на гр. дело № 384/2021 г. по описа
на СГС, ГО, I-1 състав,
и настоящото производство, макар и двете производства да са образувани между
едни и същи страни. Това е така, тъй като предмет на настоящото производство е претенция
за неоснователно обогатяване поради заплащане на парична сума без основание, а
предмет на производството по гр. дело № 384/2021 г. по описа на СГС, ГО, I-1
състав, е съществуването на ипотечното право.
За
обосноваване на исковата претенция, предмет на насрещния иск, ищецът е навел
твърдения, съгласно които се е обеднил чрез плащането от трето лице, но от негово
име по сметка на ответника К.П. на сума в размер на 1470 лева, получена от двамата
ответници - К.П. и В.П., в качеството им на продавачи по договора, като ищецът
претендира връщането й като платена при начална липса на основание. Така
наведените твърдения сами по себе си са достатъчни за обосноваване на процесуалната
легитимация на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД,
а въпросът за материалната му легитимация е по същество на спора.
Възникването
на спорното материално право за връщане на дадено при начална липса на правно
основание се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца;
2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване
на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно
основание, т. е. без да е бил налице годен юридически факт за превеждането на
сумата от 1470 лева.
По
делото се установи, че сума в размер на 25167 лева е постъпила по сметка на
единия от ответниците по насрещния иск – К.П., посредством осъществени преводи
от трето за настоящия спор лице – В.Г., на 21.12.2016 г. и 23.12.2016 г., като
получаването на същата сума не е оспорено от ответниците по иска. С оглед на
представения по делото договор за спогодба, в който се съдържа извънсъдебно
признание на „А.“ ЕООД за дължимост на остатъка от продажната цена по договора
от 22.12.2016 г., съдът намира, че с процесните плащания от 21.12.2016 г. и
23.12.2016 г. не са погасени задължения на дружеството по договора за покупко-продажба
от 22.12.2016 г.
Извън
предоставените по делото договори за заем, сключени между ищеца „А.“ ЕООД и
третото за спора лице - В.Г., не са ангажирани доказателства, въз основа на
които да бъде направен извод, че извършените преводи от третото за спора лицеВ.Г.са
направени от името и за сметка на „А.“ ЕООД. С оглед на принципа на относително
действие на договорите – по арг. от чл. 21 от ЗЗД, процесните договори са
породили права и задължения единствено за страните по тях, но не и по отношение
на третите лица, каквито се явяват ответниците по насрещния иск, а от друга
страна – самото сключване на договор с оглед на принципа на свободата на договаряне
не би могло да бъде разглеждано като форма на неоснователно обогатяване. Предвид
изложеното, съдът намира, че по делото не се установява връзка между процесните
плащания, извършени от трето за настоящия спор лице, и засягане на правната
сфера на ищеца по насрещния иск – „А.“ ЕООД, откъдето следва и че ищецът „А.“
ЕООД не е материално легитимиран да претендира процесната сума в размер на 1470
лева. Същата е била преведена от трето за спора лице, като не се установи
процесните преводи да са извършени от името и за сметка на ищеца. В тази връзка
ирелевантен и неподлежащ на разглеждане от съда е въпросът за наличието на
основание за извършване на посоченото имуществено разместване, настъпило от
правната сфера на трето за спора лице.
За
пълнота на изложението следва да бъде посочено, че в случай, че третото за
настоящия спор лице е заплатило парични суми по сметка на ответника по
насрещния иск – К.П., при липса на основание, същото разполага с възможност да
претендира връщането им – при липса на правен интерес от изпълнението, като правното
основание на иска на третото лице би произтичало от института на неоснователното
обогатяване или воденето на чужда работа без пълномощие, а в случай на хипотеза
на изпълнение на чуждо задължение, за третото лице съществува правен интерес да
претендира посредством регресен иск платеното вместо длъжника, като така
очертаните правни възможности могат да бъдат упражнени в отделно исково
производство и не са предмет на подлежащия на разглеждане спор.
При
съобразяване на изложеното предявеният насрещен иск за заплащане на сумата от
1470 лева следва да бъде изцяло отхвърлен като неоснователен. С оглед на
крайния решаващ извод на съда не следва да бъде разглеждано възражението на
ответниците за погасяване на процесното вземане по давност.
При
този изхода на спора и своевременно направените искания право на разноски имат
и двете страни по спора. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците следва да
се присъди сумата от 2985.07 лева, изчислена съразмерно на уважената част на
исковете върху адвокатско възнаграждение в размер на 1588.48 лева при съобразяване
на своевременно направеното възражение за прекомерност и предвидения в Наредба
№ 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум
(ред. ДВ, бр. 68 от 31 юли 2020 г.).
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъди сумата от 9.68
лева, представляваща разноски по делото съразмерно на отхвърлената част на исковете.
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„А.“ ЕООД, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
К.Р.П., ЕГН **********, и В.Д.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, на основание
чл. 200, ал. 1 от ЗЗД сумата 25167 лева, представляваща незаплатен остатък от продажна
цена по договор за покупко-продажба на имоти, обективиран в нотариален акт №
120, том I,
рег. № 3148, дело № 83 от 22.12.2016 г. на нотариус Б.Н.с рег. № 142 в НК и район
на действие СРС, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № 83003 от
22.12.2016 г., акт 27, том CXCVI,
дело № 60815/2016 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 18.12.2020
г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 9996.88
лева, представляваща законна лихва за забава върху посочената продажна цена от 25168
лева за периода от 18.01.2017 г. до 17.12.2020 г. включително, и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2985.07 лева, представляваща разноски по
производството, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 от ЗЗД за разликата над уважения
размер от 9996.88 лева до пълния предявен размер от 10115.72 лева и за периода
от 01.01.2017 г. до 17.01.2017 г. включително.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „А.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
против К.Р.П., ЕГН **********, и В.Д.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 1470 лева,
представляваща получена без основание сума чрез осъществяване на преводи на 21.12.2016
г. и 23.12.2016 г. по банкова сметка *** Р.П..
ОСЪЖДА
К.Р.П., ЕГН **********, и В.Д.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да
заплатят на „А.“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 9.68 лева, представляваща разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ:
_________
Р.
Бошнакова