РЕШЕНИЕ
№260084
гр.Добрич,05.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ в публичното заседание на десети март през 2021г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Г.
ПАШАЛИЕВ
при секретаря РУМЯНА РАДЕВА в присъствието на
прокурора………………………, като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №1002
по описа за 2020г., и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по реда на глава ХХ
от ГПК по въззивна жалба вх.№263952/21.10.2020г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД град София с ЕИК *********, срещу решение №260123/05.10.2020г. по
гр.д.№3287/2019г. на ДРС, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯТ предявените от
дружеството срещу К.Т.Д., ЕГН **********,*** искове по чл. 422 от ГПК за
главница по сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – кредитор и
ответника – кредитополучател, Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта №EMLN-13159712/11.04.2016г., вземанията по който са прехвърлени, съгласно
Приложение №1/16.01.2018г. към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения /цесия/ от 27.07.2017 г., на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, за горницата над 8382.27 лева до целия
търсен размер от 9566.76 лева, както и претенциите за 4642.31 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2017 г. до 05.05.2026 г., по
отношение на която на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена
предсрочна изискуемост от дата 05.07.2017 г. и 2213.84 лева – обезщетение за
забава за периода от 06.07.2017 г. до депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК №1281/05.07.2019 г. по ч.гр.д. №2366/2019 г. по описа на РС
-Добрич, като неоснователни и недоказани.
Счита решението в обжалваните части да е постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон и неправилно и
незаконосъобразно. Счита да не са налице предпоставките на чл.11, ал.1, т.11 и
т.12 от ЗПК , тъй като изискванията им били изпълнени. В погасителния план били
посочени размерът на погасителните вноски, броя, периодичността и датите на
плащане. Погрешно районния съд се позовал на нормата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК относно необходимостта погасителния план да съдържа разбивка на всяка
погасителна вноски, показваща главница и лихви дължими при различни лихвени
проценти, тъй като заетата сума се погасявала при фиксиран лихвен процент от
9.74% за целия срок на договора. Погрешно районния съд се позовал и на нормата
на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, която не касаела процесния случай, тъй като
длъжникът извършил плащания , които не погасявали главницата. Позовава се на
съдебна практика на други окръжни съдилища, както и на Директива 2008/48/ЕО ,
Директива 2011/90 на ЕО, на решение по дело С-42/15 от 09.11.2016г.-Словакия на
съда на ЕС. Иска отмяна на решението в обжалваните части и уважаване на
претенциите му и в тези части с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по
въззивната жалба е подаден от насрещната страна К.Т.Д., чрез адв.Г.Т..
Твърденията в жалбата намира за неоснователни и необосновани, изводите на съда
за правилни. Договорът се явявал недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК
поради липсата на погасителен план, съдържащ разбивка на всяка погасителна
вноска. Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.
Жалбата
е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК,
редовна съобразно регламентите на
чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т. 1-4 от ГПК.
Добричкият
окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната
страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на
правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността
на иска, като приема за установено следното:
Гр.д.№3287/2019г.
на ДРС е образувано по искова молба вх.№18264/13.09.2019г. от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД град София с ЕИК *********, с която срещу К.Т.Д.,
ЕГН **********,***, са предявени положителни установителни искове за
установяване съществуването на парични вземания на ищеца, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №1281/05.07.2019 г. по
ч.гр.д.№2366/2019г. на ДРС, а именно: за сумата от 9566.76 лева- неизплатена главница, сбор от неплатени месечни вноски с
падежни дати от 05.07.2017г. до 05.05.2026г. по Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта №EMLN-13159712/11.04.2016г., сключен между “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и К.Т.Д., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба; сумата от 4642.31
лева - договорна лихва за периода 05.06.2017г.- 05.05.2026г.; сумата от 2213.84
лева - обезщетение за забава за
периода от 06.07.2017 г. до датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение в съда, за които вземания
е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с №1281/05.07.2019 г. по ч.гр.д.№2366/2019г.
на ДРС, и евентуално съединени осъдителни искове за същите суми.
Изложените
в исковата молба обстоятелства, обосноваващи установителната претенция на
дружеството-ищец се свеждат до твърдения за инициирано заповедно производство
по ч.гр.д.№2366/2019г. на ДРС, приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от
облигационни отношения, породени от Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта №EMLN-13159712/11.04.2016г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД в качеството на кредитор и К.Т.Д. в качеството на кредитополучател, вземането
на кредитора по който договор било цедирано на ищеца с подписването на
16.01.2018г. на приложение 1 към Рамков Договор за цесия от 27.07.2017г.,
сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищеца.
Ищецът-цесионер
бил изрично упълномощен да уведоми длъжника за извършената цесия, за което било
изпратено от ищеца писмо изх.№УПЦ-П-БНП/EMLN-13159712 от 17.01.2018г. с известие за доставяне чрез
Български пощи ЕАД, което се било върнало в цялост с отбелязване, че пратката
не е потърсена. Повторно уведомление за извършената цесия било изпратено с
писмо изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-13159712 от 17.06.2019г., което отново се върнало
като неполучено. Счита да е осъществено уведомяване за цесията, евентуално като
акт на уведомяване следвало да се приеме връчването на исковата молба с
приложеното към нея уведомление.
При
условията на договора за потребителски кредит от 11.04.2016г., на
кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 10 000лева, при
еднократна такса ангажимент от 200лева и фиксиран лихвен процент за целия срок
на договора, при който лихвата възлизала в общ размер от 5790.80лева. Общата
стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 15790.80лева, със
задължения за връщане в срок до 05.05.2026г.,
на 120 месечни вноски от по 131.59лева, първата с падеж 05.06.2016г., последната
с падеж на 05.05.2026г. Поради допусната забава от страна на кредитополучателя
на две месечни вноски по силата на чл.5 от договора настъпила предсрочната
изискуемост на кредита, считано от 05.07.2017г., която дата представлявала
падежа на четиринадесетата погасителна вноска. Кредитополучателят бил уведомен
за предсрочната изискуемост с
уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне, въпреки липсата на законово или договорно
задължение за това, тъй като кредиторът бил небанкова финансова институция, не
попадал в обхвата на чл.3 от ЗКИ и сключеният договор имал характера на договор
за заем по чл.240 от ЗЗД. Даденото в т.18 на Тълкувателно решение №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС не намирало приложение в случая по същите съображения и предвид
недопустимото правоприлагане по аналогия на правилата за банките към други
правни субекти. Клаузата за предсрочна изискуемост , включена в договор за заем
за потребление не противоречала на
свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД, имала за последица изгубването от
длъжника на преимуществото на срока при настъпване на определени условия,
свързани с неизпълнението на задължението за връщане на заетата сума.
До
момента с плащането на сумата на общо
1581.83лева била погасена договорна лихва – 1148.49лева и главница
-433.24лева . Налице бил правен интерес да установи вземанията си предвид
възражение на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
При условията на евентуалност/ако не
бъдат уважени положителните установителни искове/ иска осъждането на ответника
за същите суми като заявява, че с исковата молба уведомява последния за
предсрочната изискуемост.
В
писмения отговор по исковата молба, подаден в срока по чл. 131 ,ал.1 от ГПК
ответникът чрез упълномощения адвокат е изразил
становище за липсата на надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3,
т.1 от ЗЗД, при което ищецът не се явява активно материално правно легитимиран
да търси вземанията по договора за кредит. Твърденията на ищеца не били
подкрепи с доказателства. В договорът не било ясно предвидено как се изчислява
лихвения процент. Клаузите на чл.5 и чл.7 от договора го поставяли в неравнопоставено
положение спрямо кредитора.
Правната квалификация на установителните
искове като такива по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.240,във вр.
с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, във вр.
чл.99 от ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства,
обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум
– иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване
на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
неплатени погасителни вноски по договор за кредит, поради предсрочна
изискуемост, което е прехвърлено на ищеца с договор за цесия.
Районният съд е разгледал предявените
установителни искове и по съображения за недействителност на договора за
потребителски кредит като противоречащ на разпоредбите на чл.11, ал.1 т.11 и
т.12 от ЗПК поради липсата на законосъобразен и ясен за потребителя погасителен
план, е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при което постановил частично
уважаване, респ.отхвърляне на претенциите по чл.422, ал.1 от ГПК
Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с рег.№13411/03.07.2019г.
до ДРС за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане, прехвърлено на „Агенция
за събиране на вземания“ЕАД с договор за цесия от 16.01.2018г.– сумата от 9566.76
лева- неплатено главно задължение по Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта №EMLN-13159712/11.04.2016г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД и К.Т.Д., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението;
сумата от 4642.31 лева - договорна лихва за периода 05.06.2017г.-
05.05.2026г.; сумата от 2213.84 лева -
обезщетение за забава за периода от
06.07.2017 г. до датата на подаване на заявлението.
Заявлението
е уважено изцяло и на основание чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение с №1281/05.07.2019 г. по ч.гр.д.№2366/2019г. на ДРС, с която
е разпоредено длъжникът К.Т.Д. да заплати
на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ЕАД заявените вземания, описани
по-горе, както и сторените съдебно-деловодни
разноски от 378.46лева/328.46лева държавна такса и 50лева юрисконсултско
възнаграждение/.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 15.07.2019г. В срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, на 26.07.2019г. длъжникът е подал възражение. При това
положение заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 13.08.2019г. и
край 13.09.2019г. заявителя е депозирало искова молба вх.№18264/13.09.2019г,
изпратена по пощата на 12.09.2019г. за сумите предмет на издадената заповед за
изпълнение.
Установителната исковата претенция е допустима. Заявена
е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в
заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като
продължение на защитата си в заповедното
производство. Налице е идентичност между
материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на
заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички
индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.
Установено
е по делото, че между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в качеството на
кредитор и К.Т.Д. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта №EMLN-13159712/11.04.2016г., за сумата от
10 000лева/чиста стойност/, при еднократна такса
ангажимент от 200лева, платима при усвояване на кредита чрез удържане на
сумата от общия размер на кредита/чл.2
от условия по договора/, с фиксирана възнаградителна лихва за срока на договора
от 9.74%, в общ размер от 5790.80лева, и ГПР 10.71%. Общият размер на
задължението на кредитополучателя от 15 790.80лева е формирано от сбора на
чистата стойност на кредита от 10 000лева и договорната лихва от 5790.80лева,
за което е поел задължение за връщане в срок до 05.05.2026г., на 120 месечни вноски от по 131.59лева,
първата с падеж 05.06.2016г., последната с падеж на 05.05.2026г.
Установено е от вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че кредита е усвоен на 11.04.2016г. като по банковата сметка на К.Т.Д. е преведена от кредитора сумата от 9 800лева, т.е. с приспадане на договорената такса ангажимент от 200лева. Установено е и, че кредитополучателят е направил плащане на сумата от общо 1617.73лева /девет плащания първото на 03.06.2016г., последното на 16.07.2017г.-табл.2 от ССЕ/след приспадане на които плащания непогасената главница е в размер на 9439.17лева, непогасената договорна лихва – 4733.90лева. Други плащания ответникът не е извършвал.
Приложените писмени доказателства сочат, че с рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. сключен между “БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в качеството му на цедент, и „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, в качеството му на цесионер, цедентът се задължава ежемесечно
да прехвърля възмездно, определени и индивидуализира съгласно приложение № 1
вземания, като всяко поредно приложение има характер на допълнително
споразумение . Така на 16.01.2018г. , видно от приложение №1 към договора за
цесия кредиторът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлил/цедирал/ процесното
вземане, описано с имената на длъжника и общо дължим към датата на цесията
размер от 14 716лева, вкл.9 566.76лева остатък от главница,
4 642.31лева остатък договорна лихва, 506.93лева остатък лихва за
просрочие. Извършването на цесията е
потвърдено от цедента.
Безспорно,
за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Т.е. правно релевантно за действието на цесията е
съобщението до длъжника, извършено от цедента, а не съобщението извършено от
новия кредитор /цесионера/. Допустимо е цедентът да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и в случая е налице
такова упълномощаване. В качеството си на пълномощник на стария кредитор,
цесионера/новия кредитор/ е отправил две уведомления до ответника-длъжник за извършената цесия –
едното от дата 17.01.2018г. с изх.№УПЦ-П-БНП/EMLN-13159712, в което е обявена и
предсрочната изискуемост на вземане в общ размер 14716лева, с пояснението, че е
включена лихва за просрочие, второто от дата 17.06.2019г. с
изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-13159712, в което е обявена предсрочната изискуемост на
вземане в общ размер на 16 780.15лева с пояснението, че е включена лихва за
просрочие.
Не
е доказано изявления на кредитора, обективирани в представените уведомления, да са доведени до
знанието на длъжника. Няма представени доказателства за изпращането на второто
уведомление до адресата по пощата или за направен опит за връчване по друг
начин. За изпращането на първото уведомление е представено известие за
доставяне с отбелязване в обратната разписка за непотърсена пратка. Няма
пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да
се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане
/решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.,
решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о, решение № 3
по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78 по т. д. 2352/13 г. на ВКС,
II т. о/. Настоящият случай е такъв. Акт на надлежно съобщаване на цесията, извършено
в хода на производството ,което трябва да бъде взето предвид на основание чл.
235 , ал. 3 от ГПК, е връчването на уведомлението, ведно с пълномощното от
стария кредитор, като приложения на връчената на ответника на дата 30.10.2019г.
исковата молба по настоящото дело. В този смисъл ищецът е доказал
материалноправната си легитимация като кредитор по договора за потребителски
кредит по силата на договор за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен.
Както беше посочено по-горе източник на
вземането е договор за потребителски кредит , в приложното поле на ЗЗД и
ЗПК, неразделна част от който е
погасителен план, в който подробно са описани падежите на дължимите вноски,
сумите по вноските. Настоящата инстанция намира, че същият не страда от пороци,
покриващи хипотезите на чл.10, ал.1, чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т. 20, ал.2 и чл.
12 ал. 1 т. 7 – 9 от ЗПК/в случая е неприложим чл.12 от ЗПК, тъй като кредитът
не е предоставен под формата на овърдрафт/, визирани в чл.22 от ЗПК, респ. договорът
е действителен. В достатъчна степен в договора се съдържа изискуемата от закона
информация. Сключен е в писмен вид, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора, са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт. В договора ясно е посочен общия размер
на кредита, начин на усвояване, начин на погасяване, посочен е фиксиран годишен
лихвен процент – 9.74%; посочен е годишния процент на разходите по кредита –
10.71% и общата дължима от ответника сума в размер на 15790.80лева; съдържа
информация за условията за издължаване по погасителния план - размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Договореният фиксиран лихвен процент и условията за неговото
прилагане /на годишна основа съгласно чл.3 от условия на договора/ лишава от
необходимост посочването на методика за изчисляване на референтен лихвен
процент, а годишният процент на разходите не е извън границите, посочени в
чл.19, ал.4 ЗПК, при съобразяване Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за
определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, в сила
от 1 януари 2015 г., и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на
договора. Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на
отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК. В тази разпоредба е предвидено, че ако кредитополучателят погаси главница
по срочен договор за кредит, той има правото да получи нов погасителен план,
съдържащ разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. Страните са
подписали погасителен план. Привлеченото вещо лице по съдебно-графическата експертиза е установила подписът за
кредиполучател да е положен от ответника. Относно погасителния план при
сключването на договора за срочен кредит важат изискванията в чл. 11, ал.1,
т.11 от закона, според които той трябва да съдържа информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.11 ЗПК съдържа и изискване да се посочи последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, но само когато
договорът предвижда прилагането на различни лихвени проценти през срока на
договора. Това изискване не се отнася до заемите с фиксиран лихвен процент,
какъвто е настоящият случай.
Действително
в погасителния план е посочена общата стойност на всяка дължима месечна вноска,
но в договора е посочен размерът на всяко едно от задълженията, които сумарно,
разделени на посочения брой равни погасителни вноски формират размера на всяка
вноска, като по същия начин е лесно определима и стойността на всеки компонент
от погасителната вноска. Вън от това, непосочването в погасителния план с
изплащането на всяка вноска каква част от дължимата главница, възнаградителната
лихва и другите разходи се погасява, не обуславя недействителност на договора
за потребителски кредит. В Решение на Съда на ЕС от 09 ноември 2016 год. по
дело С- 42/15 по отношение на
приложението на Директива 2008/48/ЕО
относно договорите за потребителски кредити се приема, че чл. 10,
параграф 2, буква з) и и) от Директива 2008/48 (съответстващо на чл. 11, ал. 1,
т. 11 от ЗПК) трябва да се тълкува в смисъл, че в срочния договор за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски не трябва да
се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяване на тази главница. Тези разпоредби, тълкувани във
връзка с чл. 22, параграф 1 от тази директива, не допускат държавата членка да
предвижда такова изискване в националната си правна уредба. Приема се, че чл.
10, параграф 2, буква з ) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл,
че в договора за кредит е необходимо да се посочват точните дати на падежа на
отделните вноски на потребителя, стига условията по този договор да позволяват
на потребителя да установи лесно и със сигурност падежите на тези вноски.
Аналогично е разрешението и в Решение на Съда на ЕС от 05.09.2019 год. по дело
С- 331/18, съгласно което чл. 10, параграф 2, букви з) –й) от Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 год. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета във вр. с чл. 22, не допуска национална правна уредба, съгласно която
договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
която да показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи.
С
оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между ответника и
ищеца въззивнита инстанция счита, че са спазени императивните изисквания
на ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит не е недействителен поради нарушение на
разпоредбите на ЗПК.
Вещото
лице по назначената ССЕ е установило, че последното плащане по договора е
извършено на 16.07.2017г. Платените до тази дата суми са отнесени за погасяване
в пълен размер на първите 12 месечни вноски, т.е. погасена е вкл.12-та вноска с
падеж 05.05.2017г. /табл.3 от ССЕ/. След това и понастоящем погасяването на
кредита е преустановено, просрочени и неплатени са всички останали месечни
вноски с падеж от 05.06.2017 г. нататък,
т.е 13-та и следващите вноски. Уговорена
/чл.5 от условия на договора/ е автоматична предсрочна изискуем на кредита при просрочието на две или повече месечни
вноски, считано от датата на падежа на втората непогасена вноска.
В случая, с оглед преустановеното плащане по кредита,
е налице обективният критерий от предсрочната изискуемост. Не е налице обаче
субективният критерий – достигане до длъжника на волеизявлението на кредитора
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Както беше отбелязано по-горе,
не е налице редовно връчване на уведомлението от дата 17.01.2018г. с
изх.№УПЦ-П-БНП/EMLN-13159712, дори и да се приеме, че с него е обявена и предсрочната
изискуемост. Същото е върнато с
отбелязване за непотърсена пратка. Няма данни за изпращане до адресата на
уведомлението от дата 17.06.2019г. с изх.№УПЦ/УПИ-С-БНП/EMLN-13159712 или да са
предприети от кредитора други начини за връчване на изявление за обявяване на
предсрочната изискуемост до подаване на
заявлението за снабдяване със заповед за изпълнение. Не може да бъде споделена
тезата на ищеца, че не е било и необходимо изпращане на съобщение за предсрочна
изискуемост с оглед статута му на небанкова институция и характера на договора
като такъв по чл.240 от ЗЗД. Независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е финансова институция, то е придобило вземане на финансова
институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ. Цесионерът
не става страна в правоотношенията цедент- длъжник, преобразуващите права не са
предмет на цесията. И след цедиране на вземането отношенията са такива, каквито
са възникнали между цедента-кредитор и кредитополучателя по сключения договор
за потребителски кредит, по който длъжникът е допуснал просрочие. Следователно даденото в ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК разрешение за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери
приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на
предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по
същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна
изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника
е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да са основание
за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/,
отпускани от небанкови финансови институции/ и тези, отпускани от търговските
банки. Няма основание кредиторът, който е финансова институция по смисъла на
чл. 3, ал. 1 ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, да
бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита кредитът за
предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в привилегировано
положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в заем парични суми
за своя сметка и на собствен риск. Отделно - кредитополучателите по договори,
сключени с небанкови финансови институции, биха били поставено в
по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за банкови кредити.
Предсрочната изискуемост е изменение на срока за изпълнение на задължението, а
той е съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за
промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление
на правоимащия/кредитора/, че се възползва от това право и обявява задълженията
за предсрочно изискуеми. Така постигнатата в процесния договор/чл.5 от
условията на договора/ предварителна уговорка, че при неплащане на определен
брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника, не поражда
действие, ако кредиторът, изрично не е заявил, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника
- кредитополучател.
Съгласно ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС от 02.04.2019 г.
исковият процес по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е фаза на заповедното
производство, инициирано със заявление за издаване на заповед за изпълнение, с
приложенията към което заявителят - ищец следва да установи не само ликвидност,
но и изискуемост на вземането си. Недоказаното настъпване на предсрочна
изискуемост за част от кредита не препятства уважаването на иска за
изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни
вземания. Липсата на точно изпълнение, съобразно договореното по актуален
погасителен план, подписан от страните за погасяване на задължението – главница
или лихви, следва да бъде съобразено в рамката на исковото производство по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, дори и да не са настъпили последиците на надлежно
обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит.
Присъждането на вноските с настъпил падеж, когато се претендира цялата главница
по договор за кредит поради предсрочна изискуемост, не съставлява недопустима
подмяна на основанието на иска, съответно произнасяне по непредявен иск.
Доказването на настъпилата предсрочна
изискуемост на договора за кредит е определящо единствено за размера, в който
ще бъде признато вземането на кредитора. Ако кредиторът поддържа, че за него се
е породила възможност да претендира изпълнение на цялото задължение, но се
установи, че такава възможност се е породила само за част от това задължение,
искът не може да бъде отхвърлен изцяло, а ще бъде уважен до размера, чиято
изискуемост е настъпила.
Следователно и в процесния случай, тъй като предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, искът за установяване дължимост на вземане
по договор за потребителски кредит поради предсрочна изискуемост следва да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж. Към дата на приключване на съдебното
дирене 10.03.2021г. няма погасяване на вноските с падежи от 05.06.2017г. до
05.03.2021г., т.е от 13-та до 58 вноска вкл. съгласно погасителния план.
От вноските с настъпил падеж в хода на
производството частта, съставляваща главница съгласно погасителния план, на
база данните от заключението на вещото
лице по ССЕ/табл.3 от ССЕ/, се равнява на сумата от 3049.05лева. Установителния
иск за главницата е основателен само за тази
част /частта, съставляваща главница съгласно погасителния план/. Уважената с
първоинстанционното решение част от установителния иск за главницата значително
надхвърля размера на главницата с настъпил в хода на производството падеж, т.е. на ищеца е признато вземане в по-голям
обем/8382.27 лева/, но при отсъствие на въззивна жалба от насрещната страна и
съобразно правилото на чл. 271, ал. 1, изр. 2 ГПК, регламентиращо основен
принцип в гражданския процес - забрана за влошаване положението на
жалбоподателя, липсва процесуална
възможност за отмяна на първоинстанционното решение в уважителната му част.
Липсва обаче и основание за отмяна на същото в отхвърлителната му част за горницата над 8382.27 лева до целия
търсен размер от 9566.76 лева, тъй като искането за присъждане на главница в
размера, посочен в исковата молба, е неоснователно. Като краен резултат
решението на районния съд в отхвърлителната му част за горницата над 8382.27
лева до целия търсен размер от 9566.76 лева е правилно и следва да се потвърди.
От вноските с настъпил падеж в хода на производството,
частта, съставляваща договорна лихва съгласно погасителния план, на база данните от заключението на вещото лице по
ССЕ/табл.3 от ССЕ/, се равнява на сумата от 3004.09лева. До този размер искът е
основателен и следва да се уважи, респ. за горницата от 3004.09лева до
претендираната сума от 4 642.31лева искът следва и правилно като краен
резултат е отхвърлен от районния съд.
Размерът на обезщетението за забава , съгласно чл.5 от
условията на договора, уговорено като 1/360 част от основния лихвен процент,
изчислено върху частта от главницата
с настъпил падеж в хода на производството, за
периода на забавата 06.06.2017г./деня следващ датата 05.06.2017г.- падеж на 13-та
непогасена вноска/ до датата на иницииране на заповедно производство -02.07.2019г.
като момент на предявяване на иска по чл.422,
ал.1 от ГПК, според заключението на вещото лице/табл.6 от ССЕ/ се равнява на
сумата от 345.63лева. До този размер искът следва да се уважи. За горницата до
претендираната сума от 2 213.84лева следва да се отхвърли,
респ.отхвърлителното решението на районния съд, правилно като краен резултат за
тази част от вземането/за горницата над сумата от 345.63лева/, следва да се
потвърди.
Следователно жалбата е основателна само за установителните
претенции за сумите от 3004.09лева договорна лихва за периода 05.06.2017г.-
05.03.2021г. и за сумата от 345.63лева обезщетение за забава за периода 06.06.2017г.-
02.07.2019г.
Двете страни са претендирали разноски, сторени в
исковото производство, като ищецът е претендирал и сторените в заповедното
производство разноски. Ищецът има право на разноски в заповедното и исковото
производство съразмерно на уважената част от исковете, респ. ответникът има
право на разноски за исковото производство съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно
предизвикан правен спор. Отговорността на длъжника-ответник за разноските на
ищеца пред заповедния съд следва да бъде ангажирана съразмерно на постигнатия
от ищеца резултат. В заповедното производство ищецът е сторил разходи за държавна такса 328.46лева и 50лева
юрисконсултско възнаграждение, определено със заповедта по чл. 410 от ГПК,
която не е била атакувана в частта за разноските от заявителя. В исковото
производство за първа инстанция ищецът е сторил разходи от 338.09лева държавна
такса за водене на делото; 200 лева възнаграждение за вещо лице; юрисконсултско
възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал.
1 от НЗПП в размер на 100 лева, т.е. общо 638.09лева. Във въззивната инстанция:
328.45лева за държавна такса по обжалването при дължима съобразно обжалваемия
интерес от 162.63лева; юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100 лева, т.е. общо
262.63лева/ответникът не следва да отговаря за недължимо внесената държавна
такса/. На горната база и съразмерно на уважената част от исковете в полза на
ищеца и въззивник „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД град София, следва да
се присъдят разноски, както следва: за заповедното производство-254.61лева; за
първата инстанция в исковото производство-455.77лева; за въззивната инстанция-109.49лева.
В исковото производство за първа инстанция ответникът
е сторил разходи от 300лва за СГЕ, 100лева ССЕ и 400лева адвокатско
възнаграждение, т.е. общо 800лева. Във въззивната инстанция-400лева адвокатско
възнаграждение. На горната база и съразмерно на отхвърлената част от исковете в
полза на ответника и въззиваем следва да се присъдят разноски за първа
инстанция в исковото производство 228.57лева и за въззивна инстанция
233.92лева.
По тия съображения, Добричкият окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260123/05.10.2020г. по гр.д.№3287/2019г. на
ДРС, с което се ОТХВЪРЛЯТ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
град София с ЕИК *********, срещу К.Т.Д., ЕГН **********,***, искове по чл.
422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на парични вземания, цедирани с
договор от 16.01.2018г., сключен между
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с №1281/05.07.2019 г. по
ч.гр.д.№2366/2019г. на ДРС, в частта
за горницата над 8382.27 лева до 9566.76 лева неизплатена главница по сключен
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и К.Т.Д. Договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта №EMLN-13159712/11.04.2016г.; в частта за горницата над 3004.09лева до 4642.31 лева договорна
лихва за периода от 05.04.2021г.. до 05.05.2026 г. ; в частта за горницата над 345.63лева до 2213.84 лева обезщетение
за забава за периода от 06.07.2017 г. до 02.07.2019г.
ОТМЕНЯ решение №260123/05.10.2020г. по гр.д.№3287/2019г. на
ДРС, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯТ
предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД град София с ЕИК
*********, срещу К.Т.Д., ЕГН **********,***, искове по чл. 422, ал.1 от ГПК за
установяване съществуването на парични вземания, цедирани с договор от
16.01.2018г., сключен между „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД и “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с №1281/05.07.2019 г. по
ч.гр.д.№2366/2019г. на ДРС, за сумата от 3004.09лева договорна лихва за периода
05.06.2017г. - 05.03.2021г. и за сумата от 345.63лева обезщетение за забава за
периода 06.06.2017г.- 02.07.2019г, както и в
частта на разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422,
ал. 1 от ГПК в отношенията между ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
град София с ЕИК *********, и ответника К.Т.Д., ЕГН **********,***, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 3004.09лева договорна лихва за периода
05.06.2017г. - 05.03.2021г. и сумата от 345.63лева обезщетение за забава за
периода 06.06.2017г.- 02.07.2019г, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с №1281/05.07.2019 г. по
ч.гр.д.№2366/2019г. на ДРС.
ОСЪЖДА К.Т.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД град София с ЕИК *********, разноски в заповедното производство - 254.61лева;
за първата инстанция в исковото производство-455.77лева; за въззивната
инстанция-109.49лева.
ОСЪЖДА„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД град София с ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на К.Т.Д., ЕГН **********,***, разноски за първа инстанция в исковото производство
228.57лева и за въззивна инстанция 233.92лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл. 280,ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.