№ 241
гр. Д., 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20241510200675 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 15 Б от 16.07.2024 г., издадено от
Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Дупница, упълномощен със Заповед №
8121з-694/07.06.2021 г., на МВР, с което на Р. Й. Т., с адрес: гр. Д., ул. „В.“ № **, с ЕГН
**********, на основание чл. 53, вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл. 424, ал. 5, вр. с
чл. 218б, ал. 1 от НК, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 150,00
лв., за деяние по чл. 218б, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
Жалбоподателят в жалбата си, както и лично и чрез упълномощения от него
процесуален представител – адв. Н. в съдебно заседание излагат доводи, че наказателното
постановление е неправилно и незаконосъобразно поради противоречие с материалния и
процесуалния закон и молят за неговата отмяна.
Въззиваемата страна редовно призована не се явява и не се представлява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
На 11.05.2024 г., около 20:00 ч., в гр. Дупница в близост до оградата на ОУ „Климент
Охридски“, дъщерята на свидетелката Й. Р.-В. си играела наоколо и забравила закачена на
оградата детската си чанта, в която се намирал и мобилният и телефон марка „Самсунг“. По-
късно в този район се разхождали жалбоподателят и неговата съпруга св. В. Т.а, които
срещнали майка с дете, които се опитвали да прехвърлят колелото на детето през оградата на
двора на училището и помогнали за помощ жалбоподателя, който поради възрастта си също
не успял да стори това. След като се разделили Р. Т. видял закачена на оградата чантата на
1
дъщерята на св. Й. В. и помисли, че е забравена от току що тръгналите си дете и майка, като
извикал на същите, но майката с жест му указала, че забравената вещ не е тяхна. След това
жалбоподателят и съпругата му св. Т.а отворили чантата и видели, че вътре има мобилен
телефон. Взели същия с намерение да го предадат в полицията по-късно и оставили
чантичката на оградата. Св. В. установила с дъщеря си, че телефонът и липсва, като
проверила в следващите дни камерите в близост до ОУ „Климент Охридски“ и установила
жалбоподателя, който живее в същия квартал.
В следващите дни жалбоподателят бил зает с ремонт на покрива на дома си и едва на
14.05.2024 г. отишъл с телефона в РУ-Дупница и го предал на постовия полицейски
служител Д.П., за което последния съставил протокол за доброволно предаване подписан от
двамата и взел вещта, която по-късно е била върната на собственика й. Междувременно по
сигнал на св. В. била образувана от РП-Кюстендил, ТО-Дупница предварителна
прокурорска проверка, която след установяване доброволното връщане на вещта
приключила и била прекратена с Постановление на прокурора от 17.06.2024 г, за отказ да
образува ДП. В същото прокурорът възприел, че се касае за деяние по чл. 194, ал.3 от НК и
разпоредил прокурорското постановление и преписката да се изпратят на Началника на
РУ-Дупница, за налагане на административно наказание по реда на чл. 218б, ал.1 от НК на
жалбоподателя Р. Т..
Въз основа на постановлението на РП-Кюстендил за отказ да образува ДП с дата
17.0.2024 г., е било издадено обжалваното НП № 15 Б от 16.07.2024 г., на Началник сектор
„Охранителна полиция“ при РУ-Дупница, упълномощен със Заповед № 8121з-694/07.06.2021
г., на МВР, с което на Р. Й. Т., с адрес: гр. Д., ул. „В.“ № **, с ЕГН **********, на основание
чл. 53, вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл. 424, ал. 5, вр. с чл. 218б, ал. 1 от НК, е
наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 150,00 лв., за деяние по чл. 218б,
ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
По доказателствата:
Гореописаните обстоятелства съдът приема за установени от събраните гласни и
писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива, прочетени и приети по реда на чл.
283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. В производството са разпитани свидетелите В. и Т.а,
които потвърждават в показанията си изцяло фактите описани по-горе, като добросъвестно
заявяват известните им обстоятелства. Съдът приема с доверие техните показания, тъй като
същите са достатъчно последователни, еднопосочни, като ясно и логично описват
относимите към предмета на делото обстоятелства и предприетите от свидетелите, респ. от
жалбоподателя действия относно вещта. Казаното от тях се подкрепя изцяло и от наличните
писмени доказателства, които съдът приема с доверие. Съдът отчете и съпружеската връзка
между свидетеля Т.а и жалбоподателя, но не намери основания да не се довери на казаното
от нея, което се потвърждава в много висока степен от останалите доказателства.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е от легитимиран правен субект, в законовия
2
преклузивен срок и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, като съдът притежава
териториална и материална компетентност за разглеждането й.
Разгледана по същество, жалбата е и основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че административно
наказателното производство е инициирано по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – съгласно чл. 424, ал.5 от НК и
приложената Заповед № 8121з-694/07.06.2021 г., на Министъра на вътрешните работи.
Обжалваното НП е издадено по реда на чл. 36, ал. 2 то ЗАНН, въз основа цитираното
прокурорско постановление, като НП е съставено в предвидената от закона писмена форма и
съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. Спазена е
и законово регламентираната процедура по връчването му, като в същото се съдържат
повечето от изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 57 ЗАНН реквизити - дата и място,
лица, посочена е и правна квалификация. Въпреки това е налице допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила относно дължимото описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено, по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Релевантните за обективната съставомерност на нарушението признаци не са описани
по ясен и конкретен начин, като с оглед дадената правна квалификация на деянието, като
маловажен случай на кражба по смисъла на чл. 194, ал.3 от НК, при описанието на
нарушението в нито един момент не е посочен такъв „маловажен случай“ по смисъла на чл.
93, т. 9 от НК. Напротив описват се факти и обстоятелства единствено за деяние по основния
състав на чл. 194, ал.1 от НК, но не и за „маловажен случай“, какъвто не се и споменава от
АНО.
Извън гореизложеното на самостоятелно основание съдът намира наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно
незаконосъобразно и категорично недоказано от събраните доказателства, тъй като е
издадено на основание твърдения за извършено нарушение на чл. 218б, ал. 1от НК, вр. с
деяние по чл. 194, ал.3 от НК. Подобно престъпление изобщо не е било извършено в
обективната действителност и няма каквито и да е доказателства за това извън твърденията
на майката на детето загубило телефона си – св. В.. Няма каквито и да е доказателства за
противозаконно отнемане на процесната движима вещ телефон марка „Самсунг“, а
единствено за намирането й забравена на оградата на въпросното училище без нейния
собственик наоколо. Същата е предадена доброволно два дни по-късно на полицейски орган
от жалбоподателя, като с това обективно и субективно е избегната каквато и да е бъдеща
евентуална наказателна отговорност по реда на чл. 207, ал.1 от НК, който гласи: „Който
намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на
3
собственика, на властта или на този, който я е загубил, се наказва с глоба от сто до
триста лева“. Не е бил обективно изтекъл и предвидения като задължително съставомерно
обстоятелство от обективна страна срок от 1 седмица, в който вещта не е предадена на
орган на властта, какъвто без съмнение се явява съставилия приложения по делото протокол
за доброволно предаване полицейски служител – Д.П.. Когато изначално едно деяние
представляващо комбинация от действия и бездействия на дадено физическо лице е
несъставомерно като престъпление по Глава V на НК то няма как обективно да се приложи
и реализира и фактическия състав на разпоредбата на чл. 218б, ал.1 от НК, доколкото
същата е приложима само при доказано престъпление с правна квалификация по чл. 194,
ал.3 от НК. Грешката в случая се корени още в неправилната и абсурдна преценка на
фактите от прокурора, който правилно е отказал да образува ДП, но абсолютно неправилно и
без мотиви е постановил постановлението, ведно с преписката по случая да се изпрати на
Началника на РУ-Дупница за налагане на административно наказание по реда на чл. 218б,
ал.1 от НК, който текст в случая е неприложим. Същият е следвало като наблюдаващ
прокурор да прецени налице ли е съставомерно деяние по смисъла на чл. 207, ал.1 от НК,
доколкото изобщо няма данни за каквото и да е отнемане на вещта, а само за нейното
намиране, и след като установи, че такова престъпление не е изобщо налице е следвало
просто да откаже да образува ДП и да прекрати преписката по случая, без да дава указания
по реда на чл. 218б от НК.
Всичко изложено по-горе обосновава необходимостта от отмяна на обжалваното НП
изцяло, като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на основание член 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15 Б от 16.07.2024 г., издадено от Началник
сектор „Охранителна полиция“ при РУ-Дупница, упълномощен със Заповед № 8121з-
694/07.06.2021 г., на МВР, с което на Р. Й. Т., с адрес: гр. Д., ул. „В.“ № **, с ЕГН
**********, на основание чл. 53, вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАНН и по реда на чл. 424, ал. 5, вр. с
чл. 218б, ал. 1 от НК, е наложено административно наказание ,,глоба“ в размер на 150,00
лв., за деяние по чл. 218б, ал. 1, вр. с чл. 194, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
4