О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 06.07.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на шести
юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1502 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на Д.Н.Д. и В.П. срещу Решение № 1921 от 08.05.2018г. постановено по
гр.д. № 15923/2017г. по описа на ВРС, XXIV-ти състав, с което на
основание чл. 26, ал. 2, пр. V от
ЗЗД е прогласена нищожността на договор за покупко –
продажба от 30.11.2015г., обективиран в НА 4/30.11.2015г., по силата на който И.С.,
действащ чрез пълномощника си Д.Д. е прехвърлил на Д.Д. по време на брака му с В.П.
правото на собственост върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово”, ул. ”Георги Стаматов”, бл. 3, ет. 5, представляващ Апартамент №
52 и самостоятелен обект с идентификатор
10135.5506.895.1.52 по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 73 от
23.06.2008г. на ИД на АГКК, състоящ се от спалня, дневна, кухненски бокс, баня
– тоалет и входно антре, със застроена площ от 37.65 кв.м. и при граници по
предходен НА – ап. 50, коридор, ап. 54 и дворно място и по граници по схема: на
същия етаж – самостоятелни обекти 10135.5506.895.1.54 и 10135.5506.895.1.50,
под обекта – самостоятелен обект 10135.5506.895.1.40 и над обекта – няма,
заедно с принадлежащото му избено помещение 52 с площ от 4.040 кв.м. при
граници: избен коридор, изба 50, изба 54 и изба 58, както и съответните 1.9250
% ид.ч. от общите части на сграда 1, в която се намира самостоятелния обект и
от правото на строеж върху поземления имот с идентификатор 10135.5506.895, в
който е построена сградата, запазвайки си пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване и обитаване върху продадения имот при цена от 8 550 евро, като привиден по иска, предявен от И.К.С.
с ЕГН ********** срещу Д.Н.Д., ЕГН ********** и В.П. с ЕГН **********; на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД е обявен за действителен прикрития
договор за издръжка и гледане, обективиран в НА 4/2015г., с който И.С.,
чрез пълномощника си Д.Д. прехвърлил на Д.Д. по време на брака му с В.П.
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 52 и
самостоятелен обект с идентификатор 10135.5506.895.1.52 по КККР, запазвайки си
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване и обитаване върху продадения имот
срещу задължение за издръжка и гледане по иска, предявен от И.К.С. с ЕГН **********
срещу Д.Н.Д. с ЕГН ********** и В.П. с ЕГН **********, както и на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е развален сключения с НА 4/2015г. договор за издръжка и гледане, поради
неизпълнение на поетите от страна на приобретателите Д.Д. и В.П. задължения, по
иска на И.К.С. срещу Д.Н.Д. и В.П..
Въззивната жалба е основана на оплаквания
за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Изложени са доводи за недоказана
привидност на сделката, доколкото от доказателствата не може да формира извод
за връзка между договора за покупко продажба и подписаният между страните предварителен
алеаторен договор. Симулация не е установена и от гласните доказателства, които
са събрани недопустимо на основание чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК, доколкото като
ответници не са дали съгласие са събирането им съгласно чл. 164, ал. 2 от ГПК.
Дори да се приеме, че са били допустими, то от показанията на свидетелката
Димитрова не се установява страните по продажбения договор да не са целяли
правните му последици, а са възнамерявали да сключат алеаторен такъв. НА има
материална удостоверителна сила досежно обективираните в него волеизявления на
страните, а действителната воля на ищеца е изразена в пълномощното. Ето защо
договорът за покупко продажба е валиден, като сключен в рамките на учредената
на пълномощника представителна власт. Налице е пълно плащане на уговорената
продажна цена, поради което твърдяната симулация е опровергана. Предварителният
договор за издръжка и гледане не удостоверява привидността на изявленията на
страните по атакувания договор, а само поетото от ответниците морално
задължение към ищеца. Ето защо главните искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят. От събраните по делото писмени доказателства на следващо място –
декларации, изхождащи от ищеца се установява изправността им по задълженията,
поети с договора за гледане. Моли в тази връзка да се съобразят показанията на
свидетелите Влайков и Толстоя, които излагат непосредствени впечатления от
полаганите грижи за С., безпротиворечиви са и взаимно се допълват. Показанията
на свидетелката Димитрова от друга страна противоречат на писмените
доказателства – декларации за полагани грижи, на показанията на първата група
свидетели, посредствени са и нямат траен характер /св. работи от 08-17 часа/,
както и недостоверни в частта, сочещи постоянното й живеене срещу дома на
ищеца. Моли в тази връзка да се отмени решението и се постанови друго, с което
предявените искове за нищожност бъдат отхвърлени.
В отговор на жалбата И.С. оспорва
доводите в нея и излага други, с които обосновава правилност и
законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Във въззивната жалба и отговора не
са обективирани искания за събиране на нови доказателства.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
01.10.2018г. от 10:30 часа, за
която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал.
3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на
спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
отношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Копие
от настоящето определение да изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.