РЕШЕНИЕ
№…………………./………………2019г.
Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и седми състав
На втори април Година
две хиляди и деветнадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1047
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Р.Д.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***,
против НП № 376004-F407472/13.11.2018
г.,издаден от Т.П.М. - Директор на дирекция „Обслужване" в ТД на НАП Варна, с което й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.178 от ЗДДС, за нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС.
С жалбата се иска отмяната на НП, като се сочи, че органът по приходите не е съобразил всички
факти и обстоятелства и е направил грешен извод, че регистрацията по ДДС е на
12.06.2018 г.
В съдебно заседание за жалбоподателката
не се явява, но се представлява от адв.М., която моли
за отмяна на НП. Излага аргументи, че достигнатият оборот е от дата
14.06.2018г. и в рамките на законоустановения срок,
който е 7-дневен е подадено заявление за регистрация по ДДС.
Въззиваемата
страна , редовно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Ф.,
която оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 03.07.2018г. при извършена проверка
в ТД на НАП гр.Варна, възложена с
Резолюция № 032691801304513/22.06.2018г., във връзка с подадено Заявление за
регистрация по ЗДДС с вх. № 033911801289906/21.06.2018г. от Р.Д.И. с ЕГН **********
и приключила с Акт за регистрация по ЗДДС № 030421801376715/03.07.2018г.,
връчен на 04.07.2018г. по електронен път на деклариран електронен адрес за
кореспонденция, св.В.М.С. на длъжност ст.инспектор по приходите, установила, че
задълженото лице извършва продажба на недвижими имоти.
При извършената документална
проверка било установено, че лицето реализира облагаем оборот над 50000,00 лв.
(53780,00 лв.) на 12.06.2018г. от авансово плащане по облагаеми доставки, а
именно продажба на недвижими имоти. Облагаемият оборот по чл.96 от ЗДДС в
размер на 53780,00 лв. бил формиран от облагаем оборот за м.5/2018г. - 43780,00
лв. и за 12.06.2018г. - 10000,00 лв.
При тези констатации, св.С. преценила, че съгласно
действащия чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017г., в
сила от 01.01.2018г.) „Когато оборотът е достигнат за
период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е
длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат
оборотът. Поради това приела, че задълженото лице е следвало да подаде Заявление
за регистрация по чл. 96 от ЗДДС в срок до 19.06.2018г. Заявлението било
подадено на 21.06.2018г. т.е. след изтичане на законоустановения
срок. Проверката в ТД на НАП приключила с акт за регистрация по ЗДДС, връчен на
04.072018г. по електронен път на жалбоподателката.
Въз основа на констатациите си, на 14.09.2018г.,
ст.инспектор С. съставила срещу въззивницата АУАН,
където описала допуснатото според нея нарушение на разпоредбите на чл.96, ал.1
от ЗДДС.
Актът бил предявен и връчен на въззивницата на 18.10.2018г, която го подписала без възражение. В срока по
чл.44 от ЗАНН, не постъпили и писмени възражения срещу АУАН . На 13.11.2018г. наказващият орган издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно
писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заявление за регистрация
по ЗДДС, справка за облагаем оборот, извлечения от банкова сметка, ***, копия
от разрешение за строителство, копия от удостоверение за сключен граждански
брак, акт за регистрация по ЗДДС, покани, резолюция, декларация, заповед и
др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Съдът,
предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Директор на Дирекция „Обслужване“ при НАП-Варна, съгласно
заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. АУАН също е
съставен от компетентно лице- инспектор в ТД на НАП –гр.Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя
и в присъствието на един свидетел.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това
нарушение не е съществено, т.к. не ограничава правото на защита.
Съдът не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на
нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и
законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя.
Спазено е от страна на административно
- наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение.
Безспорно
по делото е обстоятелството, че въззивницата има
качеството на данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Тя
е била санкционирана за извършено нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС. Съгласно тази
разпоредба / в редакцията и към момента на нарушението/ всяко данъчно задължено
лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от
последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен
срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да
подаде заявление за регистрация по този закон. Съгласно чл.96, ал.5 от ЗДДС задължението
за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият
оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал. 1, а именно 12 месеца.
Не се спори по делото и безспорно от прил. извлечения
от банкови сметки, акт за регистрация и др. се установява,че през периода от м.
май 2018г. до месец юни 2018г. облагаемият оборот на въззивницата
е надхвърлил визирания в чл.96 ал.1 от ЗДДС минимален размер, при което за въззиивницата, като данъчно задължено лице е възникнало
задължение да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от
изтичане на данъчния период,през който е достигнало този оборот. Според
съда в конкретния случай единственият спор между страните е на коя дата следва
да се счита за случило се данъчното събитие и респ. от коя дата възниква и
започва да тече задължението на задълженото лице да депозира заявление за
регистрация по ЗДДС. Не е спорно между страните, че въззивницата
няма самостоятелна банкова сметка, ***, получава по сметката на съпруга си А.И..
На практика единственият спорен между страните въпрос е датата на възникване на
задължението за регистрация по ЗДДС, доколкото от събраните гласни
доказателства в хода на съдебното следствие – разпита на актосъставителката
св.С., а и от писмените доказателства, приложени към делото се установяват с
категоричност следните факти: заплащането по банков път на сумата от 53780,00
лв. за м.5/2018г. - 43780,00 лв. и за
12.06.2018г. - 10000,00 лв. като капаро или авансово плащане за закупуване на
жилище. Видно от банковите извлечения събрани в хода на АНП, по банковата
сметка на съпруга на И. са постъпили следните суми:
-
На 11.05.2018г.-10000 лв. с посочено основание капаро за жилище, сумата
е постъпила от А.Г., като за възз. е размерът от
½ или 5000 лв.
-
На 11.05.2018г.-20000 лв. с посочено основание капаро за жилище, сумата
е постъпила от А.Г., като за възз. е размерът от
½ или 10000 лв.
-
На 14.05.2018г.-26650лв. с посочено основание капаро за жилище, сумата
е постъпила от А.Г., като за възз. е размерът от
½ или 13325 лв.
-
На 14.05.2018г.-20910лв. с посочено основание покупка на жилище, сумата
е постъпила от А.Г., като за възз. е размерът от
½ или 10455 лв.
-
На 12.06.2018г.-20000лв. с посочено основание покупка на апартамент,
сумата е постъпила от П.П., като за възз. е размерът от ½ или 10000 лв.
Следователно действително към 12.06.2018г. въззивницата е натрупала облагаем оборот от 53780,00 лв. и
то за два последователни месеца, поради което е следвало да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС в срок до 19.06.2018г. , включително- вторник работен ден.
Обстоятелството, че сделките за продажбата на недвижимите имоти са изповядани
на по-късен етап е ирелевантно в случая, тъй като е
важен момента на постъпване на авансовото плащане или капарото по сметките на
съпруга на въззивницата. Твърденията , че част от
сумите са постъпили като връщане не предходен заем сключен сс
съпруга й, са абсолютно ирелевантни, тъй като ясно и
недвусмислено в извлеченията от банковите сметки е посочено основанието за
извършеното плащане.
При така установените факти, съдът се
съгласява с позицията на административно – наказващия орган, че в случая
формално погледнато въззивницата е осъществила
състава на нарушението по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като в случая плащането, с
което е достигнат оборота е получено на дата 12.06.2018 г. Съдът не може да се
съгласи с позицията на жалбоподателя, че за дата на данъчното събитие следва да
се приеме датата 14.06.2018 г. Вярно е, че на тази дата е са издадени НА , с
които са изповядани сделки по прехвърляне на имоти, но разпоредбата на чл. 25,
ал. 7 от ЗДДС е категорична, че когато преди да е възникнало данъчното събитие
по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка,
данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането),
поради което и в случая меродавна е датата 12.06.2018 г. и именно тя следва да
бъде определена за дата на данъчното събитие.
Поради гореизложените съображения, съдът
намира, че в случая от формална страна въззивницата е
извършила нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, тъй като е следвало в срок до 19.06.2018
г. да депозира в НАП заявление за регистрация по ЗДДС. В конкретния случай
заявлението за регистрация по ЗДДС е подадено, след изтичане на законоустановения срок – на 21.06.2018 г., поради което и
действително е нарушена цитираната разпоредба на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС
Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е отнесъл нарушената разпоредба към
санкционната такава, тъй като чл.178 от ЗДДС предвижда санкция в размер от 500
до 5000 лв. за ФЛ, което е
данъчно задължено по този закон лице, и което не изпълни задължението си за
подаване на заявление за регистрация или заявление за прекратяване на
регистрация в установените по този закон срокове. Действително, в случая е
налице нарушение, което съдът приема за доказано, но
административно-наказващият орган не е извършил съобразно разпоредбите на ЗАНН
определяне и индивидуализиране на наложеното наказание, т.е. не е съобразил, че
се касае за „маловажен случай“, поради което издаденото наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за
"маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган
може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно
наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и
целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се
има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК”.
Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При
извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият
орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл.93, т.9 ДР НК "маловажен случай"
е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Цел на ЗАНН е налагане
на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят към спазване на
установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти възпитателно и
предупредително. Налагането на санкция не следва да се приема като самоцел на
закона, тъй като справедливо е регламентирана възможност да не се налага
наказание, като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно
нарушение ще бъде санкциониран. Няма съмнение, че нарушението, за което е
ангажирана отговорността на въззивницата е формално,
респ. от него не настъпват вреди, но пък безспорно сме изправени пред
неизпълнение на задължение към държавата. Прави впечатление обаче, че за
въззивницата не са приложени доказателства за други
нарушения на данъчното законодателство. Нещо повече видно от доказателствата по
делото още на 21.06.2018г. / преди установяване на нарушението от органите на
НАП/ въззивницата е подала заявление за регистрация
по ЗДДС входирано под № 033911801289906/21.06.2018г.
в ТД на НАП-Варна.
Горното води до извода за правилно отношение към законоустановения ред
в страната и визира инцидентна проява, като тоава
дори е отразено от АНО, доколкото в НП е вписано, че нарушението е извършено за
първи път. Нещо повече, въззивницата е подала процесното заявление за регистрация само с два дни закъснение. Заявлението е подадено дори преди
установяване на нарушението от наказващите органи. Макар нарушението да е
формално, не без значение за индивидуализацията му е и фактът, че по делото не
са налице доказателства, а и твърдения относно извършвани други нарушения от въззивницата от същия вид или други нарушения на данъчното
законодателство. При тези констатации настоящият състав счита, че налагането на
административна санкция за изолиран случай би имало по-скоро негативно влияние,
отколкото превъзпитаващо, превантивно и възпиращо такова по отношение на субекта
на нарушението. Поради горните съображения съдът счита, че в случая е налице
хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като без съмнение липсват вреди и
вредните последици, налице са смекчаващи обстоятелства и то изключителни, като
нарушението е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид. В
този смисъл е и константната практиката на Варненския административен съд-
например Решение по к.адм.д.№ 1540/2018г.,по описа на Административен
съд-гр.Варна.
С оглед на всичко гореизложено,
НП като неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 376004-F407472/13.11.2018 г.,издаден от Т.П.М. -
Директор на дирекция „Обслужване" в ТД на НАП Варна, с което на Р.Д.И., ЕГН **********,
с адрес: *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.178
от ЗДДС, за нарушение на чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на
АПК пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
СЪДИЯ при РС- Варна: