Определение по дело №265/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 561
Дата: 28 февруари 2024 г. (в сила от 28 февруари 2024 г.)
Съдия: Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова
Дело: 20245300500265
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 561
гр. Пловдив, 28.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно
гражданско дело № 20245300500265 по описа за 2024 година
Производство по чл.278, ал.1 и сл. ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от А. И. Р., ЕГН: 03422154387, чрез пълномощника си
адв.Д. Р. против протоколно определение от 14.12.2023г. постановено по гр.д.№ 7388/ 23г.
по описа на ПРС – ХХ гр.с., с което е оставена без разглеждане молба вх.№ 99863/
03.11.2023г. за възстановяване на срок за отговор на исковата молба. Сочат се доводи,
основани на заявени обстоятелства за наличие на особени непредвидени обстоятелства,
които са били посочени в молбата, които страната не е имала знание , възможност и
способност да ги преодолее, както следва: за периода от 09.06.-16.09.2023г. частният
жалбоподател бил извън пределите на РБългария, като пребивавал в Германия, след което се
завърнал в България ; в посочения период на отсъствие са връчени исковата молба и
книжата към нея чрез работодателя му на 29.08.2023г. на служителя М.А., от който
момент тече законоустановения срок на ответника, а за работодателя е възникнало
незабавно задължение своевременно да връчи или уведоми своя служител. Въпреки
контактите на работодателя със своя служител по време на престоя му в Германия, същият
нито веднъж не уведомил служителя си за връченото съобщение. Работния процес
жалбоподателят започнал на 25.09.2023г., като до изтичащия срок работодателят отново не
изпълнил задължението си, което направил на 12.10.2023г. след изтичане на
законоустановения срок две седмици след него. Аналогична била и ситуацията с
насрочването на първото съдебно заседание по делото. В насока на установяване на
посочените фактически обстоятелства са поискани и допуснати гласни доказателства за
установяване факта на отсъствие на жалбоподателя за посочения период с твърдението, че
работодателят не давал съгласие да предостави на работника – жалбоподателя нужните
документи, разпитан е свидетел за установяване на обстоятелството - връчването на
1
съобщението от работодателя на ответника А. Р., а именно лицето Д.Г.Б. – служител на
„Спиди“ АД, ЕИК *********, връчил въпросното съобщение.
Постъпил е отговор от ответника по частната жалба „Райд Шеър България“ , ЕИК:
*********, представлявано от ИД Д.С., чрез адв.С. Т., САК, в който се оспорва жалбата като
неоснователна, поради това, че не се установяват обстоятелствата по чл.64 ГПК – особено
непредвидени за страната, които тя не е могла да преодолее, но които имат изключителен и
изненадващ характер. Прави се позоваване на разпоредбата на чл.64, ал.4 ГПК относно това,
че адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал и не е било възможно да
узнае своевременно за връчването, като в настоящия случай адресатът е могъл да узнае още
на датата 25.09.2023г. Оспорва се ангажирането на доказателства от страна на частния
жалбоподател дори и да се приеме за достоверна описаната фактическа обстановка,
изложените около уведомяването обстоятелства не могат да бъдат квалифицирани като
особено непредвидени за страната, поради което се счита, че не е налице необходимост от
доказването им.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства, намери следното:
Молбата за възстановяване на срок по чл.64, ал.1 и сл. ГПК е подадена от надлежна страна,
имаща правен интерес от искането като ответник по предявен срещу последния иск от „Лайд
шеър“ България ЕАД- София за възстановяване на срок за подаване на отговор по чл.131
ГПК, като към молбата са приложени искания за приемане в срок отговор по исковата
молба. Искането по чл.64, ал.1 и сл. ГПК се поддържа поради изложените по-горе причини -
отсъствие от страна към момента на връчването на съдебните книжа по предявената срещу
ответника искова молба, поради твърдението, че неподаването на отговор по чл.131 ГПК се
дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее.
Безспорно се формира обстоятелството, че препис от исковата молба и приложения са били
изпратени на ответника по месторабота – гр.София, ул.“Абагар“22, ет.55, София Сити
Лоджистик Парк, Административна сграда- работодател, които са получени от служител
М.А. в качеството й на рецепционист, със задължение за предаване.
С представените по делото в заверен превод и препис писмени доказателства, както следва:
Удостоверение за работа от 20.10.2023г. на „Градинарство Клайн „ ООД и Ко КГ ,
Оберщайнфелд, Германия се удостоверя обстоятелството, че молителят е работил в
посоченото предприятие за периода от 09.06. – 16.09.2023г., като в приложение е
представено извлечение от заплатени на ищеца възнаграждения за работата.
Така представените писмени доказателства не са оспорени от ответника в настоящото
производство и ищец по предявения иск в първоинстанционното производство - „Лайд
шеър“ България ЕАД- София, като по същество е формулирано възражението, че така
представените доказателства свидетелстват единствено за положен извън страната труд в
посочения период, но не и за особени непредвидени обстоятелства, които страната не е
могла да преодолее да са били непредвидими, като са попречили на ответника да пропусне
срока.
2
Доведен е за разпит и свидетелят Д.Г.Б., от който са депозирани обстоятелствата, че същият
е извършил връчване на съобщения на служителя А. Р., но не му е станало известно от кой
са тези съобщения, тъй като при тях пристигали доста документи, които връчвали като
видели съответния служител. Когато дошли документите, жалбоподателят не е бил на
работа, затова свидетелят ги връчил след това. Конкретна дата не може да посочи, било към
средата на октомври 2023г.
При така събраните доказателства, въззивният съд не намери наличието на основанието по
чл.64, ал.2 ГПК като доказано, а именно наличието на особено непредвидени обстоятелства,
които страната не е могла да преодолее. Действително установи се по делото от
представените писмени доказателства, че жалбоподателят е отсъствал от страната по време
на изпращане на съдебните книжа до ответника във връзка с така предявения иск на адреса
на месторабота, за което не се възразява от същия там именно да са били изпратени тези
книжа. Отсъствието от страната обаче е било за периода от 09.06. – 16.09.2023г., а моментът
на получаване на тези съдебни книжа чрез служител при работодателя на ответника / М.А. –
рецепционист/ е датата 29.08.2023г. Съответно месечният срок за отговор на ответника е
изтичал в края на работния ден на 29.09.2023г./ присъствен ден/, поради което след датата
16.09.2023г. до крайния срок –датата 29.09.2023г. следва да се приеме, че ответникът е бил
във възможност да узнае и съответно да предприеме необходимите действия по защита на
правата си по предявения срещу него иск, ако е било предприето от съответните служители
извършване на уведомяване съобразно поетото задължение по адресираното до
работодателя съобщение за подаване на отговор по чл.131 ГПК. Независимо от това от
разпитания по делото свидетел действително на следващо място се установи връчване на
кореспонденция на ответника като адресат на такава, което връчване е било, по изявления
на свидетеля, едва около средата на м.октомври 2023г., но същият изяви невъзможност да
посочи конкретен спомен относно това кой е бил адресанта на изпратената кореспонденция
за връчване на книжата. При така изложените обстоятелства, не се приема от съдебния
състав доказаност на предпоставките по чл.64, ал.2 ГПК за възстановяване на пропуснатия
за подаване на отговор по чл.131 ГПК срок. Частната жалба ще се остави без уважение.
Водим от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от А. И. Р., ЕГН: 03422154387, чрез
пълномощника си адв.Д. Р. против протоколно определение от 14.12.2023г.
постановено по гр.д.№ 7388/ 23г. по описа на ПРС – ХХ гр.с., с което е
оставена без разглеждане молба вх.№ 99863/ 03.11.2023г. за възстановяване
на срок за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4