Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 220

 

гр. ГОРНА ОРЯХОВИЦА, 05.08.2020 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание на  първи юли, през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА ЛИЧЕВА

 

 

при секретаря Р. Андреева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 374 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

        Производство по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

        Жалбоподателят Б.В.Я., чрез защитник – адв. Н.Н. от ВТАК, обжалва НП № 009972/06.02.2020 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на основание чл. 179  ал.3 ЗДП му е наложено административно наказание Глоба,  в размер на 300.00 лв. за извършено нарушение по чл. 139 ал.6 ЗДП. 

Моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, тъй като след издаване на АУАН компенсаторната такса била заплатена.

        Въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София представлявана от юрисконсулт К. зае становище да бъде потвърдено НП като законосъобразно, тъй като нарушението, извършено от жалбоподателя се доказвало от събраните по делото доказателства. В разписката за заплащане на компенсаторната такса не бил посочен номера на издадения АУАН, каквото било изискването на чл. 189е ал. 4 от ЗП, поради което счита, че тя не е постъпила по сметка на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София в законоустановения срок, за да бъде освободен жалбоподателят Я. от административнонаказателна отговорност.

        Не били налице предпоставките  и за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното не се  отличавало с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на извършени административни нарушения от същия вид.

        Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

        На 05.09.19 г., около 18:20 св. Ц. и К. – инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София се намирали на гл. път І-4, км 114, посока Варна, когато установили, че л.а.“Пежо Боксер“, рег. № ВТ **** **се движи без платена винетна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от Закон за пътищата. Извършеното било потвърдено чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор MEU 033(л.14). Спрели водача за проверка като от документа му за самоличност установили, че това е Б.В.Я..

За установеното нарушение от св. Ц. бил  съставен  АУАН № 009972/05.09.2019 г. Актът бил предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и подписан без възражения.

Такива  не постъпили и в законоустановения срок по ЗАНН, поради което  не  била извършена проверка на спорни обстоятелства от административнонаказващия орган.

На 09.09.2019 г. чрез системата Easy pay от М. Г. Г.била заплатена сумата от 70.00 лв. – компенсаторна такса за рег. № ВТ **** **по  IBAN ***.

На основание съставения акт, било издадено НП № 009972/06.02.2020 г. на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което за извършено нарушение по чл. 139 ал.6 ЗДП, на жалбоподателя било наложено административно наказание Глоба в размер на  300.00 лв., на основание чл. 179 ал.3 ЗДП.  Като място на извършване на нарушението било вписано гл. път І-4 км 114, посока Варна.

        Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок за обжалване. НП е връчено на 12.02.2020 г.(л.15), а жалбата е депозирана на 17.02.20 г. видно от пощенското клеймо(л.6).

По същество се явява неоснователна по  следните съображения:

Безспорно е установено от събраните по делото доказателства(показанията на св. Ц. и К., както и справка в електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с идентификатор MEU 033), а и не се спори от жалбоподателя, че на 05.09.2019 г. по гл. път І-4 км 114, посока Варна е управлявал л.а.“Пежо Боксер“, рег. № ВТ **** **,за което не е била платена винетна такса по чл. 10 ал. 1 т. 1 от Закон за пътищата.

Спорът е относно валидността на разписка  № 0200009606424801, с която е платена сумата от 70.00 лв., внесена като компенсаторна такса, съотнесена към разпоредбата на чл. 189е ал. 4 ЗДП.

Видно от разпоредбата на чл. 189е ал. 3 от ЗДП таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата може да бъде заплатена в срок от 14 дни от връчване на АУАН, като съобразно ал. 4  в този случай нарушителят следва в платежното нареждане да посочи номера на акта за установяване на административното нарушение.

Видно от процесната разписка в нея отсъства описание на номера на издадения АУАН №009972/05.09.2019 г., поради което не може да се приеме, че компенсаторната такса е внесена по него. Сумата е платена на 09.09.2019 г. за МПС с рег. № ВТ **** **,което на 05.09.2019 г. е управлявано от жалбоподателя. За този период обаче(05.09.2019 г.-09.09.2019 г.) не са ангажирани доказателства, че веднага след нарушението е била заплатена винетната такса от една страна. От друга – възможно е жалбоподателят, или  друго лице да е управлявало автомобила през този период без заплатена винетна такса, което предполага установяване на друго нарушение и съставяне на акт, различен от процесния. В изложения смисъл не може да се приеме по несъмнен начин, че сумата от 70.00 лв. е платена във връзка с нарушението, установено и описано в АУАН № 009972/05.09.2019 г. Поради изложените съображения административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не е отпаднала и законосъобразно е издадено НП № 009972/06.02.2020 г.

Компетентността на административнонаказващия орган да издаде атакуваното НП се доказва със Заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г.(л.16)

При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 ал. 1 ЗАНН, както и същият има необходимото съдържание съобразно чл. 42 ЗАНН.

НП е издадено при спазване на изискванията на чл. 57 ЗАНН, като в него в пълнота  са описани и всички обстоятелства, установени от контролния орган и обуславящи извършеното  нарушение от обективна и субективна страна. В хода на  провеждане на административнонаказателното производство не са допуснати   съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до отмяна на  атакуваното НП на това основание.

Не е приложима и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното от жалбоподателя нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на нарушения от същия вид. Нарушението е на простото извършване, като не е необходимо да са настъпили вредни последици като съставомерен резултат. Не се установиха и смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства въз основа на които да се приеме, че извършеното нарушение се отличава с по-ниска степен на обществена опасност.

Въз основа на изложеното атакуваното НП следва да се потвърди като законосъобразно.

При този изход от делото в полза на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София следва да се присъдят разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер от 80.00 лв., определено на основание чл.63 ал. 3  и ал. 5 вр. чл. 143 ал. 3 АПК вр. 37 от Закон за правната помощ вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

        Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

       

ПОТВЪРЖДАВА НП № 009972/06.02.2020 г. на Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на основание  чл. 179 ал.3 ЗДП,  на  Б.В.Я. ***, ЕГН **********, съдебен адрес ***, адв. Н.Н., е  наложено административно наказание  ГЛОБА , в размер от  300.00 (триста) лв., за извършено нарушение по чл. 139 ал.6 ЗДП, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните, пред Административен съд Велико Търново.

 

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: