№ 1282
гр. Варна, 14.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.а
Сложи за разглеждане докладваното от А. В. Славов Гражданско дело №
20203100103389 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 14:06 часа се явиха:
Ищцовата страна СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВЕТИ КЛИМЕНТ
ОХРИДСКИ", гр. С., редовно уведомена за съдебното заседание, представлява се от адв.
З.О. от АК-С., редовно упълномощен и приет от съда от по-рано.
Ищцовата страна ДЪРЖАВАТА, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МРРБ , редовно
уведомена за съдебното заседание, представлява се от ю. к. СВ. В., редовно упълномощен и
приет от съда от по-рано.
Ответниците ИВ. ЯН. СТ., М. ЯН. Т., ЯН. ЯНК. АП. и ИВ. ХР. С., редовно
уведомени за съдебно заседание, не се явяват, представляват се от адвокат Д.А., редовно
упълномощена и приета от съда от по-рано.
Вещото лице Д. Игн. П., редовно уведомен за съдебното заседание, явява се.
СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. О.: Да се даде ход на делото.
Ю. К. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили в срока по чл. 199 от ГПК заключения с вх. рег. №
5200/02.03.2022 г. и с вх. рег. № 20364/01.09.2022 г. по допуснатата съдебно-техническа
експертиза и пристъпи към изслушване на вещото лице, след снемане на неговата
самоличност.
1
Вещо лице Д. Игн. П.: 70 годишен, разведен, българин, български гражданин,
неосъждан, без родство и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК.
Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и разбиране.
В. Л. П.: Поддържам двете експертизи.
Вещото лице отговаря на въпроси на адвокат О.:
По първата експертиза, на страница 2, абзац 6, ред 3, вместо цифрата 54 да се чете 53.
В плана от 1936 г. се подразбира, че има улици. Планът е разбит на квартали и
кварталите се определят от границите на улиците. 53 – „за залесяване“, това е за квартала,
който е отделен.
По точка 1.2 от страница втора: установих, че имот **** е нива на базата на
аерофотографиране, извършено през 1956 г. Границата на имоти *** и **** е показана с
пунктирни точки (страница 4). Като съм записал територия без планоснимачен номер, съм
имал предвид тази гора, която е залесена на скица 2. В имот **** няма гора. Може да има
две-три дървета, но когато се правят плановите карти има генерализация.
Комбинираната скица № 2-1 и скицата от 1956 г. на страница 5, са една и съща
снимка, но са увеличени, мащабирани и геореферирани. Текстът върху скицата на лист 5 не
е от мен. Скицата си беше така. Тази аерофотоснимка не мога да отговоря дали е правена
преди създаването на ТКЗС. По скицата на страница 5 имотът се намира до координатната
марка, разположена в източната част на снимката.
По комбинирана скица № 3 има имоти с номера **, ** които попадат в този план и те
съвпадат с границите на процесния имот. Най-вероятно по тази причина съм направил
заключение, че я използвам за възстановяване. Това всъщност е по време на процеса за
идентификация на имотите, защото е правена анкета и са установени границите на имота.
По тази причина най-вероятно в точка 1.3 от заключението съм записал, че кадастралния
план на „***“ от 1956 г. е послужил за възстановяване на собствеността в границите на
процесния имот, а не по принцип. Използвал съм тази скица, защото на нея са отразени тези
имоти. Този имот по начин на възстановяване съвпада с части от кадастралния план, който е
от 1956 г. и по тази причина съм направил заключението, че този план се използва за
възстановяване на собствеността на тези заявители в границите на този имот.
Преди да се започне плана за земеразделяне, се прави карта на землището. На тази
карта се отразяват всички кадастрални единици, които съществуват на територията на
землището. На тази карта се отразяват зоните, които ще се възстановяват с план за
земеразделяне – възстановими, стари реални граници, параграф 4 и т. н. Понеже данните от
тази карта служат за постановяване на решенията, а на тази карта този имот е под номер
347, затова е постановено решение № 347. Това са източниците, които са използвани за
възстановяване.
Този план от 1956 г. е послужил като основа за постановяване на решение на ПК за
2
възстановяване на собствеността в реални граници, защото тази територия на тази част от
плана е влязла в регулацията на град Варна, а по Закона за земеделските земи за всички
имоти, които се възстановяват в населеното място, се постановява решение за
възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници. Разбрах, че е
послужил от съпоставянето на плана, който е възстановен по кадастрална карта и този
кадастрален план, тази комбинирана скица. Това се явява една скица за идентичност на
имотите.
В точка 1.3 съм написал, че собственик на имоти ** и ** евентуално е Я. П.. Записал
съм така, защото в разписния лист няма нищо. Понеже имот *** е записан на Я. П., то
съседните имоти би трябвало да бъдат на него. В разписния лист има показани кавички, а
тук няма, може да е пропуснато. Затова съм записал в заключението „евентуално“. Може да
е допусната и грешка. Не твърдя, че са негови. Изказвам някакво предположение.
Наличието на сгради и съоръжения представлява ограничение за възстановяването на
собствеността и както съм записал първоначално наличието на оранжерия в границите на
имота, който е претендиран и е постановен за възстановяване и докато оранжерията е
незаконна е била изключена от този имот и първоначалното възстановяване на имота е било
без тази оранжерия. По-късно, когато се поиска скицата по чл. 13, която е основното
техническо средство, документ, с който се възстановява собствеността и се установява, че
тази оранжерия е незаконна, тогава тя се включва в рамките на имота. Законът е казал, че не
се възстановява само там, където сградите са законни. В кориците на делото има становище
на Община В., която казва, че тези сгради са незаконни и по тази причина те не са взети
предвид, когато е възстановена собствеността.
На страница 4, в предпоследен ред на втори абзац, където пишете датата 18.07.1998
г., да се чете 18.07.1997 г.
На страница 4, абзац 3 от експертизата съм споменал комбинирана скица № 6. Имам
предвид карта, която е направена след извършените геодезическите изследвания и
измервания, в която са отразени всички кадастрални единици и зоните за възстановяване. Аз
разполагам с тази карта.
В заключението казвам, че старите реални граници се установяват с аерофотоснимка
от 1956 г. Аз не можах да говоря с фирмата, който е направила плана за земеразделяне,
защото е фалирала. Разглеждайки, че има запазени слогове за този имот, доста частично,
дотолкова доколкото при установяване границите на старите имоти е допустимо да се прави
анкета на терена, аз не знам дали не е правена анкета на терен. Като гледам имат елементи
на възстановимост, но дотолкова доколкото граничи с гори, които се разрастват, мога да
предполагам, че районът е опознат по снимките като терен, а на място може да са ходили
собствениците. Лично аз като съм правил план за земеразделяне съм ползвал снимки и съм
ходил на терена. Снимките са много дребен мащаб и трудно може човек да се ориентира за
границите. Не мога да кажа какво са правили колегите. На снимката част от границите,
особено югозападната граница е по дерето. Дерето е обрасло и от двете страни. На страница
4 съм записал, че по обективни причини не съм установил кой конкретен картен и друг
3
материал е използван за идентифициране на границите на имотите. Няма такива карти. Не
можаха да ми кажат нито в Общината, нито в Поземлена комисия коя карта точно е
използвана за възстановяване на собствеността. Това предполага още веднъж, че са правени
някакви комбинации. Направена е една анкета, но тя се отнася за съседната част, а не за
територията на ****. Това означава, че са правена анкети на терена с очертаване на граници,
изписване на собственици и т. н.
В заключението на страница 4 и 5 казвам, че, според мен, е приложим чл. 10, ал. 7 от
ЗСПЗЗ. Написал съм го, защото смятам, че този член се отнася за имоти, които попадат в
границите на населени места.
АДВ. О.: Нямам повече въпроси. Нямам възражение да се приеме експертизата,
доколкото вещото лице е отговорило както смята, че трябва да се отговори. Оспорвам
заключението по задача две изцяло. Предположението, че имоти ** и ** по комбинирана
скица № 3 са евенутална собственост на Я. П.. Във връзка с оспорването имам
доказателствени искания. По допълнителната експертиза – нямам въпроси, да се приеме.
Вещото лице отговаря на въпроси на адвокат А. по първата експертиза:
На страница 5, на трети документ съм записал, че в акта за държавна собственост са
записани 71 хектара, а в схемата, която е приложена към експертизата са записани 68
хектара. Тези три хектара разлика не знам на какво се дължат, но смятам, че нещо се е
променило, когато са постановявали решението на Поземлената комисия. Или са променили
границите, не мога да кажа защо. Скицата към акта за държавна собственост, която е с 68
хектара, я има приложена към експертизата. В акта за държавна собственост е записана 71
хектара, а тези 68 хектара са по скицата, която Поземлена комисия е съгласувала. Няма
такава скица, където да са 71 хектара. В акта за държавна собственост границите на имотите
са описани по местни топографски елементи, т. е. текстово, няма графичен материал за
правене на АДС, няма скица към АДС. Тази скица е от Поземлена комисия. АДС няма
собствена скица. Не съм проучвал и не мога да отговаря кога плана за земеразделяне на ****
е влязъл в сила.
АДВ. А.: Нямам въпроси по първата експертиза. Оспорвам експертизата в частта на
задача три.
Вещото лице отговаря на въпроси на адвокат А. по допълнителната експертиза:
По допълнителната експертиза, страница 2, точка 6 съм изградил извода си въз
основа на декларацията на управителя на фирмата, изготвила плана. Няма как да проверя
произхода на тези точки. Няма други обективни данни, освен тази декларация. Нямам
данните на „БАТИМЕКС”, не можах да се свържа с фирмата, поради това че тя фалира.
Освен да се опра на тази декларация, на друго не знам на какво да се опра. Написал съм, че
ме навежда на извода, че към момента на изработване на плана на границите на зоната,
защото след това тази зона, която е била 68 хектара, сега е много по-малко. По сегашните
източници няма как да ги сравня. Предходните карти вече ги няма. Те са променени. Освен
4
да се опра на тази декларация, друго няма на какво. Състоянието на тези граница към
момента на изработването на плана ги няма. Тази декларация е изискана от тези, които са
приемали плана. Към нея е тази скица с координатите. Изявленията, че няма конфликтни
точки сега не може да се каже вече. Не съм ползвал други обективни данни за извода по
точка 6. Проверих в поземлена комисия, там няма нищо. В поземлена комисия архивите са
тотално унищожени. Единственото нещо, което получих от там, само че това не се отнасяше
за това дело, това е една анкета за възстановяване на старите имотни граници. Тя е за една
съседна зона. Тази скица на терена отговоря към 1998 г. Тя отговаря на тази скица, по която
е постановено решението на Поземлената комисия за акта за държавна собственост. Когато
се издава акта за държавна собственост има една скица, на която Поземлена комисия го
съгласува, 68 хектара.
АДВ. А.: Нямам други въпроси. Оспорвам допълнителното заключение.
Ю. К. В.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението, като
поддърам оспорванията, направени от адвокат О..
СЪДЪТ по съдебно-техническата експертиза,
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
рег. № 5200/02.03.2022 г. и с вх. рег. № 20364/01.09.2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице за двете експертизи общо
в размер на 811 лева.
ИЗПЛАЩА възнаграждение в размер на 300 (триста) лева /изд. РКО/, съгласно
първоначално определения депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ищцовата страна в едноседмичен срок, считано от днес да внесе
допълнително възнаграждение за вещото лице в размер на 208 лева.
ЗАДЪЛЖАВА ответната страна в едноседмичен срок, считано от днес да внесе
допълнително възнаграждение за вещото лице в размер на 304 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение срещу тях
ще бъде издаден изпълнителен лист за сумата.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните, че съдът е отложил приемането на представените
в съдебно заседание на 09.03.2022 г. от адвокат А. писмени доказателства: копие от писмо
от Поземлена комисия - В. изх. № 102/13.02.2001 г.; копие от писмо от Община В., Дирекция
„Архитектура и благоустройство“ № АБ.1-9200(6) от 07.10.2002 г.
АДВ. О.: Да се приеме. Това доказателство се отнася до ****. Поземлена комисия
възстанови собствеността на манастира и по отрицателен установителен иск на Софийския
университет, съдът, с влязло в сила решение призна, че манастирът и неговите
правоприемници не са собственици на тези земи чрез възстановяване правото на
собственост.
Ю. К. В.: Да се приеме.
5
АДВ. А.: Да се приеме.
СЪДЪТ по доказателствата:
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА по делото представените на 09.03.2022 г. от адвокат А.
писмени доказателства: копие от писмо от Поземлена комисия - В. изх. № 102/13.02.2001 г.;
копие от писмо от Община В., Дирекция „Архитектура и благоустройство“ № АБ.1-9200(6)
от 07.10.2002 г. – 2 листа.
АДВ. О.: Във връзка с това доказателство, което приехме, моля да ми дадете
възможност да представя съдебните решения по исковете за собственост на Софийския
университет срещу ****, с което е прието, че собствеността върху тези земи не е
възстановена.
АДВ. А.: Считам, че тези решения нямат отношение към делото и не следва да се
прилагат.
АДВ. О.: Във връзка с оспорването, моля да бъде поставена допълнителна задача към
съдебно-техническата експертиза за допълване на коминирана скица № 5, лист 13 от
приложенията към основната експертиза, с границите на имотите по кадастралния план
„****” от 1987 г., попадащи в обхвата на поземлен имот ****. Това искане го правя във
връзка със записа в решението за възстановяване на собствеността, че е възстановена
собствеността върху четири имота от този кадастрален план. Обаче на комбинираната скица
тях ги няма. В самото решение пише, че се възстановява собствеността върху 18 и нещо
декара, върху четири поземлени имота, представляващи номера **** от КП „****”, а не КП
„***” от 1956 г. Затова го искам. Както и да бъде нанесен преминаващия под спорния имот
подземен магистрален водопровод и други съображения, ако има според подземния
кадастър. По оспорването на заключението по задача 2, моля да допуснете повторна
съдебно-техническа експертиза от три вещи лица, които да отговарят на същата задача.
Последното ми искане е отново допълнителна задача към основната техническа експертиза,
която може да се определи и като лесовъдска експертиза. Вещото лице върху скицата на
спорния поземлен имот **** да нанесе границите на гората или дървесната почва на
растителната покривка и да се даде харакетристика на насажденията по следните признаци:
видов състав, форма, произход, възраст, склопеност, пълнота, гъстота, бонитет и тип. Това
се установява чрез оглед на място. Вещите лица, които са дендролози или лесоинжинери
могат да кажат едно дърво на колко години е и какъв вид е. Защо е нужна тази експертиза -
защото установява се, че върху спорния имот има гора. Границите на тази гора не са ясни в
момента. Тази гора, според мен, представлява някаква пречка за възстановяване на
собствеността. Заради това.
АДВ. А.: По исканията на колегата - възразявам по задачите, включително и по
отношение на лесовъдската експертиза. Считам, че искането е преклудирано. Ищецът е
можел да го поиска отдавна това нещо. По отношение на водопровода, моля колегата да
уточни в каква връзка го прави това искане.
6
АДВ. О.: Считам, че наличието на подземни съоръжения представлява пречка за
възстановяване на собствеността.
АДВ. А.: Не са наведени такива твърдения с исковата молба.
АДВ. О.: Твърденията са, че има пречки за възстановяване на собствеността.
АДВ. А.: Това е неконкретизирано и според мен е недопустимо да се навеждат такива
твърдения едва в не знам кое подред съдебно заседание. Възразявам по тези искания.
Предоставям на съда. Във връзка със задача 3 – искам повторна експертиза, която оспорих.
Във връзка с допълнителната експертиза – също искам повторна, като вещото лице вземе
предвид плановете в Поземлената комисия, както и влезлите в сила планове за
земеразделяне и не си основава заключението с декларация, а на обективни данни – карти и
други технически средства, но не и декларация, с която управител е заявил, че е декларирал
някакви данни, но незнайно въз основа на какво.
Ю. К. В.: Поддържам исканията на адвокат О.. Считам, че преклузия не е налице, тъй
като детайли по спорните въпроси се уточняват в течение на процеса. Считам, че не е
настъпила преклюзия да бъдат уточнявани вече поставени въпроси. Считам, че са напълно
относими исканията. При толкова обемен материал много неща остават за изясняване при
повторно обсъждане. Някои неща стават спорни след това.
СЪДЪТ намира, че исканията на страните по отношение на оспорването на
заключенията на вещото лице по допускане на допълнителна и тройна експертиза, както от
страна на ищцовата, така и от страна на ответната страна са неоснователни по следните
съображения: За да се допусне повторна съдебно-техническа експертиза е необходимо да се
установи, че заключението на вещото лице е недостатъчно ясно, пълно, а повторна
експертиза се допуска - когато възникне съмнение относно неговата правилност. В случая от
изложените от страните съобрежения, съдът не констатира посочените пороци в
заключенията на вещото лице, както от страна на ищеца, така и от страна на ответниците. В
този смисъл съдът намира, че искането е неоснователно, поради което следва да ги остави
без уважение.
Предвид горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на повторна съдебно-техническа
експертиза и тройна такава от страна на ищеца, както и искането на ответника за допускане
на повторна съдебно-техническа експертиза по отношение на допълнителната задача на
вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ответната страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Н. Т. Н..
В залата влиза свидетелят Н. Т. Н..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
7
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Н. Т. Н. – 57 г., женен, неосъждан, български гражданин. Син на М. ЯН. Т.,
племенник на ИВ. ЯН. СТ., братовчед на ЯН. ЯНК. АП.. Предупреден за правото от отказ от
свидетелстване. Желае да свидетелства. Предупреден за наказателната отговорност в случай
на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯ: Бях десет годишен, когато с баба ми, с дядо ми и с нашите съм ходил
на имота. Помня, че в имота имаше пипер, патладжан. Затова местността се казвла „***”,
защото ставаха големи патладжани. В имота имаше лозе и овощни градини. На времето от
дядо ми знам, че имота беше около тридесет декара цялото място. През 1997 г. ни
възстановиха седем декера и през 2001 г. също ни възстановиха. Значи общо станаха 18,5
дка. Не ни са възстановени още около 12 дка. Като бях малък поне два-три пъти ходих там в
годината. Вземаха ме в градината, когато почивах от училище. Съседите на имота от лявата
страна не ги помня как се казваха. От дясната страна съсед беше ***. Реката ни делеше.
Имотът е вписан в кадастъра и си плащаме данъци. На въвода през 1997 г. присъствах. През
2001 г. пак присъствах. Бях на десет години през 1975-1976 г., там някъде.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Н. Т. Н..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Т. Н. Н..
В залата влиза свидетелят Т. Н. Н..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
Т. Н. Н. – 29 г., неженен, неосъждан, български гражданин. Внук на М. ЯН. Т.. В
роднинска връзка с ответниците. Предупреден за правото от отказ от свидетелстване. Желае
да свидетелства. Предупреден за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯТ: Знам, че баба ми има имот в землището на село ****. Знам
идентификатора на имота, защото имам пълномощно и съм се занимавал с имота. Имотът е с
площ от 18 750 кв. м., не е с правилна форма. Граничим с “***” и “***”, а от другата страна -
с вилната зона на ****. Баба ми е разказвала, че от 30-те години на миналия век те са
собственици на имота, отглеждали са продукция, имали са плодови дръвчета, плодове и
зеленчуци. Имотът винаги са го владяли и винаги е бил наш. Никой не ги е гонил от имота,
това е моята информация. Имотът е нанесен в кадастъра на името на баба ми и на другите
роднини. В момента, горе-долу от една година не владеем имота, защото неправомерно ни
го отнеха. От година - година и половина не владеем имота. Имахме ключове от имота.
Лично аз с дядо Я. преди години редовно ходихме до имота, защото дядо Я. си имаше
дръвчета и други неща, и си го посещаваше. Когато съм ходил в имота, съм бил малък. Дядо
ми почина преди 2-3-4 години. Тези дръвчета се намираха от югозапад. Някъде там. Те бяха
по към гората и там имаше рекичка. От тази рекичка използваха водата за поливане.
8
Дръвчетата бяха плодове. Не мога да кажа какви точно, не се сещам. Имаше ябълки, сливи,
череши. Аз казвам каквото са ми казвали и че лично съм ходил в имота. Това са приказки на
баба ми и на дядо ми. Те винаги са владели този имот. Гледали са там зеленчуци и плодове.
Не напразно местността там се казва “***”, защото там масово са гледали хората
патладжани.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Свидетелят остана в съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: А. П. С..
В залата влиза свидетелят А. П. С..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
А. П. С. – 56 г., вдовец, с висше образование, неосъждан, български гражданин. Без
родство със страните по делото. В трудово-правни отношения с ищцовата страна Софийски
университет „Свети Климент Охридски". Желае да свидетелства. Предупреден за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯТ С.: Работех в ****, град В. от месец май 1993 г. до октомври 1995 г.
Работих като организатор по парково поддържане. По това време мой работодател беше
Софийски университет. През времето, когато работех там, *** беше около 750 дка. Сега
знам, че е по-малка, но границите са такива, каквито са в момента, с изключение на
границата с тези земи, които са върнати на ****. През имота на батоническата градина
минават две рекички. Не мога да им кажа имената. Те минават през имота. Сгради в
територията, в която работих бяха административните сгради и сградата на оранжерията и
работилници. Оранжерията се намираше в североизточния край до пътя, който минава
покрай почивната база на „Миньор“, в североизточната част. Оранжерията не знам кога е
построена. По мое време беше построена и функционираше. Използваше се за производство
на едногодишни и многогодишни цветя и поддържане на колекция от листно-декоративни
цветя. Тази територия се управляваше от директора И. В. и от нас двамата назначени
помощници – аз, като организатор по парково поддържане и П. П. като производител на
цветя. Не съм бил в счетоводство, но мисля, че Софийският университет ни беше
работодател. Част от заплатите се заплащаха от Софийски университет, но понеже имахме
стопанска денйост от продажбата на цветя, които бяха за озеленяване на курортите. Когато
постъпих на работа, оградата вече беше построена. Тя вървеше по пътя и при огледа, който
направих, това е оградата, която съм видял тогава. От тогава до сега не съм забелязал
границата да е местена. В имота ходих наскоро и също съм работил допълнително през 2003
г. към *** като проектант. Имах отношения с ищеца по трудов договор. Мога да предоставя
договорите.
9
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля А. П. С..
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: К. Х. К..
В залата влиза свидетелят К. Х. К..
Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност,
като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото
на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.
К. Х. К. – 61 г., разведен, неосъждан, български гражданин. С висше образование.
Без родство със страните. В трудово-правни отношения с ищцовата страна Софийски
университет „Свети Климент Охридски". Желае да свидетелства. Предупреден за
наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.
СВИДЕТЕЛЯ К.: Аз съм директор на университетските ботанически градини в
градовете С., В. и Б. към Софийски университет „Свети Климент Охридски". На тази
длъжност работя от 1996 г. - избран за директор на ботаническите градини, но в
ботаническите градини работя от 1990 г. В *** във В., ако употребим думата “работа”, ние
там работим от 1983 г., като студенти. Там бяха бригадите на биологическия факултет по
един месец. Първата година, като първокурсници през 1983 г. копахме с едни кирки едни
скали точно в този процесен имот основите на парници, заедно с един друг велик юрист А.
В.. Така че съм в течение както като курсник на *** в С. от 1990 година, така и като
директор от 1996 г. до ден днешен. Площта на *** във В. се е променяла през годините, от
1987 г. само в посока ****. Понякога достигаше до обръщача на автобуса във ****, но
когато започнаха процесите на връщане на земята и актуването на държавна собственост,
градината се актува 360 декара, което е по настоящем. По границете на ***, по този акт за
държавна собственост има ограда. Тя е много стара. Представлява метални плътна с мрежа и
отстрани метални колони, бетонирани за земята с така наречените пети – заварени железа
долу и заринати с бетон. В определен участък, който е откъм тази част от към **** има
мрежа, но това е много далеч от процесния имот. Тази ограда не е била променяна във
времето. Спорният имот бих го нарекъл условно “спорен”, защото като такъв ми се изясни
след три неуспешни опита за въвод във владение и цялата бумащина, която е преминала
през мен. Става дума за имот, който е в североизточна посока, там на завоя на един път и
обхваща местна растителност със сериозна възраст - от порядъка на 50-60 годишна,
окомерно. Това е неразделима част от *** и така е било, казвам най-отговорно от първите
ми впечатления, от 1983 г., когато сме работили на този завой със скалата до ден днешен.
През терена на *** почти през средата минава дерето и в другия край, там където едно
време беше пътното, сградите на “***”, комплекс “Ботаника” и наши административни
бараки, минава друго дере, което идва от ****. Този спорен имот, за който говоря, се намира
между оградата и въпросното дере. Оградата на *** около спорния имот започва от бившата
вила и от шосето за хотел “***”, върви си на границита до пътя. Между границата и пътя
няма разстояние. Тя е от онова време, за което говорих. Границата продължава така надолу,
10
върви си по един път до вилите, докато пресече в посока лозята във **** дерето. В този
имот има оражнерии със складове, тъй наречените магазини, а отпред, неделима част от
терена представляват бетонни парници, в които до ден днешен ежегодно се отглеждат
разсади на едногодишни растения, които се използат за оцветяване на екопарка, а в близкото
минало снабдявахме с растения комплексите “***” (сега „***”), „***”, с господин П. имахме
финансови взаимоотношения за плащане на растения, за А. сме подготвяли растения, които
бяха част от самоиздръжката на градините. В резултат на интервенции на хората, с които се
съдим, тя беше съборена и доколкото знам има досъдебно производство по въпроса, което
се случи преди година. *** се управлява от Софийския университет и от мен, като директор,
назначен от ректора. Дейностите, които се извършват там, са характерни за всяка една ****,
така както е заложено като изисквания от световния съвет на градините, на който ние сме
членове – поддържане на живи растителни колекции, документирани, за нуждите на
науката, образованието и опазване на биоразнообразието, а напоследък - за извършването на
социални дейности, т. е. растителните колекции, отгледаните растения се използват за
работа с различни общности в сферата на образованието. Тези дейности се извършват най-
малко откакто се води ***, от 1977 година насам, иначе нямаше да се води ****. Имаше
много интересни претенции от починалия владика К., но университетът води дела. Преди
това мина проверка - комисия от Министерството на земеделието, която установи
нарушение при връщането на земя и след едно парламентарно питане беше уволнен
господин Бегажев, заради допуснати нарушения, свързани с ***. Освен от владиката,
претенции от други лица е имало – от наследници – най-различни телеграми, писма.
Претеции имаше от наследници на Я. А., мисля. Това беше много отдавна, но факт е, че
беше след като имаше отдавна издаден акт за държавна собственост. Имаха първо мисля
някакъв сигнал за извършване на самоправни действия – ние сме извършвали самоправни
действия, като сме обработвали техен терен. Тук има малко комичен момент – заместникът
ми се беше явил в пето РПУ, дознателят го питал дали е извършвал самоправни действия и
той отговорил: “Господин дознател, да не сме луди да копаем чужд имот”. Освен устни и
писмени действия, имаше три поредни въвода във владение, със създаване на казуси. Един
път даже, първият път беше въвлечена охранителната полиция на съдебната власт и имаше
наказани. Вторият път, с участие на хора от пето РПУ имаше разпореждане на прокурора
полицаите да възстановят оградата. Трети път, преди около една-две години, бяхме въведени
обратно, но всеки път имаше някакви унищожения. Последният път се представиха най-
качествено: унищожиха растения, инвентар, котли, 35 хиляди луковици лалета, с риск да
провалят на варненци пролетния сезон. Това всичкото сме го плащали наново, за да
възстановим именно тези колекции. Аз съм в трудово-правни отношения със Софийски
университет 33 г. и съм директор на ботаническите градини, включително и в град Варна
повече от четвърт век. Аз съм в течение на всичко, което се е случило с *** от 360 дка, която
е по нашия акт за държавна собственост.
Адвокат А. предявява на свидетеля приетите в днешно съдебно заседание
доказателства.
11
Не знам за това писмо. Мога само да кажа, че това е резолюция на госпожа Божкова.
Тя лично нанесе границите на *** в мое присъствие, написа легендата и аз й дадох една
кутия бонбони. В момента процесния имот не мога да отговоря дали е нанесен в кадастъра.
Моята задача е да управлявам имот, който е даден от ректора. Аз съм ботаник, не съм
специалист по кадастъра и управлявам имоти, които се водят по счетоводните книги - 360
дка. Знам, че се води дело. Някой има претенции.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Съдът освободи от съдебната зала свидетеля К. Х. К..
АДВ. О.: Нямам други искания по доказателствата. Представям списък на разноските
и доказателства за извършването им.
АДВ. А.: Нямам други искания по доказателствата. Представям списък на разноските
и доказателства за извършването им.
Ю. К. В.: Нямам други искания по доказателствата.
СЪДЪТ, с оглед изразеното становище от страните и липсата на други
доказателствени и процесуални искания, намира делото за изяснено от фактическа и правна
страна, поради което следва да обяви съдебното дирене за приключило и даде ход на устните
състезания.
Водим от гореизложените мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ ЗА ПРИКЛЮЧИЛО
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
АДВ. О.: От събраните доказателства по делото се установява, че решението за
възстановяване на собствеността от 2001 г., издадено на името на наследниците на Я. А. е
незаконосъобразно и няма вещно-правно действие. Претенциите на ответниците за
придобиване на имота по давност, начиная от 1989 г. бяха недоказани, а тези за периода от
1980 г. до 01.06.1996 г. не е и възможно да бъдат основателни, поради забраната за
придобиване на каквато и да е държавна собственост по давност, а след тази дата
неоснователно заради забраната за придобиване на имоти публична държавна собственост
по давност, а имотът е публична държавна собственост, поради това, че е предоставен за
управление на държавно висше училище, въз основа извода на чл. 89, ал. 2 от Закона за
висшето образование. Самото обстоятелство, че имотът е публична държавна собственост
към решението за възстановяване на собствеността от 2001 г. само по собе си е пречка за
възстановяване правото на собственост. От друга страна, от показанията на свидетеля К. се
установи, че Софийският университет владее този имот, най-малко от 1987 г., но предвид
решението за възстановяване на собствеността, това владение има значение за придобиване
по давност едва от влизане в сила на решението за възстановяването на собствеността от
2001 г. От тогава до предявяването на иска са изтекли много повече от десет години, поради
това дори и да се приеме, че решението от 2001 г. има вещно-правно действие, то
12
ответниците са изгубили правото си на собственост върху него, поради придобиването му от
страна на Държавата, която е влядала имота чрез Софийския университет. Моля да уважите
предявения отрицателен установителен иск за собственост и да приемете, че ответниците не
са собственици на спорния имот по отношение на Софийски университет и на Държавата.
Моля да присъдите на Софийски университет разноските по делото, съобразно представения
списък. Моля за двуседмичен срок, в който да представя писмено становище.
Ю. К. В.: Поддържам напълно казаното от процесуалния представител на Софийския
университет. Моля да уважите предявения иска. Считам, че неправомерно е направен опит
да се възстанови собствеността върху публично държавна такава, което не може да породи
вещно-правен ефект. Колегата изложи доводи в тази насока, които подкрепям напълно.
Моля за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
АДВ. А.: По отношение на възнаграждението на колегата, правя възражение за
прекомерност. По същество - моля изцяло да отхвърлите иска като неоснователен. Отново
поддържам твърденията за недопустимост на иска по изложените съображения в писмения
отговор - за липса на надлежна легитимация, за липса на държавна такса. По същество искът
е изцяло неоснователен и недоказан. Моля да го отхвърлите. Изцяло са неоснователни и
недоказани твърденията, че имотът е публична държавна собственост. Актът за държавна
собственост не легитимира нито Софийския университет като собственик, нито Държавата.
По делото се събраха доказателства, че освен документите за собственост, включително
нотариални актове на моите доверители, те са и владели имота непрекъснато, поради което и
на това основание са собственици, като алтернативно твърдение, което сме изложили в
писмения отговор. Моля свидетелските показания на свидетелите, водени от ищеца да не
бъдат вземани предвид, тъй като лицата са заинтересовани от изхода на делото, особено
директора на ботаническите градини, както и другото лице, което също е било в трудово-
правни отношения неколкотратно с ищеца. Т. е. има отношения, които са във връзка с
парични взаимоотношения, поради което свидетелските показания, като заинтересовани, не
следва да се вземат предвид. Освен това свидетелските показания на свидетеля К. считам, че
са и донякъде недопустими, тъй като това реално представяваха изявления на страна, а не
свидетелски показания, доколкото той все пак представлява ботаническата градина и има
представителна власт. Моля да ми дадете възможност да представя писмена защита в
двуседмичен срок.
АДВ. О.: Показанията на свидетелите на ответниците са на още по-заинтересовани
лица - сина и внука на едната от ответниците. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар на Софийския университет. Той е изчислен точно
съобразно минималния размер, съобразно данъчната оценка на спорния имот. Правя
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на колегата А.. Вярно, че нейните
доверители са пет, но те притежават някаква по-малка идеална част от този имот и
съответно за всеки един данъчната оценка на неговата част не е равна на цялата данъчна
оценка, за да се смята по пет пъти минималния размер, определен въз основа на тази
данъчна оценка.
13
АДВ. А.: Цената на иска е като тотал, а не като идеална част. Така че съображенията
за идеалните части на ответниците и хонорара е неоснователен. Всеки е осъществявал
самостоятелна правна защита, независимо, че е чрез един адвокат, поради което всеки има
право да му бъдат присъдени разноски по делото.
Съдът обяви устните състезания за приключили.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалните представители на ищците в 14-
дневен срок, считано от датата на изготвяне на съдебния протокол, а на процесуалния
представител на ответниците в 20-дневен срок, считано от датата на изготвяне на съдебния
протокол, да представят писмени защити. За процесуалния представител на ответниците -
включително и след като се запознае с писменото становищата на ищците.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение на 14.10.2022 г.
АДВ. А.: Моля да получа препис от протокола.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:54 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14