№ 3900
гр. София, 25.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20231110149629 по описа за 2023 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 247144/05.09.2023г. на СРС,
подадена от М. Т. М. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, уточнена с Молба, вх.
№ 267974/28.09.2023г. на СРС.
Предявените от ответника „Кредисимо“ ЕАД насрещни искове са редовно заявени и
допустими, като са налице предпоставките по чл. 211, ал. 1 ГПК /разглеждане по един и
същи съдопроизводствен ред и връзка с първоначално предявените искове/. Поради това те
следва да се допуснат за разглеждане по настоящото производство.
На основание чл. 211, чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ!
УКАЗВА на ищцата в седмодневен срок от съобщението с писмена молба с препис
за ответника да посочи конкретната разпоредба от договора за поръчителство, която е
предмет на евентуално предявения срещу „Ай Тръст“ ЕООД иск и която според ищцата
съставлява клауза за допълнително оскъпяване. При неизпълнение исковата молба в тази си
част ще бъде върната, а производството по делото – прекратено.
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове в седмодневен срок от съобщението с
писмена молба с препис за ответницата по тях да уточни дали първият от предявените
искове е при условията на евентуалност – ако първоначално предявеният иск бъде
отхвърлен, или не. При неизпълнение съдът ще приеме, че той не е предявен при условията
на евентуалност.
С оглед очаквано изпълнение на дадените указания и с цел процесуална икономия,
съдът:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявените от ответника „Кредисимо“
1
ЕАД насрещни искове.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се
проведе на:
Дата: 19 март 2024г.
Час: 13:45
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за заседанието страните и участниците в производството.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищцата М. Т. М. чрез адв. П. П. – АК-Хасково, е предявила срещу ответниците
искове с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22
ЗПКр, както следва:
1. срещу „Кредисимо“ ЕАД:
иск за признаване за установено между страните, че сключеният между тях
Договор за паричен заем № 2771025/09.05.2023г. е нищожен;
при условията на евентуалност, че чл. 4 от сключения между тях Договор
за паричен заем № 2771025/09.05.2023г. предвиждаща сключване на договор за
поръчителство, е нищожен.
2. Срещу „Ай Тръст“ ЕООД:
иск за признаване за установено, че Договор за предоставяне на
поръчителство от 09.05.2023г., сключен с „Ай Тръст“ ЕООД е нищожен;
при условията на евентуалност, че клаузата предвиждаща допълнително
оскъпяване по Договора за поръчителство от 09.05.2023г., сключен с „Ай Тръст“
ЕООД, е нищожна.
Ищцата твърди, че на 09.05.2023г. сключила с „Кредисимо“ ЕАД Договор за паричен
заем № 2771025, по силата на който получила в заем сумата от 6000,00 лева при ГПР от
33,91% и годишна лихва от 29,56%. Съгласно чл. 4 от Договора тя се задължавала в
определен срок /броени часове/ да представи на заемодателя едно от трите обезпечения,
подробно описани в договора. Неясно обаче от същата дата се появявал и договор за
поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, чийто собственик бил заемодателят, според който
ищцата следвало да заплати възнаграждение по договора за поръчителство в размер на
5031,92 лева, платимо с вноските по кредита. Ищцата усвоила изцяло заетата сума, но
заявява, че не дължи заплащане на лихви и неустойки, тъй като те намирали основанието си
в нищожна кредитна сделка. Договорът за кредит бил нищожен, тъй като общите условия не
били подписани от заемателката, не съдържал посочване на лихвения процент на ден, ГПР
бил неточен и подвеждащ, като не отразявал действителното оскъпяване на кредита, а
клаузата за възнаградителна лихва била нищожна, тъй като противоречала на добрите нрави.
Аргументира се наличието на неравноправни клаузи и нарушаване на правата на ищцата
като потребителка. Що се касае до обезпечението и договора за поръчителство, то ставало
2
дума за порочна практика на фирмите за бързи кредити да поставят условия за обезпечение,
на които клиентите им изначално да не могат да отговорят, като по този начин или да ги
накарат да заплащат неустойки, или да ги накарат да заплатят суми на фирми, които да дадат
обезпечение на кредита при висока цена. Така те си осигурявали допълнителна печалба.
Клаузата за обезпечение нямала нито обезпечителна, нито обезщетителна функция, като
била в противоречие със задължението на търговеца по чл. 16 ЗПКр. Реално
възнаграждението на поръчителя съставлявало скрита лихва и не било включено в ГПР. На
заемателката не било разяснено разбираемо какви ще са икономическите последици от
поетото от нея задължение. Посочените пороци били така тежки, че не можело да става дума
за прилагане на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез юрк. Елена
Веселинова е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 318136/09.11.2023г. на СРС. Не
оспорва, че с ищцата са сключили посочения от нея договор за кредит. Доводите ù срещу
валидността на същия окачествява като неоснователни. Твърди, че заемополучателят имал
право, но не и задължение да предостави обезпечение. Обезпечените и необезпечените
кредити не се отпускали по различен начин, нямало разлика в размера на кредита и
условията за погасяването му, като заемодателят преценявал дали да отпусне кредита
съобразно заявлението и правилата за оценка на риска. Представянето на обезпечение не
било задължително условие за отпускане на кредита. Договорът за поръчителство се
сключвал с друго лице, а заемателят нямал представа за размера на задължението по него
към момента на отпускане на кредита. Възнаграждението на поръчителя не следвало да се
включва в ГПР. Дори и договорът за поръчителство да е нищожен, то неговата
недействителност не влияела върху договора за заем.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Ай Тръст“ ЕООД чрез ст.юрк. Вероника
Маркова-Стоянова е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 3211457/13.11.2023г. на
СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не спори, че с ищцата са
сключили описания в исковата молба договор за поръчителство. Сключването на подобни
сделки попадало в предмета на дейност на дружеството, като тя не била ограничена само до
клиенти на „Кредисимо“ ЕАД. Сделката съставлявала договор за поръчка, като било
житейски и стопански логично ответникът да търси печалба от него. Възнаграждението се
дължало само за периода, през който дружеството предоставяло услугите си, като в тази
връзка не следвало размерът му да се преценява само по съотношението с отпуснатата в
заем сума. Сключването на договор за обезпечение било само възможност, но не и
задължение на заемополучателя, като възнаграждението по него не следвало да се включва в
ГПР. Договорът се сключвал след този за заем, като другият ответник нямало как да знае
колко ще е възнаграждението по него.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД чрез юрк. Елена
Веселинова е предявил срещу първоначалната ищца иск с правно основание по чл. 9, ал. 1
ЗПКр, чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждането ù да му заплати сумата от 548,92
лева, представляващи непогасените задължения за главница по Договор за потребителски
3
кредит № 2771025/09.05.2023г., отнасящи се за периода 10.08.2023г.-10.10.2023г., ведно със
законната лихва от подаване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на
сумата. Сочи, че договорът е валиден, а тези суми не са заплатени и са дължими. При
условията на евентуалност – ако предявеният от ищцата иск бъде уважен, то се иска тя да
бъде осъдена да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 4700,00 лева, за главница, на
колкото възлизала чистата стойност на кредита при отчитане на направените плащания,
ведно със законната лихва от подаване на насрещната искова молба до окончателното
изплащане на сумата.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК вр. чл. 211, ал. 2 ГПК ответницата по насрещните
искове М. Т. М. чрез адв. П. П. – АК-Хасково, е подал Отговор на искова молба, вх. №
16391/18.01.2024г. на СРС, в който обосновава липса на предпоставки за съвместно
разглеждане на предявените насрещни искове в настоящото производство.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 и чл. 22 ЗПКр, е и за
двете страни. Ищцата следва да докаже, че такива договори съществуват, че съдържат
посочените от нея клаузи, както и наличието на предпоставките, установяващи
недействителност. В тежест на ответника по всеки иск е да докаже, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на предварителна информация на потребителя, че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В тежест на ответника е да
докаже, че клаузите на сключения между страните договор не са неравноправни (чл. 146, ал.
4 ЗЗПотр), както и че ищцата е била наясно с клаузите на договора, т.е. не е въведена в
заблуждение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и
обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. По насрещните
искове доказателствената тежест е за ищеца по тях, който следва да установи валидно
сключен договор, пораждащ задължение в посочения от него размер. В тежест на
ответницата по насрещните искове е да установи плащане на задълженията, съответно
обстоятелства, които я освобождават от това.
Страните по делото не спорят относно това, че описаните в исковата молба договори
са сключени между съответните страни.
По доказателствата
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства, тъй като същите са
относими, допустими и необходими за решаване на правния спор.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО ТОВА, ЧЕ между страните са сключени описаните в исковата
молба договори.
ДОПУСКА изслушването на заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна
експертиза, което да отговори на поставените в исковата молба въпроси. НАЗНАЧАВА за
вещо лице ИВАЙЛО НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ, Специалност: Счетоводство и контрол.
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице за изготвянето на заключението му възнаграждение в размер
на 250,00 лева, платими от ищцата в седмодневен срок от съобщението. ДА СЕ УВЕДОМИ
вещото лице за поставената му задача след внасяне на депозита. УКАЗВА на вещото лице да
4
депозира заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание, като работи
само след внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците да окажат пълно съдействие на вещото лице за
изготвяне на заключението му. При неоказване на съдействие съдът ще приложи чл. 161
ГПК.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ù е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от
процедурата по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално
съобразено с желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на
спора. Повече информация за възможностите за медиация и предимствата може да бъде
намерена на сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за
спогодби и медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За
връзка с координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423,
5
0889 515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
spogodbi@srs.justice.bg. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
РАЗЯСНЯВА на страните , че им се осигурява възможност до приключване на
първото по делото съдебно заседание да изразят становище относно наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако такъв е подаван).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6