Р Е Ш Е Н И Е
№
200
гр.
Велико Търново, 28.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА
МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
При секретаря М.Н.и прокурора от ВТОП – Светлана
Иванова, разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10212/2022 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по
касационна жалба на М.Г.З. *** против Решение №63 от 12.08.2022 г. по НАХД №2021415020015
по описа за 2021 г. на Районен съд – Свищов, с което е потвърдено Наказателно
постановление №21-0352-000494/28.06.2021 г. на началника на РУ на МВР – Свищов,
с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на М.З. са наложени административни
наказания – глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 24 месеца и на основание Наредба №Iз-2539
на МВР са му отнети общо 12 точки.
С касационната жалба
се претендира неправилност на решението и се иска отмяната му и отмяната на НП
като незаконосъобразно. Като основание за отмяната на решението касаторът
поддържа, че то е постановено в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. Счита, че районният съд не е установил обективно
фактическата обстановка, не е обсъдил заявените възражения с оглед събраните в
хода на въззивното производство доказателства и не е изложил
мотиви кои от тях кредитира, кои – не и защо. Развива подробни доводи против
това, че районният съд не е ценил видеозаписите и заключението на СТЕ, а
същевременно административно наказващият орган не е събрал доказателства в
пълен обем, включително и въпреки искането за това, направено с възражението
срещу АУАН. Отделно, сочи, че дори само от събраните гласни доказателства се
установява, че проверката е извършена по време, когато автомобилът не е бил в
движение, поради което деянието е несъставомерно, а
нарушението - недоказано. Моли за присъждане на разноски.
Касаторът развива
подробно съображенията си в представена по делото молба, като подчертава, че в
подкрепа на твърденията си полицейските служители не представят видеозаписите
от АИС „Видеозапис на охранителната дейност и пътен контрол“ с аргумент, че
липсват по неясни причини. Изтъква и грешно посоченото в АУАН място на
деянието, което определя като недопустима грешка по фактите. Допълнително сочи,
че в АУАН е неправилен часа на нарушението, вида на автомобила и номера на
контролния талон. Счита, че нанесените с НП поправки са незаконосъобразни и
противоречат на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, а несъответствията по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН не подлежат на саниране. Настоява, че кредитираните от съда свидетелски
показания съществено се разминават с останалите доказателства.
Ответникът по
касационната жалба – началникът на РУ – Свищов при ОД на МВР – Велико Търново, не
се явява, не се представлява и не ангажира становище по спора.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на жалбата и
предлага решението да бъде оставено в сила.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по
делото доказателства от РС – Свищов и наведените от страните възражения, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена
от надлежна страна – участник във въззивното производство,
в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63в
от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава
дванадесета от АПК. Нормата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната
проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава
касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната
жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е неправилно.
На М.З. е извършена
проверка и е съставен АУАН №GA-375189/30.05.2021 г. за
това, че на 30.05.2021 г. в 02:30 часа в с. Царевец, ул. „Първа“ пред №48 в
посока към гр. Велико Търново управлява собствения си автомобил Фолксваген Голф
рег. №***, като водачът отказва да бъде изпробван за наличие на алкохол с
техническо средство „Дрегер Алкотест 7410+“ с фабричен номер 0088, като водачът
е във видимо адекватно състояние със силен мирис на алкохол, но заявява, че не
е употребявал алкохол. Издаден му е талон за медицинско изследване №0045860,
върху който е отразен отказ за получаване. При съставянето на АУАН З. е заявил,
че има възражение, а в последствие е подал и писмени такива, според които не е
управлявал автомобила и двигателят му е бил изключен, както и че са допуснати
съществени грешки по реквизитите.
Във връзка с възражението
административно наказващият орган е изискал записите от камерите на служебния
автомобил, но такива липсват. Събрани са докладни записки от проверяващите
инспектори, според които на
30.05.2021 г. в 02:30 часа на изхода на с. Царевец се е движел лек автомобил
Фолксваген Голф. Същият бил последван за извършване на проверка, но водачът
отбил на тротоара и отказал проба за алкохол. Наименованието на улицата било
установено чрез мобилно приложение.
Възражението е
отхвърлено като неоснователно и на З. е съставено НП, в което е нанесена
корекция на модела на автомобил – Фолксваген Поло, и на наименованието на
улицата – ул. „Втора“, за които е прието, че са фактически грешки. Административнонаказателната
отговорност на З. е ангажирана за това, че като водач на МПС отказва проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписанията за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-лабораторни
изследвания за установяване на концентрация на алкохол в кръвта – нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Недоволен от НП, З.
своевременно го е оспорил пред РС – Свищов. Разпитани като свидетели пред
районния съд, полицейските служители потвърдили посоченото в докладните записки,
че автомобилът се е движел леко, разминал се е с полицейската кола и е спрял в
храстите, поради което полицейският автомобил направил обратен завой и се
върнал за проверка.
Жалбоподателят е
оспорил тези факти и доколкото не са били приобщени видеозаписи от служебния
автомобил, З. е представил като доказателство пред въззивния съд CD от охранителни камери, чието съдържание е изгледано в
съдебно заседание и е отразено в съдебния протокол.
По делото е
допусната СТЕ, като вещото лице е работило по дисковете, представени от жалбоподателя,
и е изготвило заключение, което е прието от съда.
Въззивният съд е приел, че АУАН и НП са съставени при спазване на ЗДвП
и ЗАНН, съдържат всички изискуеми реквизити и не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Изложени са мотиви, че разминаването в наименованието на
улицата при описанието на мястото на нарушението не е съществен порок, тъй като
за жалбоподателя не е възникнала неяснота и не е нарушено правото му на защита.
Относно неточното описание на модела на автомобила е посочено, че същият е
индивидуализиран в достатъчна степен чрез регистрационния номер. Съдът е приел
нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за безспорно доказано, за което се е
позовал на разпита на свидетелите – полицейски служители. Посочено е, че не са
събрани доказателства, които да оборят фактите, описани в АУАН. По отношение на
представените компакт дискове съдът се е произнесъл, че не са събрани и приобщени
по реда на НПК, поради което не е кредитирал нито тях, нито заключението на СТЕ,
за което е посочил, че опровергава свидетелските показания. Допълнителен
аргумент в тази посока съдът е намерил в липсата на заключение дали записите са
автентични и дали не е извършена манипулация на дисковете. Отделно според
състава на РС – Свищов СТЕ не дава категорично заключение относно движението на
автомобила на жалбоподателя. Извършена е преценка, че от субективна страна деянието е виновно,
размерът на глобата е определен съобразно фиксирания от закона такъв, както и
кумулативно наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за 24
месеца също е в предвидения от закона размер, поради което правилно са отнети и
контролните точки. По тези съображения НП е потвърдено като законосъобразно.
Настоящата касационна
инстанция намира проверяваното решение за неправилно, поради допуснато от
въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила – основание по чл.
348, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН за отмяна на въззивното решение.
В настоящия случай,
както твърди касаторът, въззивният съд не е изложил мотиви защо се доверява на
определени доказателства, а на други – не. Решаващите изводи на състава са
обосновани от свидетелските показания на проверяващите полицейски инспектори,
за които в решението е посочено, че липсват основания да не бъдат кредитирани.
Същевременно дисковете, представени от З., са игнорирани с крайния съдебен акт с
аргумент, че не са събрани и приобщени по реда на НПК. Въпреки това в съдебно
заседание на 12.11.2021 г. съдът е намерил доказателственото искане на З. за
основателно, съдържанието на дисковете е изгледано в съдебно заседание и
подробно отразено в протокола. Нещо повече, въз основа на тези записи като основателно
е уважено искането за допускане и назначаване на СТЕ, която впоследствие не е
кредитирана по същата причина. Остава впечатление, че въззивният съд
едностранно и безкритично е приел твърденията на ответника, при все че сам в
мотиви си посочва наличието на доказателства, които ги опровергават, но същите
не са ценени.
Още с възраженията
срещу АУАН, а в последствие и с жалбата си до въззивния съд З. е оспорил фактическите
обстоятелства, възприети от контролните органи и от административно наказващия
орган относно движението на автомобила. При мотивирането на съдебния акт не е
отчетен фактът, че служебните видеозаписи, които биха удостоверили нарушението,
не са представени от ответника /по неясни причини/ – нито в ход на
административнонаказателното производство, нито пред съда. Същевременно
безмотивно са игнорирани веществените доказателства и заключението на СТЕ,
ангажирани от жалбоподателя с мотива, че доказателствата не са приети по
надлежния ред на НПК (неясно от кого се очаква да стори това, като се има
предвид, че административно наказващия орган принципно не събира доказателства
и не процедира по реда на НПК), а СТЕ – защото е изготвена на основание същите.
По този начин правните изводи в решението са едностранчиви и не се
характеризират с всеобхватност и критичност. Нещо повече, в случай, че за съда
е решаващ въпросът дали записите са автентични или носителите са манипулирани,
последният е следвало да постави задача с този обхват на вещото лице, което има
специални знания да извърши такава преценка. Резултатът от този подход се
състои в грешното прилагане на закона, поради неизяснени по делото факти.
Липсата/наличието на
видеозаписи от полицейския автомобил също не е подложена на внимателна оценка
от въззивния съд, въз основа на която да бъдат формирани обосновани правни
изводи. Полицейските видеозаписи от нарушението липсват и видно от
доказателствата в административната преписка същите не са налични по неясни
причини, а според оспорения съдебен акт – файловете не са могли да бъдат
възпроизведени. В защита на правата си и за доказване на твърденията си в съдебната
фаза жалбоподателят представя диск с видеозапис от икриминирания период.
Логично е, същият да не е направен и приет по реда на НПК в хода на
административнонаказателното производство, но това не осуетява характеристиките
му на веществено доказателствено средство пред съда. Същият обаче следва да е
редовно приобщен към доказателствената маса, да е извършен оглед и да е
съставен протокол за това, като всичко това е в правомощията на РС и чисто
формално то е извършено от съда, но впоследствие е омаловажено за сметка на
събраните гласни доказателства.
Съгласно чл. 13, ал.
1 от НПК съдът, в пределите на своята компетентност, е длъжен да взема всички
мерки, за да осигури разкриването на обективната истина. Съгласно чл. 107, ал.
2 от НПК съдът събира доказателствата по направените от страните искания, а по
свой почин – когато това се налага за разкриване на обективната истина. Тоест
служебното начало е застъпено в наказателния, а от там и в
административнонаказателния процес и ръководещият процеса орган е задължен на
първо място да дири обективната истина и сам, по свой почин, да събира
доказателства за установяването й. Процесуалните разпоредби на НПК се прилагат
субсидиарно в съдебната фаза по оспорване на НП на основание изричната
препратка, съдържаща се в чл. 84 от ЗАНН. Пренебрегването на служебното начало
и непопълване на делото с всички необходими, относими и допустими доказателства
всякога съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, на
каквото, в случая, се е позовал изрично и касационният жалбоподател. В тази
връзка следва да се посочи, че представеният диск е веществено доказателство, а
предприетото изглеждане на съдържанието му в съдебно заседание има
характеристиките на оглед, които неубедително не са взети предвид от съда при
установяване на фактическата обстановка.
Когато определени
доказателства са необходими за разкриване на обективната истина, съответно
тяхната автентичност, достоверност е необходимо да бъде проверена, при липса на
процесуална активност от страните /каквато в случая не е налице/, такава, с
оглед на служебното начало, следва да прояви съдът. Това е основание за
повишена процесуална активност от страна на съда с цел обективно, всестранно и
пълно установяване на всички значими и относими обстоятелства. На събиране и
проверка от съда подлежат както доказателствата, които разобличават извършителя
на нарушението и отегчават неговата отговорност, така и тези, които го
оправдават или смекчават отговорността му (арг. от чл. 107, ал. 3 от НПК).
Вероятността, при събирането и преценката на всички относими доказателства,
свързани в случая със съставомерността на деянието, в тяхната съвкупност,
районният съд да достигне до различен правен извод, е достатъчно основание да
се приеме, че допуснатото нарушение е съществено. В проведеното въззивно
производство съдът е нарушил принципа за разкриване на обективната истина.
Предвид изложеното
настоящият състав на Административен съд – Велико Търново счита, че касационната
жалба е основателна. Пречка за решаване на спора от настоящата инстанция е
забраната за установяване на нови фактически обстоятелства съгласно чл. 220 от АПК, която съчетана с липсата на установяване от въззивната инстанция на всички
относими факти, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. Налице са основанията по
чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и това налага
решението на Районен съд – Свищов да бъде отменено и на основание чл. 222, ал.
2 от АПК делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При новото
разглеждане на делото районният съд следва да изпълни процесуалното си
задължение да
събере и оцени всички относими доказателства, включително веществените
доказателства да бъдат приети по надлежния ред на НПК изрично, при необходимост
да бъдат поставени допълнителни въпроси на вещото лице относно автентичността
им, като това важи и за записите от камерите на полицейския автомобил, фактическата
обстановка да бъде обективно установена, включително по отношение на всички
значими за спора обстоятелства, чрез мотивирано обсъждане на всички
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и излагане на мотиви кои от тях
се кредитират, кои – не и защо. Като се съобрази с указанията по тълкуването и
прилагането на закона РС следва да установи действителните факти по делото и
въз основа на тях да изгради правните си изводи относно обжалваното НП и по
съществото на правния спор.
Касаторът е направил
искане за присъждане на разноски, каквито, на първо място, не са сторени в това
производство, а на второ – на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 226, ал. 3 от АПК по исканията за разноски в настоящото производство следва да се произнесе
РС – Свищов при повторното разглеждане на делото.
Водим от горното и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №63 от 12.08.2022 г. по НАХД № 20214150200159
по описа за 2021 г. на Районен съд – Свищов.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на
същия съд при спазване на дадените в мотивите на това решение задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.