и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Аптулазис Кямил Мехмед против заповед № 404/24.11.2005 година и се движи по реда на ЗАП. Жалбодателят твърди, че като наследник на Юмер Чолак Мехмед бил съсобственик заедно с останалите наследници на имот в местността "Коджа тарла" с площ от 5 дка, който имот подлежал на възстановяване на наследниците по реда на ЗСПЗЗ. С решение № 8АЮ /раздел III т. 4/, ПК Момчилград отказала да възстанови собствеността върху описаният имот, поради това, че се намирал в строителните граници на гр. Момчилград. С молба с вх. № 94- Т-2086/20.06.2005 г. за назначаване на комисия по чл. 13 ал. 5 от ППСЗСЗЗ поискал да бъде приет и разгледан помощен кадастрален план № 1 с вх. № 163 А за имота. С протокол № 3 от 14.07.2005 г. комисията, назначена от Кмета на Община Момчилград разгледала представеният помощен план под т. 2 от дневният ред и решила, че “приема” изработения помощен план по т. 2 за имот в м. "Коджа- тарла". Със заповед № 404/24.11.05 г. кметът на Община Момчилград на основание чл. 11 ал. 4 от ППЗСПЗЗ е одобрил решение на техническа служба Момчилград, като в същата е посочил, че имотът е застроен от трети лица и не може да бъде възстановен на собствениците. По повод тази заповед получил обявление № 378/24.11.05 г. на Община Момчилград, с което му се отказвало възстановяването на имота с мотиви, че същият е застроен от трети лица. За посоченият имот не бил обезщетен по надлежния ред, което удостоверявал с удостоверение № 260/26.09.05 г. на ОСЗГ Момчилград. Счита, че така издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна, тъй като като собственик на посоченият имот, правото на възстановяване от ПК Момчилград му било отказано не на основание, че върху имота е реализирано мероприятие, а на основание, че имота бил в регулация, а ЗСПЗЗ изрично упоменавал имотите, които не подлежат на възстановяване, а имотите, които към момента на възстановяването се намират в строителните граници на населените места, се възстановявали с изготвянето на помощен план. Счита, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като отказът за възстановяване не бил подробно мотивиран- липсвали изложени фактически и правни основания за издаването на акта. Моли да се постанови решение, с което се отмени атакуваната заповед. В съдебно заседание поддържа жалбата. В писмена защита излага съображения и посочва допълнително нарушения при издаването на заповедта. Сочи доказателства. Претендира разноски. Ответникът Община Момчилград не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна оспорва жалбата и моли да не се уважава. Сочи доказателства. Становището на представителя на прокуратурата е, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена. Съдът като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: Не се спори по делото, че жалбодателят Аптулазис Кямил Мехмед, действащ чрез сина си Тургай Аптулазис Мехмед /виж приложеното удостоверение за раждане от 11.12.2000 г. на община Момчилград, както и кореспонденцията, приложена по делото между жалбодателя и Община Момчилград/, е наследник на Небибе Юмерова Мехмедова б. ж. на гр. Момчилград починала на 29.10.1983 г., респ. на Юмер Чолаков Мехмедов, починал на 31.07.1959 г. От приложеното към делото заверено ксерокопие на решение № 8АЮ от 08.08.1996 г. на Общинска служба по земеделие и гори гр. Момчилград се установява / раздел ІІІ т. 4 /, че по заявлението и представените писмени доказателства от Аптулазис Кямил Мехмед за възстановяване правото на собственост на наследниците на Юмер Чолак Мехмед, е отказано възстановяването правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 5 дка, находяща се в строителните граници на гр. Момчилград в местността /квартал/ “Коджа Тарла”, поради това, че попада в регулация. По повод молба вх. № 94- Т- 2086/20.06.2005 г. на пълномощника на жалбодателя е започнала процедура по приемането на помощен план на имот № 1, собственост на наследниците на Юмер Чолак Мехмед, който е бил разгледан и приет съгласно протокол № 3 от 14.07.2005 г. от комисия, назначена със заповед № 212/07.07.2005 г. на кмета на община Момчилград. Приемането на помощния план е било съобщено на заинтересованите собственици с обявление № 310/29.09.2005 г. С решение от 22.11.2005 година, техническата служба при общинска администрация Момчилград е определила ” имота или частта от него, който е застроен от трети лица при спазване на всички нормативни изисквания и не може да бъде възстановен на собствениците и частта от имота, върху който има проведени мероприятия по чл. 10б /приложение 1/ ”. В цитираното приложение 1 е посочена площта на имота по помощен план и площта на имота, която не може да бъде възстановена. Със заповед № 404/24.11.2005 година кметът на община Момчилград на осноÔание чл. 11 ал. ІV от ППЗСПЗЗ, е одобрил решение на техническа служба при общинска администрация Момчилград във връзка с определяне частта от имот в м. “Коджа тарла”, собственост на наследниците на Юмер Чолак Мехмед, съгласно решение № 8АЮ на ОС “ЗГ” Момчилград, находящ се в урбанизираната територия на гр. Момчилград, който е застроен от трети лица при спазване на всички нормативни изисквания и не може да бъде възстановен на собствениците и частта от имота, върху който има проведени мероприятия по чл. 10б от ЗСПЗЗ. С обявление изх. № 378/24.11.2005 г. община Момчилград е съобщила на заинтересованите лица, че със заповед № 404/24.11.2005 година на кмета на община Момчилград “се отказва възстановяването на имот № 1 по “Помощен план за установяване на границите на имот в м. “Коджа тарла” Момчилград с мотиви: имотът е застроен от трети лица при спазване на всички нормативни изисквания”. Така издадената заповед № 404 от 24.11.2005 година на кмета на община Момчилград е незаконосъобразна и като такава следва да се отмени. В атакуваната заповед по същество липсват мотиви, което прави невъзможна проверката на законосъобразността на акта. Като правно основание за издаването на заповедта, е посочена разпоредбата на чл. 11 ал. ІV от ППЗСПЗЗ, съгласно която техническата служба на общината определяслужебно застроената част от имота, която е пречка за възстановяване на собствеността върху бившите земеделски имоти. Това решение на техническата служба се одобрява със заповед на кмета на общината, който акт подлежи на съдебен контрол. В конкретния случай, нито в решението на техническата служба, нито в заповедта на кмета, е определена застроената част на имота, нито има изработена и приложена графична част. С атакуваната заповед, кметът на община Момчилград е одобрил решение на техническата служба при общинска администрация Момчилград във връзка с определяне частта от имот в м. “Коджа тарла”, собственост на наследниците на Юмер Чолак Мехмед без да е посочен неговия номер и дата на издаване, нито съдържанието. Освен това, видно от съдържанието на процесната заповед, кметът на община Момчилград е излязъл извън рамките на своите правомощия като се е произнесъл за частта от имота, която не може да бъде възстановена. С тази заповед кметът на общината не може да се произнася относно възстановяването право на собственост, за което по закон е оправомощена ОС “ЗГ”, а само определя застроената част от имота. При извършената проверка за законосъобразност на атакуваната заповед, съдът констатира и това, че при приемането и контрола на помощния план, са били нарушени изискванията, определени със заповедта по чл. 13 ал. VІІ от ППЗСПЗЗ- видно от приложения протокол № 3/14.07.2005 г., на заседанието на комисията не е присъствал представител на изпълнителя, което е задължително, а и няма данни по делото комисията да е извършила “полска и канцеларска проверка” на предадените материали. Съдът констатира и това, че в нарушение на чл. 13а ал. VІІІ от ППЗСПЗЗ, комисията не е разгледала постъпилото писмено възражение на жалбодателя по помощния план и по него няма взето решение, като е следвало за това да се състави и протокол. Впрочем, изложеното сочи и на допуснати нарушения и в самото производство пред административния орган при изготвянето на помощния план и издаването на атакуваната заповед. И не на последно място, съдът взе пред вид и заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- техническа експертиза, която не е оспорена от страните и се приема от съда. От заключението на вещото лице се установява, че строителен имот- производствена площадка на МЗ “Граничар” попада в урбанизираната територия на гр. Момчилград и по плана от 1979 г. представлява парцел І кв. 76, който бил разширен с частично изменение на регулационния план, одобрено със заповед № 18/09.01.1987 г. В плана от 1988 година на гр. Момчилград, терена на ДМЗ “Граничар” представлява парцел І кв. 107 и е идентичен по местоположение с парцел І кв. 76 по изменението на регулационния план от 1979 г., одобрено през 1987 г. За парцел І кв. 107 има съставен акт за държавна собственост № 1802/19.03.1996 г. По искане на “Хранинвест- Хранмашкомплект” АД- гр. Стара Загора със заповед № 29/18.02.1999 г. на кмета на община Момчилград от парцел І, отреден за “ДМЗ Граничар” кв. 107 са били образувани три нови парцела: УПИ І кв. 107, УПИ ІІ кв. 107 и УПИ ІІІ кв. 107. Процесният имот попадал в част от УПИ /парцел/ ІІ кв. 107 и в част от УПИ /парцел/ ІІІ кв. 107, които представлявали част от парцел І кв. 107 преди изменението на плана през 1999 г. Частта от процесния имот, попадаща в УПИ ІІ била с площ 1833 кв. м., а частта, попадаща в УПИ ІІІ била с площ 3165 кв. м. Вещото лице сочи също, че било налице припокриване на претендирания от жалбодателя имот с тези на “Хранинвест- Хранмашкомплект” АД гр. Стара Загора и попадал в същия терен, за който имало АДС. Съгласно приетия помощен план, част от процесния имот с площ 3165 кв. м. попада в УПИ ІІІ, от които 2789 кв. м. били застроени, а останалата част от имота с площ 1833 кв. м., попада в УПИ ІІ, от които 9.49 кв. м. застроени с трафопост. Вещото лице установява също, че изградената площадка на МЗ “Граничар” била реализирана в съответствие с Генплана, като в незастроената част, в която попадал процесния имот нямало предвидено застрояване. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че незастроената площ е от 1823.51 кв. м., като уточнява, че не е в неговите компетенции да определи каква е необходимата площ за производственото предприятие и, че посочва само чистите застроени площи на самите сгради без прилежащата и обслужващата площ. Предвид изложеното съдът приема, че атакуваната заповед е незаконосъобразна и като такава следва да се отмени и тъй като въпросът е предоставен на преценката на административния орган, следва преписката да се изпрати на компетентния административен орган- кмета на община Момчилград за решаване на въпроса по същество като се съобрази изложеното по- горе. Съдът като взе предвид, че в производството по чл. 11 ал. ІV от ППЗСПЗЗ за определяне на застроената част от претендирания за възстановяване имот, участват само собствениците или техните наследници, направили искане за установяване на застроената част, както и сезирания административен орган, и трети лица в това правоотношение не могат да участват в съдебното производство, намира, че в случая неправилно като заинтересована страна по делото е конституирано дружеството “Харнинвест- Хранмашкомплект” АД гр. Стара Загора. Поради това следва производството по делото да бъде прекратено в частта по отношение на “Харнинвест- Хранмашкомплект” АД гр. Стара Загора. Останалите приложени към деÙото доказателства съдът не ги обсъжда като неотносими към спора. При този изход на делото следва ответникът по жалбата Община Момчилград да заплати на жалбодателя разноски по делото в размер на 130 лв. Водим от изложеното и на основание чл.42 ал. ІІІ от ЗАП окръжният съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството в частта по отношение на “Харнинвест- Хранмашкомплект” АД гр. Стара Загора. ОТМЕНЯВА заповед № 404/24.11.2005 година на кмета на община Момчилград и връща преписката на кмета на община Момчилград за решаване на въпроса по същество. ОСЪЖДА Община Момчилград да заплати на Аптулазис Кямил Мехмед от гр. Момчилград ул. “Сан Стефано” № 12 вх. А ап. 11, ЕГН ********** разноски по делото в размер на 130 лв. Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |