Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Панагюрище,
27.04.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Панагюрският районен съд, в публично заседание на 20.04.2021 състав:
Председател: СНЕЖАНА
СТОЯНОВА
при секретаря Нонка Стоянова, като разгледа докладваното от районен съдия СТОЯНОВА АНД № 72/2021 год. по описа на Панагюрския
районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „П.А.Т.6.“
ЕООД, ***, ЕИК: *********, представлявано
от управителя Д.Л.Т. против НП № 13-002252 от 15.10.2020 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3
от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ на дружеството,
в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 800 ( хиляда
и осемстотин) лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се
свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, с
оглед на което се иска неговата отмяна. Възраженията са следните: лицето Г.П., за
което се твърдяло от АНО че било заверено да работи не било престирало труд към момента на
извършване на проверката, а се намирало на място в обекта на
дружеството-жалбоподател, за да изчака представляващия, с оглед сключване на
трудов договор и започване изпълнение по същия на следващия ден. Твърдят се
съществени процесуални нарушения, свързани с неясно посочване на датата на
извършване на нарушението, която била несъответна на събраните по АНП
доказателства. Твърди се също така, че АНО неправилно е квалифицирал деянието
като нарушение по чл. 62, ал.1 от КТ. Описанието
на нарушението отговаряло на квалификация по чл.61, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание за дружеството жалбоподател
се явява процесуален представител, който подържа жалбата и иска отмяна на
атакуваното НП.
В съдебно заседание ДИТ-Пазарджик се
представлява от ст.юриск.Ш., която оспорва жалбата и пледира НП да бъде
потвърдено.
Панагюрският
районен съд, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и след като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства
при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано
за това, че на 18.06.2020 година, в качеството си на работодател не е уредил
като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с Г.Х.П.
от град Панагюрище. Същият бил заварен да
работи в обект на дружеството, представляващ площадка за търговия с черни и
цветни метали, намиращ се в гр.Панагюрище, в момента в който сортирал метални
отпадъци. Нарушението било констатирано на 25.06.2020 г., при преглед на
фирмената документация на дружеството-жалбоподател, когато било установено, че
за лицето Г.П. няма сключен трудов договор в писмена форма.
Всичко това съставлявало нарушение по чл. 62, ал.1, във връзка с чл.1 ал.2 от КТ.
За констатираното нарушение бил съставен АУАН от св.Г.М. ***, въз основа на
който било издадено атакуваното НП. НП било изпратено на жалбоподателя на
адреса, посочен в търговския регистър като адрес за кореспонденция, откъдето
пратката се е върнала с отбелязване: непотърсена. При това положение АНО е
разпоредил изпращане на НП на адрес, посочен от представляващия жалбоподателя в
АУАН, откъдето пратката отново се е върнала като непотърсена. При това
положение АНО е приложил фикцията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН и с резолюция е
разпоредил НП да се счита връчено на 25.11.2020 г. Жалбата против НП е била
подадена в Районен съд – Пазарджик на 15.02.2021
г., като по твърдения на жалбоподателя, изложени в молба за възстановяване
на срока, същият бил научил за издаденото НП на 08.02.2021 г., когато получил имейл от НАП с информация за
нововъзникнали публични задължения на дружеството с изтекъл срок за доброволно
изпълнение. При това положение, тъй като по административно наказателната
преписка липсват доказателства за надлежно връчване на НП (на представляващия жалбоподателя или на друго
упълномощено лице) и отчитайки съдебната практика
на ВАС по въпроса съдът приема, че жалбата е подадена в срок, тъй като НП не е
било редовно връчено и АНО неправилно е приел за налична хипотезата на чл. 58,
ал.2 от ЗАНН, която изисква наличието на две кумулативни предпоставки, за да е
налице редовно връчване: лицето да не е намерено на адреса и новия адрес да не
е известен, които обстоятелства в настоящия случай не се подкрепят от
доказателствата по административно наказателната преписка. Мотиви в този смисъл
съдът е изложил в определение, държано в откритото съдебно заседание по повод
възражение на юриск. Ш. за просрочие на жалбата.
Разгледани по същество, възраженията в жалбата не са основателни.
От показанията на св. Г.М. *** се
установява, че на 18.06.2020 г. заедно с колежката си Т. извършили проверка в
обект на дружеството-жалбоподател, представляващ площадка за търговия с черни и
цветни метали, намиращ се в гр.Панагюрище на ул. „******“. По време на
проверката инспекторите заварили няколко лица, едни от които режели с ъглошлайф
метални отпадъци, а други ги сортирали. Едно от тези лица бил Г.Х.П., който сортирал
отпадъци. Бил облечен с работни дрехи, които били изцапани от естеството на
работата. Свидетелката М. помолила работниците, вкл. и Г.П. да преустановят
работата и да попълнят декларации. Г.П. попълнил декларацията си собственоръчно
като написал, че работи при жалбоподателя от три дни като общ работник с
работно време от 08,00 до 17,00 часа, почивни дни в събота и неделя и трудово
възнаграждение 20,00 лв. След като събрала декларациите св. М. връчила призовка
на управителя на дружеството-жалбоподател за явяване в ДИТ – Пазарджик на
25.06.2020 г. със задължение да представи относимата документация. След преглед
на същата св.М. установила, че за лицето Г.П. няма сключен трудов договор в
писмена форма. Управителят признал пред св. М., че действително с лицето не е
сключен трудов договор. Такъв не бил представен до съставяне на АУАН.
Представен е на по-късен етап като приложение към жалбата, като видно от
съдържанието му, същия е сключен на
18.06.2020 г. със задължение работника да постъпи на работа на 19.06.2020 г.
Този трудов договор не е регистриран в НАП, като по твърдение на жалбоподателя
причината за това била, че на следващия ден Г.П. не се е явил на работа, тъй
като се бил уплашил от проверката на инспекторите през предходния ден.
Съдът кредитира изцяло показанията на св.М., т.к. тя макар и служебно обвързана с
АНО, няма никакъв личен мотив
да изкривява фактите от обективната действителност и да уличава дружеството,
като му приписва нарушения, които не са били извършени.
В противоречие с показанията на св. М. се намират показанията на св. С.Д.,
разпитан по искане на жалбоподателя. Същият е работник при жалбоподателя и
твърди, че е присъствал на проверката, като Г.П. действително се е намирал на
място, но в стаята за почивка, като бил дошъл, за да търси работа. Управителят
обаче не бил там, поради което П. останал, за да го изчака и попита дали може
да го вземе на работа.
Съдът не дава варя на показанията на св.Д.. Същият е заинтересован от
изхода на делото свидетел, предвид обстоятелството, че е работник на
жалбоподателя. Освен това, показанията на този свидетел са в противоречие с
твърденията в жалбата, видно от които Г.П. се е намирал в обект на дружеството,
но не за да търси работа, а тъй като се бил уговорил с управителя да постъпи на
работа и го чакал, за да подпишат трудовия договор. Освен това, при проведената
очна ставка между св. Г.М. и св.С.Д., св.Д. уточни че е възможно П. да е бил
видян от инспекторката да сортира отпадъци, тъй като на място се намирал негов
познат, който предавал такива и било възможно П. да му е помагал при
сортирането. Тази част от показанията на св. Д. красноречиво показва, че той не
изнася факти от обективната действителност, тъй като сортирането е дейност,
която се върши от работниците, а не от предаващите отпадъци.
При това положение съдът намира за доказано до степен на несъмненост, че
уговорката между жалбоподателя „П.А.Т.6.“ ЕООД и Г.Х.П. за работата му на
обекта на жалбоподателя, представляващ площадка за търговия с черни и цветни
метали, намиращ се в гр.Панагюрище, представлява уговорка за предоставяне на
работна сила. Явно е, че представения едва с жалбата трудов договор, сключен на
същата дата и нерегистриран в НАП е документ, който е съставен впоследствие за
целите на административно наказателното производство. При това положение дружеството-жалбоподател
законосъобразно е санкционирано за нарушение на 62, ал.1, във връзка с чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда. Тук е мястото да се посочи неоснователността на
възражението, че нарушението не е правилно квалифицирано. Както описанието на
нарушението в АУАН и в НП, така и доказателствата по делото сочат, че Г.П. е
престирал труд на 18.06.2020 г. за жалбоподателя, след устна договорка помежду
им относно съществените елементи на трудовото правоотношение без сключен трудов
договор в писмена форма. При това положение нарушението е квалифицирано
правилно. Датата на нарушението е посочена съвсем ясно и това е датата, на
която лицето е заварено да престира труд, при което не съществува противоречие
между датата на нарушението и събраните по делото доказателства. Вярно е, че Г.П.
е посочил в попълнената от него декларация, че работи при жалбоподателя от три
дни, но нарушението е от категорията на т.нар. продължени, т.е. факт е било и
към датата на установяването му – 18.06.2020 г.
Съдът
счита, че при определяне размера на имуществената санкция АНО не се е съобразил
с изискванията на чл.27 от ЗАНН за нейната
индивидуализация.
Не
става ясно защо е била определена санкция в размер от 1800 лева, т.е. над минимума, при положение, че не са
изтъкнати никакви смекчаващи или отегчаващи обстоятелства. В случая доказателствата
по делото сочат, че Г.П. е работил съвсем кратко време без трудов договор. Преценявайки
това обстоятелство съдът намира, че наложената имуществена санкция следва да се
намали до минимума предвиден в закона, а именно в размер на 1500 лева, с което целите
на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН ще бъдат постигнати.
При този изход на делото, тъй като нарушението
е факт, в полза на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, към която структурно принадлежи ДИТ-Пазарджик
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя
на 80 лева, като взема предвид
фактическата и правна сложност на делото.
По горните
съображения, Панагюрският районен съд, след като извърши анализ на установените
обстоятелства на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ НП № 13-002252 от 15.10.2020 год. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик, с
което на „П.А.Т.6.“
ЕООД, ***, ЕИК: *********,
представлявано от управителя Д.Л.Т. на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал.3
от КТ и за нарушение на чл.62, ал.1
във връзка с чл.1, ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на
1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „П.А.Т.6.“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Д.Л.Т. ЕИК: *********, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ с код по БУЛСТАТ: *********, адрес: бул. „Княз
Александър Дондуков“ 3, 1000 Център, гр.София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 (осемдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пазарджишкия административен съд в 14 дневен
срок от съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: