РЕШЕНИЕ
№ 7423
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20221110168945 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл ГПК
Образувано е по предявен от С. С. Г., ЕГН **********, иск по чл. 49 СК против О. Н. Г.,
ЕГН **********, за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи, като имат едно родено по време на
брака дете - малолетната А.С. С.а, ЕГН **********. Сочи се, че е налице отчуждение между
съпрузите и настъпила фактическа раздяла през още през 2004 година, когато ответницата е
напуснала ищеца и той от този момент не я е виждам, нито пък е имал какъвто и да е
контакт с нея.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с които ответната
страна изявява становище за основателност на предявения иск, като твърди, че изложените в
исковата молба факти. В съдебно заседание ответницата не се явява и не изразява становище
по претенциите.
Изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 СК, ищцата заявява, че ищеца не е баща на детето А. С.
С.а, ЕГН **********. Сочи, че тя е родителят, който отглежда детето както до сега, а така и
занапред ще продължи, като няма претенции към съпруга си за отглеждане на детето, както
и за издръжка.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
1
Установява се по делото, че страните са сключили граждански брак на 17.11.1998 г. в гр.
София, район „Средец“, като при сключването му съпругата е променила фамилното си име
от Н. на Г. /л. 5 от делото/, както и че по време на брака им има родено едно дете -
малолетната А. С. С.а, ЕГН **********/л. 7 от делото/. По делото е разпитан доведеният от
ищеца свидетел В. Г. К., негова сестра, показанията на свидетелката съдът кредитира след
като ги прецени по реда на чл. 172 ГПК и им дава вяра като обективни, последователни и
кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства. От показанията на св. К.
се установява, че съпрузите са фактически разделени от месец 2004 година, когато съпругата
е напуснала семейното жилище. Сочи, че страните не поддържат отношения помежду си,
дори не са знаели, че ответницата има дете.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Относно иска за развод: Страните са съпрузи, като отношенията помежду им са
изчерпани и няма изгледи за тяхното възстановяване – съпругата е напуснала семейното
жилище повече от осемнадесет години преди датата на устните състезания, страните не
поддържат отношения помежду си. При така установените факти за отношенията между
съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, доколкото
брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание, поради което
същата следва да бъде прекратена.
Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото такова искане не е направено, поради което и съдът не следва да се произнася по
въпроса за вината.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК при предявен иск за развод ако страните не
постигнат споразумение, съдът служебно следва да се произнесе при кого от родителите да
живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права ,
определя мерките относно упражняване на тези права, както и режима на личните
отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Предвид законовата
разпоредба дори в случаите, в които страните не са предявели иск за определяне на
местоцивеенет о на децара родителски права, режима на лични отношения съдът е длъжен
служебно да се прознесе по тези въпроси независимо от желанието и становището на
страните. В конкретния случай независимо, че страните заявяват пред съда, че роденото по
време на брака им дете - малолетната А. С. С.а, ЕГН ********** не е биологична дъщеря на
ищеца и че той не е неин баща, доколкото действа презумцията на чл. 61, ал. 1 от СК. Не се
установява ищеца да е предявил иск по чл. 62, ал.1 от СК, с които да оспори бащинството,
които може да бъде предявен в срок от една година от узнаването на обстоятелството, че
детето е родено. Не се установява също така майката да е предявявала иск по чл. 62,0ал. 2 от
СК, за които сроковете за предявяване са вече изтекли. В хода на настоящото
производството съдът не може да разгледа въпроса досежно произхода на детето, той следва
2
да се предяви в отделно производство. По изложените съображения и с оглед действието на
презумцията на бащинство и доколкото страните не са предприели действия да уредят
въпроса по произхода на детето А. С. С.а, съдът е длъжен да се произнесе по въпросите
относно местоживеенето на детето родителските права , режима на лични контакти с другия
родител и издръжката.
Относно упражняването на родителските права, местоживеенето и личните
отношения: Страните имат родено едно ненавършило пълнолетие дете - А. С. С.а, ЕГН
**********, от женски пол. Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства, и
вземайки предвид възрастта и пола на детето намира, че упражняването на родителските
права спрямо него следва да бъде възложено на майката, при която следва да бъде
определено да бъде и местоживеенето му, тъй като по делото не се установиха важни
причини детето да живеят отделно от родителя, който ще упражнява родителските права,
нито има изключителни основания по чл.59, ал.7 СК. Съдът достигна до този извод,
съобразявайки полаганите фактически грижи за детето от страна на майката, липсата на
заявено от бащата искане във връзка с упражняването на родителските права, както и
липсата на данни за конфликт между родителите по повод отглеждането на родено от брака
им дете. С оглед данните от Предвид гореизложеното съдът намира за подходящ следния
режим на лични отношения между детето А. С. С.а и нейния баща: 1./ всяка първа събота на
месеца, за времето от 10,00 часа до 12,00 часа в събота без преспИ.е като 2./ 5 дни през
лятото, които да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, в случай че в срок до 31
май на съответната календарна година майката съобщи на бащата писмено кога в периода 01
юли - 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че майката не
изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то определеният съобразно
настоящата точка режим се прилага в периода 01 юли – 16 юли и 01 август – 16 август, за
времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от периода,
като бащата взема и връща детето от и до дома на майката; 3./ по време на коледните и
великденските празници на всяка нечетна година, за времето от 12:00 часа на 24 декември,
респективно на Разпети петък, до 14:00 часа на същия ден, без преспИ.е. /; по време на
новогодишните празници на всяка четна година, за времето от 12,00 часа на 29 декември до
14,00 часа на същия ден в без преспИ.е /, като бащата взема и връща детето от и до дома на
майката.
Относно издръжката на детето: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и
дали могат да се издържат от имуществото си. Нуждите на детето от издръжка се
установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се
обосновават специално. Издръжката на детето се дължи от двамата родители, независимо
при кого то живее, но отглеждащият родителят следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 СК, размерът на издръжката се определя от
3
доходите на лицето, което я дължи. Няма спор, че задължението за издръжка представлява
първостепенен ангажимент и на двамата родители за осигуряването на физическото,
здравословно и психическо състояние на детето, на подходяща социална и културна среда,
на образование и всестранно развитие. При това положение съдът, като взе предвид нуждите
на детето съобразно възрастта му, липсата на оспорване от страна на ответника досежно
размера на издръжката, установените по делото доходи на бащата, счита, че издръжкато
следва да се определи в размер от 195,00 лв. месечно. Издръжката се дължи, считано от
датата на депозиране на исковата молба до настъпване на законово основание за нейното
изменение или прекратяване.
Относно ползването на семейното жилище: Съдът следва служебно да разгледа
въпроса за ползването му доколкото страните имат родено от брака дете, което не е
навършило пълнолетие към датата на устните състезания /чл. 56, ал. 1, изр. второ СК/. По
делото обаче претенция за ползването на семейното жилище не е предявена, а отделно от
това, се установява, че майката и ненавършилото пълнолетие дете са се устроили в жилище
н гр. Бяла Слатина, поради което съдът не следва да се произнася относно предоставяне
ползването на семейното жилище.
Относно разноските: С оглед изхода на делото относно вината на основание чл. 329, ал.
1, изр. второ ГПК разноските по делото остават за всяка от страните така, както ги е
направила. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод в размер на 50,00
лв. следва да се възложи на двете страни поравно, а ответникът следва да заплати държавна
такса върху определената издръжка в размер на 432,00 лв. на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл.
69, ал. 1, т. 7 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА ,
сключен на 17.11.1998 г. в гр. София, район „Средец“, за което е съставен акт за граждански
брак №3278/17.11.1998 г. на Столична Община между: С. С. Г., ЕГН **********, и О. Н. Г.,
ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо роденото от брака дете А. С. С.а, ЕГН **********, на
майката О. Н. Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на роденото от брака
дете А. С. С.а, ЕГН **********, при майката О. Н. Г., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 59, ал. 2 СК РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
бащата С. С. Г., ЕГН **********, и детето - А. С.С.а, ЕГН **********, както следва: ./ всяка
първа събота на месеца, за времето от 10,00 часа до 12,00 часа в събота без преспИ.е като 2./
5 дни през лятото, които да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, в случай че в
4
срок до 31 май на съответната календарна година майката съобщи на бащата писмено кога в
периода 01 юли - 01 септември ще ползва платения си годишен отпуск, а в случай че
майката не изпълни задължението си за уведомяване своевременно, то определеният
съобразно настоящата точка режим се прилага в периода 01 юли – 16 юли и 01 август – 16
август, за времето от 10,00 часа на първия ден от периода до 19,00 часа на последния ден от
периода, като бащата взема и връща детето от и до дома на майката; 3./ по време на
коледните и великденските празници на всяка нечетна година, за времето от 12:00 часа на 24
декември, респективно на Разпети петък, до 14:00 часа на същия ден, без преспИ.е. /; по
време на новогодишните празници на всяка четна година, за времето от 12,00 часа на 29
декември до 14,00 часа на същия ден в без преспИ.е /, като бащата взема и връща детето от и
до дома на майката.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН **********, да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 вр. чл. 59, ал.
2 СК на своето дете А. С. С.а, ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител
О. Н. Г., ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 195,00 лв., считано от
19.12.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на основание за нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА О. Н. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд
сумата 25,00 лв.-държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски районен съд общо
сумата 165,40 лв.-държавни такси по делото, от които 25,00 лв.-държавна такса при
решаване на делото по иска за развод, и 140,40 лв.-държавна такса върху издръжката на
детето.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5