Присъда по дело №1686/2017 на Районен съд - Велико Търново

МОТИВИ към Присъда № 31 по НОХД № 1686 по описа за 2017г. на Районен съд Велико Търново.

Великотърновска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу А.И.П., роден на *** ***, български гражданин, с постоянен адрес ***, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за това,че на 03.03.2017 г., в гр. Д, на ул. „Х.Б" № ******, чрез нанасяне на удар с юмрук причинил на С.И.С.,***, средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на горната челюст в дясно, на дясната скулна кост и на дясното рамо на долната челюст, причинило поотделно и в съвкупност трайно затруднение в дъвченето и говора за срок около 2 месеца - престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 3, алт. 1 вр. ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на ВТРП поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия, като счита,че същото е доказано по безспорен и категоричен начин и моли същият да бъде признат за виновен. Излага подробни съображения в подкрепа на направеното искане. Предлага за извършеното престъпление, с оглед на обществената опасност на деянието, дееца, вида и характера на нанесените телесни повреди да му бъде наложено наказание свързано с лишаване от свобода, в размер - под средния такъв, предвиден в закона, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години, по реда на чл. 66, ал. 1 от НК. На следващо място държавното обвинение претендира, спрямо подсъдимия, да бъдат приложени пробационни мерки съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от НК. По отношение на предявения граждански иск счита, че същият е основателен и следва да бъде уважен, съобразно разпоредбите на чл. 52 от ЗЗД. Предлага, на подсъдимия, да бъдат възложени направените по делото разноски.

По делото бяха приети за съвместно разглеждане предявени, своевременно, от С.И.С., ЕГН **********,*** граждански искове за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от нанесената на 03.03.2017г., средна телесна повреда в размер на 5000лв. (пет хиляди) лв. , както и такъв за заплащане на причинени му имуществени вреди  в размер на 200 лв.

На основание чл. 84, ал.1 от НПК, пострадалия бе конституиран, в настоящото наказателно производство, като граждански ищец.

В съдебно заседание гражданският ищец С.И.С., чрез повереника си (адв. А. К. - ВТАК), поддържа предявените граждански искове. Заема становище, според което същите са доказани по своето основание и размер и като такива следва да бъдат уважени изцяло.

Упълномощеният от подсъдимия защитник (адв. Т. И.) твърди че повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин, както по отношение на авторството на деянието, така и по отношение на вида и характера на причинените на пострадалия телесни увреди. Излага подробни съображения в тази насока. Моли подсъдимият да бъде признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК, да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Предвид на това, приема за неоснователни и недоказани приетите за съвместно разглеждане граждански искове, поради което счита, че същите следва да бъдат отхвърлени.

Подсъдимият А.И. П дава обяснения по обвинението. Не се признава за виновен.Твърди, че не е удрял пострадалия. Заявява, че е имал конфликт с пострадалия, който го обиждал. Твърди че С. бил станал и бил с вдигнати ръце, насочени към него (не сочи да е посегнал да го удари), на което реагирал, като се дръпнал една крачка назад и заедно с това бил опънал лявата си ръка към пострадалия. Заявява, че при това е имало контакт на ръката му с рамото на С., но твърди, че не му е нанасял удар. Сочи, че към този момент лявата му ръка била бинтована, поради претърпян през месец декември инцидент при което с бил срязал палеца и показалеца на лявата си ръка в областта на втората фаланга. Твърди, че в резултат на този инцидент, към момента на деянието, не е можел да си сгъва пръстите на ръката, както и че е бинтовал същата за да може да я защити от нараняване. Обяснява, че непосредствено след соченото от него съприкосновение между двамата, С. бил паднал напред, като си ударил, в стоящата пред него, на земята, обърната, с дъното нагоре, пластмасова касетка от бира. При това подсъдимият заявява, че според него, пострадалият е бил употребил алкохол, а той самия бил изпил две бири. Твърди, че по - рано, през деня, бил ходил да помага на свои познати, да си приберат дървата, но заявява, че при изпълнение на работата бил използвал единствено дясната си ръка. На следващо място подсъдимият излага твърдения за осъществено психическо въздействие, както и опити за физическо въздействие върху него, което да е било осъществено от страна на близки роднини на пострадалия, за които бил уведомил органите на МВР. Моли, да бъде признат за не виновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият А.И.П. е роден на ***г***. Същият е български гражданин, със средно образование, безработен, неженен, неосъждан. Живее в гр. Д.

На 03.03.2017г., следобед, П. отишъл до хранителен магазин, който се намирал в гр. Д на ул. „Х.Б" № ******. На пейка, поставена пред магазина били седнали свидетелите К.И.К., Б.Л.Б. и П.Н.П. (баща на приятелката му). Подсъдимият си купил бутилка бира от магазина и отишъл навън при останалите свидетели. Седнал срещу стоящите на пейката свидетели Б. Б. и П. П., на една, обърната с дъното нагоре, пластмасова касетка от бира. До него от ляво, на такава касетка бил седнал и св. Кр. К.. Групичката разговаряла помежду си, като слушали музика от донесена от подсъдимия радио - тонколона и всеки един от тях употребявал алкохолни напитки, закупени от близкия магазин. Музиката звучала силно, като на няколко пъти собственикът на магазина - свидетелят М.И.М., правил забележка на П. да я намали. П. изпълнявал исксането на свидетеля, но в последствие отново я усилвал. По време на престоя си пред магазина П. консумирал само бира, като изпил 2-3 бири.

Около 19.40 ч. в магазина дошли С.И.С. и свидетелят А.И.П.. През деня двамата монтирали кухненско обзавеждане в дома на С.. След като приключили работа двамата отишли до магазина, където пострадалият раздребнил пари и платил на П. за извършената работа. При това, решили да се почерпят и да изпият по едно питие. С. купил за себе си чаша бяло вино, а за Подов - бира. След това излезли пред магазина и отишли при седналите на пейката свидетели, като пострадалият седнал в края на пейката точно срещу П., а П. останал црав до него. До този момент П. и С. не се познавали, и по делото не са събрани доказателства двамата да са имали конфликт или да са били в лоши отношения. Между лицата в така формираната гупа се провеждали  различни разговори, като при това и подсъдимия С. провели такъв, при който гражданския ищец попитал П., на кого е син. Последният изразил отрицателно отношение към тях, от което се разбрало, че били скарани. С това разговорът им приключил. Скоро след това и без конкретна причина, подсъдимият си внушил, че С. го "гледал накриво" (св. А. П., лист. 37 от съд. производство). По делото се установява, че лявото око на пострадалия е изкуствено и той не вижда с него. Непосредствено след това П., без да казва нищо, се надигнал от касата, на която бил седнал, пресегнал се напред и ударил, силно С. с юмрук в лицето. Подсъдимият нанесъл удара с лявата си ръка, в дясната лицева половина на пострадалия, в областта под дясното око. От удара С. се свлякъл от пейката, напред, на колене и навел глава. Свидетелят П.

МОТИВИ към Присъда № 31 по НОХД № 1686 по описа за 2017г. на ВТР, лист 2.

 

П. скочил от цейката и хванал П., за да не удари, повторно, С., а св.  А.П. помогнал на пострадалия да се изправи и да седне на пейката. При това свидетеля го запитал  ".....защо удари С. и той ми отговори, защото ме гледа накриво..." Свидетелите не възприели, към този момент, наличие на видими наранявания по пострадалия, който непосредствено след това станал, тръгнал и се прибрал в жилището си , което се намирало в близост.

След като С. се прибрал в дома си съпругата му - свидетелката Е.Д.С., забелязала, че коленете на анцуга му са прашни и зацапани, поради което го попитала какво му се е случило. Той и разказал за развилия се инцидент, при което и споменал, че го бил ударило едно моче, което тя не познавала. Дясната му буза била зачервена, но не била подута. По-късно вечерта започнало да се зачервява дясното му око. На сутринта цялото му лице било подуто и отекло и не можел да си отвори дясното око. Съпругата му направила компрес, от който отокът спаднал малко, което му позволило да си отвори окото. През целия ден (04.03.17г.), С. не ставал от леглото, тъй като не се чувствал добре, не ядял и изпитвал болки в лицето. Свидетелката Е.С. настояла да отидат на лекар, но пострадалият отказал и й казал, че щял да се оправи. Освен това я помолил да не казва на дъщеря им, която живеела със семейството си на долния етаж, за да не я тревожи. В хода на разговора им С. обяснил на жена си, че бил ударен от подсъдимия, както и че момчето било казало, че го бил  гледал лошо. През следващите два дни пострадалият продължил да не се чувства добре, виело му се свят, като болките в лицето продължили, и той не искал да става от леглото. При това лицето му посиняло, а после станало лилаво. Тъй като се притеснявала за състоянието на съпруга си, на 06.03.2017г., Е.С. разказала на дъщеря им Р.С. - К. за случилото се и я помолила да убеди баща си да отиде на лекар. Р.С. - К., веднага, се качила при баща си (семейството и живее на етажа от къщата, стоящ под този на гражданския ищец) и видяла, че цялото му лице било подуто и с огромен кръвоизлив и цялото му дясно око било червено и клепачът му отгоре бил  подут. С.С. разказал на дъщеря си за случилото се, при което и споделил, че бил ударен от подсъдимия и че според него това било защото според подсъдимия, С. го гледал лошо. При това и споделил, че не се чувства добре и че е започнала да го боли главата, а когато се навеждал, му се виел свят и усещал, се сякаш нещо го дърпа надясно. Тя поискала да го закара веднага в болницата, но той казал, че иска да изчака още един ден, за да види дали ще се подобри. Дъщеря му се съгласила, но споделила със съпруга си - свидетелят Р.К., и след като разпитали в града и разбрали къде живее П., отишли до дома му, за да разговарят с него и да, разберат защо е ударил С.. Когато отишли, П. не бил в дома си. Обяснили на майка му защо го търсят и тя им казала, че се е свързала с него по телефона и той е казал да го изчакат. След няколко минути П. дошъл заедно със свидетеля П.П. с автомобил управляван  от П.. Р.К. го попитал защо е ударил С., а П. отговорил, че го е ударил само един път, защото го гледал лошо и защото бил казал нещо за баща му. П.П. също заявил пред тях, че П. ударил С. само веднъж, след което той ги разтървал. При това по време на разговорът си с подсъдимия св. Р. С. и Р. К. не са възприели Пазпазов да е бил с превързана лява ръка.

На следващия ден (07.03.2017г.), С.С. не се чувствал добре, дъщеря му го завела на лекар. Първо бил прегледан от съдебния лекар д-р Данаил Гайдарскй, който издал Съдебномедицинско удостоверение № А-37/2017 г. и ги насочил към невролог. Докато чакали за преглед от невролог в медицински център „Аркус" гр. В Т на пострадалия му прилошало и повърнал. Веднага го закарали в спешното отделение на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов" гр. В Т и бил настанен по спешност на лечение в неврохирургичното отделение. Била поставена окончателна диагноза Дифузна травма на главния мозък, без открита вътречерепна травма, и придружаващи заболявания: Счупване на костите на скулите й долната челюст, закрито. Счупване на долната челюст, закрито. Травма на окото и очната ябълка. На 20.03.2017г. С. бил изписан от болницата за продължаване на възстановяването му в домашни условия. При това с болничен лист № Е20178358364 изд. от МОБАЛ Д-р Ст. Черкезов, гр. В. Т му бил определен 30 дни режим на лечение, при домашни условия, и му било предписано медикаментозно лечение. Същото според гражданския ищец било продължило пет месеца, за който период, по делото не се събраха обективни данни. Не се събраха и такива за конкретно предписаните на пострадалия медикаменти, както и за срок, през който същите са ползвани. В тази връзка, не се доказа твърдението на гражданския ищец за продължителен прием на медикаменти и към настойщия момент.

По време на проведеното болнично лечение за С. полагали непосредствени грижи неговата съпруга и дъщеря, тъй като имал проблеми с запазване на равновесие при придвижване и обслужване на непосредствените си физиологически нужди, свързани с тоалет, хранене. След изписването си от болничното заведение, състоянието му било подобрено, като той можел, сам да обслужва физиологичните си нужди, но продължителен период от време не излизал от дома си, тъй като изпитвал страх да напуска дома си.

След процесния инцидент и след приключване на провежданото лечение, С.С. не се върнал на работа. По делото не са събрани обективни данни, като няма и твърдения в тази насока от страните, за наличие на причинна връзка между процесното деяние, причинените травматични увреди, продължителността на лечението с обстоятелството, че пострадалият е останал без работа.

След този период по делото не са събрани доказателства за провеждано лечение, прием на медикаменти или извършвана рехабилитация на С.С.. По делото са приобщени като доказателства заверени копия на медицинската документация относно проведеното му лечение (л. 59  - 75 от ДП).

От заключението на изготвената съдебно – медицинска експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство, което съдът възприе като обективно и безпристрастно, се установява, че С.С. е получил закрито счупване на горна челюст вдясно, на дясна скулна кост и на дясната рамо на долната челюст, мозъчно сътресение, протекло със зашеметяване, обърканост, главоболие, световъртеж, гадене с повръщане, оток и кръвонасядане на дясната лицева половина, кръвонасядане на клепачите на дясното око, подлигавичен кръвоизлив в булба дясната очница с пълно затваряне на очната цепка в резултат на отока на клепачите. Вещото лице е заключило, че описаните травми са в резултат от силен удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто е и човешкият юмрук, с концентрация на силата в областта на дясната скула и дясното рамо на долната челюст, и отговарят да са получени по начина, съобщен от пострадалия. На следващо място експертът приема, че характерът на счупванията и фактът, че се намират в една близка анатомична област, липсата на охлузвания по скулата и ръба на дясната очница, изключват възможността травмите да са в резултат от падане и удар на главата в земята. Въз основа на събраните доказателства, вещото лице е заключило, че счупването на горна челюст и скулна кост от една страна и счупването на долна челюст от друга страна в съвкупност и поотделно е причинило на С. трайно затруднение в дъвченето и говора за срок около 2 месеца. При това е преценено, че описаните увреждания на здравето по своята медико-биологична характеристика представляват средна телесна повреда чл. 129, ал. 2, предл. 3, алт. 1, вр. ал. 1 от НК. На следващо място вещото леце е посочило, че мозъчното сътресение и отока на клепачите на дясно око със затваряне на очната цепка е причинило разстройство на здравето, неопасно за живота, за около 20 дни, като тези увреждания по своята медико-биологична характеристика представлявали лека телесна повреда по чл, 130, ал. 1 от НК. Заключено е, че останалите травми са причинили болки

МОТИВИ към Присъда № 31 по НОХД № 1686 по описа за 2017г. на ВТР, лист 3.

 

и страдания за около 15 дни и представляват лека телесна повреда по чл, 130, ад. 2 от НК.

В съдебно заседание д-р Г. заявявя, че поддържа изцяло изготвената и представена екзпертиза. При това на поставени, от страна на защитника за подсъдимия, въпроси за възможно получаване на процесните травматични увреди от падане и удар в твърд предмет (пластмасова каса от бира) експертът сочи, че евентуален ударил в ръба на касата с този инцнтензитет, който позловява на бъде счупена подлежаща кост от една страна би довело до контузия на кожата / охузна рана или разкъсване /, а удар в самия ръб на касата е нямало да доведе до счупване едновременно нагоре и надолу. Еспрертът  заявява, че действие на предмет с изразен ръб има доста по различен начин от този описан и посочен от подстрадалия. При това и характерът на удрящата повърхност била различна. Заключено е, че самия факт, че при падане тялато има инерционен ефект, е щял да доведе до охлузване, независимо от положението на касата.

На следващо място експертът заяви, че е възможно при удар, с дясна ръка, при определено положение на двамата един спрямо друг, да се получи същия резултат и в частност - фронтално положение със съвсем малко завъртане на лицето или леко изместване на тялото в страни и удар с дясна ръка. Вещото лице сочи, че когато се говори за човешки юмрук, той има части- фронтална част, ръбовете междуфалангиалните стави, при достатъчен удар те могат да чупят кости и да доведат до много сериозни нараняване. При страничен удар с повърхност- палец показалец също е възможно да се получи сериозен удар, може да действа и палец, показалец, той има опредЕ.повърхност и отговаря на този механизъм. Ударът е бил в областта засягаща външния ръб на скулата и рамото на долната челюст. Фронта на юмрука е около 7-8 см., който напълно покрива анатомичната зона. При удар във вътрешната част на скулата нямаше да се получат такива наранявания. Конкретно очницата и скулата щяха да бъдат засегжнати ностни кости в дясно, но нямаша де бъде счупена долната челюст. При това въз основа на зададените от страните въпроси, вещото лице заключава, че на практика е възможно от два удара на едно и също място да се получи нараняване. Но това пак зависело от инерционния момент и при това с голяма вероятност е щяло да има охлузна рана, защото интензитета на удара е силен за да се чупят костите. За да няма рана било показателно че твърдия предмет е такъв, какъвто е човешкия юмрук, който имал елемент на еластична компонента на него.

От заключението на изготвената съдебно – психиатрична експертиза, неоспорена от страните и приета като доказателство, което съдът възприе като обективно и безпристрастно, се установява, че подсъдимият не страда от душевна болест, умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието или зависимост към упойващи вещества. вещото лице е заключило, че П. е извършил деянието в състояние на обикновено алкохолно опиване. Психическото му състояние към момента на деянието се е характеризирало с понижен самоконтрол вследствие на употребен алкохол, но въпреки това той е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, както и да дава достоверни обяснения за тях.

По делото с Входящ № 22270 от 1.12.2017г. са депозирани и приобщени като доказателства материалите съдържащи се полицейска проверка (№173900-4642-41/2017г. на РУ- В. търново) и прокурорска такава (№ 660/2017г. на ВТРП) образувани във връзка с подаден от А.И.П. сигнал за извършено срещу него престъпление. От съдържанието на приложеното постановление на ВТРП от 11.04.17г., с което е отказано образуване на ДП се констатира, че в хода на проверката било установено, че на 03.03.17г. бли възникнал скандал и сбиване между подсъдимия и С С., при което П. бил счупил челюстта на последния. По този повод, на 09.03.17г., според данни изложени от П., в депозирано на 09.03.17г. заявление до РУ - В. Търново, по телефона му се бил обадил непознат, който се представил за Камен С., който му отправил заплахи. От съдържанието на приложената към преписката справка от 16.03. 17г., изготвена от полицейски инспектор С. С., се установява, че полицейският служител, при изпълнение на задълженията си, е снел обяснения от подсъдимия, който му е заявил, че на 03.03.17г. бил възникнал скандал между него и С.С. и при скандала, той бил нанесъл един удар в лицето на С., в резултат на който му бил счупил челюстта. Посочените обстоятелства се потвърдждават и от показанията на полицейския служител, които същият е дал в хода на съдебното следствие по делото.     

По делото са приобщени като доказателства заверени преписи от материалите съдържащи се медицинска документация (Входящ № 22977 от 12.12.2017г. от отделение по ортопедия и травматология при МОБАЛ д-р Стефан Черкезов гр.В.Т л. 80 -110 от съд. производство) находящи се в медицинското заведение и изготвени във връзка с проведеното на А.И.П. с ЕГН ********** лечение, в периода 19.12.2016 година – 21.12.2016 година. От съдържанието на същите и в частност от издадената спрямо подсъдимия Епикриза се установява, че П. е постъпил на лечение в болничното заведение на 19.12.16г., като е бил изписан на 21.12.16г. с окончателна диагноза - Травма на екзесторен мускул и сухожилие на друг пръст на ниво китка и длан. В съдържанието и  е отразено проведено на 19.12.16г.  оперативно лечение (ОП - 133), при което е осъществена тендорафия, анестезия - локална, щателно почистване на оперативното поле; направено било ПХО на раната и се зашило екстензорното сухожилие, послоен шев. Била поставена стерилна превръзкса и воларна гипсова лонгета. При това е посочено (изход от заболяването), че е преминал гладък следоперативен период. Опетивната рана зараствала първично и се изписва с подобрения. Отразено е насрочване на контролни прегледи на 30.12.16г. и на 20.01.17г. ; както и сваляне на конците на оперираната рана в период от 12-14 дни, както и носене на гипсовата имобилизация в период от 15 дни.    

След този период (21.12.16г.) по делото не са събрани доказателства за провеждано лечение, прием на медикаменти или извършвана рехабилитация на подсъдимия. Такива данни не се сочат и от П. в дадените от него обяснения, в хода на съдебното следствие.

Подсъдимият обективира твърдение, според което, към момента на извършване на процесното деяние е бил с превързани два пръста на лявата ръка, което е бил направил за да ги запази от студеното време.

Данни в подкрепа на това твърдение се съдържат и в показанията на св. А. А. и св. С. С. и в допълнителните показания, дадени от свидетелите Б. Б. и П. П. при проведеният им допълнителен разпит.

Съдът възприема като недостоверно и лишено от опора в обективните факти по делото твърдението на подсъдимия, че към момента на извършване на процесното деяние е бил с превързани два пръста на лявата ръка поради налично нараняване на ръката в тази област, непозволяващо му да нанесе удар с тази ръка в областта на лицето на С.С..

На първо място твърдението за наличие на бинтова превръзка на ръката на подсъдимия противоречат на данните изложени от св. С. и П., които са учестници в процесния инцидент, като първият свидетел е пострадал, а вторият такъв - пряк свидетел очевидец. Двамата по категоричен  начин  заявяват, че към момента на деянието подсъдимият не е бил с бинтована или гипсирана ръка. При това показанията на пострадалото лице съдът кредитира във връзка с пряката му заинтересованост от изхода на делото, но същите корекспондират като се допълват с тези на св. П.. Този свидетел, който се явява външно за страните лице и по делото липсват каквито и да е било данни за някаква негова пристрастност към страните или интерес от неговия развой и решаване .

 

 

МОТИВИ към Присъда № 31 по НОХД № 1686 по описа за 2017г. на ВТР, лист 4.

 

При това съдът не кредитира показанията на св. К. К., и М. М. доколкото свидетелите сочат, че нямат спомен за конкретните факти в процесната вечер.

Съдът не дава вяра и на показанията на св. Б. Б., в които заявява, че "мисля лявата. Лявата му ръка беше бинтована.... нямам точен спомен". Посочената неувереност, несигурност и вероятност при боравенето с фактите в наведеното твръдение препятстват съда да възприеме тези показания. Довод в тази насока е и обстоятелството, че такива твърдения не се въвеждат от свидетеля в извършения в хода на съдебното следствие, по делото, разпит на свидетеля, както и липсата на такива твръдения в приобщените, по реда на чл. 281, ал. 4, вр.  с ал. 1, т . 1 от НПК показания, депозинари на л. 38 от ДП.

Съдът не кредитира и изложените данни от св. П. П. при проведения на свидетеля допълнителен разпит. В тези показания П. излага обстоятелства касателни нараняване на подсъдимия, стоящо в значителен период преди процесното деяние. От друга страна сочените от свидетеля факти за наличие на превръзка на ръката не се индивидуализират към момента на извършване на деянието, за което П. е подсъдим, а се излагат абстракно във времето  за периода от месец декември 2016г. до месец март 2017г.   

Поради непривъвързаност на фактите към момента на извършване на деянието, съдът не кредитира и показанията на св. и Р. К., Р. С. - К., А. А. и св. С. С.. Свидетелите не са преки очевидци на възникналия между пострадалия и подсъдимия инцидент, а въдприятията им за наличие или липса на превръзка на неговата лява ръка касаят време - стоящо преди (св. Р. К.) и след процесното събитие (четиримата свидетели).  

На следващо място съдът не дава вяра на твърденията на подсъдимия в частта, в която същият заявява, че поради нараняването на лявата му ръка, към 03.03.17г., раната му не е била заздравяла и към този момент, същият е имал ограничение в движението на ръката, при свиване, което не му е позволявало да я свие в юмрук и да нанесе удар с нея в областта на лицето на пострадалия.  

Тези твърдения противоречат на първо място с дадените от самия подсъдим обяснения, в които той заявява, че е опънал напред лявата си ръка, за да се предпази от пострадалия, който според П. посегнал да го удари.

Данни за такова ставане и присягане от страна на С. се съдържат единствено в тези изолирани твръдения, които не се подкрепят от паказанията на останалите свидетели очевидци. При това св. С. и П. сочат, че към момента на нанасянето на удар от страна на подсъдимия, пострадалият е бил в седнало положение на пейката, а П. се е изправил, пресегнал напред и ударил, в областта на лицето, гражданския ищец.

Самият подсъдим, както в хода на досъдебното производство, така по реда на съдебното следствие по делото, заявява, че е посегнал с лявата ръка към пострадалия, но според  него е имало съприкосновение между нея и рамото на С..

В тази насока - за реализиран удар с ръка са твърденията на подсъдимия, изложени пред св. Р.К. и Р.К., пред които П. е посочил, на 07.03.17г., че е ударил пострадалия. Такива данни, подсъдимият е изложил и пред полицейсткия служител С. С..

Подкрепящи горния извод са и показанията на св. П.  П., дадени в хода на съдебното следствие, в които свидетеля заявява, че подсъдимият е посегнал и закачил пострадалия с лявата си ръка, след което С. бил паднал, като бил залитнал.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля в частта, в която свидетелят твръди, че С.С. бил почерпен (повлиян) от алкохол станал и залитнал.

В тази част, касателна данни за употреба на алкохол, която да е довела до повлияването му не се подкрепят от събраните по делото гласни доказателства (св. С. С., А.П., Е. С., М. М.), които сочат, че през деня пострадалият не е употребявал алкохол, а единствено, непосредствено, преди инцидента си е закупил чаша бяло вино, която същият не бил изпил . 

Поради противоречие в показания на свидетеля с тези на св. С. С., А П., К. К., съдът не кредитира и изнесените от св. данни, според които пострадалият се е изправил, прав, преди подсъдимия да му нанесе удар с ръка. 

На следващо място в подкрепа на направения от съда извод за това, че подсъдимия е ударил с ръка пострадалия са и показанията н св. К. К., които по косвен път, но разгледани в съвкупност с останалите доказателства по делото, от които се допълват, потвържават обстоятелство, че подсъдимият е автор на процесното деяние. Свидетелят заявява, че не е видял самия удар, но непосредствено след това е разбрал, че подсъдимият е ударил пострадалия, като при това свидетелят сочи, че дори е направил забележка на П. "Тогава ми стана ясно, че  А. е ударил С., даже му казах "не ти отива да удряш по - възрастен  човек""

Обсъждайки твръденията на посдсъдимия според които полученото от него наряняване на лявата лръка на 19.12.16г. не е било отшумяло и зараснало съдът приема, че същото не е доказано. Както съдът посочи по - горе, от събраните по делото доказателства не се установи след престоя на П. в болничното заведение (изписан на  21.12.16г.), той да е провеждал допълнително лечение, прием на медикаменти или извършвана рехабилитация. Няма данни за настъпили усложнения, като в обратна насока са съдържащите се такива в приложената по делото епикриза, от съдържанието, на което се установява, гладко протичащ след оперативен период, първично зарастване на раната и изписване на пациента с подобрение.

В тази връзка наведените твърдения от страна на подсъдимия, че и към момента на деянието и към този на разгледане на делото пред настояшщия състав е с ограничени възможнжостти за свиване на пръстите на палеца и показалеца на лявата ръка. Както съдът посочи по - горе обективни данни за това се сържат единствено в твърденията на подсъдимия, като същите не се подкрепят от събрани по делото писмени доказателства. Свидетелски показания също не допринасят за изясняване на това обстоятелство, доколкото данните изложени от свидетелите по делото не съдържат конкретни обстоятелства за твърдяната невъзможност, към момента на извършване на деянието. Фактът на извършване на процесното престъпление стои значително във времето и след срока на провеждане на лечение на подсъдимия, съобразно предписаното и отразеното в епикризата такова. Тези обстоятелства и при липса на данни за влошено състаяние, рецидив или забавяне на лечението обективират извод за неговото успешно приключване още през месец януари 2017г. Довод в тази насока са събраните данни, според които подсъдимият, в периода непосредствено след деянието, успешно си служел с ръката като е управлявал МПС, прибирал дърва и осъществявал др. дейностти свързани с ползване на лявата си ръка.   

В тази връзка стоящо извън житейстката логика и вродените инстинкти за самосъхранение е твърдението на подсъдимия, според което ръката му била все още наранена и той я е бинтовал за да я запази, е обстоятелството, че същият е посегнал за да се защити от "нападение на пострадалия". Евентуално нападение при хипотетично възприемане на наведената от него версия, която, съдът по категоричен начин, не възприема, съобразно изложените по - горе съображения.  

В насока на опровергаване на твърденията на П. е обстоятелството, че същият завяви в съдебно заседание, че преди инцидента е ходил да помага на свои близки да им се приберат докарани дърва. На следващо място и отново в подкрепа на възприетата от съда линия за невъзприемане на тези твърдения на подсъдимия е и обстоятелството, сочено от св. Р.К. и Р.К., че при срещата им на 07.03.17г., П. е пристигнал със св. П. с л. а управляван от подсъдимия, което обективира

МОТИВИ към Присъда № 31 по НОХД № 1686 по описа за 2017г. на ВТР, лист 5.

 

извод, на извършване на усилия изискващи използване на лявата ръка свързани с  действията по управление на превозното средство.  

На последно място самият механизъм на получаване на увредите, съобразно заключението на възприетата от съда съдебно медицинска експертиза, изключват като механизъм на причиняване и на проявление на медико биологични признаци, възможност, процесните увреди на пострадалото лице, да бъдат получени по начин сочен от П., а именно падане напред, в следствие на залитане и удар в стоящата между С.С. и П., обърната с дъното наговре, пластмасова касетка от бира.

В тази част обясненията на подсъдимия противоречат на данните описани по - горе, както и на установения по делото механизъм на причиняване на телесната повреда, съгласно заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза -изразяващ се в силен удар с твърд тъп предмет с ограничена повърхност, какъвто е и човешкият юмрук, с концентрация на силата в областта на дясната скула и дясното рамо на долната челюст. На следващо място експертът приема, че характерът на счупванията и фактът, че се намират в една близка анатомична област, липсата на охлузвания по скулата и ръба на дясната очница, изключват възможността травмите да са в резултат от падане и удар на главата в земята, или в сочения от подсъдимия предмет. Така възприетия механизъм изключва сочения от подсъдимя такъв, а именно падане назад при дръпване на пострадалия от него, без какъвто и да е удар от негова страна.

При това като механизъм на получаване телесните увреди вещото лице сочи на възможност същите да бъдат нанесени и с удар, осъществен с дясната ръка от подсъдимия, което следва да бъде предпоставено от определено положение на двамата един спрямо друг, и в частност - фронтално положение със съвсем малко завъртане на лицето или леко изместване на тялото в страни и удар с дясна ръка. В действителност, въз основа на доказателствата по делото съдът прие, че подсъдимият е нанесъл удар с лява лъка. Изложените обстоятелства за тази налична възможност, при установен факт на нанасяне на удар с ръка от страна на подсъдимия, води до неоснователност на наведеното от защитата твърдение за недоказване на факта на извършване на деянието, предпоставен според подсъдимия, от противоречивите данни, изложени от пострадалия в тази насока (сочи първо лява ръка, а в последствие твърди - дясна ръка).

Горната фактическа обстановка се установи от показанията на разпитаните свидетели; от заключенията на приетите като доказателства и неоспорени от страните съдебно – медицинска експертиза и съдебно - психиатрично експертиза, както и от останалите, приложени към делото писмени доказателства, подробно описани по - горе.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият А.И.П. с деянието си, е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 129, ал. 2, предл. 3, алт. 1 вр. ал. 1 от НК.

От обективна страна, от доказателствата по делото се установява по безспорен и категоричен начин, че на 03.03.2017 г. в гр. Д, на ул. „Х.Б" № ******, П. е причинил на С.И.С.,***, средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на горната челюст в дясно, на дясната скулна кост и на дясното рамо на долната челюст, причинило поотделно и в съвкупност трайно затруднение в дъвченето и говора за срок около 2 месеца.

Деянието е осъществено чрез действие - чрез нанасяне на удар с юмрук с концентрация на силата в областта на дясната скула и дясното рамо на долната челюст.             В резултат на деянието на пострадалия са били причинени и други увреждания на здравето: мозъчно сътресение, оток на клепачите на дясно око, със затваряне на очната цепка, което е причинило разстройство на здравето, неопасно за живота, за около 20 дни, като тези увреждания по своята медико-биологична характеристика представляват лека телесна повреда съобразно разпоредбата на чл, 130, ал. 1 от НК. При това и с оглед на възприето, не оспорено от страните заключение на съдебно - медицинска експертиза, останалите травми са причинили на С. болки и страдания за около 15 дни, като същите следва да се характеризират като леки телесни повреди по чл, 130, ад. 2 от НК, и които се поглъщат от настъпилия по-тежкия престъпен резултат.

От обективна страна безспорно от свидетелските показания на пострадалия и на разпитаните по делото свидетели (подробно описани по - горе) могат да обосноват единствен и безспорен извод, че подсъдимия е автор на деянието. Няма процесуална пречка, установяването на деянието да се извършва и с косвени доказателства, стига те да са безпротиворечиви и в своята съвкупност да водят до единствено възможен извод. Обстоятелствата изложени от свидетелите, подкрепени от заключенията на експертизите по делото по отношение на вида и характера на телесните увреди, техния механизъм на причиняване и морфология, и от останалите приобщени по делото писмени доказателства, несъмнено съставляват верига от косвени доказателства, водещи именно до единствено възможният извод тук – че автор на деянието е подсъдимия. Същият осъществил изпълнителното деяние на престъпление по чл.129, ал. 2, пр. 3, алт. 1, вр. с ал.1 от НК като е въздействал върху организма на пострадалия така, че е предизвикал увреждане на здравето му, причинявайки му средна телесна повреда, езразяваща се в закрито счупване на горната челюст в дясно, на дясната скулна кост и на дясното рамо на долната челюст, причинило поотделно и в съвкупност трайно затруднение в дъвченето и говора за срок около 2 месеца. (П. № 3 от 79г. на пленума на ВС).

Доколкото посегателствата против здравето са типични резултатни увреждащи престъпления, е настъпил престъпният резултат. Налице е и причинна връзка, между извършеното от подсъдимия деяние, свързано с нанасяне на удар в областта под дясната очница, следствие от който е настъпил отрицателен резултат, свързан с причинената средна телесна повреда.

По делото липсват каквито и да било доказателства, а и не се претендира от страна на подсъдимия и защитника му, че П. е извършил деянието в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК и като такова да не е обещественоопасно.

Липсват и други данни същото да е извършено при наличие на обстоятелства изключващи наказателната му отговорност. П. е извършил деянието в състояние на обикновено алкохолно опиване. Психическото му състояние към момента на деянието се е характеризирало с понижен самоконтрол вследствие на употребен алкохол, но въпреки това той е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, както и да дава достоверни обяснения за тях.

От субективна страна, подсъдимия П. е действал виновно, при форма на вината - евентуален умисъл. Той съзнавал, че извършва действие /нанасяне на удар с юмрук в лицето/, годно да причини на пострадалия С. телесно увреждане, от вида на инкриминираното. Допускал общественоопасните последици от деянието си, без пряко да целял причиняването конкретно на такова телесно увреждане, но се съгласил с настъпването на този престъпен резултат, преследвайки основната си цел, а именно да нанесе удар на пострадалия.

Съдът не възприема наличие на основания, според които деянието да е извършено по непредпазливост. Такива данни не се съдържат в събраните по делото доказателства.

Безспорно в правната доктрина е, че телесната повреда може да бъде нанесена и по непредпазливост, в нейните две форми, а именно, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати. От друга страна, престъплението по чл.129, ал.1 от НК, може да бъде осъществено умишлено, както с пряк, така и с евентуален умисъл, съответно ако деецът

МОТИВИ към Присъда № 31 по НОХД № 1686 по описа за 2017г. на ВТР, лист 6.

 

е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал (целял) настъпването на същите или когато деецът, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал неговите общественоопасни последици, не е искал, но е допускал настъпването на същите и въпреки това не се въздържал, а извършил деянието. По този начин, той се е съгласил да настъпи и този резултат, стига целеният от него да настъпи.

В правната доктрина и последователната практика на ВС и ВКС, трайно и безпротиворечиво е възприето, че за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата, и други съпътстващи обстоятелства.

В настоящия случай е безспорно установено, че подсъдимият П., удряйки пострадалия с юмрук в лицето, е искал да му причини някаква телесна повреда. Дори да се приеме, че е целял лека такава, то като се има предвид обстановката, при която е действувал, а именно в непосредствена близост до пострадалия, с удар с лява ръка, свита в юмрук и насочена към лицето, по отношение на лице, спрямо което е възприел че е в нетрезво състояние (по твърдения на подсъдимия неподкрепени обективните  факти по делото), е допускал, че от този удар може да бъде причинено по-тежко увреждане на пострадалия, и въпреки това не се въздържал от представата за възможния по - тежък резултат и е нанесъл този удар. Това мотивира съда да изведен направения по – горе извод, че при причиняване на инкриминираната телесна повреда подсъдимият е действал с евентуален умисъл.

Причините за извършване на деянието съдът приема, че се коренят в незачитане на установения в страната правов ред и неприкосновеността на личността и нисък праг на раздразнение и волеви задръжки.

Обществената опасност на причинената средна телесна повреда съдът прецени като сравнително висока, доколкото са засегнати обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността, както и с оглед  на причинения  резултат.

Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като ниска, изхождайки от факта, че същият е неосъждан, добрите характеристични данни. Посочените обстоятелства съдът цени и като смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия.

За отегчаващи вината обстоятелства, съдът възприема, тежката степен на засягане на живота и здравето на пострадалия и сраднително дългия период на възстановяне. 

            Гореизложеното мотивира съда да наложи на подсъдимия А.И.П. наказание, което да бъде над предвидения в закона минимален размер, но и под средния такъв, а именно пет месеца лишаване от свобода.

            Като отчете, че наложеното на подсъдимия наказание е лишаване от свобода за срок от пет месеца лишаване от свобода, съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание, съдът приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на наложеното на А.П. наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

            Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще окаже предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.

            Размерът  на наложеното от съда наказание от пет вмесеца лишаване от свобода, изпълнението, на което е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години, предпоставя неприложимост на разпоредбите на чл. 67, ал. 3 от НК и постановяване на пробационни мерки спрямо подсъдимия, които да бъдат изпълнявани по време на изпитателния срок.

По гражданските искове:

По отношение на гражданския иск съдът намери, че е безспорно установено, че С.И.С. е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от причинената му от подсъдимия средна телесна повреда, които се явяват пряка и непосредствена последица от деянието. Безспорно, доколкото съдът призна подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал. 2, пр. 3, алт. 1, вр. ал.1 от НК, искът за претендирани неимуществени вреди, предявен от гражданският ищец против подсъдимия, се явява доказан по своето основание. Предвид изложеното от фактическа страна, съдът приема, че предявеният граждански иск за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. е допустим и основателен, по отношение на подсъдимия, но не в пълния му размер по следните съображения:

            Разпоредбата на чл.45 от ЗЗД свързва възможността да се търси репарация на претърпените вреди, когато те са резултат на противоправно поведение, виновно по смисъла на закона и е налице причинна връзка между виновното противоправно поведение и настъпилите вреди. В конкретния случай е налице фактическия състав на непозволеното увреждане. Подсъдимият е извършил деянието по отношение на пострадалия. Деянието е противоправно, като П. е нарушил общото правило да не вреди другиму. Нещо повече, същото е престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК. В следствие на противоправното деяние пострадалият е претърпял вреди. В тази насока свидетелските показания на пострадалия и на св. Е С., Р.К., Р.К., и изслушаните по делото СМЕ, които сочат, че нанесените телесни увреждания са довели до болки и страдания. Налице е и причинна връзка между противоправното поведение от страна на подсъдимия и вредоносния резултат-претърпените болки и страдания.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Ръководейки се от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, за да определи размера на дължимото обезщетение за причинените с престъплението неимуществени вреди, съдът отчете вида и характера на причинената на С. телесна повреда, продължителността на възстановителния процес, вида на лечението, както и настоящото състояние на пострадалия. Видно от показанията на св. Е. С. (съпруга) и Р. К. (дъщеря) непосредствено след хоспитализацията на пострадалия по време на престоя му в болничното заведение, както и в период от време по – голям от един месец. В болничното заведение С. е бил под преките грижи на близките си, тъй като не е можел да задоволява сам, непосредственото обслужване на ежедневните си фхизиологически нужди. След изписването му от болничното заведение, пострадалият е бил, отново, под грижите на близките си, но същият е бил в състояние да задоволява обичайните си жизнени и битови потребности. При това свидетелите заявяват, че след проведеното лечение пстрадалият се е чувствал несигурен, като известно време се страхувал  да напуска жилището си.

След този период по делото не са събрани доказателства за провеждано лечение, прием на медикаменти или извършвана рехабилитация на С.С..

Изложеното обективира извод, че е налице типичен с оглед на нанесената телесна увреда оздравителен процес, който не се характеризира със специфични особенности за провежане на лечение, срок за възстановяване, прием на медикаменти или осъществяването на специфични медицински манипулации, по отношение на соматичното възстановяване на лицето.

С оглед гореизложеното и съобразно посочената разпоредба съдът определи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000,00 (четири хиляди) лева за претърпените болки и страдания.

В останалата му част от уважения размер от 4 000 (четири хиляди) лв. до пълния предявен размер от 5 000 (пет хиляди) лв., съдът отхвърли иска на гражданския ищец като недоказан.

 

МОТИВИ към Присъда № 31 по НОХД № 1686 по описа за 2017г. на ВТР, лист 7.

 

По делото не е претендирано присъждане на лихва за забава върху присъдената сума, с оглед  на което такава не следва да бъде присъждана.

На следващо място съдът приема, че доколкото съдът призна подсъдимия за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал. 2, пр. 3, алт. 1, вр. ал.1 от НК, искът за претендирани имуществени вреди в размер от 200, 00 лв., предявен от гражданския ищец против подсъдимия, се явява доказан по своето основание. В хода на съдебното следствие по делото не се събраха доказателства за претърпени от С.С. имуществени вреди, настъпили в резултат на причинената му телесна повреда и в частност на направени разходи, свързани с осъществено лечение. 

Предвид изложеното съдът приема, че предявеният граждански иск за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 200,00 лв. е допустим и основателен, но не е доказан по своя размер, поради което съдът го отхвърли - изцяло.

В хода на съдебното следствие не се събраха доказателства за реализирани от гражданския ищец разноски, с оглед на което такива не следва да бъдат присъждани.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди А.И.П., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд гр. В. Търново, държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 400,00 (четиристотин) лв., направените по делото разноски в размер на 361,80 лв. (триста  шестдесет и един лева и 80 ст.), както и 5,00 (пет) лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………