Р Е T Е Н И Е
№ I-204
град Бургас
, 14.08. 2019
година
Бургаският
окръжен съд , гражданска колегия ,
в публично заседание
на
.......двадесет и девети юли …..през
две
хиляди и деветнадесета година
, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ :Пламена Върбанова
мл.с.
Детелина Димова
при секретаря А.Цветанова
като разгледа
докладваното
от.съдията М.Карастанчева.в.гр.д. № 1568 по описа
за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба на процесуалния представител на „Иновационни технологии и услуги „ООД ,със седалище – гр. Несебър –ответник по гр.д. № 922 /2018 год. по описа на Несебърския районен съд против решение № 123/03..07.2019 год. постановено по същото дело . в частта ,с която е отхвърлен насрещния иск на въззивника против ЕТ/ИП/В. Н. А.,гражданин на ***** , да се задължи насрещния ответник да оттегли стоката /отказвайки се от получената и приета стока /-брикети за отопление в количество 20,160 тона от склад на насрещния ищец по договор за доставка от 07.12.2017 г. и да бъде осъден насрещния ответник да заплати на въззивника-насрещен ищец сумата 4132,48 лв. –направени разходи ,свързани с получаването и съхраняването на стоката в България по т.8.1 от договора от 07.12.2017 г. за доставка ,както и в частта ,с която е осъден да заплати на първоначалния ищец сумата от 1349,19 лв. – разноски ,направени в първата инстанция.
Въззивникът
изразяват недоволство от решението , като
считат същото за неправилно и
необосновано,в противоречие с добрите нрави и добрите търговски практики
.Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и уважаването на насрещните
искове изцяло .Не
сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на
обжалване акт .
Въззимаемият ответник не е подал писмен отговор
по чл. 263 от ГПК .С писмено становище
оспорва въззивната жалба и излага съображения за нейната неоснователност.
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на
страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Предявен
е бил иск с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД ,като ищецът е
твърдял ,че претендираната сума от 5 424 евро представлява сбор от главница –в размер на
3 024 евро –цената на получена от ответника стока и 2400 евро – цената на транспортирането й ,както и сумата от 302,40 евро – санкция за
забава по силата на т.8.5 от
договора ,които суми са дължими
от ответника за доставената и
траспортирана от ищеца стока
въз основа на договор за
доставка от 07.12.2017 г.
В
частта ,с която са отхвърлени исковете за заплащане на сумата от 2400 евро –представляваща цена на
траспортирането на брикети за отопление
в количество 20,160 тона по договора за доставка от 07.12.2017г. и
спецификация към този договор и иска за сумата от 302,40 евро –представляващи
неустойка/глоба/по т.8.5 от същия договор ,решението е влязло в сила и не е
предмет на обсъждане в настоящото производство .
Решението
е атакувано в частта ,с която е уважена исковата претенция за сумата от 3024
евро –представляваща цената на доставена от ищеца и неплатена от ответника
стока по силата на договорно съглашение между тях.
За
да уважи тази искова претенция ,първоинстанционният съд е приел ,че между
страните е сключен рамков договор за покупко-продажба на пелети ,брикети и други материали и/или
суровини от 07.12.2017 г. ,наименован като договор за доставка № 07/12-17 с
предмет ,определен в чл.1.1 – а именно „доставка на пелети за отопление
,дървени бликети ,а също и други материали
и/или суровини ,които по вид количество
и цени се конкретизират /със / спецификация към договора и/или инвойс
,оформяни за всяка партида от стоки „.Съгласно
този текст от договора вида
,количеството и цената се конкретизиратв
/със / спецификация към договора и/или инвойс ,оформяни за всяка партида от
стоки.В чл. 2.1 страните са уговорили изрично ,че цената се договаря на
тон и е посочена „нето „ при условия DAР Бургас /по ИНКОТЕРМС/.Според чл.2.2 от договора
рискът преминава върху купувача в момента на предаване на стоката на купувача в гр.Бургас .В чл.5 от договора
страните са уговорили и механизъм на поръчката ,според който
производителят-ищец уведомява
купувача-ответник до три работни
дни за планираната дата и готовност за
изпращане на стоката ,за нейното количество и ориентировъчните срокове за
доставка ,като заявката за стоката се оформа от купувача в произволна форма с посочване на
количеството стока и желаните срокове за доставка и се изпраща на доставчика по ел.поща/чл.5.2
от договора /.Според чл.6.1 от договора продавачът организира и осъществява транспортната
доставка на стоката до купувача на адрес в гр.Бургас .Договорат е влязъл в сила от момента на подписването
му -07.12.2017 г. /чл.8.1/ и е сключен за срок от една година –до 07.12.2018 г.
По
повод организираната на първата
съвместна доставка между страните са
водили редица преддоговорни разговори /видно от
приложената кореспонденция между тях/ и са развили преддоговорни
отношение .В преддоговоните отношения
ответникът на 17.112017 г. и на 04.12.2017 г. /още преди да сключат
договора / е изпратил заявка и посочил
,че желае оферта за доставка на
стоки-„пелети 6 мм.,иглолистна дървесина в опаковки 15,20 ,40 кг,като необходимо количество е посочено 200 т. за
една седмица и предложена цена 150 евро
на тон ,при условия DAР.Пискано е и предложение за цена при условие ,че
купувачът поеме стойността на транспортните разходи.
На
07.122017 г. купувачът е заявил за доставка пелети .На 26.12.2017 г. продавачът-ищец е изпратил за
съгласуване спецификация ,но за доставка
на брикети за отопление при същата цена
,като на същата дата е била подписана спецификация,по силата на която страните
взаимно са договорили ищецът да изпрати
на ответника и ответникът да получи 20,160 тона топлинни брикети,на цена от 150
евро на тон –при обща сума в размер на 3034 евро без ДДС ,като в т.3 от
спецификацията е договорено ,че
заплащането ще се осъществи от купувача
към производителя-доставчик в деня на разтоварването на стоката от купувача .
На
27.12.2017 г. купувачът е възразил срещу
вида на стоката и цената ,но ищецът под
предлог ,че стоката вече е изпратена е
предложил на ответника да приеме стоката
,като е договорена цена от 150 евро на тон .В т.6 от спецификацията е
посоченото ,че датата на изпращане на това
от производителя е 27.12.2017 г. ,но от справката за дживението на
товара става ясно ,че същият е натоварен на контейнер в Новоросийск на
17.01.2018 г. и стоката е разтоварена на
пристанище Варна на 13.02.2018 г.Съответно на 16.02.2018 г. е сключен договор
за митническо агентиране за освобождаване на товара и на същата дата е оформена
митническа декларация ,на 22.02.2018 г. е извършена митническа проверка на
стоката и след това пратката е
освободена и е била на разположение на
ответника на пристанище Варна ,като ответникът твърди ,че стоката е била придвижена на склад в гр. Айтос .
На
116.02.1018 г. ответникът възразил срещу доставката ,тъй като била договорена
цена 150 евро на тон с доставка до склад,като заявил ,че ще откаже
приемането на товара ,тъй като му е
предоставена фактура за 2400 евро разходи за транспорт .На 18.02.2018 г. ищецът отправил предложение до ответника да
приеме брикетите по 150 евро на тон ,като транспортните разходи остават за негова сметка ,като следващата
доставка ще е с пелети.На 18.02.2018 г. ответникът изразил съгласие ,като
поискал коригиране на фактурата .На 05.03.2018 г. ищецът поискал заплащане на
цената на приетата стока ,като ответникът изразил готовност да плаща ,но след
реализацията на стоката и на части .На 06.03.2018 г. ищецът поискал график за
разплащането ,като на 14.03.2018 г. ответникът отново заявил ,че ще плати брикетите ,но поетапно и за продадено
количество .
При тази фактическа обстановка
първоинстанционният съд е приел ,че между страните е налице валидно възникнало
правоотношение на базата на договора за
доставка от 07.12.2017 г. и за всяка от тях са породени права и задължения за точно изпълнение на съглашението .Доколкото е
установено по делото ,че на
ответника е доставено соченото
количество стока ,за което той е подписал спецификацията ,неразделна част от
договора , съдът е приел ,че искът за
заплащане на цената на получената стока се явява основателен .
Решението
е правилно и настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на
първоинстанционния съд ,към които препраща на осн.чл. 272 от ГПК .Установено е
по делото ,че след проведените преговори между страните ,обективирани в
приложената по делото електронна кореспонденция,ответникът -въззивник изрично се е съгласил да получи
именно брикети ,което съгласие е удостоверил с подписа си на спецификацията от
26.12.2017 г. .Този документ /който не е оспорен от ответната страна / се явява неразделна част от договора от
07.12.2017 г. ,като в чл.1.1 от
договора страните са се съгласили ,че количеството
и цената на всяка партида стоки,изпратена до ответника ,ще бъдат договоряни
отделна със спецификация към договора .Визираната спецификация
,подписана и от двете страни на 26.12.2017 г.,
доказва именно ,че предмет на
тази доставка са били брикети ,както и че именно въззивникът с подписа си
се е съгласил да му бъдат доставени брикети .Верно е ,че въззивникът
изрично е подчертал желанието си да му бъдат доставяни пелети ,но не се
спори и че в крайна сметка се е съгласил тази първа доставка да бъде за брикети
,което е удостоверил с подписа си върху спецификацията .Не се спори също и че в
крайна сметка стоката е била доставена и приета от ответника .По делото не се
твърди сключеният между страните договор
да е бил развален поради виновно неизпълнение
на задължението на продавача с
оглед вида на стоките .Липсва постигната
договореност между страните и за прекъсване на договорната връзка
.Напротив-въпреки резервите си ответникът е приел стоката ,независимо от
неточното изпълнение -доколкото със
спецификацията е уговорено стоката да се
достави до склад в гр.Бургас .Приемането на стоката в гр.Варна и
транспортирането до склад на ответника безспорно е доказателство за приемането на стоката ,при
което е възникнало насрещното задължение на ответника да плати нейната цена
/макар и съществуващите недоразумения
между страните /.Дори и да се приеме за некоректно поведението на ищеца относно изпращането на
друг вид стока ,ответникът с
подписването на спецификацията е
приел да му бъде доставена именно този
вид стока /с уверенията за бъдещи коректни търговски отношения с ищеца /,поради
което и няма спор ,че следва да бъде платена цената на получената стока.
Именно
поради валидността на договорните
отношения между страните районният съд е приел за неоснователна насрещната искова претенция за осъждане
на ищеца „да изтегли стоката-предмет на
доставката „.Както правилно е посочил първоинстанционният съд ,в случая не е предвидена между страните
възможност за отказ от договора и не е било доказано съществуването на
постигнато съглашение за едностранно изявление за прекъсване на договорната
връзка .А и с оглед на приложените по делото доказателства –заявка за доставка
на стоката и подписването на спецификация ,както и приемането на стоката ,ясно
липсва и основание за отказ от договора
.Що се касае до насрещния иск за
заплащане на сумата от 4132,48 лв. –извършени разходи по получаването и
съхраняването на стоката в България ,то
с оглед валидността на договора именно
купувачът урежда и заплаща всички
разходи по вноса /митнически сборове / и
разтоварването на стоката ,след пристигането й в България /чл.2.2от
договора/.Отделно от това размерът на
този иск е останал недоказан .Затова и правилно е бил отхвърлен от съда .
При
този резултат правилно са били определени и разноските по делото на осн.чл. 78 ал. 1 от ГПК ,поради което и в
тази част жалбата е неоснователна .
С
оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за
неоснователна ,поради което
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
123/03.07.2019 г. постановено по гр.д. № 922/2018 г. по описа на Несебърския
районен съд в атакуваната част с която е
отхвърлен насрещния иск на въззивника против ЕТ/ИП/В. Н. А., гражданин на *****
, да се задължи насрещния ответник да оттегли стоката /отказвайки се от
получената и приета стока /-брикети за
отопление в количество 20,160 тона от склад на насрещния ищец по договор за
доставка от 07.12.2017 г. и да бъде осъден
насрещния ответник да заплати на въззивника-насрещен ищец сумата 4132,48 лв. –направени разходи ,свързани с
получаването и съхраняването на стоката в България по т.8.1 от договора от
07.12.2017 г. за доставка ,както и в частта ,с която въъззивникът е осъден да
заплати на ищцовото дружество 3024 евро
–дължима и незаплатена цена на доставена стока-брикети за отопление
в количество от 20,160 тона при цена 150 евро на тон ,дължими по договор за доставка от 07.12.2017
г. ,както и в частта е осъден да
заплати на първоначалния ищец сумата от 1349,19 лв. – разноски ,направени в
първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.