РЕШЕНИЕ
№ 560
гр. Кюстендил, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Калин К. Василев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. Василев Гражданско дело №
20221520100023 по описа за 2022 година
Пред Районен съд - Кюстендил е подадена искова молба от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез
пълномощника юрк. Т. К. срещу ответника В. Г. Д., с ЕГН **********, с адрес в
гр.Кюстендил, ул. „.............", за установяване дължимостта на сума в общ
размер на 1822,13 лева, от която 676,41 лева непогасена главница по Договор за
потребителски кредит № **********, сключен между страните по делото;
договорно възнаграждение в размер на 130,26 лева за периода 15.02.2019г.-
31.07.2019г.; възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 720,32 лева; законна лихва в размер на 295,14 лева за периода 31.07.2019г.-
27.10.2021г., ведно със законна лихва, считано от момента на подаване на
заявлението в съда /28.10.2021г./ до окончателното изпълнение на
задълженията.
В исковата молба се твърди, че на 17.04.2018 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, като кредитор и В. Г. Д. като длъжник. Договорът е сключен за сума от
600,00 лв., със срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 55,64 лв.;
Годишен процент на разходите (ГПР): 49,90 %; Годишен лихвен процент: 41,17
%; Лихвен процент на ден: 0,11 %; и Общо задължение по кредита: 1335,36 лв.
Според ищеца, бил поискан и закупен пакет от допълнителни услуги в
размер на 1080.48 лв. при размер на вноската за закупени допълнителни услуги
в размер на 45,02 лв. С оглед на това, общото задължение по кредита и по
1
пакета от допълнителни услуги било 2415,84 лв., при общ размер на вноска:
100,66 лв. и дата на погасяване: 15-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит
неразделна част от него били Общи условия, предадени на ответника при
подписване на договора. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставяла
безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български
език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата
на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът
преценявал доколко предлагания кредит съответства на неговите възможности и
финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителните услуги,
които предлага дружеството.
От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, при посочените вече условия. Твърди се, че ищцовото
дружество изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като на
18.04.2018г. превело парична сума в размер на 900,00 лв. по посочена от
длъжника и настоящ ответник банкова сметка /документ за кредитен превод с
референция 067029970014260 от дата 18.04.2018 г./.
Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора длъжникът следвало да
заплати и договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително
определено в погасителния план. Сочи се, че предвид основанието, на което се
търси неизплатеното вземане, към датата на предсрочната изискуемост
неизплатеното договорно възнаграждение от страна на длъжника по делото
било в размер на 130,26 лв. - от падежа на първата неизплатена вноска –
15.02.2019 г. до дата на предсрочна изискуемост - 31.07.2019 г.
Съгласно сключеното между страните Споразумение за предоставяне на
пакет за допълнителни услуги и чл. 15 от Общите условия, длъжникът дължал
възнаграждение в размер на 1080,48 лева, след като е заплатил сума в размер на
360,16 лева и незаплатен остатък в размер на 720,32 лева. Закупеният от
длъжника пакет от допълнителни услуги съдържал възможност за приоритетно
разглеждане на искането на длъжника за отпускане на кредит, за отлагане или
намаляване на определен брой погасителни вноски, както и за смяна на
падежната дата на вноските. Възползването на допълнителния пакет било
опционално, като длъжникът сам изразил изричното си желание да закупи този
пакет.
Въпреки това длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения
и направил осем погасителни вноски, видно от приложеното Извлечение по
сметка към ДПК № **********, като след изпадането в забава и съгласно
уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите условия на 31.07.2019 г.
договорът между страните бил обявен за предсрочно изискуем от страна на
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. На длъжника било изпратено
уведомително писмо, с което бил информиран, че задължението по заема е
обявено за предсрочно изискуемо. Видно от приложената обратна разписка
уведомителното писмо не е потърсено от получателя.
2
Към настоящия момент размерът на погасеното от В. Г. Д. задължение по
договора било в общ размер на 862,48 лв., като сумата от 7,20 лв. е отишла за
погасяване на лихвите за забава по кредита на основание т.12.1 от ОУ. Така
общото задължение било в размер 1822,13 лв., от които: главница в размер на
676,41 лв., договорно възнаграждение в размер на 130,26 лв., възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 720,32 лв. и законна лихва в
размер на 295,14 лв.
Поради неизпълнението на договорното задължение било подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 2170/2021 г. по описа на
Районен съд – Кюстендил. След като длъжникът е подал възражение срещу
издадената от съда заповед за изпълнение на дружеството било дадено указание
за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено от заявителя
на 08.12.2021 г.
С оглед гореизложеното се поддържа искане за постановяване на
решение, с което да бъде установено съществуването на вземане в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника В. Г. Д. в размер на
1822,13 лв., от които: главница в размер на 676,41 лв., договорно
възнаграждение в размер на 130,26 лв., възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 720,32 лв. и законна лихва в размер на 295,14
лв., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК до изплащане на вземането.
Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор,
с който оспорва исковете като неоснователни, поради липсата на валиден
договор между ищеца и ответника.
Представеният по делото договор не отговарял на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7, т. 9, т. 9а, т. 11 и т.12, 13, 14, 15 от ЗПК, с оглед
на което бил недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. Оспорва се твърдяното
съгласие за закупуване на допълнителни услуги. Твърди за липса на
погасителен план. Поради недействителността на целия договор се дължала
чистата сума, получена от длъжника без лихви, такси и комисионни.
Към момента ответникът бил получил 900,00 лева, от които е върнал
862,48 лева, поради което дължал само 37,52 лева.
С оглед на посоченото се иска от съда да отхвърли исковите претенции на
ищеца, а при условията на евентуалност да бъде осъден ответникът да заплати
на ищеца сумата от 37,52 лева.
В съдебно заседание ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана молба по
делото заявява, че поддържа предявените искове, претендира разноски и
представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът В.Д. не се явява.
3
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 2170/2021 г. по описа на Районен съд -
Кюстендил, съдът е издал в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу
В.Д. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
претендираните суми. Тъй като след връчване на заповедта е постъпило
възражение от длъжника, в изпълнение на указанията на заповедния съд ищецът
е предявил настоящите искове за установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед. Видно от представената искова молба, ищецът не
претендира уважената със заповедта за изпълнение сума в размер на 30,00 лева,
представляваща незаплатена такса по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането, както и сума в размер на 36,34 лева непогасена лихва за забава от
16.09.2018г. до 31.07.2019г., поради което съдът не следва да анализира
дължимостта им от ответника.
На 17.04.2018 г. кредитополучателят В.Д. е подал до „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД попълнено и подписано Искане за отпускане на
потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“, получил е разяснения,
които са му дали възможност да прецени доколко предлаганите продукти
съответстват на възможностите му и на финансовото му състояние. Същият е
декларирал, че е запознат и с Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, видно от декларации, неразделна част от приложеното към
настоящия иск Искане за отпускане на потребителски кредит. Получил е и
преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски
формуляр. Ответникът е декларирал възможност и желание за закупуване и
на Пакет от допълнителни услуги и предоставя на кредитната институция
данни за финансовото си състояние. Той също така е уведомен, че изборът на
Пакет от допълнителни услуги не е условие за сключване на Договора за
потребителски кредит, което също е декларирано и подписано от последния.
От доказателствата се установява, че между „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД и ответникът е сключен договор за предоставяне в заем на
сумата от 900 лв. От своя страна ответникът се е задължил да заплаща
анюитетните вноски от по 55,64 лв. за период от 24 месеца. В договора бил
уговорен годишен процент на разходите 49,90%, годишен лихвен процент
41,17 %, лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение 1335,36 лв. По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги същия според ищцовите
твърдения дължал и сумата от 1080,48 лв. и размер на вноската 45,02 лв., при
общо задължение от 2415,84 лв. и общ размер на вноската 100,66 лв., с дата
на погасяване - петнадесетия ден от месеца. Към договора и сключеното
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е представен
и погасителен план, съгласно който длъжникът следва да заплати на 24
анюитетни погасителни вноски, всяка от които в размер на 100,66 лева,
4
задължението си, като всяка вноска е разделена на съставните й части, които
са индивидуално посочени – главница и лихва по кредита и размер на
вноската по закупения пакет от допълнителни услуги.
По делото е представено платежно нареждане от 18.04.2018 г., видно от
което кредиторът е превел на длъжника сумата от 900,00 лв. на банкова
сметка с IBAN BG89STSA93000003211613 в „Банка ДСК“ АД, с получател В.
Г. Д..
В договора е посочено, че неразделна част от него са Общи условия към
ДПК на физическите лица /също представени и приети като доказателство по
делото/.
По делото е представено и извлечение по сметка по Договор за кредит
№ **********, съгласно което ответникът към 07.01.2022 г. е изпълнил
задълженията си в размер на 862, 48 лева, като остатъчното задължение по
договора е в размер на 1 526, 99 лева.
Ответникът от своя страна е поел задължението /чл. 8 от Общите
условия/ по кредитния договор да върне отпуснатия кредит, както и да погаси
всички задължения във връзка с кредита и общите условия към него по
банковата сметка на кредитора, посочена в погасителния план или други
известия за дължими суми.
Договорът за кредит е подписан при Общи условия /ОУ/, които са
неразделна част от договора и Споразумението за предоставяне на Пакет от
допълнителни услуги, предадени са на клиента при подписването им и той е
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки
към тях и се задължава да ги спазва /буква „а“ от Декларации/, за което и ги е
подписал.
Представено е уведомително писмо до В.Д. от ищеца, с което го
уведомява за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита,
считано от 31.07.2019 г. Липсват отбелязвания върху същото за неговото
получаване. Представена е разписка, в която е отразено, че писмото е
непотърсено.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
По допустимостта
Предявените по реда на чл. 415, ал. 4, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД за главница, договорно
възнаграждение и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, ведно с
акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са процесуално
5
допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им
- запазване действието на издадената заповед за изпълнение. Указанията,
дадени от заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 от ГПК, са
съответни на предприетото оспорване от негова страна, поради което следва
да се приеме, че с оглед спазения срок за предявяване на установителните
искове, исковата претенция е допустима и съдът следва да се произнесе по
основателността й. Следва да се отчете, че е налице идентичност между
претенцията по заповедното производство и по установителния иск, като с
последния ищеца не цели установяване на част от вземанията по Заповед
№593/29.10.2021 г. постановена по ч. гр. д. №2170/2021 г. по описа на КРС –
30 лв. за извънсъдебно събиране на вземанията и 36, 34 лв. – лихва за забава
за периода 16.09.2018 г. до 31.07.2021 г. – датата на предсрочната
изискуемост. С това, обаче, не се поражда разлика в материалноправната
характеристика на вземанията, ето защо исковете са допустими. Доколкото
посочените вземания не са включени в обема на установителната претенция
по настоящия иск, следва съдът да обезсили заповедта в тази част.
По основателността:
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
между ответника В.Д. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е сключен
договор за потребителски кредит /заем/ на 17.04.2018 г. В тази насока са
всички събрани по делото доказателства, включително и приложения по
делото заверен препис от договор за потребителски кредит и приложенията
към него, както и от приложените по делото материали по частно гражданско
дело № 2170/2021 г. по описа на Районен съд - Кюстендил. От приетите по
делото писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД е отпуснало кредит на ответника в размер на 900
лева, която сума последният е усвоил по банкова сметка с IBAN
BG89STSA93000003211613 в „Банка ДСК“ АД. Ответникът не спори, че е
получил сумата по договора. В подкрепа на този извод е и представеното
платежно нареждане от 18.04.2018 г. С оглед на това, кредиторът е изпълнил
договореното и се явява изправна страна по договора, поради което в тежест
на ответника е да докаже погасяване на задълженията си по договора.
Видно от приобщените материали по делото, към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение /28.10.2021 г./, крайният
падеж по договора за потребителски кредит № ********** от 17.04.2018 г. –
15.05.2020 г. е настъпил, поради което задълженията са станали изискуеми,
макар и да не е налице настъпила предсрочна изискуемост, тъй като
уведомителното писмо за предсрочна изискуемост поради неизпълнение не е
връчено на ответника, както твърди ищеца по делото, тъй като липсват
доказателства, които да доказват твърдяното.
Ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД представлява финансова
институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска
6
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. При това положение дружеството
е кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, тъй като предоставя заеми в
рамките на своята търговска дейност. От друга страна, отпуснатият на
ответника В.Д. като физическо лице заем представлява предоставяне на
„финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и същият има качеството „потребител“ по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице,
което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност.
Ответникът, с отговора на исковата молба навежда доводи за
неравноправен характер на клаузите в потребителския договор. Следва да се
посочи, че съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали
страната е навела такова възражение по делото или не /Решение №
23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о. и чл.7, ал.3 от ГПК/, тъй
като се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които
съдът следи служебно.
В чл. 9 от ЗПК е дадена легална дефиниция на договора за потребителски
кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време,
срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период
на тяхното предоставяне. Писмената му форма е условие за неговата
действителност - чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Според чл.11, т. 9 и т. 10 от ЗПК
договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 от
закона начин.
В конкретния случай договорът за потребителски кредит е в писмена
форма, като съдържа информацията, изискуема от т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК –
посочен е годишният лихвен процент – 41,17 %, описани са условията за
прилагането му – чл. 4 от Общите условия към договора, посочен е годишния
процент на разходите /ГПР/ – 49,90 % и общата сума, дължима от потребителя,
7
изчислена към момента на сключване на договора, а взетите предвид
допускания са описани в чл. 5 от Общите условия.
Няма законова пречка страните по договор да уговарят заплащане на
възнаградителна лихва над размера на законната лихва от 10 %, изчислена като
основен лихвен процент на БНБ + десет пункта надбавка, като тяхната свобода
на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗЗД.
Максималният размер на договорената лихва обаче е ограничен от нормата на
чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
Според мотивите на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 15.06.2010г. на ВКС,
ОСТК, понятието „добри нрави“ представлява неписани и несистематизирани
морални правила без конкретика, които, изхождайки от принципа за
справедливост, са общоприети в обществото и субектите на правото следва да
се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. За
противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се
третира икономически по-слабият участник в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг и др.
Противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна
лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем /напр. ипотека, залог/,
противно на добрите нрави е нейният размер да надвишаваща двукратния
размер на законната лихва /Решение № 906/30.12.2004г. по гр. д. № 1106/2003 г.
на ВКС, II г. о., Решение № 378/18.05.2006г. по гр. д. № 315/2005 г. на ВКС, II г.
о., Решение № 1270/09.01.2009г. по гр. д. № 5093/2007 г. на ВКС, II г. о.;
Определение № 901/10.07.2015г. по гр. д. № 6295/2014г. на ВКС, IV г.о.
Уговорената възнаградителна лихва в процесния договор, който е необезпечен,
надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява
добрите нрави, което обуславя извод за нищожност на клаузата по смисъла на
чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Договорът за потребителски кредит е нормативно
уреден като възмезден, поради което нищожността на клаузата за договорна
лихва има за юридическа последица изначална недействителност на кредитната
сделка.
Уговорката за размера на годишния лихвен процент не може да бъде
заместена от друга разпоредба на закона, доколкото липсва акт по смисъла на
чл. 10, ал. 2 от ЗЗД, който да определя размера на договорна лихва по сключени
между страните договори, а законната лихва по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД има
различни функции от възнаградителната.
Нормата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е обща законова разпоредба,
уреждаща основание за недействителност на сделките, която намира
приложение и за търговските сделки, какъвто е процесният договор за кредит,
доколкото липсва специална разпоредба, която да изключва приложението й по
отношение на тях. Съгласно чл. 288 от ТЗ за неуредените в него положения за
8
търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство,
а при непълнота и в него – търговските обичаи. Действително в чл. 430, ал. 2 от
ТЗ не е предвидено ограничение за размера на лихвата, която заемателят плаща
по договор за кредит, чрез поставяне на изисквания за съответствието й с
добрите нрави. Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 предл. 3 от ЗЗД обаче намира
приложение и при търговските сделки /Решение № 88/22.06.2010г., постановено
по т.д. № 911/2009г. на ВКС, I т.о./. Предвид това, съдът намира, че
договорената възнаградителна лихва е уговорена в противоречие с добрите
нрави, което е недопустимо.
Разпоредбата на чл. 24 от ЗПК предвижда, че за договора за
потребителски кредит се прилагат и разпоредбите на чл. 143-148 от Закона за
защита на потребителя /ЗЗП/. Съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. По аргумент от
противното на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези,
които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност
да влияе върху съдържанието им. Съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП тежестта за
установяване на обстоятелството, че договорна клауза е индивидуално
уговорена, е върху кредитора. В процесния случай ищецът не е ангажирал
никакви доказателства в тази насока, поради което съдът е ограничен в
преценката си от представените такива. При този извод следва да се откаже
зачитането на последиците на клаузата за възнаградителна лихва в процесния
договор за кредит.
По наведеното с отговора на исковата молба оплакване за нарушение на
разпоредбите на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната
норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от
1080,48 лв. в процесния договор за кредит за пакета от допълнителни услуги
съставлява скрита добавка към възнаградителната лихва и като такова следва да
бъде включено в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК,
съдът счита възраженията на ответника в тази част за основателни. Съгласно
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, като в ал. 4 на визираната правна норма е
посочен неговият максимално допустим размер – пет пъти размера на законната
лихва. В § 1 на ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“ - това са всички разходи по кредита,
включително лихви, комисиони, такси и възнаграждения за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователни премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
9
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Включените в този пакет услуги по
своята същност представляват действия, обслужващи усвояването и
управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по смисъла на
чл.10а, ал.1 от ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, тоест по
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва на падежа. В настоящият случай, с пакета от
допълнителни услуги се въвеждат допълнителни разходи, в резултат на които
общият разход по кредита за потребителя и съответно годишния процент на
разходите реално надхвърля 49,90 %. Така размерът на ГПР се явява по-голям
от законово допустимия максимален праг, а именно петкратния размер на
законната лихва - 50 %, определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1
от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Според нормата на
чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение,
когато не са спазени изискванията на съответните разпоредби от закона, то
договорът за потребителски кредит е изцяло и изначално недействителен.
Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, доколкото не предвижда специално
недействителността да се отнася до отделни разпоредби на договора, следва да
се разбира, че предвижда нищожност за целия договор.
С оглед гореизложеното съдът приема, че за ответника не е възникнало
валидно задължение за плащане на суми по договора за кредит на основание на
договорното правоотношение. Нищожният договор не е валидно основание за
плащане на суми на основание на договора. Даването на суми по нищожен
договор е основание да се иска връщането им по правилата за неоснователното
обогатяване – чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК не
въвежда ново правило, а възпроизвежда разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от
ЗЗД. В случая исковете са предявени на основание на договорно
правоотношение, поради което е недопустимо на ищеца да се присъдят суми по
иск за неоснователно обогатяване, какъвто не е предявен.
С оглед неоснователността на исковете, на основание чл. 86 от ЗЗД съдът
не следва да уважава и претенцията за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2170 от 2021
г. до окончателното й изплащане, с оглед акцесорния характер на това вземане.
Относно разноските
По делото, с оглед изхода му, право на присъждане на разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК има само ответникът. Такива обаче не се
претендират, а не са представени и доказателства да са извършени.
10
Относно обжалваемостта
Настоящият съдебен акт, приключващ производството пред Районен съд -
Кюстендил може да се обжалва пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен
срок, който започва да тече от връчването му.
Относно обезсилването частично на заповедта за изпълнение актът има
характер на определение и може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България“ №
49, бл.53Е, вх.В, искове за признаване за установено, че В. Г. Д., с ЕГН
**********, с адрес в гр.Кюстендил, ул. „......", дължи и следва да заплати по
сключен между него на 17.04.2018 г. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД
договор за потребителски кредит № ********** сума в общ размер на 1 822,13
лв. /хиляда осемстотин двадесет и два лева и тринадесет стотинки/, от която
676,41 лв. /шестстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и една стотинки/
непогасена главница по Договора за потребителски кредит; договорно
възнаграждение в размер на 130,26 лв. /сто и тридесет лева и двадесет и шест
стотинки/ за периода 15.02.2019 г.-31.07.2019 г.; възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 720, 32 лв. /седемстотин и двадесет
лева и тридесет и две стотинки/; законна лихва в размер на 295, 14 лв. /двеста
деветдесет и пет лева и четиринадесет стотинки/ за периода 31.07.2019 г.-
27.10.2021 г., ведно със законна лихва, считано от момента на подаване на
заявлението в съда /28.10.2021 г./ до окончателното изпълнение на
задълженията, за които вземания „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се е
снабдило със Заповед № 593 от 29.10.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2170 по описа на Районен съд –
Кюстендил за 2021 г.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение №593 от 29.10.2021г., издадена по
ч.гр.д. №2170/2021г. по описа на КРС, в частта, с която е разпоредено на В. Г.
Д., с ЕГН **********, да плати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********, сума в размер на 30 лв., представляващи такси за извънсъдебно
събиране на вземания, както и 36,34 лв., представляващи лихва за забава за
периода 16.09.2018 г. до 31.07.2019 г., във връзка с Договор за потребителски
кредит №********** от 17.04.2018 г.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано чрез Районен съд - Кюстендил
пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на
11
страните.
Актът, с който частично се обезсилва заповедта за изпълнение има
характер на определение и може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му чрез Районен съд – Кюстендил пред Окръжен съд – Кюстендил.
ПРЕПИСИ на решението да се връчат на страните.
След влизането на решението в законна сила препис от него да се
изпрати на заповедния съд.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12