№ 792
гр. Варна, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110204152 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по жалба на К. М. Ф., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Варна, ул. „П. Волов“ №18, ет.1, офис 1, депозирана чрез процесуален представител -
адвокат Ат. Д. - ВАК против Наказателно постановление № 23-8703-001306/27.09.2024г. на
ВПД Началника на група в ОД на МВР – Варна, сектор Специализирани полицейски сили, с
което на жалбоподателя са наложени: 1/. административно наказание „глоба“ в размер на
3000 /три хиляди лева/ и 2/ административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано, а също,
че е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила при наличие на
липса на мотиви. Оспорва се извършеното нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП с аргумент, че
водачът не е извършил нарушението, като наред с това същото не било и описано по
изискуемия в закона начин –пълно и точно. Не било съобразено в това число
обстоятелството,ч е автомобилът е със задвижване на предните колела, което означава, че
мощността от двигателя се подава на предните колела, които на практика движат колата и е
невъзможно да се реализира описаното поднасяне на задната част на автомобила. В
заключение пледира за отмяна на издаденото НП и за присъждане на сторените разноски за
осъществената правна помощ по реда на чл.38 Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, а по
делото се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който пледира
да се уважи жалбата, и НП да бъде отменено. Изтъква, че нарушението останало недоказано,
като акцентира върху това, че автомобилът е с предно предаване, като по делото не са
1
налице и доказателства, че той реално е застрашил някого с движението си, поради което
обжалваното НП подлежи на цялостна отмяна.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител и не ангажира становище, в писмени бележки пледира бланкетно за
потвърждаване на НП и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят К. М. Ф. бил правоспособен водач на МПС за категория „В” и
„М“. Той управлявал лек автомобил марка „Ауди А3“ с ДК № В 2848 ТХ.
На 12.09.2024 г. около 14:18 часа той се движел в гр.Варна с горепосочения
автомобил по ул. „Дрин“ в посока ул. „Д-р Пискюлиев“.
По същото време на територията на ул. „Дрин“ на У-образното кръстовище с ул.
„Ангел Къчнев“ служебните си задължения изпълнявали свидетелите К. И. и Р. З. –
полицейски служители, които извършвали контрол на пътното движение.
В хода на изпълнението забелязали автомобила на жалбоподателя, който се движел в
посока ул. „Д-р Пискюлиев“, да поднася задната част на ляво и на дясно, което довело до
загуба на сцеплението на задните гуми и свистене на същите.
Полицейските служители спрели водача за проверка и установили същия като К. М. Ф.,
като същият не изложил мотиви за поведението си и не посочил някакви причини, които да
са наложили движението на автомобила по възприетия и описан начин.
При така установеното на 12.09.2024г. св. И. съставил срещу въззивника АУАН за
нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на
въззивника, който го подписал без възражения.
Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като АНО възприел
фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на
въззивника на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. НП било връчено лично на
жалбоподателя на 10.10.2024г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания,
писмените материали - преписката по АНП, които съдът кредитира изцяло като достоверни
и непротиворечиви.
Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията
депозирани в с.з. от свидетеля по акта Р. З.. Същият с необходимата конкретика изложи
възприетите от него непосредствено събития, които са наложили извършването на проверка
и съставянето на АУАН на нарушителя, като същият описа, че въпреки предното задвижване
на автомобила има принципен механизъм по който би могъл да се случи възприетият от
полицейските служители ефект на поднасяне на задницата на автомобила, а именно
посредством придърпване на ръчната спирачка. Действително, разпитан в съдебно заседание
2
актосъставителят заяви пред съда, че не помни с конкретика нарушението, но посочи, че
всичко случило детайлно е описал и то беше потвърдено от възприятията на свидетеля по
акта.
Показанията на св.И.Д. съдът не кредитира в частта, в която същият описва, че
автомобилът на жалбоподателя се е движел в права личния и с ниска скорост, тъй като те се
опровергаха по категоричен начин от показанията на полицейските служители, за които
съдът не намери основания да счита за пристрастни, непоследователни или несъотвтестващи
на обективната истина.
При така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- ВПД Началника на
група в ОД на МВР – Варна, сектор Специализирани полицейски сили, съгласно заповед №
8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от
компетентен орган – старши полицай сектор Специализирани полицейски сили. АУАН и
издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на един свидетел – също
полицейски служител. Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел.
Формално е налице нарушение, но същото не е от естество да наруши правото на защита на
санкционираното лице да научи в какво точно е обвинено, поради което и съдът счита, че
цитираното нарушение не е съществено и не опорочава в значителна степен производството
по издаване на АУАН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението.
В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата,
които потвърждават извършеното административно нарушение. Съдът не споделя
възражението изнесено в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение бил наказан
въззивникът, както и че било налице противоречие между фактическото и юридическо
3
обвинение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е използвал път
отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е
приел, че въззивникът е осъществил състава на нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Понятието „дрифт“, макар да няма легална дефиниция в българското законодателство е
използвано от АНО като общоизвестно понятие, но в текстовата част /във фактическото
обвинение/ на АУАН и НП коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в
достатъчно степен конкретизира неправомерната деятелност на дееца, а именно - поднасяне
на задната част на автомобила на ляво и на дясно, което довело до загуба на сцеплението на
задните гуми и свистене на същите.
Поради това съдът не споделя твърдението в жалбата, че въззивникът бил наказан за
нарушение, което не е обявено от закона за наказуемо и не е ясно описано.
В случая приложената санкционна разпоредба е напълно относима към посочената
нарушена такава, като с нищо не е накърнено правото на защита на въззивника, тъй като
както от фактическото, така и от юридическото обвинение е ясна волята на АНО.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение
на приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с
факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му.
Въззивникът е наказан с административно наказание административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ административно наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата,
отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл.175а, ал.1,
пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за
обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари.
От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението
по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
В подкрепа на горния извод са показанията на разпитаните в хода на съдебно заседание
свидетели И. и З..
Така за съда не остава каквото и да било съмнение по отношение на авторството на
деянието.
Съдът намира и че въззивникът е извършил вмененото му нарушение от обективна
страна. Безспорно от доказателствата по делото- показанията на св.З., и косвено от
4
показанията на И. е видно, че същият е използва път, отворен за обществено ползване не по
неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели- за забавление чрез
извършване на рискови маневри , въртял е МПС, извеждал го е извън контрол.
Безспорно от установените по делото факти е видно и че това е станало преднамерено
доколкото никъде не е упоменато, а и няма гласни доказателства в тази насока, в процесния
ден да е имало особености в атмосферните условия, които да предполагат загуба на контрол
над автомобила от страна на водача по обективни причини.
Съдът не сподели принципните възражения на адв. Д. касателно задвижването на
автомобила, тъй като очевидно не е невъзможно посредством употребата на ръчна спирачка
и почти перпендикулярно разположение на автомобила да се постигне ефекта на поднасяне
на задната му част, въпреки обстоятелството, че същият е такъв с предно предаване.
При така установените факти, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на
чл. 104б, т.2 от ЗДвП.
Санкционната разпоредба предвижда за това нарушение наказание лишаване от право
да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв.
Санкцията е определена от законодателя във фиксиран размер и за съда не съществува
възможност да редуцира същия.
Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се
касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което не следва да бъде толерирано,
тъй като застрашава живота и здравето както на извършващите маневрите, така и на
останалите участници в движението по пътищата, в това число и на случайно преминаващи
пешеходци.
Правилно в случая е било преценено и че с оглед характера на нарушението в
настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може и не следва да бъде прилагана.
Нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника крие сериозен риск за
останалите участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява
нарушение с висока степен на обществена опасност, поради което и в настоящия случай
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.
Нещо повече, в конкретния случай се касае за млад водач, като извършеното от него
представлява и сериозен риск за собствения му живот и здраве, предвид липсата на
достатъчно практически опит. Нещо повече деянието е извършено в населено място в
оживена част от денонощието.
Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е
напълно оправдано и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само
така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се
превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското
законодателство, като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за в
бъдеще такива нарушения застрашаващи живота и здравето на хората.
5
С оглед изхода на спора и направеното искане от наказващия орган на същия се следват
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 80 лева.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-8703-001306/27.09.2024г. на ВПД
Началника на група в ОД на МВР – Варна, сектор Специализирани полицейски сили, с което
на К. М. Ф., ЕГН **********са наложени: 1/. административно наказание „глоба“ в размер
на 3000 /три хиляди лева/ и 2/. административно наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. М. Ф., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР Варна сумата от 80
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6