Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.02.2021
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми февруари две хиляди
и двадесет и първа година , в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретар Е.Вукадинова
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №9529
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9529/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на А.Н.К. ЕГН **********
от гр.Варна
срещу решение №248977 от 18.10.2019 г по гр.д.№20141/19 г на СРС , 141 състав ; изменено в частта за разноските с
определение №100977 от 27.05.2020 г по същото дело , в частта , с която е отхвърлен частично иска на
въззивника с правно основание
чл.432 ал.1 КЗ да се осъди З. „Б.И.“ АД *** да му заплати разликата над 2500
лева до предявения размер от 10 000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска
отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и
страдания/ от ПТП на 29.04.2017 г на АМ „Тракия“ км 256+700 в посока от
гр.Бургас към гр.София ; ведно със законната лихва от 22.12.2017 г до
окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът
излага доводи
за неправилност на решението на СРС, в обжалваната част , тъй като присъденото обезщетение е занижено и
не съответства на претърпените болки и страдания . Първоинстанционният съд не е
взел предвид клиновидната деформация на тялото на 11 торакален прешлен , както
и това , че от ПТП е загинал водачът на МПС , който е близък приятел на ищеца .
Ищецът претърпял голям стрес , а не само телесни увреждания .
Въззиваемата
страна не е подала
отговор на въззивната
жалба.
Въззивната жалба е допустима. Обжалваното
решение е връчено на въззивника на 22.11.2019 г , поради
което въззивната жалба от 02.12.2019 г / по пощата/ е подадена в срок .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на посочената част от решението на СРС.
След преценка на доводите
в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
В
въззивното производство спорен между страните е само размерът на обезщетението
за неимуществени вреди / претърпени болки и страдания/ от деликта. Не се спори
по останалите предпоставки за заплащане на обезщетение от ответника като застраховател
по “Гражданска отговорност на автомобилистите”.
За да уважи частично иска СРС е приел
, че според изслушаната комплексна експертиза ищецът е претърпял контузия на
гръдния кош и контузия на лявата страна на коремната стена . Лекуван е консервативно
с обезболяващи и кардиотоници , като няма данни за усложнения и периодът на
възстановяване е бил около 20 дни . Според разпитания пред СРС свидетел С.Л.ищецът
бил с наднормено тегло и по време на възстановителния период свидетелят му
купувал храна и го карал на лекар . Не доказва от разпита на свидетеля ищецът
да е търпял интензивни болки от уврежданията , а неудобствата били повече от
наднорменото му тегло .
Решението на СРС е частично неправилно.
Действително според представената по делото епикриза на
МБАЛ „Д-р И.С.“ при ищеца е констатирана лека клиновидна деформация на тялото
на 11 торакален прешлен – вероятна фрактура . Ищецът не е извършил
допълнителни изследвания /скенер/ , които да потвърдят фрактурата и затова ,
според вещото лице-медик , същата не е отбелязана в окончателната диагноза .
Въпреки това данните според свидетелските показания на св.С.Л.са , че ищецът е изпитал значителни болки и
страдания за около месец от инцидента и именно и затова съмненията на
лекарите са били и за фрактура на гръбначен прешлен .
Следва да се отбележи , че съществуват
и т.нар.“скрити фрактури“ без разместване и без явни външни признаци , които са
трудно откриваеми освен чрез прецизен скенер и консултация със специалист по
образна диагностика , което в случая не е направено от ищеца . Ищецът не е
доказал по безспорен начин наличието на фрактурата , но с оглед другите две
увреждания според настоящия съд трябва да му се присъди обезщетение от 4000
лева . Според св.Л. след ПТП ищецът бил доста стресиран и уплашен от
инцидента , както и не можел пълноценно
да се обслужва .
По отношение на искането на въззивника
да се съобрази стрес и мъка на ищеца от смъртта на виновния водач , тези
доводи не могат да се вземат предвид . В исковата молба не са визирани факти за
такива болки и страдания , а само за собствените травматичните увреждания ,
като искът не е предявен като частичен .
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да се отмени в частта , в която искът е отхвърлен за разликата над 2500
лева до 4000 лева . Решението на СРС трябва да се потвърди в частта , в която
искът е отхвърлен за разликата над 4000 лева до претендирания размер от 10 000
лева . В частта за разноските ищецът има право на повече , а ответникът на
по-малко разноски пред СРС , съобразно
допълнително уважената част от иска . Пред СГС разноски се дължат от ответника
съобразно уважената част от жалбата .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №248977 от 18.10.2019 г по гр.д.№20141/19 г на СРС , 141 състав ; изменено в частта за разноските с
определение №100977 от 27.05.2020 г по същото дело , в частта , с която е отхвърлен частично иска на А.Н.К. ЕГН ********** от гр.Варна с правно основание чл.432 ал.1 КЗ да се осъди З. „Б.И.“ АД *** да му заплати разликата над 2500 лева до
размера от 4000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска
отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и
страдания/ от ПТП на 29.04.2017 г на АМ „Тракия“ км 256+700 в посока от
гр.Бургас към гр.София ; ведно със законната лихва от 22.12.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и
в частта , в която А.Н.К. ЕГН ********** от гр.Варна е осъден да заплати на З. „Б.И.“
АД *** разликата над 540 лева до 675 лева разноски пред СРС ; и вместо
него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД *** да заплати на А.Н.К. ЕГН ********** от гр.Варна на основание чл.432 ал.1 КЗ разликата
над 2500 лева до 4000 лева -
обезщетение от застраховател по “Гражданска отговорност на автомобилистите” за
неимуществени вреди /претърпени болки и страдания/ от ПТП на 29.04.2017 г на АМ „Тракия“ км 256+700 в посока от
гр.Бургас към гр.София ; ведно със законната лихва от 22.12.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; и допълнително сумата от 21 лева разноски пред СРС .
ПОТВЪРЖДАВА решението , в частта , с която описаният иск е отхвърлен за разликата над 4000 лева до предявения размер
от 10 000 лева - обезщетение от застраховател по “Гражданска
отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди /претърпени болки и
страдания/ от ПТП на 29.04.2017 г на АМ „Тракия“ км 256+700 в посока от
гр.Бургас към гр.София ; ведно със законната лихва от 22.12.2017 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и в частта , в която А.Н.К. ЕГН ********** от гр.Варна е осъден да заплати на З. „Б.И.“
АД *** 540 лева разноски пред СРС , а З. „Б.И.“ АД *** е осъдено да заплати на А.Н.К. ЕГН **********
от гр.Варна
сумата от 35 лева разноски пред СРС .
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД *** да заплати на А.Н.К. ЕГН ********** от
гр.Варна
сумата от 30 лева разноски пред СГС .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.