Р Е Ш Е Н И Е №260631
05.10.2021 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
пети юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4524/2020 г. по
описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Европейски
пътища“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
4003, район Северен, бул. „Дунав“ № 76, представлявано от М.И.П., чрез *** К.З.
против Наказателно постановление № Е-НП-10/10.06.2020
г., издадено от Т. П. П. – ***, с което на основание чл. 93, ал. 2, т. 2 от
Закона за подземните богатства (ЗПБ) на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева за
нарушение по чл. 4, ал. 2 от ЗПБ.
В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно
постановление (НП). Жалбоподателят твърди направеното описание на деянието в
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) да е непълно и неясно,
което да ограничава правото му на защита. Поддържа да липсват задължителни
реквизити от съдържанието на акта. Оспорва направената правна квалификация на
нарушението. Твърди още АУАН да е съставен след изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Взема становище да е
допуснато съществено процесуално нарушение с квалифицирането на нарушението,
като извършено повторно за пръв път с наказателното постановление в нарушение
на принципа за забрана за влошаване на положението на дееца (reformatio in peius). Оспорва приетата за
установена фактическа обстановка, както и авторството на вмененото му
нарушение. Твърди да не е доказано извършването на действия, които представляват
добив на подземни богатства по смисъла на закона. Намира, че събраните
доказателства не са правилно оценени от административнонаказващия орган (АНО),
поради което фактическите му изводи да са необосновани, а материалният закон да
е приложен неправилно. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от *** К.З.
и от адв. К.Б., които поддържат жалбата. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна в съпроводително писмо с
вх.№ 44114/27.07.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище наказателното постановление да е издадено от компетентен
орган, при спазване на процесуалните правила и правилно приложение на материалния
закон. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна се представлява от държавен инспектор П.Й., която оспорва
жалбата и поддържа наказателното постановление. Пледира по делото да е доказано
извършването на пробивно-взривни работи, както и че чрез тях е отнет материал
от масива. Взема становище от писмените доказателства да се установява, че
предмет на деянието са варовикови скали, които да се
използват като материал в строителството и да представляват подземни богатства
съгласно легалната дефиниция по смисъла на Закона за подземните богатства.
Досежно датата на деянието поддържа да се установява от писмените
доказателства. Намира, че за извършването на вертикалната планировка не е
представена документация освен изготвената такава по повод извършване на
специалните пробивно-взривните работи.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от „Европейски
пътища“ АД, спрямо което юридическо лице е наложена имуществената санкция,
следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от
наказателното постановление е връчен на представител на жалбоподателя на 01.07.2020
г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на 07.07.2020 г., поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят „Европейски
пътища“ АД бил собственик на недвижим имот, представляващ Асфалтова база
„Шишманци“ – поземлен имот 000195 в землището на с. Шишманци, община Раковски,
област Пловдив, местност „Спас Баир“, начин на трайно ползване „унищожена нива-пром.“, с обща площ от 58.424 дка. За този обект
нямало предоставена концесия за добив на подземни богатства, включително и към
дата 05.03.2019 г.
На 01.07.2017 г. жалбоподателят в
качеството си на наемодател сключил договор за наем на недвижим имот, с който предоставил
описания си по-горе собствен имот за временно възмездно ползване на „Евро Строй
Кънстракшън“ ЕООД. Заедно с имота на дружеството
наемател били предоставени под наем и сградите, построени в имота, както и
материални активи, сред които трошачно-сортировъчна
инсталация (ТСИ).
Наемателят „Евро Строй Кънстаркшън“ ЕООД използвал наетата Асфалтова база в с.
Шишманци за производство на асфалтови смеси. Съгласно договора за наем той
трябвало да извърши трайни подобрения в имота, а същевременно имал и инвестиционни
намерения. В Асфалтовата база „Шишманци“ „Евро Строй Кънстракшън“
ЕООД складирало закупена взривена скална маса, която му била необходима за
производството на материали. Тази скална маса дружеството получавало
преимуществено от кариера в с. Белащица, експлоатирана от жалбоподателя
„Европейски пътища“ АД и от кариера с концесионер „Холсим Кариерни Материали
Пловдив“ АД. Тъй като наемателят искал да се монтира трошачно-сортировъчна
инсталация и да се обособи място за депониране на инертни материали, се
налагало да се извърши вертикална планировка на обекта.
По настояване и инициатива на
„Евро Строй Кънстаркшън“ ЕООД собственикът на имота
„Европейски пътища“ АД на 22.02.2019 г. сключил анекс № 1 към договор от
30.01.2019 г. с „Експлозивинженеринг“ АД, с който
възложил на последното дружеството да извърши вертикална планировка на
производствената площадка „Шишманци“ със специални пробивно-взривни работи.
Дружеството „Експлозивинженеринг“
АД притежавало разрешение да употребява и да търгува с взривни вещества. По
така сключения анекс бил изготвен Проект от свид. Ж.С.З.
за извършване на специални взривни работи в обект „Промишлена площадка на ТСИ и
АБ „Шишманци“.
На 05.03.2019 г. в Асфалтовата
база „Шишманци“, собственост на жалбоподателя, били извършени специални
пробивно-взривни работи от „Експлозивинженеринг“ АД
съгласно предварително изготвения проект. При тях било взривено поле с площ
2 333,98 кв.м., а взривената минна маса била в размер на 16 029,13
куб.м. Отделената след взрива маса представлявала нееднородна смес, с
неустановено по делото съдържание, в която имало разнородна скална маса, пясък,
глина, пръст. Отделените материали не били лабораторно изследвани и не били
влагани в производството на асфалт от „Евро Строй Кънстракшън“
ЕООД. Те се използвали за целите на вертикалната планировка за изравняване на
терена и насипвания. За извършените пробивно-взривни работи били съставени
протокол за изразходване на взривни материали от 05.03.2019 г., както и
докладна записка с рег. № 329р-2347/11.03.2019 г. по описа на РУ Раковски от свид. Д.Й.М. – ***.
По постъпило писмо от директора
на РИОСВ – Пловдив с вх. № Е-92-00-728/09.09.2019 г. по описа на Министерство
на енергетиката бил подаден сигнал за извършван нерегламентиран добив на
подземни богатства в процесния обект.
На 12.09.2019 г. свид. Х. Д.К. – *** извършил проверка в обект Асфалтова
база „Шишманци“. На място ги посрещнал свид. Н.Х.Н.,
който бил *** на *** и ръководител на производствената база. След проведен
инструктаж за безопасност свид. К. пристъпил към
извършване на проверката в 12:30 часа. Наличните на място машини били в
неработещо положение. Всички работници също били служители на „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД, като сред тях бил и свид.
В.Л.К., който бил ***. Към деня на проверката свид. К.
се намирал в базата в с. Шишманци, тъй като трябвало с управлявания хидравличен
чук да разбива камъни, които били докарани от кариерата в с. Белащица. За
извършената проверка свид. К. съставил Констативен
протокол, били изготвени и снимки.
Свидетелят К. изискал
допълнително информация. С писмо с вх. № Е-92-00-751/02.10.2019 г. от директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив било представено Разрешение №
10/25.02.2019 г. за извършване на технологични взривни работи.
С писмо с вх. №
Е-12-00-423/20.11.2019 г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Пловдив допълнително били предоставени документите, описани на лист 5 от
Наказателното постановление.
С писмо с вх. №
Е-66-00-16/27.09.2019 г. от началник на РУ Раковски били представени протокол
за изразходвани взривни материали от 05.03.2019 г. и докладна записка с рег. №
329р-2347/11.03.2019 г. от свид. М..
С писмо с вх. №
Е-26-Е-493/09.12.2019 г. от „Експлозивинженеринг“ АД
били предоставени документите, описани в т. 14 от Наказателното постановление
(лист 15-16 от същото).
При така събраните документи на 10.12.2019
г. свид. К. съставил Акт за установяване на
административно нарушение № 28 против дружеството жалбоподател, в присъствието
на негов пълномощник и на един свидетел. Препис от акта бил връчен на
представителя на жалбоподателя срещу разписка.
Срещу така съставения АУАН
жалбоподателят подал писмено възражение с вх. № Е-26-Е-541/13.12.2019 г. по
описа на МЕ, което било намерено за неоснователно от административнонаказващия
орган.
Въз основа на така съставения
АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било
издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, както и на писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на
свидетелите Е.Ш.И., А.Л.К., Ж.С.З. и Н.Х.Н.. При оценката на показанията им
съдът съобрази, че свидетелите И. и Н. са *** на дружество, което има изградени
трайни търговски отношения с жалбоподателя, докато свид.
З. е *** на дружеството, осъществило пробивно-взривните работи, както и е бил
определен за ръководител на тази дейност. Същевременно показанията на всеки от
свидетелите са дадени под страх от наказателна отговорност, а в тях те
възпроизвеждат и редица неизгодни за жалбоподателя обстоятелства, което
мотивира съда да приеме, че свидетелите не пресъздават манипулативно
действителната фактическа обстановка, а точно, вярно и добросъвестно съобщават
известните им по делото обстоятелства. Към неизгодните за жалбоподателя
обстоятелства, установени от показанията на тези свидетели, се отнасят: от
показанията на свид. К. се изяснява, че при
извършените ПВР е имало отделен материал, а всички взривове през 2019 г. са
били успешни. Свидетелят пояснява, че ако нищо не се отдели от земната
повърхност, то значи взривът не е бил успешен; свид. З.
посочва, че отделеният след взривните работи материал е трябвало да бъде
извозван, тъй като теренът е трябвало да бъде разчистен преди следващото
взривяване; изяснява също, че в близост е имало трошачка, както и складиран
материал; свид. И. сочи, че отделената след взрива
минна маса понякога е била обработвана с чукове, за да може да се използва за
насипване при вертикалната планировка, тъй като предвид наличието на защитени
обекти като сгради и фотоволтаици не навсякъде
взривовете са били достатъчно ефикасни и са оставали големи късове. Независимо
от това всички свидетели са категорични, че отделените след пробивно-взривните
работи материали представляват разнородна смес от твърди скали, глина, хумус, пясък и други примеси. В тази част показанията им
също получават доверие от съда, тъй като свидетелите възпроизвеждат свои
непосредствени възприятия, а твърденията им са изцяло взаимно кореспондиращи.
Свидетелят И., за когото се установява да е *** при ***, е категоричен, че
отделеният при взривяванията материал не е използван в производствената дейност
и съставът му никога не е бил изследван, а единствено са извършвани насипвания,
за да се подравни теренът. За намиращата се в обекта трошачно-сортировъчна
инсталация изяснява, че се е ползвала за производство на скални материали,
които са били доставяни от кариерите в с. Белащица и от концесионера „Холсим
Кариерни Материали Пловдив“ АД. Това твърдение на свид.
И. е проверено по делото и намира подкрепа в събраните писмени доказателства,
включително приложените към жалбата фактури, товарителници и приемо-предавателни протоколи. От показанията на свид. И. се установява още, че всички лица, работещи на
територията на Асфалтовата база „Шишманци“, са били служители не на
жалбоподателя, а на „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД; че
анексът, с който жалбоподателят възлага извършването на вертикална планировка в
процесния обект, е сключен по инициатива и желание на дружеството наемател на
базата; че на тази база в с. Шишманци „Евро Строй Кънстракшън“
ЕООД е доставяло и складирало получената от своите съконтрагенти
взривена скална маса, която е използвало в производствения си процес.
Последното обстоятелство отново се потвърждава от писмените доказателства и затвърждава извода, че показанията на свид.
И. са проверени по делото, а достоверността им е доказана. От показанията на свид. З. се установява, че пробивно-взривните работи, които
са извършени на процесния обект, не се различават технологически от тези,
извършвани на обекта в с. Белащица, експлоатиран от жалбоподателя и на който се
извършва добив на подземни богатства. Свидетелят обаче пояснява, че при
извършването на ПВР като част от процеса по добив на кариерата в с. Белащица те
са осъществявани значително по-често и регулярно – всеки месец или по два пъти
в месеца, докато на базата в с. Шишманци взривовете са били много по-малко.
Свидетелят пояснява, че заданието за процесния обект е било извършването на
вертикална планировка на площадката и преграждането ѝ, за да се обособи
склад и именно с изпълнението на тази задача са били съобразени взривните
работи. Установява се още, че за взривената минна маса свид.
З. не знае тя да е била претрошавана в намиращата се на място ТСИ, да е била
складирана, нито какво се е случвало с нея след взривните работи. Показанията
на този свидетел са източник на доказателствена
информация и за това, че в проекта не се е съдържала информация за вида на
скалата, което твърдение намира подкрепа в писмените доказателства. Свидетелят К.
също потвърждава в показанията си, че взривните работи на процесния обект са
извършвани с цел подравняване на площадката, за да бъдат разположени на нея
допълнителни съоръжения. Установява се още, че за извършените взривни работи се
съставя протокол за изразходвани взривни материали.
Дава се вяра и на показанията на свид. Д.Й.М.. Той потвърждава авторството на съставената
докладна записка относно извършени взривни работи на 05.03.2019 г. Установява
се и че към тази дата свидетелят е работил на длъжност *** в ***. От
показанията на свид. М. се изясняват неговите
задължения при извършването на взривните работи, които са свързани с отцепване
на района, проверка за необходимата предупредителна сигнализация, контрол при
разпечатването на взривовете.
От показанията на свид. В.Л.К. се установява, че той няма преки възприятия от
събитията, случили се на 05.03.2019 г. Присъствието си по време на проверката
от 12.09.2019 г. свидетелят обяснява с това, че е бил разпределян да работи на
различни обекти. Конкретно за дейността на база „Шишманци“ свидетелят изяснява,
че е ходил веднъж месечно, като за период от четири-пет дни е трябвало да
разбива камъни с чук със специален багер. Обяснява, че след като е приключвал
тази си работа е бил преместван на друг обект. Свидетелят изяснява още, че
материалът, който е обработвал, бил докарван от кариерата в с. Белащица. Твърди
още: „За материал, отделен от скалите
там, не знам“ и „При мен караха
материал само от Белащица.“.
От показанията на свид. Х.Д.К. се установяват обстоятелствата по извършената
проверка на 12.09.2019 г. Досежно деянието, за което се води производството, от
05.03.2019 г. следва да се отбележи, че свидетелят не е извършвал проверка на
тази дата, а съобщените от него обстоятелства представляват пресъздаването на
писмени доказателства, които са събрани по преписката. Показанията на този
свидетел обаче служат като източник на доказателствена
информация за обстоятелството, че към 05.03.2019 г. не е имало предоставена
концесия за добив на подземни богатства за процесния обект база „Шишманци“, находяща се в с. Шишманци, общ. Раковски, собственост на
жалбоподателя. От тях се изяснява и че всички установени работници на базата
при проверката на място са били служители не на „Европейски пътища“ АД, а на
„Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД. В частта от
показанията си, в която свидетелят обяснява защо счита, че има извършен добив,
той не пресъздава свои или чужди възприятия за случили се събития, а предлага
как да бъдат тълкувани правните норми, като съобщава директни правни изводи. Те
не обвързват съда, който сам извършва преценка за правилното приложение на
материалния закон. Предназначението на свидетелските показания е с тях да се
възпроизвеждат доказателства, а не оценки на свидетелите, включително правни
такива. Съдът не дава вяра на показанията на свид. К.
в частите, в които твърди, че установените при проверката четири купове с
натрошен материал са именно от процесния обект, тъй като това обстоятелство не
е изследвано, което актосъставителят изрично признава, а твърдението му почива единствено
на визуални възприятия, като при извършен обикновен оглед счел, че складираният
материал бил един и същи с този от базата „Шишманци“. Не се дава вяра и на
твърдението взривената скална маса от всички взривявания да се претрошава и
сортира в трошачки, след което да се складира в асфалтовата база. Това
твърдение на свидетеля не е подкрепено от никакви доказателства по делото.
Липсват писмени доказателства какво се е случвало с взривената минна маса и тя
да е била претрошавана и сортирана. Посочи се и че към 05.03.2019 г. не е
извършвана проверка на място. Същевременно по делото са събрани преки
доказателства чрез показанията на свид. И.,
кредитирани от съда, за какво в действителност е използвана взривената минна
маса. Така показанията на свид. И., в които той
възпроизвежда свои непосредствени възприятия, оборват твърдението на свид. К., за което той няма такива преки свои възприятия и
има характер единствено на изказано предположение.
От договор за наем на недвижим
имот от 01.07.2017 г., сключен между „Пътища Пловдив“ АД /сега „Европейски
пътища“ АД/ в качеството на наемодател и „Евро Строй Кънстракшън“
ЕООД в качеството на наемател се установява, че дружеството жалбоподател е
отдало под наем на наемателя собствения си недвижим имот, представляващ
Асфалтова база Шишманци – поземлен имот 000195 в землището на с. Шишманци,
община Раковски, област Пловдив, местност „Спас Баир“, начин на трайно ползване
„унищожена нива-пром.“, с обща площ от 58.424 дка и с
граници, подробно описани в договора. Установява се още, че на наемателя за
временно и възмездно ползване са отдадени построените в имота сгради, както и
материалните активи, описани в Приложение № 1 към договора.
От анекс № 1 от 22.02.2019 г. към
договор от 30.01.2019 г. между „Европейски пътища“ АД и „Експлозивинженеринг“
АД се установява, че жалбоподателят е възложил на дружеството изпълнител да
извърши вертикална планировка на производствена площадка „Шишманци“, находяща се в с. Шишманци, със специални пробивно-взривни
работи.
От Разрешително № 10/25.02.2019
г. за извършване на технологични взривни работи, издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Пловдив се изяснява, че в полза на „Експлозивинженеринг“ АД е издадено разрешение за извършване
на специални взривни работи – „изкопаване
и вертикална планировка“ в обект на дружеството жалбоподател, представляващ
база „Шишманци“ до с. Шишманци.
От Разрешение №
20180410738/27.03.2018 г., издадено от Главна дирекция „Национална полиция“, се
установява, че на „Експлозивинженеринг“ АД е
разрешено да търгува с взривни вещества.
От Разрешение № 20180410739/27.03.2018
г., издадено от Главна дирекция „Национална полиция“, се установява, че на „Експлозивинженеринг“ АД е разрешено да употребява взривни
вещества.
От Разрешение №
20180434280/27.09.2018 г., издадено от началник на РУ Раковски при ОДМВР – Пловдив,
се изяснява, че на „Експлозивинженеринг“ АД е
разрешено да транспортира в рамките на Република България взривни вещества от
цялата страна до обект База „Шишманци“, като разрешението е валидно до
26.03.2019 г.
От протокол за изразходвани
взривни материали при извършване на взривни работи на обект База „Шишманци“, с.
Шишманци, обл. Пловдив се установява, че на дата
05.03.2019 г. са изразходени описаните в протокола взривни материали.
От докладна записка с рег. №
329р-2347/11.03.2019 г. от *** Д.Й.М. - *** в ***, се изяснява, че на дата
05.03.2019 г. за времето от 08:30 ч. до 17:00 ч. в с. Шишманци е извършено
наземно взривяване в обект база „Шишманци“.
От Параметри на ПВР към 05.03.2019
г. се установява, че при изпълнените от „Експлозивинженеринг“
АД пробивно-взривни работи е взривено поле с площ 2 333,98 м2, а
взривената минна маса е в размер на 16 029,13 м3.
От Заявление за издаване на
разрешение за извършване на специални взривни работи с вх. №
19016452/22.02.2019 г. по описа на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ се установява, че дружеството „Експлозивинженеринг“
АД е поискало издаването на разрешение за извършване на специални
пробивно-взривни работи за изкопаване и
вертикална планировка на обект База „Шишманци“, намираща се в с. Шишманци, обл. Пловдив.
От договор за покупко-продажба на
инертни материали от 11.10.2018 г., сключен между „Холсим Кариерни Материали
Пловдив“ АД в качеството на продавач и „Евро Строй Кънстракшън“
ЕООД в качеството на купувач се изяснява, че дружеството наемател на процесния
обект – Асфалтова база „Шишманци“, находяща се в с.
Шишманци, общ. Раковски, е постигнало съглашение за закупуване от продавача на
инертни материали – взривена скална маса от кариера Шишманци.
От писмо с вх. №
261055/11.01.2021 г. (лист 142 и 143 от делото) се установява, че в землището
на с. Шишманци, общ. Раковски са разположени действащи концесии за добив на
строителни материали – варовици, от находищата „Шишманци“ и „Шишманци - участък
2“ с концесионер „Холсим Кариерни Материали Пловдив“ АД. За дружеството
жалбоподател „Европейски пътища“ АД се изяснява да е титуляр по сключен
концесионен договор за добив на строителни материали - мрамори, от находище
„Белащица - участък Юг“.
От Заповед №
Е-РД-16-220/15.02.2017 г., изменена и допълнена със Заповед №
Е-РД-16-77/31.01.2019 г. – и двете на министъра на енергетиката се установява,
че АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, действало в рамките на своята
материална и териториална компетентност. Компетентността на
административнонаказващия орган произтича пряко от разпоредбата на чл.95, ал. 3
от ЗПБ.
При така установените факти съдът
приема следното от правна страна:
Настоящият съдебен състав намира,
че от събраните и проверени по делото доказателствени материали, прецени
поотделно и в тяхната съвкупност, по категоричен начин се установяват следните
факти:
Първо, към интересуващата делото
дата 05.03.2019 г. процесният обект Асфалтова база „Шишманци“, находяща се в с. Шишманци, община Раковски, област Пловдив
е собственост на дружеството жалбоподател „Европейски пътища“ АД, ЕИК:
*********.
Второ, отново към същата дата
недвижимият имот, на който се намира асфалтовата база, заедно с построените в
него сгради и описаните в Приложение № 1 към договора за наем материални активи,
са били ползвани на възмездно правно основание от дружеството „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД. Това обстоятелство се установява от
приложените по делото договори за наем на недвижим имот от 01.07.2017 г. и от
02.01.2018 г., както и от показанията на свид. Е.Ш.И..
Индиции за този фактически извод се черпят и от
показанията на свид. К., от които се установява, че
при извършване на проверката на място на 12.09.2019 г. контролните органи са
посрещнати и инструктаж им е проведен от свид. Н..,
който е бил ръководител на Асфалтовата база и служител на „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД, както и всички установени на място
работници - оператори на машини, са били служители отново на това дружество, а
не на жалбоподателя „Европейски пътища“ АД.
Трето, между жалбоподателя и
дружеството „Експлозивинженеринг“ АД е сключен
договор от 30.01.2019 г. с предмет организиране и извършване на технологично
повтарящи се пробивно-взривни работи за подготовка и добив на кариера
„Белащица“, с. Белащица, обл. Пловдив. С Анекс № 1 от
22.02.2019 г. към същия договор предметът му е разширен, като жалбоподателят е
възложил на „Експлозивинженеринг“ АД да извърши
вертикална планировка на производствената площадка „Шишманци“, находяща се в с. Шишманци, общ. Раковски чрез използване на
специални пробивно-взривни работи. Тези факти се установяват изцяло от
писмените доказателства по делото.
Четвърто, на 05.03.2019 г. в
процесния обект Асфалтова база „Шишманци“, с. Шишманци, общ. Раковски са
извършени пробивно-взривни работи от „Експлозивинженеринг“
АД, като е взривено поле с площ 2 333,98 кв.м., а взривената минна маса е
в размер на 16 029,13 куб.м. Този факт съдът приема за доказан при
съвместния анализ на писмените доказателства – протокол за изразходвани взривни
материали от 05.03.2019 г. и докладна записка с рег. № 329р-2347/11.03.2019 г.
по описа на РУ Раковски при ОДМВР-Пловдив, както и на показанията на
свидетелите А.Л.К., Ж.С.З. и Д.Й.М.. Първият свидетел е *** на ***, вторият е ***
на **** съгласно т. 8 от Типов паспорт за специални пробивно-взривни работи на
обект „Промишлена площадка на ТСИ и АБ Шишманци“, а третият е *** към ***,
който през 2019 г. е обслужвал включително района на село Шишманци. И тримата
свидетели са категорични, че през 2019 г. са извършвани взривни работи на
процесния обект. Макар да нямат спомени конкретно за интересуващата делото дата
на 05.03.2019 г., тази празнота се преодолява от писмените доказателства. На първо
място свидетелите К. и З. изясняват, че за извършените взривни работи
задължително се съставя протокол за изразходваните взривни материали. По делото
като писмено доказателство е приет протокол за изразходвани взривни материали
от 05.03.2019 г. След като взривните материали, подробно описани в протокола,
са изразходени, това води до единствен възможен извод, че на дата 05.03.2019 г.
са извършени пробивно-взривни работи. Доказателствена
информация за това обстоятелство се черпи и от цитираната докладна записка,
чието авторство свид. М. потвърждава в открито
съдебно заседание при своя разпит. Досежно обстоятелствата за размерите на
взривената минна маса и площта на полето същите съдът приема за доказани от
изготвения документ Параметри на ПВР към 05.03.2019 г. на обект База „Шишманци“
и с изпълнител „Експлозивинженеринг“ АД. Следва да се
отбележи и че факта на извършените пробивно-взривни работи на дата 05.03.2019
г. не се оспорва от жалбоподателя.
Пето, пробивно-взривните работи са
законосъобразно осъществени на посоченото място, при спазване на разрешителния
режим и след получено разрешение от Дирекция „Инспекция на труда“ гр. Пловдив.
В проекта за извършване на специални взривни работи е предвидено те да бъдат
осъществени за извършването на вертикална планировка на производствената база, находяща се в с. Шишманци и собственост на жалбоподателя.
Шесто, към приетата за дата на
извършване на нарушението 05.03.2019 г. жалбоподателят „Европейски пътища“ АД
не е притежавал концесия за добив на подземни богатства за обект Асфалтова база
„Шишманци“, с. Шишманци, общ. Раковски, обл. Пловдив.
По делото това обстоятелство е изследвано и е доказано от приетата като писмено
доказателство справка от Министерство на енергетиката с вх. № 261055 от
11.01.2021 г. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗПБ Министерството на енергетиката
организира създаването и поддържа специализирана карта и регистър на концесиите
за добив, предоставени при условията и по реда на ЗПБ, а съгласно ал. 2 за
всяка предоставена концесия се открива и поддържа партида в Националния
концесионен регистър при условията и по реда на Закона за концесиите. По тези
съображения съдът намира, че предоставената информация от Дирекция „Природни
ресурси, концесии и контрол“ при Министерство на енергетиката се явява
достоверна и съответстваща на действителното правно положение. Това обстоятелство
отново не е и спорно между страните.
При така установените факти съдът
намира, че по делото не се доказа по
необходимия за потвърждаване на наказателното постановление категоричен и несъмнен начин
жалбоподателят да е извършил административното нарушение по чл. 4, ал. 2 вр. чл. 93, ал. 2, пред. първо от ЗПБ. Доказателствената
тежест в процеса се носи от административнонаказващия орган. По делото останаха
недоказани:
- да е осъществено изпълнителното
деяние на нарушението на описаните в НП време и място, както и
- авторството на деянието от
страна на дружеството-жалбоподател.
Имуществената санкция на
жалбоподателя е наложена за това, че от обективна страна е прието да извършва
добив на подземни богатства без надлежно предоставена концесия. И ако липсата
на предоставена концесия за процесния обект е категорично доказан факт, за
който разногласия между страните липсват, то първият спорен момент по делото се
концентрира около обстоятелството дали установената деятелност от 05.03.2019 г.
по извършване на пробивно-взривни работи в Асфалтовата база „Шишманци“ се
квалифицира от правна страна като добив на подземни богатства. Изпълнителното
деяние на нарушението представлява именно извършването на добив на подземни
богатства при специфичните условия от обективна страна на липса на предоставена
концесия. Добивът представлява правен термин - обобщение, под което се
подвеждат определени факти от обективната действителност. Той е легално
дефиниран с разпоредбата на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗПБ и
представлява „цялостният технологичен процес на извличане на твърди, течни и
газообразни полезни изкопаеми от земните недра, включително и чрез
преобразуване на естественото им състояние“. Жалбоподателят възразява, че
добивът като дейност не следва да се отъждествява с отделно действие по
извършване на ПВР. Въззиваемата страна поддържа, че
във всеки отделен случай следва да се преценява промяната в състоянието и
местонахождението на подземните богатства и дали е налице материал във вид,
годен за употреба, за да се установи дали е налице добив /лист 10 от НП/.
Добивът не е дейност на просто извършване, а резултатна такава, т.е. трябва да
бъде постигнат определен резултат – извличане на подземните богатства. Видно от
застъпените по-горе позиции, и двете страни споделят този извод. Жалбоподателят
при обосноваване на своята теза се позовава и на съдебна практика. Доколкото
беше изяснено, че добивът като форма на изпълнителното деяние на нарушението е
правна квалификация на определени факти от обективната действителност, то
настоящият състав намира, че е допустимо да съобразява указанията по
приложението на материалния закон, изведени в практиката на касационната
инстанция. По правило последната следва да осъществява надзор за точно и еднакво прилагане на законите от съдилищата
и да съдейства за уеднаквяване на съдебната практика. В тази връзка въпросът за
необходимия набор от фактически действия, при които от правна страна ще е
извършен добив на подземни богатства, е изследван в актуалната практика на
Административен съд – Пловдив в Решение
№ 862 от 26.04.2021 г. по к.а.н.д. № 741/2021 г. на XXIII състав. Следва да се отбележи, че в него е разгледан
казус между същите страни и засягащ същия обект - Асфалтова база „Шишманци“, но
от фактическа страна е прието добивът да е извършен чрез пробивно-взривни
работи от различна дата. На практика предвид събраната доказателствена
съвкупност по двете дела разликите се свеждат до датите, на които е прието да е
извършен нерегламентираният добив от страна на жалбоподателя, но не е и до начина,
по който се твърди, че е извършен този добив.
Пробивно-взривните работи са осъществени
въз основа на Разрешително № 10/25.02.2019 г. за извършване на технологични
взривни работи. Същото е основано на проект и предварително изготвен паспорт.
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив е разрешил на Експлозивинженеринг“ АД да извърши специални взривни работи
„Изкопаване и вертикална планировка“ на обект - База Шишманци. При отсъствие на
преки доказателства за извършен добив на полезни изкопаеми не е съпоставен
предметът на анекса с осъществената на място дейност. При разрешителен режим
относно способа за изпълнение на изкопаване и вертикална планировка на терена
от промплощадката на възложителя с цел - корекция на
нивата и оформяне на производствена площадка за ТСИ Шишманци и складове за
трошени фракции на АБ Шишманци, административнонаказващият орган е направил
извод за извършен добив само въз основа на факта на осъществените
пробивно-взривни работи. Следва да се отбележи, че в проекта липсва изрично отбелязване относно
скалите, в които ще се извършват взривните работи и по-конкретно дали те са
варовици. В този смисъл са и показанията на свид. З.,
който е автор на този проект. Сам по себе си фактът на извършени
пробивно-взривни работи не е достатъчен, за да бъде прието без съмнение
извършването на нарушение по чл. 4, ал. 2 от ЗПБ.
Съпътстващите последици от
дейността по разрешението не следва да бъдат квалифицирани като добив на
подземни богатства единствено поради осъществените взривни работи. Взривената
минна маса в размер на 16 029,13 куб.м. е в резултат на взривните работи, но
няма констатации за „минни отпадъци“ по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗПБ:
„минни отпадъци„ са отпадъци в твърдо, течно или шламово
състояние - пряк резултат от дейности по проучване, добив, първична преработка
и складиране на подземни богатства, в т.ч. открит и подземен добив на подземни
богатства, включително чрез сондажи или преработка на извлечения материал,
независимо от техния собственик или държател и от момента, в който са
генерирани; не са минни отпадъци отпадъците, които не са пряк резултат от
дейности по проучване, добив, първична преработка и складиране на подземни
богатства, отпадъците, образувани при дейности по проучване, добив и първична
преработка на подземни богатства в континенталния шелф и в изключителната
икономическа зона на Република България в Черно море, и водите, които се
инжектират и/или реинжектират в земните недра, за
които се изисква разрешително по чл.118а, ал. 7 и ал. 9, т. 1 от Закона за
водите“.
Не е доказано какво е съдържанието на взривената
минна маса и състоянието ѝ след взривните работи идентично ли е с
дефиницията за „подземни богатства“ по § 1, т. 21 от ДР на ЗПБ: „подземни
богатства“ са природни твърди, течни и газообразни минерални и органични
образувания в земните недра и минните отпадъци от проучването, добива и
първичната им преработка, които е възможно да бъдат използвани в материалното
производство“. Свидетелските показания (на свидетелите Н., З., И., К.)
потвърждават, че взривните дейности са проведени за направа на вертикална планировка
на терена - заравняване с цел разширяване на производствената база, за
складиране на депа и поставяне на съоръжения, както и че взривеният материал не
е еднороден, а има пръст, глина, твърда скала. В тази връзка дори посредством
пробивно-взривните работи да са разтрошени и отделени варовикови скали, не е
посочено количеството отделени варовикови скали, при съпоставка с целите на
извършената дейност, за да бъде безсъмнено прието, че е било налице извличане на
полезни изкопаеми. Пробивно-взривните работи са били разрешени на посоченото
място, което означава, че при извършването им не е възможно да не се отделят
късове от мястото, където се намират, но по делото не се доказва тази дейност да
е част от цялостен технологичен процес по добив на подземни богатства, какъвто
специалната пробивно-взривна дейност сама по себе си не представлява.
При твърдение, че е прикрит нерегламентиран
добив посредством пробивно-взривни работи, доказателствената тежест е за административнонаказващия
орган. Позицията на последния за това чрез какви действия е осъществено
нарушението е противоречива и непоследователна в наказателното постановление.
На лист 4, т. 4 от постановлението е посочено, че добивът се извършва чрез
пробивно-взривни работи, последващо
извозване с автосамосвали и претрошаване и сортиране
в стационарна ТСИ. На лист 10 обаче при отговор на направените възражение
против АУАН дейността по добива на подземни богатства е ограничена до
извършените пробивно-взривни работи. Действително неясно остава дали
констатациите, изброени в осем точки на лист 3 и 4 от НП, касаят извършената
проверка на място на 12.09.2019 г. или процесното деяние от 05.03.2019 г. На
първите три листа от наказателното постановление подробно се описва какво
контролните органи са установили при извършена проверка на място в Асфалтова
база Шишманци на дата 12.09.2019 г. Санкцията на жалбоподателя обаче е наложена
са различно деяние, извършено по друго време – на 05.03.2019 г. Следователно
описаните обстоятелства на първите три листа от наказателното постановление са
изцяло ирелевантни за делото, което
има за свой предмет на доказване нарушението, за което е издадено
постановлението. В резултат се е стигнало до едно напълно ненужно усложняване и
преплитане на фактическите изводи на АНО, като в наказателното постановление
фактическата обстановка е описана от месец септември към месец март 2019 г.,
т.е. отзад напред. Този подход категорично търпи критика, тъй като прави описанието
на нарушението неясно и двусмислено и така затруднява упражняването на правото
на защита. В случая този недостатък не се квалифицира като процесуално
нарушение от категорията на съществените, но за в бъдеще наказващата
администрация следва да приведе санкционната си дейност в съответствие с
изискванията на ЗАНН за описание на нарушението от фактическа страна, за което
има формирана изобилна съдебна практика.
Доколкото за датата на проверката
на място 12.09.2019 г. не се установява да са извършвани пробивно-взривни
работи, то настоящият състав приема, че констатацията по т. 4 от лист 4 от НП
се отнася за добива, който АНО приема, че е осъществен на 05.03.2019 г. В този
смисъл са и показанията на свид. К., който твърди: „Взривената скална маса от всички взривявания
се претрошава и сортира в трошачки, складира се в асфалтовата база и след това
се използва за някакви цели.“. В тази връзка далеч не е все едно дали на
датата на твърдяното нарушение единствено са извършени пробивно-взривни работи
или след тях дейността е продължила, като отделените след взрива материали са
били допълнително преработвани – претрошени и сортирани в ТСИ така, че да се
получи годен краен и съставомерен резултат под
формата на варовикови скали, които могат да се използват като материал в
строителството и представляват подземни богатства по смисъла на § 1, т. 21 от
ДР на ЗПБ. Едва при последователното и съвкупно осъществяване на тази поредица
от действия ще е завършен и цялостният технологичен процес на добив на
подземните богатства.
В тази връзка от показанията на
свидетелите се установява следното:
- свид.
И. изяснява, че отделените непосредствено след взрива материали не са могли да
бъдат използвани в производствената дейност, тъй като не са изследвани и в тях
има примеси, като поради това са използвани единствено за насипване при
вертикалната планировка;
- свид.
К. сочи, че взривеният материал е смесица от скали, глина, пясъци, нееднородна
скала, но достатъчно твърда, че да не може да се отдели; пояснява още, че отделената
маса при взривяване не е задължително да е винаги скална, възможно е да има
асфалтова настилка, бетонна настилка и други.
- свид.
З. също описва възприятията си за отделената при взрива маса като смесица от хумус, глина и скали.
Следователно сами по себе си
пробивно-взривните работи не осигуряват отделяне на варовиковите скали от
земния масив по начин и в такова състояние, че да се стигне до тяхната
фактическа разполагаемост и те да са във вид, годен
за употреба. От друга страна обаче пробивно-взривните работи, несъмнено, могат
да бъдат част от цялостния процес по добив. В този смисъл са и показанията на свид. З. в частта им досежно извършваните взривявания в
кариерата в с. Белащица, общ. Родопи по възложение
именно от дружеството жалбоподател, което има издадена концесия за добив на
строителни материали в това находище. Налага се извод, че пробивно-взривните
работи могат да се квалифицират като започнало изпълнение на нарушението, без
обаче последното да е довършено, тъй като и самото изпълнително деяние все още
не е довършено. Следователно в конкретния случай ПВР биха могли да
представляват единствено опит към
административно нарушение. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗАНН опитът към
административно нарушение не се наказва
освен в изрично предвидените от закона случаи, сред които не попада нарушението
по чл. 4, ал. 2 вр. чл. 93, ал. 2 от ЗПБ. За да е
налице опит, е необходимо освен от обективна страна да са извършени
пробивно-взривни работи, то да се докаже и че те не са били изолирани действия,
а част от цялостен процес по добив,
който да включва и последващи действия по
преработването на отделената при взрива маса, за да се извлекат и отделят от
нея варовиковите скали в годно за използване състояние. Такива последващи действия могат да бъдат извозването,
претрошаването и сортирането в трошачно-сортировъчна
инсталация. От събраните по делото доказателства обаче не се доказва отделената
маса при ПВР от 05.03.2019 г. да е била подлагана на каквато и да е последваща
преработка. В тази връзка възражението за недоказаност, а оттам и за
необоснованост на фактическите изводи по т. 4 от лист 4 от НП за начина, по
който да е осъществен твърдяният добив, е
основателно. За установяването на процесното деяние са ползвани изцяло писмени
доказателства, като водещо значение наказващият орган отдава на протокола за
изразходвани взривни материали и на параметрите на ПВР от 05.03.2019 г.
Проверка на място на посочената дата не е извършвана. Така в заключение нито от
показанията на разпитаните по делото свидетели, нито от писмените доказателства
се установява отделената при взривните работи от 05.03.2019 г. смесица от скали
и други примеси да е подлагана на допълнителна преработка с цел отделяне и
обособяване на варовиковите скали. В този смисъл са и показанията на самия
актосъставител, който заявява: „Нямам
данни за това да е преработван материалът.“.
Фактът, че при проверката от
12.09.2019 г. са установени четири депа със складиран материал, е крайно
недостатъчна индиция за това материалът, получен след
пробивно-взривните работи от 05.03.2019 г., да е подлаган на преработка, да е
претрошаван, складиран, а варовиковите скали да са отделени. Това е така,
защото по делото не се установява никаква пряка връзка между процесното деяние
и материала в четирите купа, за които разказва в показанията си свид. К.. От жалбоподателя беше проявена завишена доказателствена активност, като от представените договори
за продажба на инертни материали, фактури, приемо-предавателни
протоколи и товарителници се установява, че още преди датата на проверката на
място от 12.09.2019 г. „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД
като ползвател на процесната асфалтова база в с. Шишманци е закупувало взривена
скална маса от „Холсим Кариерни Материали Пловдив“ АД и от дружеството
жалбоподател от кариерата му в с. Белащица, общ. Родопи, като маршрутът на
доставка е бил до Базата „Шишманци“ в с. Шишманци, общ. Раковски. На така
проведената дейност по доказване от страна на жалбоподателя чрез редовни и
надлежно съставени документи, представляващи писмени доказателства,
административнонаказващият орган противопоставя твърдението на свид. К., че от визуалните
си възприятия той счел, че съхраняваният в депата материал бил един и същи с
този в асфалтовата база. Актосъставителят е категоричен, че изпитване в
лаборатория на материалите не е правено. Обяснява, че произходът на материала
бил очевиден и се установял „чисто визуално“. Този подход категорично не се
споделя от настоящия съдебен състав, особено при наличието на категорични
доказателства за това в процесния обект да е складирана взривена скална маса,
доставена от други кариери. Извършената проверка е в грубо нарушение на
принципа за пълно, обективно и всестранно изследване. Вместо това
актосъставителят е запълнил празнотите в необезпечената с достатъчно
доказателства обвинителна теза с предположения /пример за което е
установяването на съответствие на складирания материал с този от базата в
обекта единствено по визуален път/. Това демонстрира проявената предубеденост
при извършването на проверката, която не покрива образците за дължимото
професионално поведение. Този недостатък в доказателствата сериозно разколебава
цялата теза на наказващия орган. Доколкото последният не разполага с преки
доказателства за това да е извършвана преработка на материалите, отделени след
ПВР, се позовава на логическото съждение, изказано от свид.
К., че за да се преобразува трошената скална маса в материала, който е
установен в четирите купа при проверката няколко месеца по-късно, то по
необходимост е следвало да бъде извършено претрошаване и сортиране на
първоначално отделените смеси. При недоказаност по делото съхраняваните в
депото материали да са придобити и свързани с процесния обект, то фактическите
изводи на наказващия орган за извършено преработване – претрошаване и
сортиране, на отделената при ПВР минна маса остават да почиват на
предположения, поради което съдът не ги приема за доказан факт.
Същевременно от показанията на свид. И. се установява какво се е случвало с материалите,
отделени при пробивно-взривните работи. Те са използвани за насипване при
извършването на вертикалната планировка. Отново се установява, че съставът на
получения след взрива материал не е изследван, като свид.
И. го описва като разнородна скална маса. Анексът, с който на „Експлозивинженеринг“ АД е възложена вертикалната планировка
на производствената база „Шишманци“, е сключен преди извършването на
пробивно-взривните работи. От своя страна самият изпълнил на тези работи
потвърждава /чрез показанията на свидетелите З. и К./, че заданието е било
извършването на вертикална планировка, към което те са се придържали стриктно.
Свидетелят З. описва разликата с извършваните взривни работи на кариерата в с.
Белащица, на която се извършва добив на подземни богатства, като изяснява, че
там ПВР се осъществяват всеки месец, а понякога и по два пъти в месеца. За
процесната база в с. Шишманци по делото е доказано извършването на три на брой
взривни работи за 2019 г. От събраните писмени доказателства се установява, че
извършването на вертикалната планировка в базата, освен възложено, е било
надлежно предвидено и съгласувано. Представен е проект за извършване на
специални взривни работи. Същите са разрешени за посоченото място. От
показанията на разпитаните свидетели, участвали при извършването на
пробивно-взривните работи, както и в работата на асфалтовата база след това, се
установява, че извършваната в действителност дейност е била насочена именно към
направата на вертикалната планировка. По делото са приложени и снимки. Не се доказва
каквото и да е отклонение от тази дейност, за да се приеме тезата на наказващия
орган за прикриване на добив на подземни богатства. Последният при издаването
на наказателното постановление е игнорирал фактите, че извършването на
вертикалната планировка е предварително и изрично възложена дейност, както и че
тя се осъществява при разрешителен режим, който в случая е спазен. Най-сетне не
се доказа и отделеният при взривните работи материал да е бил нерегламентирано
използван с цел добив, т.е. за извличане на варовици. Напротив, от показанията
на свидетелите очевидци не се установява употреба на взривения материал, която
да надхвърля необходимото за целите на вертикалната планировка. Както се
посочи, неустановен по делото остава и съставът на взривения материал, който е
описван от свидетелите като нееднородна смес, включваща твърда скала и други
примеси /пясък, глина/.
Накрая съдът намира и авторството
на деянието от страна на дружеството жалбоподател за недоказано по категоричен
начин. Основателно се възразява от санкционираното лице, че към приетата за
дата на нарушението, то не е осъществявало дейност на този терен, който е бил
отдаден под наем на трето лице. Единствената връзка, която се доказва спрямо
жалбоподателя, е, че той е възложител по сключения анекс, с който се договаря
извършването на пробивно-взривните работи, което обаче е предопределено от
качеството му на собственик на земята. Както обаче се установява от показанията
на свид. И., този договор е сключен по инициатива на
самия наемател „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД. За
последното дружество се установява, че е имало инвестиционни намерения за
терена, като се е нуждаело от обособяване на място за депониране на инертни
материали, както и от монтиране на трошачно-сортировъчна
инсталация. В тази връзка след извършването на пробивно-взривните работи от „Експлозивинженеринг“ АД, то ако така отделеният материал е
подлаган на допълнителна преработка /каквото обстоятелство обаче не се доказа
по делото/, то това би било сторено от опериращото на място дружество „Евро
Строй Кънстракшън“ ЕООД. По делото се установява, че
както ръководителят на производствената база, така и всички установени на място
работници са служители единствено на дружеството-наемател, респ. не е установен
нито един служител на жалбоподателя „Европейски пътища“ АД. За складирания на
място материал също се установява да е собственост на „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД. В приложение № 1 към договора за наем на
асфалтовата база изрично е описано, че за възмездно ползване на наемателя се предоставя
и трошачно-сортировъчната инсталация. В съвкупност
при тези обстоятелства не се установява съзнателна и целенасочена дейност от
страна на жалбоподателя, която да има за свой обект взривения материал, за да
се направи извод, че той е извършвал добив на подземни богатства.
По тези съображения съдът приема,
че по делото не се доказа по категоричен начин жалбоподателят да е извършил
административното нарушение, за което е санкциониран с обжалваното НП.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя отправената от Административен съд –
Пловдив препоръка в цитираната съдебна практика, че дейността на контролните
органи е следвало да бъде съсредоточена около извършената проверка от
12.09.2019 г., като се изследват и последвалите действия, за да се установи по
несъмнен начин дали е извършван нерегламентиран добив. Опитът за доказване на
нарушение от предходна дата (05.03.2019 г.) единствено по писмени доказателства
в случая е неуспешен, тъй като събраната доказателствена
съвкупност е недостатъчна да се установи по категоричен начин извършване на
изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя нарушение. Най-вече липсват
доказателства, че освен пробивно-взривните работи са извършвани други действия
с взривената минна маса, които да са насочени към добив на подземни богатства,
тъй като фактът на осъществените ПВР не се равнява автоматично на доказан
добив. Наказателното постановление почива на предположения, което го прави
необосновано и определя неговата отмяна.
По разноските:
С оглед изхода на делото и основателността
на жалбата право на вземане за разноски възниква единствено за жалбоподателя,
който е направил искане за овъзмездяване на сторени
разноски за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 2 250
лева. По делото не е направено възражение за прекомерност на претенцията на
жалбоподателя по реда на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН. Въпреки това съдът намира, че
жалбоподателят не е доказал по надлежен начин извършването на разноските в
размер на претендираната сума от 2 000 за
адвокатско възнаграждение. В договора за правна защита и съдействие, приложен
на лист 96 от делото, изрично е отбелязано, че възнаграждението е заплатено по
банков път. Следователно договорът не изпълнява функцията на разписка и фактът
на реалното заплащане на възнаграждението подлежи на доказване. До приключване
на съдебното следствие пред районния съд такива доказателства не са ангажирани
от жалбоподателя, поради което претенцията му остава недоказана в тази част. В
този смисъл Определение № 163 от
07.01.2016 г. по адм. дело № 1088/2015 г. на ВАС.
Въпреки това жалбоподателят е
представляван по делото и от юрисконсулт, като съгласно чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в
полза на юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В случая жалбата е изготвена
именно от юрисконсулт З., която е участвала и в откритите съдебни заседания по
делото. Жалбоподателят изрично е поискал присъждането и на тези разноски и в
тази част претенцията му е основателна. При определяне на размера на
възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63, ал. 5, изр. 2-ро
от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя страна препраща
към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Препращането е единствено към максималния размер по
чл. 27е от Наредбата, като съдът определя възнаграждението по справедливост и в
рамките на посочената горна граница. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и фактическата и правна сложност на делото, справедливият
размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 120 лева, който е
съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените
разноски следва да бъде осъдена ответната страна в процеса – Министерство на
енергетиката.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № Е-НП-10/10.06.2020
г., издадено от Т. П. П. – ***, с което на „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, 4003, район
Северен, бул. „Дунав“ № 76, представлявано от А.К.С. и М.И.П. на основание чл. 93,
ал. 2, т. 2 от Закона за подземните богатства е наложена „имуществена санкция“ в размер на 200 000 (двеста хиляди) лева за нарушение по чл. 4, ал. 2 от Закона
за подземните богатства.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО
НА ЕНЕРГЕТИКАТА да заплати на „ЕВРОПЕЙСКИ
ПЪТИЩА“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
4003, район Северен, бул. „Дунав“ № 76, представлявано от А.К.С. и М.И.П. сумата
от 120 (сто и двадесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния
кодекс пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ