№ 100
гр. Пазарджик, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20235220201581 по описа за 2023 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно постановление №23-1006-002301/
12.09.2023г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП
Пазарджик, жалбоподателят В. С. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул...., чрез адв.
С. П. твърди, че при издаване на обжалваното постановление са допуснати
съществени процесуални нарушения, поради което същото е
незаконосъобразно и неправилно. Не сочи доказателства и претендира
разноски.
За ответника не се явява процесуален представител.Постъпило е
писмено становище с изложени съображения за неоснователност на
подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Районният съд, като се запозна с оплакванията, изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
съвкупност, взе предвид следното:
На жалбоподателя Б. е съставен АУАН серия GA №
1000662/19.08.2023г. от актосъставителя К. С. за две нарушения и
1
съответно е издадено обжалваното постановление за това, че на 19.08.2023г. в
19.45ч. в с.Г., на кръстовището на ул.“...“ и ул.“ ...“ управлява лек автомобил
..., лична собственост и в качеството на водач на МПС от категории М1,М2,
М3 и N1,N2 ,N3 , когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с
който МПС е оборудвано, в нарушение на чл.137А ал.1 ЗДвП; както и не е
представил ППС на технически преглед, в нарушение на чл.147ал.1 ЗДвП
Наложена е на В. Б. глоба в размер на 50лв., на основание чл.183ал.4
т.7 пр.1 ЗДвП за първото нарушение на 137Аал.1 ЗДвП ; наложена е на В. Б. и
глоба в размер на 50лв., на основание чл.181 т.1 ЗДвП за второто нарушение
на чл.147ал.1 ЗДвП.
При преценка показанията на свидетеля К. С. ,Съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 19.08.2023г. вечерта в с.Г. св.С., заедно със свой колега извършвали
проверка на автомобилите и техните водачи в рамките на провеждана
специализирана полицейска операция.
В около 19.45ч. св.С. забелязал лек автомобил ..., чийто водач бил без
поставен обезопасителен колан.Лек автомобил ..., с водач жалбоподателя Б.
бил спрян и при извършената проверка се установило ,че водачът Б. не е
поставил обезопасителен колан, при наличието на такъв, както и че
автомобилът не е преминал технически преглед.В резултат на така
констатираните нарушения на жалбоподателя бил съставен процесния АУАН,
който подписал и получил без възражения.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. С., за които няма основание
за съмнение в пристрастност, въпреки , че е служител в при РУ П., ОДМВР
Пазарджик.Освен това, жалбоподателят на практика не оспорва фактическата
обстановка, изложена в постановлението, а излага доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения.
При така възприетите фактически обстоятелства, Съдът от правна
страна приема следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН.Жалбата е
процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по
чл.59ал.2 ЗАНН .По същество Съдът намира жалбата за частично
основателна.
2
Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в кръга
на техните правомощия / приета Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на МВР/, и при спазване сроковете на чл.34 ЗАНН.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за нарушение
разпоредбите на чл.42ал.1т.4 и 5 ЗАНН и чл.57ал.1т.5 и 6 ЗАНН, относно
нарушението на чл.137Аал.1 ЗДвП, доколкото се твърди, че същото не е
описано разбираемо и точно, в частност с израза „по време на движение на
МПС от кат.М1“. В този аспект , това съкращение е ясно изписано по т.1 от
постановлението – „в качеството на водач на МПС от категории М1,М2, М3
и N1,N2 ,N3“.Ето защо Съдът счита, че въпреки така използваното от
актосъставителя и наказващия орган съкращение, в крайна сметка
жалбоподателят е разбрал за какво точно е санкциониран.
Според разпоредбата на чл.137Аал.1 ЗДвП , водачите и пътниците в
МПС, включително категория М1, каквото е процесното МПС, съобразно
чл.149ал.1т.2 ЗДвП , когато са в движение, използват обезопасителни колани,
с които МПС е оборудвано.В настоящият случай жалбоподателят Б. не е
изпълнил това задължение, като от субективна страна е действал с пряк
умисъл – в качеството му на правоспособен водач е бил наясно с това си
задължение. Законосъобразно е наложена глоба в абсолютно определен от
законодателя размер на 50лв., на основание чл.183ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП.
Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя за нарушение
разпоредбите на чл.42ал.1т.4 и 5 ЗАНН и чл.57ал.1т.5 и 6 ЗАНН, относно
нарушението на147ал.1 ЗДвП . По-конкретно Съдът споделя становището, че
в АУАН и НП е посочена единствено датата на установяване на това
нарушение, но и датата на неговото извършване, тъй като деянието е свързано
с бездействие - - отговорното лице е следвало да изрълни задължението си в
определен срок, какъвто в процесните АУАН и НП не е посочен.Следва да се
отбележи, че според чл.181 т.1 ЗДвП се наказва с глоба 50лв. собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения
срок превозно средство за технически преглед.Т.е и законодателят е визирал
като част от обективната страна на нарушението „ определен срок“ – времево
обстоятелство. При това положение и за съда е невъзможно, както сочи
жалбоподателят, препятства съда да събира относими доказателства, а в
същото време и правото на защита на нарушителя да разбере за какво е
3
санкциониран.Ето защо в тази му част постановлението следва да бъде
отменено.
С оглед изхода от делото, в тежест на наказващия орган следва да се
възложат половината от сторените от жалбоподателя Б. разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв., което не е прекомерно ,
съобразно нормите на чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2 т.1 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения.
В тази връзка е представен договор за правна защита и съдействие,
видно от който жалбоподателят Б. е заплатил на адв. С. П. сумата от
400лв. адвокатско възнаграждение.Според чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2 т.1 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения,
при наложената в настоящия случай имуществена санкция от 50лв.,
имущественият интерес е до 1000лв., като в този случай адвокатското
възнаграждение е в размер на 400лв.
С оглед изхода на делото , частично основателна е претенцията на
наказващия орган за присъждане на разноски. Наказващият орган се
представлява от юрисконсулт, който е изпратил писмено становище по
съществото на спора и с това становище е направено искане за присъждане
на разноски, което е частично основателно, съобразно чл. 63д ал. 3 от ЗАНН ,
във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от
наредба на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство
по ЗАНН, чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 150 лева. Настоящото производство се разгледа в
едно съдебно заседание по същество, без лично явяване на юрисконсулта и
не е с правна и фактическа сложност, поради което следва да бъде
определено минимално възнаграждение от 80 лева и присъдено половината
от този размер , тъй като жалбата е основателна за едно от двете вменени
нарушения.
По компенсация, в тежест на наказващия орган следва да се присъди
сумата от 160лв., като разлика от 200лв. минус 40лв.
Воден от горното и на основание чл.63ал.ал.2т.4 ЗАНН Пазарджишкият
районен съд
4
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление №23-1006-002301/
12.09.2023г. на Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП
Пазарджик в частта, с която на В. С. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул.... е
наложена е глоба в размер на 50лв., на основание чл.183ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП за
нарушение на 137Аал.1 ЗДвП.
Отменя Наказателно постановление №23-1006-002301/ 12.09.2023г. на
Началник група към ОДМВР Пазарджик, сектор ПП Пазарджик в частта, с
която на В. С. Б., ЕГН ********** от гр.П., ул.... е наложена глоба в размер
на 50лв., на основание чл.181 т.1 ЗДвП за нарушение на чл.147ал.1 ЗДвП.
Осъжда ОДМВР Пазарджик да заплати на В. С. Б., ЕГН ********** от
гр.П., ул.... сумата от 160лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5