№ 432
гр. Благоевград , 20.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно частно
гражданско дело № 20211200500275 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба, подадена от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Я., с ЕИК *, с адрес гр.Я., ул.“П.Р.С.“ *, представлявана от Л.Н.К. -
Директор на ДСП Я., против Разпореждане № 501101/02.03.2021г., постановено по ч.гр.
дело № 1346 / 2020 г. по описа на РС-Разлог, с което е оставена без уважение молбата на
Дирекция „Социално подпомагане“ -Я., за допълване на разпореждане № 500072 от
07.01.2021г., заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ №
500072 от 07.01.2021г. и изпълнителен лист, постановени по ч.гр.д.№ 1346 по описа за
2020г., като бъде осъден длъжника да заплати и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението.
В жалбата са излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалвания
съдебен акт. Жалбоподателят счита, че районния съд неправилно и необосновано, в
противоречие с доказателствата и данните по делото е приел, че със заявлението инициирало
производството, заявителя не е предявил претенция за законна лихва върху претендираната
главница и в т.9 от заявлението е посочена претенция само за главница. Посочено е в
жалбата, че районния съд е преценил, че в останалата част на заявлението също не е
направено искане за присъждане на законна лихва, като единствено само в т.14 от
заявлението било посочено, че директорът издава мотивирана заповед за възстановяване на
получената помощ заедно със законната лихва и тъй като това е посочване на акта, въз
основа на който се претендира паричната сума, съдът не го е възприел като искане за
осъждане на длъжника да заплати и законна лихва.
Посочено е в жалбата, че първата инстанция е допуснала съществен пропуск като не се е
1
произнесла по цялото заявено искане, тъй като видно от Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. в т.9, буква б, ред
трети от заявлението е посочено, че се претендира законна лихва до окончателното
изплащане на вземането. Твърди се, че началния момент не е изрично посочен, но правото
на законна лихва се поражда от датата на подаване на заявлението в съда и следва да се
приеме, че това е началния момент от който тече законната лихва върху главницата.
С оглед изложеното се иска да бъде отменено обжалваното разпореждане и вместо него
да бъде постановено друго, с което да бъде допуснато допълване на издадените по ч.гр.д.№
1346 по описа за 2020г. на РС Разлог разпореждане № 500072 от 07.01.2021г., заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ № 500072 от 07.01.2021г. и
изпълнителен лист, като бъде осъден длъжника Ф. А. В. да заплати претендираната законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на вземането.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и развитите от
жалбоподателя съображения намери следното:
Районен съд Разлог е сезиран със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 от ГПК, вх.№511345/29.12.2020г., подадено от Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Я., с ЕИК *, с адрес гр.Я., ул.“П.Р.С.“ *, представлявана от Л.Н.К. - Директор на ДСП Я.,
по което е образувано ч.гр. дело № 1346 / 2020 г. по описа на РС-Разлог. В заявлението
освен претенцията за главница от 465,90 лв. не са формулирани други искания. С
разпореждане № 500072 от 07.01.2021г. съдът е уважил заявлението, като е постановил
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417, т.2 от ГПК, допуснал е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е указал
да се издаде изпълнителен лист, с който се осъжда длъжника да заплати на заявителя
претендираната сума от 465,90 лв., дължима на основание Заповед от 05.10.2020г. на
Директора на Д“Социално подпомагане“ гр.Я..
С нарочна молба до съда депозирана на 01.03.2021г., заявителя е поискал допълване на
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист със законната лихва върху
неизплатената главница, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, 29.12.2020г., която с обжалваното определение е
оставена без уважение, поради неоснователност.
На насрещната страна длъжника по делото не е изпращан препис от молбата на
заявителя за издаване на допълване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист. Не е изпращан и препис от частната жалба.
След преценка на доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства съдът
намери, частната жалба за допустима, тъй като препис от атакуваното разпореждане е
връчен на жалбоподателя на 05.03.2021г., а жалбата е подадена на 11.03.2021г., в
2
законоустановеният едноседмичен срок.
Съдът намира, че по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Видно от Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от
частния жалбоподател срещу длъжника Ф. А. В., по което е образувано ч.гр. дело № 1346 /
2020 г. по описа на РС-Разлог, със същото освен претенцията за главница, не са заявени
други искания. С разпореждане № 500072 от 07.01.2021 г. съдът е уважил заявлението, като
е присъдил единствено претендираната главница.
С подадената молба от 01.03.2021 г. заявителя е направил искане с правно основание чл.
250 от ГПК за допълване на заповедта за изпълнение, с присъждане на законна лихва върху
главницата.
Заповедния съд е постановил атакуваното определение, в което приел, че молбата по чл.
250 от ГПК се явява неоснователна, тъй като съдът се е произнесъл по цялото заявено
искане. Посочил е че в т.9 от заявлението е посочена претенция единствено за главница,
като в останалата част на заявлението също не е направено искане за присъждане на законна
лихва.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 7 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, разпоредбата на чл. 250 ГПК намира
приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният съд не се е
произнесъл по цялото искане.
В настоящия случай съдът намира, че заповедния съд като е разгледал подаденото пред
него заявление, правилно е преценил, че е сезиран с искане за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист единствено за главница, която е
присъдил. В бланката на заявлението в т.9 б.“б“ в табличен вид са оформени графи, в които
в случай, че заявителя претендира лихва следва да посочи размер и период с посочване на
начална и крайна дата, като по отношение на законната лихва, в случай че се претендира
такава, следва да бъде посочена начална дата на претенцията. В настоящия случай в
заявлението в целия му текст попълнен от заявителя не е формулирана претенция за законна
лихва върху главницата, като не е посочена начална дата на такава, поради което правилно
първоинстанционния съд, не е присъдил същата, и е оставил без уважение искането за
допълване на издадените актове.
Заявителя в подадената от него частна жалба се позовава на бланковото изписване в
заявлението на претенциите за лихва, като излага принципни постановки кога се поражда
правото да бъде присъдена такава. Тези му аргументи обаче, доколкото не са изложени в
подаденото от него заявление чрез отправяне на нарочно искане за присъждане на законна
лихва не са породили задължение за заповедния съд да присъди такава. Следва да се
отбележи, че съдът дължи произнасяне единствено по надлежно отправено искане, каквото в
3
случая не е налице. С оглед на това правилно и законосъобразно РС Разлог е оставил без
уважение молбата за допълване на постановените в заповедното производство актове.
Във връзка с горното, подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изложеното, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение, IV въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената частна жалба от Дирекция „Социално
подпомагане“ – гр.Я., с ЕИК *, с адрес гр.Я., ул.“П.Р.С.“ *, представлявана от Л.Н.К. -
Директор на ДСП Я., против Разпореждане № 501101/02.03.2021г., постановено по ч.гр.
дело № 1346 / 2020 г. по описа на РС-Разлог.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4