РЕШЕНИЕ
гр.
София, 10.05.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен
състав, в публичното заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при
секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр.
дело № 164 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК
С решение № 260168/02.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 607/2019 г. по описа на РС – гр. Костинброд, е признато
за установено по отношение на „С.Е.” ЕООД съществуването на вземане на „А.К.Б.” ЕООД в размер на 624. 22 лева– главница, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 20.06.2019 г. - до изплащане
на вземането. С това решение
ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в исковото и заповедното производство
в общ размер от 350. 00 лева.
Срещу така постановеното решение в срока
по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от
ответника, в която се излагат съображения за неправилност на крайния съдебен
акт поради необоснованост на фактическите изводи на районния съд и нарушение на
материалния закон. Въззивникът счита, че решението е
необосновано, тъй като продавачът не изпълнил задължението си да достави
стоките, които му били поръчани. Фактурите, на които се позовавал ищецът, не
съдържали подпис на получател и били непротивопоставими
на купувача, а твърдението на ищеца, че счетоводството му е водено редовно,
останало недоказано. Искането е за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на нов акт по съществото на спора, с който претенциите да бъдат
отхвърлени.
Въззиваемият в срока по чл.
263 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, като
поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно - постановено при пълнота на
доказателствата, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, а по същество тя е отчасти
основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, но отчасти неправилно.
В представените по делото 8 бр.
фактури: № **********/26.04.2018 г., издадена за сумата от 110. 02 лв.; № **********/27.04.2018
г., издадена за сумата от 65. 02 лв.; № **********/28.04.2018 г., издадена за
сумата от 43. 31 лв., № **********/30.04.2018 г., издадена за сумата от 137. 44
лв., № **********/30.04.2018 г., издадена за сумата от 7. 42 лв., № **********/30.04.2018
г., издадена за сумата от 8. 20 лв., № **********/30.04.2018 г., издадена за
сумата от 135. 52 лв., № **********/15.05.2018 г., издадена за сумата от 117. 29
лв., са обективирани всички съществени уговорки,
пораждащи правоотношение по договор за търговска продажба – страни, предмет и
цена за придобиване правото на собственост върху вещите, обект на продажбата.
Тези първични счетоводни документи обаче не са подписани от лице, което е
представител на ответното дружество (изобщо не
носят подпис на получател). От приетата
като компетентно изготвена ССЕ, извършила проверка в счетоводството на двете
търговски дружества, се установява, че от процесните осем
фактури надлежно осчетоводени в счетоводството на ответното дружество са шест
от фактурите и те са включени в дневника за покупки на месец май 2018 г. – фактури с № **********/26.04.2018 г.,
издадена за сумата от 110. 02 лв.; № **********/27.04.2018 г., издадена за
сумата от 65. 02 лв.; № **********/28.04.2018 г., издадена за сумата от 43. 31
лв., № **********/30.04.2018 г., издадена за сумата от 137. 44 лв., №
**********/30.04.2018 г., издадена за сумата от 7. 42 лв., №
**********/30.04.2018 г., или общо сумата от 371. 41 лева, данни за плащане на
която липсват. Това е и размерът на дълга, който следва да се признае за
съществуващ в отношенията между страните. Съдът възприема изцяло направените от
вещото лице доказателствени (фактически) изводи, тъй
като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като вещото лице е
изследвало пълно и задълбочено предоставените му документи и е отговорило на
поставените задачи, предмет на допуснатата ССЕ. Вещото лице е изготвило в
табличен вид редовете на счетоводните сметки, с които се осчетоводени при
ответника процесните фактури. С изключение на посочените
шест фактури останалите две не са
осчетоводени при ответника.
Фактурата е частен свидетелстващ
документ и при липсата на подпис за получател от лице, което е отговорно да
оформи съответната стопанска операция, тя не представлява годно доказателство
за извършени фактически действия по получаване и приемане на стоките, нито пък
доказателство за облигационна обвързаност между страните по силата на
неформални договори за търговски продажби. Когато фактурата е подписана за
получател от лице без представителна власт или в нея изобщо липсва подпис, но
същата е осчетоводена, включена в дневника за покупките и за нея е ползван
данъчен кредит, се приема, че търговецът е потвърдил извършените от трети лица
действия по приемане на стоките и приложение намира презумпцията на чл. 301 ТЗ.
Неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните
регистри и на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и
справките - декларации по ЗДДС, и по която не е ползван данъчен кредит от
задължената страна сама по себе си не установява получаване на стоката, нито
доказва сключване на договор за търговска продажба.
В случая отразяването на шестте фактури
(на обща стойност 371. 41 лева)
в счетоводните регистри на двете страни, вписването им в дневниците за
покупко-продажби и в справките декларации по ЗДДС, съставляват признание за възникването и за размера на задълженията, обективирани във фактурата.
Тъй като изводите на въззивната инстанция съвпадат само частично с тези на районния
съд, решението следва да бъде отменено в частта, в която исковете са уважени за
разликата над 371. 41 лева лева до 624. 22 лева и
вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени за
разликата над 371. 41 лева до 624. 22 лева. В частта, в която исковете са
уважени за сумата от 371. 41 лева решението следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено и в частта, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца разноски над сумата от 208. 24 лева.
При този изход на правния спор, предмет на въззивната жалба, на въззивника
следва да се присъдят разноските според отхвърлената част от исковете – сумата
от 20. 25 лева за държавна такса.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260168/02.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 607/2019 г. по описа на РС – гр. Костинброд, В ЧАСТТА, в която е признато за
установено, че „С.Е.” ЕООД дължи на „А.К.Б.” ЕООД сумата над 371. 41 лева до 624. 22 лева, представляваща дължими суми за части и консумативи за автомобили,
за което са издадени фактура № **********/30.04.2018 г. на стойност 135. 52 лв.
и фактура № **********/15.05.2018 г. на стойност 117. 29 лв., които вземания са
предмет на заповед по чл. 410 ГПК от 21.06.2019 г. по ч. гр. д. № 447/2019 г.
по описа на РС – гр. Костинброд, както и в частта, в която „С.Е.” ЕООД е осъдено да заплати на „А.К.Б.” ЕООД разноски
над сумата от 208. 24 лева, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.К.Б.” ЕООД , ЕИК: ………, против „С.Е.” ЕООД, ЕИК: ………., искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че „С.Е.” ЕООД дължи на „А.К.Б.” ЕООД разликата над 371. 41 лева до 624. 22 лева,
представляваща дължими суми за части и консумативи за автомобили, за което са
издадени фактура № **********/30.04.2018 г. на стойност 135. 52 лв. и фактура №
**********/15.05.2018 г. на стойност 117. 29 лв., които вземания са предмет на заповед
по чл. 410 ГПК от 21.06.2019 г. по ч. гр. д. № 447/2019 г. по описа на РС – гр.
Костинброд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260168/02.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 607/2019 г. по описа на РС – гр. Костинброд в
останалата част.
ОСЪЖДА „А.К.Б.” ЕООД , ЕИК: ………., да заплати на „С.Е.” ЕООД, ЕИК: ………, сумата от 20. 25 лева (двадесет
лева и 25 ст.) – разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.