РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Горна Оряховица , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Тонева
при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова
като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно
наказателно дело № 20214120200172 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ А. Д. С., чрез адв. Д. СТ. от АК – Велико Търново
обжалва Наказателно постановление № 35-0000108/02.02.2021 г., издадено от
Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. Плевен,
с което на основание чл. 178а, ал. 10, пр. 1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за това, че е
нарушил чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Поддържа, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила –
издадено от некомпетентен орган и в нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН,
както и в нарушение на материалния закон, като нарушението не е доказано.
Моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира направените
по делото разноски. В съдебно заседание лично и чрез адв. С.
жалбоподателят поддържа жалбата.
РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“
1
– ПЛЕВЕН, представлявана от директора П. К., счита че атакуваното
наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните
правила при издаването му /съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
на л. 2 от делото/.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно писмо на Изпълнителна агенция „Автомобила
администрация“ изх. № 40-14-00347/3/09.09.2020 г. /л.50-51/ относно
констатирани съществени несъответствия в протоколите за годност на ППС
за превоз на опасни товари по шосе и документите на превозни средства с рег.
№ *****, *****, ***** и *****, във връзка с постъпило заявление с рег. № 40-
14-00-347/18.08.2020 г. за издаване на удостоверения за одобрение на ППС,
превозващи определени опасни товари, на 21.01.2021 г. инспекторите от РД
„АА“ Плевен М. М. Х., Л. Ц. Б. и А. Б. А. извършили проверка в контролно –
технически пункт, находящ се в ********, с издадено Разрешение № 613 на
******* гр. ******. За извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № 42-09-53-142/22.01.2021 г. /л.52-л.55/. В хода на проверката
инспекторите проверили издадените протоколи от извършване на периодичен
преглед за техническа изправност на ППС, с които е определен вида на
посочените четири пътни превозни средства по ADR и въз основа писмото на
ИА „АА“ констатирали, че неправилно на тези ППС е определен вида на ППС
по ADR.
С АУАН серия А-2020 № 281368/21.01.2021 г. инспектор Л. Ц. Б.
констатирал извършено от жалбоподателя А. Д. С. нарушение на чл. 43, т. 2,
б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, изразяващо се в това,
че на 10.08.2020 г. около 11:00 часа в гр. ******** в КТП с Разрешение № 613
за извършване на периодични технически прегледи за проверка на
техническата изправност на ППС, като председател на комисията при
извършване на преглед и проверка по ADR на полуремарке с рег. № *****
марка Шмитц извършва следното нарушение: издава знак № 21421319 с
2
протокол № 23096309/10.08.2020 г. в нарушение на изискванията за
извършване на периодични прегледи определени в Наредба № Н-32 на
МТИТС – не е определил правилно вида на пътното превозно средство по
ADR вместо FL е определил AT. Актът е връчен на С. същия ден за
запознаване със съдържанието и подписан без възражения. В срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени възражения срещу акта.
В законоустановения срок П. В. К. – Директор на РД „АА” гр. Плевен,
издал против АНДР. Д. СТ. обжалваното Наказателно постановление № 35-
0000108/02.02.2021 г., с което на основание чл. 178а, ал. 10, пр. 1 от ЗДвП му
наложил административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за това, че
е нарушил чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
Видно от НП в същото дословно са възпроизведени отразените в АУАН
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
Наказателното постановление е връчено на С. на 22.02.2021 г., видно от
приложената на л.6 разписка. Жалбата против наказателното постановление е
депозирана при наказващия орган на 26.02.2021 г.
В хода на съдебното следствие актосъставителят Б. и свидетелят Х.
потвърждават описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Сочат, че
преди извършване на проверката са гледали видеозапис в отдела, който бил
направен в София от наблюдение в реално време на прегледа и предоставен
от агенцията. От записа и писмото на ИА „АА“ установили, че за процесното
ППС неправилно е определен вид АТ вместо FL. Б. сочи, че са съставили
общо 8 бр. АУАН, като 4 бр. били на член на комисията за същите
нарушения.
Горното обстоятелство се потвърждава и от приложените на л.57 и л.56
АУАН № 281366/21.01.2021 г. и НП № 35-0000112/02.02.2021 г., издадено от
Директор на РД „АА” гр. Плевен против С. Л. Л., с което на основание чл.
178а, ал. 10, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание – глоба
в размер на 500 лева, за това, че е нарушил чл. 44, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-
32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, във вр. с Приложение 5, Раздел III към чл. 31,
ал. 1 от същата наредба.
Горната фактическа обстановка се установи от съвкупната преценка на
показанията на разпитаните свидетели и приетите по делото писмени
3
доказателства. Показанията на свидетелите Б. и Х. следва да се кредитират
като последователни, безпротиворечиви и логични. Същите се потвърждават
от останалите приобщени писмени доказателства. Доколкото посочените
свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с жалбоподателя,
от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват
основания да не кредитира дадените показания и приема същите за
достоверни и правдиви.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление и е
изпратена до компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
компетентен орган /чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 166, ал. 2 от ЗДвП/ и е предявен
на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи
възраженията си против констатациите в акта при неговото съставяне и в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган /т. I.4 от заповедта на л. 8, издадена на
основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП/ и формално съдържа предвидените в
разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
В този смисъл съдът намира за неоснователно твърдението на
жалбоподателя, че АУАН и НП са издадени от некомпетентен орган. Не е
спорно, че мястото на нарушението е корелативно свързано с
компетентността на органа, който е издал НП. Съгласно чл. 17, ал. 2, т. 4 от
Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ регионална дирекция „Автомобилна администрация –
Плевен“ е с териториална компетентност областите Плевен, Велико Търново,
Ловеч и Габрово и е със седалище гр. Плевен. Съгласно т. I.4 от Заповед №
РД-08-80/24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията директорът на дирекция „Автомобилна
4
администрация“ е оправомощен да издава наказателни постановления за
установени нарушения по Закона за движение по пътищата. Поради това
директорът на РД „АА“ – гр. Плевен е бил компетентен да издаде
обжалваното наказателно постановление.
Въпреки изложеното съдът констатира допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
обжалваното наказателно постановление.
На първо място, АУАН е съставен в нарушение на чл. 34 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако са изтекла една година от извършване на нарушението.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН
се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение.
Давността погасява възможността за реализирането на отговорността,
следователно изключва възможността за реализиране на материалното
санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен
институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за
реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното
бездействие на правоимащия субект /административнонаказващия орган/
създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.
Хипотезите са посочени алтернативно в закона, т. е. достатъчно е
едната от тях да е налице, за да се преклудира възможността за образуване на
административнонаказателно производство. Когато са налице предпоставките
за прилагане на 3-месечния срок от откриване на нарушителя, се изключва
прилагането на 1-годишния срок от извършване на нарушението.
Нарушителят се счита за открит, когато в писмен документ, показания
на свидетели или лично волеизявление се съдържат данни, които не пораждат
съмнение за авторството.
5
Откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране
на физическото, респ. на юридическото лице - извършило противоправното
деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не
съществуването на възможност това да бъде сторено, нито пък фактическото
му намиране или осъществяването на контакт между него и актосъставителя
или АНО.
От представения по делото Протокол от извършен периодичен преглед
за техническа изправност на ППС № 23096309/10.08.2020 г. /л.45-46/ е видно
кои са членовете на комисията и по конкретно, че именно жалбоподателят С.
е председател на комисията извършила прегледа на полуремарке Шмитц с
рег. № *****. Разпоредбата на чл. 11 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на
МТИТС изисква наличие на електронно регистриране на извършените
прегледи в контролно – техническия пункт, която съгласно ал. 3, т. 15
осигурява предаване на данните към Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
По делото не са представени доказателства от АНО, че резултатите от
извършения преглед, както и имената на членовете на комисията са
предадени на контролните органи на дата, различна от съставянето на
протокола за извършения технически преглед. Поради това съдът приема, че
нарушителят е открит на посочената в НП дата, която се сочи да е и датата на
извършване на нарушението, а именно 10.08.2020 г., когато С. е действал като
председател на комисия. Именно от тогава – 10.08.2020 г. е започнал да тече
3-месечния срок за образуване на административнонаказателно производство.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на
21.01.2021 г., т.е. след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН.
Ирелевантно е обстоятелството, че проверката е извършена въз основа писмо
на Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ изх. № 40-14-
00347/3/09.09.2020 г. /л.50-51/, изпратено чрез системата „Архимед“ /и
съответно получено на същата дата/, тъй като размяната на информация в
една обща структура /ИА „АА”- РД „АА” – гр. Плевен/, е без правно
значение. От друга страна от получаване на писмото на ИА „АА“ до датата на
съставяне на АУАН също са изтекли повече от три месеца.
Давността е свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен
от закона срок от време след довършване на деянието и негативен - пасивност
6
от страна на надлежните органи.
Поради изложеното съдът намира, че с изтичане на тримесечния срок от
установяване на извършителя наказващият орган е загубил възможността за
образуване на административно производство, поради което АУАН,
респективно НП са незаконосъбразни, като последното следва да бъде
отменено само на това основание.
На второ място, в нарушение на чл. 42, т.4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН както контролният, така и АНО не са посочили пълно описание на
нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. Не са посочени
никакви факти и обстоятелства, от установяването на които да се направи
извод за извършено нарушение. Посочено е единствено: „….издава знак….в
нарушение на изискванията за извършване на периодични прегледи,
определени в Наредба Н-32 на МТИТС“. Така и не става ясно кои са тези
правила и изисквания от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, които
следва да се спазват при извършване на периодични прегледи. Непълното
описание на нарушението е съществено нарушение на процесуалните
правила, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице да
организира адекватно защитата си по административнонаказателното
обвинение и е самостоятелно основание за отмяна на наказателното
постановление.
На следващо място, в нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН както контролният, така и наказващият орган са посочили като
нарушена законна разпоредба разпоредбата на чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Към датата на описаното в АУАН и НП
нарушение – 06.08.2020 г. такава разпоредба не съществува. Тази норма е в
сила от 12.11.2020 г. и е въведена с изм. и доп. на Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС, обн., ДВ, бр. 80 от 2020 г. Като нарушена законна
разпоредба е следвало да се посочи разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“ от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, обн., ДВ, бр. 104 от 27.12.2011
г., в сила от 1.01.2012 г., изм. и доп., бр. 99 от 14.12.2012 г., бр. 73 от
2.09.2014 г., в сила от 1.09.2014 г., бр. 40 от 27.05.2016 г., в сила от 27.05.2016
г., бр. 38 от 8.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г.
И не на последно място, налице е и друго процесуално нарушение,
7
изразяващо се в допуснато несъответствие между описанието на
нарушението, нормата, посочена като нарушена от жалбоподателя и
приложения санкционен състав. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „б“ от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС при извършване на периодични прегледи
на ППС председателят на комисията не допуска извършването на периодичен
преглед на ППС в нарушение на изискванията за извършване на
периодичните прегледи, определени в наредбата. Отговорността на
жалбоподателя съобразно описанието на нарушението в АУАН и НП е
ангажирана не като допустител, а като извършител. От друга страна, АНО
неправилно е приложил санкционната норма на чл. 178а, ал. 10 от ЗДвП.
Същата има субсидиарен характер и е приложима само в случаите, когато за
конкретното нарушение липсва друга санкционна норма. Настоящият случай
не е такъв, тъй като в чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП е предвидена глоба за
председател на комисия, извършваща прегледи, който допусне извършването
на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътно
превозно средство в нарушение на изискванията, определени
с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно Наредба № Н-32/16.12.2011 г.
на МТИТС. Следователно, специалната норма на чл. 178а, ал. 7, т. 1 от ЗДвП
изключва приложението на общата разпоредба на чл. 178а, ал. 10 ЗДвП. В
настоящия случай, АНО е допуснал противоречие между фактическото
описание на деянието и сочената за нарушена разпоредба, и приложения
санкционен текст, което поведение несъмнено разкрива белезите на
съществен процесуален порок и ограничава правото на защита на лицето,
сочено за нарушител. Неяснотата във волята на органа препятства и
надлежното упражняване на съдебен контрол, което предопределя извода за
изначална порочност на обжалваното наказателно постановление.
Обжалваното наказателно постановление е издадено и в нарушение на
материалния закон.
От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят
като председател на комисия, извършваща прегледи, да е допуснал
извършването на периодичен преглед за проверка на техническата изправност
на пътно превозно средство в нарушение на изискванията, определени
с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно неправилно определяне вида
на пътното превозно средство полуремарке с рег. № ***** марка Шмитц по
8
ADR АТ вместо FL.
АНО, чиято е тежестта на доказване не представя никакви
доказателства, че вида на пътното превозно средство полуремарке с рег. №
**** марка Шмитц по ADR е FL. Актосъставителят Б. и свидетелят Х. сочат,
че преди извършване на проверката са гледали видеозапис в отдела, който бил
направен в София от наблюдение в реално време на прегледа и предоставен
от агенцията. От записа и писмото на ИА „АА“ установили, че за процесното
ППС неправилно е определен вид АТ вместо FL. Видеозаписът не е
представен от АНО, а писмо на Изпълнителна агенция „Автомобила
администрация“ изх. № 40-14-00347/3/09.09.2020 г. /л.50-51/ не обуславя и не
доказва този извод на АНО.
Поради това нарушението е недоказано и наказателното постановление
е издадено и в нарушение на материалния закон.
Изложените съображения налагат отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно.
При този изход на делото и като съобрази разпоредбите на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, във вр. с чл. 143 и чл. 144 от АПК е основателна претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноските по делото в размер на 150 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение. Поради това и с оглед
разпоредбата на §1, т.6 от ДР на АПК следва да осъди Изпълнителна агенция
„Автомобила администрация“ /в структурата на която е административния
орган/ да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя АНДР. Д. СТ.
направените по делото разноски в размер на 150 лв., представляващи платено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна помощ и съдействие
от 26.02.2021 г. /л.59/.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000108/02.02.2021 г.,
издадено от Директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” гр. Плевен, с което на А. Д. С. от с. *****, с ЕГН
**********, на основание чл. 178а, ал. 10, пр. 1 от ЗДвП е наложено
9
административно наказание – глоба в размер на 500 лева, за това, че е
нарушил чл. 43, т. 2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС.
ОСЪЖДА ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ да заплати на А. Д. С. от с. *****, с ЕГН **********,
разноски по делото в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14 дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
10