ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1276
гр. Плевен, 08.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на осми септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500623 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 ал. 1 и сл. от ГПК.
С определение № 127/11.01.2022 г. по гр.д. № 7033/2021 г. ПлРС е
прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения
иск.
Установява се, че с молби от 07.02.2020 г. по гр.д. № 7033/2021 г. по
описа на ПлРС, ищецът ПЛ. Й. П. чрез пълномощника си адвокат Г.Х. от САК
е поискал издаване на незаверен препис от определението и изпращането му
на посочения електронен адрес, като видно от надлежното отбелязване от
09.02.2022 г., че преписите са изпратени двукратно от служител на съда и
получаването е потвърдено на същата дата в 16.13 ч. от АД „Димов и
Х.“.Определението е съобщено и лично на ищеца ПЛ. Й. П. на 17.02.2022 г..
В постъпилата въззивна частна жалба вх. № 3734/15.02.2019 г.
жалбоподателят ПЛ. Й. П. чрез пълномощника си адвокат Г.Х. от САК иска
от ПОС да отмени определение № 127/11.01.2022 г. по гр.д. № 7033/2021 г. на
ПлРС като неправилно. Излагат се подробни доводи за наличие на правен
интерес у частния жалбоподател за предявяване на иска въпреки извършеното
плащане. С жалбата се представя квитанция за внесена държавна такса по
частата жалба в размер на 15 лв. на 14.02.2022 г..
В срока по чл. 276 от ГПК, започнал да тече на 07.03.2022 г. не е
подаден писмен отговор на въззивната частна жалба от ЗК „Лев Инс“ АД, гр.
София, ***
Установява се, че частната жалба, посочена по-горе, наред с друга
частна жалба вх. № 7279/25.03.2022, депозирана от ЗК „Лев Инс“ АД, гр.
София, ***са изпратени едновременно на Плевенския окръжен съд, но съдът
1
се е произнесъл само по основателността на частната жалба вх. №
7279/25.03.2022, депозирана от ЗК „Лев инс“ АД, гр. София и по делото е
постановено определение № 1031/13.07.2022 г. по в.ч.гр.д. № 446/2022 г. по
описа на Плевенския окръжен съд, с което се отменя определение №
834/01.03.2022 г по гр.д. № 7033/2021 г. на ПлРС, постановено по реда на чл.
248 от ГПК.
Установява се, че с молба от 27.07.2022 г. частният жалбоподател ПЛ.
Й. П. чрез пълномощника си адвокат Г.Х. от САК е поискал частната жалба
да бъде изпратена повторно на Плевенския окръжен съд за произнасяне по
същата.
Окръжният съд, като прецени доводите в частната жалба и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при
наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното
определение, поради което е допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
От приложеното гр.д. № 7033/2022 г. по описа на ПлРС е видно, че
същото е образувано на 09.11.2021 г. въз основа на искова молба /ИМ/
подадена от ищеца ПЛ. Й. П. с пощенска пратка на 08.11.2022 г., с която е
предявен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ против ЗК „Лев инс“ АД,
гр. София, ***с цена 100 лв., предявен като частичен от иск за сумата от
10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди при ПТП, настъпило с участието на МПС м.м. „Шкода
Фабия“, с рег. № ***, управлявано от водача Н.Г.Г., за което има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна полица № ***,
валидна до 02.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане. В ИМ се твърди,
че на 13.07.2021 г. по подадена от него молба е образувана щета, по която с
уведомление от 19.10.2021 г. ответното дружество е отказало да заплати
обезщетение, което породило правния интерес на ищеца да потърси правата
си по исков ред.
Установява се, че за да приеме, че искът иск с правно основание чл. 432
ал. 1 от КЗ е недопустим ПлРС е възприел безкритично възражението на
ответника, че след като по делото след подаване на ИМ е извършено плащане
на 02.12.2021 г., на сумата от 1 779,75 лв. и други суми не следва да бъдат
отсъждани по делото, то правата на ищеца са защитени и удовлетворени и
производството по делото следва да бъде прекратено.
Съгласно разпоредбите на чл. 498 ал. 3 вр. 496 ал. 2 вр. ал. 1 от КЗ
увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ не е платил в срок
от три месеца от предявяване на претенцията пред застрахователя по чл. 380
2
от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното обезщетение. С разпоредбата на чл. 498 ал. 3 от КЗ е
въведена допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия срещу застрахователя, който предвижда изтичането на
тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение. При съобразяване на
тези разпоредби въззивният съд приема, че за да е допустима и да се приеме
за разглеждане претенцията по чл. 498 ал. 3 вр. чл. 432 от КЗ е необходимо
ищецът да докаже единствено, че е сезирал застрахователя с искане за
изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 ГПК и че е
изтекъл срокът по чл. 496 ал. 1 КЗ, но застрахователят не е платил, отказал е
да плати или увреденият не е съгласен с размера на обезщетението.
При тези правни изводи и съобразяване на твърденията в ИМ, за които
са представени писмени доказателства относно подаденото заявление от
ищеца до ответното застрахователно дружество и постановен отказ,
въззивния съд приема, че предявения с ИМ иск е допустим. Обстоятелствата
относно основателността на иска, в това число обема на имуществените
вреди, дължимостта им по договора за застраховка, изплащането на
обезщетение след подаване на исковата молба и неговия размер са от
значение за предмета на спора и следва да бъдат разгледани от исковия съд в
състезателно гражданско съдопроизводство с участието на двете страни,
поради което е недопустимо да се прегражда възможността на ищеца в
първоинстанционното производство да докаже фактите и обстоятелствата, от
които счита, че черпи права и имат отношение към спора между страните.
Водим от горното, въззивният съд приема, че като е оставил без
разглеждане като недопустим предявения иск с правно основание чл. 498 ал. 3
вр. чл. 432 от КЗ, ПлРС е постановил неправилно и незаконосъобразно
определение, което на основание чл. 278 ал. 4 от ГПК следва да бъде
отменено и делото бъде върнато на ПлРС за последващи процесуални
действия.
Водим от горното, Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение № 127/11.01.2022 г. по гр.д. № 7033/2021 г. на
Плевенския районен съд, с което е прекратил производството по делото
поради недопустимост на предявения иск и ВРЪЩА делото за последващи
процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4