МОТИВИ към присъда №10/03.07.2019год. по внохд.№159/2019год. на ОС-Перник
С присъда
№51/15.04.2019год., постановена по нох.дело №74/2019год., Р. районен съд е признал подсъдимия А.Д.Х.,
роден на ***г. в ***, постоянен адрес: ***, българин, български гражданин, с ***
образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********, ЗА НЕВИНОВЕН в
това, на 16.02.2019 година, около 04:00 часа, в ***, по ул. „***“, с посока на
движение от *** към ***, да е управлявал моторно превозно средство лек
автомобил, марка „Сеат“,
модел „Леон“, с рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.50 на хиляда,
установено по надлежен ред с Протокол за изготвена химическа експертиза № 52 от
***г. на НТЛ-ЕКД при ОД на МВР- гр. П.,
поради
което и го е ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.343б, ал.1 от НК.
Недоволен
от постановената присъда е останал представителят на Районна прокуратура гр.Р.,
който в срок е депозирал протест. В протеста се навеждат доводи, че присъдата е
незаконосъобразна и необоснована. Акцентира се върху това, че по делото е
безспорно доказано, че именно подсъдимият А.Х. е бил водач на МПС, както и това,
че същият е управлявал МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над
1,2 на хиляда, а именно1,5 на хиляда, което е установено по надлежния ред. Прави
се искане постановената от РС-Р. оправдателна присъда да бъде отменена, като въззвната инстанция да постанови нова такава с която да
признае подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение и да го осъди.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция
представителят на Окръжна прокуратура гр.Перник поддържа депозираният протест.
Защитниците
на подсъдимия – адв.Ч. и адв.П.
са изразили становище, че протестът е неоснователен, а постановената от РС-Р.
присъда е законосъобразна и обоснована, поради което следва да бъде потвърдена.
Развиват съображения, че процедурата по вземане на кръвната проба е сериозно
опорочена поради липса на подпис в протокола за медицинско изследване от
медицинското лице и неотбелязване чрез зачеркване каква е била иззетата проба -
от кръв или урина.
Пернишкият
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства с оглед на сочените
в протеста доводи и изцяло служебно по реда на чл.313 и чл.314 от НПК намери за
установено следното:
Служителите на РУ МВР Р. Р. С.
на длъжност *** и Г. Х. на длъжност *** били дежурни за времето, от
20,30 ч. на 15.02.2019 г., до 09,30 ч. на 16.02.2019 г. При извършване на обход
около 04.00 ч. на 16.02.2019 г. движейки се по ул.„***“ в *** двамата
забелязали лек автомобил „Сеат Леон, който се движел в посока към ***. Автомобилът
бил забелязан да тръгва от паркинга пред
клуб „***“. Служителите спрели въпросния
автомобил с използване на светлинен и звуков сигнал за извършване на проверка.
Спирането било извършено пред клуб „***“, малко след потеглянето на автомобила.
Свидетелите С. и Х. забелязали, че водачът на автомобила след спирането на
техния сигнал се прехвърлил на задната седалка от дясната страна. Полицейските
служители отишли при спреният за проверка
автомобил. В автомобила имало три момчета. Били поискани документите на
лицата в автомобила. Полицейските служители забелязали, че при прехвърлянето на
подсъдимия от шофьорското място на задната седалка едната му маратонка била
останала при педалите на автомобила и го попитали защо е с една маратонка, а
другата му е останала при педалите на автомобила. Тогава подсъдимият си признал че той бил водач на автомобила.
Служителите
установили, че водач на лекия автомобил „Сеат Леон”
бил подсъдимият А.Д.Х., а управляваният от него автомобил бил негова
собственост.
При проверката
подсъдимият Х. представил всички
документи – негови и на автомобила. Свидетелите Х. и С. установили, че водачът на автомобила има
силен мирис на алкохол. Свидетелят С. изпробвал Х. на място с техническо
средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с № ARDN 0098, който отчел
положителен резултат, а именно 1.60 промила. Свидетелят С. издал талон за
изследване с бланков № 0016518 на водача А. Х. и с колегата му го придружили до
ФСМП гр. Р., където в тяхно присъствие от дежурния екип му взели кръвна проба.
След това С. и Х. демонтирали регистрационните табели на автомобила и
съпроводили А.Х. до сградата на РУ.
При оформянето на протокол за медицинско изследване и вземане за
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози е отбелязано, че същият е съставен от д-р С. И.. В заключителната част
на протокола също е отбелязано в графата „провел изследването“ - д-р С. И., като след него е отбелязано нечетливо: м.с. М.Г.. Върху протокола липсва какъвто и да било подпис.
Видно
от протокола за проведената химическа
експертиза №52/***год. /л.18 от БП/ в кръвта на подсъдимия е установена
концентрация на алкохол 1.50 промила.
Обосновано
съдът не е дал вяра на показанията на
свидетелите Л. В. и В. С., в частта им в която твърдят, че подсъдимият се е намирал на
задната седалка, а друго лице – З. Р. е управлявало автомобила. Показанията им не кореспондират с показанията на полицейските служители - свидетелите
С. и Х., които непосредствено са възприели факта, че автомобилът е управляван
от подсъдимия, както и това, че същият се е прехвърлил вътре в автомобила,
заемайки позиция от шофьорската седалка на задната седалка. Свидетелите С. и Х.
единодушно твърдят, че при това прехвърлянето на подсъдимия на задната
седалка едната маратонка на подсъдимия е останала на шофьорското място и при проверката същият е
излязъл бос.
В тази част досежно
това, че именно подсъдимият е бил водач на управляваното МПС настоящата въззивна инстанция изцяло споделя изводите на
първостепенният съд.
РС-Р.
обаче е приел, че не е установено по несъмнен начин това, че водачът А.Х. е
управлявал процесното МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 на хиляда. За да обоснове този свой извод районният съд е приел,
че в случая грубо е нарушен редът за установяване на такава концентрация, който
е регламентиран в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози (загл. изм. - дв, бр. 81 от 2018 г.). Съдът
е приел, че липсата на подпис върху протокола за медицинското изследване, който
подпис следва да се постави от медицинския специалист по чл.12, ал.1 извършил
изследването води до невалидност на този протокол. Приел е също така, че от
същия протокол не става ясно каква е иззетата проба - дали е от кръв или е от
урина, тъй като в бланката това не е отбелязано чрез зачеркване на ненужното. Съдът
е приел, че протоколът за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози следва да бъде изключен от доказателствения
материал и в този смисъл липсват годни доказателства за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта по надлежния ред, което води до извода за
липса на осъществен състав на престъплението по чл.343б, ал.1 от НК.
Така
направените от първостепенния съд изводи настоящата въззивна
инстанция не споделя, поради което намира депозираният от РП-Р. протест за
основателен. Това е така поради следното:
На
първо място медицинското лице, което е провело медицинското изследване не е
орган на досъдебното производство и допуснатите от него нарушения изразяващи се
в липса на подпис върху протокола за медицинско изследване и незачеркване на
ненужното /в случая кръв или урина/ не е орган на досъдебното производство и
допуснатите от него нарушения не могат да бъдат възприети като допуснати на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения. Същественото за
правилното решаване на казуса е да се установи дали е взета кръв, дали тази кръв
е взета именно от подсъдимия и налице ли
е концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия 1,50 промила. Настоящият
съдебен състав намира, че тези обстоятелства са установени. Протоколът за
медицинско изследване е изготвен съгласно разпоредбата на чл.14, ал.2 от
Наредба №1/19.07.2017год. като в протокола, така и в талона за медицинско
изследване са залепени валидни стикери, като на последния лист от протокола са
записани номерата на стикерите, с които са запечатани пробите.
Видно от протокола за проведената химическа експертиза №52/***год. /л.18 от БП/
в кръвта на подсъдимия е установена концентрация на алкохол 1.50 промила, като
в самия протокол изрично е отбелязано, че опаковката на изследвания обект
отговаря на изискванията на Наредбата.
Допуснатите
от медицинското лице пропуски в протокола за медицинско изследване обаче не
създават съмнение нито за това от кое
лице произхожда кръвната проба, нито за годността на пробата, нито оставят
съмнение за манипулиране на съдържанието на кръвната проба.
По изложените съображения настоящата въззвна инсанция намери, че с деянието си подсъдимият А.Д.Х. е
осъществил от обективна и субективна страна фактическият състав на чл.343б,
ал.1 от НК, тъй като на 16.02.2019год., около 04,00часа в *** е управлявал МПС – лек автомобил марка „Сеат „, модел
„ Леон „ с рег №*** с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 на хиляда, а именно 1,50 на хиляда, установено по надлежния ред.
От
обективна страна деянието е извършено чрез управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта на 1,2 промила.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл като форма на вината,
тъй като подсъдимият е съзнавал че управлява МПС в пияно състояние, предвиждал
е опасните последици и ги е целял.
Причина за извършване на деянието е ниското правно съзнание у
подсъдимия.
Отегчаващи вината обстоятелства не са
налице.
Смекчаващо вината обстоятелства - младата
възраст на подсъдимия /21 години/.
Съдът след като призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение
отмени постановената от РС-Р. оправдателна присъда и на основание чл.336, ал.1,
т.2 от НПК постанови нова такава, с която призна подсъдимия за виновен и го
осъди.
При
решаване на въпросът за наказателната отговорност на подсъдимия настоящата въззивна
инстанция при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и като прецени
степента на обществената опасност на деянието при условията на чл.54 от НК
наложи на подсъдимия наказание от една година и три месеца „лишаване от
свобода“. Съдът като прецени, че за постигане на целите на специалната и
генералната превенция по чл.36 от НК не е наложително наказанието да бъде
изтърпяно ефективно, то при условията на чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението
на наказанието „лишаване от свобода„ с изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила. Съдът наложи на подсъдимия и кумулативно
предвиденото наказание „глоба„, чиито размер с оглед наличието на смекчаващо
вината обстоятелство определи в размер на 300 /триста/ лева.
На основание чл.343г, вр. чл.343б, ал.1, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът лиши подсъдимия от правото да управлява МПС за срок от една година и четири месеца,
като на основание чл.59, ал.4 от НПК приспадна от този срок времето през което
подсъдимият е бил лишен от това право по административен ред, считано от
16.02.2019год.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
възложи в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.
В този смисъл и водим от гореизложеното съдът постанови новата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.