Решение по дело №84/2022 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 99

 

гр. Разград, 12.10.2022 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

     РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора ЕМИЛ ЕНЧЕВ, като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 84 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от Г. Л. М. от с. Б., общ. К. против Решение № 20 от 10.05.2022 г., постановено по АНД № 20223320200018 по описа на Районен съд – Кубрат, с което е потвърдено наказателно постановление № 63 от 29.11.2021 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе. С потвърденото наказателно постановление на жалбоподателката в качеството й на кмет на с. Беловец  е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 от Закона за управление на отпадъците за извършено нарушение на чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО във връзка с чл. 5, ал. 3, т. 14 във вр. с ал. 4 от Наредба № 6 за управление на отпадъците на територията на Община Кубрат. В жалбата се сочи, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че АУАН и НП са издадени  при допуснати съществени процесуални нарушения и срещу лице, което не е субект на констатираното нарушение. Твърди се, че жалбоподателката е предприела мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени места. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Ответникът оспорва жалбата, като счита, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано, и правилно е потвърдено.

Разградската окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установените от въззивния съд факти са следните: На 02.09.2021 г. служители на РИОСВ – Русе извършили проверка по повод сигнал за пожар на нерегламентирано сметище на територията на с. Беловец, общ. Кубрат. При извършения оглед на поляна, находяща се на  територията на селото, местност „Беличица“, на площ от около 1.5 дка констатирали замърсяване с битови и строителни отпадъци – пластмасови и хартиени отпадъци, домакинска посуда, дюшеци, юргани и отпадъци от опаковки; изпочупени тухли и керемиди. Жалбоподателката като кмет на с. Беловец е била упълномощена да контролира дейностите с отпадъци на територията на Кметство – с. Беловец с Заповед № 150/ 26.02.2021 г. на кмета на Община – гр. Кубрат. Установените при проверката обстоятелства са отразени в  Констативен протокол № 116-ТЦ/02.09.2021 г. На жалбоподателката е съставен Акт № 0002594 от 14.09.2021 г. за установяване на административно нарушение по чл. 19, ал. 3, т. 15 във вр. с чл. 112, ал. 1 ЗУО във вр. с чл. 5, ал. 3, т. 14 от Наредба № 6 за управление на отпадъците на територията на Община – Кубрат затова, че в качеството си на кмет на Кметство – с. Беловец и упълномощено длъжностно лице съгласно Заповед № 150 от 26.02.2021 г. на кмета на Община – гр. Кубрат не е осъществила контрол и е допуснала замърсяване на терени с битови и строителни отпадъци.

Жалбоподателката е депозирала писмено възражение срещу  АУАН, в което посочила, че в качеството си на кмет е осъществявала превантивен, текущ и последващ контрол относно дейностите с отпадъци и е взела мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места – разлепяне на съобщения, с които се напомня на жителите, че е забранено да се изхвърлят отпадъци в района на селото и около селото; поставяне на табели, забраняващи изхвърлянето на отпадъци; обходи на землището и организиране на почистване.

Административнонаказващият орган е счел възраженията за неоснователни и е издал обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО е наложил глоба в размер на 3000 лв.

С оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че отговаря на процесуалните и материалните изисквания за законосъобразност. Приел е, че описаното в него деяние е доказано от обективна и субективна страна и  санкционната разпоредба е приложена правилно.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

Обоснован е изводът на въззивния съд, че наказателното постановление отговаря на изискванията за съдържание по чл. 57 ЗАНН, включително относно описанието на административното нарушение. Неоснователно е оплакването, че не била посочена дата на извършване на нарушението. Посочена е датата на установяването му, което е достатъчно за индивидуализацията на нарушението, изразяващо се в бездействие през продължителен период от време с оглед констатираното замърсяване с отпадъци.

Съгласно чл. 151, ал. 2, т. 6 ЗУО наказва се с глоба от 3000 до 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, кмет на община и/или длъжностно лице, което не предприеме мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и/или организиране на почистването им. Доказано е по делото, че като кмет на Кметство – с. Беловец жалбоподателката не е предприела необходимите мерки, за да предотврати изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконно сметище в с. Беловец, поради което следва да понесе предвиденото наказание. Глобата е определена в минималния размер, поради което и съобразно чл. 27, ал. 4 и ал. 5 ЗАНН не може да бъде изменена.

Правилно въззивният съд е отхвърлил довода на жалбоподателката, че не е субект на констатираното нарушение. Съгласно  чл. 19, ал. 3, т. 15 ЗУО кметът на общината отговаря за предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Съгласно чл. 112, ал. 1 ЗУО контролът по управление на отпадъците се осъществява от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. В чл. 5, ал. 4 от Наредба № 6 за управление на отпадъците на територията на Община – Кубрат, приета от Общински съвет – Кубрат е уредена възможност кмета на Общината да делегира контролните си правомощия на кметовете на кметства.  С посочената Заповед № 150 от 26.02.2021 г. такива функции са били възложени и на жалбоподателката. Следователно, тя е носител на задължението да предприема мерки за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища, както и за организиране на почистването им.  А неизпълнението на това задължение е основание за ангажиране на административнонаказателната й отговорност.

Неоснователно е и оплакването, че административнонаказващият орган не е посочил конкретните мерки, които жалбоподателката е следвало да предприеме, за да предотврати изхвърлянето на отпадъци на неразрешеното място и създаването на незаконно сметище. Законодателят не регламентира необходимите мерки. По отношение на тях оправомощеното лице действа в условията на оперативна самостоятелност, което означава, че следва да ги избере и приложи такива, че да предотвратят настъпването на съставомерните последици. По делото е установено, че жалбоподателката е предприела действия в тази посока, но те не са били достатъчно ефективни.

Въззивният съд е обсъдил и възможността за прилагане на института по чл. 28 ЗАНН и аргументирано я е отхвърлил. Деянието не представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид, поради което не може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН ответникът има право на разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 528 лв. Възражението за прекомерност е неоснователно. Възнаграждението е в минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 440 лв. и в съответствие с §2а от ДР на същата наредба за регистриран по ЗДДС адвокат дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнаграждението и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Разградският административен съд                                               

 

                                    Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 10.05.2022 г., постановено по АНД № 20223320200018 по описа на Районен съд – Кубрат.

ОСЪЖДА Г. Л. М. да заплати на РИОСВ – Русе за разноски в касационното производство сумата 528 лв.

Решението е окончателно.

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/      

 

 

                                       ЧЛЕНОВЕ:1./п/          

 

                                                           2./п/