Определение по дело №75/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред Бл.ОС е образувано по въззивна жалба на адвокат Ив.Д. от БлАК в качеството му на служебен защитник на подсъдимия румънски гражданин М. Л. К. против постановена присъда по н.о.х.д. № 1819/2007 г. по описа на РС – П., с която подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” и ал. 3 от с.чл. на НК му е наложено наказание “глоба” в полза на държавата в размер на 200 лв.

В подадената жалба се излагат доводи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, постановена в противоречие с доказателствата, тъй като обвинението срещу подсъдимия не е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което не е следвало да се постановява осъдителна присъда. Иска се отмяна на присъдата.

Пред въззивната инстанция в хода на пренията служебният защитник на подс. М. изтъква доводи, че разпитаните свидетели не конкретизират факти, от които да се направи извод, че подсъдимият на посочената дата в обвинителния акт е бил излязъл през границата на страната ни. Иска се оправдаване на подсъдимия.

В хода на съдебните прения представителят на О. П. – Б. прави искане за потвърждаване на постановената присъда. Изразява становище, че престъплението е осъществено от обективна и субективна страна, като са събрани достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия, наложеното му наказание е справедливо.

Производството пред окръжния съд е проведено в отсъствие на подсъдимия, който за участие по делото пред районния съд е бил призоваван със съдебна поръчка.

Пред Бл.ОС не е провеждано съдебно следствие за събиране на нови доказателства.

Въззивният съд,след като обсъди материалите по настоящето дело и с оглед правомощията си по чл. 314, ал. 1 от НПК извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, като при анализ на събрания доказателствен материал от първоинстанционния съд и становищата на страните в хода на съдебните прения намира следното от фактическа и правна страна:

Районният съд е провел съдебно следствие, в което е събрал всички възможни доказателства по делото, като е направил верен анализ на същите и обосновани изводи относно фактите по делото, които се установяват. Подсъдимият М. към датата на деянието през 2000 г. е бил неженен, неосъждан и безработен. На 31.03.2000 г. в 2:00 ч през ГКПП – Кулата с влак подсъдимият влязъл в България от Гърция с цел преминаване през страната ни в посока Р. чийто гражданин е /вж. справка от СКРЕЧ – БГ за чужденец/. На ж.п. гара в с. К., община П. подсъдимият слязъл от влака, като не продължил транзита през страната ни, а отново преминал на територията на Гърция, като избегнал контрола на граничните служители и преминаването през ГКПП - Кулата. След повторното преминаване на подсъдимия М. на територията на Р Гърция същият бил задържан. Видно от приетите по делото като писмени доказателства документи, получени в районния съд в изпълнение на изпратената съдебна поръчка, подсъдимият М. е бил задържан на 31.03.2000 г. в 23:00 ч от части на граничния патрул на Промахон поради установено нелегално влизане в Гърция през неохранявано място на границата между България и Гърция, и е предаден на българските гранични власти на 01.04.2000 г. в 11:00 ч. В подкрепа на отразеното в тези писмени доказателства са показанията на разпитаните пред районния съд свидетели Ил., М. и Г., както и протокола от 01.04.2000 г. за приемане на румънски граждани, преминали нелегално границата /л. 4 от досъдебното производство/.

Обосновани са фактическите изводи на районния съд, че единственият възможен извод с оглед събраните косвени доказателства по делото е, че подсъдимият М. е преминал държавната ни граница с Р Гърция не на определените за това места и без разрешение на надлежните органи на властта – налице са достатъчно писмени доказателства, че след влизането на подсъдимия на територията на България рано сутринта на 31.03.2000 г. същият няма регистрирано легално излизане от България в посока Гърция /няма положен изходящ печат в паспорта, който е имал тогава, не е отразено негово излизане в справката на СКРЕЧ, безспорно подсъдимият късно вечерта на 31.03.2000 г. е установен от гранични полицаи на територията на гръцката държава и върнат обратно в България на следващия ден/. Относно датата на преминаване с оглед събраните в съдебната фаза доказателства следва извода, че към 23:00 ч на 31.03.2000 г. подс. М. вече е бил на територията на Гърция, няма доказателства, от които да се направи извод кога точно като време е било това преминаване, като с оглед часа на установяване на подсъдимия на гръцка територия и връщането му на следващия ден преди обяд на българските гранични власти, следва да се приеме, че приемане като дата на извършване на престъплението – на 31.03.2000 г. срещу 01.04.2000 г., е в съответствие със събраните доказателства и достатъчно ясно и конкретно с оглед защитата на подсъдимия определя времето на извършване на престъплението. По отношение мястото на извършване на престъплението – установява се от доказателствата, че на 31.03.2000 г. в 2 ч. подсъдимият е влязъл в България, като е бил в района на ГКПП – с. К., а в 23 ч същият ден вече е бил отново на гръцка територия в района на с. Ангистро и задържан от части на граничен патрул на Промахон, който е съответния граничен пункт на гръцка територия на граничния пункт Кулата. С оглед на тези обстоятелства и времето на влизане на подсъдимия с влак в България, задържането му същия ден на гръцка територия в граничен район близо до с. К., следва да се приеме като място на преминаване района на с. К., като е невъзможно по-конкретно да се установи точния маршрут на незаконното преминаване на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция намира за законосъобразни изводите на районния съд, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 НК, като на 31.03.2000 г. срещу 01.04.2000 г. в района на с. К., общ. П., подсъдимият е предприел действия по преодоляване на държавната граница с цел преминаване на територията на Р Гърция, като е преминал границата не през установените за това места и без разрешение на надлежните власти. От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият като пълнолетно и вменяемо лице е знаел какъв е реда за напускане на страната, че излизането от страната ни е било незаконно по този начин. Въззивната инстанция намира за законосъобразно и справедливо определеното с присъдата на районния съд наказание на подс. М.: Налице са многобройни смекчаващи вината обстоятелства – тежко материално положение на подсъдимия, чистото съдебно минало на същия, както и едно изключително такова според въззивния съд – изтеклия 10-годишен период от извършване на престъплението до реализация на наказателната отговорност за него. Правилно поради горното районният съд е определил наказанието при предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” /стар/ като по-благоприятен материален закон и ал. 3 от НК, като е наложил наказание “глоба” в размер на 200 лв. и е заменено предвиденото за извършеното престъпление наказание лишаване от свобода. Размерът на глобата е съобразен и с установеното по делото имотно състояние на подсъдимия.

Въззивната инстанция намира за незаконосъобразна присъдата в частта й относно разноските – неправилно е осъден подс. М. да заплати и направените разноски за превод на изпращаните съдебни поръчки, като същите разноски с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 НПК следва да останат за сметка на съда, а подсъдимият предвид признаването му за виновен следва да заплати само направените разноски за явяване на свидетели пред районния съд, като същите са в размер на 102 лв. Поради горното следва да се измени присъдата в частта за разноските и се намали дължимата сума от 818,50 лв. на 102 лв.

Предвид параграф 3 от ПЗР на Закона за правната помощ и чл. 16, т.2 от Наредба за заплащането на правната помощ на адв. Д. за положения труд като служебен защитник пред въззивната инстанция следва да бъде заплатена сумата от 100 лв. от бюджетната сметка на ОС – Б., съответно подсъдимият следва да бъде осъден да заплати тази сума по сметка на съда.

Поради горните съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 3 и т. 6 НПК Благоевградският окръжен съд

РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА присъда № 792 от 02.07.2010 г., постановена по н.о.х.д. № 1819/2007 г. по описа на Районен съд – П. в частта й относно разноските, като НАМАЛЯВА дължимата от подсъдимия М. Л. К. с посочена в присъдата самоличност сума като разноски от 818,50 лв. на 102 лв. /сто и два лева/. В останалата част ПОТВЪРЖДАВА присъдата.

Да се заплати на адвокат И. Д. от Благоевградска АК сумата от 100 лв. /сто лева/ от бюджетната сметка на Благоевградски окръжен съд.

ОСЪЖДА подсъдимия М. Л. К. да заплати по сметка на Бл.ОС за направените по делото разноски сумата от 100 лв. /сто лева/.

Решението не подлежи на проверка по жалба и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: