№ 12836
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20221110139053 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД от В. И. М. срещу А. Г. Б.
за заплащане на сумата от 2800 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в страх, притеснение, влошаване на психическото му и физическо здраве,
вследствие на физическа агресия осъществена от ответника на 22.06.2022г. в опитите му със
сила да отнеме телефона на ищеца, ведно със законна лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и насрещен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на В. И. М. да заплати на А. Г. Б. сумата от 3000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на
честта и достойнството на последния, посредством отправяне на обидни квалификации,
нападки и закани, както и заснемането на видеоклип с негово участие и разпространяването
му в интернет пространството, ведно със законната лихва, считано от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 22.06.2022г. около 19:30 часа се намирал на работното си място
в Националната художествена академия, като бил излязъл на двора с колеги и студенти.
Десетина минути по-късно, на територията на Националната художествена академия от
страната на задния й вход, се появили външни лица, които ответникът решил да заснеме,
поради необичайното им присъствие по това време в двора на академията. Приближавайки
се ищецът разпознал народните представители от ПП „ГЕРБ“ – А. Г. Б., Костадин Ангелов и
Деница Сачева. С включена камера се приближил до тях и ги попитал дали имат право да са
на територията на академията. Посочва, че в 0:28 минутa на записа, ответникът, докато е зад
гърба на ищеца, го хванал за ръката, с която държи телефона си, стискайки китката му,
извил я и започнал да я тегли към себе си, като направил опит да отнеме със сила телефона
на М.. Заявява, че при опит от страна на ответника да вземе телефона от ръката на ищеца го
ударил в ръката и му е причинил болка и физическо страдание, както и уплаха, от удар с
другата ръка. В 0:30 минута на записа ответникът казал на ищеца „Абе дай го тоя телефон
бе“ и продължил да дърпа телефона от ръката му. В 0:32 минута на записа ответникът
отново посегнал и нанесъл телесна повреда на В. Маринченски. В този момент Деница
Сачева се намесила – дръпнала ответника с думите „Остави го, остави го“ и „Моля ви да се
успокоите!“,, Добре успокойте се!“. Вследствие на гореописаните събития ищецът твърди,
1
че не се е чувствал добре, имал сърцебиене, не е могъл да спи, имал задъхване и „паник-
атаки“, за което му бил извършен преглед на 24.06.2022г., и му били предписани два вида
лекарствени продукта за успокоение. На 18.07.2022г. на М. била поставена диагноза „други
разстройства на вегетативната нервна система“, за което бил издаден и Болничен лист
№Е20220836075 от дата 18.07.2022г., с който му било изписано 5 дни домашно лечение.
Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
С представения от А. Б. отговор на исковата молба оспорва да е извършил посочените
в исковата молба деяния, настъпването на посочените неимуществени вреди в сферата на В.
И. М., както и причинно-следствената връзка между последните и поведението на
ответника. Твърди се, че М. се е държал агресивно и е предизвикал ответника, който за да се
защити от неправомерното заснемане е опитал да хване ръката на ищеца, за да отмести
фокуса от себе си. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Моли съда
да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 211 ГПК А. Г. Б. е предявил срещу В. И. М. насрещен осъдителен иск с
правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД с твърдения, че последният му е причинил
неимуществени вреди, които оценява на 3000 лева. Излага твърдения, че на посочената от
ищеца дата и място първоначалният ищец, без съгласието на А. Б. е заснел видеоклип с
негово участие и е отправял унизителни и обидни думи и закани към него и
придружаващите го лица Костадин Ангелов и Деница Сачева. Употребил е думите „нагли“,
заканвайки се, че „ще си получат заслуженото“ и „марш оттук“. Твърди се, че ответникът по
първоначалния иск се е почувствал унизен, омерзен, обиден и дълго време след инцидента
не е могъл да се успокои. Заявява също така, че на 23.06.2022г. В. И. М. е публикувал в
профила си във Фейсбук заснетия на 22.06.2022г. видеоклип с авторски текст
„Националната художествена академия – висшата автономна институция е скривалище и
спасителен изход за бягащите от гражданите нагли депутати от ГЕРБ“. Сочи се, че клипът е
излъчен и на 23.06.2022г. на 17-тата минута от едночасовото предаване по ТВ 1 –
„Въпросите“ с водещ Миролюба Бенатова, както и в други социални платформи за
споделяне като YouTube. Поддържа се, че публикуваният видеоклип и авторските коментари
към него са довели до накърняване на доброто име и репутация на А. Б.. Твърди се, че и
досега последният търпи негативни последици от поведението на В. М., като се чувства
унизен и набеден. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Поддържа, че
ищецът по него е политическа фигура, с оглед на което по отношение на него е допустима
критика с по-широки граници, отколкото на частните лица. Оспорва да са настъпили
посочените неимуществени вреди, както и причинно-следствената връзка между тях и
поведението на В. И. М.. Заявява, че не е уронил авторитета и доброто име на ищеца с
описаните в насрещната искова молба изрази. Не оспорва, че процесният запис е заснет от
В. И. М., както и неговото съдържание. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и разгледа материалите и
събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от фактическа
страна следното:
От приетото свидетелство за съдимост на ищеца се установява, че същият е
неосъждан.
От болничен лист № Е20220836075 от 18.07.2022г. се установява, че на В. И. М. е
поставена диагнозата „други разстройства на вегетативната /автономната/ нервна система“ с
домашен-амбулаторен режим на лечение за пет дни от 18.07.2022г. до 22.07.2022г. Според
приетата справка от НХА, ищецът е бил в отпуск за периода от 18.07.2022г. до 22.07.2022г.
От приетата рецептурна бланка за лекарствени продукти, съдържащи наркотични
вещества от 17.03.2023г. се установява, че на ищеца е предписана употреба на Xanax, 0,25, с
2
доза 3х1 т. за 30 дни.
От приетата справка от общо практикуващ лекар д-р Емилия Балинска се установява,
че медикаментът е предписван на 23.06.2022г. и на 17.03.2023г. за по 30 дни с оглед
съобщени от ищеца пристъпи на сърцебиене, изтръпване на главата, силен световъртеж,
гадене, нестабилна походка след емоционално натоварване.
От приетата епикриза от 23.07.2021г. се установява, че ответникът А. Г. Б. е
диагностициран със състояние след синкоп. Атрериална хипертония II ст. Умерена ЛК
хипертрофия. Състояние след хипертонична криза. Диастолна дисфункция на ЛК I ст.
Приети са още ЕКГ изследване на ищеца, снимки от електронни сайтове, както и
Етичен кодекс на Националната художествена академия.
По делото са събрани показанията на свидетелите Деница Евгениева Сачева и
Велислав Величков Минеков, от чиито показания се установява фактическата обстановка на
процесното събитие и механизма на деянието, както и на свидетеля Ирма Хорданова
Водева-Маринчевска /съпруга на ищеца/ относно претърпените от него неимуществени
вреди и свидетеля Нина Стефанова Чилова /във фактическо съжителство с ответника/
относно претърпените от ответника и ищец по насрещния иск неимуществени вреди.
Ищецът е дал обяснения по реда на чл. 176 ГПК по въпроса относно нанесения му удар.
От приетото експертно заключение по допуснатата съдебна компютърно-техническа
експертиза се установява, че е установен годен за анализ файл, създаден на 18.07.2022г. в
17,57ч. с продължителност 1 минута и 49 секунди, представляващ аудио-визуален запис,
отразяващ обстановката от задния вход и територия зад сградата на Национална
художествена академия, с участието на ищеца В. И. М., ответника А. Г. Б. и депутатите от
„ГЕРБ“ Костадин Ангелов и Деница Сачева. Записът е изготвен със собствено мобилно
устройство на ищеца. Съдържанието на записа е снето подробно от вещото лице в
експертното заключение. Самият запис също е приобщен по делото на оптичен носител.
Въз основа на така събраните доказателства и доказателствени средства, съдът
приема от правна страна следното.
По първоначалния иск.
Исковата молба по този иск е редовна и същият е процесуално допустим.
В доказателствена тежест на ищеца по него е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания размер
и същите са настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
ответника. Вината на извършителя се предполага до доказване на противното. В тежест на
ответника е да докаже възражението си за съпричиняване на вредите.
Относно извършването на процесното деяние, неговия механизъм и авторство, съдът
намира следното. От събраната по делото доказателствена съвкупност – показанията на
свидетелите Сачева и Минеков, както и от приетото експертно заключение по съдебно-
техническата експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и
компетентно изготвено се установява по безспорен начин, че на 22.06.2022г. около 19,30ч.
ищецът В. М. се е намирал в двора на Националната художествена академия, където влезли
ответникът А. Б., заедно със св. Деница Сачева и Костадин Ангелов. Причината за тяхното
влизане в двора на НХА била, че по същото време имало протести в подкрепа и срещу
правителството, поради което цялото пространство около сградата на Народното събрание
било затворено и нямало достъп на автомобили. Затова тримата заедно се отправили през
двора на НХА към тролейната спирка пред академията, откъдето трябвало да ги вземат с
автомобил. При навлизането им в двора на НХА, ищецът започнал да ги снима с мобилния
си телефон, като видно от съдържанието на записа, снето от вещото лице, ищецът се
обърнал към тях общо с думите „Ето, депутатите на „ГЕРБ“ в Националната художествена
академия! Имате ли право да сте тук в автономната ни академия?“ В отговор на това
3
Костадин Ангелов и Деница Сачева попитали защо да нямат право и какъв е проблемът да
влязат, а в това време ответникът А. Б. преминал пред ищеца и се установил в дясно от него,
а в следващия момент излязъл извън кадър. Непосредствено след това камерата започнала да
се движи в различни посоки с голяма скорост. След това ответникът отново влязъл в кадър и
протегнал дясната си ръка напред по посока на камерата. Камерата отново започнала да се
движи в различни посоки с голяма скорост, а ответникът изрекъл репликата „Абе дай го тоя
телефон! Дай го тоя телефон, бе!“ На това ищецът отговорил с репликата „преподавател
съм, защо ме гониш, преподавател съм! Марш навън от тук, бе!“ След това тримата се
отдалечили от ищеца, а последният казал „Опитахте се да ме ударите! Опитахте се да ме
ударите два пъти! Има го заснето на камерата!“, на което св. Сачева отговорила „Моля Ви
да се успокоите. Добре, успокойте се“. Размяната на реплики продължила, като ищецът
казал „Ще си понесете отговорността. В академията не можете да влизате!“, св. Сачева му
казала да се успокои и да не прави ескалации в момента, а ищецът отвърнал, че няма да се
успокои и че те я направили, като се опитали два пъти да го ударят и са се опитали да му
вземат телефона. Св. Сачева отговорила, че това са негови интерпретации, а ищецът
отговорил, че го има заснето и изрекъл репликите „Много сте нагли. Ще си получите
заслуженото“. След това св. Сачева провела кратък разговор със св. Минеков, който също се
намирал в двора на НХА и тримата /Б., Сачева и Ангелов/ излезли от двора, а ищецът
продължил да заснема тяхното движение.
Относно поведението на ответника А. Б. при настъпване на събитието св. Сачева
сочи в показанията си, че не е възприела съприкосновение между него и ищеца. Сочи, че
ответникът просто се бил обърнал към ищеца и му казал да не снима или да остави този
телефон, но ищецът продължавал да бъде изключително агресивен, провокативен и
предизвикателен, заснемайки ги с телефона и заявявайки, че нямат право да бъдат в двора на
академията. Ответникът се обърнал към ищеца, махнал с ръка и казал да остави телефона, а
ищецът преднамерено излъгал, че ответникът е щял да го удари. Такова нещо не се било
случило, освен това било необяснимо и нелогично. Ответникът протегнал своята ръка, но не
докоснал ищеца, не се бил опитал да избива телефона или да му извива ръката. На излизане
от двора свидетелката видяла св. Минеков, който снимал и го попитала дали с това се
занимава в момента. Според св. Сачева видимостта на св. Минеков не била добра, същият
бил зад автомобил, а там имало и дървета, поради което вероятността да е видял събитията
била малка, но със сигурност бил чул скандала.
По същия въпрос от показанията на св. Минеков се установява, че в този момент
свидетелят бил на около 5-6 метра от събитието с лице към него и събитието било
изключително видимо. Първо ответникът А. Б. минал зад гърба на ищеца В. М., докато
последният обяснявал, че това е автономно висше учебно заведение и че нямат право да
влизат там. Ответникът се отделил от другите двама /св. Деница Сачева и Костадин
Ангелов/ и минал зад гърба на ищеца, като се опитал да вземе телефона, който ищецът
държал в дясната си ръка. За тази цел ответникът първо блъснал ръката на ищеца, а след
това я задържал и започнал да я усуква със стискане и тръскане на ръката. Виждало се, че
ръката на ищеца е силно стисната. След като не успял да избие телефона от ръката на
ищеца, ответникът се изтеглил.
По отношение на механизма на деянието и неговото авторство съдът кредитира
показанията на св. Минеков, тъй като описаният в тях механизъм намира пълна подкрепа в
приетото и неоспорено експертно заключение по СТЕ, отразяващо съдържанието на
направения от ищеца видеоклип на събитието. От него е видно, че докато св. Сачева
отговаря на репликите на ищеца, ответникът се отделя от групата на св. Сачева и Костадин
Ангелов и заобикаля ищеца, като непосредствено след неговото излизане от кадър, камерата
рязко започва да се движи в различни посоки с голяма скорост. Според разясненията на
вещото лице, дадени в проведеното на 20.03.2023г. открито съдебно заседание, подобно
движение може да се получи при описания от ищеца механизъм на дърпане и усукване на
4
ръката, държаща камерата. Наред с това, непосредствено след като рязкото движение на
камерата приключва, ответникът влиза отново в кадър и посяга с дясната си ръка към
камерата с думите „Абе дай го тоя телефон! Дай го тоя телефон, бе!“, при което камерата
отново започва да се движи рязко по сходен начин. Видно от множеството съвпадения
между показанията на двамата свидетели /Сачева и Минеков/ и съдържанието на
видеозаписа, показанията на св. Сачева относно събитието също са добросъвестно дадени,
но в тях липсва каквато и да било информация за преминаването на ответника зад гърба на
ищеца и последващите негови действия, а наличието на такова преминаване се установява
по безспорен начин от съдържанието на видеозаписа, което се подкрепя от показанията на
св. Минеков. Последният е пряк очевидец на събитието и се е намирал на 5-6 метра от него,
което се подкрепя и от последващия му разговор със св. Сачева при продължаването й към
изхода от двора на академията.
При това приложение съдът намира за установено обстоятелството, че докато ищецът
е снимал и разменял реплики със св. Сачева, ответникът се е позиционирал зад гърба му и е
блъснал дясната ръка на ищеца, с която държал записващото устройство /мобилен телефон с
камера/, след което се е опитал да го вземе чрез стискане и извиване на ръката на ищеца.
След тези свои действия, ответникът се е позиционирал отново пред ищеца и отново
посегнал към телефона на ищеца с репликата „Абе дай го тоя телефон! Дай го тоя телефон,
бе!“.
Не се установяват твърденията на ищеца, че след като се е опитал да вземе телефона
зад гърба на ищеца, ответникът го е ударил по ръката или където и да било другаде,
доколкото в показанията на св. Минеков липсват сведения за нанесени удари върху ищеца
/единствено за блъсване и усукване на ръката/, от видеозаписа се установява, че след
влизане на ответника отново в кадър, той посяга към камерата, но не се установява
замахване и нанасяне на удар, а същевременно самият ищец заявява в репликите си, че /по
негова преценка/ ответникът се бил опитал да го удари. Следователно процесното деяние,
извършено от ответника срещу ищеца се заключава в блъсване, стискане и усукване на
дясната му ръка.
Така извършеното от ответника деяние представлява нарушаване на телесната
неприкосновеност на ищеца, годно да предизвика болка и страдание, поради което е
противоправно, а доколкото установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не е опровергана –
то е и виновно извършено.
Релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредите е
неоснователно. От събраните по делото доказателства се установява, че единствените
действия на ищеца, предхождащи процесното деяние, са по заснемане на ответника и
двамата му спътници и отправените към тях въпроси „Имате ли право да сте тук в
автономната ни академия?“ Като се вземе предвид обстановката при която тези действия са
извършени /на фона на протест, провеждан в непосредствена близост до НХА/ и качеството
на ответника на публична личност, както и обстоятелството, че репликите не са били
насочени пряко към ответника и последният изобщо не е реагирал вербално на тях, а
директно е пристъпил към отнемане на телефона, следва изводът, че поведението на ищеца
не се намира в причинно-следствена връзка с причинените от деянието вреди. Както ще
бъде разгледано подробно по-долу по отношение на насрещния иск, ищецът е счел за
недопустимо преминаването на тримата народни представители през двора на академията,
което го е провокирало да ги заснеме и да зададе въпроса дали имат право да преминават от
там. Тези действия изразяват неговата гражданска позиция и позицията му на преподавател
в академията, като така упражненото право на изразяване на лично мнение, с оглед
спецификата на случая, не нарушава правото на личен живот на ответника и не може да
бъде причина за провокиране на насрещна агресия. В случая вредите се дължат единствено
на субективната преценка на ответника да се опита да отнеме телефона против волята на
5
ищеца, вместо да напусне двора на НХА /каквото е целял ищецът/, или да реагира устно със
съответни на ситуацията реплики /както е направила св. Сачева/ или да игнорира ситуацията
изцяло /както е постъпил Костадин Ангелов/.
Относно причинените от деянието вреди и тяхната причинно-следствена връзка
съдът намира следното. От показанията на св. Ирма Водева-Маринчевска се установява, че
вследствие на деянието ищецът е бил силно притеснен и разтреперан, имал неспокоен сън и
съществуващото му заекване се задълбочило, а последиците от деянието попречили на
неговата творческа дейност. По отношение доказателствената стойност на свидетелските
показания съдът намира, че обичайното и подходящо средство за доказване на
неимуществените вреди са именно показанията на свидетели, които са наблюдавали пряко
поведението на увреденото лице след увреждането. Логично и житейски оправдано е тези
свидетели да бъдат близки, приятели или роднини на лицето, поради необходимостта от
преки наблюдения върху неговия личен живот. С оглед евентуалната заинтересованост на
тези лица, съдът следва във всеки конкретен случай да изследва въпроса за
последователността и логичността на показанията. В конкретния случай съдът намира, че
показанията на свидетеля са в съответствие с останалите доказателства по делото, същите са
безпротиворечиви и имат логичен характер с оглед установената по делото фактическата
обстановка, при която е осъществено процесното деяние, освен това пресъздават обичайни
човешки реакции, представляващи логична последица от подобно събитие.
Не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Водева-Маринчевска в частта, с
която свидетелят заявява, че вследствие на деянието ищецът е следвало да приема
медикамента „Ксанакс“. Това е така, защото видно от представената рецептурна бланка
медикаментът съдържа наркотични вещества, поради което подлежи на приемане
единствено съобразно лекарско предписание, а установяването на връзка между
заболяването, за което е предписан, и процесното събитие изисква наличие на познания в
областта на медицината, с каквито свидетелят не разполага. Същевременно от представения
болничен лист за временна неработоспособност се установява, че ищецът е диагностициран
с „други разстройства на вегетативната /автономната/ нервна система“, но не се установява
това разстройство да е причинено пряко и непосредствено от процесното събитие, нито че
то налага прием на посочения медикамент. От приетата справка от общо практикуващия
лекар се установява, че медикаментът е бил изписан във връзка с оплаквания за пристъпи на
сърцебиене, изтръпване на главата, силен световъртеж, гадене и нестабилна походка, за
които, обаче, също няма данни да са пряка и непосредствена последица от деянието.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият
съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление №4
от 23.12.1968 год. на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на увреждането,
начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и
социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени обемът и интензитетът на преживените от
ищеца неимуществени вреди, установени от свидетеля, неговата възраст – на 42 години към
датата на деянието, обстоятелството, че ищецът се е чувствал силно притеснен и напрегнат,
имал е затруднен сън и заекването му се е задълбочило, че събитието е повлияло негативно
6
на творческата му дейност, както и че вредите са нанесени в двора на учебното заведение, в
което ищецът е работил, докато е излагал личното си мнение по отношение на публична
личност.
От друга страна съдът отчита факта, че физическото въздействие на ответника върху
ищеца е с подчертано нисък интензитет /блъсване с краткотрайно стискане и усукване на
дясната ръка/, че не се установяват твърденията на ищеца за нанесен впоследствие удар
върху него, както и че претърпените от него негативни преживявания не надхвърлят
рамките на обичайните човешки реакции на подобно деяние и няма доказателства да са
довели до трайно болестно състояние или друго патологично изменение на неговото
здравословно състояние.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, в това число при
съобразяване на минималната работна заплата за 2022г. от 710 лева, без да води до
неоснователно обогатяване за ищеца, е 1000 лева. До този размер предявеният иск следва да
бъде уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 2800 лева искът следва да
бъде отхвърлен.
По насрещния иск.
Исковата молба по предявения насрещен иск е редовна и последният е процесуално
допустим. Неоснователни са развитите от В. М. в писмената защита съображения, че
претендираните с него вреди произтичали от същото деяние – макар да се касае за едно и
също събитие, вредите на ищеца по първоначалния иск касаят нарушаване на телесната му
неприкосновеност вследствие на деянието на А. Б., докато вредите, предмет на насрещния
иск, произтичат от нарушено право на личен живот на А. Б. и уронен престиж и добро име
вследствие на заснемането и разпространяването на видеоматериала. Ето защо липсва
идентичност в предмета на двата иска.
Подобно на първоначалния иск, в доказателствена тежест на ищеца по насрещния
такъв е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е претърпял твърдените
неимуществени вреди в претендирания размер и същите са настъпили в причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на ответника. Вината на извършителя се предполага
до доказване на противното. В тежест на ответника е да докаже релевираните възражения.
Страните по делото не спорят и от събраната съвкупност се установява по
категоричен начин, че ищецът по първоначалния иск В. М. е извършил инкриминираното с
исковата молба по насрещния иск заснемане и впоследствие го е разпространил по
посочения в нея начин.
Относно противоправността на деянието, съдът намира следното.
Нормата на чл. 32 от Конституцията на Република България прогласява
неприкосновеността на личния живот, чието проявление е установената в чл. 32, ал. 2 КРБ
забрана гражданите да бъдат фотографирани, филмирани и записвани против тяхната воля.
Този конституционен принцип съответства на установеното в чл. 8 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи право на личен живот. Както е прието в
практиката на ЕСПЧ /Von Hannover v. Germany; Flinkkilä and others v. Finland/ понятието
„личен живот“ включва в себе си и лична информация, която засегнатите лица биха
очаквали да не бъде публикувана без тяхното съгласие, както и елементи, относими към
правото на засегнатото лице върху неговия собствен образ. Следователно публикуването на
снимки попада в обхвата на понятието „личен живот“. Аналогично, в понятието попада и
заснемането на видеоматериал и неговото публикуване против волята на заснетия. По
отношение на съпровождащата заснемането критика, по делото Chauvy and others v. France
съдът тълкува чл. 8 КЗПЧОС, като приема, че репутацията на едно лице е защитена от
7
разпоредбата като част от правото на личен и семеен живот и трябва да бъде балансирана
спрямо свободата на изразяване на мнение. Следва обаче да се има предвид, че степента на
допустима критика спрямо публични фигури е по-висока, отколкото на частни лица – Petriva
v. Romania. Също така, когато се касае за публична критика при преценката следва да се
съобрази факта дали изложените твърдения представляват „изявления за факти“ или
„оценъчни съждения“, а за последните е необходима достатъчна фактическа база, за да са в
съответствие с чл. 8 КЗПЧОС.
В настоящата хипотеза ответникът /ищец по насрещния иск/ А. Б. безспорно е имал
характера на публична личност към датата на процесното събитие, тъй като е бил народен
представител в 47-мото Народно събрание от листата на коалиция „ГЕРБ-СДС“ и при
процесното събитие той се е намирал в двора на НХА по повод това му качество, доколкото
си е тръгвал от сградата на Народното събрание.
Целта на заснемането се разкрива от изречените от ищеца реплики „Ето, депутатите
на „ГЕРБ“ в Националната художествена академия! Имате ли право да сте тук, в
автономната ни академия?“ Изричането на тези реплики от ищеца се потвърждава по
категоричен начин от двамата свидетели-очевидци. Следователно целта на ищеца при
заснемането на видеоматериала е била да изрази своето лично мнение, че присъствието на
ответника и останалите двама народни представители на територията на НХА /със статут на
автономно висше учебно заведение/ е недопустимо, поради което извършеното от тях
нарушава статута на академията и нарушението следва да фиксирано чрез заснемане.
Независимо дали това виждане съответства на обективната истина или не, мнението на
ищеца не подлежи на преценка за достоверност, тъй като пресъздава единствено неговото
субективно възприятие по въпроса. Ето защо съдът намира, че видеозаснемането,
съпроводено с цитираните реплики и последващото му разпространение, представлява
форма на критика на ищеца спрямо публични личности, защитена от нормата на чл. 10
КЗПЧОС, уреждаща свободата на изразяване на мнение.
При колизия между правата, установени в чл. 8 и чл. 10 от КЗПЧОС, следва да се
извърши преценка относно характера и интензитета на засягането на правото на личен
живот от упражненото право на свободно изразяване на мнение и до колко това засягане е
оправдано от легитимна цел. В тази насока, на първо място следва да се отчете установеното
от показанията на св. Сачева и св. Минеков обстоятелство, че по време на събитието, в
непосредствена близост до сградата на академията /на площад „Народно събрание“/ са се
провеждали протести на граждани в подкрепа на действалото тогава правителство и срещу
него. Следователно действието е извършено в обстановка, предполагаща засилена
критичност на гражданите към народните представители, респективно завишена поносимост
на последните към отправяната към тях критика. Също така видно от съдържанието на
видеоматериала и последващите действия по разпространението му със съпътстващ
коментар на В. М., той не е симпатизирал на политическата сила, към която е принадлежал
ответникът, или поне не е симпатизирал на присъствалите на събитието народни
представители от нея. Следователно критиката е отправена към публични личности, чиито
политически виждания ищецът поначало не споделя, което предопределя по-висока степен и
на неговата лична критичност.
На този фон извършеното от ищеца засягане на правото на личен живот на ответника
е с подчертано нисък интензитет – то се изразява в заснемането на ответника заедно с
останалите народни представители и поставения общо към тях въпрос дали имат право да се
намират на територията на академията. Едва след като ответникът се е опитал да отнеме
телефона от ръката на ищеца, последният е изрекъл репликите „марш от тук“ и „ще си
получите заслуженото“, които се намират в пряка връзка с извършеното от ответника
деяние. Що се касае до последващото разпространение на заснетия материал, нито то само
по себе си, нито съпровождащите го оценъчни съждения на ищеца по отношение на
8
поведението на народните представители, окачествяващи го като „безочливо“ и
„мутренско“, надхвърлят обема на допустимата критика към ответника като публична
личност с оглед установената по делото фактическа обстановка.
Ето защо съдът намира, че извършените от ищеца действия, попадащи в обхвата на
чл. 10 КЗПЧОС, преследват легитимна цел – изказване на личното мнение на ищеца и
критика към народни представители относно присъствието им на територията на НХА. С
оглед всички обстоятелства, при които са предприети и интензитета им, тези действия не
накърняват установеното в чл. 8 КЗПЧОС право на личен живот на ответника /ищец по
насрещния иск/, като се вземе предвид степента на допустимата критика спрямо публични
фигури. При това положение инкриминираното с исковата молба по насрещния иск
поведение на В. М. няма противоправен характер, а при липсата на първата и основна
предпоставка за ангажиране деликтната отговорност на В. М., останалите предпоставки не
следва да бъдат разглеждани. Предявеният насрещен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Релевираните от
двете страни възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения са основателни
като с оглед цената на двата иска /първоначален и насрещен/, трите проведени открити
съдебни заседания и средното ниво на фактическа и правна сложност на делото,
възнагражденията следва да бъдат намалени до размера от по 1500 лева на всяка страна.
Ищецът по първоначалния иск В. М. е сторил разноски за държавна такса по него в размер
на 112 лева, като с оглед уважената част от иска следва да му бъдат присъдени 40 лева.
Останалите сторени от него разноски – за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер
на 200 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева следва да бъдат разделени
между двата иска по съотношение на техните цени. Така съобразно уважената част от
първоначалния иск и отхвърления изцяло насрещен иск, на ищеца се дължат разноски за
депозит и адвокатско възнаграждение в размер на 1190 лева. Следователно на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в размер на общо 1230 лева /1190+40/. Ответникът е сторил
разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева, за такси за
съдебни удостоверения в размер на 11,20 лева и за адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лева, които също следва да бъдат разпределени по посочения начин, а внесената такса
по насрещния иск следва да остане за негова сметка. Съобразно отхвърлената част от
първоначалния иск, на ответника се дължат разноски в размер на 513,36 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Г. Б., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „С.Н.“ № 17а, ет. 4, ап.
8, да заплати на В. И. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. „О. бл. 207, вх. А, ап.
16, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди вследствие на физическа агресия, извършена от А. Г. Б. на
22.06.2022г. в двора на Националната художествена академия, при опит да отнеме със сила
телефона, с който В. И. М. го е снимал, ведно със законната лихва считано от 20.07.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата
над 1000 лева до пълния претендиран размер от 2800 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Г. Б. срещу В. И. М. насрещен осъдителен иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на честта и
достойнството на А. Г. Б., посредством отправяне на обидни квалификации, нападки и
9
закани, както и заснемането на видеоклип с негово участие и разпространяването му в
интернет пространството, ведно със законната лихва, считано от 30.09.2022г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А. Г. Б. да заплати на В. И. М. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК
сумата от 1230 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА В. И. М. да заплати на А. Г. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
513,36 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10