Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
/22.02.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
втори февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при секретар СОНЯ ДИЧЕВА
прокурор СТАНИСЛАВ АНДОНОВ
като разгледа докладваното от съдия
Р.Лолова ВЧНД № 58 по описа на съда
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по реда на чл. 44 ал.12, ЗЕЕЗА вр. чл. 457 от НПК, за проверка на
решение № 12/17.01.2019 г. на Окръжен съд – Варна по ЧНД № 1339/2018 г., с
което е прието за изпълнение Наказателно решение № 2421 от 28.11.2017г.,
постановено по дело № 103 72/55/2017 от Районен съд, гр.Арад, Р. Румъния,
влязло в сила на 22.01.2018г., с което българският гражданин А.Д.А. ЕГН: **********
е признат за виновен в извършено
престъпление по чл.323 от НК на Р Румъния, съответстващ
на чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1от НК на Р.
България, с наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 месеца,
което на основание чл.66, ал.1 от НК отлага с изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на решението в сила; не е прието за изпълнение решението
в частта, в която А.Д.А. е бил осъден за управление без свидетелство за
управление, съставляващо престъпление по чл. 335 ал.1 от НК на Р. Румъния и в
частта относно допълнително наложените на основание чл.45 ал.3 б.“а“ от НК на Р
Румъния наказания, състоящи се в „забрана за упражняване на права“, за срок от
2 години, предвидени в чл.66 букви „а“,“б“ от НК на Р. Румъния; квалифицирано е
деянието по чл.323 от НК на Румъния като деяние по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр
ал.1 от НК на Р. България.
Със същото
решение е приспаднато на основание чл.457, ал.5 от НПК, времето, през което
осъденото лице е било задържано за срок от 24 часа от РУ МВР Несебър, считано
от 29.07.2018г. до 30.07.2018г., по чл.
42 ал.2 от ЗЕЕЗА за срок от 72 часа, считано от 14.08.2018 г. до 16.08.2018
г. и по мярка за неотклонение “Домашен
арест“, считано от 16.08.2018 г. до
24.08.2018 г. по ЧНД № 736/2018 г. на Окръжен съд – Бургас и е оставено без
уважение изпълнение на решението в частта досежно заплащане на съдебни разходи
по делото в размер на 900 леи.
Производството
пред настоящата инстанция е образувано по протест на прокурор при ОП – гр.
Варна, в който се изразява несъгласие с решението на първоинстанционния съд, в
частта досежно приложението на чл. 66 от НК. Прави се искане за изменение на
решението в тази му част и ефективно изтърпяване на наказанието от страна на
осъденото лице.
Пред състава
на ВАпС протеста се поддържа от представителя на обвинението.
Осъденото
лице А., редовно призовано не се явява пред настоящата инстанция, представлява
се от адв. С. ***, редовно упълномощена от преди. Същата оспорва протеста и
моли за потвърждаване на решението на ВОС в цялост.
След
запознаване с материалите по делото, както и становищата на страните, изразени
в хода на разглеждане на делото пред АС – гр. Варна се констатира следното:
С Решение №
34 от 24.08.2018 г. постановено по ЧНД № 740/2018 г., влязло в сила от
03.09.2018г. състав на Окръжен съд
гр.Бургас, е отказал изпълнението на Европейска заповед за арест № 7 от
08.02.2018г. на Районен съдия Калин Михалаш към Районен съд Арад, Р Румъния с
която е било искано задържане и предаване на българския гражданин А.Д.А. на румънските съдебни власти за изпълнение на
наказанието лишаване от свобода постановено от румънския съд по горепосочената
присъда / наказателно решение /, като е приел да приеме и приведе от Окръжна
прокуратура - Бургас в изпълнение присъдата на румънския съд.
След като е
бил надлежно сезиран с изпратеното му, на основание чл.44 ал.10 от ЗЕЕЗА,
Решение № 34/24.08.2018 г. на БОС, в рамките на компетенцията си по чл.44 ал.11
от ЗЕЕЗА, Окръжният прокурор на гр.Бургас е депозирал предложение за приемане
за изпълнение на влязлата в сила присъда съда в гр.Арад и е внесъл същото в
Окръжен съд гр.Бургас за разглеждане по реда на чл.457 ал.2 - 5 от НПК,
съобразно препращането в нормата на специалния закон - чл. 44 ал.11 от ЗЕЕЗА. С
определение № 53 от 16.11.2018 г. на Окръжен съд гр.Бургас е прекратено
съдебното производство по ЧНД № 981/ 2018г. по описа на същия съд и делото е
изпратено по подсъдност на Окръжен съд гр.Варна, тъй като лицето пребивавало на
постоянният си адрес в района на ВОС - с. Житница, общ. Провадия,
обл.Варна, поради което компетентен да разгледа предложението съгласно чл.44
ал.11 от ЗЕЕЗА е Окръжен
съд гр.Варна.
По реда на
чл.44, ал.11, вр. ал.8 от ЗЕЕЗА, вр. чл 457, ал.2 – 5 от НПК е било постановено
от ВОС ревизираното решение.
От
материалите по делото е видно, че с наказателното решение № 2421 от
28.11.2017г. по дело № 103 72/55/2017 постановено от Районен съд Арад, Р.
Румъния, влязло в сила на 22.01.2018г. българският гражданин А.Д.А. е бил
осъден на „Лишаване от свобода" за срок от една година и един месец
за извършени престъпления по чл.335 ал.1 и по чл.323 от НК. С присъдата са
наложени и допълващи наказания и за двете престъпления - „забрана да упражнява
правата, предвидени в чл.66 букви „а“ и
„б“ от НК на Р Румъния състоящи се в забрана на осъдения да бъде избиран в
държавни органи или каквито и да е било други обществени длъжности и право да
заема длъжност, включваща упражняването на държавна власт, за срок от 2 години.
Румънският
съд е групирал наказанията, на основание чл.38 ал.1 и чл.39 ал.1 б.“б“ и
наложил най-тежкото от тях – 1 година „лишаване от свобода“, което увеличил с 1
месец, като е постановил А.Д.А. да изтърпи общо наказание от 1 година и 1 месец
лишаване от свобода, към което наложил и допълващите две наказания – забрана за упражняване на правата, предвидени
в чл.66 букви „а“, за срок от 2 години; произнесъл се е по вещественото
доказателство по делото, като е разпоредил унищожаването му, като и задължава
обвиняемият да заплати на държавата 900 леи съдебни разходи.
Настоящата се солидаризира с изводите на
първоинстанционния съд по отношение на приетата квалификация и наказуемостта на
деянията съобразно българското законодателство. Правилно първата инстанция е
приела от правна страна, че едното деяние покрива признаците на състава на чл.316
вр чл. 308 ал. 2 вр. ал.1 от НК.
Правилни са
изводите относно липсата на основание за признаване на решението на съда
относно осъждането по чл.335 ал.1 от НК на Р. Румъния касаещо управление на
МПС, без да притежава свидетелство за управление не покриват състав на
престъпление по националното законодателство.
Въпреки че
първата инстанция правилно е посочила, че се позовава на правомощията, очертани в разпоредбите на чл. 457, ал. 2-5 от НПК,
към които препраща нормата на чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА и е отчела ограниченията й наложени в това производство,
ВОС е допуснал нарушение. По същество е преразгледал чуждестранния съдебен акт,
заменяйки волята на румънския съд досежно начина на изпълнение на наложеното
наказание „лишаване от свобода“, прилагайки разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК
на РБ. Безспорно по смисъла на българското наказателно право са налице
предпоставките на цитираната разпоредба за приложение на института на условното
осъждане, но българският съд в настоящото производство не разполага с
правомощията да я приложи. Едва след привеждане в изпълнение на наказанието
„лишаване от свобода“ са приложими предвидените в българското законодателство
възможности, касаещи изтърпяване на наказанието и свързаните с него последици
облекчаващи или отежняващи положението на осъденото лице, включително замяна на
режим, УПО, помилване, амнистия и други.
С оглед на изложеното по-горе се налага изменение на
атакуваното решение в частта относно приложението на чл.66, ал.1 от НК,
респективно протестът се явява основателен. Наказанието „лишаване от свобода“ в
срок на три месеца следва да бъде изтърпяно ефективно от осъденото лице А.,
като бъде определен първоначален „лек“ режим на изтърпяване, а в останалата
част решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното и на основание чл.44, ал.12 от ЗЕЕЗА, вр. чл.457 от НПК, съставът на АС – Варна
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 12/17.01.2019 г. на Окръжен съд –
Варна по ЧНД № 1339/2018 г. в частта, с която на основание чл.66, ал.1 от НК е
отложено изтърпяването на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, като отменя приложението му. Определя първоначален „лек“ режим на
изтърпяване.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.