Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.196 и сл. от ГПК /отм./. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТОС с отменителното решение на ВКС №104/16.02.2010 г., постановено по гр.д.№147/2009 г. С решението си ВКС е отменил Решение от 11.02.2008 г., допълнено и поправено с Решение № 441/10.10.2008 г. по гр.д.№532/2007 г. на ВТОС, с което е обезсилено Решение №1192/30.03.2007 г. на Горнооряховски районен съд, постановено по гр.д.№1372/2006 г. Предмет на разглеждане пред настоящата инстанция е въззивната жалба на О. С., подадена против Решение №1192/30.03.2007 г. на Горнооряховски районен съд, постановено по гр.д.№1372/2006 г. в частта му, с която съдът е уважил предявения от Д. лесничейство / сега Д. Г. С./ Г. О. против О. С. отрицателен установителен иск за собственост, с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, като е приел за установено че общината не е притежавала реституционни права и не е собственик на подробно описаните в исковата молба общо 32497,3 дка гори, находящи се в следните населени места на О. С., а именно: 1.Широколистна гора с площ от 2670,4 дка в землището на гр.С., местността „Б.”, широколистна гора с площ от 2203 дка в същото землище, местността „А.” и широколистна гора с площ от 5708,5 дка в същото землище, местността „ Пред с.С.” 2.Широколистна гора с издънков произход с площ от 1500 дка в местността „С.”, широколистна гора с издънков произход с площ 886 дка в местността „У.”, широколистна гора с издънков произход с площ 2886 дка в местността „Ч.”,широколистна гора с издънков произход с площ 2 дка в местността „К.”,широколистна гора с издънков произход с площ от 2 дка в местността „К.”, широколистна гора с издънков произход от 6 дка в местността „Т.”, всички в землището на с.В., О. С. 3.Широколистна гора с издънков произход с площ от 4000 дка,находяща се в местностите „К., М.и Д.”, „Б.”, „Г.” и „М.”, всички в землището на с.Б., С. О. 4.Широколистна гора с площ от 6000 дка в местността „Р.”, в землището на село К. ,С. О. 5.Широколистна гора с площ от 6425 дка в местността „А.”, широколистна гора от 38,4 дка в местността „Т.” и широколистна гора от 170 дка в местността „К.”, всички в землището на с.С., О. С.. В жалбата се излага становище за недопустимост на предявения иск,поради това, че въпросът за собствеността на Г. е вече решен с влезли в сила решения, постановени в производства по чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ, при което е налице сила на пресъдено нещо, обвързваща ищеца.Жалбоподателят счита, че ОСЗГ е една структурна единица на МЗХ и тъй като е участник в административното производство, представлява МЗХ, така че по този начин държавата е обвързана със силата на пресъдено нещо на влезлите в сила реституционни решения на съдилищата .Счита,че СПН по тези решения важи напълно между страните по настоящото дело, тъй като е налице пълна тъждественост в предмета, страните и основанието по тези дела и по настоящото. Жалбоподателят счита,че искът е предявен от нелегитимирано лице каквото е ДГС Г., което не е носител на претендираното с иска материално право, поради което производството по делото следва да се прекрати.Носител на това право е държавата, която съгласно чл.7, ал.6 от Закона за Г., по дела ,отнасящи се до държавни гори се представлява пред съда от Министъра на З. и Х..В случая,според него, не е налице процесуална субституция и ДСГ няма качеството на процесуален субституент, поради което не е легитимирано да предявява искове за собственост. Твърди,че са налице доказателства,че О. С. е въведена във владение на спорите гори,поради което не е налице правен интерес от воденето на установителен иск,тъй като търсената защита може да бъде осъществена чрез ревандикационен иск. По съществото на спора счита,че е доказано правото му на собственост върху процесните гори в производствата по чл.13, ал.2 и чл.13, ал.6 от ЗВСВГЗГФ.В хода на делото, за всички спорни гори били съставени актове за частна общинска собственост,вписани в АВ-СВ-Г. О., с които общината се легитимирала като собственик, докато държавата не е удостоверила това свое право с актове за държавна собственост, така както изисква разпоредбата на чл.5, ал.1 от Закона за държавната собственост. Въззивният жалбоподател О. С. иска постановяване на решение, с което да бъде обезсилено решението на ГОРС, постановено по гр.д.№1372/2006 г. като процесуално недопустимо и да бъде прекратено производството по делото.Алтернативно моли съда да отмени обжалваното решение на ГОРС като неправилно.При всички случаи моли присъждането в негова полза на направените по делото разноски. Ответникът по жалбата ДГС Г. О., чрез процесуалния си представител адвокат Таня Марекова, оспорва жалбата.Иска потвърждаване на решението в обжалваната му част, с която е уважен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.13, ал.8 от ЗВСГЗГФ, във вр. с §1, т.2 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, чл.7 и чл.24 от ЗГ.Счита за неоснователни доводите на жалбоподателя за недопустимост на исковата претенция.Намира,че всички възражения в тази насока са изложени пред ВКС и са взети предвид в отменителното решение, като се приети за неоснователни.Във водените преди този установителен иск производства предмет на разглеждане е било реституционното право на общината, а не материалното право на собственост.Към момента на Р. на тези производства за ДЛ /сега ДГС/ не е съществувала законова възможност да вземе участие и да подпомага развитието на процеса.Не е било легитимирано и по смисъла на чл.233, ал.2 от ГПК /отм./,във вр. с чл.11 от ЗВАС /отм./ да инициира извънинстанционен контрол на влезлите в сила решения.И тъй като ДГС не е било страна в производствата по чл.13, ал.2 и ал.6 от ЗВСГЗГФ, то не е адресат на решението и не е обвързано с последиците му, а именно спрямо него не е настъпил ефектът на силата на пресъдено нещо.Задължителността на влязлото в сила решение по смисъла на чл.220 от ГПК /отм./ се отнася до държавните учреждения, които трябва да приложат последиците му, а ДГС не е такъв орган. Намира за неоснователно оспорването на активната му процесуална легитимация.Твърди,че тя произтича от императивната разпоредба на действалия към момента на предявяване на иска Закон за Г.-чл.24,вменяващ на ДЛ задължения за управление на държавния горски фонд, охрана и контрол върху Г., а по смисъла на чл.7,ал.1 , във вр. с чл.20,ал.1 от ЗГ ,всички гори и земи от горския фонд,които не принадлежат на физически, юридически лица и общините, са държавни.В случая приключилата реституционна процедура не само, че не преклудира правото на иск на ДГС, а напротив, тя е предпоставка за упражняването му, поради появата на процесния материалноправен спор.ДГС счита,че ответникът не ангажира никакви доказателства в настоящото производство, установяващи правото му на собственост върху процесните гори. Нито към периода на извършване на национализацията, нито преди това.Позовава се само на сочените в реституционните производства писмени доказателства, които по своето съдържание установяват административен режим на стопанисване, но не и вещното право на собственост.Тези документи датират от времето, през което са действали законите за Г. от 1904 г.,1922 г. и 1925 г.,по смисъла на които закони общински са тези гори,които са” отстъпени от държавата на някой град или село за вечно ползване /балталъци/, а така също и ония гори и горски пасища, които съставляват частни имущества на общините”-чл.1,ал.4 от ЗГ от 1925 г., чл.2 от ЗГ от 1922 г. чл.1 от ЗГ от 1928 г. чл.1, ал.3 от ЗГ от 1904 г.Изводът е ,че именно балталъците са отстъпени на общините от държавата гори за ползване, но собственик е била винаги и си е останала държавата.Представените в реституционните производства документи установяват само стопанисването и ползването на процесните гори от общините и са негодни да установят право на собственост.Поради това,че собствеността не е преминавала никога от държавата в общините, тези гори не са били предмет на национализация,респ. не е възникнало правото на реституция за тях.Реституционните решения не предпоставят категоричност относно принадлежността на правото на собственост и правата по тях биха могли да бъдат оспорени по исков ред от претендиращия да бъде носител на правото на собственост.Ответната по жалбата страна –ДГС Г. О. иска потвърждаване на обжалваното решение, като претендира присъждане на направените разноски пред въззивната и касационната инстанция. Ответниците по жалбата И. А. по Г. и М. на Ф. не заемат становище. Ответникът по жалбата М. на З. и Х., чрез процесуалния си представител ю.к.Иванова, поддържа заетото от процесуалния представител на ДГС Г. О. становище и оспорва жалбата като неоснователна. Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и закона, намира за установено следното: С решението си, постановено по гр.д.№1372/2006 г. в обжалваната му част, Горнооряховският районен съд е уважил предявения от ДГС Г. О. срещу О. С. отрицателен установителен иск ,че общината не е притежавала право на собственост върху подробно описаните в решението гори, за които с влезли в сила решения по чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ на общината е възстановено правото на собственост. Във въззивната жалба се изразява становище за недопустимост на постановеното решение и се иска неговото обезсилване и прекратяване на производството по делото,тъй като се твърди, че са налице основанията на чл.220, ал.1 и чл.224 от ГПК /отм./Твърди се,че е налице пълна тъждественост на делата по възстановяване правото на собственост по реда на чл.13, ал.6 от ЗВСГЗГФ и настоящото производство по отношение на страните, предмета,основанието и петитума, като по силата на чл.224, ал.2 от ГПК/отм./ ,повторно заведеното дело следва да се прекрати служебно от съда. Производството по чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ е административно по своята същност и актът на ОСЗ представлява индивидуален административен акт.В предвидената процедура за обжалване на решенията на ОСЗ пред районния съд по чл.13, ал.6 от закона, се прилагат правилата на ГПК, като съдът действа като орган на административното правораздаване, на не на гражданското.Затова и неговото решение подлежи на касационно обжалване пред съответния административен съд по реда на АПК.Приключването на тази административна процедура установява една правна промяна-възстановяване на правото на собственост в съществуващи,възстановими стари реални граници или в нови реални граници.При спор за материално право, съгласно чл.13, ал.8, заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.Това е вече гражданскоправен спор, при който участниците са спорещите за материалното право страни.Той се поражда именно предвид начина ,по който е приключило административното производство по възстановяване.Т.е. окончателното решаване на въпроса за възстановяване на Г. е предпоставка и поражда правен интерес за предявяване на иска по чл.13, ал.8.В производството по възстановяване ОСЗ действа като държавна администрация, а не като представител на държавата, който следи за интересите й и защищава правата й на собственост.В този смисъл, стопанските структури, управляващи имуществото на държавата не са обвързани с реституционното решение, освен ако са участвали в това производство.В случая за обжалваните процесни имоти ДЛ/ДГС/ не е участвало и не е обвързано с решенията на съда.След като то не е могло да се защити в административното производство, остава открит пътят за защита в гражданския процес, в който засегнатото лице противопоставя правата си на възстановения собственик.В този смисъл неоснователно е съображението в жалбата за разпростиране пределите на силата на пресъдено нещо на влезлите в сила решения по приключилите реституционни производства спрямо едно неучаствало в тях трето лице, каквото се явява ДЛ ,сега ДГС Г. О.. Неоснователно е и съображението на въззивния жалбоподател за липсата у ищеца на активна процесуална легитимация за предявяването на иска.Съгласно чл.24 от ЗГ в редакцията му с ДВ бр.16/2003 г.,държавните лесничейства осъществяват управлението на държавния горски фонд и Г. по чл.14д в определения им район.Държавните лесничейства,съобразно своите функции и задачи,осъществяват организацията, координацията и контрола на посочените в чл.23,ал.2 дейности в определения им район.По силата на чл.22 от ЗГ, РУГ и ДЛ са юридически лица и като такива притежават правосубектност, и могат да бъдат страна по дела.Към момента на предявяването на иска-30.08.2006 г.,ДЛ е имало право да предявява иска, което право произтича от разпоредбата на чл.15в от ЗГ,в редакцията му с ДВ бр.16/2003 г.,съгласно която недвижимите имоти, частна държавна собственост,намиращи се в горския фонд,се стопанисват и управляват от Националното управление по Г. и от неговите структури и териториални звена.Лесничейството в случая действа в качеството си на процесуален субституент по смисъла на чл.15,ал.2 от ГПК /отм./, като упражнява в предвидения от специалния закон случай- ЗГ, от свое име чужди права пред съд.По делото е конституирано и призовано като страна и лицето,чието право е предявено, а именно държавата –първоначално представлявана от МРРБ, а след изменението на закона-чл.7, ал.6 от ЗГ в хода на делото-от МЗХ.Не може да се възприеме и възражението на жалбоподателя,че като структура на МЗХ, ОСЗ -участник в административното производство по възстановяване на Г. е обвързала държавата.Такова обвързване не може да има именно поради изложените по-горе съображения, че в единия случай се касае до административно производство, в което ОСЗ се явява представител на държавната администрация, а във втория случай- до граждански процес по спора за материално право, където държавата, респ. процесуалният субституент, упражняващ правата й по силата на специалния закон, защищава имуществените си права именно като заинтересовано лице-стопанска структура и предметът на делата е съвсем различен .В първия случай касае правото на възстановяване на отнети-национализирани гори, където заявител е лицето,което претендира отнемането им,респ.ц възстановяването им, а във втория- правото на собственост на тези гори, претендирано от едно засегнато и неучаствало в административния процес лице, в случая държавата. В този смисъл искът,предявен от ДГС Г. О. срещу О. С. се явява процесуално допустим.Разгледан по същество, същият е основателен по отношение на имотите, за които в решението е прието за ус‗ановено, че не са били собственост на общината нито към момента на национализацията, нито към сегашния момент.Несъстоятелно е становището на жалбоподателя,че тези гори се владеят от него,така, че липсва правен интерес от воденето на отрицателен установителен иск,след като е налице правото на ревандикационен .Теорията и съдебната практика приемат едно по-широко разбиране за възможността от предявяването на установителен иск, независимо от правото на ревандикационен такъв. По съществото на спора Горнооряховският районен съд се е произнесъл правилно и законосъобразно, като е обсъдил подробно представените и приложени към делата писмени доказателства .Приел е, че същите не представляват годни доказателствени средства по смисъла на чл.13, ал.3 от ЗВСВГЗГФ.Това са протоколи, постановления на МЗГ, планове за второстепенно ползване на държавни и общински гори, годишни планове за ползването на общински гори, извлечения от данъчни и емлячни регистри, като всички те имат за предмет установяване на административен режим на стопанисване и ползване на Г., а не правото на собственост.През този период, към който те се отнасят са действали закони за Г. от 1904 г.1922г.,1925г., 1928 г..Така по силата на чл.1,ал.3 от Закона за Г. от 1904 г., „общинските гори са два вида: гори,които са били отстъпени от древно време на някой град или село за вечно ползване/балталъци/ и гори, които съставляват частни имущества на общините/чл.26 от Закона за собствеността/”; съгласно чл.1,ал.3 от Закона за Г. от 1925 г. „общински са Г. / с пасищата в тях/, които са отстъпени от държавата на някой град или село за вечно ползване /балталъци/, а така също и ония гори и горски пасища, които съставляват частни имущества на общините”. Съгласно чл.2 от ЗГ от 1922 г., общински са тези гори, които са отстъпени от древно време, както и тези отстъпени по силата на чл.18 от същия закон, наречени „балталъци”, както и ония гори,които са придобити като частни имоти от населените места.Според чл.1 от ЗГ от 1928 г.,общински са Г., които са отстъпени от държавата на някой град или село за вечно ползване /балталъци/, а така също и ония гори и пасища,които съставляват частни имущества на общините.Правилно първоинстанционният съд е направил извод,че се касае до такива именно гори- т.н. „балталъци”, които са отстъпени от държавата на общините за вечно ползване и въпреки, че са наименовани общински, те са предоставени именно за ползване и държавата никога не губила собствеността си върху тях.Съгласно §5 от ПЗР на ЗВСВГЗГФ, не се възстановява вещно право на ползване, предоставено на физически и юридически лица и общини преди влизането в сила на Закона за стопанисване и ползуване на Г. /обн.ДВ бр.71 от 1948 г.;отм./ в т.ч. „балталъци”, „къшлаци” и „яйлаци”. Въззивният жалбоподател не сочи други основания за правото си на собственост, освен постановените в полза на общината реституционни решения.Позоваването на издадени в хода на делото актове за общинска собственост също не е доказателство .Тези актове са констативни и са съставени въз основа на цитираните решения и доколкото със същите може да бъде и е установено това право.В настоящия процес първоинстанционният съд подробно и правилно е анализирал доказателствата и е направил верни правни изводи за несъществуването на правото на собственост в полза на О. С..В този смисъл, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а жалбоподателят –осъден да заплати на ответната страна-ДГС Г. О. направените пред касационната инстанция разноски, възлизащи общо на 4030 лв. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1192/30.03.2007 г. на Горнооряховски районен съд, постановено по гр.д.№1372 по описа на съда за 2006 г. ОСЪЖДА О. С., представлявана от кмета на общината, да заплати на ДГС Г. О., ул.”А. К.”, №..., представлявано от директора си инж.Й. Б. Б., с ЕГН * сумата 4030 лв / четири хиляди и тридесет лева/ разноски по делото. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ : |