№ 84
гр. Горна О. , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА О., II СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120100100 по описа за 2021 година
Искове с правно основание чл.150 ввр. чл.142 ал.1 от СК и чл.146 от СК.
Ищцата Д. Х. С. – майка и законна представителка на Т.И. Н.а с ЕГН***(чрез адв.П.С. от
ВТАК), твърди в исковата молба, че Д. Х. С. и И. Н. Н. са родители на Т.И. Н.а - родена на
06.07.2012г. в гр.Г.О., с ЕГН***. С Определение от 18.02.2014г. по гр.дело№1533/2013г. ГОРС
одобрил спогодба, въз основа на която, И. Н. Н. се задължил да заплаща за детето Т.И. Н.а с
ЕГН*** чрез неговата майка и законна представителка Д. Х. С. месечна издръжка в размер на
90.00лв., считано от 01.02.2014г. до настъпване на законни основания за изменяване или
прекратяване на издръжката. Твърди, че от датата на постановяване на съдебния акт и до момента
е изминал период от близо седем години като размерът на присъдената издръжка не е променян.
Детето е ученичка в СОУ„******“ Г.О.. Нуждите значително са се увеличили предвид
физическото израстване и тези, свързани със занятията в училище. Детето посещава уроци по
народни танци. Обучението е свързано с допълнителни разходи за транспорт, облекло, такса за
обучението. В същото време възможностите на майката да дава средства за издръжката са се
променили, като доходите и са намалели и са се увеличили разходите и. Твърди се, че имала
разходи по заплащане на вноски по кредит(месечно по 101.44лв.). Майката претърпяла на
18.09.2020г. трудова злополука и в момента била в продължителен отпуск по болест(били и
направени три операции, което било свързано със значителни разходи свързани с лечението и). По
този начин доходите и били намалели. Твърди се, че възможностите на бащата да дава средства за
издръжката са се променили, в т.ч. и размерът на трудовото му възнаграждение се е
увеличил(месечното му възнаграждение било към 1000.00лв.). Нямало данни за разходи за наем,
кредити и др. Моли съда да постанови решение, с което да бъде изменен размерът на издръжката,
определена с Определение от 18.02.2014г. по гр.дело№1533/2013г. на ГОРС, като бъде осъден И.
Н. Н. да заплаща за детето Т.И. Н.а с ЕГН*** чрез неговата майка и законна представителка Д. Х.
С. вместо досега определената месечна издръжка в размер на по 90.00лв., занапред месечна
издръжка в размер на по 250.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба -
11.01.2021г. до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката,
1
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане.
Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът И. Н. Н.(чрез адв.Л.М. от ВТАК) не оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства, че периодът от последното изменение на размера на издръжката е седем години,
през който период детето е пораснало и са необходими повече средства за неговата издръжка.
Оспорва поисканото увеличение. Твърди се, че ищцата работи по трудов договор и въпреки
травмата, съгласно социално-осигурителното законодателство, Д.С. получава обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване, което съгласно чл.41 ал.1 от КСО е 80%
от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху
които са внесени или дължими осигурителни вноски(ищцата получавала доходи-обезщетение с
20% по-ниски от трудовото и възнаграждение). От друга страна, детето е на осем годишна възраст
и разходите за неговото отглеждане не предполагали издръжка, в размера, в който се претендира с
исковата молба(така, издръжката необходима за осем годишно дете, според ищцата би възлизала
на 500.00лв. месечно - по 250.00лв. за всеки двамата родители, което не кореспондирало със
социално икономическата обстановка в страната). Ответникът твърди, че заплащал издръжка в
размер по-висок от определения в спогодбата 100-150.00лв., което удостоверява с вносни
бележки). Ответникът изплащал издръжка според финансовите си възможности, т.е. когато
финансовото му положение се подобри той успява да внася по-голя сума, а когато се влошило
внася всеки месец сума близка, но почти винаги по-голяма от дължимата. Според трудовия
договор размерът на възнаграждението му е 1026лв.(в брутен размер) и съответно 796.16лв.(в
нетен размер). И.Н. заплащал минимална изискуема вноска по кредитна карта в размер на 45.00лв.
Ако бъдел уважен пълният размер на исковата претенция, ответникът щял да разполага със сума
по-ниска от минималната заплата за страната. Счита, че претенцията била завишена, като по
неговите възможности и желание е да изплаща месечна издръжка размер на по 180.00лв. В
останалата част моли претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноските по делото.
Съдът прецени доводите на страните и представените доказателства по реда на ГПК и
приема за установено следното:
Не се спори, че Д. Х. С. и И. Н. Н. са родители на Т.И. Н.а - родена на 06.07.2012г. в гр.Г.О.,
с ЕГН***, видно от удостоверение, издадено въз основа на Акт№............ за раждане на Община
Гaброво.
С Определение от 18.02.2014г. по гр.дело№1533/2013г. ГОРС одобрил спогодба, въз основа
на която, И. Н. Н. се задължил да заплаща за детето Т.И. Н.а с ЕГН*** чрез неговата майка и
законна представителка Д. Х. С. месечна издръжка в размер на 90.00лв., считано от 01.02.2014г. до
настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката.
За учебната 2020г./2021г. Т.И. Н.а е ученичка във втори клас на ОУ“******“ гр.Г.О.. Не се
спори, че от пет години посещава Детски фолклорен състав, два пъти в седмицата, като се
заплаща такса по 30лв./месец.
Майката Д. Х. С. работи като технически секретар във фирма „Агроинвест стил“ЕООД
гр.В.Търново, с месечно възнаграждение от 600.00лв., видно от удостоверение за доходи от
06.01.2021г. Майката претърпяла на 18.09.2020г. трудова злополука и в момента била в
продължителен отпуск по болест(били и направени три операции, което било свързано със
значителни разходи свързани с лечението и), което се установявя от епикриза на Д. Х. С.,
удостоверение от 28.09.2020г., резултат от образно изследване/диагностика от 26.10.2020г.,
2
фискални бонове и др. Понастоящем получава обезщетение за временна нетрудоспособност в
размер на 450.00лв.
Бащата И. Н. Н. работи от м.май.2020г. като „машинен оператор пластмасови изделия“ в
„Хигиенно-медицинска индустрия“ЕООД гр.В.Търново, на смени, с месечно възнаграждение от
1030.00лв., видно от Допълнително споразумение от 29.01.2021г. към Трудов
договор№512/27.05.2020г.
И двамата родители погасяват задължения по договори за кредит, като са представени
погасителен план по договор за кредит(за периода: 21.05.2018г.-25.05.2023г. с погасителни вноски
по 101лв./месец) от страна на Д. Х. С. и Договор№610/0215/R3137929/30.10.2019г. за банков
потребителски кредит и Анекс към него от страна на И. Н. Н..
По делото е приложен социален доклад по реда на чл.21 ввр. чл.15 ал.6 от ЗЗДетето. Според
проведените проучвания и социални анкети основни грижи за детето, че понастоящем майката Д.
Х. С. полага основни грижи за детето, подпомагана от своята майка В. Георгиева С.. Констатирано
е, че майката е в състояние да задоволява основните потребности на дъщеря си, което включва
осигуряване на храна и сън, подходящо и уютно жилище, безопасна и сигурна среда, отопление,
облекло, хигиена- лична и на дома, здравни грижи и лечение. Физическите потребности на детето
към настоящия момент се задоволяват адекватно от страна на майката. Апартаментът на адреса в
гр.Г.О. ул.„Патриарх Евтими“№25 ет.II ап.4 е наследствена собственост на Д. Х. С.. На адреса
живеят майката с детето, бабата си по майчина линия - В. С. и И. Н.С.(съжителстващ на семейни
начала с Д.С.). Жилището се състои от две спални, хол, дневна, кухня, санитарни помещения.
Детето Тияна разполага със самостоятелна стая обзаведена с вещи и мебели съобразно нуждите и.
Хигиенно-битовите условия в дома са много добри. И. Н. Н. живее на адреса в гр.Г.О. ул.
„****“№ЗБ ет.I ап.2 заедно с майка си - Маргарита Димитрова Н.а в апартамент нейна
собственост. И двамата родители проявяват заинтересованост, отговорност и емоционална
привързаност спрямо дъщеря си. Детето Тияна е привързана и към майка си, която полага грижи за
нея. Прекъснала била контакта с баща си(същият не я е търсил от 2018г.). Двамата родители не
поддържали контакт помежду си. Бащата споделил, че когато е вземал детето, двамата са излизали
по магазините и и купувал всичко, което и било необходимо като дрехи, обувки и т.н. Детето се
чувствало сигурно и стабилно в семейната среда на майката, което било предпоставка за
изграждане и поддържане на добри взаимоотношения и привързаност.
От ищцовата страна са ангажирани гласни доказателства. Св.И. Н.С.(живущ на семейни
начала с Д.С.) твърди, че детето Тияна живее при майка си, като ходи на извънкласни занимания,
народни танци два пъти седмично в гр.Г.О., които разходи поети от майката(в т.ч. месечни такси и
носии). Майката поемала и останалите разходи, свързани с детето(за онлайн обучението, мобилен
телефон, таблет, джобни средства и т.н.). Бащата заплащал месечна издръжка от по 90.00лв. по
банков път, но не бил осъществявал контаки с дъщеря си от около две години и половина. Майката
понастоящем получавала обезщетение, и не получавала друг вид помощи и добавки. Съдът
кредитира свидетелските показания през призмата на чл.172 от ГПК и им дава вяра(същите на
противоречат на останалия доказателствен материал, в т.ч. и по отношение на социалния доклад).
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Издръжката е институт на семейното право и представлява основано на закона задължение
за определени членове към други членове от семейния кръг. Семейноправният характер на
издръжката се съпътствува от имуществен елемент, защото задължението за даване на издръжката
3
е парично. Чрез иска за присъждане на издръжката се постига удовлетворяване на имуществени
права на нуждаещия се от издръжка и е насочен срещу имуществената сфера на ответника.
И. Н. Н. е баща на детето Т.И. Н.а и с оглед разпоредбата на чл.143 ал.1, ал.2 от СК и дължи
издръжка независимо дали е трудоспособna и дали може да се издържа от имуществото си.
Според съдебната практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите
ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат
предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При
определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид възможностите на
дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на детето с оглед на правилното им
отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако
родителите живеят заедно. Нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат до
обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който е
поддържал или който иска да поддържа. По-големите материални възможности на родителите
съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./.
Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при
положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира
определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката/т.11 и т.12 от от
ППВС№5/1970г./. При иск за изменение на определена от съда издръжка следва да е налице
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице(Решение№154/16.07.2013г. по гр.дело№1435/2012г. - IIIг.о.
ВКС). В случая, предходната издръжка на детето е била определена преди повече от седем години,
като неминуемо са настъпили изменения в нуждите на детето(от храна, облекло и други текущи
разходи). Само това е достатъчно основание за изменение на определената по-рано издръжка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че в сравнение с времето на
постановяване на Определение от 18.02.20214г. по гр.дело№1533/2013г. на ГОРС, нуждите на
детето са нараснали. Към датата на приключване на устните състезания Т.И. Н.а е на възраст от
8г.8м. Нуждите на детето се преценяват с оглед на правилното му отглеждане, здравословното
състояние, възраст, нуждите от получаване на образование на детето и задоволяване на неговите
потребности при преценка на нормалните, ежедневните нужди на детето от храна, облекло, учебни
и културни занимания. Не без значение е и обстоятелството, че социално-икономическите условия
на живот в страната за последните години също драстично са се променили и за да може в
адекватна и оптимална степен да се задоволят от една страна социално-битовите нужди на детето
и от друга страна неговите духовни потребности, следва размерът на дължимата месечна издръжка
за него да бъде определен именно съобразно характерните за възрастта му нужди и жизненият
стандарт в страната. В случая не се касае някакви специални способности и таланти, а за
обикновените за всяко съвременно дете потребности за физическо и духовно развитие посредством
участие в извън училищни форми на занимания, а определената сума, далеч не би могла да
осигури луксозен начин на живот. При разпределяне на тази издръжка следва да се отчете, че
детето живее с майката си, която поема неговите ежедневни битови разходи, ведно с грижите по
отглеждането и възпитанието. В същото време, законът не освобождава от задължение
отглеждащия родител да поеме своята част от издръжката на детето, но неговият дял следва да е
по-малък, тъй като посреща ежедневните нужди през по-голямата част от времето. За това и по-
висок размер на издръжката следва да се възложи на бащата. Съдът съобрази и обстоятелството, че
ответникът не полага преки грижи за него и получава доходи, в размер над минималната и под
4
средната за страната работна заплата. Родителят, при когото детето не е ежедневно и не е
натоварен с ежедневното му отглеждане, дължи да му дава парична издръжка независимо от
собственото си решение да му купи дреха, обувки или друго необходимо нещо, а подаръците
изобщо нямат връзка с издръжката. При определяне размера на издръжката съдът следва да вземе
предвид обстоятелството, че полагането на непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието
на ненавършилото пълнолетие дете не могат да бъдат изразени стойностно в паричен еквивалент.
Що се касае до размера на предявения иск, съдът намира, същият за основателен за размер от по
210.00лв. месечно за Т.И. Н.а, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.10.2020г. до
настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на заплащането на издръжката.
Мотив за горния извод дава разпоредбата на чл.142 ал.1 от СК, съобразно която съдът съобразява
доходите на страните и нуждите на детето. Според общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК
минималната издръжка е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.
Съгласно ПМС№331/26.11.2020г., считано от 01.01.2021г. размерът на минималната работна
заплата е 650.00лв. и на минималната часова работна заплата 3.92лв. при нормална
продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица за пълен работен
месец. Следва да се отбележи, че издръжката, която бащата следва да заплаща служи за покриване
на екзистенциалните нужди на детето и не би могла да осигурява покриването на луксозни разходи
за отглеждането и обучението им, надвишаващи средностатистическите стандарти в държавата.
При установения по-горе средномесечен доход, за бащата не е непосилно да дава издръжка за
дъщеря си в размер на по 210.00лв., като същевременно разполага с достатъчно оставащи средства
за собствените си нужди. Освен това, бащата е трудоспособен и следователно е в състояние да
положи, ако е необходимо, и допълнително усилия да осигури необходимите средства за детето си.
Искът в останалата част за месечна издръжка от по 210.00лв. до пълния предявен размер от по
250.00лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед осигуряване ритмичността на изпълнението, предвид задоволяването на текущи и
неотложни нужди и във връзка с характера на вноските по издръжка – периодични плащания,
според чл.146 ал.1 от СК се дължи лихва за забава при забавяне на плащането и. В случая
настоящата инстанция следва да уважи претенцията за присъждане на законна лихва върху за
всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта до окончателното изплащане.
По изложените съображения, съдът следва да измени размера на размера на издръжката,
постановена съгласно Определение от 18.02.20214г. по гр.дело№1533/2013г. на ГОРС, вместо
който И. Н. Н. да бъде осъден да заплаща за Т.И. Н.а с ЕГН***, чрез нейната майка и законна
представителка Д. Х. С., вместо досега плащаната месечна издръжка от по 90.00лв., занапред
месечна издръжка в размер на по 210.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба –
11.01.2021г. до настъпване на законни основания за изменяване или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане
до окончателното и изплащане. Следва да се отхвърли иска в останалата му част до пълния
предявен размар от по 250.00лв. като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът И. Н. Н. следва да
бъде осъден да заплати на Д. Х. С. сумата 250.00лв., представляваща направените по делото
разноски(заплатено адв.възнаграждение), съразмено на уважената част от иска. На основание
чл.78 ал.3 от ПГК, Д. Х. С. следва да заплати на ответника наоравените разноски за адвокатско
възнаграждение, сърамерно с отхвърлената част от иска – 32.00лв.
5
При този изход на делото на основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът И. Н. Н. следва да бъде
осъден да заплати по сметката на ГОРС сумата 172.80лв., съставляваща ДТ върху присъдената
издръжка Тарифа за ДТССГПК; сумата 5.00лв., представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за
ДТССГПК за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на
решението в частта, относно присъдената издръжка.
Водим от изложените съображения и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 ал.2 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА размера на издръжката, постановена съгласно Определение от 18.02.2014г. по
гр.дело№1533/2013г. на ГОРС, вместо който ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА И. Н. Н. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Г.О. ул.„****”№25
ет.II ап.4, с друг известен адрес: гр.Г.О. ул.”****”№3Б ет.I ап.2, ДА ЗАПЛАЩА за Т.И. Н.А с
ЕГН***, чрез нейната майка и законна представителка Д. Х. С. с ЕГН********** - двете с адрес
гр.Г.О. ул.„****”№25 ет.II ап.4, вместо досега плащаната месечна издръжка от по 90.00лв.,
занапред месечна издръжка в размер на по 210.00лв./двеста и десет лева/, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 11.01.2021г. до настъпване на законни основания за изменяване или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от датата на
изискуемостта на всяко вземане до окончателното и изплащане. ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му
част до пълния предявен размар от по 250.00лв.
ОСЪЖДА И. Н. Н. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Г.О. ул.„****”№25
ет.II ап.4, с друг известен адрес: гр.Г.О. ул.”****”№3Б ет.I ап.2, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Х. С. с
ЕГН**********,с адрес гр.Г.О. ул.„****”№25 ет.II ап.4, сумата 250.00лв./двеста и петдесет лева/,
представляваща направените разноски по гр.дело№100/2021г. на ГОРС.
ОСЪЖДА Д. Х. С. с ЕГН**********,с адрес гр.Г.О. ул.„****”№25 ет.II ап.4, ДА ЗАПЛАТИ
на И. Н. Н. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Г.О. ул.„****”№25 ет.II ап.4, с друг
известен адрес: гр.Г.О. ул.”****”№3Б ет.I ап.2, сумата 32.00лв./тридесет и два лева/,
представляваща направените разноски по гр.дело№100/2021г. на ГОРС.
ОСЪЖДА И. Н. Н. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Г.О. ул.„****”№25
ет.II ап.4, с друг известен адрес: гр.Г.О. ул.”****”№3Б ет.I ап.2, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД: сумата 172.80лв./сто седемдесет и два лева и осемдесет
стотинки/, представляваща ДТ върху присъдената издръжка по Тарифа за ДТССГПК; сумата
5.00лв./пет лева/, представляваща ДТ по чл.11 от Тарифа за ДТССГПК за издаване на
изпълнителен лист.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената
издръжка.
На основание чл.315 ал.2 от ГПК, решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 23.03.2021г.
6
Да се изпрати препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Горна О.: _______________________
7