Присъда по дело №1172/2023 на Районен съд - Плевен

МОТИВИ към Присъда ***50, постановена по НОХД № 1172/2023г.
по описа на ***ски районен съд.

***ска районна прокуратура е повдигнала обвинение против
подсъдимия А. А. Г. от град *** с ЕГН ********** за това, че през периода от
месец септември 2021г. до месец април 2023г. включително в гр.***, като
осъден с Решение № 827/30.07.2021г. по гр.дело № 2259/2021г. по описа на
Районен съд-***, влязло в законна сила на 08.09.2021г. да издържа свой
низходящ - малолетния си син С.А.Г., роден на ***г., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на две или повече месечни издръжки, а именно
20(двадесет) месечни вноски, всяка в размер на 300 лева или общо 6000 лева -
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-*** поддържа обвинението.
Счита, че събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин
факта на неизпълнение на задължението за издръжка от страна на
подсъдимия в размер на повече от две месечни вноски и пледира да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 183, ал. І от Наказателни кодекс. Предлага да му бъде
определено и наложено наказание лишаване от свобода, чието изпълнение да
бъде отложено с подходящ изпитателен срок на основание чл. 66, ал. І от НК.
Защитникът на подсъдимия – адв. С.С. от ПлАК взема становище, че
подсъдимият е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение.
Моли съда при определяне на наказанието да съобрази обстоятелството, че
подзащитният му през процесния период не е получавал трудови доходи и
поема отговорност в бъдеще да плаща дължимата за детото му издръжка.
Моли ако бъде признат за виновен да му бъде наложено наказание лишаване
от свобода от минималния към средния размер, като изпълнението му бъде
отложено с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият А. А. Г. в правото си на лична защита поддържа
изразеното от защитника му становище. При осигуреното му от съда право на
последна дума заявява, че е съглА. да бъде осъден на наказание шест месеца
лишаване от свобода, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок,
за да може да пътува в чужбина, да работи и да изплати издръжката на детето
си.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните и разпоредбите на
закона, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А. А. Г. е роден на ***г. в град ***, живее в град ***,
ул.***“ ***, ***, ***, ***, *** гражданин, със средно образование, разведен,
не работи, осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият А. А. Г. и свидетелката Г. Ц. В. живеели на семейни
1

начала, като от съвместното им съжителство имат дете - С.А.Г., ЕГН
**********, роден на *** година. През 2017г. подсъдимият Г. и свидетелката
В. се разделили като детето останало да живее при майка си. С Решение №
827/30.07.2021г., постановено по гр.дело № 2259/2021г. по описа на Районен
съд-***, влязло в законна сила на 08.09.2021г. упражняването на
родителските права по отношение на детето били предоставени на майката.
На подсъдимия бил определен режим на лични контакти на детето, като
същия бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 300 (триста) лева
до настъпване на причини и условия за нейното изменяване или прератяване.
От влизане на горецитираното Решение в сила, до м.април 2023г. включително
подсъдимият А. А. Г. съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече
месечни издръжки, а именно 20 (двадесет) месечни вноски, всяка в размер на 300 лева или
общо 6000,00 лева.
По случая било образувано и проведено досъдебно производство.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства.
От приобщените по реда на чл. 283 от НПК към доказателствената
съвкупност по делото писмени доказателства – сред които удостоверение за
раждане (стр. 21 в ДП), с което се установява, че подсъдимият А. А. Г. е баща
на малолетното дете С.А.Г., роден на *** година; съдебно решение на РС-***
по гр.д.№2259/2021 г., влязло в законна сила на 08.09.2021 г., от което е
видно, че подсъдимият Г. е осъден с влязло в сила съдебно решение да
заплаща на детето си С.А.Г. чрез неговата майка и законна представителка Г.
Ц. В. месечна издръжка в размер на 300,00 лева, считано от влизане в сила на
решението до настъпване на причини за нейното изменяне или прекратяване;
Справка за наличие и/или липса на задължения; Справка за сключване,
изменение или прекратяване на трудовите договори и уведомления за
промяна на работодател относно А. А. Г.; Справка по персонална партида за
периода 01.01.2021г. до 13.02.2023г. на СлВп при РС-***, както и от
останалите събрани в хода на проведеното досъдебно производство
доказателства, съдържащи се в ДП № 2043/20194977/2022г. по описа на РП-
*** се установява по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият не е
изпълнил дължимото.
Съдът приема с доверие и гласните показанията на свидетелката Г. Ц. В.
като логични, убедителни, взаимно допълващи се и пресъздаващи факти от
значение за делото, които са възприети лично и непосредствено. От
показанията и по категоричен начин се доказва, че през посочения период
подсъдимият не е изпълнявал задължението си за заплащане на ежемесечна
издръжка спрямо детето, чийто размер е установен с влязло в законна сила
съдебно решение и че грижи по отглеждането и издръжката на малолетния С.
са полагани единствено от неговата майка - свидетелката Г. В..
Съдът обсъди и обясненията на подсъдимия А. А. Г., като съобрази, че
2

същите освен доказателствено средство са и средсто за защита. След като
прецени същите самостоятелно и в съвкупност с останалите събрани по
делото доказателства намери, че следва да бъдат кредитирани с доверие като
убедителни и непротиворечиви в частта досежно релевантните по делото
въпроси, а именно направеното от него изявление, че не е заплащал издръжка
на сина си през процесния период.
От правна страна:
От цялостния анализ на доказателствения материал, при обсъждане на
събраните доказателства, всяко едно поотделно и всички в тяхната
съвкупност, съдът достигна до несъмнения извод, че подсъдимият А. А. Г. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
инкриминираното в обвинителния акт престъпление по чл. 183, ал.1 от НК, за
което следва да бъде ангажирана и понесена наказателна му отговорност.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в това, че през периода от месец септември 2021г. до месец април
2023г. включително в гр.***, като осъден с Решение № 827/30.07.2021г. по
гр.дело № 2259/2021г. по описа на Районен съд-***, влязло в законна сила на
08.09.2021г. да издържа свой низходящ - малолетния си син С.А.Г., роден на
***г., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече
месечни издръжки, а именно 20 (двадесет) месечни вноски, всяка в размер на
300,00 лева или общо 6000,00 лева - престъпление по чл.183 ал. І от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е формално и продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във формата на
бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. За
начало на извършеното се приема изтичането на срока, от който подсъдимият
се е превърнал в неизправен длъжник за най-малко две месечни вноски.
Следователно изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 183,
ал. 1 от Наказателния кодекс се свързва с наличието на съдебно решение без
да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за
събиране на вземанията. Съдебните решения относно заплащане ежемесечна
издръжка на низходящ се изпълняват доброволно от родителя, който е
задължен да намери начин за престиране на сумите при условията, посочени
в решението на съда. Целта е да се създадат възможно най-благоприятни
условия за отглеждането на детето и получаването на образование. По този
начин е защитено и правото на родителя, поел родителските права, за
оказване на материална подкрепа на неговото дете.
Чрез разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК се държи наказателно отговорен
този, който като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ съзнателно
не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В
процесният случай това е подсъдимият. Той е задължен с влязло в сила
съдебно решение да заплаща ежемесечна издръжка на детето си С. Г. по гр.д.
№2259/2021 г. по описа на РС-***, влязло в законна сила на 08.09.2021 г. и не
е изпълнил задължението си размер на повече от две месечни вноски, а
3

именно по 22 (двадесет) месечни вноски, всяка в размер на 300,00 лева или
общо 6000,00 лева.
Необходимият минимум от неплатени поне две месечни вноски, за да
възникне отговорността по чл. 183, ал. 1 от НК, в настоящия случай е налице.
Макар да е бил задължен, подсъдимият съзнателно не е изпълнил
задължението си за плащане на дължимата издръжка за периода от от месец
септември 2021г. до месец април 2023г. включително. Общият размер на
задължението му е в размер на 6000,00 лева - престъпление по чл.183, ал.1 от
НК
Дори да се приеме, че подсъдимият през инкриминирания период е бил
финансово затруднен, то това обстоятелство е ирелевантно за
съставомерността на деянието, предмет на обвинението, тъй като същият
дължи присъдената издръжка независимо дали е трудово ангажиран и какво
материално положение има. Следва да се посочи също така, че целта на
издръжката е да се осигурят средства за съществуването на детето.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно – с т.нар. „алиментен” характер, тъй като това е основният социален
и правен аспект на родителското задължение. Аргументи в тази насока могат
да бъдат открити в съдебната практика, където се посочва, че за реализиране
на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна са без
значение трудовият статус и получаваното възнаграждение на осъдения на
издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или
фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца;
поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени
родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка
и други. Съгласно чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца. Същата е изискуема през течението на целия
месец, за който се отнася, тъй като цели задоволяване на бъдещи нужди на
лицето, в полза на което е присъдена.
От събраните доказателства се установява, че подсъдимият не е
изпълнявал това свое задължение, следователно са налице всички
съставомерни признаци от обективна страна на състава на престъплението по
чл. 183, ал. 1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. ІІ от НК – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял именно този резултат, тъй като е
предвиждал неизбежното неизпълнение на своето задължение и пряко го е
целял.
Причини за извършване на престъплението, съдът намира в липсата на
чувство за отговорност от страна на подсъдимия Г. по отношение на
собствените му действия и постъпки, слабо развито родителско чувство и
склонност към незачитане на установения и утвърден в страната правов ред.
4

С оглед установената по делото фактическа обстановка, Съдът намира,
че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Няма
доказателства, които да внасят съмнение, нито такива, които да опровергават
доказателствените източници или пък които да навеждат за вероятност на
случилите се събития.
По индивидуализация на наказанието:
Поради гореизложеното съдът призна подсъдимия А. А. Г. от град *** с
ЕГН ********** за това, че през периода от месец септември 2021г. до месец
април 2023г. включително в гр.***, като осъден с Решение №
827/30.07.2021г. по гр.дело № 2259/2021г. по описа на Районен съд-***,
влязло в законна сила на 08.09.2021г. да издържа свой низходящ - малолетния
си син С.А.Г., роден на ***г., съзнателно не изпълнил задължението си в
размер на две или повече месечни издръжки, а именно 20/двадесет/ месечни
вноски, всяка в размер на 300 лева или общо 6000 лева - престъпление по
чл.183, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.183, ал.1 от НК вр. чл. 54
от НК го осъди на наказание четири лишаване от свобода.
След като намери, че подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване
от свобода престъпление от общ характер и че така определеното и наложено
наказание лишаване от свобода би способствало за постигане целите на
наказанието, установени в чл. 36 от НК и без да е необходимо ефективното
му изтърпяване, на осн. чл. 66, ал. І от НК, съдът отложи изпълнението му с
3-годишен изпитателен срок.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе
предвид приложимата санкционна разпоредба, подбудите на подсъдимия,
като отчете смекчаващите вината обстоятелства, а именно заявеното желание
да работи и изплати издръжката на детето си, както и намерението му в
бъдеще да заплаща редовно дължимата месечна издръжка.
Съдът счита, че така определеното и наложено наказание е
справедливо, съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната
укоримост на престъплението, както и че то е подходящо да повлияе
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна, както
на осъдения, така и върху другите членове на обществото.
Разноски по делото не са направени, поради което такива не бяха
присъдени в тежест на подсъдимия, независимо от изхода му.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5

Номер на акта:	150
Дата:	20 ноември 2023 г. (в сила от 5 декември 2023 г.)
Съдия:	Радостина Ташева Гергичанова

Дело:	20234430201172
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 май 2023 г.

Присъда по дело №1172/2023 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите