РЕШЕНИЕ
№ 198
гр. П., 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Мариана Ил. Димитрова
ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20245200500221 по описа за 2024 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
І.Развитие на съдебното производство.
Районен съд П. е сезиран с искова молба ,подадена от ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., р-н „Л.“ ул. „С.“ №16, против А. В. С., ЕГН
**********, от гр.П., ул. „Т.Б.“ №33.
С Решение № 156/ 06. 02. 2024г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. № 1682/2023г. по описа
на същия съд , иска е уважен изцяло . С решението е осъден ответника да заплати в полза на
ищеца сторените по делото съдебно- деловодни разноски .
Решение на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното
производство А. В. С., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника на страната.Твърди се
във въззивната жалба, че решението на районния съд е неправилно, като незаконосъобразно и
необосновано . Във въззивната жалба се прави искане да се отмени решението на районния съд и
спора да се реши по същество от въззивната инстанция , като се отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от ЗАД „А. Б.“ АД, ЕИК
*********, подаден чрез пълномощника на страната .В писмения отговор се оспорва въззивната
жалба с твърдения за неоснователност на жалбата. Искането е да се потвърди решението на
районния съд , като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение,
като неоснователна .
ІІ. Правни изводи .
1
Решението на районния съд е валидно ( постановено е от надлежен съдебен състав , в предвидената от закона
писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда. Няма основания за прогласяване нищожността
на съдебния акт, при условията на чл.270ал. І от ГПК ).
Решението на районния съд е процесуално допустимо ( няма основания за обезсилване на съдебното
решение , при хипотезите на чл. 270 ал. ІІІ от ГПК ) .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Районен съд П. е сезиран с осъдителен, регресен иск , с правно основание на иска по чл. 500
ал. 1 т. 3 от Кодекс за застраховането / КЗ/. С иска е предявена регресната претенция на
застрахователя против причинителя на вредата(причинителя на ПТП).
При регресното право застрахователя предявява претенцията си против застрахования до размера
на изплатеното обезщетение и разноските по определянето му . Това е така , тъй като при
регресното право причинителя на вредата не е трето лице , а самия застрахован. Регресното право
на застрахователя против застрахования е изключение от принципите на застрахователното
правоотношение и се допуска само в случаите и на основанията, изрично посочени в закона.
Какво е установено по делото от фактическа страна?
Между ЗАД "А.Б." АД и А. В. С. е сключен Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите", по застрахователна полица № BG/01/************* ,със
срок на действие от 00:00 часа на 09.09.2021г. до 24:00 часа на 08.09.2022г. Предмет на договора
за застраховка е л.а. „Х." модел „С." с per. № РА****ВМ.В срока на застраховката, на 27.04.2022г.,
около 13:50 часа, в гр. П., е настъпило пътно-транспортно произшествие с участие на
застрахования автомобил, за което е съставен Протокол за ПТП ********************г.
От протокола за ПТП се установява, че застрахованият автомобил „Х." модел „С." с per. №
РА****ВМ, управляван от А. С., предприемайки маневра за паркиране на ул. Т.К. при № 8, не
оставя достатъчно разстояние и удря в предната част паркираният л.а. Р." модел „М." с per. №
РА****ВН. След настъпване на произшествието водачът на л.а. „Х." модел „С." с per. №
РА****ВМ е напуснал произшествието преди пристигане на органите на КАТ. На основание чл.
25, ал.1 и чл. 123 ал.1 т. 3 , б. „в“ от ЗДвП на виновния за настъпване на ПТП водач на л.а. „Х."
модел „С." с per. № РА****ВМ е съставен АУАН № ******/20.05.2022г. В последствие е
издадено и НП за извършените нарушения на ЗДвП.Установено е по делото ,че в резултат на
настъпилото ПТП , на л.а. Р." модел „М." с per. номер РА****ВН са нанесени материални щети.
На основание чл. 106, ал.1 във вр.с чл. 380, ал.1 от КЗ , с Уведомление за щети по МПС от
23.05.2022г., пред застрахователя е заведена претенция за обезщетение за имуществени вреди от
собственика на л.а. Р." модел „М." с per. № РА****ВН, Застрахователят е определил размера на
щетите по увредения автомобил на сумата от 508,40 лв. На увреденото лице е предложено
обезщетение в размер на 508,40 лева, което е прието от него.
На 30.05.2022г. застрахователя е изплатил на застрахованото лице определеното обезщетение.
От обясненията на свидетеля И.Г.К. се установява, че в деня на инцидента паркирал автомобила
си Р. М. “ с рег. № РА****ВН пред офиса на куриерска фирма „Е.“ в гр. П., ул. „Т.К.“, на пътното
платно, плътно в дясно на своята лента за движение. Намирал се в превозното средство, когато в
лентата за насрещно движение с бавна скорост, около 30 км/ч., приближил лекият автомобил на
ответника. Автомобилът се отклонил в ляво, навлязъл в лентата за движение, в която се намирал
автомобилът на свидетеля и опитал да паркира срещу него, при което се блъснал челно в
предната му част. Свидетелят поискал от ответника да съставят двустранен протокол за
реализираното ПТП, но той отказал и си тръгнал.Свидетелят уведомил полицията за настъпилото
ПТП. Полицията установила самоличността на виновния водач. Същият бил призован за
съставяне и връчване на АУАН. .Явил се в сградата на МВР в гр. П., но преди оформянето на
документите си тръгнал без обяснение. Свидетелят обяснява, че на място, след удара, установил
2
козметични повреди по предната броня на автомобила, но след няколко часа се появил теч от
радиатора на двигателя.
Правилно районния съд е кредитирал показанията на св. И.К., тъй като те почиват на лични
впечатления, не си противоречат, последователни са и се подкрепят от заключението на
вещото лице и от събраните по делото писмени доказателства.
От заключението на приетата по делото СТЕ се установява, че повредите по лекия автомобил
на пострадалия съответстват на описания в исковата молба механизъм на ПТП, който се
потвърждава и от показанията на водача И.К.. Налице е причинно-следствена връзка между ПТП и
щетите, заявени пред застрахователя. Тяхната стойност към датата на застрахователното събитие е
508.40 лв.
Правна уредба на спорното право .
Според чл. 500. 1т. 3 от КЗ освен в случаите по чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в
случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. В този случай
тежестта на доказване носи виновният водач.
Според чл. 25 ал. 1 от ЗДВП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Според чл. 123 ал 1 т. 1, т. 2а, 2б, 2в и 2г от ЗДВП водачът на пътно превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие, е длъжен:
- без да създава опасност за движението по пътя да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;
-да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;
-да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи;
-до пристигането на органите на КАТ съобразно необходимостта, да вземе мерки за безопасността на движението и да
окаже помощ на пострадалите, ако това не представлява опасност за него;
- да не премества превозното средство, ако то не пречи на движението, както и да не променя състоянието му до
идването на органите на Министерството на вътрешните работи, освен ако с него е необходимо да превози до
лечебното заведение пострадалите, след което е длъжен веднага да се завърне на мястото на произшествието;
Обоснован и законосъобразен е извода на районния съд за това,че са налице предпоставките по
чл.500 ал.1 т.3 КЗ за възникване на регресната отговорност на причинителя на вредата
(застрахования) към застрахователя на неговата гражданска отговорност.
Установено е по делото,че ответника е напуснал мястото на произшествието преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, което в случая е било наложително ( чл.123 ал.1
т.3 б. „в“ ЗДП). Ответникът не твърди и не сочи доказателства за това, че е напуснал ПТП поради
нужда от спешна медицинска помощ или друга извинителна причина. Тежестта за доказване е на
виновния водач на МПС.Следователно, ответникът дължи връщане на платеното от
застрахователя застрахователно обезщетение по сключената застраховка „Гражданска
отговорност“ в размер на 508.40 лв.
Недоказано е възражението на ответника за липсата на вина, за настъпването на ПТП.
Възражението се обосновава с факта че ответника не е разбрал за осъществен контакт между
двете превозни средства, както и че не е знаел, че напуска местопроизшествието.
Следва да се отбележи ,че „дължимата грижа“ при управлението на МПС изисква такова
поведение на водача, което да не застрашава останалите участници в движението. В случая тази
грижа не е била положена от ответника. Преди да предприеме маневрата за паркиране ответника
не се е убедил, че скоростта му на движение е достатъчно ниска, за да спре преди да стигне до
3
паркирания автомобил на пострадалия. Липсата дължима грижа е причината ответникът да не
възприеме контакта между двете моторни превозни средства, поради което е напуснал
произшествието. В случая ответника не може да се позовава на своята небрежност, за да се избави
от гражданска отговорност.
При положение ,че фактическите и правните изводи на районния съд съвпадат с тези на въззивната
инстанция , на основание чл.271 ал.1 от ГПК ,решението на районния съд,като правилно и
законосъобразно ще следва да се потвърди .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва
да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 480 лв.,
представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция.
.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК във вр. с чл. 271 ал. І от ГПК и
чл.272 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 156/ 06. 02. 2024г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. №
1682/2023г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А. В. С., ЕГН **********, от гр.П., ул. „Т.Б.“ №33, да заплати в полза на ЗАД „А.
Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С., р-н „Л.“ ул. „С.“ №16,
сумата 480 лв., представляваща сторени разноски за възнаграждение на един адвокат пред
въззивната инстанция.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на
касационно обжалване ( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4