№ 116
гр. Оряхово, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20211460100663
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на адв. М. В. М. от АК
Пловдив – пълномощник на ищцата С. В. С., ЕГН ********** от с. Липница,
обш. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22 против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
********* и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК *********, с искане за обявяване на
нищожност на Договор за потребителски кредит № 2396420/31.05.2021 г.
поради противоречие със закона, а ако съдът приеме, че договорът не е
нищожен - в условията на евентуалност да разгледа иск за нищожност на
клаузата на чл. 4, ал. 1 от цитирания договор и на Договор за предоставяне на
поръчителство от 31.05.2021 г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД поради
противоречие с добрите нрави и неравноправност, както и поради
заобикаляне на закона.
С влязло в сила разпореждане исковата молба срещу ответника „Ай
Тръст“ ЕООД, ЕИК ********* е върната поради неотстраняване в срок на
констатирани в исковата молба нередовности по отношение участието на този
ответник в производството и последното срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД,
ЕИК ********* е прекратено.
Предявен е главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а в условията на
евентуалност - иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, респ. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.
Приет е за разглеждане и насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД от ответното дружество „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* против
ищцата С. В. С. за заплащане на сумата от 4828,71 лв. – частична претенция,
включваща само предсрочно изискуема главница по процесния договор за
кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до
изплащане на вземането, а в условията на евентуалност (в случай, че главният
иск по исковата молба на ищцата бъде уважен) – иск за заплащане на сумата
1
от 2616 лв. (чистата стойност на кредита - главница) на основание чл. 23 от
ЗПК, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 11.08.2022
г., до изплащане на задължението.
От името на ищцата се твърди, че между нея и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
********* е сключен Договор за потребителски кредит № 2396420/31.05.2021
г. Посочва се също, че съгласно сключения договор за кредит, кредиторът се
е задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 5000 лв.,
а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията
и срока на сключения договор – 24 месечни погасителни вноски по 335,58 лв.
всяка, като кредитът е отпуснат при годишен процент на разходите (ГПР) в
размер на 43,27 % и при ГЛП от 36,50 %. Сочи се, че ищцата следва да върне
по кредита сума в общ размер на 8053,92 лв.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от сключения договор за кредит ищцата е
сключила договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД за
обезпечаване на вземането на кредитора ответник и следва да заплати за това
сумата от 6246 лв., разпределена на 24 месечни вноски, включени към
месечните вноски по договора за кредит, съгласно обединен погасителен
план.
Сочи се също, че Договор за потребителски кредит №
2396420/31.05.2021 г. е нищожен поради противоречие със закона, а в
условията на евентуалност – че клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора за кредит и
Договор за предоставяне на поръчителство от 31.05.2021 г. са нищожни,
поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, като е
отправено искане за обявяване на тази нищожност. Основният аргумент за
твърдяната нищожност на договора за кредит е неспазване на изискването за
посочване на правилния размер на годишния процент на разходите (ГПР) по
кредита и не включването в него на възнаграждението по сключения договор
за поръчителство, като по този начин потребителят е въведен в заблуждение
относно разходите по обслужване на кредита и това възнаграждение се явява
допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Сочи се
нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от
ЗПК. Твърди се, че едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД е
ответното дружество и печалбата от договора за поръчителство се разпределя
в полза на „Кредисимо“ ЕАД, при което целта на поръчителството не е
реално обезпечаване на договора за кредит, а допълнителното му оскъпяване
с допълнително възнаграждение за кредитора, извън ограниченията на чл. 19,
ал. 4 от ЗПК.
В условията на евентуалност се твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 1 от
процесния договор за кредит и Договор за предоставяне на поръчителство от
31.05.2021 г. са нищожни поради накърняване на добрите нрави и
неравноправност – нарушаване принципа на добросъвестност в гражданските
и търговски правоотношения и значителна не еквивалентност на насрещните
престации в договорното правоотношение, тъй като възнаграждението за
поръчителя е в размер на 6246 лв. и е над сумата на отпуснатия кредит от
5000 лв. Твърди се и тяхната нищожност поради това, че чрез тях се стига до
нарушаване на нормативно предвидения размер на ГПР, тъй като се
заобикаля закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4, вр. с чл. 21, ал.
1 от ЗПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество
2
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, с който се оспорва главният иск и
евентуално съединените искове като неоснователни. Не се спори относно
фактите, че с ищцата е сключен Договор за потребителски кредит №
2396420/31.05.2021 г. за сумата от 5000 лв. и всички негови условия, както и
че е сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 31.05.2021 г.
между ищцата и „Ай Тръст“ ЕООД.
Твърди се, че не са налице нарушения на разпоредбите на чл. 11, ал. 1,
т. 10 и чл. 19, ал. 1, вр. с ал. 4 от ЗПК, тъй като в ГПР кредиторът не е бил
длъжен, а не е имал и обективна възможност и знание за дължимата сума по
договора за поръчителство към момента на сключване на договора за кредит,
за да включва възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство в ГПР. От друга страна се твърди, че предоставянето на
обезпечение не е било задължително условие за сключване на договора за
кредит, а е избрана изрично от ищцата опция, като не е имало пречка да си
избере необезпечен кредит, без санкция за това. Сочи се също, че преди да
подпише договора за кредит, се е запознала с неговите параметри, общи
условия и изпратения й стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
Сочи се също, че ответното дружество е оценило платежоспособността
на ищцата преди сключване на договора за поръчителство, тъй като
фактическият състав по сключване на договора за кредит е бил завършен
преди сключването на договора за предоставяне на поръчителство.
С отговора на исковата молба е отправено волеизявление за обявяване
на кредита за предсрочно изискуем, като се сочи, че ищцата е погасила само 4
вноски и частично пета вноска по кредита. Посочени са дължимите по
кредита суми към 02.08.2022 г. по главница и лихви, като е предявен и
насрещен иск за сумата от 4828,71 лв. – частична претенция, включваща само
предсрочно изискуема главница по процесния договор за кредит, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска, до изплащане на вземането.
В условията на евентуалност – в случай, че главният иск на ищцата бъде
уважен, е предявена претенция за осъждане на ищцата да заплати на
„Кредисимо“ ЕАД чистата стойност на кредита – главница в размер на 2616
лв. на основание чл. 23 от ЗПК, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска, до изплащане на задължението. Претендират се
разноски и се оспорва присъждането на адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради липса на доказателства и доводи за
материалното състояние ищцата.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба
от С. С., действаща чрез адв. М., с който се твърди, че ищцата по
първоначалната искова молба не е дала повод за предявяване на насрещната
искова молба, като признава, че не е заплатила сумата от 2616 лв. чиста
главница, която би останала за изплащане, в случай на обявяване на Договор
за потребителски кредит № 2396420/31.05.2021 г. за нищожен. При тези
доводи се твърди, че разноските следва да се поемат от „Кредисимо“ ЕАД,
като е отправена и молба за разсрочване на плащането на сумата от 2616 лв. –
на 24 месечни вноски по 109 лв.
В отговора не са изложени доводи и становище по главния насрещен
иск, предявен за сумата от 4828,71 лв. – частична претенция, включваща само
предсрочно изискуема главница по процесния договор за кредит, ведно със
3
законната лихва от датата на предявяване на иска, до изплащане на вземането.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, съдът намира следното от фактическа и правна
страна:
С определение № 288/10.10.2022 г., неоспорено от страните, съдът е
отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № 2396420/31.05.2021 г. за сумата от 5000 лв., с всички
негови условия и уговорки, както и че е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство от 31.05.2021 г. между ищцата С. В. С. и „Ай Тръст“ ЕООД,
ЕИК *********, което се установява и от събраните по делото доказателства.
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит №
2396420/31.05.2021 г. с приложение № 1 и погасителен план към него
„Кредисимо“ ЕАД е отпуснало кредит на ищцата в размер на 5000 лв. за срок
от 24 месеца, при годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 43,27 %
при лихвен процент 36,50 %. Първата падежна дата е 20.07.2021 г., а
последната – 20.06.2023 г. Съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от сключения договор
за кредит, кредитът се обезпечава или с банкова гаранция или с поръчител –
юридическо лице, одобрено от кредитора, в противен случай - ако
потребителят е завил кредит без обезпечение – то срокът за одобрение на
заявлението за кредит е .14 дни от подаване на заявлението, като последното
може и да не бъде одобрено.
От Договор за предоставяне на поръчителство от 31.05.2021 г. и
приложение № 1 към него се установява, че ищцата е сключила договор
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД за обезпечаване на вземането на
кредитора ответник и следва да заплати за това възнаграждение от 6246 лв.,
разпределено на 24 месечни вноски по 260,25 лв., с дата на първо плащане –
20.07.2021 г. и краен срок за изплащане – 20.06.2023 г., с приложен
погасителен план.
От приложения обединен погасителен план се установява, че ищцата
следва да заплати в рамките на 24 месеца сумата от общо 14 299,92 лв. с
месечна обединена вноска в общ размер на 595,83 лв. Освен това от
договорите се установява, че тази обща вноска следва да се погасява по една и
съща банкова сметка, с титуляр ответното дружество (чл. 6 от договора за
кредит и чл. 8, ал. 4, т. 2 от договора за поръчителство).
По делото са приети като доказателства и електронно съобщение от
31.05.2021 г. за потвърждаване на сключения договор за кредит , Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити (СЕФ), общи условия за предоставяне на кредити на ответното
дружество, платежно нареждане за превод на сумата от 5000 лв. към ищцата
от 31.05.2021 г., застрахователен сертификат и общи условия към него.
В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем
от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на
парични кредити от разстояние, като при преценката относно
действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се
вземат предвид както общите правила на ЗЗД, така и нормите на приложимия
Закон за потребителския кредит (ЗПК). Следва да се има предвид, че
автономията на волята на страните да определят свободно
4
съдържанието на договора, включително да уговорят възнаграждения, такси,
неустойки и др., е ограничена от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се
отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Основен спор между страните в настоящето производство е дали
разходите на ищцата за възнаграждение по договора за гаранция
(поръчителство), с предложеното от кредитора лице, са част от общите
разходи по кредита за потребителя и следва ли да бъдат взети предвид при
определяне на ГПР по договора за кредит.
Видно от съдържанието на процесния договор за кредит и
представената от ответното дружество преддоговорна информация в СЕФ,
възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено при
изчисляване на ГПР, определен в размер на 43,27 %.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа „годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин“.
От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че „годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит“.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси“.
Посоченият в конкретния случай ГПР от 43,27 % формално отговаря
на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но съдът намира, че същият не отразява
действителния такъв по сключения между страните договор за кредит, тъй
като не включва част от разходите за кредита, а именно – възнаграждението
по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от ищцата с „Ай
Тъст“ ЕООД, което следва да се включи в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението в полза на поръчителя е
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото
касае обезпечение на вземанията по договора и отговаря на поставените от
ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита по следните
съображения:
5
Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора за кредит може да се направи извод,
че е осигурена възможност за сключване на договор за кредит с ответното
дружество и без предоставяне на обезпечение, но е посочено, че срокът за
одобряване на кредита е 14 дни и същият може да не бъде одобрен. От друга
страна от приложения по делото СЕФ се налага извод, че кредитът може да
бъде отпуснат само при предоставяне на обезпечение – банкова гаранция или
поръчителство, по избор и преценка на кредитополучателя, като никъде не е
посочено, че поръчителството е възмездно и за него ще се дължи
възнаграждение. Също така, не е отбелязано, че кредитът може да бъде
отпуснат и без обезпечение (Част II, т. 8 от СЕФ). Това поставя потребителя,
имащ спешна нужда от парични средства (предвид това, че кандидатства за т.
нар. бързи кредити от небанкова финансова институция), да избере именно
най-бързия вариант за одобрение на кредита – да сключи договор за
поръчителство, с посочено и одобрено от кредитора лице. Предоставянето на
обезпечение по чл. 4, ал. 1 от сключения договор за кредит е било
задължително условие за сключване на договора за кредит (арг. от чл. 4, ал. 2
от договора за кредит и Част II, т. 8 от СЕФ) и следователно сключването на
договора за поръчителство се явява задължително условие за сключване на
договора за кредит.
Договорът за поръчителство е сключен от ищцата с посочено от
ответното дружество лице и при условия, които ищцата не може да
предоговори и/или измени. Възможността да се откаже от предоставянето на
обезпечение, при невъзможност да чака евентуално одбрение на кредита 14
дни, би имала за последица анулиране на заявката за кредит, а следователно и
невъзможност да бъде сключен договора за кредит. На практика това
превръща сключването на договора за предоставяне на поръчителство в
задължително условие за получаването на кредита. Горното съставлява и
неравноправно третиране на потребителите с оглед срока на разглеждане на
заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с
поръчителство на юридическо лице – поръчител, предложено и одобрено от
кредитора. Анализът на клаузите относно обезпечението на кредита не
подкрепят доводите на ответното дружество за доброволност при избора на
обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят, за да
ускори разглеждане на заявлението си за кредит, следва да сключи „договор
за предоставяне на поръчителство“ с посоченото и одобрено от кредитора
юридическо лице - поръчител. От своя страна договорът за поръчителство
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга.
Именно затова се явяват и неоснователни доводите на ответното дружество,
че е оценило платежоспособността на ищцата преди сключване на договора
за поръчителство, с твърдението, че фактическият състав по сключване на
договора за кредит е бил завършен преди сключването на договора за
предоставяне на поръчителство.
Поради изложеното съдът намира, че сключването на договор за
поръчителство се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко
свързана с договора за кредит, потребителят дължи възнаграждение за нея
(независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на поръчителя
или не) и този разход е известен на кредитора – т.е съдът намира, че
6
безспорно следва да бъде включено в общите разходи по кредита при
изчисляване на ГПР. Между двата договора е налице безспорна обвързаност,
която се установява от редица обстоятелства - сключване на договора за
поръчителство с посочено от кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един
и същи ден и не на последно място - еднакъв период на дължимост на сумите
по погасителните планове на договорите, с едни и същи начален период и
краен срок на погасяване, погасяване на кредита и възнаграждението за
поръчителя по една и съща банкова сметка с титуляр ответното дружество,
както и изпращане от страна на ответното дружество на обединен
погасителен план за погасяване на всички задължения по двата договора, в
който ответното дружество е включило в месечната вноска на ищцата и
дължимото в полза на поръчителя възнаграждение. Всички тези факти водят
до неоснователност на твърденията на „Кредисимо“ ЕАД, че договорът за
поръчителство е „съвсем отделен договор“, за който не е имал знание дали ще
се сключи и при какви условия. Освен това е служебно известно на съда във
връзка с други граждански дела, а и от служебна справка в ТР, че ответното
дружество е едноличен собственик на капитала на поръчителя, като двете
дружества са с един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 8, ал.
5 от договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е
овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство. Тази свързаност още веднъж потвърждава
извода, че разходът за възнаграждение „в полза на поръчителя“ е известен на
„Кредисимо“ ЕАД и при необходимост от ангажиране отговорността на
поръчителя, реално би се стигнало до абсурдната ситуацията кредиторът да
плати сам на себе си. Дължимото възнаграждение по сключения договор за
поръчителство в размер на 6246 лв. се явява допълнително възнаграждение за
кредитора и прикрит разход по кредита, по-голям от отпуснатия кредит от
5000 лв., което значително го оскъпява и макар, че е уговорено по „друго“
правоотношение, то целта е била единствено да се избегнат ограниченията на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК („Годишният процент на разходите не може да бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.“).
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски
кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като в него липсва
действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се
възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен
ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на
договора. ГПР е част от същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в
договора не е посочен действителният ГПР, при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Така размерът на ГПР се явява по-голям
от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %,
7
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Затова и неяснотите, вътрешното
противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо
съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че
изключва валидността на договарянето - чл. 22 от ЗКП. В този смисъл като не
е оповестило действителен ГПР в договора за кредит ответното дружество
„Кредисимо“ ЕАД е нарушило изискванията на закона и не може да се ползва
от уговорената сделка.
Следва да се отбележи също, че свободата на договарянето,
предвидена в чл. 9 от ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно
обогатяване на едната страна по правоотношението за сметка на другата или
да води до нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите
нрави. Уговорка за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство в размер, по-голям от отпуснатия кредит, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на кредита, имайки
предвид, че се дължи от потребителя, независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността на поръчителя.
Предвид гореизложеното главният иск на ищцата се явява доказан и
следва да бъде уважен, поради което съдът не дължи произнасяне по
евентуално съединения с него иск. Въпреки това двата договора се намират
във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между
страните следва да се има предвид, че последиците от прогласяване
недействителността на договора за потребителски кредит неминуемо
рефлектират и по отношение на договора за предоставяне на поръчителство,
поради естеството на правоотношенията.
При уважаване на главния иск по първоначалната искова молба, то
главният иск по насрещната искова молба се явява неоснователен за
претендираната сума от 4828,71 лв. (частична претенция, включваща само
предсрочно изискуема главница) и съдът дължи разглеждане и произнасяне
по евентуално съединения иск по насрещната искова молба за дължимата
чиста стойност на кредита - главница в размер на 2616 лв. на основание чл. 23
от ЗПК.
Безспорно е установено по делото от представеното платежно
нареждане и признанието на страните, че на 31.05.2021 г. „Кредисимо“ ЕАД е
превело на ищцата и ответник по насрещната искова молба сумата от 5000
лв., съгласно сключения между тях договор за кредит за посочената сума.
Поради неплащане в срок на дължимите по кредита вноски, в хода на
производството кредитът е обявен за предсрочно изискуем, което
волеизявление е достигнало до длъжника С. С.. Последната е заплатила само
четири вноски по 596 лв. всяка в периода от 17.07.2021 г. до 20.10.2021 г.
(справка за извършени плащания – л. 141). С общата постъпила сума от 2384
лв. е погасена главница в размер на 684,41 лв., договорна лихва в размер на
657,41 лв. и възнаграждение на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД – 1041,68 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност по кредита - главницата, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. От справката за извършени плащания е видно, че до
момента ответницата по насрещния иск е заплатила по кредита сумата от
общо 2384 лв., при което, и съгласно нейното признание в отговора на
8
насрещната искова молба, остава да дължи чиста главница в размер на
предявената сума от 2616 лв. Тези обстоятелства водят до извод за
основателност на евентуално съединения иск по насрещната искова молба за
дължима главница в размер на 2616 лв. на основание чл. 23 от ЗПК, дължима
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 11.08.2022 г., до
изплащане на задължението.
С отговора на насрещната искова молба ответницата е заявила искане за
разсрочено заплащане на задължението от 2616 лв., по което съдът следва да
се произнесе по реда на чл. 241 от ГПК, вземайки предвид и приложени
документи, установяващи имущественото състояние на С. С.. Въз основа на
същите съдът намира, че искането й за разсрочване на изпълнението на
задължението следва да бъде уважено. В нормата на чл. 241, ал. 1 от ГПК е
предвидено, че при постановяване на решението съдът може да отсрочи или
да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната или
на други обстоятелства. От събраните в производството по делото
доказателства се установява, че ответницата получава брутно трудово
възнаграждение от 900,44 лв., като е майка на две малолетни деца и е
длъжник по сключени над 20 броя бързи кредити (факт, служебно известен на
съда от образувани граждански дела на доклад на настоящия съдебен състав).
Поради тези обстоятелства са налице основанията за разсрочване на
задължението от страна на съда по реда на чл. 241, ал. 1 ГПК и изпълнението
на вземането за главницата от 2616 лв. следва да се разсрочи на 24 месечни
вноски от по 109 лева всяка, платими до пето число на всеки месец, считано
от влизане в сила на настоящото решение до окончателно изплащане на
задължението, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
11.08.2022 г., до изплащане на задължението.
По разноските:
Ищцата е направила искане за разноски в производството по чл. 38 от
Закона за адвокатурата, поради което съдът определя адвокатското
възнаграждение на адв. М. за предявения иск с цена 8053,92 лв. в размер на
1105,39 лв. (съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изм. и доп. с ДВ бр.
88/04.11.2022 г.). С оглед изхода на делото по първоначалната искова молба
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да бъде осъдено
да заплати на адв. М. сумата 1105,39 лв., представляваща разноски в
производството за адвокатски хонорар, определен на основание чл. 38, ал. 2,
вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, а на ищцата – сумата от общо 322,20
лв. внесена държавна такса за предявения иск.
С оглед изхода на делото по насрещната искова молба, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК ответницата С. С. следва да бъде осъдена да заплати
на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 360 лв. юрисконсултско възнаграждение
(съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. с чл.
37 от Закона за правната помощ), както и 193,15 лв. за внесена държавна
такса. Неоснователни са твърденията на ответницата по насрещния иск, че
същата не е дала повод за завеждане на насрещната искова молба и
признавайки, че дължи сумата от 2616 лв. съдът следва да приложи
разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че ответницата е преустановила плащанията си
към „Кредисимо“ ЕАД още на 20.10.2021 г., поради което и безспорно е
9
повод за предявяване на вземанията на кредитора спрямо нея, респ. обявяване
на кредита за предсрочно изискуем в настоящото производство. Именно
поради това разноските по насрещния иск следва да се възложат в тежест на
ответницата С. С..
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски
кредит № 2396420/31.05.2021 г., сключен между страните С. В. С., ЕГН
********** от с. Липница, обш. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22 и
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център
България, представлявано от Сокол Радостинов Янков, поради
противоречието му със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с
чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.
4, Бизнес център България, представлявано от Сокол Радостинов Янков ДА
ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. от АК Пловдив, с адрес в гр. Пловдив, ул.
„Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б сумата от 1105,39 лв. (Хиляда сто и пет
лева и тридесет и девет стотинки), представляваща определено от съда
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица,
бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център България,
представлявано от Сокол Радостинов Янков ДА ЗАПЛАТИ на С. В. С., ЕГН
********** с настоящ адрес в с. Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ №
22 сумата от 322,20 лв. (триста двадесет и два лева и двадесет стотинки) ,
представляваща внесена държавна такса за предявения иск.
ОСЪЖДА на осн. чл. 23 от ЗПК С. В. С., ЕГН ********** с настоящ
адрес в с. Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22 ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес
център България, представлявано от Сокол Радостинов Янков сумата от 2616
лв. (две хиляди шестстотин и шестнадесет лева), представляваща чиста
стойност на кредита – незаплатена главница, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 11.08.2022 г., до изплащане на задължението.
РАЗСРОЧВА на основание чл. 241, ал. 1 от ГПК изпълнението на
решението за сумата от 2616 лв., като С. В. С., ЕГН ********** следва да
заплати на Кредисимо“ ЕАД, ЕИК ********* задължението от 2616 лв. на
24 месечни вноски от по 109 лева всяка, платими до пето число на всеки
месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до окончателно
изплащане на задължението, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска – 11.08.2022 г., до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С. В. С., ЕГН ********** с
10
настоящ адрес в с. Липница, общ. Мизия, ул. „Васил Левски“ № 22 ДА
ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет.
4, Бизнес център България, представлявано от Сокол Радостинов Янков
сумата от общо 553,15 лв. (петстотин петдесет и три лева и петнадесет
стотинки), представляваща внесена държавна такса по насрещния иск и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
11