РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 17.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИНА РАЙЧЕВА
ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
при
секретаря ………………. БИСЕРКА ВАСИЛЕВА
……………………… и с участието на прокурора
… МИРОСЛАВ МАРИНОВ ……………………. като разгледа докладваното от съдията РАЙЧЕВА …………………………………….….. к.а.н. дело №
331 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2
от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Русе, депозирана чрез
процесуален представител главен юрисконсулт при ОД на МВР – Русе Г. Д., против
Решение № 629 от 29.08.2019 г.,
постановено по АНД № 1643/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено
Наказателно постановление (НП) № 19-1085-001768 от 16.07.2019 г., издадено от
Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Русе, с
което на Ю.М.М. *** за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 178е от същия закон е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева.
В жалбата се навеждат касационни
основания за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния и материалния закон.
Претендира се отмяната на въззивния
съдебен акт и вместо него да се постанови друго решение, с което да се потвърди
НП.
Касационният ответник не изразява
становище по основателността на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е приел за установена следната фактическа
обстановка:
На
20.03.2019 г., около 08:40 ч., в гр. Русе, полицейски служител установил
паркиран по ул. „Петрохан“ лек автомобил марка „Тойота Корола Версо“, с рег. № ***
и след като преценил, че автомобилът бил паркиран при съществуваща забрана на
тротоара на горепосочената улица, съставил фиш сер. № 0573571 от 20.03.2019 г. за
извършено нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, поради което и на основание чл.
186, ал. 3 от ЗДвП, поставил на предното обзорно стъкло на автомобила
уведомление. След това описаният лек автомобил бил репатриран на служебен
паркинг към Община Русе. Собственикът на автомобила – жалбоподателят М.,
установил, че автомобилът му го няма там където го бил оставил, отишъл до
служебния паркинг и срещу съответна такса освободил процесния автомобил, като
същевременно видял горепосоченото уведомление, поставено на стъклото на
автомобила му. Жалбоподателят оспорил издадения фиш в законовия 7-дневен срок,
поради което срещу него бил съставен АУАН бл. № 0679511 от 10.04.2019 г. за
извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, а въз основа на него било
издадено и обжалваното пред въззивната инстанция наказателно постановление. За да го отмени, съдът излага съображения, че при съставянето на АУАН и
издаване на НП било допуснато съществено нарушение на разпоредбите на чл. 42,
т. 3, т. 4 и т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както и че не било
установено нарушението да е извършено от жалбоподателя по безспорен и несъмнен
начин, съобразно чл. 6 от ЗАНН. По-конкретно съдът е посочил, че по делото не е
приложен процесният фиш, макар и анулиран, за да се прецени неговата
законосъобразност, но дори и да се приеме същият за законосъобразен, то са
допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 и
на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН касателно съставения АУАН и издаденото
въз основа на него НП. Според въззивната инстанция фактът, че процесният
автомобил е бил паркиран на тротоар по улица „Петрохан“ в гр. Русе не води
автоматично до извод за безспорно и несъмнено извършване на нарушение на чл.
94, ал. 3 от ЗДвП, като изобщо не било ясно кой собственик или коя
администрация и по какъв начин е забранил или разрешил да се паркира на
тротоарната площ в тази част на ул. „Петрохан“ в гр. Русе. Освен това по делото
не ставало ясно дали са изпълнени и другите условности на визираната като
нарушена разпоредба на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП.
Решението на РС – Русе е
неправилно.
Оспореното пред РС -
Русе наказателно постановление е издадено против Ю.М.М. затова, че в 08:45 ч.
на 20.03.2019 г. е управлявал и паркирал на ул. „Петрохан“ в гр. Русе собствения
си лек автомобил, марка „Тойота Корола Версо“, с рег. № *** на тротоарна площ,
извън разрешените затова места от администрацията или от собственика на пътя.
На първо място следва да се посочи, че предмет на
контрол за законосъбразност пред въззивната инстанция е било НП № 19-1085-001768 от 16.07.2019 г.,
издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на
МВР - Русе, с което на Ю.М.М. *** за нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП и на
основание чл. 178е от същия закон е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 50 лева, издадено въз основа на АУАН бл. № 0679511 от 10.04.2019 г.
за извършено нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, след като жалбоподателят е
оспорил нарушението по първоначално съставения по реда на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП фиш. Фиш сер. № 0573571 от 20.03.2019 г. за извършено нарушение на чл. 94,
ал. 3 от ЗДвП е бил анулиран и не е породил правни последици.
На следващо място, АУАН и НП съдържат
изискуемите от чл. 42, т. 3, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН
реквизити. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно е описано
нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било
извършено и законовите разпоредби, които са били нарушени. Нарушението е
описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е
разбрал в какво точно е бил обвинен, а именно, че е паркирал върху тротоар.
Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна
разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено.
Действително АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, като формално е била нарушена
разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Това нарушение, според настоящия състав
не е съществено, тъй като не ограничава правото на защита на лицето да разбере
в какво е обвинено. В административнонаказателния процес значение имат само онези
нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на
наказания субект, но в случая такова не е налице.
Фактологията по делото
навежда на несъмнен извод, че правилно АНО е приел, че ответника по касация е
извършил нарушение на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП
дата и на посоченото място е паркирал горепосочения лек автомобил върху
тротоар, на необозначено за целта място. Касационният ответник не е ангажирал
доказателства, че на посочената дата и място автомобилът му не е бил паркиран
там. Не е ангажирал доказателства и че друго лице е паркирало процесното МПС.
Визираната като нарушена
материалноправна норма на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП гласи, че за престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима
максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци.
Видно от текста на
цитираната правна норма същата регламентира възможността за престой и паркиране
в населените места, като съдържа общи правила за това. Разпоредбата предвижда
две условия, касаещи паркирането в населени места: 1.) паркиране на платното за
движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя,
което условие е задължително и 2.) паркиране върху тротоара на МПС, които не са
тежкотоварни, при спазване на минимум 2 метра отстояние от страната на сградите
за преминаване на пешеходци (допуска се само на определените от собствениците
на пътя места при спазване на отстоянието).
Т.е. тази правна норма
предполага, че паркирането и престоят на конкретен участък от пътя е разрешено,
като регламентира условията, при които превозното средство може да бъде
паркирано или да престоява на позволено за това място.
Съгласно дадената в § 6, т. 6 от ДР
на ЗДвП легална дефиниция,
тротоарът е изградена, оградена или очертана с
пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. Две са предпоставките, за да се
приеме, че паркирането върху тротоар е разрешено – мястото да е определено за
паркиране от собствениците на пътя или администрацията места и паркирането да
се извърши успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава
разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци (чл. 94, ал.3 от ЗДвП).
Място, определено за паркиране от
собственика на пътя или администрацията е място, обозначено с Пътен знак със
специални предписания - група „Д“, Раздел V от ППЗДвП. Знак Д19 „Паркинг“
обозначава местата за паркиране, като съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 9
от ППЗДвП в долната част на знака с допълнителни табели може да бъдат указани:
времето, в което паркирането е разрешено, или времетраенето, до което то се
ограничава; посоката и разстоянието до паркинга; видът на пътните превозни
средства, за които той е предназначен, и начинът на паркиране.
В случая по делото не е спорно, че собственик
на пътя е Община Русе по силата § 7, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ПЗР на ЗМСМА, във
връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС. Доказателства, че мястото е било обозначено
и разрешено от собствениците на пътя за паркиране не са ангажирани. От друга
страна по несъмнен начин в хода на съдебното производство от събраните писмени
и гласни доказателства е установено, че автомобилът на жалбоподателя се е
намирал върху тротоара, а последният не е измежду местата определени за
паркиране. Фактът на какво отстояние е МПС от сгради, както и какъв е неговият
тонаж, в случая е ирелевантно, тъй като това би било от значение само в случай,
че паркирането е на място определено за това от собственика на пътя, какъвто не
е настоящият случай.
Правната квалификация
по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП е точна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение. Правилно
установените от административнонаказващия орган факти са субсумирани като нарушение
на тази законова разпоредба.
Правилно е издирена и приложена
и санкционната норма на чл. 178е от ЗДвП, като размерът на наложената глоба е
определен на минимума.
Правилно е бил определен и субектът
на нарушението - ответникът по касация като собственик на МПС, който в случая е
и управлявал, и паркирал превозното средство, негова собственост, на процесното
място. Съгласно чл.188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство. Касационният ответник не е декларирал, че МПС е
било управлявано на процесната дата и място от друго лице. Напротив, видно от
изложеното от самия него в заявление (л. 12 от делото на РС – Русе) до Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе, именно той е паркирал автомобила на
20.03.2019 г. в гр. Русе, по ул. „Петрохан“-т.е. налице е изрично признание на
това обстоятелство, но заявява, че според него е паркирал на разрешено за
паркиране място, затова оспорва да е извършил нарушението, посочено в
уведомление (л. 6 от делото на РС – Русе), закрепено на автомобила му на
20.03.2019 г., отказва да подпише издадения му по реда на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП фиш, като счита, че следва да му бъде издаден АУАН (чл. 186, ал. 2 от ЗДвП).
Оспореното пред Районен съд - Русе наказателно
постановление е издадено при липсата на съществени нарушения на процесуалните
правила и в съответствие с приложимото материално право. Като е достигнал до
противните на тези изводи и е отменил процесното НП, районният съд е постановил
неправилно решение. То следва да бъде отменено, а при решаване на спора по
същество наказателното постановление - да бъде потвърдено.
Предвид горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 629 от 29.08.2019 г., постановено по АНД
№ 1643/2019 г. по
описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление №
19-1085-001768 от 16.07.2019 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на МВР - Русе и
ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно
постановление № 19-1085-001768 от 16.07.2019 г., издадено от Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР - Русе, с което на Ю.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** за нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата и на основание чл. 178е от същия закон е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.