Решение по дело №185/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – Разград с Определение № 8621 от 18.09.2023 год. по адм.д. № 8385/2023 год. на ВАС – Пето отделение.

Образувано е по касационна жалба от С.П. ***, чрез адв. И.В. от САК, против Решение № 78 от 05.05.2023 год., постановено по АНД № 272 по описа за 2023 год. на Районен съд – Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1993з-197 от 08.12.2022 год., издадена от И. В. Д. – командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Търговище в ОДМВР – Търговище. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е приел, че заповедта за задържане съдържа всички задължителни реквизити, в т.ч. фактически и правни основания. Според касатора фактическата обстановка около задържането е останала неизяснена от органа, следствие от което заповедта не съдържа фактически основания, обуславящи задържането. На следващо място се твърди противоречие на заповедта с правото на ЕС – член 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС и Решение от 25.05.2023 год. по дело С-608/21 на СЕС, тъй като на касатора не е била предоставена цялата необходима информация, за да може да упражни ефективно правото си на защита. Според касационния жалбоподател, не е имало правно основание за задържането му, тъй като не са били налице данни, които да сочат, че е извършил престъпление, като резултата от техническото средство не е достатъчен, за да се направи такъв извод. Сочи се още, че задържането не съответства на целта на закона. От съда се иска да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново, с което да отмени издадената заповед за задържане. Претендират се разноски.

Ответникът – командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Търговище в ОДМВР – Търговище, в писмено становище чрез пълномощник – гл. юрисконсулт при ОДМВР – Търговище Л. Ж., счита жалбата за неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а обжалвано решение на Районен съд – Търговище да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

За да постанови решението си районният съд e приел от фактическа страна следното: На 08.12.2022 год. И. В. Д. – командир на отделение в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Търговище в ОДМВР – Търговище, изпълнявал служебните си задължения съвместно с П. Д. П. – също полицейски служител от РУ–Търговище, на територията на гр. Търговище. В 10:38 ч. контролните органи спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес Б 200“ с рег. № ********, движещ се по бул. „Трайко Китанчев“ до № 37, в посока към бул. „Сюрен“. При проверката водачът на автомобила С.П. *** бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „DRUG TEST 5000" с № ARNS-0001, което отчело положителен резултат за амфетамин. За извършената проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози бил съставен съответен протокол. П. оспорил резултата от техническото средство и поискал да даде биологична проба за лабораторно изследване. Издаден му бил талон за изследване с бл. № 129454, след което бил придружен до СО при МБАЛ – Търговище, където дежурен лекар извършил медицинско изследване и от лицето били взети биологични проби /кръв/ за лабораторно изследване. По преписката няма данни какъв е резултата от това изследване. Във връзка с извършената проверка и установеното нарушение на водача бил съставен АУАН серия АД с бл. N 058722 от 08.12.2022 год. Била издадена и Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1993-000053 от 08.12.2022 год. по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП., с която на С.П. била наложена ПАМ „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца“.

На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР И. В. Д. издал Заповед за задържане на лице рег. № 1993з- 197 от 08.12.2022 год. с посочен час 10:38 ч., с която било разпоредено задържане на лицето С.П.П. с ЕГН **********,***, за срок до 24 часа в помещение за временно задържане на РУ – Търговище. Като фактическо основание за издаване на заповедта било посочено: „Има данни за извършено престъпление - гр. Търговище по бул. „Тр. Китанчев“ до № 37 управлява МПС след употреба на наркотични вещества /амфетамин/ - чл. 343б (3) -образувано ЗМ-881/08.12.2022г. по описа на РУ - Търговище“ . Копие от заповедта била връчена на задържаното лице срещу подпис. При задържането му, на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на П. бил извършен обиск от полицейски орган в присъствието на свидетел. За последното бил съставен протокол за личен обиск на лице от 08.12.2022 год., екземпляр от който също му бил връчен срещу подпис. Задържаният попълнил и подписал декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР, че е запознат с правата си. Той бил освободен още на същия ден – 08.12.2022 год. в 17: 30 ч. С разписка било удостоверено връщането на намерените при обиска вещи и пари.

При така установените фактически обстоятелства районният съд приел от правна страна, че заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Приел е, че фактическите обстоятелства, посочени в заповедта, са достатъчно подробни и конкретни, и позволяват на лицето да разбере защо е било задържано, в съответствие с което да упражни адекватно и правото си на защита. Съдът е преценил, че са били налице законовите основания за издаване на акта, а именно данни, обосноваващи предположението на полицейския орган, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление. Посочена е правната квалификация на евентуалното престъпление, за което е уличено задържаното лице, както и е направена препратка към образуваното досъдебно производство. Въпреки липсата на отразяване в оспорената заповед от кой нормативен акт е посочената в нея разпоредба на чл. 343б, ал. 3, това не я опорочава, защото полицейския орган, осъществяващ дейност по чл.72, ал.1 от ЗМВР, няма задължение да посочва точна квалификация на деянието. Според съда обстоятелството, че полицейските органи са възприели управлението на автомобила от лицето и че техническото средство е отчело употреба на амфетамин, е напълно достатъчно, за да се приеме, че са налице данни за извършено престъпление от страна на проверения водач. Ето защо съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед е било налице законовото основание за това по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Намерил е заповедта и за целесъобразна, постановена в съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, въпреки наложената ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Въз основа на тези свои правни изводи районният съд е отхвърлил оспорването срещу заповедта за задържане.

Разградският административен съд намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на Районен съд – Търговище за законосъобразност на оспорената заповед, поради което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.

Съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Това става с писмена заповед (чл. 74, ал. 1 от ЗМВР), в която органът е длъжен да посочи фактическите и правните основания за задържането (чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР).

Не се споделят доводите на касатора за непосочване в оспорената заповед на фактически и правни основания за задържането на лицето съгласно изискването на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, както и за издаване на заповедта при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон.

В оспорения административен акт изрично и ясно е записано, че се издава на правно основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и на фактическо основание – „Има данни за извършено престъпление - гр. Търговище по бул. „Тр. Китанчев“ до № 37 управлява МПС след употреба на наркотични вещества /амфетамин/ - чл. 343б (3) -образувано ЗМ-881/08.12.2022г. по описа на РУ - Търговище“. В този смисъл напълно правилен е извода на районния съд, че в заповедта са посочени фактическите обстоятелства, обуславящи задържането на лицето, които съгласно цитираната разпоредба са именно данни, че то е извършило конкретно посоченото престъпление с изрично посочено и цифрово, и словесно описание на изпълнителното деяние. Така мотивирана заповедта за задържане обезпечава стандартите за мотивираност на административния акт и възможността на задържаното лице да разбере защо е задържано и да организира ефективно защитата си.

На касатора е било известно, че при извършената му проверка в качеството му на водач на МПС, в 10:38 ч. на 08.12.2022 год. е изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, който е отчел наличие на амфетамин, както и че е бил придружен до медицинско заведение за вземане на биологични проби /кръв/ за лабораторно изследване, вследствие на което е задържан и във връзка с материалите по случая е образувано досъдебно производство ЗМ-881/08.12.2022год. по описа на РУ - Търговище. Тези обстоятелства се установяват и от приложения по делото АУАН серия АД с бл. № 058722 от 08.12.2022 год., който е бил подписан и връчен на касатора на същата дата с посочване, че последният има възражения. В производството пред Районен съд – Търговище не е оборен нито фактът, че П. е бил водач на МПС към момента на проверката, нито фактът, че с техническо средство е установено, че е управлявал МПС след употреба на амфетамин, който е забранено наркотично вещество съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

Несъстоятелни са възраженията на касатора, че в заповедта е следвало да е посочено с какво МПС е извършено нарушението или как е установена употребата на амфетамин. Тези факти не са относими към основанията за задържането по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Освен това те се намират в друг акт на органа, който е във връзка с издадената заповед, а именно АУАН серия АД с бл. № 058722 от 08.12.2022 год., който е бил подписан и връчен на касатора на същата дата, т.е. той е бил запознат с тях. Непосочването на детайлна информация по отношение извършването на евентуалното престъпление от типа на тази, която се сочи в жалбата, не е създало неяснота у лицето във връзка с данни за какво престъпление е задържането му и съответно не е нарушило правото му на защита. В този смисъл, както и предвид изрично посоченото фактическо основание в заповедта, касационата инстанция намира, че с оспорения акт в съответствие с чл. 5, § 2 от ЕКПЧ на задържаното лице незабавно са му били съобщени основанията за задържането му.

Издадената заповед е в съответствие и с даденото тълкуване на член 6, параграф 2 от Директива 2012/13/ЕС в Решението на СЕС от 25.052023 год. по дело C 608/21, тъй като в нея се съдържа цялата необходима информация, за да има възможност лицето ефективно да оспори законосъобразността на задържането си. Налице е описание на съставомерните факти и обстоятелства, както и неокончателна правна квалификация на евентуалното престъпление, за което е уличено задържаното лице.

Несъстоятелно е твърдението на касатора, че посочването в заповедта на разпоредбата на чл. 343б, ал. 3, без да е отразено от кой нормативен акт е тя, нарушава правото му на защита. Както правилно е посочил районния съд, издателят на заповедта няма задължение да дава правна квалификация на деянието, което е обослувило задържането. Въпреки това посочването на чл. 343б, ал. 3, макар и да не е посочено изрично, че текста е от Наказателния кодекс, в съвкупност с фактическото описание на деянието е достатъчно, за да разбере лицето за извършването на какво престъпление е задържано. Още повече, че в българската правна система престъпленията са кодифицирани изключително само в Наказателния кодекс, като състави на престъпления не съществуват в никакъв друг нормативен акт.

Нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР не изисква данните да са пълни и категорични, а е достатъчно само да установяват предположение за извършване на престъпление. Разбира се това предположение следва да е обосновано, да се извежда от налични обективни и конкретни данни, а не да почива само на общи или абстрактни предположения. В настоящия случай конкретните факти, посочени в заповедта, обосновават основателно предположение, че има извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК от страна на касатора. В тази връзка неоснователно е възражението му, че не са били налице данни, които да сочат, че е извършил престъпление, тъй като резултата от техническото средство не е достатъчен, за да се направи такъв извод. На първо място цитираната норма не изисква извършването на престъплението да е доказано, а единствено да формират у органа обосновано предположение, че има вероятност то да е извършител на евентуално такова. На следващо място установяването употребата на наркотично вещество от лицето посредством тест, заедно с управлението на МПС от него, са достатъчни, за да формират у полицейския орган обосновано предположение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Не е необходимо употребата на наркотичното вещество да е установена с лабораторно изследване. Съставът изисква употребата да е установена по надлежния ред, а той е определен в Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.5, ал.1 от нея, за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. Тоест двата начина –с тест и с медицинско изследване, са дадени от законодателя в условията на алтернативност и използването на всеки от тях води до надлежно установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози.

В заключение касационната инстанция намира за правилен извода на районния съд, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен, която дава възможност на задържаното лице да разбере защо е било задържано, в съответствие с което да упражни адекватно и правото си на защита, както и извода за наличие на законовото основание за издаването й по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.

Обосновано Районен съд – Търговище е приел и че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на конкретната норма на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и общата цел на чл. 22 от ЗАНН, както и с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Съдебната практика е еднопосочна в разбирането, че по своята правна същност задържането по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка с преустановителна и превантивна функция – да се преустанови извършването на престъпното деяние, да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие, като по този начин осуети наказателното преследване, или да извърши друго престъпление. Със задържането на касатора, след като е установено, че управлява МПС след употреба на амфетамин, е преустановено и предотвратено продължаване извършването на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК. Въпреки наложената на водача ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, с издаване на заповедта за задържане принципът за съразмерност не е бил нарушен, тъй като в случая единствено задържането на лицето може да изпълни превантивната функция същото да не продължи извършването на престъплението като управлява МПС след отнемане на СУМПС. Отнемането на документа не може да гарантира, че лицето няма да продължи да управлява МПС под влиянието на установеното наркотично вещество. Поради това задържането се явява необходимо и целесъобразно с оглед преустановяване извършването на престъплението и не се влияе от временното отнемане на СУМПС, чиято цел е предотвратяване бъдещата евентуална възможност на лицето да извърши друго такова престъпление.

Ето защо касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Водим от горното, Разградският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 78 от 05.05.2023 год., постановено по АНД № 272 по описа за 2023 год. на Районен съд – Търговище.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: