Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Варна, 15 май
2019 година.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
втори април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
Красимир ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев, в.гр.дело № 633 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по
въззивна жалба на „КНМ Груп“ ЕООД срещу
Решение № 762 от 21.02.2019 година, постановено по гр.д. № 11995/2018г. по
описа на ВРС, с което на основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 284, ал. 2 от ЗЗД е отхвърлен предявения от въззивника срещу К.Д.Т. с ЕГН ********** иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 300 /триста/ лева, която е
получил като цесионна цена по Договор за цесия от 12.05.2015 година, с който
„КНМ Груп“ ЕООД, в качеството му на цедент прехвърлил на „Интейк“ ЕООД, като
цесионер вземането си от „Енерго-Про Продажби“ АД за сумата от 335 лв. –
присъдени разноски по в.гр.д. № 888/2015г. по описа на ВОС, срещу цена в размер
на 300 лв., в изпълнение на сключен между страните договор за поръчка, по силата на който дружеството, като доверител
възложил на ответника, като довереник да извърши за сметка на дружеството
действия по представителството му при сключване на договора за цесия, ведно със
законната лихва от предявяването на иска – 03.08.2018 година, до окончателното
плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност,
необоснованост и постановяване в нарушение на процесуални правила и на
материалния закон. Съдът не отчел доводът за недействителност и недостоверност
на датата на Анекс от 12.05.2015 година, по отношение на ищеца на основание чл.
40 от ЗЗД. Исковата молба по гр.д. № 9795/2014г. по описа на ВРС е предявена на
28.07.2014г., към който момент юридическото лице „Интейк“ ЕООД не е
съществувало като субект на правото. Същото е регистрирано на 10.09.2014г., а
Точка 3 от Анекса съдържа уговорка, съгласно която се поражда задължение за
представлявания да сключи последващ договор, с който да прехвърли бъдещо,
спорно и неопределяемо по размер материално право за цена 5.00 лв., с
настъпваща изискуемост 6 месеца след влизане в сила на съдебното решение. С
тази уговорка се увреждат явно интересите на представлявания, което съгласно и
разясненията по т. 3 от ТР № 5/12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС съставлява сговор
във вреда на представлявания, а с оглед многократно занижената цена /60 пъти/,
тя е била осъзнавана и от двете страни. Доказателства за реално изпълнение по
т. 2 от Анекса не са представени изобщо, който факт не е изследван от ВРС.
Косвено доказателство за наличие на сговор е факта, че представляващият „Интейк“
ЕООД Д.А.е била личен адвокатски сътрудник на ответника. При преценка наличието
на недобросъвестност следва да се отчете и краткият времеви период, че „Интейк“
ЕООД е дружество, с което ответника е в трайни взаимоотношения и се
представлява понастоящем от близък негов роднина. Анекса е недействителен и
поради накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона, както и поради
явната и значителна нееквивалентност на престациите и най-вече целия правен
резултат. Следователно твърдяната реституция на средства от ответника на
цесионера е правно ирелевантна, не обвързва представлявания и не го лишава от
правото да претендира изпълнение по отчетната сделка. Моли в заключение да се
постанови решение, с което обжалваното такова бъде отменено, а предявеният иск
бъде уважен в цялост.
В отговор на жалбата К.Т. оспорва доводите в нея и
излага други, с които обосновава правилност и законосъобразност на решението,
което моли да се потвърди.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивното дружество
е редовно призовано, явява се неговия Управител, в лицето на П. К., и чрез адв.Я.
поддържа въззивната си жалба.Моли съда, като отмени решението да отхвърли иска.
Въззиваемата страна, в лицето на К.Т., редовно
призован, не се явява, представлява от се от адв.Г., които като не намира, че жалбата
е основателна, моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред
ВРС съдебното производство е започнало по искова претенция на „КНМ ГРУП" ЕООД против К.Д.Т.,
по чл.284 ал.2 вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищовото
дружество сумата от 300 /триста/ лева, представляваща дължима сума, получена от
ответника, в качеството му на довереник по договор за цесия от 12.05.2015 година,
но не предадена на неговия доверител „КНМ ГРУП" ЕООД, ведно със законната
лихва от предявяването на иска – 03.08.2018 година, до окончателното изплащане.Твърденията
в исковата молба са следните:
Излага
се, че на 28.07.2014 година „КНМ ГРУП" ЕООД, в качеството си на ищец,
предявил иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, срещу „Енерго-Про
Продажби" АД, за сумата от 1432.46 лева, представляваща заплатена без
основание сума по корекция на потребена електроенергия за период 10.04.2010 г.
до 17.09.2010 г., за което било образувано гр.д. № 9795/2014 г. на ВРС. С
Решение № 205/13.01.2015 г. по гр.д. № 9795/2014 г. на ВРС предявеният иск бил
уважен. С Решение по в.гр.д. № 888/2015 г. на ВОС. С Решение № 903/11.05.2015
г. по в.гр.д. № 888/2015 г., ответника „Енерго-Про Продажби" АД бил осъден
да заплати на ищеца „КНМ ГРУП" ЕООД сумата от 335 лв., представляваща
съдебни разноски за въззивната инстанция.От Договор за цесия, сключен на
12.05.2015 година, „КНМ ГРУП" ЕООД, в качеството на цедент, действащо чрез
пълномощника си адв. К.Д.Т., прехвърлил вземане, на стойност 335 лева,
представляваща присъдени разноски по горепосоченото в.гр.дело № 888/2015 година
на ВОС, за цената от 300 лв., на цесионера „ИНТЕЙК" ЕООД. Според т.3 на
този Договор за цесия от 12.05.2015 година, цесионерът заплатил на цедента
продажната цена по вземането, на стойност 300 лв. към момента на сключването
му, т.е. 12.05.2015 г., която цена била изплатена в брой от цесионера на
пълномощника адв. Т., като изрично било посочено, че същият служи и за разписка
за извършено плащане.Излага се, че и до сега ответника Т. не предал получената
от него сума по така прехвърленото вземане на „КНМ ГРУП" ЕООД, по която
причина се иска осъждането му.
Въззиваемия
Т. е оспорил исковата претенция като е заявил, че тя се явява неоснователна,
тъй като е налице изменение на процесния договор за цесия от 12.05.2015 г.,
обективирано в Анекс от същата дата между „КНМ Груп" ЕООД и „Интейк"
ЕООД, съгласно което адв. К.Т. върнал обратно на цесионера „Интейк" ЕООД
паричната сума, предмет на настоящия иск. В представеното пълномощно на адв. Т.
била учредена представителна власт да се разпорежда с вземанията на ищеца при
условия, каквито намери за добре, включително да сключва и прекратява договори
за прехвърляне на вземания. При налична представителна власт за сключване и
прекратяване на договори за прехвърляне на вземания, то пълномощникът несъмнено
разполагал и с представителна власт за по-малкото - да изменя сключени договори
за цесия. Съгласно сключения анекс към процесния договор за цесия, с който
последният бил изменен, страните се съгласили, че цялото дело е финансирано
изцяло от „Интейк" ЕООД чрез адв. К.Т., както и че първоначалните цеденти
всъщност са клиенти на адв. К.Т.. „Интейк"' ЕООД, от своя страна,
назначило юрисконсултите на „КНМ ГРУП" ЕООД в дружеството на трудов
договор и им заплащало отделно трудово възнаграждение, благодарение на което
последните се явяват на делата на „КНМ ГРУП" ЕООД. „КНМ Груп" ЕООД се
задължавало да прехвърли на „Интейк" ЕООД вземането си за платените от
„Интейк" ЕООД (чрез специалната адвокатска сметка на адв. К.Т.) разноски
по делото вкл. разноските за юрисконсултско възнаграждение за първа инстанции
след установяването им по размер с последваща цесия за цена от 5 лева. Поради
горното се изменяла цената на сключения договор, която следва да бъде 5 лева,
дължима в срок от шест месеца, считано от датата на влизане в сила на
осъдително решение Решение №903/11.05.2015 г. по гр.д. №888/2015 г. на ВОС.
Ответникът, в качеството си на пълномощник на КНМ Груп ЕООД върнал на
„Интейк" ЕООД платената сума от 300 лв., за което страните се съгласили,
че е платена изцяло и в брой от адв. К.Т. на „Интейк" ЕООД при подписване
на анекса, като същият послужил за разписка за извършено плащане. Ответникът
върнал на Интейк ЕООД паричната сума, която ищецът твърди, че ответникът е задържал
и не му я предал до подаване на исковата молба.
От фактическа страна е било установено пред решаващия съд, че с Решение
по в.гр.д. № 888/2015 година, съдът е потвърдил Решение № 205/13.01.2015 година,
по гр.д. № 9795/2014 г. на ВРС, като е осъдил и „Енерго-Про Продажби" АД
да заплати на ищеца „КНМ ГРУП" ЕООД сумата от 335 лв., представляваща
заплатено юрисконсултско възнаграждение.
Представен е и Договор
за цесия от 12.05.2015 година, по силата на които „КНМ ГРУП" ЕООД, чрез
пълномощника си адв. К.Т., в качеството си на цедент, е прехвърлило на цесионера „Интейк" ЕООД
вземането си към длъжника „Енерго-Про Продажби" АД в размер на 335 лева,
представляващо присъдени разноски по в.гр.д. № 888/2015 г., на ВОС. По силата
на сключения договор вземането се прехвърлило на цена от 300 лв., платена
изцяло и в брой от цесионера на цедента, при подписването на договора, като е
отбелязано, че същият служи като разписка за извършеното плащане.
Наличен по делото е и Анекс
към договора за прехвърляне на вземане от 12.05.2015 година, и от него се
установява, че на същата дата - 12.05.2015 година, между „КНМ ГРУП" ЕООД,
чрез пълномощника си адв. К.Т., и „Интейк" ЕООД, е сключен допълнителен
договор, по силата на който адв. К.Т., в качеството си на пълномощник на „КНМ
ГРУП" ЕООД, връща на „Интейк" ЕООД платената сума от 300 лв., като
анексът има характера и на разписка за извършеното плащане.
При тези данни ВРС е
отхвърлил претенцията, като недоказана.
Становището на въззивния съд е следното:
При разглеждане на
исковете съдът се произнася по твърдяното от ищеца право, без да е обвързан от
дадената от него правна квалификация. Посочено е в исковата молба, че са налице
договорни връзки между жалбоподателя и ответниците по жалба-ищци в
производството, а именно наличие на представителна власт, по силата на която
жалбоподателят се е разпоредил с дървен материал. При тази фактическа обстановка
следва да бъде направен извод, че предявеният иск не е с правно основание чл. 59 ЗЗД и решението, постановено по такъв
иск е недопустимо. Съдът следва да разгледа предявения иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, като прецени именно
неговата основателност, с оглед доказателствата по делото.
Също съобразно
константната практика на ВКС – конкретно Решение № 667 от 6.10.2005 г. на ВКС
по т. д. № 991/2004 г., ТК, II о., докладчик съдията В.А. едностранния характер
на упълномощаването като правна сделка не е основание да бъде изключен нейният
каузален характер.Във всички случаи, за да се освободи от задължението си по
отчетната сделка, довереникът следва не само да предаде на доверителя
полученото от трети лица, но и това, което той самият е получил от последния
във вр. с изпълнение на поръчката.Договорът
за поръчка е неформален и не е необходима писмена форма за действителност,
достатъчно е страните да постигнат съгласие за съществените му елементи.
Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми
доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото.Довереникът е длъжен да даде на доверителя
сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката.Ето
защо, по тези съображения, настоящия съд приема, че вярната правна квалификация
е тази по чл.284 ал.2 от ЗЗД.
По същество:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно
произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието
на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да се
разгледа по същество.Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
На база на представените доказателства от
страните, не е спорно, че на 12 май 2015 година между „КНМ Груп“ ЕООД и
„Интейк“ ЕООД е бил сключен Договор за цесия, съобразно които „КНМ ГРУП"
ЕООД, чрез пълномощника си адв. К.Т., в качеството си на цедент, е прехвърлило на цесионера „Интейк" ЕООД
вземането си към длъжника „Енерго-Про Продажби" АД в размер на 335 лева,
представляващо присъдени разноски по в.гр.д. № 888/2015 г., на ВОС. По силата
на сключения договор вземането се прехвърлило на цена от 300 лв., платена
изцяло и в брой от цесионера на цедента, при подписването на договора, като е
отбелязано, че същият служи като разписка за извършеното плащане. Приложен е
също така и Анекс към договора за прехвърляне на вземане от 12.05.2015 година,
и от него се установява, че на същата дата - 12.05.2015 година, между „КНМ
ГРУП" ЕООД, чрез пълномощника си адв. К.Т., и „Интейк" ЕООД, е
сключен допълнителен договор, по силата на който адв. К.Т., в качеството си на
пълномощник на „КНМ ГРУП" ЕООД, връща на „Интейк" ЕООД платената сума
от 300 лв., като анексът има характера и на разписка за извършеното плащане.Налице е и упълномощаване на същия да се разпорежда с
вземанията на дружеството при условия, които намери за добре, както и да
извършва всякакви правни и фактически действия на управление и разпореждане с
вземанията.
Предвид наведените от ищеца фактически
твърдения, претенцията му намира правно основание в нормата на чл.284, ал.2 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД, а имено иска се изпълнение на договорното задължение на
ответника-довереник по договор за поръчка да даде отчет по отношение на частния
правоприемник на доверителя-"КНМ Груп" ЕООД. В случая, не се
представи нарочен договор за поръчка, а пълномощно, като обаче едностранния
характер на упълномощаването, не е основание да бъде изключен неговия каузален
характер. В процесното пълномощно, е предвидено правомощие на упълномощеният
/довереник/ да получава от и за сметка на упълномощителя /доверител/, финансови
средства на втория. Ето защо от съдържанието на цитираното пълномощно, може да се
извлече съществуването на мандатно правоотношение между "КНМ Груп"
ЕООД и въззивника Т.. В този смисъл, когато довереникът действа от името и за
сметка на доверителя, правата и задълженията по сделки с трети лица, възникват
директно в имуществената сфера на втория, при което довереника дължи отчет и по
конкретно следва да предаде на доверителят получените суми при изпълнението на
възложеното.От съдържанието на Договора за цесия и Анекса към него, се
установява, че въззиваемия е действал от името и за сметка на "КНМ
Груп" ЕООД, като е придобил вземания в посоченият размер от
"Енерго-Про Продажби" АД. Според съдържанието на представените
документи, пълномощника на цесионера, т.е. въззиваемия е получил от цедента,
цената за прехвърляне на процесното вземане, чиито общ размер възлиза на 335
лева и който на основание чл.284, ал.2 от ЗЗД, той следва да се предаде на
упълномощителя.
От друга страна обаче е налице Анекс, които
преурежда отношенията на страните по Договора за цесия от 12.05.2015 година.
Видно от удостоверителната част на Анекса от същата дата довереника-ответник, е
върнал обратно на "Интейк" ЕООД по-рано получените като цена на
вземанията в размер на 335 лева. След като е налице връщане на полученото от
довереника по Договора за цесия 12.5.2015 година, в случая няма какво да бъде
предадено на доверителя, като отчет по поръчката. Като краен резултат, следва
извода въззиваемия, не държи претендираната сума и липсва основание същата да
бъде предавана на "КНМ Груп" ЕООД.
Предвид гореизложеното доводите на ищовата
страна за недействителност на въпросните Договор за цесия и Анекс към него от
12.05.2015 година, се явяват ирелевантни по отношение на основателността на
претенцията за предаване на получено по реда на чл.284, ал.2 от ЗЗД, тъй като
както вече се посочи сумата не се намира в държане на въззиваемия и той няма
какво да предаде на доверителя. Дали пълномощника, е действал във вреда на
представлявания и каква отговорност следва да понесе, респективно как следва да
се уредят отношенията между двете дружества, е въпрос на друга претенция,
каквато в настоящото производство не е предявена.За пълнота следва да се
отбележи, че в случая не се доказа фактическия състава на чл.40 от ЗЗД, тъй
като не е установена една от предпоставките му, а имено да е нанесена вреда на
представлявания. Предвид естеството на процесиите отношения, в разглеждания
казус вредите могат да са изразяват само в пропуснати ползи. За да е налице
обаче пропусната полза, трябва да съществува сигурност за увеличаване на
имуществото на кредитора, която сигурност не се предполага, а доказване в тази
посока по делото не е проведено.Неоснователно се явява оплакването за
неправилно приложение на чл.42, ал.2 от ЗЗД, тъй като сделките които са
съдържат в процесиите тристранни споразумения, съставляват новация на
облигационните отношения, чрез встъпване в дълг, като не е налице безвъзмездност на сделката, доколкото "КНМ
Груп" ЕООД, се освобождава от задължението да заплати на физическите лица
цената за придобиване на вземанията и тежестта за това преминава върху
"Интейк" ЕООД.
В заключение, макар и с други мотиви,
въззивният състав на съдът приема, че предявеният иск е неоснователен и като
такъв подлежи на отхвърляне, респективно че като е достигнал до същия правен
извод, първоинстанционния съд, е постановил правилно и законосъобразно решение,
което следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание
чл.78, ал.З от ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т.З и ал.2 от ЗА в полза на адвокат П.Г.,
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева,
за предоставена безплатна защита на друг юрист.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 762 от 21.02.2019 година, постановено по
гр.д. № 11995/2018г. по описа на ВРС, деветнадесети състав.
ОСЪЖДА „КНМ
ГРУП" ЕООД, ЕИК: ……………., да заплати на адвокат П.Ч.Г., ЕГН **********,
сумата от 300 /триста/ лева,
представляваща сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр.чл.38 ал.1 от ЗА.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: