Определение по дело №41/2021 на Апелативен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

№ 260057/10.02.2021г.

 

 

Град Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, на девети февруари, година две хиляди двадесет и първа, в закрито заседание в следния състав:

                      

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ

СВЕТЛА ДАСКАЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от съдия П. Димитрова ВЧНД № 41 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид:

 

     Производството е по реда на чл. 249 ал. 3 от НПК.

 

Образувано е по жалба на адв. В. С. ***/ в качеството му на защитник на Д.Ж.Д. – подсъдимата по НОХД № 1333/2020г по описа на Окръжен съд Варна, срещу определение от 22.01.2021 година, с което в проведеното разпоредително заседание по делото, съдът е отказал да уважи искане за прекратяване на съдебното производство, на основание чл. 249, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 224 и чл. 230 от НПК, поради допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице.

В частната жалба се развиват съображения за допуснато на ДП съществено процесуално нарушение, състоящо се в ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице, доколкото то не е било уведомено и допуснато да присъства при извършване на процесуално-следствени действия по делото, при изрично заявено желание за това, в частност при извършен разпит на 15.06.2019г на бивш съдружник. Прави се искане да бъде отменено постановеното от първоинст. съд определение и настоящата инстанция да се произнесе по същество като прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора за отстраняване на допуснатото отстранимо съществено процесуално нарушение.

Срещу така постъпилата жалба е подадено възражение от гр. ищец - Министъра на Финансите като представляващ Държавата чрез пълномощника Ив. Апостолова – гл. юрисконсулт в ТД на НАП-Варна, в което се изразява становище за правилност на първоинст. съдебен акт с молба за потвърждаването му, респ. за неоснователност на жалбата.

 

Варненският Апелативен съд, като взе предвид изложените в частната жалба оплаквания, становището на гр. ищец и след цялостна  проверка на материалите по делото и правилността на атакувания съдебен акт, констатира следното:

 

Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 НПК, поради което е допустима, а по същество - е неоснователна.

 

В проведеното на 22.01.2021 година разпоредително заседание по НОХД 1333/2020 година, адв. В. С. ***/ в качеството му на защитник на подсъдимото лице Д.Ж.Д. е отправил искане да бъде прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора, тъй като на досъдебното производство е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на обвиняемата, т. к. тя и защитника й не са били уведомени и допуснати да присъстват при извършване на процесуално-следствени действия по делото, след като изрично е отправено искане за това. В частност се претендира присъствие по време на извършване на разпит на свидетел – бивш съдружник, на 15.06.2019г. В подкрепа на твърденията си защитата се позовава на разпоредбите на чл. 55, чл. 224 и чл. 230 от НПК, които според него са нарушени, респ. лишаването на подзащитната му, както и на него в качеството му на защитник, от възможност да присъстват на този разпит е ограничило съществено процесуалните права на обвиняемото лице. Съдът е оставил без уважение това искане, като е съобразил нормите на чл. 6 т. 3 б“а“ от ЕКЗПЧОС, чл. 224 и чл.230 от НПК, приемайки, че процесуалните права на подс. Д. /а към него момент обвиняема/ не са били нито ограничени, нито нарушени, доколкото при запознаване с материалите по ДП на фазата на предяване на разследването, както тя, така и защитникът й са имали възможност да се запознаят с всички събрани по делото доказателствени материали, включително и заявеното от въпросния свидетел – бивш съдружник по време на проведения разпит В подкрепа на това си виждане ВОС е отчел липсата на императивност за органа ДП да разреши присъствието на обв. и защитника му при извършване на съответни действия по разследването, дори при заявено желание за това, включително и при извършване на допълнителни действия по разследването, направени по тяхно по искане.

Настоящият състав на АС-Варна споделя аргументите на контролираната инстанция - ВОС, с които е приела за неоснователно направеното от защитника на подс. Д. искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в предходната фаза на наказателния процес, предвид липсата на твърдяното допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение. В  допълнение към тях следва да се отбележи, че поначало недопускането на защитника на досъдебното производство да присъства при извършване на процесуално-следствени действия /включително и разпит на свидетел/, за които е поискал това, не съставлява съществено процесуално нарушение. Задължението на разследващия орган да уведоми защитника за предстоящи следствени действия или да допусне участието им в тях произтича от правото на адвоката да участва в наказателното производство, когато законът изрично предвижда това (например при привличането на обвиняемия по чл. 219 НПК или при предявяване на разследването по чл. 227 НПК). Ако обаче подобно предвиждане липсва, по силата на  чл. 224 НПК разследващият орган е длъжен най-напред да прецени необходимо ли е участието в следствените действия на защитата, ще затрудни ли това разследването и едва след тази преценка да предприеме мерки по уведомяването й. Действително, в разпоредбата на чл. 99, ал. 1 НПК не се съдържа подобно условие за участие (или присъствие) на защитника на обвиняемия в наказателното производство, но с оглед систематичното си място  чл. 224 НПК е специална норма и по отношение на предварителното разследване е с предимство пред цитираната обща норма. Съгласно чл. 55 от НПК, обвиняемия има право на защита, както и право защитникът му да участва при извършване на действия по разследването и други процесуални действия с негово участие. Разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от НПК определя кръга от действия, в извършването на които защитникът има право да участва - всички действия по разследването с участието на обвиняемия. При действията по разследването, обвиняемия взема участие, при извършване на тези, които не могат да се проведат без него. Такъв би бил случая на провеждане на очна ставка по чл. 143, ал. 1 от НПК, в която обвиняемия участва. В останалите случаи, когато разпоредбите на закона не предвиждат участие на обвиняемия и на неговия защитник при извършване на съответните действия по разследването, органът на досъдебното производство може да им разреши да присъстват ( чл. 224 от НПК). „…Доколкото по силата на посочения текст органите на досъдебното производство разполагат с дискреция да разрешат или не присъствието на обвиняемия и защитника му при разпита на свидетели…“, твърдяното от защитника нарушение не би могло да бъде налично (Р-469-2008 г., ІІІ н. о., Р-85-2010 ІІІ н. о. и Р-137-2015 ІІ н. о.).

С оглед на изложеното и на основание  чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, Варненският апелативен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение на Окръжен съд Варна, постановено на 22.01.2021г. в открито разпоредително заседание по НОХД 1333/2020 година по описа на същия съд.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

             

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: 1.                  2.