РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Габрово, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело №
20244200500379 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.Н. като пълномощник на
„Сакмаркет“ЕООД срещу постановеното решение №37 от 07.06.2024г. по гр.д.№190/2023г.
на РС-Трявна, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск срещу ответника Г. Е. Г.
за заплащане на сумата от 3000лв. – получен аванс по договор за извършване на СМР и
сумата от 335,44лв. лихва върху главницата за периода от 31.10.2022г. до датата на
предявяване на иска, както и лихвата върху главницата от датата на предявяване на иска до
пълното изплащане.
В депозираната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното решение. Твърди се, че неправилно са ценени от съда събраните по делото
доказателства и са направени необосновани изводи на относимите към спора факти и
обстоятелства, като подробни доводи са изложени в сдем пункта .Твърди се, че е налице
хипотезата на чл.87, ал.2 ЗЗД. В процесния договор е фиксирана крайна дата за завършване
на определените и договорени СМР, не е предвидено удължаване на срока или възможност
за частично изпълнение на СМР. Очакваното от възложителя изпълнение е на целия обем
СМР и в посочения срок. Поради неизпънение от ответника на СМР в предвидения срок,
жалбоподателят е предприел действия по разваляне на договора и е поискал платения аванс
да се върне. Връщането е следствие от развалянето на договора. Не е осъществена
1
хипотезата на чл.87,ал.4 ЗЗД . Ответникът се е позовал на хипотезата на чл.268 ЗЗД, като
жалбоподателят не е имал намерение да се отказва от договора и това е видно от неговите
действия. Твърди се ,че ответникът не е положил никакви усилия да се свърже с
възложителя и да уреди отношенията си , като например му представи сметка за разходите и
доказателства за тяхното извършване. Излагат се доводи какви обстоятелства са установени
от събраните по делото доказателства и че показанията на съпругата на ответника не могат
да обосноват неговите твърдения относно действителното извършване на СМР. Твърди се,
че не е доказано твърдението на ответника, че е бил отстранен от обекта от възложителя,
което е било пречка да изпълни договора, както и на каква стойност е претенцията му за
направени разходи по договора за СМР. Прави се позоваване на показанията на св.Стоянов .
Поддържа се ,че искът е основателен . Ответникът не е изпълнил задължението си да
извърши договорените по видове и обем СМР и в предвидения за това срок, което обуславя
правната възможност за разваляне на договора. Следствие развалянето е правото да се иска
това, което е платено, като в случая това е аванса. Твърди се ,че е недоказано възражението
на ответника , че е изпълнил СМР и направил разходи на стойност ,която е стойността на
аванса. Оспорва се ,че е налице хипотезата на чл.268, ал.1 ЗЗД, тъй като жалбоподателят не е
заявявал ,че се отказва от договора. Сочи се ,че липсват доказателства за обема на
извършените от ответника СМР , стойността им , както и на видовете и стойността на
разходите, които е направил.
Претендира се за отмяна на обжалваното решение ,ведно със законните последици.
Ответникът е депозирал писмен отговор чрез пълномощника си ,в който оспорва
жалбата като неоснователна по съображения, подробно изложени в него.
Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, предвид на което е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е постановеното от РС-Трявна решение по гр.д.№190/2023г., с
което са отхвърлени предявените осъдителни искове от „Сакмаркет“ЕООД срещу
ответника Г. Е. Г. за връщане на сумата от 3000лв., представляваща получен аванс по
договор за извършване на СМР, ведно със законната лихва от предявяване на иска и за
заплащане на сумата от 335,44лв. като дължима лихва за периода 31.10.2022г. до датата на
предявяване на иска. За да отхвърли изцяло предявените искове, първоинстанционният съд е
приел, че ответникът е бил отстранен от обекта много преди предявяване на иска и няма
възможност да представи доказателства за състоянието, в което го е оставил , като към
момента състоянието на обекта е променено поради извършени от друг изпълнител
дейности. Тъй като е била оборена позицията на ищеца , че ответникът не е извършвал
никакви дейности в изпълнение на договора, съдът е приел,че същият не доказва
наличието на законови основания за връщането на платената авансово сума. Било доказано,
че ответникът е работил на обекта, изпълнил е определен обем от дейности , като не са
2
представени доказателства, че стойността им е по-ниска от платената от ищеца. Не се
установявали доказателства за евентуални несъответствия с изискванията на възложителя
при изпълнението на работата. Не се установили данни за виновно неизпълнение от страна
на ответника на негови задължения по договора, които да мотивират искането на
възложителя за прекратяване на същия.
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
Относно заявеното във въззивната жалба оспорване на на първоинстанционното
решение като неправилно, въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:
Съгласно изложените в исковата молба обстоятелства и заявен петитум , с нея са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Сакмаркет“ЕООД
срещу Г. Е. Г. за връщане на сумата от 3000лв., представляваща аванс за извършване на
СМР по договор, явяваща се неоснователно платена от ищеца, ведно със законната лихва от
предявяване на иска и за заплащане на сумата от 335,44лв. лихва за периода 31.10.2022г. до
датата на предявяване на иска – 12.10.2023г.
Претенцията за връщане от ответника на сумата от 3000лв. се основава на наведени
в исковата молба твърдения за валидно възникнало между страните по делото договорно
правоотношение по сключен на 17.07.2022г. договор за изпълнение на СМР, със срок до
30.10.2022г., по който ищецът е бил възложител, а ответникът изпълнител. По него ищецът е
изпълнил задължението си да заплати уговорената като аванс сума от 3000лв. Твърди се ,че
неизпълнението от ответника на договорените СМР е пълно. Изпратената от ищеца
нотариална покана за връщане на процесната сума е била връчена на майката на ответника,
със задължения да му я предаде. Ответникът не е върнал сумата, нито е направил опит да се
свърже с ищеца. Последният през 2023г. е изпратил отново на адреса в гр.Трявна две
уведомления за разваляне на договора и искане за връщане на платения без основание аванс,
като и двете пратки са върнати като неполучени от адресата.
Претенцията за заплащане на лихва от 335,44лв., се обосновава с твърдение за
дължимостта й от изтичане срока за изпълнение на СМР ,считано от 31.10.2022г./ следващия
ден след изтичането/ до дата на предявяване на иска.
Предявените от „Сакмаркет“ЕООД искови претенции намират правното си
основание в чл.55, ал.1 ЗЗД ,в хипотезата на получена на отпаднало основание сума от
3000лв. като авансово плащане по процесния договор , и чл.86 ЗЗД за претендираната лихва
от 335,44лв. от датата на забавата.
От ответника в писмения отговор на исковата молба с допълнението към него , е
заявено като възражение за недължимост на исковата сума от 3000лв. , че до него не е
достигнало волеизявлението на ищеца за разваляне на договора и че същия продължава да
действа, поради което не е доказано и отпадане на основанието за авансово плащане на
авансово получената сума. Навел е и твърдения, че е извършил определени СМР, описани в
отговора: в 7-те бани е извършил рязане на тръби към радиаторите; изкъртване на стара вар
3
от стените; сваляне на каси на врати; избиване на клекала от тоалетните ; пробиване на
отвори за канализация ; къртене на канали; лепене на полипропиленови тръби , за които е
направил разходи за наем на къртач, наемане и заплащане на работници за къртене на бетон
и изхвърляне на отпадъци около 40 чувала, купуване на чували за боклук и плащане на
камионче с вар - общо 1100лв. / 250лв. за наем, 800лв. заплащане на работници; 50лв. за
чували и камионче с вар/, както и разходи за бензин на лекия автомобил. Позовал се е и на
направен от възложителя три седмици след подписването на договора отказ ответникът да
бъде изпълнител , поради изразено недоволство пред него от темпа , с който се извършват
СМР. Това се сочи като причина, поради която ответникът е преустановил работа.
Недължимостта на исковата сума от 3000лв. обосновава и с твърдението ,че е осъществена
хипотезата на чл.258 от ЗЗД и че стойността на извършените по процесния договор от
изпълнителя СМР и разходи за тях възлиза на заплатената авансово сума, дори и в по-голям
размер.
Безспорно установено по делото е ,че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по сключен на 17.07.2022 г. писмен договор за СМР на
канцеларии в бившия завод л. . С него ответникът като изпълнител е поел задължение да
извърши описаните в договора СМР –завършването на 8 бр. бани с тоалетни на всеки етаж,
до ключ, с монтаж на уреди до ниво нормална експлоатация на санитарните помещения ;
свързване на баните с централното захранване; завършване на 8 бр. спални зад баните до
ниво подготовка за боя ; иззидване на 2 бр. врати и прекарване на ВиК между тях за бъдещи
кухненски плотове , като е уговорен срок за изпълнение 30.10.2022г. Договорената цена на
СМР е 15000лв., с авансово плащане на сумата от 3000лв. Същата е платена от възложителя
“САКМАРКЕТ” ЕООД на 20.07.2022г., удостоверено с представения по делото платежен
документ / л.9 от първоинстанционното дело/ .
За породените от процесния договор права и задължения за страните са приложими
разпоредбите на ЗЗД за договора за изработка.
От представените писмени доказателства се установява, че ищецът е отправил до
ответника нотариална покана/л.10 от първоинстанционното дело/ за връщане на сумата от
3000лв. в тридневен срок от връчването й, поради това ,че до момента не са предприети
никакви действия , свързани с поетите ангажименти за СМР, за които е плащането. Посочено
е ,че при неплащане ще потърси правата си по съдебен ред . Поканата е връчена на
05.11.2022г. на майката на адресата със задължение да му я предаде , удостоверено в
представената по делото разписка /л.11 от първоинстанционното дело/.През 2023г. ищецът е
изпратил до ответника още две покани за връщане на сумата от 3000лв. поради разваляне на
договора предвид пълното неизпълнение на СМР, изпратени чрез телепоща , като и за двете
е удостоверено ,че са непотърсени.
Не се твърди и не се установява ответникът да е върнал на ищеца исковата сума от
3000лв.
Спори се дали е осъществено основанието, на което ищецът се позовава за връщане на
авансово получената от ответника сума по процесния договор от 3000лв. - като недължимо
4
получена при отпаднало основание, с оглед изложените в исковата молба твърдения за
пълно неизпълнение от ответника на договорените СМР по процесния договор и
развалянето му от изпълнителя поради липсата на интерес от евентуално забавено
изпълнение, с което се обосновава искането за връщане от изпълнителя на полученото
авансово плащане.
Всяка от страните по процесното договорно правоотношение ,съгласно чл.63 ЗЗД
следва да изпълни задълженията си по него точно и добросъвестно ,с грижата на добър
стопанин .
От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е изправна страна по
процесния договор за СМР като е престирал авансово дължимата на изпълнителя сума от
3000лв. Не се установява в уговорения срок - 30.10.2022г. ответникът като изпълнител да е
извършил възложените му с договора СМР, предвид на което същият е неизправна страна
по договора .
Приетото от първоинстанционния съд, че изпълнителят е бил отстранен от обекта
преди изтичане срока на договора, не е наведено като твърдение в писмения отговор на
ответника на исковата молба, нито има такива данни по делото. Твърдението на ответника в
писмения отговор е, че е преустановил работа на обекта поради отказ на ищеца той да бъде
изпълнител, а не че възложителят е отказал да го допусне и е възпрепятствал възможността
да има достъп до обекта, поради което да е бил в невъзможност да изпълнява договорните си
задължения .С оглед на това не се установява недобросъвестно поведение на ищеца, което
да обосновава неизпълнение на поетите с договора задължения като възложител съгласно
изискванията на чл.63,ал.1 и ал.2 ЗЗД. Предвидената в чл.262,ал.1 ЗЗД възможност
поръчващият да проверява изпълнението ,ако не бъде упражнена, не съставлява
неизпълнение на договорно задължение на възложителя, което да го прави неизправна
страна по договора. Още повече, че в случая самият ответник е заявил, че ищецът е
извършвал наблюдение на обекта „гледал на камери“ . Не е доказано ищецът да не е оказал
необходимото съдействие на изпълнителя, като не се твърди и няма данни последният да е
отправял до ищеца предупреждение по чл.260, ал.1 ЗЗД. Необосновано
първоинстанционният съд е приел,че възложителят следва да дава указания на изпълнителя
за начина, по който следва да се извършват дейностите, тъй като ответникът като
изпълнител следва да положи дължимата грижа за организация на работата на обекта и да
предприеме необходимите действия за изпълнение на договорените СМР в съответствие с
изискванията на чл.63 ЗЗД, чл.261 ЗЗД и обичайната практика.
Няма доказателства преди изтичане на договора ищецът да е упражнил правото си по
чл.268 от ЗЗД на отказ от договора поради наличието на основателни причини. Тази
хипотеза визира специален случай на прекратяване на договора в хода на изпълнението му
без вина на изпълнителя , с произтичащите от това последици. Обстоятелствата по чл.268
ЗЗД са извън правоотношението по договора. В случая ответникът, който се позовава ,че е
била осъществена тази хипотеза, не сочи такива обстоятелства, като твърдението му е за
направен от ищеца отказ ,мотивиран с неприемане начина на изпълнение от изпълнителя ,
5
което по същество съставлява позоваване на неизправност на страната по договора ,което
изключва приложимостта на чл.268 ЗЗД. Твърдението на ответника, че ищецът е направил
отказ от договора три седмици след подписването му се опровергава и от съдържанието на
отправените покани до изпълнителя : нотариалната покана, връчена на 05.11.2022г. чрез
майката на ответника със задължения да я предаде , и последващите две уведомления от
м.януари и м март 2023г., адресирани до ответника като изпълнител по процесния договор.
Обективираните в тях изявления от възложителя за връщане на авансово платената сума от
3000лв. се основават на липсата на предприети от изпълнителя действия по договор и пълно
неизпълнение от негова страна ,а не на направен отказ от възложителя преди изтичане
уговорения срок за изпълнение 30.11.2022г.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът, като изправна страна по
процесния договор , надлежно е упражнил правото си по чл.262,ал.2 ЗЗД във вр. с чл.87,ал.2
ЗЗД за развалянето му поради неизпълнение от страна на ответника, който в договорения
срок не е изпълнил възложената му на обекта работа, което неизпълнение и при липсата на
предложена престация от изпълнителя, за възложителя изпълнението е станало безполезно
и е отпаднал интереса от съществуването на договорното правоотношение.
При сключен в писмена форма договор, какъвто е процесния , изявлението за
разваляне също следва да се направи писмено. В случая волеизявлението на ищеца за
разваляне на процесния договор е обективирано в изпратената до изпълнителя нотариална
покана , връчена чрез неговата майка на 05.11.2022г. със задължение да му я предаде. Не се
твърди и не се установява да са били налице обективни причини ,поради които тази
нотариална покана да не е достигнала до адресата. С нея, позовавайки се на пълно
неизпълнение от страна на изпълнителя по процесния договор , възложителят е заявил, че
претендира връщане на авансово платената сума от 3000лв. в 3-дневен срок от получаване
на поканата по посочена банкова сметка , с предупреждение ,че при липса на доброволно
изпълнение , правата ще бъдат предявени по съдебен ред. Обективираното в нотариалната
покана волеизявление съдържа недвусмислена воля за едностранно прекратяване на
договора поради виновно неизпълнение от изпълнителя , изхождайки от искането за
връщане на авансово платената сума в предоставения срок поради липсата на предприети
действия по изпълнение на СМР, за които е направено плащането ,както и че след
изтичането на срока и при неплащане, правата ще бъдат упражнени по съдебен ред.
По изложените съображения процесният договор е прекратен едностранно от
възложителя като изправна страна по него, упражнявайки правото си по чл.262,ал.2 във вр. с
чл.87,ал.2 ЗЗД с отправената до ответника нотариална покана, връчена на 05.11.2022г. чрез
неговата майка със задължение да му я предаде, което волеизявление е породило правно
действие. С развалянето на процесния договор от ищеца е отпаднало основанието , на което
ответникът е получил авансово платената по договора сума от 3000лв. и същият дължи
връщането й на основание чл.55,ал.1 ЗЗД .
Не е доказано по делото ответникът да има основание да задържи авансово
получената сума по процесния договор за СМР от 3000лв.
6
Съгласно установената съдебна практика в случай на едностранно разваляне на
договора, при твърдения за частично изпълнение като основание за плащане на
възнаграждение и при оспорване от страна на възложителя , следва да се съобрази дали
съответната част от изпълненото може да бъде полезна за поръчващия и дали е била приета
от последния.
В случая не е доказано ответникът да е извършил твърдените в писмения отговор
разходи и при действието на договора да е извършил СМР, приети от възложителя или
които могат да бъдат полезни за него. Не се установява ответникът да е заплатил наем за
къртач за посочената сума 250лв., нито да е заплащал на работници за работа на обекта
800лв., за камионче с вар и за чували 50лв., разходи за бензин. Показанията на св.Г.а,
съпруга на ответника, не установява конкретни като размер разходи за обекта, а посочените
като видове, не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Налице е и
разминаване в твърденията на свидетелката и обясненията на ответника в с.з. на
09.05.2024г., като свидетелката твърди ,че са били наети 2-ма работници за една седмица, а
ответника, че е наел един работник да работи с къртача за 4-5 дни. Налице е разминаване и с
показанията на св.Стоянов за вида и обема работа на обекта. Заявеното от св.Г.а не се
подкрепя и от съдържанието на представения договор, сключен на 25.01.2024г. за същия
обект, с изброените в него СМР, които се възлагат на изпълнителя. Предвид тези
обстоятелства и ценени при условията на чл.172 ГПК, съдът не кредитира показанията на
св.Г.а . Това ,че няма извършени СМР ,които да са приети от възложителя или да са полезни
за него се установява и от предмета на последващия договор, който е сключен от ищеца за
същия обект след предявяване на иска , в хода на делото ,на 25.01.2024г. ,както и от
показанията на св.Стоянов, че обекта е бил в окаяно състояние , че се е наложило да
преправя всички монтираните нови полипропиленови тръби.
Изводът на първоинстанционният съд ,че ответникът е бил лишен от възможността да
представи доказателства за изпълнената част от СМР по договора, е необоснован . Този
,който не е положил грижата на добрия стопанин е ответникът, който е имал достъп до
обекта и както до предявяване на иска / за период от почти една година от изтичане срока за
изпълнение на 30.10.2022г./, така и в хода на делото до посочената от св.С. дата, когато
последният е започнал работа на обекта – 16.04.2024г., е имал възможност да се снабди с
доказателства за състоянието ,в което е бил обекта ,когато го е напуснал /за което не се
твърди и няма данни да е било променено към датата на предявяване на иска , респективно
подаване на допълнението към писмения отговор през м.март 2024г./.
На основание изложеното предявеният иск по чл.55,ал.1, пр.3 ЗЗД следва да бъде
уважен в претендирания размер, ведно със законната лихва от предявяване на иска
12.10.2023г.
Уважаването на главния иск за сумата от 3000лв., с правно основание чл.55,ал.1,пр.3
ЗЗД, обосновава и основателността на акцесорния по чл.86 ЗЗД, като за длъжника забавата
настъпва от поканата за връщане на получената на отпаднало основание сума. В случая от
доказателствата по делото се установява ,че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на
7
срока ,определен с връчената на 05.11.2022г. нотариалната покана за върщане на сумата от
3000лв., като за периода от 09.11.2022г до 11.10.2023г. включително / искът е предявен на
12.10.2023г. / дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 3000лв., е в размер на 329,03лв., изчислено с помощта на лихвен калкулатор . До този
размер предявеният акцесорен иск по чл.86 ЗЗД следва да бъде уважен, а в останалата част
над 329,03лв. до предявения размер от 355,44лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено в частта,
с която е отхвърлен предявеният иск по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД за сумата от 3000лв. и в частта
,с която е отхвърлен предявеният иск по чл.86 ЗЗД до размер на сумата от 329,03лв., като се
уважат исковите претенции. В останалата отхвърлителна част на иска по чл.86 ЗЗД - до
размер на сумата от 335,44лв., решението следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78,ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените за двете
инстанции разноски, претендирани в представените списъци по чл.80 ГПК /л.70 от
първоинстанционното дело и л.25 от въззивното/, съразмерно уважените искови претенции.
Общо включените в двата списъка разноски са за д.т. за първоинстанционното производство
от 170лв. и за адвокатско възнаграждение за всяка от инстанциите в размер на 840лв. с ДДС
/общо 1850лв./, за които са представени доказателства, че са заплатени от страната.
Неоснователно е възражението на насрещната страна за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на
жалбоподателя за въззивното производство. Предвид защитавания материален интерес,
фактическата и правна сложност на спора, обема на осъщественото процесуално
представителство с подадена от пълномощника въззивна жалба с подробно изложени
аргументи и анализ на доказателствата и мотивите на обжалвания съдебен акт, явяването в
проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция на адв.Н., представянето на
писмени бележки за тази инстанция и изразеното становище в хода по същество, няма
основание да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 840лв. с ДДС е
прекомерно.
Направените от ответника разноски за двете инстанции са общо в размер на 935лв.
заплатено адвокатско възнаграждение, като съразмерно отхвърлената част са дължими
разноски от 2лв.
Предвид изложеното и на основание чл.78 ГПК на ищеца за двете инстанции
съразмерно уважените искове и по компенсация следва да се присъди като разноски сумата
от 1844лв.
На основание изложеното ,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №37 от 07.06.2024г. по гр.д.№190/2023г. на РС-Трявна в частта, с
която е отхвърлен предявения иск от „Сакмаркет“ ЕООД, с ЕИК ********* и адрес:
8
гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 204В срещу Г. Е. Г. с ЕГН: ********** и адрес: г**, за
заплащане на следните суми: 3000 лева, представляваща получен от ответника на
20.07.2022г. аванс по договор за извършване на СМР, ведно със законната лихва от
предявяване на иска и за сумата от 329,03лв. – лихва върху главницата за времето от
09.11.2022г. до датата на предявяване на иска, както и в частта за разноските, присъдени на
ответника Г. Е. Г. в размер на 635лв., вместо което постанови:
ОСЪЖДА Г. Е. Г. с ЕГН: ********** и адрес: **, ДА ЗАПЛАТИ на „Сакмаркет“
ЕООД, с ЕИК ********* и адрес :гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 204В, сумата от
3000лв., представляваща получен аванс по договор за СМР, като платена на отпаднало
основание , ведно със законната лихва от предявяване на иска 12.10.2023г. до окончателното
изплащане и сумата от 329,03лв. законна лихва върху главницата за периода 09.11.2022г.-
11.10.2023г., както и сумата от 1846лв. разноски по делото за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение №37 от 07.06.2024г. по гр.д.№190/2023г. на РС-Трявна в
останалата обжалвана част , с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над
329,03лв. до размер на 335,44лв. законна лихва върху главницата за времето от 31.10.2022г.
до датата на предявяване на иска.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9