П Р И С Ъ Д А

 

№ ……………………

гр. С., 12.03.2021 г.

 

 

 

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕН - СЪДИЯ :	РУСИ АЛЕКСИЕВ АНДРЕЙ Г.
СЪДЕБНИ  ЗАСЕДАТЕЛИ :	1. 2. 3.	М.С.В.Х.Т.П.

 

            при секретаря Е. Григорова и в присъствието на прокурорите Зоя Мананска и Драгомир Янчев, като разгледа НОХД  № 5288/2017 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия Й.И.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, учащ в ЮЗУ - Благоевград, неженен, с постоянен адрес ****, живущ ***, ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това, че :

            на 02.06.2015 г., в 11.43 ч. в град С., в парк „Б. ***, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Г.В.И., ЕГН **********, като с нож с обща дължина 31 см., дължина на острието 18.5 см. и широчина 3.5 см. му нанесъл едно прободно - порезно нараняване по предната повърхност на гръдния кош, в неговата лява долна третина, с успореден ход спрямо срединната линия на тялото, с раневи канал с дължина 13 - 14 см., преминаващ през левия дял на черния дроб, предна и задна стена на стомаха, горния ръб на тялото на задстомашната жлеза, горния полюс на десния бъбрек и достига до междупрешленовия диск между втори и трети поясни прешлени, довело до масивна кръвозагуба, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК.

            На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

            ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Г.Г. –И. и В.П.И., граждански искове с правна квалификация чл. 45, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, за осъждане на Й.И.М., с постоянен адрес ***3, ЕГН **********, да заплати на всеки един от гражданските ищци - А.Г.Г. –И., ЕГН **********, и В.П.И., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „***********, сумата от по 200 000 (двеста хиляди) лева, ведно със законната лихва от 02.06.2015 г. до окончателното изплащане на главницата.

 

            ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протест в петнадесет дневен срок от днес, пред Апелативен съд - С..

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ с о. м. :   ЧЛЕН - СЪДИЯ :		………………………   ………………………
СЪДЕБНИ  ЗАСЕДАТЕЛИ :	с о. м. 1.   2.   3.	………………………   ………………………   ………………………

 

МОТИВИ към присъда от 12.03.2021 г. по н.о.х.д. № 5288/2017 на Софийския градски съд, 20. състав

С Обвинителен акт по прокурорска преписка № 11434/2015 г. на Софийската градска прокуратура е повдигнато обвинение на Й.И.М., с ЕГН: **********, за това, че на 02.06.2015 г., в 11:43 часа в гр. С., в парк гБ. ***, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил непълнолетния Г.В.И., с ЕГН: **********, като с нож с обща дължина 31 см, дължина на острието 18,5 см и широчина 3,5 см, му нанесъл едно прободно-порезно нараняване по предната повърхност на гръдния кош в неговата долна лява третина, с успореден ход спрямо срединната линия на тялото, с раневи канал с дължина 13 Р 14 см, преминаващ през левия дял на черния дроб, предна и задна стена на стомаха, горен ръб на тялото на задстомашната жлеза, горния полюс на десния бъбрек, и достига до междупрешленовия диск между втори и трети поясни прешлени, довело до масивна кръвозагуба, като убийството е извършено по особено мъчителен за убития начин, и това според обвинението представлява престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. второ НК във връзка с чл. 115 НК и чл. 63, ал. 2, т. 1 НК.

Предявен е и граждански иск от пострадалите Р родителите на ищеца А.Г.Г.-И. и В.П.И., конституирани по делото и като частни обвинители, с който гражданските ищци искат подсъдимият Й.И.М. да бъде осъден да заплати на всеки от тях по 200 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, в което е обвинен, ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието Р 02.06.2015 г., до окончателното изплащане.

1. В пледоариите си страните поддържат следното:

Софийската градска прокуратура поддържа, че обвинението на подсъдимия в извършване на квалифицирано убийство, извършено по особено мъчителен за жертвата начин, е доказано, като смъртта на Г.В.И. се установява от свидетелските показания на пристигналите на място свидетели Л.К. и К.М., както и на родителите на жертвата, от протокола за оглед на местопрестъплението и съдебномедицинската експертиза. Акцентира се върху това, че времето на деянието е установено до по-малко от минута в 11:43 часа на 02.06.2015 г., като подсъдимият Й.И.М. е заснет на няколко метра от местопрестъплението от охранителна камера на паркинга на БНР в С., а самоличността на заснетия се твърди, че се установява от множество разпитани по делото свидетели Р негови съученици и тренирали тенис с него. Акцентира се върху това, че макар и записите да не са годни за идентификация по технически път, то ако са заснети познати на гледащия лица, то същият без проблем може да ги идентифицира, както и вещо лице по делото е идентифицирало своя колега, държащ на запис от същата камера мерителна летва (лата). По отношение на това, че е налице разминаване на времето, отбелязано на записа от камерите, и действителното часово време, обвинението поддържа, че е установена по свидетелски показания точно разлика от 13 минути и 12 секунди, като е установено, че компютърът, който контролира видеокамерите, се сверява ръчно. Освен това подобно разминаване е установено и по-късно във времето при извършване на следствен експеримент пред същата камера. Не на последно място се сочи, че данните от видеозаписа кореспондират и с установеното местоположение на телефона, ползван от подсъдимия Й.И.М., което е в обхвата на клетка на 100 метра от мястото на убийството. По отношение на авторството на деянието се твърди, че същото се установява от споделеното от подсъдимия с брат му Р свидетеля М.И.М., който макар и да отказва да даде показания, е разказал това пред служител на   СДВР Р свидетелката М.Р.. Сочи се, че братът на подсъдимия е насочил разследващите към оръжието на   убийството Р нож с голямо острие, който е намерен в шахта до местопрестъплението, и е разпознат от брата на подсъдимия. Идентичността на намерения нож и оръжието на убийството е установена с експертиза и няма съмнение в същата. Сочи се, че подсъдимият не разполага с алиби, не е бил на училище в деня на убийството, като всичките му твърдения в тази насока Р за участие в тенис турнири и други събития, са оборени. Акцентира се и върху това, че след датата на убийството подсъдимият е променил външния си вид, сменил е имената на профилите си в социалните мрежи и е променил местоживеенето си. Сочи се, че в хода на разследването са били търсени и други версии за извършителство, но всички те водят до сериозни противоречия, които отново насочват именно към подсъдимия като автор на деянието. Поддържа се, че от субективна страна подсъдимият е действал с пряк, внезапно възникнал умисъл, което личи от близкото разстояние на действие и оръжието Р нож, както и от това, че е удрял в област, където има жизненоважни органи, като така е искал да причини смърт. Поддържа се, че е установена вменяемост на непълнолетния извършител и той следва да понесе наказателна отговорност в редуцираните по чл. 63, ал. 2, т. 1 НК размери, като с оглед дързостта на деянието и неговата тежест следва да бъде осъден на лишаване от свобода за максималния определен от закона срок от 12 години. Като отегчаващи вината обстоятелства се считат и младата възраст на жертвата и липсата на разкаяние за стореното. Пледира се за уважаване на гражданския иск в определен от съда размер и поемане на разноските от подсъдимия.

Частните обвинители и граждански ищци Р В.П.И. и А.Г.Г.-И., чрез упълномощения си повереник адв. С.К., поддържат доказаност на обвинението и основателност на гражданския иск в пълен размер. Поддържат, че е налице устойчива и безпротиворечива верига от косвени доказателства за вината на подсъдимия Й.И.М., като смъртта на жертвата Г.В.И. е безсъмнено установена от свидетелите и писмените доказателствени средства, а това, че подсъдимият е бил на мястото на убийството се установява от осъществения в 11:43 часа на 02.06.2015 г. видеозапис. Сочи се, че множество свидетели сочат конкретни белези на външността или поведението на подсъдимия, които се установяват на записа, като са изброени свидетелите, които разпознават същия. Излагат се доводи, че промяната на външния вид на подсъдимия също свидетелства за гузност и вина. По отношение на авторството се поддържа, че от свидетелските показания на М.Р. Р психолог при СДВР, може да се установи, че подсъдимият е дал информация за извършеното от него на брат си Р М.И.М., която е довела до намирането на оръжието на убийството. Това, че подсъдимият се е намирал в района на местопрестъплението, се доказва и от данните за местоположението на мобилния му телефон в района на мястото на убийството. Установена била идентичност на намерения след разпита на брата на подсъдимия нож като оръжие на убийството, включително и по намерения косъм, който вероятно е на жертвата. Акцентира се и върху заключението на комплексната автотехническа и видеотехническа експертиза, като е установено точното местоположение на заснетия подсъдим до метри. По отношение на квалифициращия признак Р извършване на убийството по особено мъчителен начин, същият се обосновава с факта, че между удара с нож и смъртта на жертвата са минали няколко минути, в които той е осъзнавал, че е наръган, и се е борел да си поеме въздух, което са установили и свидетелите Л.К. и К.М., пристигнали първи на местопрестъплението. По отношение на гражданския иск се поддържа, че са налице множество доказателства за огромната болка и загуба на родителите на убития Г.В.И., много доброто и отзивчиво негово поведение спрямо всички негови близки и ролята му в семейството, в което е първороден син. ПоР. това се иска уважаване на гражданския иск в пълен размер ведно със законна лихва от датата на убийството, както и присъждане на разноски.

Защитникът Р адв. И.Л., поддържа, че не е доказано авторството на деянието. Не се отрича смъртта на Г.В.И. и че това е огромна трагедия за цялото му семейство, а намирането на истинския виновник е в интерес на обществото. Поддържа се, обаче, че това не е подсъдимият Й.И.М. и осъждането му би било също толкова лошо за обществото. Поддържа се, че събраните косвени доказателства са с недостатъци. Излагат се доводи, че разпознаването на подсъдимия на видеозаписите не е категорично; че е налице разминаване в часовото време на появата на заснето бягащо момче в записа и часа на убийството, че дори относно идентичността на оръжието на убийството няма достатъчна сигурност. Оспорват се твърденията за укриване на подсъдимия след датата на деянието, като се сочи, че в следващите три месеца същият е бил в лятна ваканция, продължил е да учи в същото училище на следващата година, а промените във външния му вид са обичайни за възрастта му. Твърди се, че е налице недостатък на разследването, тъй като то се е насочило само и единствено към записаното на видеозаписа лице, а не са били изискани и записи от други камери, като тази на служител на ОП гПаркове и гР.ниТ, който пред полицията е заявил, че разполага със записи от другата страна на местопрестъплението. Поддържа се, че не е еднозначно установено, че приложеният по делото нож е оръжието на убийството, още повече Р че е бил на подсъдимия Й.И.М.. Твърди се, че не е установено подсъдимият да е приближавал до жертвата. Излагат се доводи, че телефонът на подсъдимия е засечен не в клетката, която пряко обслужва зоната на убийството, а клетка, която е насочена по принцип към трибуните на Националния стадион гВ. ЛевскиТ. Прехвърлянето на трафика в съседна клетка било само хипотеза на вещите лица. Оспорва се да е установено, че подсъдимият е притежавал описания в обвинителния акт нож. Акцентира се, че за удара на подсъдимия с нож няма никакви доказателства. По отношение на идентификацията на заснетия от охранителните камери младеж се поддържа, че тя е несигурна, като едни свидетели излагат твърдения, че разпознават подсъдимия, а други са категорични, че на записа не е той. Оспорват се и твърденията за разговор между братята след часа на убийството, които са посочени в обвинителния акт. Акцентира се върху това, че твърдяното измиване на подсъдимия в тоалетната на училището му не е доказано по делото, а за негова гузност или притеснение въобще не са събрани такива. Още по-малко може да се твърди, че дори и подсъдимият да е бил гузен или притеснен за нещо, това е именно убийство. Поддържа се, че основното обвинително доказателство е преразказът на казаното на брата на подсъдимия Р М., направен в съда от свидетелката М.Р.. Акцентира се върху редица противоречия в показанията на свидетеля М.И.М., които са подробно обсъдени (съдът няма да ги възпроизвежда, тъй като свидетелят е упражнил правото си да не свидетелства по делото като роднина на подсъдимия). Подчертава се, че местонахождението на брата на подсъдимия към часа на убийството е неизвестно по делото и поР. това той е бил заплашван, че може да се окаже основен заподозрян, поР. което е започнал да лъже пред разпитващите и възпроизведените негови показания са крайно недостоверни. За данните от мобилните оператори се сочи, че същите са с ниска точност и съдът следва да го има предвид. Акцентира се върху това, че до разпита на подсъдимия и брат му никой не е търсел в шахтата, където е намерен приложения по делото нож, като същата се намира само на 30 метра от мястото на убийството, което създава основателни съмнения, че ножът е поставен там по-късно. Поддържа се, че първоначалният оглед на местопрестъплението е воден немарливо и не може да се установи дали още тогава, на 02.06.2015 г., не е била отворена шахтата, където година и повече по-късно е намерен нож. Във връзка с това са изложени множество обстоятелства за неяснота на това как е проведен първият оглед, не било ясно къде е търсено с металотърсач, при положение, че шахтата се откроява на мястото на убийството. Поддържат се противоречия между описания от брата на подсъдимия нож и намереният в шахтата до мястото на убийството през 2017 г. Акцентира се, че не е установена връзка между намерения нож и подсъдимия по обективни данни или открити по ножа следи. Оспорва се годността на показанията на свидетелката М.Р. като пряко свързан с органите на реда служител да преразказва за дадена информация от лице, което е било в полицейско управление. Акцентира се, че съмненията на гледалите записите свидетели в това кого виждат на записите сочат към малката степен на достоверност на разпознаванията. Твърди се, че много от разпознаващите са били насочвани към подсъдимия. Сочат се множество показания на свидетели, най-вече съученици на подсъдимия, които изразяват колебания за идентификацията му и сочат, че е имало много слухове. Сочи се, че има разпитани в досъдебната фаза лица, които са разпознали на записите други хора, а не подсъдимия. Посочва се, че единственото доказателство за точното разминаване между отразения на видеозаписите час и този на убийството са показанията на един свидетел, като много други сочат, че разминаване от 13 минути в часа, отпечатан на записа, би ги накарало да сигнализират и да поискат сверяване на часовника. За протокола от следствения експеримент се сочи, че и в него не е посочено точното разминаване, а то вече е било известно. Излагат се доводи, че много свидетели описват подсъдимия като спокоен човек, неспособен на спонтанна агресия. Твърди се, че насочването към подсъдимия е станало след много внимателна работа на полицията, която е искала да се сдобие с доказателства не за действителния извършител, а конкретно срещу подсъдимия. Акцентира се, че са били търсени записи от множество охранителни камери, но по делото е представен един запис. ПоР. това се поддържа липса на доказателства за авторството на деянието.

Защитникът адв. С.Т., поддържа недоказаност на обвинението, като сочи, че въпреки множество опити да се съберат убедителни доказателства срещу подсъдимия, такива все още няма. Поддържа се, че осъдителна присъда би почивала на предположения. Твърди се, че няма доказателства, които обективно да свързват подсъдимия с извършването на убийството. Няма и очевидци. Биологичният материал по намерения от разследващите нож не е на подсъдимия. Поддържа се, че не следва да се вземат предвид като предубедени показанията на свидетелите М.Р. и К. за казаното от брата на подсъдимия и за изоставането на часа във видеозаписите. Поддържа се, че разпознаванията от свидетели нямат доказателствена стойност, защото не са направени по реда на НПК. Иска се оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданския иск. Поддържа се, че трябват повече действия, за да се открие истинския извършител и да се намери справедливост за убитото момче.

В своя защита, подсъдимият Й.И.М. поддържа казаното от защитниците си. В последната си дума изказва съболезнования за смъртта на Г.В.И., но отрича участие в убийството.

2. Съдържание на присъдата и становища на съдебния състав:

С присъдата си от 12.03.2021 г. мнозинството от съдебния състав оправдава подсъдимия М., като е приело, че не е доказано авторството на деянието, а председателят на съдебния състав - съдия Руси Алексиев, и съдебната заседателка М.С. поддържат, че подсъдимият е виновен и следва да бъде осъден.

3. Съдът приема въз основа на преценката на доказателствата по делото при свободно вътрешно убеждение и с оглед твърдените в повдигнатото обвинение факти за установена следната фактическа обстановка по делото:

Подсъдимият Й.И.М. е български гражданин, роден на *** ***, с ЕГН: **********. Същият е неосъждан към момента, неженен, завършил е средно образование, към датата на постановяване на присъдата не работи и не се обучава във висше училище, с постоянен адрес:***3, понастоящем живущ ***.

Убитият Г.В.И. е роден на *** г., като към датата на смъртта си е живеел с родителите и братята и сестрите си в апартамент с адрес: С., ж. к. ***********, и е бил ученик в Търговско-банковата гимназия в С.. Преди смъртта си той е описван от родителите си и разпитаните му по делото като свидетели приятели като прилежен ученик, добър спортист с разностранни интереси, привързан към семейството си и отдаден приятел.

Убитият Г.И. от месец януари 2015 г. имал приятелска връзка със свидетелката Л.К. Р ученичка в ** клас на ******(СГСАГ) гХ. Б.Т, чиято сграда се намира на кръстовището на бул. гДраган ЦанковТ и бул. гЕвлоги и Х. ГеоргиевиТ. Тъй като на предишния ден убитият Г.И. и свидетелката Л.К. били заедно и обсъждали отношенията на свидетелката К. със свидетеля М.Т. (неин съученик) по повод на снимки на последния със свидетелската К., качени в социалните мрежи, двамата си уговорили среща след края на часовете на свидетелката К. на 2 юни 2015 г. Тъй като тази дата е Ден на Б. и загиналите за свободата на България и патронен празник на училището на свидетелката К., часовете на последната приключвали в 11:30 часа, а в 12:00 часа, когато се пускали сирените, започвало тържество в двора на училището, на което се поднасяли В.пред паметника на Х. Б. в същия двор.

В 11:38 часа на 02.06.2015 г. И. изпратил текстово съобщение на свидетелката К., че я чака на гпейкитеТ Р две срещуположно разположени с цел събиране на компании пейки, които се намират вляво от алеята в парк гБ. ***, която води от кръстовището на бул. гДраган ЦанковТ и бул. гЕвлоги и Х. ГеоргиевиТ към вътрешността на парка и достига до входа на стадион гБългарска армияТ. Посочените пейки се намират на около 10 метра от металната мрежеста прозрачна оградата на конната база в Борисовата г.. Мястото има координати по GPS 42ј41,142Х северна ширина и 23ј19,982Х източна дължина и се намира на 75 метра източно от входа на метростанция гСтадион гВ. ЛевскиТ, и на 75 метра западно от главния вход на конна база гБ. г.Т с административен адрес: С.,***, която е разположена срещу сградата на Българското национално Р.о на бул. гДраган ЦанковТ, като булевардът е на около 100 метра южно от мястото. На север от мястото от другата страна на парковата алея се намира временна ограда от метални пана, която обгражда изкопа на бившия стадион гЮнакТ. По време на изпращане на съобщението убитият Г.И. се намирал на същите пейки. В 11:42 часа на телефонния си номер: *******, убитият получил телефонно повикване от свидетелката К. от номер: *******, която му съобщила, че го чака пред сградата на гимназията си със свидетелката С.Б. Р нейна приятелка, и Г.И. заявил, че отива към тях.

По това време според мнозинството от съдебния състав неизвестно по делото лице се намирало в близост до местонахождението на убития Г.И. и след края на повикването по телефона Р в 11:43:01 часа на 02.06.2015 г., се приближило към убития и като застанало с лице към него го наръгало с носения от него нож с обща дължина 31 см, дължина на острието 18,5 см и широчина 3,5 см, които има черна дръжка и зъбци по гърба на острието, с удар, отправен с дясната ръка към областта на гърдите на Г.И.. Ударът бил насочен от горе надолу, отляво на дясно и ножът пронизал И. в областта на гръдния кош в долната му третина, като нанесъл едно прободно-порезно нараняване по предната повърхност на гръдния кош в неговата долна лява третина, с успореден ход спрямо срединната линия на тялото, с раневи канал с дължина 13 Р 14 см, преминаващ през левия дял на черния дроб, предна и задна стена на стомаха, горен ръб на тялото на задстомашната жлеза, горния полюс на десния бъбрек, и достига до междупрешленовия диск между втори и трети поясни прешлени. От нараняването убитият Г.И. веднага получил силна кръвозагуба поР. засегнатите множество вътрешни органи и кръвоносни съдове. Нанеслият удара с ножа го изхвърлил в канализационна шахта, намираща се на 30 метра южно от мястото на убийството, от западната страна на бетонната стена на служебния подземен паркинг на Българското национално Р.о, на 11,25 метра от началото на рампата за вход към подземния паркинг в посока югозапад.

В 11:43:32 секунди наръганият Г.В.И. отново се обадил по телефона на свидетелката Л.К. и ѝ казал гНаръган съмТ, както и че е на пейките и помолил свидетелката да отиде при него. Свидетелката К., която още била пред главния вход на СГСАГ гХ. Б.Т на около 100 метра от мястото на убийството останала объркана и не затворила телефона, като се върнала към двора, мислейки, че Г.И. все още се намира там. След това свидетелката си спомнила, че се е срещала с убития Г.И. на пейка в Борисовата г. и забързала да премине на светофара през бул. гДраган ЦанковТ, за да навлезе в парка и да достигне пейките. Преди да премине на светофара през булеварда, свидетелката видяла свидетелите Б. и А.  Б., ученици в 9 клас на СГСАГ гХ. Б.Т. Когато пристигнала на мястото тя заварила Г.И. да лежи на пейката с повдигнат ляв крак, ранен и в невъзможност да говори. Тя позвънила на свидетеля К.М. в 11:45 часа, като му съобщила, че е намерила Г.И. наръган, и в 11:46 часа се обадила на телефон 112, за да повика медицинска помощ. По време на разговора, около 11:47 ч. свидетелят К.М. пристигнал на мястото на убийството, където заварил свидетелката Л.К. да говори по телефона и наръгания Г.И. в безсъзнание със слаби признаци на живот Р хрипове, пяна по устата, и борещ се да диша.

Свидетелката К. успяла да се обади в 11:52 часа на частната обвинителка А.Г.-И. Р майката на Г., като съобщила на последната, че синът ѝ е наръган с нож. В 12:02 часа на мястото пристигнала линейка, която заварила Г.И. убит и лекарите констатирали смъртта му.

Към часа на убийството Р 11:43 часа на 02.06.2015 г., на мястото на убийството, след като преди това не се явил на обичайната си тренировка по тенис на кортовете на клуб гЛевскиТ в Борисовата г. в С., около 300 метра източно от местопрестъплението, се е намирал подсъдимият Й.И.М., който възприел намушкания Г.В.И. и решил да се отдалечи от местопрестъплението. При това бил заснет от охранителна камера на Българското национално Р.о, записваща към паркинга на Р.ото срещу сградата на същото на адрес: С.,***, като камерата е заснела подсъдимия с ръст 193 см, с раница на гърба, черно яке с цип, светлосини дънки и светлосини маратонки със светъл ръб на подметката, да се затичва при преминаването си през паркинга с особена походка с повдигане на гърдите си, а при съпоставка с камерата от главния вход на БНР Р да се отдалечава по бул. гДраган ЦанковТ в източна посока.

Подсъдимият Й.И.М. тренирал тенис на корт при спортен клуб гЛевскиТ Р С., чиито кортове се намирали в близост до мястото на убийството между стадион гВ. ЛевскиТ и стадион гБългарска армияТ. По-рано през деня, около 10:00 часа подсъдимият Й.И.М. бил отишъл до кортовете, за да проведе тренировка заедно с брат си М.И.М., но тъй като и двамата не посещавали тренировките особено редовно, подсъдимият си тръгнал, без да тренира на кортовете, и започнал да обикаля из Борисовата г..

След като възприел Г.В.И. ранен с ножа, той тръгнал в южна посока към служебния паркинг на Българското национално Р.о и на 58 метра от мястото на убийството, на 13 метра северно от изхода от служебния паркинг откъм бул. гДраган ЦанковТ започнал да тича в посока изток Р нагоре по бул. гДраган ЦанковТ.

Към 11:43 свидетелите А.Б. и Б.Б., които в 11:34 часа успели да се срещнат при езерото гАрианаТ, след като закратко се били разделили по различни маршрути от входа на стадион гБългарска армияТ към езерото гАрианаТ в Борисовата г., се придвижвали към сградата на СГСАГ гХ. Б.Т, като били преминали покрай главния вход на стадион гБългарска армияТ и оттам се насочили по алеята източно от конната база в Борисовата г. към пешеходната пътека на бул. гДраган ЦанковТ между сгР.те на Биологическия факултет на Софийския университет и Българското национално Р.о,  на около 100 метра източно от мястото на убийството.

Към 11:43 часа на 2 юни 2015 г. братът на обвиняемия Й.И.М. Р М.И.М., се е намирал на територията на парк гБ. ***, макар и с неустановено местоположение. По делото не е установено братът на подсъдимия към часа на убийството да е намирал на тенис кортовете на клуб гЛевскиТ в същия парк и да е тренирал там тенис в същия час.

Установява се, че към 2 юни 2015 г. подсъдимият Й.И.М. не е присъствал на училище, макар че не е представил извинителна бележка, тъй като в училището, където подсъдимият се е обучавал към посочената по-горе дата Р Частно средно общообразователно училище гЕ.сТ е имало практика да не се пишат отсъствия и да не се представят извинителни бележки, тъй като дисциплината на учениците е била ниска и много от тях рядко са присъствали в учебните часове. Подсъдимият е представил извинителна бележка едва по-късно, когато му е била поискана изрично след деня на убийството.

В деня след убийството Р на 3 юни 2015 г. Й.М. променил профила си в социалната мрежа гФейсбукТ, като вече се записал като гToo goodТ (на английски Р гтвърде добърТ), премахнал личните си снимки и ги заменил с други такива, на които не бил заснет той, а били поставени снимки от други места в интернет Р със снайперисти и други картни, както и снимка на кучето му. В същото време подсъдимият променил външността си, като силно надебелял и демонстрирал по-здрава физика, започнал да се подстригва малко по-дълго от обичайната си до преди юни 2015 г. прическа Р много къса, за да не се къдри косата му. Той станал по-затворен и от 2 юни 2015 г. до края на учебната година не посещавал учебните занятия. Появил се през септември 2015 г. в ЧСОУ гЕ.сТ като ученик в последния ** клас.

В хода на разследването съученици на подсъдимия го разпознали на запис от видеокамера на паркинга на Българското национално Р.о (БНР) на бул. гДраган ЦанковТ в края на Борисовата г. в С., който се намира на 65,5 метра южно и 20 м източно от мястото на убийството и запис от която бил разпространен от разследващите органи в медиите. След извършване на съответни действия по разследването подсъдимият Й.И.М. и брат му Р М.И.М., били задържани от органите на МВР и разпитвани, като преди показанията им да бъдат снети под формата на разпит, те участвали в множество т.нар. гоперативни беседиТ, при които били подканвани от полицейските служители да признаят вината си. Накрая при разпита си братът на подсъдимия Р М.И.М., признал, че брат му Р подсъдимият Й.И.М. му бил споделил, че той е извършител на убийството и бил изхвърлил ножа в шахта гблизо до мястото на убийствотоТ.

При извършено претърсване на шахта от северната страна на рампата за влизане в подземния паркинг на БНР (от външната страна на стената, не откъм пътя за влизане) разследващите открили нож, покрит с кал от стичаща се струя мръсна вода, за който е установено, че е оръжието на убийството и има белезите, описани по-горе и в обвинителния акт.

4. Фактическата обстановка, описана по-горе се установява от следните събрани по делото доказателства:

4.1. Относно смъртта на убития Г.И. и причините за нея:

Никоя от страните по делото не спори, че Г.В.И., с ЕГН: **********, е бил наръган с нож на 2 юни 2015 г. малко преди обяд на пейки в началото на Борисовата г. в С., на около 70 м. северно от бул. гДраган ЦанковТ до оградата на конната база.

Същият факт се установява от представения на лист 7 Р 14 от том първи на досъдебното производство протокол за оглед на местопроизшествие от 02.06.2015 г., и приложения към него албум. При огледа, започнал в 13:35 часа е установено, че на място с GPS координати: 42ј41,142' северна ширина и 23ј19,982' източна дължина, се намират две пейки, на една от които е открит трупа на Г.В.И. с посочен ЕГН, като същият е бил открит легнал по гръб върху една от пейките с глава на изток без видими наранявания в областта на главата и врата, с напоена с червена течност тениска, върху която е установен прорез на нивото на гръдния кош. Върху тялото, на торса, в долната трета на гръдния кош е установена рана успоредна на средната линия на тялото, която е гладка и с остри ръбове. От раната в посока към левия ръб на тялото е наблюдавано изтичане на голямо количество кръв. Петна от кръв са намерени и по левия крачол на панталона. В джоба на панталона на убития Г.В.И. са намерени ключове, а до тялото му Р комплект от 32 карти за игра, както и мобилен телефон ТHTCУ. Същият не е бил заключен и са установени последните три повиквания Р две изходящи до телефонен № *******, обозначен в паметта на телефона като гКоко 3Т на 02.06.2015 г. от 10:41 часа с продължителност 41 секунди и в 11:35 часа с продължителност 31 секунди, и входящо повикване от номер, запаметен като гЛ.Т от 11:43 часа на 02.06.2015 г. в 11:43 часа. До номера на гЛ.Т е открито и изпратено съобщение от 11:38 часа с текст: гЧакам те на пейкитеТ. Телефонът е открит зацапан с тъмна засъхнала материя. Върху пейката, на която е намерен трупа, е установена и раница марка гHPТ, в която са намерени кутия с карти, химикалки, бележник на убития Г.В.И. от Търговско-банковата гимназия в С., синя тениска без зацапвания, 3 броя тетрадки, калкулатор, както и портфейл. В портфейла е намерена личната карта на убития, банкнота от пет лева, билет за театър от 15.04.2015 г., карта за градския транспорт и 2 броя визитки на таксиметрови дружества. Установено е, че една от дървените летви на седалището на пейката липсва, като при направени натривки за снемане на отпечатъци от пръсти такива не са установени. При огледа са съхранени следните вещи Р парче тоалетна хартия, намерено на около 2 метра от пейката с трупа на края на алеята, запечатано в плик с картон със серия А, № 218325 на СДВР; часовник и ключове на убития Г.В.И. Р запечатани в плик с картон със серия А, № 218328 на СДВР; тесте карти Р запечатани в плик с картон със серия А, № 0278394 на СДВР; мобилен телефон гHTCТ Р запечатан в плик с картон със серия А, № 218326 на СДВР; самозалепващо се полиетиленово пликче Р запечатано в плик с картон със серия А, № 218329 на СДВР; дървена летва с дължина 60 метра с капки от тъмна материя по нея, намерена под пейката с трупа Р запечатана в плик с картон със серия А, № 167478 на СДВР; намерени са и 2 угарки от цигара с кафеникав филтър, намерени от източната страна на пейката с трупа; 2 угарки от цигари с бял филтър, една от които смачкана, до западния преден крак на пейката; 2 угарки от цигари с кафеникав филтър до пейката, разположена срещу пейката с трупа; една угарка от цигара с бял филтър, разположена зад предния крак на посочената срещуположна пейка, и една угарка от цигара с бял филтър, намерена до летвата под пейката с трупа Р всички угарки Р запечатани в плик за биологични следи с № 021415 на СДВР, както и разкъсан на четири части син хартиен билет на Столичната община с № 00708765, по който има капки кръв, запечатан в плик за биологични следи с № 021416 на СДВР.

Във връзка с установяване на достоверността на описаното в протокола в хода на съдебното производство са разпитани и поемните лица и множество други присъствали при огледа лица:

 В съдебното заседание на 17.06.2020 г. е разпитан свидетелят Р.В. (на лист 1790 Р 1793 от том пети от делото), който дава показания, че е бил в сградата на Софийския районен съд (ползвана към 2015 г.) Р на бул. гДраган ЦанковТ в С. и при излизането си от съда, след като пресякъл булеварда пред сградата на БНР, бил помолен от униформен полицай да стане поемно лице на оглед на труп на убито момче. Видял лежащо на пейка на 100 метра навътре в парка от сградата на БНР мъртво момче, младо, с хубави дрехи, като не помни какви точно вещи са били изземвани, вкл. за угарки и салфетки. Свидетелства, че огледът е продължил около 2 Р 3 часа, но не бил запознат подробно със задълженията си и не следял много внимателно работата на следователите. Свидетелства, че е имало и друго поемно лице, което по случайност познавал, защото били работели заедно в зоологическата г.. Помни, че е подписал протокол с описание на иззети вещи, като при предявяване на протокола за оглед сочи, че подписите са негови.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Р.В., които са логични и последователни и се съответстват показанията на К.Й. и свидетеля М.Н.. Обстоятелството, че свидетелят не е изпълнил задълженията си като поемно лице при наличие на други доказателства и свидетелски показания по делото не е основание да се отрече доказателствената сила на протокола за оглед.

В съдебното заседание на 20.10.2020 г. е разпитан и свидетелят К.Й. (на лист 1934 Р 1937 от том пети от делото), който дава показания, че е бил повикан през юни 2015 г. да бъде поемно лице на оглед на мястото на извършване на убийство, като към онзи момент е бил студент по биология и служител на Зоологическата г. в С.. Свидетелства, че, щом излязъл от сградата на Биологическия факултет на бул. гДраган ЦанковТ в С., бил помолен от полицай в униформа да помогне като стане поемно лице. Дава показания, че се познавал с второто поемно лице от работата си в зоопарка, тъй като последният бил също служител в охраната там. Свидетелства, че е видял облегнат на страни върху пейка труп, като бил доведен от полицай или друг служител, и на двамата с другото поемно лице им било обяснено, че трябва да следят как се събират уликите, а след това ще подпишат протокола. Дава показания, че при пристигането му около мястото е имало полицейска лента, като тя е била разположена между минаващата близо до мястото на убийството алея и пейката с трупа, която се намирала в началото на алеята, която отвежда навътре в Борисовата г. от метростанцията на стадион гВ. ЛевскиТ. При влизане в парка мястото на убийството е вдясно от алеята, а вляво има огР. на строеж, а мястото е срещу сградата на БНР. Дава показания, че на мястото се е намирала приятелката на убития, но не помни кои други хора освен следователите са се намира там, тъй като са били много. Помни, че са били събирани улики от земята, че тревата не е била много гъста, както и че тениската на убития е била в кръв. Дава показания, че един от следователите е имал фотоапарат. Не помни на мястото да е имало шахта и какви точно предмети са изземани и дали е имало такива.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К.Й., които се подкрепят напълно от показанията на свидетеля Р.В. и на пристигналите на мястото трима полицаи Р свидетелите С.В., Н.М. и Р.С..

В съдебното заседание на 17.06.2020 г. е разпитан и свидетелят М.Н. (на лист 1799 Р 1802 от том пети на делото), който дава показания, че е бил повикан като част от оперативна дежурна група на СДВР Р като технически помощник, при оглед през лятото на 2015 г. на местопроизшествие Р до труп на убито момче в Борисовата г. в С., като е участвал и при второ действие по разследване Р 1 Р 2 години по-късно, зимата, при студени условия, когато е правил замервания. Първият, летен оглед е продължил 3 Р 4 часа, като е имало много хора, дори тогавашният директор на СДВР М.М.. Тогава местопроизшествието е било вече отцепено от охранителната полиция и свидетелят е отишъл при разследващия полицай П.П.. След това е фотографирал и събирал следи от мястото на огледа, като помни, че е имало и поемни лица      , от които сочи, че едното е явилият се и разпитан преди него в съдебната зала свидетел Р.В.. За второ поемно лице сочи свидетеля С.В., който обаче е бил на мястото на огледа като служител на охранителна полиция. Знае, че при огледа е бил използван металотърсач, тъй като става въпрос за намушкване. Не знае къде е търсено оръжието на убийството и по какви правила, нито дали има минимален нормативно установен размер на периметъра на запазване на местопроизшествието.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, които се подкрепят от писмените доказателствени средства Р изготвени по делото протоколи, а и поР. това, че свидетелят разпознава други присъствали при огледа лица Р едно от поемните лица.

В съдебното заседание на 17.06.2020 г. е разпитан и свидетелят С.В. (на лист 1786 Р 1790 от том пети на делото), който дава показания, че на датата 02.06.2015 г. (без да е абсолютно сигурен за ден и месец) като служител на 01 РУ на СДВР бил изпратен със свои колеги, сред които свидетелят Н.М., по сигнал за наръгано с нож момче в Борисовата г. в С.. На място видял момче, поставено легнало на пейка, с кръв по торса, и негови двама приятели Р момиче и момче. След това други полицейски екипи отцепили района, пристигнал и екип на гБърза помощТ, но само установили смъртта на детето. Сигналът бил получен около обяд. За констатираните обстоятелства била съставена докладна записка, но свидетелят не помни дали лично я е съставил. Дава показания, че на място пристигнали и родителите на убитото момче. Периметърът на отцепения район е бил около   20 Р 30 метра от пейката, където е бил убитият, като от една страна е бил по-малък, тъй като е бил ограничен от оградата на Конната база.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите кореспондират изцяло с показанията на свидетелите Л.К. и К.М., на двете поемни лица и свидетелите Н.М. и Р.С..

В съдебното заседание на 20.10.2020 г. е разпитан и свидетелят Н.М. (на лист 1944 Р 1947 от том пети на делото), който дава показания, че е бил на мястото на убийството на намушкано момче в Борисовата г. в С., като е пристигнал като полицейски служител, пристигнал там по сигнал, заедно с колегите си Р свидетелите С.В. и Р.С.. Дава показания, че мястото на убийството е било до Конната база, като лекари от Бърза помощ са установили смъртта  на жертвата и е бил обграден периметър за запазване на местопроизшествието. ОгР.лите периметър били полицаи от Първо РУ на СДВР, а после Р и от СДВР. Свидетелства, че е имало полицаи, пазещи от различни места да не минават хора през полицейската лента, но не може да си спомни на кой пост е бил и кои хора извън разследващите са били пропускани. Дава показания, че няма точни инструкции какъв да бъде периметърът на запазване на местопроизшествието, а за преминалите линията е бил воден дневник. Дава показания, че жертвата е било момче, което са заварили легнало на пейка. Не пази спомен за конкретно извършени следствени действия.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М., доколкото същите съвпадат с данните от протокола за оглед, показанията на поемните лица и тези на свидетелите Р.С. и С.В..

В съдебното заседание на 22.12.2020 г. е разпитан свидетелят Р.С. (на лист 2075 Р 2077 от том пети от делото), който дава показания, че като полицай през 2015 г. се е отзовал на сигнал за убийство на момче в Борисовата г. в С., до Конната база.Свидетелства, че до жертвата е била приятелката му, като след това свидетелят и колегите му Р свидетелите Н.М. и С.В., започнали ограждане на периметър с полицейска лента, след това пристигнала Бърза помощ, като лекарите констатирали смъртта, и докладвали за изпращане на следователи. Периметърът по  спомени на свидетеля е бил 30 Р 40 метра от мястото, на което бил намерен убитият.Дава показания, че при първоначалното им идване забелязали само жертвата и приятелката му, като няма спомени кой е идвал после и кой е водел дневник, като по спомени при пристигането им наръганият вече е бил починал.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Р.С., като това, че той не си спомня при пристигането им да е видял свидетеля К.М., е обяснимо с факта, че полицаите са пристигнали на място преди пристигането на линейка, а съгласно прослушаните звукозаписи от разговори с оператор на телефон 112 свидетелят К.М. е тичал из парка да насочва линейката. В останалата си част показанията на свидетеля напълно кореспондират с тези на поемните лица и свидетелите Н.М. и С.В., поР. което няма основания да не им се даде вяра.

Смъртта на убития Г.В.И. е установена и с фиш за бърза помощ на д-р Д.М. Н. ***, на лист 16 от първи том на досъдебното производство (ДП), като в същия е констатирана и рана с нож, а смъртта е установена и с ехокариограма, приложена на лист 15 от първи том на ДП с форма на права линия.

Намирането на трупа на Г.В.И. минути след смъртта му се установява и от показанията на свидетелката Л.К. Р приятелка на убития, разпитана в съдебното заседание на 12.04.2018 г. (на лист 192 Р 197 от том първи на делото), която дава показания, че малко преди 12 часа на 02.06.2015 г. била повикана от убития по телефона, като същият ѝ съобщил, че е наръган, и тя успяла да го намери на вече описаните по-горе пейки в Борисовата г. в С. без възможност да се движи и в опити да си поеме въздух, като издавал хрипави звуци и гледал в една точка. Свидетелства, че е повикала спешна помощ, но дошлите на място лекари само са констатирали смъртта. Свидетелката К. дава и показания за това, че когато е намерила убития в агония, близо до него на земята портфейлът му стоял отворен.

В посочената по-горе част съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката К., тъй като същите кореспондират на писмените доказателствени средства по делото, показанията на свидетеля М., коментирани по-долу, както и съдържанието на веществените доказателства Р записите от обажданията до телефон 112, които също ще бъдат обсъдени по-нататък в мотивите.

За пълнота, макар че с оглед доказателствата по делото не изискват специални знания за установяване на този факт, съдът следва да посочи, и че вида на прободната рана и последиците ѝ за живота на убития Г. са установени и от заключението на съдебномедицинска експертиза № 410/2015 г. (на лист 170 Р 175 от том втори на ДП), изслушана и приета в съдебното заседание на 25.11.2019 г. (на лист 1408 Р 1409, том четвърти от делото), като същата е установила върху тялото на убития върху лявата долна третина по средноключичната анатомична линия рана с успореден ход спрямо срединната линия на тялото, с П-образен горен ъгъл с ширина 0,2 см и остър долен ъгъл, с гладки ръбове, като външният е скосен, гладки стени и дължина 3,5 см. Установено е, че непосредствено над горния ръб на раната има охлузване под нивото на околната тъкан, с неправилна продълговата форма, кос ход нагоре към лявата странична повърхност на тялото и размери 1 см х 0,5 см. При аутопсията е установено, че в подлежащите меки тъкани е налице раневи канал, който е с посока отляво надясно, отпред Р назад и отвън Р навътре, и е засегнал хрущялната част на седмо и осмо ребро, предния ръб на левия дял на черния дроб,  предната и задната стена на стомаха, горния ръб на тялото на панкреаса, горния полюс на десния бъбрек, и каналът завършва на нивото на втори и трети поясен прешлен, вдясно от срединната линия на тялото. Установена е масивна кръвозагуба, като само в коремната кухина има над 1 л съсирена кръв. Съгласно заключението на вещите лица Р лекари, нараняването е причинено от предмет с остър връх и един режещ  ръб, което съвпада с описание на нож. При изслушването си в съдебната зала вещите лица посочват, че с оглед особената форма на раната и кръвонасядането над нея е ней-вероятно нережещият ръб на ножа да не е бил гладък, а да е имал различни издатини.

Съдът кредитира заключението на изслушаната експертиза като безпристрастно извършено и мотивирано.

Съгласно описания по-горе протокол от проведената от вещите лица по съдебномедицинската експертиза при аутопсията от трупа на Г.В.И. са иззети кръв и урина, които с протокол за доброволно предаване от 03.06.2015 г. (на лист 5 от том 2 на ДП) са предадени запечатани в плик с картони серия А, № 0250809. Същите са били предмет на изследване по съдебна химическа експертиза, чието заключение с изх. № 5544/04.06.2015 г. (на лист 9 Р 10 от том 2 от ДП) е прието в съдебното заседание на 25.11.2019 г. (на лист 1397 от четвъртия том на делото), като са установени кофеин и теобромин (вещество, съдържащо се в шоколада), но не е установена консумация на алкохол или употреба на каквито и да е токсични или наркотични вещества.

Съдът кредитира и това заключение като безпротиворечиво, аргументирано и безпристрастно.

4.2. Относно времето на убийството и откриването на ранения Г.:

Настоящият съдебен състав намира, че в случая времето на убийството може да се определи с голяма точност от съвкупността от представените по делото гласни и веществени доказателства, като се установява, че жертвата Г.В.И. е бил прободен с нож на 02.06.2015 г. в 11:43 часа. Разгледани хронологично, доказателствата за това се подреждат така:

Съгласно показанията на свидетелката Л.К., дадени в съдебното заседание на 12.04.2018 г. (на лист 192 Р 197 от том първи на делото), както и прочетените такива по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1, предложение второ НПК и чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК във връзка с чл. 281, ал. 4 НПК на лист 103 от първи том на ДП и на лист 92 от седмия том на ДП, същата е имала уговорка да се види с жертвата Г.В.И. на 02.06.2015 г. след края на часовете ѝ в училището, които учи, които поР. празника Р Ден на Б. и падналите за Освобождението на България, които е и патронен за училището на свидетелката К. Р Софийската гимназия за строителство, архитектура и геодезия гХ. Б.Т (по-нататък в мотивите Р СГСАГ), са били с намалена продължителност и приключили около 11:35 часа. Причината за уговорената среща е, че свидетелката Л.К. имала близки отношения с жертвата, подобни на интимна връзка, а у убития Г.В.И. се появили съмнения във връзка с отношенията ѝ с нейния съученик и също близък приятел Р свидетеля М.Т..

В 11:42 часа на 02.06.2015 г. свидетелката Л.К. получила от жертвата Г.В.И. електронно съобщение в социалната мрежа гФейсбукТ от профила, който последният ползвал, за да отиде на гпейкитеТ, за да се видят. В 11:42:45 часа свидетелката К. се обадила от телефона си на жертвата Г.В.И., за да уточнят мястото на срещата си. В 11:43 часа обаче свидетелката Л.К. получила на телефона си с номер ******* обаждане от жертвата от телефон *******, който жертвата Г.В.И. ползвал, като чула от последния само думите: гНаръган съмТ и тръгнала да го търси, без да оставя телефона си. След безуспешни обиколки в училищния двор на СГСАГ на бул. гДраган ЦанковТ в С. (до канала на Перловската река), тя се насочила по алеята, която тръгва от вестибюла на метростанция гСтадион гВ. ЛевскиТ в Борисовата г. към стадион гБългарска армияТ навътре в парка, продължавайки да говори по телефона и след като изминала около 50 метра видяла вдясно от алеята, до оградата на конната база, пейката, на която Г. се борел да си поема въздух и лежал с прободна рана, описана по-горе.

Съдът кредитира в тази част показанията на свидетелката К. с изключение на думите, които е чула от жертвата при обаждането в 11:43 ч., тъй като показанията кореспондират с останалия доказателствен материал по делото Р фиш за спешна помощ, веществени доказателства (данни от телефона на убития и записи от телефон 112), показанията на свидетелите К.М., С.В., Н.М. и Р.С..

Показанията на свидетелката К. съдържат само две противоречия относно намирането на жертвата ранен на пейките и събитията преди това Р как ѝ е било съобщено първоначално от жертвата Г.В.И., че е на гпейкитеТ и какво е чула от него.

В показанията си в съдебното заседание свидетелката К. първоначално заявява, че е получила телефонно обаждане, с което жертвата Г.В.И. ѝ е казал да отиде на гпейкитеТ, но такова не се установява от протокола за оглед на веществени доказателства Р телефона на починалия Г.В.И., съставен на 12.06.2015 г. (на лист 69 Р 92 от първи том на ДП), който съдът кредитира като обективен източник на информация, който не се влияе от слабостите на човешката памет, и по-достоверно предава събитията, случили се около три години преди разпита на свидетелката К.. Съгласно този протокол за оглед от телефона на жертвата Г.В.И. с № *******, същият е позвънил на 2 юни 2015 г. четири пъти на телефонен номер, запаметен като гКоко3Т Р ********, съответно в 11:34:46 ч.; 11:34:51 ч.; 11:35:12 ч. и 11:35:29 ч., и само веднъж на телефонния номер, запаметен като Л. Р ******* Р в 11:43:24 часа, като този разговор е продължил повече от 2 минути до 11:45:19 часа. ПоР. това съдът не кредитира показанията, че първоначално жертвата е позвънил на свидетелката Л.К., за да я повика при гпейкитеТ, като това следва да е станало по друг комуникационен канал Р с електронно съобщение. Това съответства и на прочетените в съдебното заседание показания на свидетелката К. от лист 103 на том първи от ДП, в които е посочено, че не жертвата Г.В.И. я е потърсил първи по телефона, за да ѝ съобщи, че е на гпейкитеТ, а го е направил със съобщение и впоследствие свидетелката К. се е обадила по телефона.

Що се отнася до думите, с които жертвата Г.В.И. съобщил на свидетелката Л.К. за  това, че е бил нападнат с нож, в съдебното заседание свидетелката заявява, че е чула думите гНаръгаха ме,Т но в показанията си при първоначалния разпит в досъдебното производство свидетелката К. заявява, че е чула думите гНаръган съмТ. Съдът намира, че с оглед изминалото време по-достоверни относно точните думи на жертвата са показанията, дадени на лист 103 от първия том на ДП, които са били дадени на 02.06.2015 г. пред полицейски орган Р още в деня на убийството, и поР. това много по-достоверно предават обстановката към онзи момент. Следователно от думите на жертвата не може да се направи извод дали е бил нападнат, както и дали е нападнат от един човек или повече хора.

В съдебното заседание на 12.04.2021 г. като свидетел е разпитана и гражданската ищца и частна обвинителка А.Г.-И. (на лист 200 Р 204 от том първи от делото), която дава показания в тази им част, че е получила обаждане за наръгването на сина и около 11:50 часа на 02.05.2021 г. Свидетелства, че след това повикала съпруга си, след което били сирените и едва след 12:00 часа достигнали до мястото на убийството, като заварили жертвата Г.В.И. вече мъртъв, а около трупа имало полицаи и екип на бърза помощ.

Прочетени са по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показанията на гражданската ищца и частна обвинителка Г.-И., дадени пред разследващ орган (на лист 95 Р 96 от том 1 от ДП), като същата свидетелства към деня на убийството, поглеждайки журнала за повиквания на телефона си, че е получила първото обаждане от свидетелката Л.К. от телефона на сина си в 11:48 часа, като е набрала телефона на сина си Р *******, общо четири пъти след това.

Съдът кредитира показанията на свидетелката относно повикването и в деня на убийството и броя на телефонните разговори, включително и прочетените по реда на чл. 281 НПК, тъй като кореспондират с извадката от телефонните разговори от телефона на жертвата и показанията на свидетелите Л.К. и К.М.. По отношение на времето на първия разговор Р 11:48 часа, съдът не кредитира показанията, тъй като не съответстват на обективните данни по делото Р записите от журнала на телефона на жертвата и данните от мобилните оператори, като за пръв път свидетелката е потърсена няколко минути по-късно.

На лист 69 Р 92 от том 1 от ДП е представен протокол за телефонните разговори, записани като проведени в паметта на намерения при трупа на Г.В.И. телефон с номер *******, като са установени следните повиквания за дата 2.06.2015 г.:

Р от 10:41:55 часа до 10:42:37 часа Р с телефонен номер *******, записан в паметта на телефона като гКоко3Т;

Р от 10:42:45 часа до 10:42:56 часа Р с телефонен номер *******, записан в паметта на телефона като гЛ.Т;

Р от 10:47:49 часа до 10:48:04 часа Р с телефонен номер *******, записан в паметта на телефона като гКоко3Т;

Р от 11:53:32 часа до 11:54:06 часа Р с телефонен номер ******, записан в паметта на телефона като гМамаТ;

Р от 11:56:23 часа до 11:58:013 часа Р с телефонен номер ******, записан в паметта на телефона като гМамаТ;

Р от 12:03:44 часа до 12:04:08 часа Р с телефонен номер ******, записан в паметта на телефона като гМамаТ;

Р от 12:07:53 часа до 12:08:50 часа Р с телефонен номер ******, записан в паметта на телефона като гМамаТ.

Съгласно заключението на съдебна техническа експертиза, приета в заседанието на 22.01.2020 г. (на лист 1565 от том четвърти от делото), което се намира на лист 40 Р 44 от том 3 от ДП, в разпечатките на телефонните обаждания, подадени от гМобилтелТ АД разговорите от телефона на жертвата Г.В.И. със свидетелката Л.К. са проведени: първи разговор, при който избиращият абонат е свидетелката Л.К. Р в 11:42:50 часа на 02.06.2015 г. с продължителност 11 секунди (край на разговора в 11:43:01), и втори разговор, при който повикването е осъществено от жертвата Г.В.И. Р в 11:43:32 часа на същата дата. Същевременно според записите в телефона на жертвата началните часове на разговорите са 11:42:45 часа и 11:43:24 часа, т.е. при първия има разминаване от 5 секунди между записа в журнала на телефона на жертвата и в този на мобилния оператор, а при втория Р от 8 секунди. Вещото лице посочва, че това е напълно възможно, тъй като в паметта на телефона се отразява командата за започване на телефонен разговор, а при оператора се отразява момента, в който искането за връзка с насрещния телефонен номер е постъпило в мрежата, което може да отнеме кратък времеви период в порядъка до 10 секунди. Съдът кредитира експертизата като аргументирана и безпристрастна, и приема, че обаждането на жертвата Г.В.И. от неговия телефон на свидетелката К. е било инициирано (жертвата е натиснала бутона на телефона си за започване на връзката) в 11:43:24 часа, а връзката е била осъществена 8 секунди по-късно Р в 11:43:32 часа, което поставя часа на намушкването на жертвата между 11:43:01 часа и 11:43:24 часа на 02.06.2015 г.

Свидетелката К. дава показания в съдебното заседание на 12.04.2018 г. (на лист 192 Р 197 от том първи на делото), че след като е пристигнала на мястото, където е заварила жертвата Г.В.И. да се бори да диша с голяма рана, се е обадила на телефон 112. След това свидетелката дава показания, че се е обадила на свидетеля К.М. и на майката на жертвата Р частната обвинителка А.Г.-И.. През цялото време жертвата Г.В.И. не можел да говори, лежал на пейката, първоначално опитвал да си поеме въздух, след това върху устата му се появила пяна, а след това останал неподвижен. Свидетелства, че свидетелят К.М. пристигнал на мястото, където лежал прободеният Г.В.И., няколко минути след нея. Свидетелката Л.К. дава показания, че през това време няколко пъти получавали обаждания от операторите на телефон 112, за да дадат указания на линейката къде следва да отиде, като свидетелят К.М. отишъл да дава указания на линейката накъде да поеме. Когато лекарите пристигнали, те само констатирали, че жертвата Г.В.И. вече е починал.

Съдът кредитира показанията на свидетелката К. в тази част изцяло, тъй като се подкрепят изцяло от журнала за проведени телефонни разговори на починалия Г.В.И., предаден на полицейските органи на местопрестъплението, както и от данните за проведени повиквания до спешния телефон 112, както и частично Р от показанията на свидетеля К.М..

Съгласно представена на лист 264 от първи том на делото справка от Дирекция гНационална система 112Т, с изх. № УРИ 105810-158/27.04.2018 г., уточнена с писмо от същата дирекция с изх. № УРИ 105810-497/09.11.2018 г. на лист 725 Р 725а от том втори на делото, от телефонен номер ******* към спешния телефон 112 са изпратени три повиквания на 02.06.2015 г. Р съответно в 11:46 часа, 11:53 часа (според уточнението на лист 725) и в 11:59 часа.

Звукозаписите са приобщени чрез оглед (изслушване) в съдебното заседание на 18.10.2018 г. (на лист 652 Р 657 от том втори по делото), както и чрез техническа експертиза (заключение на лист 619 Р 637 от том втори на делото), приета в заседанието на 18.10.2018 г., като е установено, че при първия от 11:46 часа на 02.06.2015 г. е било получено на спешния телефон 112 обаждане от момиче на 16 години, което съобщава като свой телефонен номер ******* (съобщеният от свидетелката Л.К. като използван от нея по това време).

Установеното по тези обективни данни не противоречи и на показанията, дадени от свидетелката Л.К. при повторния ѝ разпит като свидетел в съдебното заседание на 21.06.2018 г. (на лист 467 Р 468 от том втори на делото). Същата дава показания, че не си спомня дали и свидетелят К.М. да е разговарял с оператора на спешния телефон, а при първото ѝ повикване е била сама до пейката, където е лежал жертвата Г.В.И.. Тези данни не противоречат на установеното по записите, като само се установява липса на спомен за обажданията, проведени от свидетеля К.М..

Съгласно представения на лист 86 от том първи на ДП и коментиран по-горе протокол за оглед на мобилния телефон на жертвата Г.В.И. от 12.06.2015 г., от неговия телефон са проведени пет телефонни обаждания Р съответно едно обаждане в 11:47:49 часа на 02.06.2015 г., до телефонен номер +******, обозначен в указателя на телефонния апарат като гKoko3Т, и четири телефонни обаждания до телефонен номер +*******, запаметен в указателя на телефонния апарат като гMamaТ. Следователно телефонните обаждания до спешния телефон 112 не са проведени от телефона на жертвата. Съобразно съдържанието на телефонния запис от обаждането на свидетелката Л.К., получено от операторите на тел. 112 на 02.06.2015 г. в  11:46 часа, докато е викала спешна помощ, тя е разговаряла и със свидетеля К.М. в 11:47 часа, но не от своя номер, а от друг Р телефона на жертвата.

По отношение на абоната с телефонен номер +*******, обозначен като гKoko3Т, показания в съдебното заседание на 12.04.2018 г. (на лист 207 Р 211 от том първи от делото) е дал свидетелят К.М., който свидетелства, че е бил приятел на убития Г.В.И., и е следвало да се срещне с него и свидетелката Л.К. на обяд на 02.06.2015 г., като преди това е бил на медицински преглед. Дава показания, че няколко минути преди да пристигне на мястото на срещата, получил обаждане от свидетелката Л.К., която му казала да побърза, за да стигне до мястото на срещата, тъй като е станало нещо спешно. Когато пристигнал на мястото на срещата, свидетелят К.М. видял жертвата Г.В.И. легнал на пейка с повдигнат крак (съгласно показанията на свидетеля Р левият крак), като свидетелят чул, че издава хрипове и опитва да си поеме въздух, и до него била свидетелката Л.К., която го държала за ръката, и на тениската му отпред вляво под ребрата имало петно от кръв. Свидетелят дава показания, че била повикана спешна помощ след пристигането му на мястото, като и той лично бил се обадил на телефон 112 от телефона на свидетелката Л.К.. Не си спомня дали само той е звънял на спешния телефон и дали неговото обаждане е било първо. Дава показания, че е пристигнал на мястото около 12:00 часа и линейката е пристигнала около 12:10 или 12:15 часа.

В показанията на свидетеля, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, се съдържат други данни за уговорен час на срещата между свидетеля и убития Г.В.И. Р 11:30 на 02.06.2015 г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К.М., относно начина на пристигането му на местопрестъплението, както и че е съдействал впоследствие на линейката да достигне по-бързо до мястото, където е лежал жертвата Г.В.И.. В тази част, показанията се подкрепят от показанията на свидетелката Л.К., свидетелите С.В., Н.М. и Р.С., както и от записите от обаждания до спешния телефон 112. Съдът не кредитира показанията, че свидетелят М. е повикал първи линейка, като в тази част показанията не кореспондират с тези на свидетелката Л.К., че тя първо е повикала линейка, както и със записите на обаждания до телефон 112 и журнала на повикванията в телефона на жертвата, като следва да се възприеме, че събитията, за които свидетелят К.М. дава показания, са се случили между 11:47 и около 12:00 часа на 02.06.2015 г., което кореспондира с прочетените му показания от досъдебното производство.

Съгласно втория изслушан в съдебното заседание от 18.10.2018 г. звукозапис от спешния телефон 112, в 11:53 часа на 02.06.2015 г. на спешния телефон се е обадил от телефон ******* мъж, за да насочи и даде указания на линейката към мястото, където е гмомчето, наръгано с нощТ, като следва да се приеме с оглед гласните доказателства по делото, че този мъж е бил свидетелят К.М., който е насочвал ангажирания екип на спешната медицинска помощ. Времето на обаждането е установено съобразно уточняващо писмо за поправка на техническа грешка в изпратени до съда файлове, приобщено на лист 725 Р 725а от том втори на делото, като съдът възприема същото за достоверно, тъй като в противен случай следва да се приеме, че в рамките на един и същи времеви интервал Р 11:59 часа на 02.06.2015 г. към спешен телефон 112 са били отправени две повиквания от един и същи телефонен номер Р *******, което е технически невъзможно. ПоР. това, следва да се приеме, че обаждането е било проведено от 11:53 часа.

При изслушването на звукозаписите от телефон 112 в заседанието на 18.11.2018 г. е установено и последно телефонно повикване от 11:59 часа на 02.06.2015 г., на което отново мъжки глас упътва линейката, като отново следва да се приеме, че това обаждане е извършено от свидетеля К.М., от телефона на свидетелката Л.К..

Съдържанието на звукозаписите е снето подробно в представения на лист 619 Р 637 от том втори от делото протокол за техническа експертиза № 18/ИДИ-187/05.09.2018 г., приета в съдебното заседание на 18.10.2018 г. (на лист 658 от том втори от делото), като същото съдържание за краткост е само преразказано в мотивите по-горе. Съдът кредитира напълно експертизата поР. съвпадение на записаното съдържание на разговорите с изслушаното в съдебната зала.

4.3. Относно заснетия видеоклип от охранителни камери и заснетото на него лице:

Съгласно протокол за доброволно предаване от 12.06.2015 г., представен на лист 37 от том 4 от ДП, Г.С.С., служител на Българското национално Р.о, е предал на старши инспектор В.  Т.от СДВР оптичен диск (DVD) със записи от охранителните камери на БНР на бул. гДраган ЦанковТ № 12 Р 16 и намиращия се отсреща подземен паркинг, от времето около обяд на 02.06.2015 г.

Съгласно приетата в съдебното заседание на 25.11.2019 г. (на лист 1401 от том четвърти от делото) видеотехническа експертиза, резултатите от която са отразени в Протокол № 194 Р Ф / 24.06.2015 (на лист 172 Р 187 от том втори на ДП, като се има предвид, че листове от 170 до 179 са номерирани два пъти в тома) на записа са налице кадри как лице от мъжки пол преминава през зрителното поле на охранителна камера, насочена към паркинг с бариера за време, записано от записващото устройство от 11:30:21 ч. до 11:30:33 часа. Този мъж навлиза в зрителното поле на камерата в горния ляв ъгъл, движи се по тротоар в лявата част на записваната област, излиза за малко от нея, за да заобиколи качен на бордюра автомобил, връща се в зрителното поле на камерата, след което преминава през платното за движение на автомобили в рамките на паркинга отляво надясно от позицията на заснемане, при което се затичва. Установено е, че заснетият е със слабо телосложение, висок ръст, късо подстриган, с тъмна (вероятно кестенява) коса, с тъмна (вероятно черна) дреха, тип гякеТ Р закопчаваща се с цип отпред, с дънков панталон и спортни обувки със син (или синьо-зелен) цвят и светла подметка (вероятно бяла), като носи на гърба си раница. На вещите лица е бил предаден и друг запис, на който се вижда бариера на паркинг, разположен през улицата спрямо мястото, откъдето е заснет първия запис, на която в 11:30:34 Р 11:30:36 се вижда да преминава заснетият на първия запис мъж от ляво на дясно в дъното на зрителното поле на камерата. Не се наблюдават частни признаци, по които да може да бъде идентифициран еднозначно заснетият на записите чрез технологии за установяване на биометрични данни, но по данни на вещите лица е възможно да се извърши идентификация от свидетели, ако същите познават заснетия.

Съдът кредитира заключението в тази му част, като вещите лица ясно посочват, че е възможна идентификация на заснетия от лица, които го познават, но не и с технически средства. Заключението на вещите лица не е нелогично, тъй като идентификацията на заснето лице по биометрични данни се извършва по строгите стандарти на науката биометрия, която изучава пропорциите на човешкото тяло. В същото време, за разпознаване на хора човешките същества използват и множество други похвати Р спомени за движенията и особености на движенията на познатите си, походка, ако е възможно Р глас, и т.н. ПоР. това, макар и по-неточно, разпознаването на един човек от друг не изисква такава техническа детайлност, каквато се изисква от една идентификационна експертиза на човек, извършена чрез технически средства. Техническите средства не са в състояние да възпроизведат онези белези на човека, за които не са били създадени Р те обхващат основно измервания на части от тялото и съотношението между тях, а не цялостното впечатление за личността при разпознаването ѝ, като за момента последното е възможно да се извърши само от човек.

Съгласно представен на лист 111 Р 112 от том втори от ДП протокол за следствен експеримент на 17.06.2015 г. в будка на охраната на главния вход на сградата на Българското национално Р.о с адрес гр. С.,***, е проведен експеримент за установяване на височина на заснето лице. При следствения експеримент на компютърна конфигурация в същата будка на охраната е визуализирано в реално време заснеманото от условно обозначената като гCamera 01Т охранителна камера, която заснема паркинга на БНР, който се намира срещу описаната по-горе сграда и портал. Камерата показва часовото време в горната лява част на екрана, като разследващите са установили несъответствие между записвания час и действителното часово време, без да са отразени точните минути и секунди разлика, но е установено, че записаният час е назад (по-рано) от действителното часово време. Следственият експеримент се състои в поставяне в обхвата на камерата на мерителна линия (лата) с разграфени участъци и обща дължина от два метра, като е заснет запис, при който латата е на две места Р близо до записващата камера и в дълбочина на записваната област, като и в двата случая латата е била поставена вертикално спрямо земната повърхност.

Съгласно представено на лист 113 от том втори на ДП писмо от 17.06.2015 г. по досъдебно производство 513-ЗМК-164/2015 г. на СДВР, изисканите записи от следствения експеримент са за времето от 11:18 часа до 11:25 часа на 17.06.2015 г., а в протокола за следствен експеримент е отразено време на провеждане от 11:30 до 11:40 часа, т.е. оттук може да се направи извод за изоставане към 17.06.2015 г. на часовника на охранителните камери с 12 до 15 минути, спрямо отразеното в протокола от служителите на МВР действително часово време. Съгласно протокол за доброволно предаване на лист 114 от том втори на ДП, записите са били предадени от Н. Б.К.Р служител на БНР, на разследващите органи на 17.06.2015 г.

Съгласно заключението на описаната по-горе видеотехническа експертиза по Протокол № 194 Р Ф / 2015 г., приета в заседанието на 25.11.2019 г., при съпоставяне на двете заснемания с мерителна линия в обхвата на една камера може да се прокарат линии, от които да се установи перспективата на заснемания кадър, за да се установи т.нар губежна точкаТ на изображението, от която с прокарване на други помощни мислени прави линии може да се извърши преценка за разстоянието между всеки две заснети на записа точки във вертикал, и така, ако е налице кадър на изправен, стъпил на цяло стъпало човек, може да се установи ръста му. Тъй като в кадрите от охранителната камера на паркинга на БНР от 02.06.2015 г. е намерен такъв на заснетия от тях мъж, стъпил на цял крак, е установено, че височината на същия е 193 см. В съдебното заседание вещите лица посочват, че при установяване на височина на заснет на видеозапис по този начин в практиката им не е забелязано отклонение повече от 2 сантиметра.

Доколкото вещите лица са изготвили компетентно и безпристрастно експертизата за установяване на идентификационни белези на лицата и дават подробни обяснения на използваните от тях логически стъпки за достигане до изводите си, съдът намира, че следва да приеме изводите на вещите лица за обосновани и да кредитира заключението им.

Съгласно приетото в съдебното заседание на 25.11.2019 г. (на лист 1403 Р 1406 от том четвърти от делото) заключение на комплексната видео- и автотехническа експертиза, писмено приложено на лист 11 Р 25 от трети том на ДП, в описания по-горе запис от охранителната камера на паркинга на БНР се установява, че заснетият на записа мъж с къса кестенява коса, черно яке, сини дънки и светлосини спортни обувки със светъл ръб на подметката, навлиза в заснеманата област в 11:30:21 часа на 02.06.2015 г. според отразения на записа часовник и напуска зрителното поле в 11:30:33 ч. на същия ден, пак според часовника на видеозаписа. Вещите лица са изчислили, ползвайки замерванията от протокол за оглед на лист 24 Р 25 от том 8 от ДП, че записаното лице първоначално ходи със скорост 9,13 км/ч (2,54 м/сек), а след това от около средата на записа започва да бяга със скорост от 10,25 км/ч (2,85 м/сек). Вещите лица са приели, че ако се приеме, че записаният на видеозаписа час изостава спрямо астрономическото време с 13 минути и 12 секунди, т.е. първоначалното време на поява на мъжа в кадър (11:30:21 ч. според видеозаписа) отговаря на действителен част 11:43:33 часа на 02.06.2015 г., то в часа на убийството, установен от телефона на убития (11:43:24 часа) записаният мъж се е намирал на 3 метра от мястото, където първоначално е влязъл в кадър, а съобразно извършени от вещите лица замервания на място, това е на 9 метра от местопрестъплението. В съдебното заседание вещите лица посочиха след извършване в съдебната зала на съответни изчисления, че за твърдяното време на отклонение от часовото време на посоченото в записа Р 13 минути и 12 секунди, записаният при установената си скорост на движение е можел да се намира в периметър от 2 километра около местопрестъплението. Т.е. ако видимият на записа от видеокамерите час съответства напълно на астрономическото време, то заснетият на записа може да е бил на местопрестъплението или във всяка точка в Р.ус 2 километра от същото.

Този извод на вещите лица повдига въпроси за установяване на точното време на записа, които съдът ще обсъди по-долу, но настоящият съдебен състав намира, че следва на първо място да се отговори на въпроса дали записаното от камерата лице може да бъде установено като подсъдимия Й.И.М. или не.

По отношение на достоверността на експертизата, съдът намира, че същата е безпристрастно изготвена и мотивирана и следва да се кредитира изцяло. Възраженията на защитата срещу заключението са само относно записаното на камерата часово време и съответствието му с астрономическото такова, но този въпрос не се установява от вещи лица и не е бил поставен на изготвилите експертизата. ПоР. това заключенията на експертизата за скорост на движение и местоположение на заснетия не се оборват, а следва да бъдат ценени при съпоставка с останалите събрани по делото доказателства, като съдът с оглед заключението си за часа на заснемане следва да прецени дали заснетият е бил на местопрестъплението в часа на извършване на убийството (намушкването на жертвата Г.В.И.) или не.

По отношение на самоличността на заснетия следва да се има предвид следното:

В съдебното заседание на 18.05.2018 г. (на лист 310 Р 312 от първия том на делото) е разпитан свидетелят Т.М., който дава показания, че е бил съученик на подсъдимия Й.И.М., и при разпит в полицията му е показан видеозапис на бягащо момче, на който той е разпознал по походката подсъдимия Й.И.М. по това, че гащите му са леко смъкнати и при ходене подсъдимият ги придърпва, което свидетелят е забелязал и на показания му видеоклип. Свидетелят Т.М. дава и показания, че е виждал същия запис и преди разпита си в полицията, като и там му е правило впечатление, че я има особеността на походката на подсъдимия Й.И.М..

В съдебното заседание са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показанията на свидетеля Т.М., дадени на лист 23 Р 24 от том седми от досъдебното производство, в които същият свидетелства, че на записа е видял момче с черна жилетка и сини дънки да тича, като веднага силно му направило впечатление, че момчето от клипа има рана вдясно на челото, каквато забелязал и на подсъдимия Й.И.М., когато той се върнал на училище две седмици след съобщенията за убийството на момче в гБорисовата г.Т в С.. При повторния преглед на записа пред полицейските органи свидетелят Т.М. посочва, че разпознава заснетия на клипа като подсъдимия Й.И.М. по носа, прическата, бакенбардите, челото и движенията, и особено по това, че си придърпвал панталоните. Дава показания, че на клипа момчето се движи по-бързо от обичайното за подсъдимия Й.И.М..

В тази част, съдът кредитира показанията на свидетеля Т.М., включително и прочетените такива, дадени пред разследващ орган, тъй като същите са логични и безпротиворечиви и се подкрепят от останалите гласни доказателства по делото на свидетелите Р съученици на подсъдимия. Следва да се има предвид, че свидетелят посочва много специфичен детайл от поведението на подсъдимия и посочва защо същият му прави впечатление, което също е белег за висока степен на достоверност на показанията му.

В съдебното заседание на 18.05.2018 г. е разпитан и свидетелят Г.Н. (на лист 312 Р 319 от делото), който дава пред съда показания, че е бил съученик на подсъдимия Й.И.М. в Частна професионална гимназия гЕ.сТ, като за година на постъпване в същото училище свидетелят посочва 2015 г. Свидетелят описва подсъдимия като висок и строен към 2015 г., обличал се е с дънки, с дълга коса и като гедърТ. Свидетелства, че е виждал снимки на тичащ в Борисовата г. младеж, които са били показвани по телевизията, но дава показания, че не е разпознал никого, само му е приличал на подсъдимия Й.И.М.. Дава показания, че може да определи подсъдимия като гдобърТ ученик, участвал в проекти, но не помни да са искали извинителни бележи в училището им.

При прочитане по реда на чл. 281, ал. 4 НПК на показанията на свидетеля Н., дадени в досъдебното производство (на лист 18 Р 20 от том седми на ДП), се установява, че свидетелят е дал показания за повече обстоятелства, като свидетелства, че е съученик на подсъдимия Й.И.М. от 2014 г. и последният е с ръст 193 см, имал е дълги тънки крака към юни 2015 г., бил е с къса коса, кестенява. Свидетелят описва подсъдимия като потаен и страхлив, обикновено спокоен човек, но с възможности и да проявява агресия в своя защита Р свидетелят Г.Н. дава показания, че се е бил с подсъдимия. Съгласно дадените показания от учебната 2015/2016 година  подсъдимият Й.И.М. видимо е променил външния си вид, като натрупал мускулна маса, започнал да ходи с по-дълга коса и променил начина си на обличане, който станал гпо-скученТ и като на възрастен. Освен това на свидетеля е направило впечатление, че профилът на подсъдимия във гФейсбукТ е бил силно променен през 2015 г., като повечето му снимки са били изтрити и заменени с  други Р на кучета, снайперисти и подобни. За облеклото на подсъдимия, свидетелят Г.Н. дава показания, че му е известно, че подсъдимият е имал сини маратонки, подарък от брат му от САЩ, като е ходел често с дънки и с якета, тип гбомберТ. Свидетелят дава показания, че помни, че на 02.06.2015 г. е присъствал в часовете, защото си спомня, че е станал мирно заР. сирените в памет на Х. Б., но категорично си спомня, че подсъдимият не е бил в час към този момент. Свидетелства, че на разпространените от МВР снимки относно убийството на момчето Г. в Борисовата г. разпознава подсъдимия Й.И.М. по формата на главата, косата и формата на носа, както и по дългите и тънки крака и сините маратонки, описани от него. Свидетелят Г.Н. дава показания, че мнението му за разпознаване се споделя от друг негов съученик с име С. и гстраннаТ фамилия (вероятно свидетелят С.К.). Дава показания, че когато веднъж споменал на подсъдимия за приликите, последният започнал да мълчи и да гледа в една точка, без да отговаря, и бил защитен от брат си М.И.М.. Свидетелства, че подозрение за идентификация на подсъдимия като заснетото момче е имала и гдиректоркатаТ на ЧПГ гЕ.сТ Д., като той бил чул това от нея случайно. Свидетелства, че му е известно, че братът на подсъдимия Р М.И.М., използва мобилен телефон с номер 087 648 74 82.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля Г.Н., дадени в досъдебната фаза на процеса като по-пълни и носещи спомен за обстоятелства, които свидетелят пред съда обяснява, че е забравил, което може да се обясни с изминалото между двата разпита време (около 2 години). Със същото могат да се обяснят и противоречията между дадените от свидетеля показания на досъдебната фаза и в съдебното заседание, като тези противоречия се ограничават до оценъчни съждения (дали подсъдимият е бил добър ученик или не, каква е била дисциплината в училището) и това дали свидетелят е гледал и заснетото видео от охранителни камери, а не само снимки, като с оглед множеството събития е възможно свидетелят да е загубил точен спомен. ПоР. това, няма основание съдът да не кредитира дадените на досъдебната фаза на процеса показания, още повече, че същите кореспондират с останалите гласни доказателства по делото, относно учебния живот на подсъдимия, дисциплината му в училище и промяната във външния вид. Не се установява твърдяното от защита манипулиране на показанията на свидетеля Г.Н. пред полицията, а стресовите му усещания при разпит са нормална човешка реакция, още повече при изправяне пред разследващ орган на ученик. По възражението относно това дали е следвало да се проведе разпознаване от свидетеля Г.Н., съдът ще изрази становище общо по това възражение, правено по повод показанията на много свидетели, по-нататък в мотивите.

В съдебното заседание на 18.05.2018 г. е разпитан и свидетелят К.М. (на лист 319 Р 332 от том първи на делото), който дава показания, че познава подсъдимия Й.И.М., защото са били съученици, а след това започнали да посещават тренировки по тенис на различни места, включително в Националния тенис център до Семинарията в С. и на кортовете на клуб гЛевскиТ, които се намират в Борисовата г., до националния стадион. Свидетелства, че познава и брата на подсъдимия Р М.И.М., който бил по-добрият тенисист от двамата, а двамата братя идвали на кортовете на клуб гЛевскиТ по веднъж дневно, тъй като посещавали и училище. Дава показания, че един ден, по негови спомени през май 2015 г., докато играели тенис под наблюдението на треньорите И.К. и К.М. (също свидетели по делото) заедно с други играчи, вкл. свидетелят Г.М., до трениращите се приближили двойка полицаи, които им показали снимка (свидетелят помни с категоричност за една, но твърди, че може да е имало и други) и запитали дали някой познава заснетото на нея момче. На свидетеля К.М. му направило впечатление, че прилича на подсъдимия Й.И.М.. Дава обаче показания, че тогава полицаите заявили, че заснетият заподозрян е висок 180 см, а това не отговаряло на ръста на подсъдимия, който бил над 190 см Свидетелят разпознал подсъдимия и по-късно пред разпита си в полицията, на представени от полицейските органи видеоклипове, като му направило впечатление характерно повдигане на панталона с леко озъбване от усилие, а също така и начинът, по който заснетият подтичва, който бил много характерен за подсъдимия Й.И.М.. Свидетелят дава показания, че след тази случка, както и в деня на убийството на момче в Борисовата г., на 300 Р 400 метра от кортовете, на които е тренирал, подсъдимият не е бил на тренировки. Свидетелства, че след това е виждал подсъдимия само веднъж Р около година след посещението на полицаите, в дискотека гПлазаТ в гСтудентски градТ в С., но подсъдимият бил сериозно променен Р до степен, че свидетелят едва успял да го познае, което не се било случило с останалите м приятели и познати Р с повишено тегло и пусната брада, както и с по-дълга коса, като свидетелят е разбрал, че подсъдимият е студент в Югозападния университет, където учи и самият свидетел, но не е имал контакти с подсъдимия. Свидетелят дава показания, че е виждал и профила на подсъдимия в социалната мрежа гФейсбукТ, където подсъдимият не е бил много активен, но свидетелят пази спомен, че част от снимките, които е виждал в профила, са били изтрити, а същият бил с променено име гТвърде добърТ или нещо подобно. Свидетелят не помни облеклото на подсъдимия, освен това, което е виждал на тенис кортовете, където подсъдимият Й.И.М. е тренирал с бели маратонки, карирани къси гащи и зелена тениска, всички марка гНайкиТ. Дава показания, че на тенис кортовете се е водел журнал за влизащите и излизащите. Свидетелят описва подсъдимия Й.И.М. като присвит и потаен, с желание да има физика на гмутраТ, тъй като краката му към 2015 г. били по-слаби, както и с тенденция да говори лоши неща за хората зад гърба им.

При прочитане на показанията на свидетеля К.М., дадени в хода на досъдебното производство (на лист 36 Р 38 от том 7 от ДП, възпроизведени и на лист 330 от  първи том на делото) и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, се установява, че в разпита си пред полицията като дата, на която кортовете са били посетени от униформени полицаи, е посочен ден гняколко дена след 02.06.2015 г.Т, като свидетелят е дал показания, че подсъдимият е имал и тъмносини велурени кецове гПумаТ и зелени велурени кецове гАдидасТ, и няколко седмици след появата на полицаите подсъдимият Й.И.М. не е идвал на тренировките си по тенис. Като допълнителни белези, по които свидетелят разпознава заснетото на записите лице като подсъдимия същият сочи форма на главата и леко заобления връх на носа, както и начина на поддържане на ръцете леко свити в лакътя. Свидетелства освен това, че преди години подсъдимият и брат му откраднали телефон на друг трениращ тенис Р Г.П.М., и че често не връщали дадени на заем пари.

Съдът няма основание да не кредитира показанията на свидетеля К.М., които са изчерпателни и съответстват на показанията на свидетелите И.К. и К.М., а в частта относно белезите, по които е разпознат подсъдимия на записа Р и на показанията на свидетеля Г.Н.. Дадените в досъдебното производство показания не съдържат съществени противоречия, а най-вече липса на спомени за факти и обстоятелства, което е нормално предвид изминалото време между събитията, за които се свидетелства, и разпита пред съда Р малко по-малко от 3 години. Иначе показанията на свидетеля са логични и структурирани и показват достатъчна последователност, за да им се даде вяра. Въпросите на защитата, целящи да дискредитират свидетеля като възпроизвеждащ основно свои впечатления по делото, не успяха да постигнат целта си, като свидетелят даде задоволителни обяснения на употребените от него изрази, които биха могли да имат оценъчен елемент и обясни доброто познаване на физиката и поведението на подсъдимия с достатъчните им връзки по време на тренировки. Доста подробното описание на белези на подсъдимия пък изключва показанията на свидетеля да са провокирани от негативното му отношение към подсъдимия, което свидетелят не крие, но и подчертава, че е изпитвал в началото сериозни колебания дали да сподели за забелязаната от него прилика, именно за да не обвинява човек, за който не знае дали е виновен. Това поведение е последователно и житейски разбираемо, поР. което също не дискредитира показанията на свидетеля и съдът следва да им се довери.

В съдебното заседание на 22.05.2018 г. е разпитан свидетелят Г.М. (на лист 403 Р 409 от първи том на делото), който дава показания, че помни датата 02.06.2015 г. поР. това, че след като е разбрал връзката на спомените си с извършено убийство я е запомнил, като на тази дата свидетелят е бил на тенис кортовете на клуб гЛевскиТ в Борисовата г. и следобеда, след края на тренировката е видял полицаи и журналисти да обграждат място в Борисовата г.. Свидетелства, че познава подсъдимия Й.И.М. от 11-годишната им възраст покрай общите им тренировки по тенис, както и брата на подсъдимия, но не може да си спомни дали на 02.06.2015 г. двамата са били на тренировка с него, а братята имали практика да не идват на тренировки, без да сочат причина или да се обаждат. Свидетелства, че ползваният от брата на подсъдимия Р М.И.М., мобилен телефон е с номер 087 648 74 82. Свидетелят дава показания, че е имал конфликт с братята по повод инцидент с мобилен телефон от 2010 г., но нищо не се е установило. Описва подсъдимия Й.И.М. като по-спокойният от двамата братя, а към 2015 г. Р 2016 г. го описва като висок около 193 см, по-слаб физически от начина, по който изглежда в съдебната зала (по преценка на свидетеля с телесна маса малко повече от 80 кг), като посочва, че подсъдимият е заякнал, след като е започнал да ходи на тренировки, а към 2015 г. е бил с къса подстрижка. Дава показания, че след 02.06.2015 г. подсъдимият Й.И.М. не е идвал на тренировки по тенис около един месец, след това се върнал. Свидетелят дава показания, че е бил запознат с профила на подсъдимия във гФейсбукТ, а при разпит в СДВР, след като го отворил няколко дни след датата на извършеното убийство, установил, че оттам са изтрити някои снимки. Свидетелства, че няколко дена след убийството в Борисовата г., в клуба по тенис идвали полицаи да ги питат дали познават момче на снимка, която носели със себе си. Тогава присъстващите, сред които С.Л., свидетелите Л.Л. и К.М., А. М., П. М., Т.В., А.К.и А.А., не казали нищо на полицаите, но после си разменили реплики, че заснетият малко прилича на подсъдимия Й.И.М.. По време на тази случка, брата на подсъдимия Р М.И.М., бил на кортовете, но стоял по-далеч от групата, някак назад и настрана. Свидетелят Г.М. дава показания, че е виждал двамата братя да се карат, но бързо се сдобрявали след това. Свидетелства, че походката на подсъдимия Й.И.М. била особена Р с изпъчени гърди и същият като че ли си влачел краката при тичане, което свидетелят видял на показания му от СДВР видеозапис. Дава показания и че подсъдимият е тренирал тенис с бели маратонки гНайкиТ.

По реда на чл. 281, ал. 4 НПК са били прочетени показанията на свидетеля Г.М., дадени пред разследващите органи (на лист 28 Р 30 от том седми на ДП, прочетените части са възпроизведени на лист 408 от том първи на делото). В същите свидетелят е дал показания, че на 02.06.2015 г. подсъдимият и брат му не са били на тренировка по тенис Р нещо, което другите тенисисти също са потвърдили в разговор помежду си, но на тази дата е имало и турнир по тенис за участници от същата възраст като подсъдимия в А., без свидетелят да знае дали подсъдимият е взел участие. Пред полицията, свидетелят Г.М. е свидетелствал и че си спомня, че братята са ползвали и светлосини маратонки гНайкиТ, като и двамата имали такива. Братът на подсъдимия Р М.И.М., при пристигането на полицаите за разпознаване на лице от снимка бил нетипично умълчан за поведението си и нищо не казал. Като белези, по които заснетият на видеозапис от охранителни камери прилича на подсъдимия Й.И.М. свидетелят е посочил и сковани движения при тичане и леко приведена глава, по слабите крака и дава показания, че маратонките от записа му приличат на тези на брата на подсъдимия М., но и подсъдимият има такива.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля Г.М. изцяло с изключението, посочено по-долу, тъй като те кореспондират с тези на свидетеля К.М., като относно отсъствието на подсъдимия и брат му от тренировки не се установява противоречие, а само липса на спомен, която е логична с оглед изминалите почти три години между събитията, за които се разказва, и разпита на свидетеля пред съда. Не се установяват и вътрешни противоречия в разказа на свидетеля. Не следва да се кредитират само показанията на свидетеля относно това, че свидетелят Л.Л. е присъствал при идването на полицаите в тенис клуба, тъй като свидетелят Л.Л. отрича да е присъствал, а в тази част посочването му от свидетеля Г.М. следва да се обясни с объркване, доколкото двамата свидетели са били често заедно на кортовете и е обяснимо да нямат точни спомени дали в някой конкретен ден някой е отсъствал от това място. ПоР. това показанията следва изцяло да се кредитират с изключение на посоченото обстоятелство, което се явява маловажно в случая.

В съдебното заседание на 22.05.2018 г. е разпитана и свидетелката С.С. (на лист 409 Р 421 от първи том на делото). Същата дава показания, че е учила заедно с подсъдимия Й.И.М. в ЧПГ гЕ.сТ през 2015 г., но не са били в един и същи клас. След като научила за убийството в Борисовата г. от медиите, из коридорите на училището започнало да се говори, че заснетото на разпространения от полицията запис момче е подсъдимият Й.И.М.. Когато това станало, свидетелката си спомнила, че е виждала подсъдимия един ден в училище през следобеда (около 13:30 Р 14:00 часа) да се мие в общото помещение на училищната тоалетна, като бил само по риза. Свидетелства, че това е било през лятото, по топло време, като подсъдимият е бил с дънки и риза, както и с тъмни маратонки, но посочва, че не е било точно на датата 02.06.2015 г., защото не е било в деня, когато се пускали сирените за празника на Б.. Дава показания, че в училището е имало малко ученици и не се е следяло дали отсъствията им от занятия се извиняват. Свидетелства, че на разпространения клип е разпознала подсъдимия Й.И.М. по профила му, черното кожено яке и дънките, голямата височина и движенията. Дава показания, че и учители в училището са обсъждали същите прилики Р в походката и вдигането на дънките, като това били учителите по български  език Р свидетелката В.Д., по английски език Р свидетелката Г. (свидетелката С.С. не си спомня малкото ѝ име при разпита си), и по български език Р Г.. След тази случка, подсъдимият Й.И.М. обяснил на учениците в училището, и на свидетелката С.С., че му е била поискана нарочна извинителна бележка, а в последната година на обучението си Р 2015 Р 2016 година, подсъдимият се появил едва за втория учебен срок и бил физически променен Р наедрял, като ходел и с повече шапки. Свидетелката дава показания, че е била викана в полицията, за да посочи дали на два видеозаписа Р на преминаващ до бариера на паркинг мъж и на мъж, тичащ по булевард, разпознава подсъдимия, като е била питана конкретно за подсъдимия и ѝ е било казано, че го търсят като извършител на убийството в Борисовата г.. Свидетелства, че има особен начин, по който подсъдимият си вдига дънките, който е записан на показания ѝ клип. Дава показания, че приликата е коментирала със свидетелите Н.Г. и В. Веселинов, а също така и в час по физическо възпитание (макар че същият се провеждал основно около тенис маса), когато на телефон са сравнявали движенията на човека от клипа и тичащия подсъдим Й.И.М. с нейни съученици. Свидетелства, че от профила на подсъдимия в социалната мрежа гФейсбукТ са били изтрити снимки, което лично е установила, тъй като е била гприятелТ с него в тази мрежа преди и след датата на случката. Дава показания, че братът на подсъдимия Р М.И.М., е изтрил профила си от същата социална мрежа.

В съдебното заседание по реда на чл. 281, ал. 4 НПК са прочетени и показанията на свидетелката С.С., дадени пред разследващ орган (на лист 53 Р 55а от том 7 на ДП) на 08.12.2016 г., когато свидетелката е била на 16 години. В същите е възпроизведен въпрос за разпознаване на лице на видеоклип, но без посочване на имената на подсъдимия Й.И.М., като свидетелката в съдебното заседание оспорва въпросът да е бил зададен по този начин. Като дата, на която свидетелката е видяла подсъдимия в училищната тоалетна, е посочена при разпита в досъдебното производство 02.06.2015 г., като свидетелката дава показания, че подсъдимият е прибирал черното си яке в раница, която носел Р черна, с размер да побере лист хартия с формат А4, като подсъдимият бил измил лицето си и бил зачервен, като промърморил нещо с гнеТ, като свидетелката си помислила, че чува гне бях азТ. В показанията е записано, че подсъдимият е бил със светла риза. Свидетелката в съдебното заседание сочи, че не е казала пред полицията думите гне бях азТ и няма спомен да е чула нещо повече от думата гнеТ от подсъдимия в този момент. В показанията е записано, че свидетелката знае, че подсъдимият има сини маратонки, каквито е виждала да носи и брат му, но не знае на кого от двамата са, а якето и сините дънки от клипа са същите, които е видяла в тоалетната при срещата си с подсъдимия. Свидетелства, че на записа са уловени движения, характерни за подсъдимия Й.И.М., както и формата и вида на главата му. Дава показания, че е обсъждала записа със свидетелката Д. и внука ѝ В., както и със свидетелката Н.Г. и свидетелката С.К.. В съдебното заседание свидетелства, че последната Р свидетелката С.К., е подала сигнал за приликата на подсъдимия със записаното момче в полицията. Дава показания, че през април 2016 г. е настъпило кратко спречкване между нея и подсъдимия, при което при споменаването на записи от Борисовата г. настроението на последния рязко се променило и той посърнал. Свидетелства, че в профила на брата на подсъдимия Р М.И.М., е имало снимка на същия брат със светлосини маратонки, но тя е изтрита от профила и вече не се вижда.

Съдът намира, че няма пречка прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показания на свидетелката С.С., дадени в досъдебната фаза на процеса, да се обсъждат от съда, тъй като възражението на защитата, че разпитът на свидетелката, проведен докато същата е била на 16 гадини Р непълнолетна, не е извършен в присъствие на родител, психолог или педагог. Съгласно чл. 140, ал. 2 НПК присъствието на тези лица е задължително само при малолетните свидетели (ненавършили 14 години), а при непълнолетните присъствието е по преценка на разпитващия орган. В случая преценката е била, че няма нужда от присъствие на други деца и съдът не я намира за неправилна Р очевидно свидетелката С.С. е имала желание да съдейства на разследващите, поР. което не е било безусловно необходимо да се разпитва в присъствие на родител или педагог. Не се установява допуснато процесуално нарушение при събирането на това доказателство.

В показанията на свидетелката С.С. се наблюдава едно основно противоречие Р дали същата е видяла подсъдимия Й.И.М. в училищната тоалетна на датата на убийството Р 02.06.2015 г., или в друг, близък ден. Съдът намира, че в тази част следва да приеме, че свидетелката С.С. не е видяла подсъдимия в училищната тоалетна в деня на убийството, тъй като нейните показания противоречат на информацията за местоположението на мобилния телефон на убития, установена по делото чрез експертиза, която ще бъде обсъдена по-долу, а заключението на експертизата пък потвърждава данните за местоположението на подсъдимия от видеозаписа, поР. което, ако се приеме, че свидетелката С.С. е срещнала подсъдимия в училищната тоалетна в деня на убийството, то той не би могъл да е на записа, за който свидетелства, че го е видяла, и този идентификационен извод се потвърждава от показанията на останалите разпитани по делото свидетели Р съученици на подсъдимия и други, играли тенис с него.

В останалата си част, показанията на свидетелката С.С. са логични и последователни и кореспондират с тези на описаните по-горе свидетели, както и с приобщените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК показания на свидетелката Н.Г., поР. което съдът следва изцяло да ги кредитира.

Разказаното от свидетелката, че часовете по физическо в ЧПГ гЕ. с.Т са били провеждани основно с игра на тенис на маса, не изключва възможността същата да е виждала подсъдимия, с когото са учили в едно училище и очевидно е провокирал гдетективскиТ интерес у свидетелката, да тича и да наблюдава движенията му. ПоР. това, във всички други части освен за датата на срещата с подсъдимия в училищната тоалетна показанията на свидетелката следва да се кредитират.

В съдебното заседание на 22.05.2018 г. е разпитана и свидетелката Н.Г., непълнолетна към онзи момент, в присъствието на майка ѝ (на лист 421 Р 425 от том първи на делото), която дава показания, че е била ученичка в  ЧПГ гЕ.сТ в С. за това, че на показана ѝ във връзка с убийството на момче на име Г. в Борисовата г. снимка е разпознала като заснето лице подсъдимия Й.И.М., но не била сигурна. Затова свидетелката Н.Г. обсъдила съмненията си с нейна съученичка от същото училище Р свидетелката С.С., и с друг съученик Р В.. Свидетелства и че подсъдимият е променил външния си вид, като след датата на убийството бил надебелял с малко.

На свидетелката по реда на чл. 281, ал. 5 НПК със съгласието на подсъдимия, частните обвинители и граждански ищци и защитата са прочетени показанията, дадени пред разследващите органи (на лист 58 Р 59 от том 7 на ДП). В тях свидетелката Н.Г. разказва, че е виждала подсъдимия, тъй като към 2016 г. той е бил ученик в последния, 12 клас, на училището, където и тя е учила Р ЧПГ гЕ.сТ, в 8 клас на същото училище. Свидетелства, че заедно със свидетелката С.С. през 2015 г. са видели подсъдимия в тоалетната на училището силно притеснен и блед, гледащ в земята. Дава показания, че след това на подсъдимия била поискана извинителна бележка, което не било практика в училището, при това лично от директорката, в час по английски език. Свидетелката не пази точни спомени за деня, в който са видели подсъдимия в тоалетната, но го свързва с деня на убийството на ученик в Борисовата г. в С., като била пресметнала по-късно, че е било в същия ден. Дава показания, че на разпространени после снимки на заподозрения, видяла човек с дрехи, същите като на подсъдимия от следобеда в тоалетната на училището. Освен това, след датата на убийството подсъдимият спрял да излиза в междучасията, за разлика от съучениците си, а и променил прическата си. Подозренията си свидетелката обсъдила със свидетелката С.С. и съученика си В.. След датата на убийството им направило впечатление, че подсъдимият е отсъствал доста дълго от училище, а след това свидетелката дава показания, че е присъствала в час на подсъдимия, когато му била поискана извинителна бележка. Свидетелства, че присъствала на спречкване около година преди разпита си пред разследващите (на 08.12.2016 г.) между подсъдимия и свидетелката С.С., при което последната споменала на подсъдимия за снимките от Борисовата г. и подсъдимият се стреснал и върнал в класната си стая. Дава показания, че от публичната част на профила на подсъдимия във гФейсбукТ били изтрити редица снимки. При показване на клиповете от охранителните камери разпознава заснетия като подсъдимия Й.И.М. по това, че си дърпа дънките, по прическата, носа и формата на главата. Дава показания, че и съученици на брата на подсъдимия М.И.М. Р С. и Е., също са разпознали на кадрите подсъдимия. При последващи въпроси свидетелката заявява липса на спомени относно други детайли относно срещите си с подсъдимия, вкл. в училищната тоалетна, и обсъжданото с нейни съученици. Свидетелства, че се е подписала под изготвения при разпита ѝ в полицията протокол.

Съдът намира, че по отношение на присъствието на педагог при разпита на свидетелката Н.Г. са приложими същите разсъждения, както и при разпита на свидетелката С.С., поР. което няма да разглежда възражението на защитата, че свидетелката няма ясен спомен при разпита ѝ пред разследващите органи да е присъствала жена Р педагог от СДВР, както това е удостоверено в протокола за разпит, защото дори и при липса на присъствие на такъв не е извършено процесуално нарушение.

Що се отнася до липсата на ясни спомени на свидетелката за обстоятелства, за които е свидетелствала в досъдебната фаза, то същото може да се отдаде на нежелание да свидетелства, което, обаче, не може да бъде основание за дискредитиране на вече дадените показания. По отношение на това, дали показанията ѝ следва да се кредитират, съдът намира, че те съответстват почти изцяло с тези на свидетелката С.С. и няма основание да не бъдат кредитирани, освен в частта за датата, на която свидетелката е видяла подсъдимия в училищната тоалетна, като в тази част показанията противоречат на данните за местоположение на мобилния телефон на подсъдимия (вж. по-долу), които пък, от своя страна, съответстват на записите от охранителните камери, и поР. това са по-достоверни от неясните спомени на свидетелката Г., която и само заявява, че няма спомени за точен ден на срещата в тоалетната, а е реконструирала събитията чрез изчисления.

В съдебното заседание на 22.05.2018 г. е разпитан и свидетелят Л.Л. (на лист 425 Р 429 от първи том на делото), който дава показания, че познава подсъдимия Й.И.М. и брат му М. от общите им занимания с тенис, някъде от 2008 г. Свидетелства, че е бил по-близък с брата на подсъдимия Р М.И.М., когото тренирал по-често. Дава показания, че през 2015 г. е тренирал подсъдимия на кортовете на бул. гЦариградско шосеТ между ж. к. гМладостТ и ж. к. гДружбаТ в С..  Свидетелства, че към 2015 г. подсъдимият Й.И.М. е бил значително по-слаб (определя масата му на около 70 кг), отколкото към датата на разпита на свидетеля в съдебното заседание, бил е висок около 1,90 м., като не е ходел с брада и имал къса, тъмна на цвят коса. Описва подсъдимия като по-потаен и спокоен от брат му М.И.М.. Дава показания, че знаел, че към 2015 г. е станало убийство, но за пръв път му показали видеозаписи, свързани със същото убийство, при разпит пред разследващите органи. Били му показани два видеоклипа, на които момче, което той разпознава като подсъдимия Й.И.М., бяга, на втория клип Р пред автокъща гКапитолияТ. Разпознаването е станало по чертите на главата от кадри в по-близък план, както и от движенията на ръцете при бягане на заснетия. Свидетелят Л.Л. описва движенията като характерни за подсъдимия при тренировки, по-гвдървениТ и специфични, лесно разпознаваеми. Свидетелят няма спомен с какво облекло е бил облечен обикновено подсъдимият, дава показания, че братът на подсъдимия Р М.И.М., е имал сини маратонки, а за заснетият на клипа казва, че си спомня, че е с тъмно горнище, къси (до коленете) дънки, както и с раница, но не помни цвят. Свидетелства, че е имал конфликт с подсъдимия и брат му през май 2015 г. (дата, която свидетелят описва като гмалко преди да се случи убийствотоТ) за неплатени тренировки, при който братът на подсъдимия Р М., се опитал да заплаши свидетеля Л.Л., че ще го причака пред дома на последния, като отношенията им за плащанията още не са уредени. По отношение на разпознаването на клипа, свидетелят разказва, че не са му били представяни други лица за сравнение, но не му е било трудно да разпознае подсъдимия, но му е бил зададен въпрос от полицейските служители дали на клипа вижда подсъдимия с посочване на името му, а не кой човек вижда. Дава показания, че е разпознал подсъдимия и на постер с изображение от видеоклиповете, който видял във фоайето на сградата на СДВР преди разпита си, както и веднага след влизането си в кабинета на разследващия. Свидетелства, че не е присъствал на тенис кортовете, когато полицаи са идвали да го питат дали разпознава човек на снимки, но негови колеги са му разказали за тази случка.

В съдебното заседание са прочетени и по реда на чл. 281, ал. 4 НПК и показанията на свидетеля Л.Л., дадени при първоначалния му разпит пред разследващите органи на лист 81 Р 83 от том седми на ДП, в частта относно белезите, по които разпознава подсъдимия на записите. В същите се описва като белег, по който е разпознат подсъдимия, за първия запис Р форма на глава и прическа, както и черти в профил, а за втория Р движения на ръцете с къс мах и изпъчване на гърдите напред.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Л., доколкото същите са логични и вътрешно непротиворечиви, допълват се по отношение на детайли, които свидетелят е разпознал от движенията на подсъдимия в частта, относно записа му, а и изцяло съответстват в частта, относно белезите на движенията на подсъдимия на показанията на свидетелите Т.М. и К.М., а по отношение на описанието на подсъдимия към 2015 г. се подкрепят от всички събрани по делото гласни доказателства.

В съдебното заседание на 21.06.2018 г. е разпитана свидетелката В. Г. (на лист 469 Р 475 от втори том на делото), която дава показания, че от февруари 2015 г. до юни 2016 г. е работела като учител по английски език в ЧПГ гЕ.сТ, като е преподавала на подсъдимия Й.И.М. през втория срок на 10 клас и цялата година в 11 клас като назначен външен учител и е преподавала само в отделни занятия, без да е титулярен учител. Свидетелства, че в ЧПГ гЕ.сТ е имало различни подходи към дисциплината, като на учениците в 11 и 12 клас почти не са били искани бележки за извиняване на отсъствия. Дава показания, че именно затова ѝ направило впечатление, че в края на една от учебните години директорката на училището влязла в един от учебните часове и поискала по указания от неясно кого извинителни бележки на всички ученици, които не са били на училище на определена дата в края на учебната 2015 Р 2016 г., която свидетелката В. Г. не си спомня точно в съдебната зала. На свидетелката ѝ направило впечатление, че изрично е поискана извинителна бележка и от подсъдимия Й.И.М., като самата тя няма спомен лично дали е имала в този ден часове с подсъдимия и дали последният е присъствал. Свидетелства, че към 2015 г. подсъдимият бил висок и строен, говорел добре, но не бил особено съвестен ученик и често отсъствал от часовете. Дава показания, че учителите не са имали достъп до дневниците в училището и при проблеми с присъствието се обръщали към директора Р свидетелката В.Д.. На следващата учебна година на свидетелката В. Г. ѝ били представени снимки от свидетелките С.С. и Н.Г., като свидетелката В. Г. разпознала на тях подсъдимия Й.М., тъй като снимките били обработени по някакъв начин, за да са по-ясни. Дава показания, че разбрала от свидетелките С.С. и Н.Г., че и други учители са казали това. Свидетелства, че не е виждала подсъдимия с нож в учебните часове, но той и не би го показвал в тях, а свидетелката В. Г. не прекарвала с учениците на ЧПГ гЕ.сТ много време извън учебните занятия. Дава показания, че подсъдимият се обличал спортно, но не помни конкретни дрехи или аксесоари. Свидетелства, че е била привикана от полицията и първо в неформална атмосфера в ресторант гМакдоналдсТ се е уговорила за удобен час, за да бъде разпитана, а след това е бил проведен формален разпит в сградата на СДВР, където са я разпитвали двама мъже, като при предварителния разговор свидетелката не е била питана за записаното в протокола, а само дали познава подсъдимия и откъде.

Съобразно с разпоредбата на чл. 281, ал. 4 НПК в съдебното заседание са прочетени частично показанията на свидетелката В. Г., дадени пред разследващите органи (на лист 76 Р 77 от том 7 на ДП), като в прочетените части същата свидетелства, че извинителни бележки са търсени от директорката Р свидетелката В.Д., за датата 02.06.2015 г., както и че има спомен за това, че подсъдимият е отсъствал на 02.06.2015 г. (за което заявява липса на спомен в показанията си пред съда и на изрично зададен въпрос в този смисъл). Прочетени са също така показания, според които свидетелката В. Г. е гледала и показан от ученици видеозапис на телефон от същия клип с бягащ младеж. Прочетени са и показания за това, че подсъдимият Й.И.М. е имал ярко сини маратонки, както и че е виждала подсъдимия да носи сгънат нож в калъф от дясната страна на колана си, като и за други ученици Р вкл. момче на име Г., е слушала от тях самите, че имат ножове или дори пистолети. В залата свидетелката заявява липса на точен спомен.

Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелката в частта им относно външния вид на подсъдимия към 2015 г., практиките относно водене на график за отсъствията в ЧПГ гЕ.сТ, узнатото от свидетелките С.С. и Н.Г., както и за това, че подсъдимият е имал сини маратонки ; че на подсъдимия и други ученици е искана бележка за извиняване на отсъствия от 02.06.2015 г. По отношение на последната дата, съдът кредитира показанията, прочетени по реда на чл. 281 НПК, тъй като липсата на конкретен спомен за датата на отсъствие може да се обясни както с изминалия период от време, така и с липсата на събитие, което свидетелката конкретно да свързва с датата втори юни през 2015 г., а същата съвпада в условно маркирания период гкрая на учебната годинаТ.

Показанията не следва да се кредитират в частта за това, че свидетелката е разпознала на представените ѝ снимки и видеоклипове подсъдимия Й.И.М., тъй като свидетелката е била насочена към него преди представяне на видеозаписа за първи път, както и поР. липсата на ясно посочени белези по какво свидетелката разпознава подсъдимия на снимките. По отношение на ножа, видян у подсъдимия, съдът не кредитира тези показания, тъй като същите са твърде колебливо дадени и могат да се отнасят за много ученици. ПоР. това, в посочените части показанията не следва да се кредитират.

В съдебното заседание на 18.10.2018 г. е разпитан свидетелят С.К. (на лист 660 Р 667 от делото), който дава показания, че е бил съученик на подсъдимия Й.И.М. в ЧПГ гЕ.сТ, като това е било, когато с подсъдимия са били в 11 клас. Свидетелства, че в училището не се е водела надлежна документация за отсъствията на учениците Р вписване в дневник, а отсъствия не са се пишели или това е ставало само по инициатива на някои учители в носени от тях тефтери. За отсъствията само били уведомявани родителите по телефона. Дава показания, че си спомня, че на 02.06., на празника на Х. Б., е станало убийство, като за годината сочи, че е било повече от 2 години и половина преди датата на разпита му през октомври 2018 г ., а след това се появили в медиите видеоклипове, на които съучениците започнали да си говорят, че разпознават подсъдимия Й.И.М., но никой не го възприел сериозно. Свидетелят не може да си спомни дали подсъдимият е бил на училище на 02.06. в годината, в която е бил 11 клас, но самият свидетел С.К. е присъствал. Дава показания, че не е сигурен, че може положително да идентифицира подсъдимия на показаните му два клипа Р един от тротоара пред автокъща гКапитолияТ, и един от гбулеварда до Борисовата г.Т (т. е. бул. гДраган ЦанковТ, на които вижда тичащо момче), като причината да има съмнения е походката на заснетия, която прилича на тази на подсъдимия Й.И.М., но записът е размазан и не може да се даде категоричен извод. Свидетелства, че е имало период, в който подсъдимият не е идвал на училище, но не може да посочи кога точно. Дава показания, че е бил разпитан от двама полицаи в СДВР, след като е бил повикан да се върне от чужбина, като при показване на видеоклиповете са го питали гпознавате ли този човек?Т. Показани му били и кадри от клипа с увеличение. Дава показания, че познава брата на подсъдимия Р М.И.М., отново от училище.

В хода на разпита на свидетеля С.К. са прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК частично показанията му, дадени пред разследващ орган (на лист 79 от том 7 на ДП), в частта относно това, че веднъж свидетелят бил подметнал на брата на  подсъдимия Р М.И.М., че на снимките е заснет брат му Р подсъдимия, но братът се засмял и посочил, че това е невъзможно.

Прочетени са и част от показанията на свидетеля С.К. по реда на чл. 281, ал. 4 НПК (на лист 79 Р 80 от том 7 от ДП, възпроизведени на лист 666 Р 667 от втория том на делото), като същият свидетелства, че първоначално при гледането на видеоклиповете не е разпознал заснетия като подсъдимия Й.И.М., но впоследствие забелязал все повече подобни прилики, основна от които били специфичните движения и повдигането на панталоните, характерно за подсъдимия. Дава показания, също така, че след случката, до 30.06.2015 г., подсъдимият не е бил на училище, а след това се появил на училище едва около месец след началото на следваща учебна година Р около октомври 2016 г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С.К., доколкото същите изцяло отговарят на показанията на свидетелите В. Г. (относно отсъствията и контрола за тях), С.С. и Н.Г. (относно слуховете в ЧПГ гЕ.сТ и отсъствието на подсъдимия), както и на свидетелите Л.Л., Т.М. и К.М. (относно специфичните движения на подсъдимия). Изразените от свидетеля противоречия в показанията му са само относно това, което той преценява и изводите от неговите наблюдения (доколко може да се твърди със сигурност, че разпознава подсъдимия и сигурен ли е идентификационният му извод), а не по отношение на възприетите от него факти. ПоР. това, показанията следва да се кредитират изцяло, доколкото свидетелите възпроизвеждат факти, а съдът следва да направи изводите за преценката на тези факти с оглед всички останали доказателства по делото.

В съдебното заседание на 20.03.2019 г. е разпитан свидетелят И.К. (на лист 857 Р 862 от том трети от делото), който дава показания, че е бил треньор на подсъдимия Й.И.М. в спортен клуб гЛевскиТ, като после бил викан в полицията да сочи дали записан на видеокамери младеж, който тича, прилича на подсъдимия. Свидетелства, че не е абсолютно сигурен за идентификацията, но походката и телосложението на заснетия приличали на подсъдимия Й.И.М.. Дава показания, че подсъдимият е идвал често на тренировки, но не се води присъствен списък. Свидетелства, че са правени проверки от разследващите дали подсъдимият е участвал на тенис турнир в курорта гА.Т, в периода 31.05.2015 г. Р 05.06.2015 г., но доколкото помни се оказало, че подсъдимият не е участвал в този турнир. Дава показания, че за всеки турнир се води присъствен списък от Българската федерация по тенис, а самият свидетел И.К. е тренирал състезатели на кортовете на клуб гЛевскиТ, в Борисовата г. в С.. Свидетелства, че подсъдимият и брат му Р М.И.М., който бил по-добрият играч, дошли от друг клуб няколко месеца преди убийството. Описва подсъдимия като по-кроткия и спокоен от двамата братя, като се е случвало да идва по-късно на тренировка или да си тръгва по-рано. Към 2015 г. описва подсъдимия като висок около 1,90 м., слаби крака, къса коса, широки рамене. Дава показания, че след убийството в Борисовата г., около месец по-късно, при тях дошли полицаи да ги питат дали познават някого на представени им снимки, на което никой не отговорил. Впоследствие, при разпит в СДВР, свидетелят И.К. разпознал при стопирани кадри от видеозаписите подсъдимия на тях. Свидетелят описва вида на брата на подсъдимия Р М.И.М., от 2015 г. като атлетичен, по-нисък Р около 1,75 Р 1,80 м., по-здрави крака и прасци от подсъдимия, светла коса и почти гола глава.

В съдебното заседание са прочетени частично по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показанията на свидетеля И.К., дадени пред разследващ орган (на лист 7 от том 7 на ДП, възпроизведени на лист 861 от третия том на делото), като същият дава показания, че подсъдимият и брат му са дошли от друг клуб, но с по-ниски заложби и на тях не се разчитало да представят спортен клуб гЛевскиТ на национално и международно ниво. Свидетелства, че за такива състезатели не се водели присъствени листове, а подсъдимият и брат му не идвали редовно и често си тръгвали по-рано от тренировки. През лятото на 2015 г. подсъдимият и брат му посещавали тренировки по-рано, а свидетелят И.К. дава показания, че сам е проверил, че братята не са присъствали на тенис турнир в курорта гА.Т.

Съдът кредитира показанията на свидетеля И.К. за навиците на братята при тренировките по тенис, доколкото установените противоречия са само относно оценката на дисциплината на братята и шансовете им за участие в турнири, а по отношение на останалите прочетени показания липсва спомен само за детайли. Единственото съществено противоречие е по отношение на присъствените списъци, като съдът кредитира прочетените показания от досъдебното производство, според които присъствени списъци са се водели само за перспективните състезатели, като премълчаването на това обстоятелства съдът свързва с желание на свидетеля да не разкрива несъществени за процеса факти, които биха представили подсъдимия или брат му в по-лоша светлина, което е обяснимо и логично поведение. Показанията следва да се кредитират и в останалите части, доколкото съответстват и на показанията на свидетелите Л.Л., Т.М. и К.М..

В съдебното заседание на 20.03.2019 г. е разпитан и свидетелят К.Г. (на лист 862 Р 866 от том трети от делото), който дава показания, че е бил треньор по тенис в клуб гЛевскиТ, където е тренирал и подсъдимият Й.И.М., когото свидетелят познава. Описва подсъдимия като тих, кротък и спокоен, за разлика от неговия брат М., който е значително по-буен и емоционален. Свидетелства, че подсъдимият е идвал по-скоро да развива физиката си, а не за да стане състезател, като в един период от време започнал да посещава тренировките по-рядко, сутрин закъснявал, а в края на тренировката си тръгвал по-рано. Дава показания, че в тенис клуба не са били записвани присъствията на трениращи, които не са били активни състезатели. Свидетелства, че към 2105 г. подсъдимият Й.И.М. е тренирал в клуба около 7 Р 8 месеца и е бил значително по-слаб от телосложението си в момента. Дава показания, че подсъдимият е поддържал цикъл на тренировки през седмицата, като е имало случаи да отсъства, идвал е по 2 Р 3 пъти седмично. Свидетелства, че му е известно за станало близо до клуба на 05.06.2015 г. убийство в парк гБ. г.Т, като на кортовете са идвали полицаи да задават въпроси на трениращите. Дава показания, че при това посещение на разследващите същите са показали само снимка, която не била много ясна, а след това му бил показан по-ясен видеозапис. Първоначално някои състезатели изразили становище, че заснетият има прилика с подсъдимия Й.И.М., който не присъствал при посещението на полицаите. Дава показания, че не му е бил задаван въпрос за това дали на снимката вижда подсъдимия, а за това дали познава някого на нея. Свидетелства, че графикът за тренировки в клуба е бил сутрин от 10 часа до 12 часа и следобед от 15 часа до 17 часа, като подсъдимият и брат му са дошли през 2015 г. от друг тенис клуб, като на 02.06.2015 г. подсъдимият Й.И.М. не е бил на тренировка, а последният и брат му не са участвали на тенис турнир в курорта гА.Т през 2015 г.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г. относно режима на тренировките на подсъдимия, външния му вид и представените от полицията снимки, тъй като същите изцяло кореспондират с показанията на свидетелите И.К., както и с показанията на Л.Л., Т.М. и К.М., а в частта относно турнира в курорта гА.Т се потвърждават и от писмените доказателства Р списъкът на участниците в турнира.

В съдебното заседание на 20.03.2019 г. е разпитан и свидетелят Д.М. (на лист 866 Р 870 от том трети от делото), който дава показания, че е бил съученик на подсъдимия Й.И.М. от 10 до 12 клас, но не са били много близки с него. Свидетелства, че когато е бил викан на разпит в полицията е разпознал на показан му видеоклип подсъдимия Й.И.М., като най-вече е разпознал походката му. Дава показания, че преди разпита си в полицията на разпространени в медиите снимки е имал съмнения, че разпознава подсъдимия, като това са споделяли и негови съученици, но са имали съмнения и не са съобщили. Свидетелства, че подсъдимият не е присъствал често в учебните часове, но в училището им не са се пишели отсъствия. Свидетелят не си спомня на подсъдимия да е била искана извинителна бележка. Дава показания, че подсъдимият преди е изглеждал по-слаб и е бил все така висок, а в деня на разпита е доста по-пълен, но е с все така къса коса.  Свидетелства, че на снимката и видеозаписа е видял момче, което тича, и чиято походка му напомняла на подсъдимия. Свидетелят не пази спомени за датата 02.06.2015 г., както и дали тогава подсъдимият е бил на училище.

В съдебното заседание са прочетени частично по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показанията на свидетеля Д.М., дадени пред разследващ орган (на лист 12 Р 14 от том 7 на ДП, възпроизведени на лист 870 от третия том на делото), като същият дава пред разследващите органи показания, че съучениците му, които са посочени поименно Р свидетелят Т.М. и Б.Т., му показали запис, за който разбрал, че е разпространен от полицията във връзка с убийство в Борисовата г., и на него било заснето момче с походката на подсъдимия, като тогава присъстващите си спомнили, че подсъдимият Й.И.М. е отсъствал дълго време от училище. Около 2 седмици след датата на убийството подсъдимият се върнал в час и му била поискана извинителна бележка от заместник-директорката Д..

Съдът кредитира показанията на свидетеля М., включително и дадените в досъдебната фаза на процеса, като последните следва да се кредитират по отношение на детайла дали на свидетеля негови съученици са показали снимка или видеоклип, като следва да се приеме, че е било видеозапис, тъй като става въпрос за детайл, който свидетелят си е спомнял по-добре в досъдебната фаза на процеса. В останалите си части показанията на свидетеля кореспондират с останалите кредитирани гласни доказателства по делото и следва да се приемат за достоверни.

В съдебното заседание на 20.03.2019 г. е разпитан и свидетелят С.Л. (на лист 871 Р 875 от том трети от делото), който дава показания, че е тренирал тенис заедно с подсъдимия Й.И.М. и го познава от дете, като заедно са тренирали в тенис клуб гЛевскиТ от времето, когато са били на около 16-годишна възраст. Свидетелства, че режимът на тренировки е бил сутрин от 10 часа до 12 часа и следобед от 15 часа до 17 часа, но състезателите сами избирали дали да посещават и двете тренировки всеки ден. Дава показания, че подсъдимият е пропускал тренировки, а по времето, когато са тренирали заедно подсъдимият е бил значително по-слаб и с по-къса коса. Свидетелства, че подсъдимият е бил спокоен и неконфликтен като характер, като е участвал на тенис турнири, но свидетелят няма спомен дали през 2015 г. е бил на турнир в курортния комплекс гА.Т. Дава показания, че след случило се убийство в парк гБ. г.Т при трениращите са идвали полицаи, които показали снимка на момче с лошо качество. Свидетелят не разпознал никого на тази снимка. При разпита на свидетеля пред СДВР му бил показан запис с по-добро качество, на който дава показания, че е разпознал подсъдимия Й.И.М. по гфизиономиятаТ и начина по който тича, на представен видеоклип. Свидетелят няма спомени дали подсъдимият е бил на тренировка на 02.06.2015 г., както и се колебае относно зададени му при разпита в СДВР Р дали са го питали за прилика конкретно с подсъдимия. Дава показания, че към момента, когато са тренирали тенис, подсъдимият е бил също висок, над 1,90 м., но с по-развита горна част на тялото и по-слаби крака, а косата му е била къса.

В съдебното заседание са прочетени частично по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показанията на свидетеля С.Л., дадени пред разследващ орган (на лист 16 Р 17 от том 7 на ДП, възпроизведени на лист 875 от третия том на делото), като същият дава пред разследващите органи показания, че след като полицаите показали на тенисистите в Борисовата г. снимка на момче, с гК., Л.и Г.Т обсъждали, че снимката прилича на такава на подсъдимия Й.И.М. по изразителния нос, като самият подсъдим тогава не е бил на корта. При показване на видеозапис от камерите на БНР от 02.06.2015 г. свидетелят дава показания, че разпознава подсъдимия Й.И.М. по начина на тичане с изпънати напред гърди, като му е бил зададен въпрос дали разпознава някого, а не конкретно за подсъдимия.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като приема за достоверни тези, дадени в досъдебната фаза относно това кои лица са присъствали при посещението на полицаите, зададения въпрос за това кого разпознава, както и белезите, по които разпознава подсъдимия, тъй като тези показания изцяло кореспондират на останалите събрани гласни доказателства по делото, и най-вече на показанията на свидетелите Л.Л., К.М. и Г.Н..

В съдебното заседание на 07.05.2019 г. е разпитан свидетелят Ф.Ф. (на лист 958 Р 960 от том трети от делото), който дава показания, че е бил съученик на подсъдимия в ЧПГ гЕ.сТ, като тогава в училището се носел слух, че заснетият в разпространен от полицията видеоклип е подсъдимият Й.И.М., но свидетелят не е разпознал никого поР. лошото качество. Свидетелства обаче, че е чул в училище, че негови съученици са забелязали прилика. Дава показания, че през 2017 г. е бил разпитван в полицията, основно за промяна на външния вид на подсъдимия, като е отговорил, че имал леко променен цвят на косата и бил с набола брада, но свидетелят не си спомня точен период, в който са се случили тези промени. Свидетелства, че при разпита си в полицията е бил разпитван в сграда на институция близо до училището му от двама души, които му показали клип и го попитали дали познава някого, а след това започнали да задават конкретни въпроси за подсъдимия. За датата на убийството свидетелят помни, че е или 2015 г. или 2016 г., като на гледаните от него клипове момче върви по улицата. Свидетелят не знае точно къде е било мястото на убийството, знае, че е в Борисовата г. в С.. При преглед на изображенията в полицията свидетелят дава показания, че разпознал подсъдимия Й.И.М. най-вече по телосложението и цвета на косата. Дава показания, че в полицията не са му представяли други снимки за сравнение и не е провеждал разпознаване със съпоставка с други снимки или хора.

В съдебното заседание са прочетени частично по реда на
чл. 281, ал. 4 НПК показанията на свидетеля Ф.Ф., дадени пред разследващ орган (на лист 22 от том 7 на ДП, възпроизведени на лист 960 от третия том на делото), като същият дава пред разследващите органи показания, че е виждал подсъдимия с черно спортно шушляково яке, дънков панталон и тъмна или черна раница, като няма ясни спомени за навиците на обличане на подсъдимия и дали носи едни и същи дрехи два дена подред.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Ф., тъй като съответстват на останалите показания на съучениците на подсъдимия относно физиката му и това по какво може да бъде разпознат.

В съдебното заседание на 07.05.2019 г. е разпитана и свидетелката Т.Б. (на лист 961 Р 969 от том трети от делото), която дава показания, че е учила в ЧПГ гЕ.сТ, откъдето познава подсъдимия Й.И.М., но че е постъпила в училището след него Р през учебната 2015 г. Р 2016 г,. когато били в 12 клас. Свидетелства, че в полицията ѝ показвали снимки и я попитали дали на тях разпознава подсъдимия, но за свидетелката прилика нямало. Дава показания, че в училището ѝ е имало слухове, че заснетият на снимките е подсъдимият Й.И.М., но ги е игнорирала. Свидетелства, че на снимката се виждало момче на около 16 години с връхна дреха, като не си спомня дали е била с качулка, момчето е имало къса коса. Дава показания, че първо е била питана дали разпознава някого, а после са ѝ задавани въпроси конкретно за подсъдимия. Свидетелства, че разпитвалите я изразили възмущение от практиките в частните училища и ниската дисциплина. Дава показания, че в началото на разпита не е била насочвана към конкретно лице, но после неколкократно била приканена при повторно показване на снимките да посочи, че на тях вижда подсъдимия, което свидетелката е отказала да направи. Свидетелства, че е имало няколко разпитващи, бил е воден протокол, но не са ѝ били показвани няколко души или снимки, сред които да разпознава. Дава показания, че преди разпита си в полицията е говорила със свои съученици, някои от които също са били повикани на разпит, както и с подсъдимия, но свидетелката е предположила, че разследването се води за нещо друго. Свидетелства, че подсъдимият не е имал необичайна реакция при съобщението, че се разпитват негови съученици, а е поискал само да разбере дали на разпитваните им е ясна причината да ги викат в полицията. Дава показания, че в хода на разпита ѝ е била насочвана към маратонките на заснетия. Свидетелства, че не са искали в началото да разпознае конкретно лице на снимката, разпитвали я основно за режима на отсъствията в училище и дисциплината, след това за Й.М., като после ѝ съобщили за подозренията относно убийство, а от цялостния контекст на въпросите е разбрала какво се твърди, че има на снимката, но е заявила, че не разпознава подсъдимия на нея.

В съдебното заседание са прочетени частично по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показанията на свидетелката Т.Б., дадени пред разследващ орган (на лист 26 Р 27 от том 7 на ДП, възпроизведени на лист 966 Р 967 от третия том на делото), като същата дава пред разследващите органи показания, че в училището е имало слухове, че подсъдимият Й.И.М. най-вероятно е губиецът от Борисовата г.Т, като е забелязала, че той отсъства често от училище, и се запознала с него едва на рождения му ден няколко дена след началото на учебната година. Свидетелства, че подсъдимият не говори за личния и социалния си живот, избягва да се снима, като е отказал да се снима и за абитуриентския си бал, както и нямал снимки в профилите си във гФейсбукТ. Дава показания, че когато ѝ се обадили да я викат на разпит в полицията, имала съмнения за други свои съученици Р Г.Н. и Н.П., които били гхулиганиТ. Когато се обадила на подсъдимия на телефон 087 733 42 02, последният я попитал дали не я викат в полицията заР. него, а после при разговор със свидетеля Т.М. разбрала от него, че в деня на убийството подсъдимият не бил на училище и след това имал рана вдясно на челото си. Тогава свидетелката Т.Б. отворила видеоклипове, които намерила в интернет, пуснати във връзка с убийството, и на тях разпознала черти на подсъдимия Й.И.М. Р по скулите, носа и профила му. Свидетелката твърди липса на спомен за казаното в полицията.

Съгласно изслушаното в съдебното заседание на 30.10.2019 г. (на лист 1262 от том четвърти от делото) заключение на почеркова експертиза, отразено в Протокол № 2019 / ДОК-182 от 13.08.2019 г. (на лист 1238 Р 1240 от том трети от делото) положените върху протокола за разпит на свидетелката Т.Б. от 06.12.2017 г. (на лист 26 Р 27 от том 7 от ДП) подписи са изпълнени от същата. Съдът кредитира заключението като безпристрастно, логично и мотивирано, с посочване на конкретни почеркови признаци.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Т.Б., като в противоречивата част Р дали е разпознала подсъдимия и какво ѝ е казал последният в деня преди разпита в полицията, съдът кредитира дадените в досъдебното производство показания, които се отличават с голяма детайлност и последователност и напълно съответстват на показанията на свидетеля Т.М.. ПоР. това, съдът не може да приеме за достоверна изразената липса на спомен в съдебното заседание, в което свидетелката сочи доста подробности от хода на разпита си пред полицията, а отдава противоречията на нежелание за отговор на въпроси по вътрешни мотиви на свидетелката.

В съдебното заседание на 07.05.2019 г. е разпитан и свидетелят Т.М. (на лист 972 Р 974 от том трети от делото), който дава показания, че е бил съученик на подсъдимия Й.И.М., като последният е идвал рядко на училище. Свидетелства, че е бил в полицията да разпознава момче на снимка, но изображението било гмазноТ и той не разпознал никого (свидетелят сочи, че не говори български език много добре, а на гсредноТ ниво). Дава показания, че за пръв път е видял снимката в полицията, тъй като към датата на разпита още е учел български език и не е ползвал много български медии и профили в социалните мрежи на български език. Свидетелства, че в училището е имало подмятания за някаква снимка. Свидетелят не пази спомен дали при показване на снимката са го попитали дали разпознава някого или е бил насочен към подсъдимия, както и дали подсъдимият е бил на училище в деня на убийството. Дава показания, че на показания видеоклип имало тичащо момче с черна раница. Свидетелства, че не са му представяни за сравнение други снимки или хора.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, като същите носят релевантна за процеса информация единствено относно това, че подсъдимият рядко е идвал на училище и там е имало слухове, че е заснет на снимка, в която част показанията съответстват на останалите събрани гласни доказателства по делото.

В съдебното заседание на 07.05.2019 г. е разпитана и свидетелката В. Я.(на лист 975 Р 976 от том трети от делото), който дава показания, че е била съученичка на подсъдимия в ЧПГ гЕ.сТ, като е била викана в полицията, където я попитали по техен случай дали разпознава на видеозапис подсъдимия Й.И.М., като на записа е имало вървящ или тичащ мъж. Свидетелката не можела да разпознае никого. Сочи, че не помни дали на 02.06.2015 г. подсъдимият е присъствал на училище, като за отсъствия понякога са им били искани бележки, но, ако не е по болест, са питали родителите за причините за отсъствие. Дава показания, че към 2015 г. подсъдимият Й.И.М. е бил по-слаб, около 80 кг. Свидетелства, че не са искали от нея да сравнява няколко снимки или хора, поставени пред нея.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Я., доколкото съответстват на останалите гласни доказателства, но констатира, че същите имат значение за делото само по отношение на практиката на записване на отсъствия в училището на подсъдимия, както и относно описанието му.

В съдебното заседание на 07.05.2019 г. е разпитана и свидетелката В.Д. (на лист 974 Р 976 от том трети от делото), която дава показания, че е преподавател в ЧПГ гЕ.сТ като учител по български език, и е била учител на подсъдимия Й.И.М.. Свидетелства, че отсъствията на учениците не са се записвали в официалните документи на училището, а във водена от свидетелката в качеството ѝ на заместник-директор тетрадка, която в края на учебната година тя предавала на директора на училището, като знае, че тетрадките не са били архивирани. Дава показания, че учениците като цяло са присъствали, а когато е имало отсъствие родителите на отсъстващия ученик са били уведомявани. За деня на убийството свидетелства, че подсъдимият е отсъствал, като е представил извинителна бележка на директора Р свидетелката В.Н.. Дава показания, че след това, по указание на Регионалния инспекторат по образованието, е посочила, че на получена от тях снимка не разпознава никого от учениците си, след това залепили снимката до канцеларията в училището (свидетелката не си спомня колко е стояла там), и накрая са представили копия от дневниците за присъствия и отсъствия. В дневниците не били нанесени никакви отсъствия. Свидетелства, че след това не е чувала слухове за подсъдимия Й.И.М. в училище, докато нейният внук Р В.Т., не ѝ казал, че ученици с три години по-малки от подсъдимия (тогава внукът е бил в 9 клас), сред които свидетелката С.С., не му казали, че виждат прилика между подсъдимия и снимките, но свидетелката направила забележка да не се основават само на предположения и не съобщила за подозренията на децата на никого. Дава показания, че в 12 клас, в учебната година след убийството, подсъдимият е бил редовен ученик и е присъствал в занятията по български език.

Съдът кредитира показанията на свидетелката В.Д., относно начина на отбелязване на отсъствия в училището на подсъдимия, преподавателската ѝ дейност и слуховете в училище, както и за залепването на снимка, тъй като същите се подкрепят от показанията на свидетелите В. *** С. и Н.Г., както и от показанията на останалите съученици на подсъдимия относно практиките в училище. Не следва да се кредитират показанията на свидетелката В.Д. за присъствието на подсъдимия в часовете в 12 клас, тъй като са в пряко противоречие с показанията на свидетелката Т.Б., която свидетелства, че се е запознала с подсъдимия няколко дена след първия учебен ден в  12. клас и рядко го е виждала после. Съдът кредитира показанията на свидетелката Т.Б., а не на свидетелката В.Д., тъй като последната е заинтересована да не се установяват порочни практики при отразяването на отсъствия, поР. професионалната ѝ ангажираност с училището.

В съдебното заседание на 07.05.2019 г. е разпитана и свидетелката В.Н. (на лист 976 Р 984 от том трети от делото), която дава показания, че е била директор на ЧПГ гЕ.сТ, като преди това е била учител, директор на училище и началник на образователния инспекторат. Свидетелства, че лично е сключила договор с майката на подсъдимия Й.И.М. за постъпването му в ръководеното от нея училище през 2013 г., когато подсъдимият бил записан в 10 клас. Дава показания, че поР. индивидуалните планове на учениците за обучение по чужди езици изисквала родителите да я уведомяват, когато ученик отсъства. Свидетелства, ползвайки бележки, че подсъдимият Й.И.М. не е бил на училище от 01.06.2015 г. до 14.06.2015 г., като отсъствията били извинени на 05.06.2015 г. с бележка, че подсъдимият участвал в състезание по тенис в Стара Загора, като състезанието било от 05.06.2015 г. до 14.06.2015 г., а отсъствията били оправдани още от дата 01.06.2015 г. Дава показания, че отсъствието на подсъдимия Р единствено в училището за 02.06.2015 г., е било отразено и в дневниците, като копие от тях е било изпратено на Регионалния инспекторат на образованието по тяхно изрично искане, на 19.06.2021 г. В последствие процедурата се повторила в началото на септември 2015 г., а през декември 2015 г. и април 2016 г. в училището пристигнали и полицейски служители. Дава показания, че за пръв път през април 2016 г. служителите на МВР се интересували как е изглеждал подсъдимия, като тя им представила снимки от личния картон на последния при постъпването му в училище и от диплома му. Свидетелства, че на 04.12.2016 г. започнали да се обаждат ученици, че ги викат на разпит в полицията, а на 06.12.2016 г. (деня на раждане на внук на свидетелката) тя била повикана на разпит в сградата на СДВР на бул. гАл. СтамболийскиТ и там я разпитвали шестима души, вкл. директорът на СДВР - М.. Разпитът продължил около 6 часа, като полицаите се интересували основно от организацията на учебния процес и отразяването на отсъствия. Свидетелката им указала да посетят архива на училището и да се снабдят с необходимите документи оттам, което и било направено по-късно, като полицаите взели бележката за участие на подсъдимия в турнир в Стара Загора. Дава показания, че е залепила разпространена от МВР снимка на бягащо момче, като няколко ученици ѝ казали, че заснетият им прилича на подсъдимия Й.И.М., но след като обсъдили със свидетелката, установили, че последният е по-широкоплещест и поР. това не е възможно да е заснет той. Свидетелства, че преди завършването на средно образование от подсъдимия Р през 2016 г., той подал лично документи при нея, и когато свидетелката попитала подсъдимия дали има нещо със заснетия на снимките, отговорил, че няма нищо такова. Дава показания, че е разпитвана само веднъж в полицията, като полицаи в училището идвали два пъти Р през април и декември 2016 г. Свидетелства, че при разпита са ѝ били показани снимка и видеозапис. Дава показания, че системата за записване на отсъствия в тетрадка била въведена, тъй като учениците учели чужди езици на малки групи и поР. това било неудобно да се разнасят дневници между учебните стаи. Затова на свидетелката В.Д. било възложено да записва отсъствия в нарочна тетрадка и да пренася информацията оттам в дневниците. Свидетелства, че това се е правело редовно, но документите са унищожени към датата на разпита ѝ поР. изминалото време. Дава показания, че при оставането ѝ в СДВР първоначално я питали различни неща шестима души в заплашителна среда, като ѝ казали, че ще закрият училището. За този разговор не е воден протокол. Едва впоследствие бил съставен протокол за разпита на свидетелката. Свидетелства, че ѝ били задавани въпроси, свързани с учебната дейност, както и с успеха на отделни ученици, несвързани с разследването на убийство. Дава показания, че не е била питана за брата на подсъдимия Р М.И.М.. Свидетелства, че при прегледа на снимката не разпознала подсъдимия, тъй като бил по-широкоплещест, а на показания ѝ видеозапис не внимавала много, но нямало как да разпознае подсъдимия, щом не ѝ приличал на заснетия на снимката.

В съдебното заседание са прочетени частично по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показанията на свидетелката В.Н., дадени пред разследващ орган (на лист 48 Р 49 от том 7 на ДП, възпроизведени на лист 983 от третия том на делото), като в този разпит свидетелката дава показания, че при получаване на снимките е събрала няколко ученици в кабинета си, включително и подсъдимия. Тогава ученикът Н. (най-вероятно става въпрос за Н.П.) посочил, че подсъдимият ходи с черна раница и сини маратонки, а последният му отговорил с думите: гТи луд ли си, бе?Т. Дава показания и за посещение на полицаи през юни 2016 г., когато за снимките и приликата с подсъдимия се заговорило повече и сред учениците. Свидетелствала, че не е показвала снимки на класа на брата на подсъдимия Р М.И.М., както и че на показания ѝ видеозапис разпознава подсъдимия по формата на главата и лицето и по походката.

Съдът кредитира показанията на свидетелката В.Н. относно записването на отсъствия в училището в тетрадка ; това, че подсъдимият е отсъствал на 02.06.2015 г. ; обстоятелствата около представената извинителна бележка и съдържанието ѝ, както и за посещения на полицаи в училището и разпита на свидетелката пред полицията. В тази част, показанията са логични и последователни и кореспондират както с показанията на свидетелката В. Г., както и с тези на останалите свидетели Р ученици в ЧПГ гЕ.сТ към 2015 Р 2016 г. Не следва да се кредитират поР. заинтересованост на свидетелката показанията ѝ, че всички отсъствия са били вписвани в дневниците, както и относно това, че на 02.06.2015 г. подсъдимият Й.И.М. единствен е отсъствал от училище, като това противоречи на показанията на свидетеля Б.Т., който също е отсъствал на тази дата Р в тази част показанията следва да се кредитират в смисъл, че единствено неговото отсъствие е вписано в училищните дневници, което съответства на установеното за начина на вписване на отсъствия в отделна тетрадка. Не следва да се кредитират и показанията за това, че свидетелката не била разпознала подсъдимия на представения ѝ в СДВР видеофилм, тъй като от прочетените показания личат ясно конкретни белези, по които свидетелката разпознава подсъдимия, при това същите съвпадат с белезите, посочени от останалите свидетели. Противоречието с казаното от свидетелката в съдебната зала за липса на прилика следва да не се кредитира, поР. желанието на свидетелката да не си гнавлича проблемиТ. При това, начинът на разпитване на свидетелката пред СДВР и емоционалното ѝ състояние не се отразяват на отразеното в протокола, доколкото вече беше посочено, че свидетелката ясно сочи белези, по които разпознава подсъдимия, които трудно биха могли да бъдат вмъкнати в разпита ѝ по такъв начин, че да съвпадат с казаното от други свидетели. Що се отнася до това дали са събирани при свидетелката ученици, съдът кредитира показанията от досъдебната фаза, че при свидетелката са идвали ученици заедно с подсъдимия. В тази част показанията, дадени пред полицейските органи, съвпадат с показанията на свидетелката В.Н., относно съмненията на Н.П. за връзка на подсъдимия с убийството, и съдържат множество подробности, които изглеждат като достоверно препредаване на минали събития, поР. което следва да се кредитират.

В съдебното заседание на 07.05.2019 г. е разпитана и свидетелката Е.Д. (на лист 984 Р 988 от том трети от делото), която дава показания, че е била разпитвана в СДВР за свой ученик от ЧПГ гЕ.сТ Р подсъдимия Й.И.М., като била разпитвана за организацията на учебния процес и като цяло Р на работата с учениците в училище, и дали разпознава на снимка и видеоклип, който съдържал по-изчистено изображение, подсъдимия. Свидетелства, че не могла да го разпознае, а когато я попитали за обувките на заснетия и дали е виждала подсъдимия със сини маратонки, свидетелката отговорила, че пази спомени само за облеклото на свидетелката В. Я., която се обличала екстравагантно, и свидетеля Т.М., който винаги ходел с костюми на училище. Дава показания, че не е забелязала сериозна промяна във външния вид на подсъдимия в последната учебна година за него Р 12. клас, като ако е имала промяна, тя не е била необичайна за възрастта, а за ръста на подсъдимия сочи, че е бил над 180 см. Свидетелства, че е преподавала история и език на подсъдимия Й.И.М. и тъй като го е виждала почти само седнал, няма запазени впечатления относно походката му. Описва подсъдимия като старателен и спокоен ученик, а брат му М.И.М. - като по-буен и по-слаб ученик. Дава показания, че ученици от по-долен клас Р С. *** С. и Н.Г.), както и внукът на свидетелката В.Д. Р свидетелят  В.Т., изразили съмнения, че на разпространените снимки, с част от които се снабдили от интернет, е заснет подсъдимия Й.И.М., но казала на децата да не се занимават с неща, които полицията не е установила, тъй като така обвиняват някого, без да знаят действителните факти. На показаната снимка свидетелката Е.Д. видяла, че заснетият има черти на подсъдимия. Свидетелства, че отсъствия в училището не са се пишели в дневниците, а в тетрадка. Дава показания, че разпитът ѝ в СДВР е бил записван от един човек, като преди това тя е била питана различни неща от 6 Р 7 души в друга стая. Свидетелства, че не са ѝ представяни снимки или хора за разпознаване. Дава показания, че снимката в СДВР ѝ била показана от един човек в отделна стая с компютър, но свидетелката заявила, че не вижда особени белези на подсъдимия. Свидетелства, че знае, че в други училища били провеждани и събрания на ученици за обсъждане дали някой познава заснетото момче, но там, където тя е работила, такива не са правени. Дава показания, че е била питана основно за външността на подсъдимия и е казала, че знае, че е спортист. Свидетелства, че е установила, че не е имала часове с подсъдимия на 02.06.2015 г. и не знае бил ли е на училище. Дава показания, че до 13:20 часа работи в друго училище и няма как да е имала часове с подсъдимия до този час на 02.06.2015 г. Свидетелства, че показаната ѝ от свидетелката С.С. снимка е била само на лицето на подсъдимия и според свидетелката е правена в училищния коридор. Описва подсъдимия като спокоен и не е виждала същия с нож в училище.

В съдебното заседание са прочетени частично по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показанията на свидетелката Е.Д., дадени пред разследващ орган (на лист 57 от том 7 на ДП, възпроизведени на лист 988 от третия том на делото), като в този разпит свидетелката дава показания, че на показаната ѝ от учениците снимка е видяла общи прилики с подсъдимия Р височина, телосложение и прическа, като на снимката е бил заснет ходещ младеж. Свидетелства, че на показания ѝ видеозапис вижда момче с телосложение, нос и прическа, подобни на тези на подсъдимия, но не може да го разпознае категорично.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Д. с изключение на това какво е имало на показаната ѝ от учениците снимки, като същите в частите, на които съдът се доверява, се подкрепят от показанията на свидетелката В.Н.,*** С., Н.Г. и В.Т.. По отношение на показаната снимка, съдът кредитира казаното в досъдебната фаза на процеса, че там е било заснето ходещо момче, тъй като спомените на свидетелката Е.Д. при разпита ѝ пред полицията са били по-точни заР. по-малкото изминало време, а и доколкото това описание на снимката кореспондира с показанията на тримата свидетели Р ученици, посочени по-горе.

В съдебното заседание на 18.06.2019 г. е разпитан  свидетелят Б.Т. (на лист 1076 Р 1084 от том трети от делото), който дава показания, че е бил съученик на подсъдимия Й.И.М. в ЧПГ гЕ.сТ, като знае, че последният е обвинен в убийство, станало в Борисовата г. в С.. Свидетелства, че са го питали общи въпроси относно познанството му с подсъдимия и е трябвало да посочи дали го разпознава на кадри от охранителни камери, но поР. лошото качество свидетелят не го разпознал Р имал сходен ръст и прическа, но това не било достатъчно, за да е категоричен свидетелят. Описва подсъдимия като спокоен ученик, без агресивни прояви. Дава показания, че го е виждал веднъж с нож в училище, но не помни какъв. Свидетелства, че след юни 2015 г. подсъдимият е удължил размера на косата си, после се подстригвал различно няколко пъти. Дава показания, че подсъдимият през лятото е ходел с дънки и тениски. Свидетелства, че показаните му в полицията снимки са били от района на стадион гВ. ЛевскиТ, като той ги бил виждал и преди по медиите, а при разпита си е бил наясно за какво го търсят от изнесеното в медиите. Дава показания, че в определен момент от разпита е бил насочен да каже дали не разпознава подсъдимия Й.И.М. (с посочване на името му) и е бил помолен да прегледа записа няколко пъти, но след като не разпознал никого, го пуснали да си тръгне. Свидетелства, че се чувствал притеснен от разпита, но защото го викат на разпит в полицията, а не за друго. Дава показания, че на 02.06.2015 г. не е бил на училище, но после е чул, че директорът е искала от подсъдимия извинителна бележка за тази дата, което било нетипично за ЧПГ гЕ.сТ. Свидетелства, че след тази дата е виждал подсъдимия единствено в училище и не е обсъждал с него нищо около убийството и подозренията за него, макар че съучениците му сочели прилика между подсъдимия и заснетото на камерите лице.

В съдебното заседание са прочетени частично по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показанията на свидетеля Б.Т., дадени пред разследващ орган (на лист 96 Р 97 от том 7 на ДП, възпроизведени на лист 1081 от третия том на делото), като в този разпит свидетелят дава показания, че подсъдимият е имал тик Р да си вдига дънките, а при показване на видеозапис, след като е помолен от полицейския орган да посочи дали разпознава някого (а не конкретно подсъдимия) на записа, е отговорил, че вижда този тик на подсъдимия (който описва и като възможност просто да вдига панталона си, защото той е широк и пада).

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Б.Т., включително в прочетените му по реда на чл. 281 НПК части, тъй като излага логично и последователно спомените на свидетеля и се подкрепя от показанията на останалите свидетели Р съученици на подсъдимия, а по отношение на прочетените части Р от показанията на К.М. *** С..

В съдебното заседание на 24.09.2019 г. е разпитан  свидетелят В.Т. (на лист 1145 Р 1148 от том трети от делото), който дава показания, че е бил ученик в ЧПГ гЕ.сТ, когато по-големите ученици там Р свидетелките С.С. и Н.Г., го убедили, че на разпространени от полицията в интернет клипове е заснет подсъдимия Й.И.М. Р също ученик в ЧПГ гЕ.сТ, като се разпознавал най-вече по движенията. На записите се виждало как момче тича близо до бариера. Свидетелства, че след това показали на телефон видеоклипа на бабата на свидетеля Р свидетелката В.Д., заместник-директор на училището. Дава показания, че на клипа момчето било слабо и високо (повече от 180 см), което съответствало на белезите на подсъдимия, като последният напълнял след 2015 г. и бил видимо променен на външен вид.

В съдебното заседание са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показанията на свидетеля В.Т., дадени пред разследващ орган (на лист 85 Р 88 от том 7 на ДП), като в този разпит свидетелят дава показания, че след като научили за убийството на момче на 17 години на име Г. в Борисовата г., започнали със свидетелите С.С. и Н.Г. да търсят повече информация и намерили снимка, на която заснетият му заприличал много на подсъдимия Й.И.М., когото познавал от училище като ученик от гимназията. След това събраните ученици започнали да обмислят какво ще правят, като при последваща среща в МОЛ на бул. гАл. СтамболийскиТ видели и С. от училището (вероятно свидетелката С.К.). Дава показания, че след убийството отсъствията на подсъдимия от училище зачестили и той променил външния си вид, като заякнал и наедрял. Свидетелства, че показал снимката на баба си Р свидетелката В.Д., от телефона на свидетелката С.С., но бил посъветван от свидетелката В.Д. да не се занимава с подозренията си. Дава показания, че от познат, който тренирал на тенис кортовете в Борисовата г. в С. Р момче на 16 години на име Д., разбрал, че подсъдимият не е бил на тренировка на 02.06.2015 г. Свидетелства, че разпознава подсъдимия на снимката по прическата, раницата и якето, с което бил виждал подсъдимия и преди. При преглед на видеоклип разпознава и движението, с което подсъдимият вдига панталона си, както и по лицето и формата на главата. Дава показания, че знае, че подсъдимият има брат Р М.И.М., който също тренира тенис, облича се спортно, и отсъства от училище повече от подсъдимия, но нищо повече. Не знае дали подсъдимият е имал нож.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля В.Т., доколкото същите напълно съответстват на показанията на останалите съученици на подсъдимия, а в частта относно особеното повдигане на панталона на подсъдимия Р и на показанията на свидетелите Р тенисисти.

В съдебното заседание на 30.10.2019 г. (на лист 1262 Р 1267 от том 4 от делото) е разпитана свидетелката А.Д., която дава показания, че е била съученичка на подсъдимия Й.И.М., която го е разпознала на запис, разпространен от директора на училището по искане на полицията, свързан с убийство на момче Г., на възрастта на свидетелката и подсъдимия. Свидетелства, че оприличила фигурата на записа на подсъдимия по особената му, тогава къса и зализана напред, прическа и по носа му, макар че изображението било неясно. Дава показания, че след разпознаването му подсъдимият се променил, особено по формата на прическата, като първо започнал да се подстригва значително по-късо, а сега Р по-дълго, отколкото преди датата на убийството. Освен това станал по-мускулест. Дава показания, че е подсъдимият е спортувал по времето, когато били разпространени записите, като не пази спомен дали е била на училище на 02.06.2015 г. Свидетелства, че в полицията не са я насочвали конкретно да посочи подсъдимия на снимките, а са я питали дали разпознава някого. Не е видяла оръжие на показаните записи или да се извършва престъпление.

По реда на чл. 281, ал. 5 НПК са прочетени показанията на свидетелката А.Д., дадени пред полицейски орган в досъдебната фаза на производството (на лист 45 Р 46 от том 7 на ДП), в които е отразена липса на спомен относно това дали подсъдимият е бил на училище на 02.06.2015 г. Свидетелства, че в училището не се е водела строга отчетност на отсъствията, които са се записвали в отделна тетрадка, а не в дневника, както и че подсъдимият често е отсъствал от училище. Описва предпочитанията на подсъдимия за обличане предимно с черни дрехи, заявява липса на спомен да е виждала подсъдимия с раница. Дава показания, че след разпространението на снимките подсъдимият Й.И.М. е започнал да пуска косата си по-дълга, а преди това е бил с по-къса коса, която оформял гна пътТ по средата на темето и насочвал космите напред. По това свидетелства, че разпознава подсъдимия на показани ѝ от полицейските органи снимки. Свидетелства, че е фен на футболния отбор гЦСКАТ и сред феновете се разглеждали възможността футболен запалянко да е извършил убийството. Дава показания, че нейн съученик Р свидетелят Г.Н., също е разпознал подсъдимия на разпространени в медиите снимки и ѝ е съобщил за подозренията си в учебен час. Свидетелства, че профилът на подсъдимия и заснетия на камерите съвпадат.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, като са отразени малки противоречия относно начина на записване на отсъствията в училището, в която част съдът поР. съвпадение с  показанията на свидетелите Д. и Н. кредитира Р че отсъствия са се пишели рядко.

В съдебното заседание на 30.10.2019 г. е разпитан и свидетелят О.Т. (на лист 1273 Р 1276 от том 4 от делото), който дава показания, че е давал показания в полицията, тъй като се познава с подсъдимия от детските си години и са приятели. Свидетелства, че на записа е разпознал походката на подсъдимия, а не лицето му. Не си спомня да са го питали за маратонки на подсъдимия. Дава показания, че е бил отведен на разпит в патрулна кола, като при разпита не се е чувствал застрашен, само леко притеснен. Свидетелства, че не е виждал подсъдимия с оръжие и не е чувал да е свързан с престъпления.

В съдебното заседание по реда на чл. 281, ал. 4 НПК са прочетени показанията на свидетеля О.Т., дадени пред разследващ орган (на лист 106 Р 107 от том 7 от ДП), като в тях свидетелят заявява, че познава подсъдимия като свой съсед от с. Панчарево. Дава показания, че след юни 2015 г. подсъдимият Й.И.М. и брат му М. спрели да излизат толкова често от вкъщи.Освен това подсъдимият видимо наедрял. Свидетелства, че подсъдимият и брат му имат сини маратонки с бял кант на подметките, които обаче са различни марки Р едните са гРийбокТ, а другите Р гАдидасТ или гАсиксТ. Дава показания, че братята сменят маратонките си. При представяне на записа от камерите в сградата на БНР, на него разпознава подсъдимия по маратонките.

На последващи въпроси на страните в съдебната зала свидетелят О.Т. си припомня, че е имало такива маратонки, като и самият той е имал подобен модел, който бил популярен на пазара по това време.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Т. изцяло, тъй като са логични и последователни и нямат съществени противоречия, а и кореспондират с тези на разпитаните по делото свидетели Р съученици на подсъдимия или тренирали тенис с него. Дадените в досъдебното производство показания не показват противоречия, а само липса на спомен, и също следва да се кредитират.

На лист 173 Р 174 от том 6 на ДП са приобщени веществени доказателства Р снимки от социалната мрежа гФейсбукТ от профила на брата на подсъдимия Р М.И.М., на които същият е с къса прическа и носи светлосини маратонки с яркозелени връзки и бяла подметка с отчетливо удебеляване в частта на петата (токовете на обувките).

В пледоарията си защитата заема становище, че обстоятелството, че определени свидетели заявяват, че не разпознават подсъдимия на записите, представени от охранителни камери на полицията и разпространени след това, а други разпознават подсъдимия, означава, че изводите не могат да се кредитират.

Дори да възприеме този количествен подход за оценка на доказателствата, съдът пак констатира, че само свидетелите В. Я., Т.М., Т.Б. (но не и при четене), Б.Т., Е.Д. (но сочи общи черти), директорката В.Н. са заявили, че със сигурност на представения им запис не разпознават подсъдимия. Т.е. мнозинството от свидетелите заявяват, че идентифицират заснетия на записите от охранителните камери.

Както правилно обаче е отбелязано по делото, критерият за идентификация на заснето лице по сигурен начин, дори когато няма годни данни за машинна идентификация, не е в количеството на твърдящите едно или друго наблюдение свидетели. Ключово е това, дали свидетелите заявяват признаци, по които разпознават лицето, за като са попитани. Свидетелите, които разпознават на видеозаписа (от който после са изрязани отделни снимки) подсъдимия, сочат множество конкретни белези за разпознаване Р овал на лицето, форма на носа, характерна стойка при бягане (с изпъчени гърди, както и движение на подръпване на панталона нагоре при тичане), което е критерий за достоверност на разпознаването. Между тези свидетели и показанията на другите, които не разпознават подсъдимия на видеозаписа, няма пряко противоречие, тъй като същите не заявяват категорично, че на записа не е подсъдимият, а само, че не знаят кой е това. Противоречие в показанията при подобен тип разпознаване на заснет на филм би имало ако група свидетели твърдят, че разпознават подсъдимия по едни белези, а други свидетели твърдят, че заснетият има такива белези, които подсъдимият със сигурност не е имал към момента на извършването на престъплението. Такъв свидетел по делото няма Р сочи се невъзможност за разпознаване, а не за това, че е заснет човек, който няма как да е подсъдимият. Следователно, изводът за идентификация на подсъдимия със заснетото лице категорично се потвърждава при анализ на свидетелските показания.

Що се отнася до задавания многократно от един от упълномощените защитници на подсъдимия въпрос за това дали свидетелите са извършвали разпознаване по реда на чл. 169 Р 171 НПК, съдът намира за необходимо да изтъкне следното: Трайно утвърдено в процесуалната теория и криминалистическа практика е виждането, че разпознаването, уредено от НПК при съмнения за идентификацията, няма идентификационна стойност, когато се разпознават вече познати на свидетеля лица. В случая, всички свидетели са познавали подсъдимия от преди и няма никаква логика да се иска от тях да сравняват своя съученик, съотборник или съсед със снимки на други хора, които приличат на него Р това би помогнало да се идентифицира между няколко други човека подсъдимият. В случая, обаче, не се търси посочване дали подсъдимият е себе си и може да бъде сбъркан с други лица, а се прави опит за идентификация на заснето лице Р т.е. сравнението би следвало не да е с трима други човека, а с три или повече други видеозаписа и посочване от свидетелите на гправилнияТ измежду трите. При липса на записи на повече от един човек по делото, обаче, подобен експеримент би бил от полза за целите на кинематографията, психологията или теоретичната трасология, за да установи как хората възприемат и по какво оприличават записаното на видеофилм на някого или нещо, но не носи никаква стойност за идентифициране на това кой е заснет на единствените налични по делото записи от района на местопрестъплението, на които са появява само едно заподозряно в извършването му лице.

Накрая, по делото е установено, че подсъдимият Й.И.М. и брат му М.И.М. са имали светлосини спортни обувки (маратонки) с бяла подметка, които съвпадат с носените от заснетия на записите от охранителните камери на паркинга на БНР тичащ младеж, което дава основание да се приеме, че идентификацията му с подсъдимия е възможна и по още един белег освен характерните движения, формата на лицето и телосложението на подсъдимия.

Следователно е безспорно, и това е мнението на целия съдебен състав, че на представените по делото видеозаписи от охранителните камери на БНР и автокъща гКапитолияТ от 02.06.2015 г. е заснет именно подсъдимият Й.И.М., което се установява от разпитите на свидетелите, разпознаващи специфичните белези на подсъдимия, както и от обективно установените белези Р ръст около 190 см, къса прическа и слабо телосложение.

4.4. Относно времето на заснемане на клипа и установяването дали по същото време подсъдимият е бил в близост до БНР в Борисовата г.

Защитата на подсъдимия оспорва, че направените от охранителните камери, насочени към паркинга на Българското национално Р.о (БНР), записи, на които се вижда лице, за което съдът приема, че е подсъдимият, са направени в часа на убийството Р 11:43 часа на 02.06.2015 г., и непосредствено след това.

Действително, на записите, приобщени по делото чрез видеотехническа експертиза (на лист на 174 от том втори на ДП) ясно е отбелязано, че заснетият период от време е от 11:30:21 ч. до 11:30:33 часа на 02.06.2015 г. (на записа датата е обърната, като първо започва с месец, както това ясно личи от кадрите от проведения следствен експеримент, отразени в експертизата на лист 175 горе от том 2 от ДП, където е посочена дата г06-17-2015Т, т.е. първата цифра е месец, тъй като годината има 12 месеца, а не 17). Въпросът има значение за установяване на местонахождението на подсъдимия и възможността той да е извършил престъплението, в което е обвинен, тъй като за времето на разминаване като установеното Р от 13 минути и 12 секунди между момента на убийството и отразения на записа от видеокамерите, подсъдимият би могъл да измине според становището на вещите лица, изготвили комплексната видео- и автотехническа експертиза по делото, малко повече от 2 километра (съгласно отговор на вещите лица на въпрос, зададен в съдебното заседание на 25.11.2019 г., на лист 1406 от том четвърти от делото). Съответно, ако подсъдимият е заснет от камери в близост до мястото на извършване на убийството 13 минути по-рано, той би могъл да се намира в много широк Р.ус спрямо местопрестъплението, което прави обвинителната теза по-недостоверна и подлежаща на по-лесно оборване, с оглед останалите доказателства по делото.

Съгласно свидетелските показания на свидетеля Х.К. (на лист 1267 Р 1272 от том 4 от делото) същият е бил натоварен в деня на убийството Р 02.06.2015 г., да обиколи района на местопрестъплението и да установи къде има охранителни камери, които записват райони от Борисовата г., и да се опита да установи кой извършва тези записи, а при съгласие Р да прегледа дали има нещо от значение за разследването на тях, след което да изиска предаване на копие на разследващите органи. Свидетелят дава показания, че при обхода си забелязал близо до местопрестъплението, на около 20 метра, охранителна камера на паркинг на бул. гДраган ЦанковТ, който обслужва БНР, и посетил охраната на Р.ото. Свидетелства, че при преглед на записите установил отклонение от часовото време, което в момента са записва при наблюдение на камерите, и реалното астрономическо време, от порядъка на 12 Р 13 минути и няколко секунди, което той установил при сравняване с часовото време на телефона си, който бил със синхронизирано от интернет време. Дава показания, че практика на разследващите органи е при преглед на запис от охранителни камери на мястото, където същият се следи, да се прави винаги проверка за съответствие на времето. Това става пред служителите, които отговарят за съответните записи. Свидетелства, че първоначално, в деня на местопрестъплението, е отишъл при служители от Дирекция гСигурностТ на БНР, които на живо, на монитор са му показали какъв е обхватът на записващата паркинга на Р.ото камера и какво се показва на дисплея, вкл. часово време. Дава показания, че след това е записал разликата в часовете и от СДВР е бил съставен протокол за изискване на записа от служителите на БНР. Последните са предали записа на служител от отдела на свидетеля, тъй като същият дава показания, че е гледал след това записаните кадри в службата си заедно с много други записи. Свидетелят помни, че лично е записал времевата разлика, но не помни дали записите са били предадени с официално съставен протокол на него или на друго лице.

По реда на чл. 281, ал. 4 НПК са прочетени частично свидетелските показания на свидетеля Х.К., дадени пред разследващ орган в хода на досъдебното производство (на лист 89 от том 7 на ДП, възпроизведени на лист 1271 от том 4 от делото), според които точното отклонение е 13 минути и 12 секунди назад, т.е. часът на записа е по-ранен от реалното астрономическо време на заснемане на кадрите.

Съдът кредитира показанията на свидетеля във връзка с останалите установени по делото факти, които по мнение на съдебния състав не биха могли да са резултат от случайно съвпадение.

На първо място, както беше посочено по-горе, на 17.06.2015 г. разследващите органи са извършили следствен експеримент с поставяне на мерителна лата в обхвата на камерата на паркинга на БНР за сравняване на височината на заснетото лице. Записите от проведения експеримент отново са били изискани от служителите на Дирекция гСигурностТ на БНР с писмо, представено на лист 113 от том втори на ДП, като изисканите записи от следствения експеримент са за времето от 11:18 часа до 11:25 часа на 17.06.2015 г., а в протокола за следствен експеримент е отразено време на провеждане от 11:30 до 11:40 часа, т.е. оттук може да се направи извод за изоставане към 17.06.2015 г. на часовника на охранителните камери с 12 до 15 минути спрямо отразеното в протокола от служителите на МВР действително часово време. Това разминаване не може да се отчете като случайно и е фиксирано в документ, съставен 15 дена след деня на убийството, т.е. в близък период от време спрямо датата на записа.

Не противоречи на този извод и установеното от присъствалите на място служители на БНР и на дружеството, поддържащо охранителната камера Р гЕ.Т ЕООД.

В съдебното заседание на 25.11.2019 г. е разпитан свидетелят И. К.(на лист 1384 Р 1387 от том 4 на делото) Р полицейски служител, който към 02.06.2015 г. е отговарял за пропускателния режим и е следял видеокамерите на сградата на БНР и на намиращия се отсреща, срещу бул. гДраган ЦанковТ, паркинг. Свидетелят дава показания, че в този ден през и покрай Р.ото са преминали много хора, тъй като сутринта е имало сигнал за бомба. Свидетелства, че в следобеда на 02.06.2015 г. при него е дошъл служител на СДВР, който да провери какво записват камерите и да провери дали на тях има важна за разследването информация. Свидетелят не си спомня дали е било проверявано съответствие на записания от камерите час и астрономическото време. Дава показания, че едно от задълженията му (но не основно такова) е било при установено разминаване на часовото време да сигнализира на отговорно лице от БНР, което да сигнализира дружеството, което поддържа видеонаблюдението, и те са идвали да проверят и сверят часовете. Свидетелства, че това се е извършвало само по сигнал, а не ежедневно (въпреки подадена в този смисъл подвеждаща реплика на защитата). Дава показания, че разминаването може да е и в минути, и поправянето на отклонението става ръчно. Няма спомен в деня на посещението на служител от СДВР да са обсъждали отклонение във времето или да са записвали такова. Свидетелства, че следобед на 02.06.2015 г. е гледал с колегите си от СДВР запис на момче, което преминава пред камерите в посока запад към автокъща гКапитолияТ още в деня на убийството. Дава показания, че в различните периоди служителят от БНР, отговорен за подаване на сигнали за технически нередности с видеонаблюдението към поддържащото търговско дружество е бил различен.

Съдът кредитира показанията на свидетеля И.К., тъй като същите са логични и последователни, но показват основно липса на точни спомени за конкретния изискан видеозапис. Въпреки това показанията съвпадат с тези на свидетеля  Х.К., поР. което следва да се кредитират, макар че носят информация най-вече за организацията на контрола на времето на видеозаписите.

В съдебното заседание на 25.11.2019 г. е разпитан и свидетелят Г.П. (на лист 1387 Р 1388 от том четвърти от делото), който дава показания, че към 2015 г. е бил служител в жандармерията, отговарящ за контрола на влизащите в сградата на БНР автомобили, като е бил на смяна на 03.06.2015 г. през деня. Свидетелства, че дежурният на пост № 22 е следвало да следи какво се случва на камерите за видеонаблюдение на сградата и периметъра, както и да сигнализира на служителите по сигурността на БНР, ако някоя от камерите спре да работи, за да се повика търговското дружество, отговарящо за техническата поддръжка. Дава показания, че е виждал времето, отразено на записите от камерите да се отклонява с няколко минути от астрономическото, но не е подавал сигнали за това, тъй като не е било негово задължение. Свидетелят сочи, че не е бил основно отговорен за следене на камерите, а е отговарял повече за пропускателния режим на входа.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г.П., доколкото отговарят на тези на свидетеля И.К. и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства, включително на писмата от БНР и констатациите на поддържащите камерите служители. От показанията се установява по-специално и това, че служителите, отговарящи за пропуска на МВР и текущото следене на камерите, не са обръщали особено внимание на отклонения в часовото време, а такива е имало.

В съдебното заседание на 25.11.2019 г. е разпитан и свидетелят Ф.Ф. (на лист 1388 Р 1389 от том четвърти от делото), който също дава показания, че е отговарял за охраната на сградата на БНР, като е приключил нощната си смяна сутринта на 02.06.2015 г. Свидетелства, че понякога часът на камерите се разминава с астрономическото време, и когато охраната установи това, обикновено уведомява служителите на БНР, които отговарят за видеонаблюдението, които се свързват със съответните лица, извършващи техническа поддръжка. Дава показания, че това не се случва често Р свидетелят е виждал такива хора веднъж месечно или по-рядко, но това се дължи и на сменния му график на работа.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ф.Ф., тъй като същите напълно съответстват на казаното от свидетеля Г.П. и разкриват същите обстоятелства.

В съдебното заседание на 25.11.2019 г. е разпитана и свидетелката М.С.(на лист 1390 Р 1392 от том четвърти от делото), която също дава показания, че е била полицейски служител, ангажиран с пропускателния режим в сградата на БНР, като е била на смяна на 02.06.2015 г., от 8:00 часа до 20:00 часа Р ден, който свързва със сигнал за бомбена заплаха. Свидетелства, че основно следят за технически проблеми при камерите, ако има гпрескачанеТ (загуба на известно време от записа) или загуба на сигнал в записа. Дава показания, че записите не се пазят под контрола на охраняващите сградата служители. За инцидента със сигнала за бомба свидетелства, че наблюдението е било по-засилено, но акцентът е бил върху преминаващите хора, а не върху записите и камерите. Дава показания, че служителите от охраната нямат пряко задължение да следят часовото време на записите от камерите и дали съответства на астрономическия час, но съобщават при проблеми на ръководството на БНР устно и оттам се свързват с поддържащото видеонаблюдението външно дружество. Свидетелства, че в момента на разпита това е гЕ.Т, но към 2015 г. е бил друг субект.

Съдът кредитира показанията на свидетелката М.С., тъй като изцяло съвпадат с тези на свидетелите Г.П. и Ф.Ф..

В съдебното заседание от 25.11.2019 г. е разпитан и свидетелят С.С. (на лист 1392 Р 1394 от том четвърти от делото), който също свидетелства, че е бил дневна смяна в охраната на БНР от 08:00 до 20:00 часа на 02.06.2015 г., като в този ден е имало сигнал за взривно устройство и приоритет е била охраната на сградата на Р.ото. Дава показания, че по обяд на същия ден е имало спряна линейка на подстъпите към подземния паркинг срещу сградата на БНР, но не си спомня конкретно да е следил какво отразяват тези камери, а акцентът на наблюдение е била самата сграда. Свидетелства, че рядко проверява дали отразения на камерите час съответства на астрономическото време, но ако го установи би сигнализирал отговорните лица от БНР, които да изпратят заявка до поддържащото видеонаблюдението дружество за поправка.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С.С., тъй като изцяло съвпадат с тези на свидетелите Г.П., М.С. и Ф.Ф..

От показанията на посочените свидетели се установява, че часовото време на охранителните камери не е било синхронизирано и често се е стигало до отклонения, като служителите от охраната на БНР не са следили особено стриктно за сверяване на часовника на видеонаблюдението с действителното време.

По мнението на настоящия съдебен състав, отклонението в часовото време и това, че записът е съставен, след като подсъдимият вече е видял убийството или трупа на жертвата Г.В.И., се установява и от следните други доказателства и тяхната интерпретация :

Съгласно представено на лист 1865 от петия том на делото писмо от директора на БНР дружеството, което към 02.06.2015 г. е поддържало видеонаблюдението в сградата на БНР и паркинга е гЕ.Т ЕООД с индивидуализиращи данни, посочени в писмо на лист 1886 в същия том на делото.

Съгласно представено на лист 2004 от том пети на делото Уведомително писмо от 16.11.2020 г. на гЕ.Т ЕООД, часовото време на записващите устройства, инсталирани на сградата и паркинга на БНР, записват часа локално от съответния компютър.

На първо място, налице са данни от разпита в съдебното заседание на 27.01.2021 г. на свидетеля В.Г. (на лист 2120 Р 2123 от петия том на делото), който дава показания, че е управител на гЕ.Т ЕООД, което поддържа част от системите за видеонаблюдение в БНР. Свидетелства, че върху генерираните от камерите записи компютър, който се намира локално в Р.ото, записва воден знак, на който се отразява и час, който е от вътрешния часовник на устройството. Дава показания, че изрично искане на охраната на БНР е било компютърът на видеонаблюдението да няма връзка с интернет и да не се синхронизира време с онлайн услуга. Свидетелства, че при проверките на системата, които задължително са ежемесечни, обикновено е бил сверяван часът, като отклоненията по принцип са били в рамките на няколко минути, но при преминаване от и към лятно часово време се е стигало и до разминавания от над един час. Дава показания, че никога не е бил викан да промени само часа, отразен на записите, защото не съответства на астрономическото време, а е имало винаги и други задачи. Свидетелства, че не пази журнал на посещенията за 2015 г., а поддръжката е била викана и по телефона. Дава показания, че установяването на действителното астрономическо време от служителите на дружеството, когато са отивали на проверка в БНР, е било по обичайния начин за проверка колко е часът Р най-често с мобилен телефон на съответния техник.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В.Г., тъй като са логични и обосновани и напълно кореспондират с тези на свидетелите Р полицаи, охранявали сградата на БНР.

Следователно не е бил налице сигурен механизъм, който редовно да синхронизира показания на видеозаписа часовник с действителното астрономическо време, и сверяването на тези две времена не е било от особено значение за поддържащите видеокамерите.

От друга страна, не е без значение и това, което е  записано на кадрите във връзка с извода на вещите лица, че подсъдимият Й.И.М. навлиза в зоната на заснемане на камерата в 11:43:32 часа Р т.е. час, близък до времето на убийството. При това, подсъдимият първоначално се движи със спокоен ход, намирайки се съгласно заключението на комплексната видео- и автотехническа експертиза, онагледено в скица на лист 24 от том 3 на ДП, на 36 метра от мястото на намушкване на жертвата, а след това, при отдалечаването си, започва да тича без видима външна причина и без около него да се намират други хора. Това дава основание да се приеме, че подсъдимият Й.И.М. е бил притеснен от нещо, а с оглед гласните доказателства по делото, това е обстоятелството, че според  мнозинството от съдебния състав е бил свидетел на намушкването с нож на жертвата, или как жертвата Г.В.И. лежи с прободна рана на пейката, където е намерен няколко минути по-късно. Поведението на подсъдимия подкрепя в тази насока установеното отклонение във времето на заснемане на записа от охранителната камера, установено от свидетелите по делото.

На последно място, местоположението на подсъдимия Й.И.М. към 11:43 часа на 02.06.2015 г. не е установено само и единствено на база на изображенията от видеозаписите, а и от местоположението на телефонния апарат, който същият е използвал, в клетките на мобилните мрежи.

От показанията на свидетелката Т.Б., дадени на лист 27 от том 7 на ДП и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, се установява, че подсъдимият Й.И.М. е използвал мобилен телефон с номер **********.

В съдебното заседание на 25.11.2019 г. (на лист 1406 Р 1408 от том четвърти от делото) е изслушано заключението на комплексна техническа експертиза (на лист 27 Р 37 от том 3 от ДП), според чиито заключения телефонен апарат с номер *********, за който от посочените по-горе свидетелски показания е установено, че към 02.06.2015 г. е бил ползван от подсъдимия Й.И.М., са извършени регистрации в следните зони на клетки на мобилния оператор гВивакомТ :

Р в 10:27 ч. Р в зоната на клетка № 57837 с адрес : С.,***, чиято зона на обслужване е от кръстовището с бул. гЕвлоги и Х. ГеоргиевиТ по протежението на бул. гДраган ЦанковТ и в част от Борисовата г. ;

Р в 10:57 ч. Р в зоната на клетка № 11613, която е разположена на трибуните на Националния стадион гВ. ЛевскиТ в Борисовата г. в С. и обхваща трибуните на стадиона и зона от парка югозападно от стадиона (в посоката на местопрестъплението) ;

Р в 11:27 ч. Р в зоната на клетка № 01617, която също е разположена на трибуните на Националния стадион гВ. ЛевскиТ, но обхваща и част от парка в югозападна посока ;

Р в 11:42 ч. Р отново в зоната на клетка № 01617;

Р в 11:57 ч. Р в зоната на клетка № 12138, разположена на адрес : С.,*** (срещу Румънското посолство), която обслужва зона, заключена между бул. гЦариградско шосеТ, бул. гМихай ЕминескуТ (която се явява продължение на бул. гП. К. ЯворовТ), бул. гШипченски проходТ и ул. гПроф. Саша П.Т ;

Р в 12:00 ч. Р в зоната на клетка № 13786, която е с адрес : С.,*** ;

Р в 12:04 ч. и 12:06 ч. Р в зоната на клетка № 57532, с адрес : С.,***, Институт по геология и геофизика;

Р в 12:35 ч. Р в обхвата на клетка № 11566, с адрес: С.,***, Телевизионна кула, която е обърната към бул. гДраган ЦанковТ и обслужва и част от територията на Борисовата г., от двете страни на последния булевард ;

Р в 12:36 ч. Р в обхвата на клетка № 11568, която има зона за обслужване, съседна на тази на клетка № 11566, но в посока североизток от Телевизионната кула ;

Р в 13:47 ч. и 13:51 ч. Р в зоната на клетка № 11148, която е разположена на адрес : С.,***, като клетката обслужва района на кръстовището на Орлов мост в С. и прилежащите му от юг площи ;

Р в 13:50 ч. Р в зоната на покритие на клетка № 13308 с адрес : С.,***.

Съгласно заключението на вещото лице, точно местоположение в обхвата на една клетка за конкретен мобилен телефон с поставена СИМ-карта не може да се определи и същото може да е навсякъде в зоната на обхват на съответната клетка.

Установено е, че в периода от 10:00 часа до 14:00 часа на 02.06.2015 г., подсъдимият е участвал и в следните телефонни обаждания Р в 12:00 часа се е обадил на телефонен № ********, а след това в 12:04, 12:35 и 13:50 часа е получил входящи повиквания от същия номер, а в 13:47 часа е приел повикване от тел. № **********.

Подадените от разследващите полицаи координати на местопрестъплението Р 42ј41,142Х северна ширина и 23ј19,982Х източна дължина, съвпадат напълно в заключението на вещото лице с тези, посочени в протокола за оглед на местопроизшествие, съставен на мястото на убийството. Според вещото лице, това място попада в зоната на обхват на клетка № 57151 на гВивакомТ, но е възможно да се обхване и от съседната клетка № 01617, която се намира на 600 метра разстояние от клетка № 57151, ако последната клетка не е работела или е била претоварена, или ако абонат се движи в пространството към обхвата на покритие на клетка № 57151 от посока на Националния стадион гВ. ЛевскиТ.

Съдът кредитира заключенията на съдебната техническа експертиза, тъй като същото е логично и безпристрастно изготвено и се базира на представени пряко от мобилните оператори данни. По отношение на претенцията на защитата вещото лице да даде точни отговори за местоположението на определен мобилен телефонен апарат, същото е обяснило подробно в съдебното заседание и в писменото си заключение, че най-малката единица, до която може да бъде локализирано едно устройство в мобилна мрежа е обхватът на една клетка, което вещото лице е извършило с посочване на номерата на клетките и онагледяване на зоната им на покритие. По отношение на това кой е обхватът на установените клетки, експертизата се основава на данни от мобилните   оператори Р протоколи и цифрови данни, представени с писма № № С-10054/10.06.2015 г. (на лист 72 от том 4 от ДП) ; С-12225/21.07.2015 г. (на лист 68 от том 5 от ДП) ; С-16903/13.10.2015 г. (на лист 133 от том 5 от ДП) ; С-18842/13.11.2015 г. (на лист 163 от том 5 на ДП); С-19022/17.11.2015 г. (на лист 165 от том 6 на ДП) ; С-19653/27.11.2015 г. (на лист 52 от том 6 на ДП) ; С-19654/27.11.2015 г. (на лист 65 от том 6 от ДП), и С-2394/15.02.2016 г. (на лист 80 Р 85 от том 6 на ДП), като за трафичните данни по писмо С-18842 е дадено разрешение по н.ч.д. № 2773/2015 г. на СГС, а по писмо С-19654 е дадено разрешение по н.ч.д. № 4655/2015 г. на СГС.

Съгласно заключението на вещото лице, което не е категорично, с оглед възможността за преминаване на мобилния телефон в зоната на обслужване на съседна клетка при претоварване на мобилната мрежа, изводът на съда, направен от представените видеозаписи и разпозналите записаното лице свидетели, не се оборва, а напротив Р данните от мобилния трафик частично подкрепят извода на съда, поР. което същият следва да се приеме за достоверен.

Съгласно представен на лист 34 от том 8 на ДП протокол за обиск и изземване на 22.02.2017 г., при обиск на подсъдимия Й.И.М. у него е намерен мобилен телефон с модел гНокиа 106.1Т и IMEI: 352355067954802 и СИМ-карта на гВивакомТ с № 893590332030052. За същите не е установено от представените по делото справки от мобилните оператори да са се намирали на местопрестъплението, но доколкото са налице свидетелски показания за друг ползван от подсъдимия Й.И.М. мобилен телефонен номер към 02.06.2015 г., то смяната на телефонния номер не води до извод, опровергаващ вече  обсъдения Р за присъствие на подсъдимия на местопрестъплението към инкриминираната дата и час.

Косвено доказателство за местонахождението на подсъдимия може да се извлече и от дадените в съдебното заседание на 17.06.2020 г. показания на свидетелката И.Г. (на лист 1816 Р 1817 от том пети на делото), която дава показания, че на 02.06.2015 г., около 10:15 Р 10:30 часа е била с дъщеря си в Борисовата г. в С., като седнала на две пейки, поставени близо до оградата на Конната база. Свидетелката забелязала изведнъж появата на младеж, когото възприела като странно гледащ, и затова напуснала мястото. След прибирането си вкъщи видяла по телевизията новината за убийство, което се случило на тези пейки, и се свързала със СДВР, където разпознала на представен ѝ видеозапис именно момчето, което била видяла на същото място по-рано през деня. Съгласно прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показания, свидетелката И.Г. описва момчето, което е видяла като младеж на възраст 17 Р 18 години, но изглеждащ по-зряло, дори като 20-годишен, висок около 180 см, слаб и с раница на гърба, със светла кожа и продълговато, скулесто лице. Видяла е сива на цвят дреха или раница.

Показанията на свидетелката Г. относно описанието на видяното от нея момче са с ниска идентификационна стойност, но подкрепят данните от трафичните данни от ползвания от подсъдимия Й.И.М. телефон, поР. което следва да се приемат за подкрепящи извода, че същият се е намирал в Борисовата г. в С. около часа на убийството.

С оглед на всичко изложено, следва да се приеме, че подсъдимият действително е заснет от камерите на видеонаблюдението на паркинга на БНР в 11:43:33 часа на 02.06.2015 г., като се отчете отклонение в часа на записа спрямо астрономическото време Р изоставане на първия с 13 минути и 12 секунди.

За пълнота и с оглед задължението на наказателния съд да обсъди всички доказателства по делото, следва да се вземат предвид и извършените от разследващите органи проверки за липса на алиби на подсъдимия.

По делото с протокол за доброволно предаване от 08.12.2016 г. (на лист 63 от том 7 на ДП) е представена на лист 65 Р 75 от том 7 на ДП в препис извадка от дневника на 11 клас в ЧПГ гЕ.сТ за 2014/2015 г. учебна година, в който под № 6 е записан като ученик подсъдимият Й.И.М., с ЕГН, посочено в началото на мотивите. На страница 92 от дневника е отразено, че на 02.06.2015 г. класът на подсъдимия е имал пет часа Р блок от 2 часа по испански език, блок от 2 часа по математика и един час по български език и литература. Не са отбелязани отсъстващи ученици.

От свидетелските показания обаче беше установено, че отсъствията в ЧПГ гЕ.сТ не са били отразявани в дневниците, а в особена тетрадка, водена от свидетелката В.Д., която на редки периоди и при нужда е пренасяла отсъствия в дневниците.

Съгласно предадена с протокол за доброволно предаване от 08.12.2016 г. (на лист 63 от том 7 на ДП) извинителна бележка от тенис клуб гЛевски Р С. Т (на лист 64 от делото), подсъдимият Й.И.М. е бил извинен за отсъствията си за периода от 05.06.2015 г. до 14.06.2015 г. поР. участие в международен тенис турнир в Стара Загора. Тази бележка е за период след датата на убийството и не установява алиби на подсъдимия.

Съгласно представени на лист 3 Р 4 от делото квалификационни схеми на тенис турнир за юноши ДЛП гДевин къпТ, проведен от 31.05.2015 г. до 06.06.2015 г., в курортен комплекс гА.Т***, подсъдимият Й.И.М. и брат му М.И.М. не са били сред участниците на турнира. Следователно и за този турнир не е установено алиби на подсъдимия.

4.5. Относно откриването на оръжието на убийството и проведените разпити на брата на подсъдимия :

Съгласно показанията на свидетелката Л.К., дадени в съдебното заседание на 12.04.2018 г. (на лист 193 от том първи на делото), същата е била потърсена от момиче, представило се за С. В., което поискало среща с нея и на срещата ѝ казало, че знае, че убийството е извършено от неин съученик Р подсъдимия Й.И.М., който отсъствал на 02.06.2015 г.

Тези показания се потвърждават и от показанията на свидетелката С.К., дадени в съдебното заседание на 21.06.2018 г. (на лист 464 от том втори на делото), която свидетелства, че се е срещнала със свидетелката Л.К. и свидетеля К.М., за да им сподели за слуховете в нейното училище Р ЧПГ гЕ.сТ, че именно подсъдимият е извършител на убийството.

При проведена в заседанието на 21.06.2018 г. очна ставка (на лист 466 от том втори от делото) свидетелката Л.К. дава показания, че именно свидетелката С.К. е момичето, което ѝ се е представило като гС.Т, но без да назовава фамилия, а свидетелката Л.К. е объркала фамилното ѝ име с това на друго момиче. От показанията на двете свидетелки се установява, че свидетелката С.К. не е казала фамилията си при срещата си със свидетелката Л.К., която се е случила през втората половина на 2016 г. на пилоните на НДК в С..

Установено е, че лице с профил с имена гС. В.Т не е сред гприятелитеТ на свидетеля К.М. във гФейсбукТ, съобразно заключението на изслушаната и приета в съдебното заседание на 18.10.2018 г. (на лист 660 от том втори от делото) техническа експертиза, извършена с Протокол № 21018/КСМ-121 от 02.10.2018 г. (на лист 643 Р 649 от том втори от делото), която съдът кредитира като аргументирана и посочваща източниците си на информация. С оглед на горното, следва да се приеме, че свидетелката С.К. е контактувала със свидетелите Л.К. и К.М. от друг профил.

Съгласно заключението на изслушаната в съдебното заседание на 18.06.2019 г. (на лист 1062 Р 1063 от том трети от делото) съдебна компютърнотехническа експертиза, извършена с Протокол на лист 1039 Р 1054 е установено, че свидетелят К.М. има в списъка си с контакти във гФейсбукТ лице с име на профила S. K., като вещото лице е установило съдържание на разговор от 20 Р 21.06.2021 г. за подозрения за убийството на Г.В.И. между двамата, възпроизведено в експертизата. Съдът кредитира заключението като безпристрастно, логично и нагледно възпроизвеждащо изводите си. Следва да се приеме, че свидетелката С.К. е писала на свидетеля К.М. от профил във гФейсбукТ с действителните си имена.

По тази информация, разследващите органи са започнали да проявяват интерес към подсъдимия Й.И.М., да искат справки за проведени от него телефонни разговори, и  впоследствие Р да разпитват негови съученици за инцидента и приликите му със записаното от охранителната камера бягащо момче.

В хода на разследването по тази версия, като свидетел е бил разпитан и брата на подсъдимия Р М.И.М.. В съдебното заседание на 18.05.2018 г. (на лист 269 от първи том на делото) същият отказа да свидетелства, като роднина на подсъдимия, като се позова на правото си по чл. 119 НПК да откаже да свидетелства срещу брат си. ПоР. това, показанията на този свидетел, който не е разпитван в досъдебната фаза на процеса пред съдия не могат да се ползват и е недопустимо  прочитане в нито една от хипотезите по чл. 281 НПК. Следва да се приеме, че става въпрос за отказ именно изцяло от свидетелстване, макар че съдът неправилно е посочил като основание за освобождаване на свидетеля чл. 121 НПК, който позволява отказ да се отговори само на конкретни въпроси, но от поведението на свидетеля, който веднага след това е пожелал да напусне съдебната зала, недвусмислено следва извод, че е упражнено именно правото за отказ от свидетелстване въобще Р чл. 119 НПК.

Обвинението се опитва да установи казаното от него пред полицейските органи с показанията на свидетелката М.Р., която е разпитана в съдебното заседание на 18.06.2019 г. (на лист 1065 Р 1076 от том трети от делото) и дава показания, че е била служител на СДВР към 2015 г. Р психолог, който провеждал полиграфски изследвания със заподозрени лица по делото, включително и с брата на подсъдимия Р М.И.М.. Свидетелства, че при разговор с нея, братът на подсъдимия разказал, че двамата били отишли на тенис тренировка, но подсъдимият Й.И.М. казал, че няма да тренира в този ден, а ще се гпоразходиТ, след което при завръщането си казал, че е гнаправил глупостТ, защото наръгал с нож някакво момче, на което искал да вземе парите, а ножът, с който го наръгал изхвърлил в шахта, която се намирала много близо до местопрестъплението. Дава показания, че братът на подсъдимия - М.И.М., ѝ разказал, че когато свършила тренировката по тенис на последния, видял брат си Р подсъдимия Й.И.М., с различни дрехи от тези, с които последният тръгнал да се разхожда преди тренировката, а дрехите, с които бил извършил убийството, бил изхвърлил в контейнери до МОЛ гБългарияТ. Свидетелства, че братът на подсъдимия бил посочил, че на направените снимки от видеокамера не бил заснет той, а брат му Р подсъдимият Й.И.М.. Свидетелката дава показания, че два пъти се връщала от коридора в стаята, където се намирали с брата на подсъдимия, за да ѝ споделя той още допълнителни подробности. Свидетелства, че с брата на подсъдимия си говорели и за маратонките на подсъдимия, които братът М.И.М. казал, че били закупени в Съединените американски щати. Дава показания, че извършените от нея действия били формално проведени като полиграфическо изследване, извършено по заявка от ръководителите ѝ в СДВР, като след проведеното изследване имало практика психолозите да се явяват пред разследващ полицай, за да се запише какво са чули по време на беседата. Свидетелства, че задава въпроси само като психолог, но с цел да разкрие истината. Дава показания, че ѝ е било разпоредено да покаже на брата на подсъдимия М.И.М. разпространените от СДВР снимки, но не помни кой служител ѝ е казал да го направи. Свидетелства, че не е провела беседа с подсъдимия Й.И.М., тъй като същият бил в стая с много хора и се държал гдръпнатоТ и гневъзпитаноТ. Дава показания, че е изготвила експертно заключение, а после била повикана от ръководителите си за разпит като свидетел. Свидетелства, че проведения от нея разговор с М.И.М. е започнал към 14:00 часа в деня на разпита, като свидетелката не знае дали преди това братът на подсъдимия е бил разпитван като свидетел. Дава показания, че първия път била влязла в стаята само за да му покаже снимка, и че братът на подсъдимия посочил, че на снимката е заснет брат му Р подсъдимия Й.И.М.. След това свидетелката напуснала стаята, където бил брата на подсъдимия - М.И.М., като   20 Р 30 минути по-късно се върнала, и последният ѝ казал, че случката е станала заР. пари, а в деня и подсъдимият Й.И.М. изглеждал превъзбуден. Свидетелства, че според брата на подсъдимия, първата им среща с подсъдимия в деня, за който разказва, е била в съблекалните на тенис кортовете, където тренирали заедно. Дава показания, че братът на подсъдимия Р М.И.М., бил разказал, че намушкването било станало случайно, като подсъдимият Й.И.М. видял момче да стои само на пейка, и случайно го намушкал в опит да го сплаши, за да му вземе парите. Братът на подсъдимия бил разказал, че са закупили ножа около една година преди убийството от лице от ромски произход, по спомени на свидетелката Р от кв. гПанчаревоТ, като описал ножа като такъв с черно матово острие, с дълго и широко острие, като подсъдимият Й.И.М. бил носел ножа затъкнат в панталоните си. Свидетелства, че след нейния разговор с брата на подсъдимия Р М.И.М., последният е бил разпитван от други полицейски служители. Дава показания, че изследването е било проведено вероятно на 02.06.2017 г., като общо работата на свидетелката била продължила 3 часа, а обикновено полиграфическото изследване без предхождащата го беседа и последващата такава обикновено продължавало около 60 Р 90 минути. Свидетелства, че проверка на резултатите от полиграфическото изследване е допустима при сравняване с последваща беседа на изследвания, но същата не е задължителна. Дава показания, че полиграфическите беседи не следва да се прекъсват, като изследването с брата на подсъдимия Р М.И.М., се провело в стая с двама или трима полицейски служители в спокойна обстановка. Свидетелства, че не е била с брата на подсъдимия при самото полиграфско изследване, а само при беседите преди и след това. Дава показания, че при срещите си и с подсъдимия, и с брат му, в стаята е имало други служители на СДВР.

В хода на разпита, по реда на чл. 281, ал. 4 НПК, са прочетени частично показанията на свидетелката М.Р., дадени пред разследващ орган на 01.03.2017 г. (на лист 123 Р 127 от том 7 на ДП), възпроизведени на лист 1074 Р 1075 от делото, като в същите свидетелката дава показания, че изследването е било проведено на 22.07.2017 г., братът на подсъдимия разпознал подсъдимия на снимките по гвъншния вид, походката, дрехите и физиономиятаТ, срещата между подсъдимия и брат му станала, след като около 12 часа подсъдимият се обадил на брат си, ножът бил купен през 2014 г. около рибарника в с. Кокаляне, а острието било 12 Р 13 см с черна пластмасова дръжка. При допълнителни въпроси свидетелката М.Р. уточнява, че в нейните представи 12 Р 13 сантиметра е голям нож, а не джобно ножче.

Преди да анализира показанията на свидетелката Р., мнозинството от настоящия съдебен състав намира, че следва да вземе предвид и часа на разпита на свидетеля М.И.М. Р брат на подсъдимия, отразен в протокола му за разпит, както и документалната част на същия протокол, в която са отбелязани извършените с него процесуални действия, като не взема предвид отразените в протокола показания поР. забраната по чл. 121 НПК. Протоколът се намира на лист 108 Р 110 от том 7 на ДП и отразява начало на разпита в 14:20 часа на 22.02.2017 г., като в титулната му част е отразен текстът: гУведомен съм за обстоятелството, че нямам задължението да дам показания по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление мен, мои възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което съм във фактическо съпружеско съжителство Р чл. 121, ал. 1 от НПК. Уведомен съм, че мога да откажа да свидетелствам, ако съм съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра на обвиняемия, както и ако се намирам във фактическо съжителство с обвиняемия, съгласно чл. 119 от НПК.Т Под този текст е поставен подпис.

Правото на близките на един обвиняем да не дават показания за него е израз на хуманното начало на държавата Р съвременната правова държава, за разлика от древната такава, не следва да допуска конфликт между самосъхранението на човека и контактите му с неговото семейства, и задълженията към обществения ред. Драматичността на тази ситуация е позната в световната литература както от разказаната от Тит Ливий в неговото съчинение от I век от новата ера гОт основаването на градаТ, в което разказва как първият консул на Римската република Р Луций Юний Брут, присъствал лично на екзекуцията на двамата си сина, понечили да организират държавен преврат, като в очите на римската публика това се е смятало за върховна проява на вярност към римската държава като идеал за общност от граждани, по-важен от семейството. В доста по-противоречив смисъл е тълкувана митологизираната от съветското правителство история на Павлик Морозов, който бил свидетелствал срещу баща си, който издавал документи с невярно съдържание, за да спаси хора от заточение. Властта в този случай възхвалява желанието да бъде подкрепена дори срещу членове на семейството, но оценката на масовата публика към тази версия за събитията остава доста по-спорна и по-скоро на страната на това да запазиш семейните отношения. И в двата случая конфликтът се разглежда като тежка морална дилема между лоялността към кръвните връзки и тази към държавата.

Именно за да не се достига до този конфликт, съвременните процесуални закони дават възможност на лица, призовани да свидетелстват относно свои роднини, да откажат да направят това, като израз на нежеланието на правния ред да задължава някого да застава срещу роднините си. Тази забрана е въведена и в чл. 119 НПК.

В този контекст следва и да се оценяват показанията на свидетелката М.Р.. Те възпроизвеждат информация, дадена от брата на подсъдимия. Действително следва да се търси баланс между разкриването на обективната истина, ако тя е изречена през устата на роднина на един вероятен престъпник, и запазването на хората от необходимостта да избират между баща си и гражданската си съвест при опазване на обществения ред. ПоР. това не е невъзможно и недопустимо в наказателния съдебен процес, който има съдебна и досъдебна фаза, показания, дадени пред полицейските органи, от които някой се отрича в съда, да бъдат заместени с показанията на друг човек, който е чул определени уличаващи свидетелства или пък самопризнания Р забраната по чл. 119 НПК не е абсолютна, а само право на свидетеля. Нелогично би било един свидетел да може първоначално съзнателно да избере да даде определени показания, а в последствие да се отрича от тях според новото разбиране за моментния си интерес.

Това разбиране не противоречи на трайно установената практика на ВКС (която може да бъде оспорена именно с аргументи за защита на обективната истина и отношението между основните принципи на наказателния процес), че щом веднъж е отказал да свидетелства, показанията на близкия роднина повече никога не могат да се ползват като доказателствен източник по делото Р така Решение № 144/25.06.2018 г. по н. д. № 428/2018 г., ІІ НО; Решение № 317/12.02.2018 г. по н. д. № 1119/2017 г., І НО; Решение № 59/05.04.2012 г. по н. д. № 100/2012 г., ІІ НО, и др. Не се допуска използването само на посочения роднина като пряк доказателствен източник по делото, но ако същият е споделил впечатления относно извършеното престъпление напр. пред приятели, то няма пречка тези свидетели да служат като косвено доказателство за извършеното признание, тъй като процесуалното поведение на свидетеля следва да кореспондира с извънпроцесуалното такова и в случая изискването за търсене на обективната истина ще надделее над формалната защита срещу това да можеш да откажеш пред съда да бъдеш съдник на семейството си.

ПоР. това, по принцип е допустимо да се ползват косвени доказателства за това какво определен свидетел е казал, дори и разпитът му да е невъзможен. Не е недопустимо за целта да бъдат разпитвани и полицейски служители Р вж. напр. Решение № 33/24.06.2020 г. по н. д. № 49/2020 г., І НО ; Решение № 12/21.04.2015 г. по н. д. № 1898/2014 г., ІІІ НО и цитираната там съдебна практика. За да може, обаче, такова заместване да е допустимо, то свидетелските показания следва да са дадени от свидетеля свободно и задължително след като същият е бил запознат с правата си, включително тези по чл. 119 НПК.

Това изискване изрично е въведено в практиката на Върховния касационен съд по отношение на възпроизвеждането от полицейски служители на самопризнания на подсъдимия Р така Решение № 391/25.10.2013 г. по н. д. № 1220/2013 г., III НО. Това решение според мнението на мнозинството от съдебния състав следва да се приложи и във всички останали случаи, когато лице има право да не дава на властите определена информация, и без да бъде осведомено за това свое право, е било разпитвано в обстановка, която предполага задължения към органите на властта. Именно това е причината протоколите за разпит на свидетел да съдържат изрично в писмена форма предупреждение относно правата на свидетелите Р за да са те наясно с избора, който имат по закон Р да свидетелстват или да откажат да го направят.

В случая показанията на свидетелката М.Р. сочат, че тя е провела беседи около полиграфското изследване на брата на подсъдимия Р М.И.М., около обяд на 22.02.2017 г., а разпитът му пред орган на разследването е започнал в 14:20 часа. Свидетелката М.Р. също така дава показания, че братът на подсъдимия е бил разпитван и след нейните разговори с последния от нейни колеги от СДВР Р разследващи полицаи. Следователно, показанията на свидетелката М.Р. разкриват за разговор с брат на обвиняем, който разказва уличаващи неговия роднина факти, без предварително да е бил предупреден, че не е длъжен да свидетелства и може да не дава показания или каквито и да било други сведения по този въпрос. ПоР. това, макар и по принцип да е допустимо чрез полицейски органи да се възпроизвеждат признания и разкази на други лица, в случая е нарушен стандартът за запознаване на всички участници в наказателния процес с правата им, въведен в чл. 15, ал. 2 НПК с изискването за ефективни способи за осъществяване на правата на всички участници в процеса, вкл. свидетелите. ПоР. това и съдът, според мнозинството от съдебния състав, не следва да цени показанията на свидетелката М.Р..

Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че към датата на разпита на брата на подсъдимия Р М.И.М., разследващите органи са разполагали с достатъчно данни, които биха могли да уличат именно последния като извършител на убийството Р братът на подсъдимия в часа на убийството се е намирал в Борисовата г. в С., като няма нито един свидетел по делото, който категорично да си спомня, че същият към 11:43 на 02.06.2015 г. е играел тенис, а не е бил на друго място в парка. Към брата на подсъдимия сочат и сините маратонки на заснетия на камерите, като свидетелските показания са изрични за това, че братята са си разменяли маратонките. Не на последно място именно братът на подсъдимия е описван от свидетелите като по-буен и агресивен от двамата.

По отношение на местоположението на брата на подсъдимия Р М.И.М., следва да се има предвид и отговорът на вещото лице С., даден в съдебното заседание на 25.11.2019 г. (на лист 1407 от четвъртия том на делото), мобилен телефонен номер 087 648 74 82, за който съгласно докладна записка на лист 170 от том 6 на ДП според разследващите органи е бил ползван от брата на подсъдимия Р М.И.М., се е намирал в зоната на клетка на гВивакомТ с № 13786, която е с неустановено местоположение.

С оглед на изложеното показанията на брата на подсъдимия, възпроизведени от свидетелката М.Р., са дадени без предварително разясняване на правата на същия в процеса, както и при наличие на подозрения за съпричастност към установеното убийство, които са съществували към момента на разпита му и не са могли да бъдат убедително оборени.

След разпита на брата на подсъдимия М.И.М. на 22.02.2017 г. в 20:52 часа е извършен оглед (съгласно протокол на лист 112 Р 113 от том 7 от ДП) на шахта северно от сградата на Българското национално Р.о Р от другата страна на бул. гДраган ЦанковТ, в Борисовата г. в С., на 30 метра южно от каменна статуя, поставена на мястото на убийството на Г.В.И., на 30 метра от края на северната преградна стена на подземния паркинг на БНР, на 1,26 метра от стената. При отваряне на капака е установено, че шахтата е дълбока 2,80 метра, като на дъното ѝ е намерен нож с черна ръкохватка с дължина на дръжката 13 сантиметра и на острието Р 18 метра, с назъбена нережеща горна част на острието. Ножът е намерен зацапан с кафеникаво-черна кална маса и паднала по него вода, протичала в шахтата. Същият е прибран в хартиен плик, на който със силиконов печат е бил поставен картон № А 0220325 на СДВР. Посоченият плик е отворен в съдебното заседание на 12.02.2021 г., когато е предявен на страните, и се намира по делото (на лист 2148 от том пети).

Съдът кредитира протокола като доказателствен източник, тъй като при разпита в съдебното заседание от 17.06.2020 г. на присъствалите на намирането на ножа вещи лица Р свидетелите Д.С. (показания на лист 1818 от том пети на делото) и Б.И. (на лист 1819 Р 1821 от том пети на делото), същите посочват еднакви обстоятелства, при които са били повикани за поемни лица Р свидетелят Б.И. бил повикан като познат на полицая Г.Г. и бивш готвач в СДВР, а свидетелят Д.С. Р като отзовал се съсед, и сочат, че става въпрос за търсене на вещ в шахта през вечерно време, с помощта на пожарникари, като свидетелят Д.С. описва, че е намерен голям нож (не джобно ножче) със зъбци по нережещата част на острието.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като си кореспондират взаимно и не съдържат противоречия, включително в детайли на извършените от разследващите действия. Познанството на свидетелите помежду им и на свидетеля Д.С. с полицейски служители не са обстоятелства, които показват заинтересованост от разследването, поР. което показанията на поемните лица не могат да бъдат дискредитирани и поР. противоречие с чл. 137, ал. 2 НПК. ПоР. това показанията следва да се кредитират.

В обясненията си, дадени в съдебното заседание на 09.03.2021 г. (на лист 2177 Р 2178 от том пети от делото), подсъдимият Й.И.М. твърди, че намирането на ножа в шахта до местопрестъплението е било подсказано и известно на разследващите. Това обаче не се установява по делото, а и е нелогично ключово доказателство по делото да стои изложено на атмосферните условия при обществен натиск за разкриване на извършителя. В тази част, съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, които имат двойна природа Р доказателствен източник и защитно средство, и в случая са недостоверни.

Съгласно изслушаното в съдебното заседание на 25.11.2019 г. (на лист 1412 от четвърти том на делото) заключение на ДНК експертиза № PG67/DNA/28.03.2017 г. (на лист 69 Р 70 от том 3 на ДП) по ножа са намерени два нишковидни обекта Р първият върху четвъртата вдлъбнатина на гръбната повърхност на острието, броена от върха на острието, към дръжката, а вторият Р от дясната страна на острието, като са направени и обтривки на различни места по ножа. За първия обект е установено, че прилича на косъм с удебеление от едната страна, което би могло да е коренова луковица, която съдържа ДНК, а за втория такова удебеляване не е установено. При изследване на първия обект и обтривките от ножа не е открита ДНК, а вторият обект, приличащ на косъм, не е изследван поР. липса на части, които да приличат на луковица. Двата нишковидни обекта са прибрани в две епруветки, първата Р с № 67-4 и в последствие са поставени в малък хартиен плик с отбелязване г2 бр. епруветки с нишковидни обектиТ. Ножът е върнат в плика с картонче с първоначално посочения № А 0220325. Вещите лица сочат, че е възможно изследване на косъм без луковица по метода на митохондриалната ДНК, при който не се изследва генетичен материал от ядрото на човешката клетка, който е строго индивидуален за всеки организъм, а ДНК, съдържаща се в митохондриите Р клетъчен органел, който се намира в плазмата на клетката и се предава при бременността от клетките на майката на децата ѝ, поР. което всички лица от един майчин род имат еднаква митохондриална ДНК. При такова изследване обаче косъмът би бил унищожен изцяло.

Съдът кредитира изцяло заключението, доколкото същото е безпристрастно и логично и обяснява начина на вземане на проба от съответния източник.

Съгласно изслушаното в съдебното заседание на 25.11.2019 г. (на лист 1411 от четвърти том на делото) заключение на дактилоскопска експертиза, приобщено в писмен вид под №146-Д/30.03.2017 г. (на лист 56 Р 57 от том 3 на ДП), по ножа не са открити дактилоскопни следи, тъй като повърхността му е била силно замърсена. След изследването, ножът е бил запечатан в хартиен плик със силиконов печат на СДВР, на който е бил поставен картон с № А 0297450.

Съдът кредитира експертизата като обоснована и безпристрастна, тъй като същата изрично сочи причините за невъзможността за снемане на следи, която се дължи на обективни обстоятелства.

Съгласно изслушаното в съдебното заседание на 25.11.2019 г. (на лист 1410 от том четвърти от делото) заключение на съдебномедицинска (трасологична) експертиза, възложена на 03.04.2017 г. (заключението е на лист 94 Р 105 от том 3 на ДП), намереният нож, предоставен на вещите лица в запечатан плик с картон на СДВР № А 0297450, който има дължина 31,5 см, а на острието Р 18,5 см, покрит със засъхнала кал, с черна пластмасова дръжка и острие с ръбове по нережещата част, а в основата си по режещия ръб има П-образна вдлъбнатина на 7 мм от края на дръжката, е послужил за наръгване на жертвата Г.В.И.. Изводът си вещите лица правят при налагане на мащабни снимки на ножа със съставени при аутопсията на жертвата снимки, като при налагането на двете изображения се установява пълно съответствие между широчината на острието на ножа от режещия до нережещия ръб и широчината на прободната рана. Установено е, че при прерязване ножът оставя дефекти с П-образна форма към нережещия край на острието поР. наличие на зъби и вдлъбнатини по тази повърхност на острието. Установена е еднаква ширина на горния ръб на прободно - порезната рана от 2 мм и дебелината на острието на предоставения за изследване нож, както и накъсвания по външния и вътрешния ръб на раната при убития, които добре отговарят на установените вдлъбнатини Р един брой по режещия ръб на ножа, и тези между зъбците по нережещия му ръб, като установените при аутопсията дефекти на разреза точно съответстват на формата на представения за изследване нож с оглед на тези особености. Установено е и прокъсване на фланелката, с която е бил облечен убития, в горната трета на прореза от нож, довело до характерно разбридване на плата, което отговаря на разкъсване с нож със зъбци по нережещия ръб на острието. Дадено е заключение, че при такова нараняване от пробождането до настъпване на масивна кръвозагуба с летален изход преминават няколко минути, в които прободеният усеща болка и разбира, че е смъртно ранен. Вещите лица сочат, че в областта на нараняването има много нерви и при такъв тип пробождане се усеща силна болка, като времето от пробождането до смъртта е около 10 Р 20 минути. През първите минути прободеният поддържа функции на нервната система и усеща ясно болка.

Съдът кредитира заключението на вещите лица като обосновано и безпристрастно, подкрепено с обективни данни по делото, като приема, че именно намереният в шахта нож е оръжието на убийството.

Според мнозинството от съдебния състав по делото, не се доказа, въпреки положените процесуални усилия, връзката между местоположението на подсъдимия на мястото на убийството и установеното оръдие на убийството Р намерения в шахтата нож. За да установи такава връзка с определено лице, в хода на съдебното производство съдът извърши няколко последващи следствени действия, които обаче не доведоха, според мнозинството от съдебния състав, до убедителен извод за връзка между ножа и подсъдимия.

На първо място, още в досъдебната фаза на процеса е извършена биологическа експертиза за сравняване на морфологичните свойства на открития по ножа нишковиден обект (за който експертизата е установила, че е косъм, и оттук нататък ще бъде назоваван така) и иззетите при аутопсията на трупа на Г.В.И. *** крайници.

Заключението е изслушано в съдебното заседание на 25.11.2019 г. (на лист 1380 от том четвърти от делото), като е представено с Протокол № 159-Б/2017 г. на лист 170 Р 171 от том 3 от ДП, като вещите лица са установили общи сходства между намерения по ножа косъм и тези, събрани при аутопсията на жертвата Г.В.И., но за категорично заключение е необходим сравнителен материал само от косми от гърдите и половата област на жертвата, тъй като предоставеният на вещите лица материал включва както такива косми, така и косми от крайници, които имат друг морфологичен строеж. Вещите лица сочат, че косъмът на ножа е от човек.

Съдът кредитира заключението на вещите лица за възможна идентичност на космите, доколкото изводът е подробно обоснован с причини да не може да се даде категорично заключение от обективен характер и експертизата е изготвена безпристрастно.

В съдебното заседание на 22.01.2020 г. (на лист 1563 от том четвърти от делото), е изслушана назначена от настоящия съдебен състав биологична експертиза за определяне на морфологично сходство на намерения по ножа, намерен в шахта в Борисовата г.Т, косъм, с косми, иззети от подсъдимия Й.И.М., за която е съставен Протокол №15-Б/02.01.2020 г. (на лист 1577 Р 1578 от четвъртия том на делото), като вещото лице дава заключение, че между намерения по ножа косъм (запечатан в плик с № 225731 от експертиза № гОЕКД 159-Б/2019 г.Т) и космите от областта на гърдите и половата област на подсъдимия няма морфологично сходство Р намереният по ножа косъм е с кестеняв до тъмнокестеняв цвят, а космите на подсъдимия са с тъмнокестеняв до махагонов цвят и имат по голяма дебелина Р до 153 микрона, а откритият по ножа е с дебелина 92 микрона. Намереният на ножа косъм е запечатан в хартиен плик № 0028412, а космите от подсъдимия Р в плик № 0028413.

Съдът кредитира експертизата като безпристрастно изготвена и обоснована, като същата ясно посочва установените несходства, които водят до извод за липса на идентичност.

В съдебното заседание на 20.10.2020 г. (на лист 1951 Р 1952 от том пети от делото) е изслушана назначена от настоящия съдебен състав биологична експертиза за определяне на морфологично сходство на намерения по ножа, намерен в шахта в Борисовата г.Т, косъм, с косми, иззети от брата на подсъдимия М.И.М., за която е съставен Протокол №176-Б/02.01.2020 г. (на лист 1923 Р 1924 от том пети от делото), като вещото лице дава заключение, че между намерения по ножа косъм (запечатан в плик с № 0028412 от експертиза № гОЕКД 15-Б/2020 г.Т) и космите от областта на гърдите и половата област на брата на подсъдимия няма морфологично сходство Р намереният по ножа косъм е с кестеняв до тъмнокестеняв цвят и плътна сърцевина, а космите на брата на подсъдимия са с прекъсната и мрежовидна до оскъдна сърцевина. Намереният на ножа косъм е запечатан в хартиен плик № 0030276, а космите от брата на подсъдимия Р в плик № 0030273.

Съдът кредитира експертизата като безпристрастно изготвена и обоснована, като са посочени подробно причините да се стигне до сигурен извод за липса на идентичност чрез описанието на общи и особени белези.

Следователно, по обективните данни от намерените по ножа, с който е извършено престъплението, косми не може да се установи никаква връзка нито с подсъдимия, нито с брат му, и евентуална връзка на биологичния материал по ножа с косъм от убития Г.В.И..

Приетата в съдебното заседание на 20.10.2020 г. (на лист 1951 от том пети от делото) съдебна психологическа експертиза за профилиране (на лист 2 Р 9 от том 3 от ДП), която определя вероятен психологически профил на убиеца на Г.В.И. като мъж, българин, на вероятна възраст под 20 години, най-вероятно проблемен ученик с агресивни прояви, произхождащ вероятно от нефункционално семейство, леко инфантилен и с враждебни нагласи, незрял и с проблеми в социалните контакти, неудовлетворен от живота и с история на леки форми на агресия, приел импулсивно да извърши убийство, вероятно с предходен умисъл за грабеж. Съдът кредитира заключението за вероятния профил на убиеца като логично и безпристрастно аргументирано от психологическа гледна точка, но съставянето на профил на вероятен извършител не е способ за установяване на вина на конкретно лице. Профилирането е елемент от тактиката на разследване, който стеснява кръга на вероятни заподозрени, но същото не може да бъде основание за ангажиране на индивидуална вина, тъй като винаги е несигурно и с известна степен на вероятност. ПоР. това изслушаната експертиза може да е индиция за личността на извършителя, но тя следва да е подкрепена от други, безспорни доказателства за това.

По мнението на мнозинството от настоящия съдебен състав връзка между подсъдимия Й.И.М. и факта на извършване на убийството не може да се изведе и от показанията на свидетелката М.Р. за казаното от брата на подсъдимия, тъй като е недопустимо съдът да се позовава на това доказателство. От своя страна простото съвпадение, че разследващите са открили оръжието на убийството в деня на разпита на подсъдимия и брат му в досъдебната фаза на процеса също не може да доведе до непрекъсната логическа връзка, която свързва безспорно присъствалия на местопрестъплението подсъдим с ножа на убийството. Не е без значение и това, че самият подсъдим не е източник на данни за оръжието на убийството, а местонахождението му е било посочено от друго лице, чиято връзка с престъплението не може да се установи с доказателствата, които е било възможно да се съберат към провеждане на съдебното следствие. Всичко това прави връзката между намирането на ножа като оръжие на убийството и извършването му именно от подсъдимия именно с този нож неубедителна, по мнението на мнозинството от съдебния състав, като остават множество съмнения дали убийството не е извършено от друго лице, без да може да се установи и дали това лице по някакъв начин е било във връзки с подсъдимия или той само случайно е станал свидетел на убийството, минавайки покрай мястото, без да се намесва.

За пълнота следва да се посочи, че по делото е изготвени  ДНК профил на жертвата Р Г.В.И., който биха могъл да се използва при по-нататъшна проверка на доказателствата, и е снет, както следва :

Съгласно представено на неномериран лист (между лист 96 и лист 97) от том 2 на ДП заключение на ДНК експертиза № 15/ДНК-211, прието в съдебното заседание на 30.10.2019 г. (на лист 1282 от том четвърти от делото) е установен профилът на жертвата Г.В.И., като са установени следните специфични повторения на генотипни части (алели) на типични места (локуси) от ДНК-веригата на генома на жертвата: полови хромозоми Р XY; D3S1358 Р 15/17; D19S433 Р 13/17; D2S1338 Р 19/24; D22S1045 Р 15/15; D16S539 Р 12/12; D18S51 Р 13/14; D1S1656 Р 13/14;  D10S1248 Р 14/16; D2S441 Р 11/14; TH01 Р 6/9,3; VWA Р 17/17; D21S11 Р 28/31,2; 2S391 Р 17/23; D8S1179 Р 13/14, и FGA Р 25/25.

Следи от кръв със същия геном са намерени по намерена на местопрестъплението дървена летва, като това ще бъдат обсъдено по-нататък в мотивите.

Съгласно представен на лист 119 от том 8 на ДП протокол за вземане на образци за сравнително изследване от подсъдимия Й.И.М., е иззета проба за изследване на ДНК от устната кухина, запечатана в плик за биологични следи № 224565 и два силиконови печата с текст г029 Р СДВР Р НЕКДТ. ПоР. липсата на възможност за снемане на ДНК от откритите косми, обаче, е безпредметно изследването им с методите на ДНК експертизата.

4.6. Поведение на подсъдимия след случката :

От събраните по делото доказателства се установява, че след 02.06.2015 г. подсъдимият Й.И.М. е имал серия необичайни промени в поведението си.

На първо място, свидетелите К.М., Г.М. *** С., както и в четените им по реда на чл. 281 НПК показания Р свидетелите Г.Н., Н.Г. и Т.Б., сочат, че от профила на подсъдимия в социалната мрежа гФейсбукТ след 2015 г. били изтрити снимки, особено такива, на които се вижда лицето на подсъдимия (макар че същите не са били много) и са били качени други снимки Р на кучета, снайперисти и подобни. В тази част, показанията напълно съответстват едни с други и съдът следва да ги кредитира. Никой от свидетелите не сочи точно кога е настъпила тази промяна, като това е станало най-късно при разпитите им пред разследващите полицаи няколко месеца след убийството.

Тази реакция обаче не следва да получава свръхинтерпретация, по мнението на мнозинството, на съдебния състав, като тя издава определена гузност, но може да се обясни не само с това, което подсъдимият евентуално е направил, а и с това, че е видял убит човек Р още една индиция, че подсъдимият е бил на мястото на убийството при или непосредствено след извършването му, както се установява от видеозаписите, обсъдени по-горе, и информацията за местоположение на телефона му.

В четените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК със съгласието на подсъдимия показания на свидетелката Н.Г. (на лист 422 от том първи на делото), и четените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показания на свидетелката С.С. (на лист 419 от том първи на делото) се съдържа информация за случка, при която подсъдимият е бил конфронтиран с това, че е бил заснет на разпространени от СДВР кадри за евентуален извършител на убийство. Свидетелите сочат за гузна реакция и объркване у подсъдимия. Съдът кредитира показанията в тази част, тъй като същите се подкрепят взаимно у двете свидетелки и са вътрешно безпротиворечиви.

От изложеното следва, че подсъдимият е знаел за излъчените записи, както и че може да бъде разпознат на тях. По мнението на мнозинството от съдебния състав, притеснението във връзка със споменаването на появата на подсъдимия на записи, излъчени от МВР като такива на заподозряно лице, е обяснимо, но то не е задължително свързано с извършването на убийство. Показването на един човек на записи, в които същият е определен като заподозрян е обстоятелство, достатъчно съществено, за да предизвика притеснение в социална среда и да доведе до реакции на странене от хората и гузност. Това обаче може да се дължи и на нежелание едно лице да бъде идентифицирано с извършител на престъпление, на който прилича, както и да бъде свързван от полицейските органи с такова престъпление, независимо дали го е извършил или не.

От множеството свидетелски показания на съучениците на подсъдимия и другите играчи в тенис клуба, който е посещавал, се установява, че след датата на убийството подсъдимият е променил външността си, като е наедрял, станал по-мускулест и пуснал малко по-дълга коса. От показанията на свидетелите за това, че те са възприемали подсъдимия по Р.кално различен начин, настоящият съдебен състав прави извод, че тази промяна не е случайна, както се опитва да твърди защитата, като не е свързана с естествения растеж на подсъдимия, а с оглед променената прическа следва да се направи извод за целенасочено изменение на външния вид.

Същото може да се обясни с известното на подсъдимия обстоятелство, че той е бил заснет на записи от видеонаблюдение, които по данни на МВР са съдържали изображения на заподозрян в извършване на убийство. Сам по себе си този факт, заедно с установеното присъствие на подсъдимия на местопрестъплението, е достатъчен, за да възникне у някого желание да промени външния си вид, независимо дали е извършител или само свидетел на извършване на убийство.

В съдебното заседание на 25.11.2019 г. (на лист 1382 Р 1384 от том четвърти на делото) е разпитан свидетелят Л.В., който дава показания, че е бил състудент на подсъдимия Й.И.М., като са започнали да учат в първи курс през 2016 г. в Югозападния университет в Благоевград. Свидетелства, че не му е известно подсъдимият да се е укривал, посещавал е редовно лекции, не е променял външността си, но и не се е сближил със свидетеля.

В съдебното заседание са прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК и показанията на свидетеля Л.В., дадени в хода на досъдебното производство (на лист 75 от том 8 на ДП), където последният свидетелства за точния адрес на общежитието, като уточнява, че са живеели заедно от 12.09.2016 г. до 20.12.2016 г., когато подсъдимият си заминал за село Панчарево, където живеел, и свидетелят повече не го видял.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, тъй като са логични и вътрешно безпротиворечиви, а и съответстват на останалите свидетелски показания, обясненията на подсъдимия и писмените доказателства по делото.

 

4.7. Краен извод относно участието и съпричастността на подсъдимия Й.И.М. към убийството:

По делото няма преки доказателства, които да установяват извършването на инкриминираното убийство от подсъдимия Й.И.М.. От косвените доказателства се установява, че той е бил на мястото на убийството, включително и по внезапното му затичване, за да избяга от мястото, последвалото му гузно поведение и промяната във външния вид.

Липсват обаче доказателства, установяващи връзка на подсъдимия с фактическото извършване на убийството Р няма следи от него по оръжието на убийството или трупа, а присъствието му на местопрестъплението би могло да се приравни на извод за извършване на същото само в случай, че се установи, че на мястото няма други хора освен убиеца и жертвата.

Това обаче не може да се установи със сигурност, тъй като в докладна записка на лист 124 от том втори от ДП с рег. № 825799/10.06.2015 г. на старши инспектор В. Т.от отдел гПротиводействие на криминалната престъпностТ при СДВР е посочено, че охранителни камери не заснемат района на местопрестъплението, но са установени такива на сградата и паркинга на Българското национално Р.о (бул. гДраган ЦанковТ, № 4), автокъща гКапитолияТ (бул. гДраган ЦанковТ, № 5), метростанция гСтадион В. ***2 Р 16; ресторант гВесело селоТ (до сградата на БНР) и от камери с обхват алеите на парка в близост до подлезите откъм бул. гЦариградско шосеТ. По делото няма данни да са открити камери в района на Националния стадион гВ. ЛевскиТ, както и от вътрешността на парка гБ. *** (извън посочените откъм бул. гЦариградско шосеТ), които са други възможни пътища за оттегляне от местопрестъплението на евентуален извършител, различен от подсъдимия, поР. което няма и как да се приеме безусловно, че подсъдимият е извършил престъплението.

4.8. В хода на разследването полицейските органи са работили и по множество други версии за възможния извършител на убийството, всяка от които обаче е останала недоказана поР. съществени несъответствия в показанията, тяхната пълна неяснота или установено алиби на заподозрените. По-конкретно заподозрени са били:

4.8.1. Близнаците Б.:

В съдебното заседание на 21.06.2018 г. е разпитана свидетелката Н. Н. (на лист 475 Р 480 от втори том на делото), която дава показания, че към 02.06.2015 г. е учила в СГСАГ гХ. ***, като тази дата е и патронен празник на училището. Свидетелства, че не познава нито подсъдимия Й.И.М., нито убития Г.В.И., но е била повикана още на посочената по-горе дата да потвърди къде са се намирали нейни съученици около 11:45 до 12:00 часа на 02.06.2015 г., за да се изключат съмнения за съпричастност към убийството. Дава показания, че е била на училищното тържество, започнало през тази година с известно необичайно закъснение в 11:45 часа, като са присъствали и свидетелите Б.Б. и А.Б. Р близнаци. По принцип тържеството е било насрочено от 11:30 часа, за да може преди да зазвучат на сирените в 12:00 часа учениците да поднесат всички В.на паметника на Х. Б. в двора на училището, но това не е станало поР. забавянето. Свидетелката не знае часа на убийството, но предполага, че е бил между 11:45 и 12:00 часа, тъй като е чула от училищния двор на СГСАГ сирени на линейка с последния сигнал от сирените в памет на Х. Б.. Дава показания, че в нейното училище е имало разлепени снимки на заподозрян за убийството, но тя не е разпознала никого на тях. Свидетелства, че се наложило да разказва пред полицията за местонахождението на близнаците, тъй като сред учениците тръгнала мълва, че те са извършили убийството. Дава показания, че е била възприемана като добра ученичка и затова била извикана при директорката да отговори на въпроси на полицаите относно това къде са били двамата близнаци в съобщените от свидетелката часове. Свидетелства, че след това била разпитана за втори път на местопрестъплението до трупа на жертвата Г.В.И.. По отношение на контактите между свидетелката Л.К. и свидетеля М.Т. дава показания, че са били просто приятели и не е била свидетел на по-близки отношения помежду им. За свидетеля М.Т. дава показания, че е проявявал вербална агресия към съученици, но нищо по-сериозно. Свидетелства за три контакта с полицаи  -разпит в кабинета на директора на СГСАГ, продължил след това при трупа на жертвата, след като свидетелката заедно със свидетелката В.В. били закарани там в цивилна кола от полицаите, и трети разпит Р от четирима души в СДВР. Свидетелката не пази спомен да се е подписвала на съставените протоколи, но при предявяването им заявява, че носят нейния подпис, като изразява предположение, че ги е подписала, без да ги чете, което тогава е направила поР. младата си възраст, но сега не би направила.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Н.Н. като логични и безпротиворечиви, а и подкрепени от показанията на свидетелите Б.Б., А.Б., А.П., Д.К., Л.Т. и Н.Р..

В съдебното заседание на 22.01.2020 г. (на лист 1547 Р 1553 от том четвърти на делото) е разпитан свидетелят Б.Б., който дава показания, че към датата на инкриминираното    убийство Р на празника на Х. Б., е учил в СГСАГ гХ. Б.Т, която е имала патронен празник. На празника свидетелят Б.Б. и брат му близнак поднесли цветя на паметника на Б. в двора на училището, което се намира до входа на Борисовата г. откъм метростанция гСтадион гВ. ЛевскиТТ, на отсрещния ъгъл. Свидетелства, че преди празненството, което е около 12 часа, са били заедно с брат му и други четирима   приятели Р А.П., Д.К., Л.Т. и Н.Р. Р съученици (само А.П. е бил година по-голям), се разхождали около 11:15 часа в Борисовата г., където стигнали по бул. гДраган ЦанковТ, преминавайки по пешеходната пътека срещу сградата на БНР, както обичайно правели по време на свободни часове или час по физкултура, като отишли до фен магазина на ПФК гЦСКАТ на стадион гБългарска армияТ в Борисовата г., и там се разделили, като брат му с едно от другите момчета отишъл навътре в парка да си купи сладолед или нещо друго. После свидетелят се върнал с всички останали изброени лица покрай конната база в Борисовата г. от източната ѝ страна, а после Р по бул. гДраган ЦанковТ, отново преминавайки покрай БНР и по тротоара на булеварда, срещуположен на Борисовата г. (южния тротоар). Свидетелят знае къде е мястото на убийството, но дава показания, че не е минавал оттам. Знае, че е имало пейки. Впоследствие разбрал от трети лица, че свидетелката Л.К. била разказала, че си разменили реплики, когато свидетелят завил на ляво от бул. гДраган ЦанковТ, за да влезе в училището. След това, след церемонията, когато поставили венец на паметника на Х. Б. в двора на СГСАГ, свидетелят си спомня, че някакво момче посочило него и брат му като заподозрени за убийството, защото били близнаци. Разбрал, че има слух, че свидетелката Л.К. била казала, че убийството е извършено от близнаци и тъй като в училището били само две двойки близнаци, а другите не били извършителите, подозрението паднало върху тях. Свидетелства, че много скоро след церемонията е бил задържан и заведен в сграда на полицията, където първо си говорил с жена за семейството си, след това писал обяснения къде е бил пред двама полицаи, а след това дошла майка му и двамата отишли на долен етаж на сградата, където отново разказал това, което знае, на жена, която записвала на компютър. Дава показания, че впоследствие е разбрал, че са разпитвани и други негови съученици. Свидетелства, че е получавал заплахи от различни хора по интернет поР. разпространили се слухове, а после доброволно се е подложил и на изследване с гдетектор на лъжатаТ. Дава показания, че е разбрал за мястото на убийството от репортажи в медиите, като го познава единствено защото е учил наблизо.

По реда на чл. 281, ал. 4 НПК са прочетени показанията на свидетеля Б.Б., дадени пред разследващ орган на 02.06.2015 г. (на лист 139 от том 1 на ДП), като в тези показания свидетелят си спомня, че е видял свидетелката Л.К. на ъгъла на училищната сграда да преминава на светофара към метростанцията в Борисовата г.. Съдът кредитира прочетените показания поР. това, че са дадени непосредствено след събитията, за които се отнасят.

В съдебното заседание на 22.01.2020 г. (на лист 1553 Р 1559 от том четвърти на делото) е разпитан и свидетелят А.Б. Р брат близнак на свидетеля Б.Б., който дава показания, че в деня на убийството, за което се води настоящото дело е бил ученик в 10. клас на СГСАГ гХ. Б.Т, като на празника на Б. ги пуснали по-рано от училище и те решили да се разходят из Борисовата г. в С., защото времето било хубаво. Свидетелства, че след това били задържани и разпитвани в СДВР, откъдето ги пуснали чак около 19 часа в деня на убийството, а два дена по-късно Р на 4 юли, им казали, че версията им за това къде са били е потвърдена от приятелите им, но трябва да говорят с психолози. Дава показания, че доброволно се подложили на изследване с гдетектор на лъжатаТ. Знае от медиите, че убийството е станало навътре в Борисовата г. в С., като се мине по алеята до метростанцията, в посока към конната база. Свидетелства, че при разходката си не е следвал този маршрут, а са завили надясно покрай оградата на училището, покрай сградата на БНР и са пресекли булеварда по пешеходната пътека до автокъща гКапитолияТ, където навлезли в Борисовата г., оттам отишли към фен магазина на ПФК гЦСКАТ и свидетелят е отишъл до езерото гАрианаТ, а после се върнали по същия път. Дава показания, че са минали от другата страна на конната база спрямо мястото на убийството Р то е било от гдолнатаТ ѝ страна, а те са минали от ггорнатаТ. Алеята, по която са минали, е продължение на пешеходната пътека. Свидетелства, че разхождащите са били той, брат му Р свидетелят Б.Б., както и Д.И., Л.Т. и Н.Р. (съученици на братята), както и  А.П., който е една година по-голям, а разходката е продължила около 20 минути, защото е трябвало да се върнат в училището навреме за патронния празник. Дава показания, че в 12:00 часа, когато са прозвучали сирените, празненството е било в хода си, тъй като с брат му са поднесли цветя, а пристигането им в двора на училището е било към 11:45 Р 11:50 часа. Свидетелства, че по време на разходката са се разделили, като за няколко минути с брат му не са били заедно. Дава показания, че по време на разходката не е ползвал телефон, като не носи в себе си хладни оръжия и използва уменията си по бойни изкуства, но за защита. Свидетелства, че познава свидетелката Л.К. като момиче от неговото училище, а от медиите знае, че е била приятелка на убития Г.В.И.. Дава показания, че със свидетелката Л.К. в деня на убийството са се разминали на стълбите пред двора на училището, до трамвайната спирка. Свидетелства, че други техни съученици са ги заплашвали поР. някакви подозрения и поР. това двамата с брат му веднага потърсили дошлите в училището след убийството полицаи. Дава показания, че са го разпитвали няколко полицаи и са му подмятали за извършени от брат му признания, за да го проверят, но той е поддържал казаното, а накрая е бил разпитан от жена, която записала показанията му в присъствието на неговата майка. Свидетелят не си спомня кой го е обвинявал и заплашвал в двора на училището, знае, че е имало друга двойка близнаци, но не ги познава.

В съдебното заседание на 17.06.2020 г. е разпитан свидетелят А.П. (на лист 1793 Р 1798 от том пети на делото), който дава показания, че когато е бил ученик в 10 клас в СГСАГ гХ. ***, на патронния празник на училището в 12:00 часа е трябвало да бъде на тържество, като по време на провеждането му се чули сирени на линейка. Тържеството е започнало около 11:30 часа, а преди началото му свидетелят се разхождал в Борисовата г. в С.. Дава показания, че не си спомня точно с кои хора е бил, като познава близнаците Б. и А., помни, че са били с него, но не и другите хора, които са били там. За маршрута си свидетелства, че е минал покрай сградата на БНР и оттам Р към стадион гБългарска армияТ, близо до автокъща гКапитолияТ. Дава показания, че са се срещали с приятели от 21-во училище, тъй като и то се казва гХ. Б.Т и също имали празник. Помни, че са се видели с техен приятел Р В., от това училище. Дава показания, че на тържеството били поднесени цветя на паметника на Х. Б. и че близнаците са с една година по-малки от него. Свидетелства, че след това всички разбрали, че е убито момче от тяхното училище и започнали някакви обвинения срещу близнаците, без свидетелят да знае откъде са тръгнали те. Бил е заведен в СДВР с патрулна кола, където бил разпитван от различни полицаи.

В съдебното заседание, по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, са прочетени показанията на свидетеля А.П., дадени пред разследващите органи (на лист 131 Р 132 от том 1 на ДП), същият сочи, че се е видял с приятели в двора на училището си в 11:00 часа на 02.06.2015 г., като приятелите са били Л., Д., Н., Б. и А., като последните двама са близнаци. Повод за разходката, според свидетеля П., е че е искал да се срещне със свой приятел Р В., ученик от 21 училище, което също имало празник, и след тази среща всички се върнали по описания и в съдебното заседание път за тържеството. На това тържество, група момчета от 11 клас, част от футболния отбор на училището, казали, че са видели струпване на хора в Борисовата г., където имало убийство и извършители са гблизнацитеТ Р т.е. свидетелите Б. и А. Б.. Дава показания, че последните от около 11 часа до 11:40 часа всички са били заедно, като само при срещата на свидетеля А.П. с приятеля му В.се били разделили за 10 минути Р около 11:20 Р 11:30 часа. Свидетелства, че познава Л. като ученичка от 10 геТ клас, като знае, че се била целувала със съученика си М., но и разбрал, че убитият бил гадже на Л.. Дава показания и че в 11 клас на училището имало близнаци, но върху тях не паднали подозрения.

В съдебното заседание на 17.06.2020 г. е разпитан и свидетелят Н.Р. (на лист 1802 Р 1806 от том пети на делото), който дава показания, че на 02.05.2015 г. е излязъл от училището си преди патронния празник, отишъл с приятели покрай сградата на БНР до стадион гБългарска армияТ, там яли сладолед, после се върнали в училищния двор, и там разбрали за убийството на Г.В.И.. Свидетелства, че са били той, Л.Т., Д.К., Б.Б., А.Б. и А.П.. Не пази спомени дали са се разделили и дали при тях е идвал човек на име В.. Свидетелства, че училищното тържество е протекло спокойно, а малко по-късно са пристигнали екипи на полицията, като тогава други ученици упрекнали близнаците Б., че са извършители на убийството. Дава показания, че впоследствие целият му клас е бил разпитан в музея на училището, а той е бил в 9 клас тогава. Свидетелства, че не помни в колко часа е започнало тържеството, но хората от компанията му били там навреме за началото. Сочи липса на спомени за това кой го е разпитвал.

В съдебното заседание, по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, са прочетени показанията на свидетеля Н.Р., дадени в хода на досъдебното производство на 02.06.2015 г. (на лист 133 от том 1 на ДП), като същият допълва факти, за които в съда сочи липса на спомен Р че училищното тържество е започнало в 11:45 часа, че при отиването им до стадион гБългарска армияТ А.П. се чул по телефона с момче на име В., а после Д.К. и Б.Б. отишли до паметника на Х. Б. в Борисовата г. в С. на празненство на 21 училище. Свидетелят Н.Р., А.Б., Л.Т., А.П. и приятелят на последния Р В., отишли за сладолед до магазин в посока към езерото гАрианаТ в Борисовата г., като след това се върнали при стадион гБългарска армияТ, където по уговорка ги чакали Д.К. и Б.Б., и видели, че вече е 11:42 часа, като се върнали към училището Р СГСАГ гХ. Б.Т, по обратния път покрай Р.ото и закъснели с 3 минути за началото на училищното тържество, което също започнало по-късно. Дава показания, че свидетелят М.Т. Р ученик в 10 клас по онова време, не е бил на училище на 02.06.2015 г., като е следвало да бъде сутрешна смяна.

Съдът кредитира показанията, които кореспондират с тези на останалите посочени в същите свидетели, въпреки разминаването в данните дали свидетелите са пристигнали навреме за училищното тържество, като по-обективни са данните от прочетените показания, тъй като ако свидетелите не са пристигнали след началото на тържеството, не биха си спомняли в детайли за времето, когато са пристигнали, щом това закъснение не е било отчетено от останалите участници в празненството.

В съдебното заседание на 17.06.2020 г. е разпитан и свидетелят Л.Т. (на лист 1806 Р 1809 от том пети на делото), който дава показания, че на 02.06.2015 г. е бил ученик в СГСАГ гХ. Б.Т, като са имали патронен празник и по време на сирените за празника на Х. Б. чули сирени на линейка до училищния двор, по което разбрали, че се е случило нещо. Свидетелства, че преди тържеството е отишъл в Борисовата г. Р срещу училището, като маршрутът на свидетеля Л.Т. и свидетелите А. и Б. Б., Д.К., А.П. и Н. ***, покрай сградата на БНР, на пешеходната пътека срещу сградата, оттам Р към гСпортна С.Т и фен-магазина на ЦСКА. Свидетелства, че в част от времето на разходката някои от участниците са се разделили за малко. Свидетелства, че след тържеството други ученици започнали да упрекват шестимата, че те са извършителите, а след това ги разпитали в музея на училището до директорския кабинет и с патрулни полицейски коли ги откарали до сградата на СДВР в ранния следобед. Дава показания, че познава свидетелката Л.К. след убийството като приятелка на починалия.

В заседанието, по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, са прочетени показанията на свидетеля Л.Т., дадени на лист 134 Р 135 от том 1 на ДП, в които същият свидетелства, че при фен-магазина срещнали приятел на свидетеля А.П. Р В., с когото си говорели, като после свидетелят Л.Т. заедно с А.Б., Н.Р. и А.П. отишли за сладолед, а Д.К. и Б.Б. отишли на друго място. Отишлите за сладолед преминали покрай празничен парад в Борисовата г.. След празненството в СГСАГ при тях отишли ученици от 11-ти или 12-ти клас, които ги упрекнали за убийството, но свидетелят не помни имената им.

В съдебното заседание на 17.06.2020 г. е разпитан и свидетелят Д.К. (на лист 1809 Р 1812 от том пети на делото), който дава показания, че в Деня на Б. през 2015 г. е бил ученик в СГСАГ гХ. Б.Т, като тогава с приятели отишли преди тържеството за празника в Борисовата г. в С., като маршрутът им бил покрай училището, после покрай задната страна на Строителния университет, пред сградата на БНР, наляво по пешеходната пътека, покрай Конната база в Борисовата г. (свидетелят изрично посочва, че по-късно е разбрал къде е бил убит Г.В.И. и това място е било от другата страна на Конната база, на няколкостотин метра от техния маршрут) и до фен-магазина. След това свидетелят отишъл с един от близнаците Б., като няма точен спомен, до Орлов мост, за да търсят храна, но като не намерили, се върнали пак по същия маршрут до училището. Цялата група приятели били петима или шестима души, разпитаните преди него свидетели и двамата близнаци, като свидетелят Д.К. се отделил с единия близнак пред фен-магазина. Дава показания, че при тържеството в училище научили, че е станало убийство, като се появили подозрения за близнаците Б., които според слуховете идвали от приятелката на убития Л. (свидетелката Л.К.), защото тя била видяла близнаците пред сградата на училището. Самият свидетел Д.К. няма спомен да се е виждал на 02.06.2015 г. с Л.К.. Дава показания, че бил разпитван още на същия ден в СДВР.

В съдебното заседание на 20.10.2020 г. е разпитана свидетелката В.В. (на лист 1929 Р 1933 от том пети на делото), която дава показания, че на 02.06.2015 г. е била ученичка в СГСАГ гХ. ***, една година по-малка от свидетелката Л.К.. Съгласно показанията на свидетелката В. (в тази част колебливи) при събирането на учениците за училищното тържество за Деня на Б., преди да прозвучат сирените, свидетелката Л.К. получила обаждане от гаджето си Г., че с него се случва нещо. Свидетелката В.В. видяла свидетелката Л.К. разтревожена и след като по време на сирените се чула линейка, разбрала, че се е случило нещо лошо. Дава показания, че после е била разпитвана заедно със свидетелката Н.Н. на местопрестъплението, като това я е стресирало много, защото трупът дори не бил покрит. Отишла на разпит на мястото, след като полицаи я взели от кабинета на директорката на училището. Свидетелства, че на местопрестъплението е имало полицейска лента, макар да няма ясен спомен. Дава показания, че мястото е било кално, имало е две пейки, а те със свидетелката Н.Н. били на трета пейка, на известно разстояние, около 100 метра. Свидетелства, че близнаците А. и Б. Б. са били от нейния випуск в училище, от съседен клас, като са били добри и отзивчиви момчета и били търсени често за помощ.

По реда на чл. 281, ал. 5 НПК са прочетени показанията на свидетелката В., дадени в хода на досъдебното производство (на лист 124 от том 1 на ДП), частично, като свидетелката дава показания, че близнаците са били на училищното тържество, след заминаването на свидетелката Л.К..

В съдебното заседание на 20.10.2020 г. е разпитана и свидетелката Д.Д. (на лист 1937 Р 1940 от том пети на делото), която дава показания, че е директор на СГСАГ гХ. Б.Т и е изпълнявала тази длъжност и към 2015 г., като след тържеството за патронния празник на училището на 2 юни 2015 г. пред училището е минало линейка и после са дошли множество разследващи полицаи, които са разпитвали за различни лица. Свидетелства, че училищното тържество по график започва в 11:45 часа, но може и да е имало малко закъснение и помни присъствието на близнаците А. и Б. Б. на тържеството. За свидетелката Л.К. си спомня, че са обсъждали, че е била в последния учебен час, приключил преди тържеството, и е изнесла доклад,  а след това няма данни от учителите къде е била.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като се потвърждават от тези на останалите осем свидетели и служат като контролно средство за достоверността им.

Разгледани в съвкупност, показанията на посочените девет свидетели водят до еднозначен извод, че близнаците Б.Б. и А.Б. не е възможно да са извършители на убийството, тъй като за часа му имат алиби Р пребивавали са на друго място, различно от местопрестъплението, което е потвърдено от непротиворечащите си показания на четирима други свидетели, които възпроизвеждат движенията почти по минути без съществени противоречия, а и с показанията на свидетелката Н.Н. и В.В., които потвърждават този извод. Установява се и разделянето на компанията от шестима души, но всеки от тях има ясен спомен къде е бил Р свидетелят А.П. Р при приятеля си В.; свидетелят Б.Б., Л.Т. и Н.Р. Р за сладолед при стадион гБългарска армияТ, а свидетелите А.Б. и Б.Б. Р при езерото гАрианаТ. И в тази част липсват противоречия между показанията. Наговаряне между шестима свидетели, разпитани в различни съдебни заседания, които да възпроизвеждат логичен и безпротиворечив разказ (макар и с известни празноти) години след събитието, за което разказват, следва да се приеме за много малко вероятно, поР. което се изключва и тезата на защита за установяване на близнаците Б.Б. и А.Б. като вероятни извършители на убийството.

Налице са и показания, които описват свидетелите А. и Б. Б. като агресивни. Така, в съдебното заседание на 22.12.2020 г. е разпитана свидетелката Н. К., която дава показания, че е познавала близнаците в близък до убийството на момче в Борисовата г. период, а след това е прекъснала връзките си с тях. В прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК показания на свидетелката (от лист 125 от том 1 на ДП) същата пази спомен, че приятелка на близнаците и свидетелката към онзи период Р Б., е била агресивна, като единият от близнаците Р свидетелят Б.Б., имал нож с кафява дръжка, който дори бил дал на приятелката си Б., за да плаши с него момиче. Свидетелката дава и показания, че е виждала близнаците да си купуват черна маска за цяло лице от магазин в близост до НДК.

Съдът кредитира тези показания, тъй като не се оборват от други такива (показанията на свидетелката В.В. за характера на свидетелите Б. са плод на нейни субективни възприятия, като тези на свидетелката К., както и на свидетелката С.Б., обсъдени по-долу, са за конкретни случки, които описват черти от характера им, и следва да се приемат за по-достоверни като основани на обективното поведение на свидетелите, а не на оценка на друго лице на отношението му към тях), но същите не дават информация за пряка връзка на свидетелите с убийството, а само за техния характер, поР. което не са част от главния предмет на доказване и не оборват установеното по-горе от показанията на шестимата свидетели алиби.

4.8.2. М.Т. Р съученик на свидетелката Л.К.:

В разпита си от съдебното заседание от 12.04.2018 г., свидетелската Л.К. (на лист 194 от том първи от делото) дава показания, че в деня преди убийството на Г.В.И. Р на 01.06.2015 г., той ѝ е казал за качена от свидетеля М.Т. Р момче от класа на свидетелката Л.К. към онзи момент, снимка, на която свидетелят М.Т. изписал гобичам теТ и това подразнило жертвата Г.В.И.. Затова двамата със свидетеля М.Т. си писали в интернет.

В прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показания на свидетелката Л.К. от разпита ѝ в досъдебната фаза (на лист 103 от том 1 ДП и лист 92 от том 7 на ДП, възпроизведени на лист 197 от том първи на делото) същата дава показания и за предходна комуникация между жертвата Г.В.И. и свидетеля М.Т., при която първият писал от профила на свидетелката Л.К. във гФейсбукТ на втория да не се занимава със свидетелката. Това довело до влошаване на отношенията между свидетелите М.Т. и Л.К., продължило около седмица. Свидетелката Л.К. помолила свидетеля М.Т. да свали от социалната мрежа снимката Р колаж от техни изображения с текст: гОбичам те, сестричкеТ. След това свидетелят М.Т. се извинил на жертвата Г.В.И..

Съдът кредитира показанията на свидетелката Л.К. в тази им част, тъй като съответстват на показанията на свидетелката С.Б., както и частично Р на тези на свидетелката Н.Н.. По отношение на характеристиката на поведението на жертвата като гревностТ, съдът намира, че това е описание от субективна страна, като е установено от съвкупността от свидетелски показания, че жертвата Г.В.И. е имал пререкания със свидетеля М.Т. заР. отношенията на последния със свидетелката Л.К., които изглежда да са били приключили в деня преди убийството.

В съдебното заседание на 18.10.2018 г. е разпитана свидетелката С.Б. (на лист 667 Р 674 от том втори от делото), която дава показания, че била близка приятелка със свидетелката Л.К., тъй като към 2015 г. били съученички, и знае за смъртта на гаджето ѝ Г.В.И., който е убит на 02.06.2015 г. Свидетелства, че в деня на убийството свидетелката Л.К. се уговорила в приложението за обмен на съобщения гФейсбук месинджърТ да се срещне с убития по-късно Г.В.И., след края на учебните часове. В последния час бил звънеца и свидетелката Л.К. се обадила на жертвата Г.В.И. по телефона, след което побягнала от двора на училището в посока към входа на метростанцията при Националния стадион гВ. ЛевскиТ. След това прозвучали сирените, свидетелката С.Б. опитала няколко пъти да се свърже със свидетелката Л.К., но тя не отговаряла, а после ѝ казала, че Г.В.И. е наръган с нож. Свидетелката С.Б. веднага тръгнала към Борисовата г., преминавайки през бул. гДраган ЦанковТ стигнала по първата паркова алея, водеща навътре в Борисовата г., до мястото на убийството, където заварила Г.В.И. мъртъв и намиращи се на място полицаи, а след това дошла и линейка. Дава показания, че убитият бил с добър характер, приятелски настроен и винаги усмихнат. Свидетелства, че не е бил конфликтен, като се сърдел на това, че свидетелката Л.К. излиза с момче от техния клас Р свидетелят М.Т., и е правил забележки на свидетелката Л.К.. Дава показания, че заедно със свидетелката Л.К. и убития Г.В.И. често са се разхождали и са играели карти, включително и в Борисовата г. Р на място, наречено гамфитеатърТ, около 50 метра от мястото на убийството, но между двете няма пряка видимост. Свидетелства, че познава близнаци от тяхното училище Р братя Б., от които единият е свидетелят Б.Б., като те били палави, често си правели шеги със свидетелките С.Б. и Л.К.. Дава показания, че знае, че близнаците Б. ползвали веднъж лютив спрей, както и че свидетелката Л.К. си спомнила, че когато излизала от училище и тичала към мястото на убийството видяла близнаците на тротоара на бул. гДраган ЦанковТ до светофара с бул. гЕвлоги и Х. ГеоргиевиТ пред сградата на СГСАГ гХ. Б.Т. Свидетелства, че няколко дена след убийството я потърсил непознат по телефона, уж за да получи информация, понеже бил полицай Г.Г., но след подаване на сигнал до полицията се оказало, че това е опит за глупава шега с тъгата ѝ по починалия.

В съдебното заседание са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показанията на свидетелката С.Б. (на лист 109 Р 112 от том 1 от ДП), в които са описани няколко телефонни разговора със свидетелката Л.К. в минутите след убийството, като при първия свидетелката С.Б. е чула само плач. По отношение на свидетеля М.Т., е посочен телефонен номер Р ********, както и това, че бивша съученичка на убития Г.В.И. няколко дена преди това му била пратила колаж от снимки на свидетеля М.Т. и свидетелката Л.К., като жертвата Г.В.И. проявил ревност и се наложило свидетелката Л.К. да се среща с тях двамата, за да обясни на жертвата, че няма интимна връзка със свидетеля М.Т., а са само приятели. Свидетелката Л.К. искала в деня на убийството да организира и лична среща между жертвата Г.В.И. и свидетеля М.Т., като последният не бил на училище на 02.06.2015 г. За близнаците Б. дава показания, че един от тях е носел и метален бокс. Свидетелства, че свидетелят К.М. е бил най-близък приятел на жертвата. В показанията от втория разпит на свидетелката тя разказва за получено телефонно обаждане от представило се за гЮ.Т момиче.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката С.Б., тъй като са логични, безпротиворечиви и съответстват на показанията на свидетелите Л.К., М.Т. и Н.Р. Р за отсъствието на свидетеля М.Т. от училище.

По отношение на показанията за телефонни разговори, по делото е установено, че свидетелката С.Б. е била търсена от свидетелката Ю.П., която към този момент се е опитвала по детски да извършва детективска дейност, поР. интерес към убийството в Борисовата г. в С..

В съдебното заседание на 18.05.2021 г. е разпитан свидетелят М.Т. (на лист 270 от том първи от делото), който свидетелства, че към 2015 г. е бил съученик на свидетелката Л.К. в СГСАГ гХ. Б.Т. Дава показания, че били близки приятели, говорели си за личния си живот и връзките си с други хора, но не са имали интимна връзка. Свидетелства, че около месец преди датата на убийството на 02.06.2015 г. бил качил в социалната мрежа гИнстаграмТ снимка Р колаж от негови снимки със свидетелката Л.К. и текст, в смисъл, че я обича. После свидетелката Л.К. го помолила да свали снимката, тъй като гаджето ѝ Р жертвата Г.В.И., ревнувал, и помолила да се извини. Дава показания, че вечерта на 01.06.2015 г. година с жертвата си писали по гФейсбукТ, като жертвата го обидил. Тъй като на същия ден бил получил болки в корема, на 02.06.2015 г. не бил на училище и до около обяд спял в дома си в с. Локорско. Около 13:00 часа, след като си купил закуска от местна баничарница, негов съученик Р С.С., му се обадил по телефона и му съобщил, че гаджето на свидетелката Л.К. е убито. Свидетелят М.Т. се качил в автобус по линия 20 към С. и слязъл на спирката в кв. гОрландовциТ, откъдето взел трамвай в посока към центъра на града. Тогава получил обаждане по телефона от дядо си за това, че го търсят полицаи, уговорили се да се чакат на статуята на Патриарх Евтимий на едноименния площад, откъдето с полицейска кола бил заведен първо за кратко до алея в края на Борисовата г. в С., а после бил разпитан в СДВР.

Съдът кредитира показанията на свидетеля М.Т., които са логични и последователни и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, а частично се подкрепят от показанията на свидетелите Н.Р. и С.Б. за това, че не е бил на училище на 02.06.2015 г.

В съдебното заседание на 12.04.2018 г. (на лист 200 Р 204 от том първи на делото) е разпитана в качеството ѝ на свидетел гражданската ищца и частна обвинителка А.Г.-И., която дава показания в тази част, че нейният син ѝ споделил, че Л. му гправи едни номераТ и на 01.06.2015 г. излязъл вечерта, за да се види със свидетелката Л.К. и да уточнят отношенията си по повод на тези гномераТ и някаква снимка. След срещата се прибрал щастлив вкъщи, като нямал навика да урежда отношенията си агресивно.

Съдът кредитира показанията на свидетелката А.Г.-И., доколкото се подкрепят от показанията на свидетелите Л.К. и М.Т..

В същото заседание е разпитан и частният обвинител и граждански ищец В.И. (на лист 199 от първи том на делото), който свидетелства, че за свидетеля М.Т. е разбрал едва в хода на полицейското разследване, поР. което съдът не следва да обсъжда показанията му, тъй като препредават данни от останалите свидетели, които дават пряко информация за случилото се.

С протокол за доброволно предаване от 02.06.2015 г. (на лист 144 от том 1 на ДП) е бил предаден ползвания от свидетеля М.Т. мобилен телефон LG Lbello, за който е извършен оглед с протокол на лист 62 Р 68 от том 1 от ДП и не са открити съобщения от 02.06.2015 г., като е установено, че е имал номер за избиране на поставената SIM-карта *******. След огледа, телефонът е запечатан в хартиен плик с № А175487.

По делото няма други събрани данни, които да уличават свидетеля М.Т. в присъствие близо до мястото на убийството, поР. което няма основания същият да бъде подозиран в извършването му.

4.8.3. Приятелят на бивша приятелка на жертвата Г. В. И. Р К. К..

В съдебното заседание на 22.01.2020 г. е разпитана и свидетелката Д.И. (на лист 1559 Р 1561 от том четвърти на делото), която дава показания, че е имала близки отношения с жертвата Г.В.И. от декември 2014 г. до февруари 2015 г., като тогава излизали по различни питейни и развлекателни заведения с група приятели. Дава показания, че са пушили наргиле, но починалият Г.В.И. не е употребявал никакви забранени за възрастта му субстанции. Свидетелства, че след като са спрели да контактуват, починалият е имал друга приятелка Р Л., която е слабо и високо момиче, което е учило в СГСАГ гХ. Б.Т. Дава показания, че не знае отношенията им да са били обтегнати. Свидетелства, че не е поддържала контакти с починалия след края на януари 2015 г. Описва жертвата Г.В.И. като добро и контактно момче, а раздялата им като приятелска, тъй като отношенията им не били сериозни. Свидетелства, че е разбрала за убийството от медиите, като била шокирана. Дава показания, че е била разпитвана от полицията за отношенията си с убития, като тя самата е учела в Софийската професионална гимназия по туризъм. Свидетелства, че е ползвала функциите за обмен на съобщения на гФейсбукТ и гСкайпТ, но не си е пишела с убития след януари 2015 г.

Съдът кредитира показанията на свидетелката И., тъй като са логични и безпротиворечиви, като по делото няма доказателства, които да им противоречат. Същите не уличават никого като заподозрян за убийството Р предмет на настоящото дело.

4.8.4. П.П.

С протоколи за доброволно предаване от 08.08.2015 г. (на лист 267 Р 268 от том втори от ДП) на разследващите органи са предадени два листа хартия, се съдържат признания, че авторът на текста е наръгал гмомчето в Борисовата г.Т с 20-сантиметров нож, който после изхвърлил в канала откъм капитолията, като пресичал при дюнерджийницата, която е отдясно. Листовете са запечатани в пликове (джобове) с прикрепен картон с № А0250982. Листът е предявен в съдебното заседание на 12.02.2021 г., като е намерено картончето със същия номер (на лист 2150 от том пети от делото). Текстът съдържа множество зачерквания, но е приблизително такъв (правописът е запазен): гАз наръгах момчето не помня името със нож със черно острие кухненски около 20 см който хвърлих във канала откъм контитентала пресичах към дюнерджийницата от дясно бях облечен с черна блуза и къси гащи дънкови. (задраскан текст) Наръгах момчето (задраскано гвъвТ) някъде около сърцето не помня точно къде. Взех ножа от апартамента на Н.където А. гледаше Х. Не помня колко пъти го наръгах. Бях със черна чанта която е във апартамента ми. Наръгах го за да се направя на мъж бях сам. Като избягах се прибрах. Телефонът ми беше в апартамента ми на адрес жк. Банишора, ул. ******** и телефонът ми беше там като стана всичко.Т

Съгласно изслушаното в съдебното заседание на 07.05.2019 г. (на лист 989 от том трети от делото) заключение на съдебна почеркова експертиза № 2018 / ДОК-300/14.12.2018 г. (на лист 934 Р 948 от том трети от делото) ръкописният текст на самопризнанието е изпълнен от свидетеля П.П..

Съдът кредитира заключението като обосновано, безпристрастно и аргументирано, с подробно описание на методите за сравнение с безспорни образци от почерка на свидетеля.

В съдебното заседание на 18.10.2018 г. е разпитан свидетелят П.П. (на лист 675 Р 679 от том втори на делото), който дава показания, че към 2015 г. е бил задържан в Следствения арест с адрес: С.,***, и не знае нищо за убийството на момче в Борисовата г. в С..

ПоР. заявена липса на други спомени от свидетеля в съдебното заседание са прочетени в цялост по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показанията на свидетеля П.П., дадени пред разследващ орган (на лист 241 Р 248 от том 1 на ДП), в които същият свидетелства, че е бил доведен в Следствения арест на 22.07.2015 г., като първоначално бил в килия на шестия етаж, а след това Р на четвъртия, и бил жертва на тормоз от останалите задържани, които го карали да чисти гол килията с четка за зъби, като той не се оплаквал поР. страх да не бъде изнасилен. Дава показания, че в килията бил с К. и Б., като К. го тормозел и го биел, пикаел върху него и го карал да поставя различни предмети в ануса си. В тази килия се разпространил слух, че свидетелят П.П. бил приличал на снимките, разпространени от МВР, на извършителя на убийство в Борисовата г. в С.. При един случай на заплаха от страна на свидетеля К.Е. свидетелят П.П. бил запитан от първия дали е извършил убийството в Борисовата г. в С., на което свидетелят П.П. отговорил, че няма да признае за престъпление, което не е извършил. Свидетелства, че след това бил каран от свидетеля К.Е. да дъвче пластмасова чаша, да се качи на металното легло в килията и да слезе, като за последното настоял и свидетелят Е.С.. Тогава другите в килията (гЕ. и Р.Т) казали на свидетеля П.П., че са сигурни, че е извършил убийството в Борисовата г.. Дава показания за системно нанасяне на удари от страна на свидетеля К.Е., за да признае, че е извършил убийството, като ако го бил направил, останалите задържани щели да се държат по-добре с него. Свидетелства, че за да се предпази, отговорил, че е извършителят, а свидетелят К.Е. започнал да му изяснява детайли за престъплението, което свидетелят П.П. уж бил извършил Р че е намушкал момчето с черен нож с черно острие, който хвърлил в гканала между капитолията и дюнерджийницатаТ. След това свидетелят П.П. поискал да говори само със свидетеля К.Е., и затова другите присъстващи се оттеглили в тоалетната и пуснали водата, за да не се чува. После, след връщането им, свидетелят П.П. казал, че е намушкал жертвата няколко пъти в сърцето. Дава показания, че тогава свидетелят К.Е. повикал надзирател, защото уж свидетелят П.П. щял да се самоубива, което нямал намерение да прави. Свидетелства, че решил, ако бъде попитан, да посочи за мотив за извършване на убийството ревност спрямо момиче, което видял с убитото момче, като изрично казал на останалите в килията, че не знае името на жертвата. Тогава свидетелят К.Е. повикал надзирателя и поискал да закопчеят свидетеля П.П. за леглото, като той бил заключен за рамката с белезници на лявата си китка. Последният дава показания, че после записал на даден му от свидетеля К.Е. лист версията си за убийството и как го е извършил. Записал и че приятели щели да му дадат пари Р 2000 лева, ако наръга момче. След това свидетелят бил оставен на спокойствие, а на следващата сутрин няколко пъти променял версията си.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П.П. от досъдебното производство, доколкото същите се подкрепят от представеното по делото веществено доказателство Р написана бележка, а по отношение на тормоза от свидетеля К.Е. се подкрепят от показанията на свидетелите Е.С. и Р.А.. По отношение на самопризнанията, същите ще бъдат обсъдени по-нататък в мотивите.

В съдебното заседание на 07.05.2019 г. е разпитан свидетелят К.Е. (на лист 955 Р 958 от том трети от делото), който дава показания, че е бил задържан заедно със свидетеля П.П. през лятото на 2015 г. в Следствения арест на бул. гГ.М. Д.Т***, в осма килия на шестия етаж. Свидетелства, че гледали записи на заподозрения за убийството на младеж в Борисовата г. в С. по-рано през същата година и свидетелят П.П. направил пълни самопризнания. Свидетелства, че свидетелят П.П. е висок около 175 см, както и че е бил тормозен от арестантите, в тяхната килия не са го били, но го оставяли да спи без дюшек. Дава показания, че последният написал самопризнанията си на масата в тяхната килия, като изрично пишело, че наръгал момче в Борисовата г. и после изхвърлил ножа в река. Свидетелства, че освен свидетелят П.П. е бил в килия с Е.С. и Р.. Дава показания, че свидетелят П.П. сам предал самопризнанията си.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К.Е. относно това, че е бил в една килия със свидетеля П.П. и отношението към последния е било лошо, както и че е писал самопризнания, но не ги кредитира по отношение на доброволността на признанията, тъй като в тази част свидетелят К.Е. опитва да прикрие участието си в тормоза над свидетеля П.П., който се установява от показанията на свидетелите П.П. и Р.А..

В съдебното заседание на 20.03.2019 г. е разпитан свидетелят Р.А. (на лист 853 Р 855 от третия том на делото), който също свидетелства, че е бил задържан в Следствения арест в С. със свидетеля П.П. (без да си спомня фамилията му), като последният писал бележки във връзка с убийството на момче в Борисовата г.. Дава показания, че това е станало след разговор на свидетеля П.П. със свидетеля К.Е.. Свидетелства, че свидетелят П.П. е бил уплашен като задържан за първи път в следствен арест. Дава показания, че в писмото е имало описание на убийството в Борисовата г., като свидетелят не видял как П.П. пише писмото, а само го прочел вече написано.

В съдебното заседание са прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК показанията на свидетеля Р.А., дадени пред разследващите органи (на лист 264 Р 266 то том 1 на ДП), съгласно които разговорите между свидетеля П.П. и свидетеля К.Е. ставали при пусната вода, за да не чуват другите арестанти, като после свидетелят П.П. казал, че е убил момчето в Борисовата г. с нож с черно острие, дълъг 20 см, след като го видял да се разделя с момиче. Дава показания, че свидетелят П.П. направил това сутринта, докато бил без телефон и избягал в посока дюнерджийница, а след това Р към автокъща гКапитолияТ. Бил с раница гНайкиТ и се преоблякъл, защото имал пръски кръв, а ножът бил хвърлил в реката.

Съдът кредитира показанията на свидетеля относно обстоятелствата, при които свидетелят П.П. е направил самопризнания, като това съответства на показанията, дадени от свидетелите П.П., М.Т., и частично Р от свидетеля К.Е.. В останалата част показанията възпроизвеждат самопризнанията на свидетеля П.П., които съдът ще обсъди по-нататък в мотивите си.

В съдебното заседание на 20.03.2019 г. е разпитан свидетелят Б.Б. (на лист 856 Р 857 от третия том на делото), който също свидетелства, че е бил задържан в Следствения арест в С., като към датата на убийството в Борисовата г. Р 02.06.2015 г. е бил задържан. Дава показания за момче, доведено в килията му, задържано за насилие над дете, което било неспокойно и плачело при всеки опит на друг задържан да контактува с него. Свидетелства, че за този арестант били тръгнали слухове, че е свързан с убийството на момче в Борисовата г. в С., но свидетелят Б.Б. не знае за друго.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите се потвърждават от тези на свидетеля П.П., Р.А. и М.Т., като същите могат да служат само за проверка на дадени по делото показания на други лица.

В съдебното заседание на 30.10.2019 г. (на лист 1256 Р 1259 от том четвърти от делото) е разпитан свидетелят Е.С., който дава показания, че е бил арестант в Следствения арест в С. заедно със свидетеля П.П., като последният бил тормозен от арестувания с тях свидетел К.Е., за да признае, че е извършил убийство на момче в Борисовата г., тъй като им заприличал на заподозрения от пуснати от МВР клипове. Свидетелства, че тормозът е бил вербален и свидетелят К.Е. искал свидетелят П.П. да си признае. Самопризнанието било за това къде е хвърлено оръжието, като последният писал пред свидетеля Е.С., а после другите от килията предали листа на надзирателите. Свидетелят няма добър спомен, но предполага, че това е станало през 2016 г. Помни, че са били на шестия етаж в осма килия. Свидетелства, че повече никой не е говорил със свидетеля П.П. за убийството в Борисовата г. в С..

Прочетени са по реда на чл. 281, ал. 4 НПК и показанията, дадени от свидетеля Е.С., от лист 261 Р 263 от том 1 на ДП, като в разпита си от 2015 г. посочва, че е бил в една килия със свидетелите П.П. и К.Е., като последният искал първия да признае, че е извършил убийството в Борисовата г. и свидетелят П.П. говорил нещо само с него, като се чула само репликата гножът, къде е ножътТ. След това свидетелят К.Е. помолил другите хора от килията да отидат в банята на пусната вода и говорил още пет минути със свидетеля П.П., който накрая казал газ съм, аз го направихТ. След това в силно възбудено състояние написал самопризнанието си на лист, който няколко пъти поискал да поправи, като свидетелят Е.С. го бил заплашил, че ще стане глошо, ако не е тойТ.

Съдът кредитира показанията на свидетеля С. изцяло, в прочетената част Р относно годината на самопризнанието Р 2015 г., тъй като същите кореспондират напълно на показанията на свидетелите П.П. и Р.А., а противоречията с показанията на свидетеля К.Е. могат да се обяснят с желанието на последния да прикрие противоправното си поведение спрямо свидетеля П.П..

В съдебното заседание на 18.10.2019 г. е разпитан свидетелят А.Д. (на лист 682 Р 684 от том втори от делото), който дава показания, че познава свидетеля П.П., с когото учели заедно в 5-то училище в С.. Свидетелства, че е бил задържан в следствения арест със свидетеля П. и познава негова приятелка на име В.Ч., но не знае повече.

Свидетелят не дава съществена за делото информация, освен за мястото на задържане на свидетеля П.П., която е изводима и от други източници.

В съдебното заседание на 22.01.2019 г. е разпитан свидетелят Г.Л. (на лист 830 Р 831 от том трети от делото), който дава показания, че е познава С.(свидетелят А.Д.), който бил обвиняем по едно дело със свидетеля П.П. за бой на малко дете. В прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК показания, дадени в досъдебната фаза (на лист 255 Р 256 от том 1 от ДП), свидетелства, че свидетелят А.Д. не му е казвал нищо за това той или свидетелят П.П. да са били в Борисовата г. и дава показания за други обстоятелства относно престъпление, за което свидетелят П.П. е осъден.

Съдът кредитира показанията на свидетеля, които по настоящото дело служат единствено като контролни за показанията на останалите разпитани свидетели, които са били задържани заедно със свидетеля П.П..

В съдебното заседание на 20.03.2019 г. е разпитан свидетелят М.Т. (на лист 852 от том трети от делото), който дава показания, че знае, че свидетелят П.П. е бил задържан в Следствения арест в С. като съучастник на свидетеля А.Д., който е бил в една килия със свидетеля М.Т.. Показанията, включително четените по реда на чл. 281, ал. 5 НПК, като цяло носят същата информация, която дава и свидетелят Г.Л., поР. което съдът ги кредитира, но само като средство за проверка на останалите показания по делото.

По делото се установява, че свидетелят П.П. е направил самопризнания, но същите са недостоверни, тъй като не описват точно мястото, където е изхвърлен ножа, послужил като оръжие на убийството. Същият не е изхвърлен в канал с течаща вода, близо до дюнерджийница, а в шахта до местопрестъплението. С оглед на данните за тормоз над свидетеля П.П. е очевидно, че той е написал самопризнанията си, за да се отърве от тормозещите го съкилийници, като те не кореспондират с установеното за механизма на убийството на Г.В.И.. ПоР. това, тази версия за убийството е недостоверна.

4.8.4. Намиралият се близо до местопрестъплението свидетел Л.Т.

В съдебното заседание на 17.06.2020 г. е разпитан свидетелят Р.Т. (на лист 1812 Р 1815 от том пети от делото), който дава показания, че разпознал на разпространени от СДВР кадри своя съученик Л.Т., но не бил сигурен дали е точно той. Свидетелят знае, че снимката е разпространена във връзка с убийство, станало на 02.06.2015 г., тъй като в този ден бил в час по литература и за сирените станали да почетат паметта на Б.. На нея имало млад мъж на паркинг, а на преден план се виждала бариера. Свидетелят е бил питан дали заснетият му прилича на Л.Т. от разследващ полицай, като му е било посочено конкретно име. Л.Т. е бил съученик на свидетеля Р.Т., като той си спомня, че първият не е бил на училище в деня на убийството и затова е имал подозрения. Свидетелят описва съученика си Л.Т. като слаб, висок, с къса прическа (гвтори номерТ), но не е говорил с него за убийството.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Р.Т., но същите нямат убедителна идентификационна стойност, тъй като извън общите белези Р ръст, слабо телосложение и къса прическа, не сочи защо е разпознал съученика си на снимките, за разлика от свидетелите, които са разпознали подсъдимия Й.И.М. по специфични движения, които посочват изрично. При това положение е без значение установяването на местонахождението на Л.Т. в деня на убийството, тъй като извън отсъствието му от училище, обективно нищо друго не го свързва с престъплението, за което се води настоящото дело.

В съдебното заседание на 27.01.2021 г. е разпитан като свидетел и самият заподозрян Л.Т. (на лист 2216 Р 2120 от том пети на делото, като самоличността е потвърдена от лице с установена самоличност - свидетеля Р.Т. Р негов баща, в същото съдебно заседание), който дава показания, че на 2 юни, който свързва с убийство на момче в Борисовата г., за което обвиняем е Й.И.М., а като година няма спомен, но е вероятно 2016 г. или 2017 г., е минал покрай Борисовата г. в С., след като с приятели пушили цигари с марихуана, като бил записан на охранителни камери в района. Това свидетелят знае, защото в СДВР му показали на видеозаписите как ходи по бул. гДраган ЦанковТ в С. от страната на БНР, по тротоара срещу Борисовата г.. Свидетелят е бил записан с приятелите си Д.Т.и К. Ч., негови съученици от 105 училище към датата на убийството. Свидетелства, че е бил облечен с дънки и тъмно яке, като не си спомня какви обувки е носил. Дава показания, че лице на име Т. го е разпознало като момчето Р заподозрян, за което после е имало разпространени снимки и видеоклипове. Свидетелства, че е висок 175 см и в деня на убийството не е бил в Борисовата г., а от бул. гДраган ЦанковТ е завил в уличките срещу г.та. В прочетените си по реда на чл. 281, ал. 4 НПК показания на лист 162 от том 1 на ДП описва облеклото си като къси панталони, черни маратонки гНайкиТ с червени връзки и сив пуловер, а за годината сочи, че е 2015 г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Л.Т., които са логични и безпротиворечиви, подкрепени от тези на свидетеля Р.Т.. Същите разкриват присъствие на свидетеля в района на убийството, но не могат да установят негова съпричастност, тъй като по делото от други видеозаписи е установено, че убийството не е станало от страната на улицата, където свидетелят е заснет.

В жилището на свидетеля Л.Т., съгласно Протокол за претърсване и изземване на лист 56 Р 57 от том 1 на ДП, са намерени два чифта маратонки Р марки гКропТ и гАдидасТ, като с Разпореждане от 13.06.2015 г. по частно наказателно дело № 2335/2015 г. на Софийския градски съд, същият е одобрен последващо и няма основание да не се приеме, че действието е било неотложно, тъй като е извършено само 12 дена след убийството срещу заподозряно лице, което е можело да укрие следи, поР. което протоколът не е съставен в противоречие с НПК. Съгласно посочения протокол, обувките са затворени в харТ.пликове с картони с №№ А0103095 и А010396. При претърсването е иззета и обтривка от сифона на ваната в дома, където е живял свидетелят Л.Т., като е била поставена в плик за биологични следи с № 021230, и обтривка от сифона на мивката в банята на същото жилище е снета обтривка, поставена в плик за биологични следи с № А021231

В съдебното заседание на 12.02.2021 г. веществените доказателства са предявени на страните, като са отворени пликове със същите номера (на лист 2152 от том пети на делото) и са установени съответно маратонки гАдидасТ, синьо-зелени с характерните за марката три успоредни бели ивици от двете си страни, и с бели подметки със зелен кант, както и светлосини маратонки гКропТ, с мръсна бяла подметка. Тези обувки са с цвят, подобен на заснетия да се отдалечава от местопрестъплението бягайки младеж, но те не разколебават специфичните за подсъдимия Й.И.М. движения, които са посочени от множество свидетели и служат за неговата идентификация.

В съдебното заседание на 30.10.2019 г. (на лист 1279 от том четвърти от делото) е прието заключение на биологическа експертиза, чиито изводи са отразени в Протокол № 213-Б/2015 г. (на листове без номер непосредствено преди лист 59 от том 2 от ДП), като същата установява от натривките, иззети от дома на свидетеля Л.Т. наличие на кръв, без яснота дали е човешка, като обтривките са върнати съответно Р тази от ваната Р в плик с № 021642, а тази от мивката Р в плик с № 021643.

В съдебното заседание на 30.10.2019 г. (на лист 1283 от том четвърти от делото) е прието заключението на ДНК експертиза, обективирана в Протокол № 15 / ДНК Р 255 (на лист без номер непосредствено преди лист 97 от том 2 на ДП), съгласно която по натривките от двата посочени по-горе плика са открити ДНК профили на двама мъже, които не съвпадат с профила на убития Г.В.И., и с установените по угарки от цигари, намерени на местопрестъплението, профили на други хора.

4.8.5. Други лица, посочени по телефона като заподозрени или видени от случайни минувачи до местопрестъплението:

В съдебното заседание на 17.06.2020 г. е разпитана свидетелката Ц.Н. (на лист 1772 Р 1774 от том пети на делото), която дава показания, че на 2 юни се е разхождала с три свои приятелки в Борисовата г. в С., когато видяла, че липсват пейки от алеята, защото били разместени. Тогава тя се обърнала вдясно от алеята по която вървяла, към място, където ѝ казали, че са конюшните на конна полиция, а от другата страна Р вдясно по посоката ѝ на движение, била метална ограда, и там видяла две срещуположно разположени пейки. Тогава свидетелката видяла на пейките мъж с черна коса и синя риза, като в този момент прозвучали сирените в 12 часа. След заглъхването на сирените свидетелката видяла по алеята да минава младеж с раница и дебели бузи, когото забелязала само в профил. Нейна приятелка го заговорила и поискала да спре, но младежът им казал, че бърза и след това свидетелката и приятелките ѝ отишли към ул. гГраф ИгнатиевТ, като чували колите идващи от изток към бул. гЕвлоги Г.Т. Свидетелства, че по-късно е отишла да даде показания, тъй като е била в района и не е видяла онова, което жена в жълта рокля съобщила по телевизията Р за това, че на пейки имало ранено момче и момиче над него, което пищяло. Дава показания, че едната от приятелките ѝ е била Р.З., но тя е починала преди датата на разпита.

Съдът кредитира показанията на свидетелката Ц.Н., но доколкото по делото е установено точно мястото на убийството и по обективни данни (записи от телефон 112) е установено, че там е била свидетелката Л.К., следва да се направи извод, че свидетелката Ц.Н. не говори за местопрестъплението, а за други пейки в близост. От показанията ѝ не могат да се черпят други релевантни за предмета на доказване данни.

В съдебното заседание на 21.06.2018 г. е разпитана свидетелката Ю.П. (на лист 474 Р 475 от том втори на делото), която дава показания, че след като узнала за извършено убийство в парка гБ. *** решила да се обади на приятелка на неин приятел Р М.П., която разпространявала в Самоков Р града на свидетелката Ю.П., слухове, че е била свидетел на убийството. ПоР. това, последната дава показания, че се обадила по телефона на М.П. и се представила за служител на полицията, като искала да я сплаши и шокира във връзка с разпространените от нея слухове. Свидетелката Ю.П. признава, че не е знаела нищо конкретно във връзка с инкриминираното по настоящото дело деяние и е целяла да стресне и изплаши познатата си.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като последователни и логични и намира, че поР. липса на ясна връзка с предмета на делото, същите следва да се приемат за работна версия, следвана в хода на разследването, която обаче не се подкрепя от други доказателства и е опровергана, и поР. това не следва да се обсъжда по-задълбочено.

4.9. При трупа на Г.В.И. са открити и други вещи, по които е възможно все още да има следи, но при извършените до момента следствени действия не са открити такива:

Съгласно изслушаното и прието в съдебното заседание на 30.10.2019 г. (на лист 1279 от том четвърти по делото) заключение на биологична експертиза, дадено в Протокол № 209-Б/2015 г. (на лист 42 Р 43 от том 2 от ДП) при изследване на телефона на убития Г.В.И., запечатан при огледа на местопрестъплението в плик с картон № А218326, по телефона (предимно екрана му) е открита кръв без ясна кръвногрупова принадлежност. Телефонът е прибран в плик с № А0103189, а натривка от него е предадена в плик за биологични следи № 021295. Съдът кредитира заключението на експертизата, което е безпристрастно и логично изготвено.

Съгласно заключението на проведена дактилоскопна експертиза, изслушана в съдебното заседание на 22.01.2020 г. (на лист 1564 от том четвърти по делото), за която е съставен Протокол № 253-Д/2015 г. (на лист 109 от том 2 от ДП) по телефона на жертвата не са намерени отпечатъци от пръсти. След изследването телефонът е прибран в хартиен плик с картон № А0294742. Съдът кредитира заключението като логично и безпристрастно.

Съгласно изслушаното и прието в съдебното заседание на 22.01.2020 г. (на лист 1564 от том четвърти по делото) заключение на биологична експертиза, дадено в Протокол № 242-Д/2015 г. (на лист 101 Р 102 от том 2 от ДП) при изследване на намерено у жертвата тесте карти, запечатано при огледа на местопрестъплението в плик с картон № А0278394, по същото не са открити пръстови отпечатъци, и е прибрано в плик с картон № А0294739.

4.9. При разследването са открити и множество вещи и следи, за които не може да се установи да водят към извод за съпричастност с престъплението на конкретно лице:

При огледа на мястото на убийството е открит скъсан син билет за еднократно пътуване в Софийския метрополитен, като от него не могат да се направят изводи за съпричастност на което и да е лице към убийството, тъй като съгласно писмо с изх. № 2280(01)/17.06.2015 г. на (Метрополитен) ЕАД Р С. билетът е бил предаден на касиер в метростанция гГ.М. Д.Т***, като не е установена точна дата на закупуване на билета.

Съгласно заключението на изслушаната в съдебното заседание на 30.10.2019 г. (на лист 1279 от том четвърти от делото) биологична експертиза по протокол № 203-Б/2015 (на лист между листове 57 и 58 от том втори от ДП), по билета е установена кръв, но не е извършено изследване за вида и принадлежността по кръвна група. Съдът кредитира експертизата като безпристрастно изготвена и обоснована.

Съгласно протокол за оглед от 02.06.2015 г. на двора на СГСАГ гХ. *** (на лист 18 Р 19 от том 1 от ДП) в северната страна двора на училището, от дясната страна на входа  в тревна площ е намерена дръжка с дължина 12 см дължина и 2,5 Р 3 см ширина, като има кафяви пластмасови елементи, като е запечатана в плик с картон № А 153151.

В съдебното заседание на 17.06.2020 г. е разпитана свидетелката Р.Б. (на лист 1744 Р 1779 от том пети на делото), която дава показания, че към 02.06.2015 г. е била зам.-директор на СГСАГ гХ. Б.Т, като в училището са имали патронен празник и веднага след това дворът се напълнил с полицаи, които ѝ казали, че ученик от училището е нападнал друг в Борисовата г. и започнали да снемат показания от всички присъстващи. В хода на следобеда, докато разпитвали учителите, служители на училището обикаляли двора и една от    хигиенистките Р М., забелязала на двора някакъв предмет, който после бил показан на свидетелката Р.Б.. Последната свидетелства, че става въпрос за ръждива дръжка от нож с пластмасова или дървена средна част и от двете страни Р метални части, която нямала острие и била видимо ръждясала. Дава показания, че ръководството на училището е било там при разпитите, като посочва кои са членовете му, а също така и че се е занимавала често с проблемни ученици, но свидетелите Б. и А. Б. не са били сред тях, тъй като иначе би ги запомнила. По реда на чл. 281, ал. 5 НПК са прочетени показания на свидетелката, възпроизведени на лист 1778 от том пети на делото, че материалът на дръжката е бил сиво-черен на цвят.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката Р.Б., тъй като същите кореспондират с казаното от свидетелите М.А. и Е.К. и не съдържат противоречия.

В съдебното заседание на 17.06.2020 г. е разпитана и свидетелката М.А. (на лист 1779 Р 1782 от том пети от делото), която дава показания, че през 2015 г. е била хигиенист в СГСАГ гХ. Б.Т, като когато в двора имало цивилно облечени полицаи при почистване на двора намерила малък нож, може би около 10 см (свидетелката бърка дължини и се колебае в отговорите си пред съда), до оградата на училището откъм трамвайната спирка. Свидетелства, че е било част от нож Р само острие, като е било доста старо на външен вид.

В заседанието са прочетени по реда на чл. 281, ал. 5 НПК и показанията на свидетелката от досъдебната фаза (на лист 206 Р 207 от том 1 от ДП), където е посочено, че е намерена само дръжка, а не само острие, и свидетелката дава показания, че не е пипала дръжката преди да я предаде.

При прочитане на показанията свидетелката уточнява, че явно е била предала дръжка, а не острие, и вече е загубила спомен за частта от нож, която е намерила. Обяснява, че не помни дали е пипала или не дръжката, и може би е ползвала салфетка, за да я предаде.

Съдът кредитира показанията на свидетелката М.А. съобразно уточнението ѝ, като същите кореспондират по отношение на намерената дръжка с тези на свидетелките Е.К., А.М. и Р.Б., а противоречието може да се обясни с липса на спомен, като свидетелката М.А. ясно си спомня, че е намерила само част от ножа, но не помни коя, което, с оглед на изминалите 5 години между двата разпита, не е сериозно противоречие.

Разпитаната в заседанието на 17.06.2020 г. свидетелка Е.К. (на лист 1782 Р 1784 от том пети от делото) дава показания, че на един от патронните празници на СГСАГ гХ. Б.Т, където е работела, била повикана, защото нейната   колежка Р свидетелката М.А., била намерила нещо на двора, което било като част от нож, но свидетелката Е.К. не прегледала подробно, а се подписала набързо в протокола.

В заседанието на 17.06.2020 г. е разпитана и свидетелката А.М. (на лист 1784 Р 1786 от том пети от делото), която дава показания за същата случка Р намерен предмет в деня, когато бил убит ученик от СГСАГ гХ. Б.Т, като отново си спомня уплаха у свидетелката М.А., а после Р че ѝ показали дръжка от нож.

Разгледани в съвкупност, показанията на свидетелката Е.К. и А.М. дават основание да се приеме, че разказаното от свидетелките Р.Б. и М.А., относно намерената дръжка е достоверно, тъй като не са налице съществени противоречия относно времето, мястото и вида на намерената вещ, а само несъответствия относно конкретни материали и описание на размери, които не са до такава степен различни, че да опровергаят показанията на посочените две свидетелки.

Показанията на посочените четири свидетелки се потвърждават и изцяло от показанията на свидетеля И.Ц., дадени в съдебното заседание на 20.10.2020 г. (на лист 1940 Р 1943 от том пети от делото), който дава показания, че свидетелката М.А. е намерила дръжка от нож в училищния двор в един от дните след 02.05.2015 г., когато свидетелят е бил учител по физкултура в СГСАГ гХ. Б.Т. Свидетелят помни, че ученици от училището, играли футболен мач на игрище в Борисовата г., са разказали първи за убийството, а самият свидетел с директорката на училището е бил на тържеството в двора.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Ц., които се потвърждават от тези на свидетелите Д.Д. и В., освен в частта за датата на намиране на дръжката от нож, която е била открита в деня на убийството съгласно показанията на свидетелките Е.К., А.М. и М.А..

Съгласно заключението на биологична експертиза, изслушано на 30.10.2019 г. (на лист 1280 от том четвърти от делото), представено в Протокол № 15 / БТМ-206 (на лист 64 Р 65 от том 2 от ДП), по дръжката на открития от свидетелката М.А. нож, който е бил изваден от  плик с картон с № А 153151, не е открита кръв. Обектът е върнат обратно. Съдът кредитира заключението като логично и безпристрастно.

Съгласно изслушаното в съдебното заседание на 25.11.2019 г. (на лист 1397 от том четвърти от делото) заключение на дактилоскопна експертиза, отразено в Протокол № 15 / ДКТ Р121 (на лист 68 Р 69 от том 2 от ДП), по дръжката от ножа не са открити и дактилоскопни следи. Съдът кредитира заключението като аргументирано и безпристрастно и в съответствие с данните, че дръжката дълго време е била на открито. По възражението на защитата, че липсва посочен номер на плика, от който е изваден обекта на експертизата, съдът намира, че с оглед провеждането на дактилоскопната експертиза и тази за установяване на ДНК в едно и също време в НИК към МВР и наличната на лист 69 от делото фотоснимка на изследваната дръжка от нож, няма основание да се приеме, че е налице замяна на обекта, като липсата на отбелязване на номер на запечатан плик и предаването на обекта на изследване разпечатан от едно вещо лице на друго само по себе си не е годно да компрометира извода за идентичност на обекта. Незапечатването би могло да доведе до загуба на следи, но тъй като такива не са установени по делото, това не е в състояние да промени изводите на съда относно намерената дръжка, а и недобросъвестното боравене с доказателства на територията на Института по криминалистика към МВР Р структура, специално създадена да работи с доказателства по наказателни дела, е слабо вероятно.

Съгласно изслушаното в съдебното заседание на 30.10.2019 г. (на лист 1282 от том четвърти от делото) заключение на ДНК експертиза, отразено в Протокол № 15 / ДНК Р 197 (на лист 72 Р 74 от том 2 на ДП) по ножа не са открити и следи от ДНК, вероятно поР. малко наличен материал за провеждане на изследването. Съдът кредитира заключението на експертизата като безпристрастно и аргументирано.

На местопрестъплението и близки до него места са установени и иззети множество угарки от фасове, салфетки и други малки предмети, за които е имало съмнения за биологични следи и по някои от тях са открити такива, но същите не водят до конкретно лице, което може да се установи като заподозрян за убийството на Г.В.И.:

Съгласно протокола за оглед на местопрестъплението от 02.06.2015 г. (на лист 7 Р 14 от том 1 от ДП), при огледа са открити близо до трупа следните вещи, като изключим описан по-горе билет за метро:

Р парче сгъната бяла тоалетна хартия с капковидни петна, запечатана в плик с картон № А 218325;

Р самозалепващо се полиетиленово празно пликче, запечатано в плик с картон № А 218329;

Р угарка от цигара с кафеникав филтър, 2 броя угарки от цигари с бял филтър, 2 броя угарки от цигари с кафяв филтър, угарка от цигара с бял филтър и угарка от цигара с бял филтър, всички запечатани заедно в плик за биологични следи с №  021415, и

Р парче от летва (намерено под пейката, където е бил трупът) с дължина 60 сантиметра с нишковидни червеникави следи, което е било запечатано в плик с картон № А 167478.

Съгласно приетата в съдебното заседание на 30.10.2019 г. (на лист 1278 от том четвърти на делото) биологична експертиза, чието заключение се съдържа в Протокол № 191-Б/2015 г. (на лист 34 Р 35 от том 2 от ДП), по парчето тоалетна хартия, сгънато на ивици, което има дължина над 68 см и ширина около 10 см, са установени следи от човешка кръв от неясна група, като хартията е запечатана в плик с картон  № А0103186. Съдът кредитира заключението на експертизата, като въпреки последващи изследвания, чиито резултати са отразени по-долу, не е установено чия е кръвта по хартията.

Съгласно приетата в съдебното заседание на 30.10.2019 г. (на лист 1278 от том четвърти от делото) биологична експертиза, чието заключение се съдържа в Протокол № 192-Б/2015 г. (на лист 26 Р 27 от том 2 от ДП), по парчето дърво, запечатано в плик с картон № А1367478, е открита човешка кръв от неустановена кръвна група. Летвата е запечатана в плик с картон с № А068902. Съдът кредитира заключението на експертизата, като ще обсъди наличието на кръвта по-долу при обсъждане на резултата от проведена ДНК експертиза.

Съгласно заключението на ДНК експертиза, изслушано в заседанието на 25.11.2019 г. (на лист 1381 от том четвърти от делото), и чиито резултати са възпроизведени в Протокол № 15 / ДНК Р 246 (на листове без номер, които се намират след лист 189 от том 2 от ДП), по парчето тоалетна хартия (описано в това заключение като салфетка) е открита кръв на жена, която не е идентифицирана по делото и за която не е било възможно установяване в базата данни за ДНК профили, поддържана от МВР, като проверката е извършена с известно забавяне, поР. софтуерни проблеми (съгласно посоченото от вещите лица при разпита им в съдебната зала). По отношение на намерената под пейката, на която е лежал убития, летва, е установено, че по същата има кръв от жертвата Г.В.И., което се обяснява с действието на гравитацията и мястото на летвата, но не може да доведе до извод за евентуален извършител на убийството. Заключението следва да се кредитира като безпристрастно и аргументирано въпреки това.

Съгласно приетата в съдебното заседание на 30.10.2019 г. (на лист 1280 от том четвърти от делото) ДНК експертиза, чието заключение е отразено в Протокол № 15 / ДНК Р 195 (на лист 80 Р 84 от том 2 от ДП) по угарките са установени ДНК профили на 6 лица, никое от което не е идентифицирано по делото. Съдът кредитира заключението на експертизата като аргументирано и безпристрастно, като следва да посочи, че дори и да беше открито конкретното лице, пушило същите цигари, тъй като те са открити около местопрестъплението, същите трудно могат да разкрият пряка връзка с убийството, тъй като на поставените в парка пейки в различни моменти могат да седят множество лица.

Съгласно протокол за оглед от 04.06.2015 г. на мястото на убийството (на лист 35 Р 36 от том 1 от ДП), описано подробно в същия протокол, в разстояние до 10 метра от мястото на убийството са били намерени още следните угарки от цигари: две бели угарка от цигари гMarlboroТ, бяла угарка от цигара без надпис, бяла угарка с надпис гVictory SlimsУ, бяло-зелена угарка от цигара, бяла угарка от цигара с виолетов надпис на латиница, бяла угарка от цигара с черни ивици и надпис гDunhillТ, бяла угарка от цигара с надпис гDunhillТ, кафява угарка от цигара с надпис гMarlboroТ и бяла угарка от цигара без видим надпис. Същите угарки са били съхранени в плик за биологични следи № 223462.

В съдебното заседание на 30.10.2019 г. (на лист 1281 от делото) е прието заключение на ДНК експертиза, обективирано в Протокол № 15 / ДНК -196 (на лист 90 Р 95 от том 2 от ДП), което е идентифицирало върху посочените по-горе угарки ДНК профили на 7 лица, от които петима мъже и две жени, които не съвпадат с профилите по експертизата по Протокол № 15 / ДНК Р 195,като по два от обектите не е открита ДНК. Съдът кредитира заключението на експертизата като логично и безпристрастно, но приема, че същото може да носи само косвена информация за предмета на доказване, тъй като намерените угарки са намерени на публично място, където в различен период са преминавали много хора.

Съгласно протокол за оглед от 03.06.2015 г. на дърво до алея, излизаща срещу вход № 5 на националния стадион гВ. ЛевскиТ към оградата на изкопа на бившия стадион гЮнакТ (на около 100 метра северно от местопрестъплението), който се намира на лист 32 Р 33 от делото, е намерена салфетка, сгъната на четири, с червеникаво петно по нея, която е запечатана в плик за биологични следи с № 004663. В съдебното заседание на 30.10.2019 г. (на лист 1276 от том четвърти от делото) е прието заключението на съдебна биологична експертиза № 204 Р Б / 12.06.2015 г. (на лист 18 Р 19 от том 2 от ДП), която установява наличие на човешка кръв от група А по салфетката, но не може да се установи конкретен произход, както е посочило и самото вещо лице при разпита си. Съдът кредитира заключението на експертизата като обективно и логично, но то не носи информация по предмета на доказване по делото.

Съгласно заключението на ДНК експертиза, изслушано в заседанието на 25.11.2019 г. (на лист 1381 от том четвърти от делото), и чиито резултати са възпроизведени в Протокол № 15 / ДНК Р 246 (на листове без номер, които се намират след лист 189 от том 2 от ДП), за намерените следи от кръв е извършен и ДНК анализ, като е установено, че кръвта е на жена с неустановена по делото самоличност, която не е намерена и в базата данни с ДНК профили, поддържана от МВР. Съдът кредитира заключението като обективно и аргументирано, но и то не носи съществена информация за предмета на доказване по делото.

На лист 50 Р 51 от делото е представен протокол за претърсване и изземване от 05.06.2015 г. на помещение на гМетрополитенТ АД, където се намират въздуховодите на метростанция гСтадион В. ЛевскиТ, на около 50 метра западно от местопрестъплението, като не са открити вещи от значение за делото. С оглед липсата на открити доказателства, съдът не следва да излага подробни мотиви за това дали протоколът е одобрен и необходимо ли е това да става.

В том 4 Р 6 от делото се съдържат и множество писма от мобилни оператори със справки за трафични данни от лица, които са били заподозрени по различни версии, по които разследването е работило, но доколкото същите не са послужили за проверка на свидетелски показания или други преки доказателства по делото, или водят до версии, които са опровергани според описаното по-горе, настоящият съдебен състав не смята за необходимо подробно да разглежда тяхното съдържание за всеки установен мобилен номер, доколкото е сезиран с искане да се произнесе относно вината на подсъдимия Й.И.М., а не на други хора.

В съдебното заседание на 25.11.2019 г. (на лист 1402 от том четвърти от делото) е прието и заключение на компютърна техническа експертиза, което е обективирано в Протокол № 2016 / КСМ Р 038 (на лист 182 Р 185 от том 2 от ДП), с което са снети данните от ползвания от Г.В.И. лаптоп, но същите не водят до еднозначен извод за убиеца му, а съдържат най-вече кореспонденция, чието съдържание е разкрито от свидетелите по делото. ПоР. това, съдът кредитира експертизата като професионално и безпристрастно изготвена, но не намира основания да изследва по-нататък изводите ѝ, тъй като не водят до изясняване на предмета на доказване по делото.

По делото са направени и редица претърсвания и изземвания в имоти (на лист 51, 59, 72, 80 Р 81 от том 8 от ДП) и автомобили (на лист 44 от том 8 от ДП), ползвани от подсъдимия и семейството му, но иззетите вещи не показват ясна връзка с инкриминираното деяние или с други вещи и следи, които са установени по делото. Намерено е оръжие и оборудване, което не принадлежи на подсъдимия, а на баща му, както и няколко ножа, които обаче не показват сходство с оръжието на убийството. За всички протоколи е дадено предварително съдебно разрешение, освен за претърсването от 23.02.2017 г. (на лист 80 Р 81 от том 8 от ДП), който е одобрен последващо.

На лист 21 Р 22 от том 8 от ДП е представен протокол за изземане на кореспонденция от ел. поща в abv.bg, но кутията е била с изтрито съдържание, поР. което не носи данни по делото.

4.10. Събрани по делото секретни материали и опити за извършване на международни поръчки:

Към материалите по досъдебното производство са приложени и два тома материали с гриф за поверителност, от които се установява, че по искане на Софийската градска прокуратура е било разрешено проследяване и подслушване на телефонни номера 087 733 42 02, ползван от подсъдимия Й.И.М. и устройство с IMEI 866161022835436, ползвано от същия (установено е при оглед на веществени доказателства на лист 2149 от делото, като е иззето с протокол от 22.02.2017 г., на лист 34 от том 8 от ДП, тогава запечатан в плик с картон № А 0240254, установен в съдебното заседание), като разрешението е дадено на 27.06.2016 г. по н.ч.д. № 200/2016 г. по описа на Софийския градски съд, и за продължаване на използването на специални разузнавателни средства Р от 10.10.2016 г. по н.ч.д. № 244/2016 г. на Софийския градски съд, за което са представени съответни искания и разпореждания на заместник-председателя на съда.

В останалата си част, материалите с гриф за поверителност съдържат шест докладни записки на различни полицейски органи, които не представляват доказателствени средства по смисъла на НПК и поР. това не следва да се обсъжда нещо повече от съществуването им по делото, както и един брой протокол с резултати от полиграфско изследване от 18.03.2017 г., извършено от свидетелката М.Р., като в показанията си пред съда тя е описала онова, което е чула, а самият протокол от полиграфското изследване отново не представлява допустимо доказателствено средство по смисъла на НПК.

Всъщност най-значимо за интерпретацията на постъпилите по делото секретни материали е именно липсата на такива Р не са съставени веществени доказателства по извършваните записи от телефона на подсъдимия и не е възпроизведена неговата кореспонденция, въпреки че от страна на държавното обвинение и полицията са изнасяни тези за съдържанието на тези доказателства. Липсата им по делото е необяснима празнота в доказателствената съвкупност, която обаче не може по никакъв начин да повлияе върху извода на съда относно виновността на подсъдимия, а следва да се отбележи най-вече като факт от хода на разследването и съдебното следствие, значим за процесуалната история на делото.

От представено на лист 85 Р 87 от том 8 на ДП писмо се установява, че е правен опит за снабдяване от гГугълТ с данни за абонатите, намирали се около мястото на убийството на 02.06.2015 г., но искането е твърде неконкретизирано, а относно профила на подсъдимия Й.И.М. във гФейсбукТ са постъпили редица въпроси, за които не е ясно дали са намерили отговор от българските власти.

4.11. Характеристични данни за жертвата Г.В.И. и връзките със семейството му:

Според показанията на частните обвинители А.Г.Г.-И. и В.П.И., както и на свидетелката С.Б. (на лист 667 Р 674 от том втори от делото), убитият Г.В.И. е бил примерен ученик, харесван от своите приятели като доброжелателен и весел човек и помагащ на своите близки и семейство. Загубата му в младежка възраст се е отразила тежко на семейството и особено на по-малките му братя и сестри.

В съдебното заседание на 12.04.2018 г. е разпитан като свидетел частният обвинител и граждански ищец В.И. (на лист 198 Р 200 от първия том на делото), който дава показания, че е бил шокиран, когато около 12:00 часа на 02.06.2015 г. съпругата му му е съобщила за това, че сина им Г.В.И. е бил намушкан с нож в Борисовата г., и притеснен е стигнал до мястото, където го е видял мъртъв на пейка. Дава показания, че жертвата е бил добър ученик, скиор, играел е шах и е имал много приятели.

Съдът кредитира показанията на частния обвинител и граждански ищец В.И. изцяло, тъй като кореспондират с тези на другата частна обвинителка и гражданска ищца, а и с показанията на свидетелите Л.К. и К.М..

В съдебното заседание на 12.074.2018 г. е разпитан като свидетел частната обвинителка и гражданска ищца А.Г.-И. (на лист 200 Р 204 от първия том на делото), който дава показания, че е имала близки отношения със сина си, били сплотено семейство и тежко преживяват загубата му, като по-малките и деца често искат да видят брат си.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката в тази част, тъй като са логични и се подкрепят от останалите събрани гласни доказателства.

На лист 978 от том 8 от ДП е представено удостоверение за наследници на починалия Г.В. ***, като единствени наследници са двамата родители на починалия Р частните обвинители и граждански ищци А.Г.Г.-И. и В.П.И..

4.12. Относно годността на подсъдимия да е субект на наказателна отговорност:

Доколкото се твърди подсъдимият Й.И.М. да е извършил инкриминираното деяние, когато е бил непълнолетен, съдът и органите на досъдебното производство са длъжни да изследват възможността му да разбира и ръководи постъпките си към датата на престъплението.

В тази насока в съдебното заседание на 22.01.2020 г. (на лист 1562 от том четвърти от делото) е изслушана и приета комплексна психиатрична и психологическа експертиза, чиито изводи са отразени в протокол на лист 181 Р 198 от том 3 на ДП) и според която подсъдимият не страда от психично заболяване, интелектуалното му развитие е в рамките на нормалното за възрастта и е имал изграден социален опит и представа за основните правни и етични норми, поР. което е можел към 02.06.2015 г. да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Не се установява и деянието да е извършено при условия на лекомислие или увлечение, като самият характер на последиците не предполага това. Съдът кредитира заключението на експертизата като изготвено на база подробно изследване на житейската история на подсъдимия и формирани от това и при личен преглед логични изводи на вещите лица, като не се установява пристрастност на изводите им.

5. При така установената фактическа обстановка мнозинството от съдебния състав намира следното от правна страна по предявеното обвинение:

5.1. Относно авторството на деянието:

Съгласно чл. 303, ал. 1 НПК присъдата не може да почива на предположения, и следователно трябва да отразява логически такава съвкупност от доказателства, която да води само до един възможен извод Р че подсъдимият е извършил описаното в обвинителния акт деяние.

Това може да се установи както от преки доказателства Р самопризнания; свидетел-очевидец; безспорен видеозапис, установяващ престъплението и извършителя, така и от косвени такива Р такава съвкупност от доказателства, която установява, че подсъдимият се е намирал на мястото на извършване на престъплението и няма как то да е било извършено от друго лице.

В настоящия случай обвинението се базира на косвени доказателства, при които осъдителна присъда може да се постанови според закона тогава, когато събраните по делото косвени доказателства се подкрепят помежду си по такъв начин, че водят до система от логически заключения, която води до единствения възможен извод, че подсъдимият е извършител на деянието Р в този смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд Р Решение  № 226/05.06.2014 г. по н. д. № 296/2014 г., III НО; Решение № 83/25.05.2021 г. по н. д. № 200/2021 г., І НО; Решение № 361/06.10.2011 г. по н. д. № 1782/2011 г., ІІ НО; Решение № 78/20.05.2021 г. по н. д. № 195/2021 г., ІІ НО, и много други.

В случая според мнозинството от съдебния състав е установена само първата от двете описани по-горе предпоставки Р от съвкупността от данните за местоположението на телефонните апарати, записите от видеокамерите и свидетелските показания се установява, че подсъдимият Й.И.М. е бил на мястото на убийството във времето, когато то се е случило или жертвата Г.В.И. вече е лежал с прободна рана.

Липсата на доказателства за това кои лица са ползвали другите пътища за оттегляне Р покрай оградата на стадион гЮнакТ и към Националния стадион, както и през тревните площи в района на стадион гБългарска армияТ, дава основание да се приеме, че на мястото може да е имало и друго лице, което да е извършило убийството, а подсъдимият само да е видял това или да е имал някаква друга връзка със ставащото, без той нито да е извършител, нито да подпомага това. По делото е налице неяснота в тази насока, а съгласно чл. 303, ал. 1 всяка неяснота се тълкува в полза на обвиняемия и води до оправдателна присъда по чл. 304 НПК, каквато и съдът в мнозинството си постановява.

5.2. Относно възможно извършване на други престъпления:

Съгласно чл. 301, ал. 1, т. 2 НПК, когато съдът установи какво е било поведението на подсъдимия, той би могъл да прецени, че е налице престъпление с друга квалификация спрямо тази по обвинителния акт, като по аргумент от чл. 287, ал. 1 НПК и чл. 301, ал. 4 НПК съдът е длъжен да изследва дали без промяна на обстоятелствената част на обвинителния акт може да се приложи закон за същото, еднакво или по-леко престъпление, както и дали е налице административно нарушение.

В случая е установено от целия съдебен състав, че подсъдимият Й.И.М. е присъствал на място, където се е намирал прободен с нож човек и е избягал оттам. Тези факти биха могли да се квалифицират като престъпление от категорията на злепоставянията Р непредоставяне на помощ на лице в опасност за живота, когато за извършителя не съществува такава опасност Р чл. 139 НК. Престъплението обаче се преследва само ако пострадалият е подал тъжба до прокуратурата, която не може да се оттегли, съгласно чл. 161, ал. 2 НК (така нареченото престъпление от частно-публичен характер), каквато в случая не е подадена. ПоР. това е безпредметно и да се изследва дали обстоятелствената част на обвинителния акт може да доведе до извод за формулирано такова обвинение.

Доколкото не съществуват други възможни състави на престъпление, което установеното от целия съдебен състав поведение на подсъдимия да покрива, то същият следва да бъде изцяло оправдан, съгласно чл. 304 НПК.

При това положение, в мотивите не следва да се обсъждат въпроси за налагане на наказателна отговорност или наказание.

6. По предявените от гражданските ищци В.П.И. и А.Г.Г.-И. граждански искове:

Гражданските ищци В.П.И. и А.Г.Г.-И. са предявили срещу подсъдимия Й.И.М. граждански искове за претърпени от смъртта на сина им Г.В.И. неимуществени вреди в размер на по 200 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на убийството Р 02.05.2015 г., до окончателното изплащане.

Съгласно утвърдената процесуална теория, гражданският иск в наказателния процес е такъв за ангажиране на деликтната отговорност на подсъдимия и другите отговорни лица по чл. 45, ал. 1 ЗЗД. При това, тази отговорност съществува при предвидените в гражданското законодателство предпоставки Р противоправно поведение, причинени вреди, причинна връзка между противоправното поведение и вредите, както и вина на подсъдимия, която обаче се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При това, за уважаване на гражданския иск не е необходимо противоправното поведение да е престъпно Р т.е. то може да нарушава която и да е правна норма, а не само тези на уредените в Наказателния кодекс състави на престъпления.

В случая, по мнение на целия съдебен състав, се установява противоправно поведение на подсъдимия Й.И.М. Р той е бил на място, където е имало наръган с нож човек, и не се е притекъл на помощ, което от обективна страна е поведение, което нарушава законодателната забрана по чл. 139 НК, независимо от това дали деецът понася наказателна отговорност.

Искът на двамата граждански ищци В.П.И. и А.Г.Г.-И. обаче е за конкретна вреда от противоправното поведение на подсъдимия Р техните неимуществени вреди, причинени от загубата на сина им Г.В.И.. Безспорно, това е събитие, което води до тежки неимуществени вреди Р болки и страдания от липсата на дете, които подлежат на обезщетение, съгласно чл. 52 ЗЗД.

Не се установява обаче онова събитие, което е довело до болките и страданията Р смъртта на жертвата Г.В.И., да е причинено или улеснено от поведението на подсъдимия Й.И.М.. При липса на категорични доказателства той да е причинил смъртта, подсъдимият може да отговаря само ако се установи, че ако не беше бездействал и беше помогнал на жертвата, то той би попречил на настъпване на смъртен изход. При наличие на масивна кръвозагуба, която води до невъзможност за продължаване на жизнените функции в период от няколко минути, като дори пристигналият лекарски екип не е можел да предотврати последиците, дори повикването на линейката по-рано не би довело със сигурност до спасяване на живота на починалия Г.В.И..

При това положение, един от елементите на фактическия състав на претенцията на двамата граждански ищци Р причинната връзка между безспорно установеното от съдебния състав в цялост поведение на подсъдимия и смъртта на жертвата, не е доказан и гражданският иск следва да се отхвърли.

7. По разноските:

Съгласно чл. 190, ал. 1 НПК при оправдателна присъда разноските остават за държавата.

По изложените мотиви съдебният състав постанови присъдата си при особено мнение на председателя и докладчик - съдия Руси Алексиев, и съдебния заседател М.С..

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	/о.м./
МЛАДШИ СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.   2.   3.	ОСОБЕНО МНЕНИЕ КЪМ ПРИСЪДА, ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД  № 5288/2017 Г. ПО ОПИСА НА СГС Р НО, 20-ТИ СЪСТАВ                   С присъда от 12.03.2021 г., постановена по НОХД  № 5288/2017 г. по описа на Софийски градски съд (СГС) Р Наказателно отделение (НО), 20-ти състав, мнозинството от съдебния състав призна подсъдимия Й.И.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, учащ в ЮЗУ Р Благоевград, неженен, с постоянен адрес ***3 и настоящ адрес ***, ЕГН **********, за невинен в това, че :             на 02.06.2015 г., в 11.43 ч. в град С., в парк гБ. ***, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Г.В.И., ЕГН **********, като с нож с обща дължина 31 см., дължина на острието 18.5 см. и широчина 3.5 см. му нанесъл едно прободно Р порезно нараняване по предната повърхност на гръдния кош, в неговата лява долна третина, с успореден ход спрямо срединната линия на тялото, с раневи канал с дължина 13 Р 14 см., преминаващ през левия дял на черния дроб, предна и задна стена на стомаха, горния ръб на тялото на задстомашната жлеза, горния полюс на десния бъбрек и достигащ до междупрешленовия диск между втори и трети поясни прешлени, довело до масивна кръвозагуба, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития, поР. което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2, вр. чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 1 от НК.             С присъдата, мнозинството от съдебния състав постанови, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.             Със същата присъда, предявените от частните обвинители (ЧО) и граждански ищци (ГИ) А.Г.Г. РИ. и В.П.И. граждански искове с правно основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за осъждане на Й.И.М., с постоянен адрес ***3, ЕГН **********, да заплати на всеки един от гражданските ищци Р А.Г.Г. РИ., ЕГН **********, и В.П.И., ЕГН **********, с адрес и двамата в гр. С., ж. к. г***********, сумата от по 200 000 (двеста хиляди) лева, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди Р болки и страдания, ведно със законната лихва от датата на увреждането Р 02.06.2015 г., до окончателното изплащане на главницата, бяха отхвърлени, като неоснователни.   Не сме съгласни със становището на мнозинството от съдебния състав, обусловило произнасянето му по съществото на повдигнатото обвинение по  досъдебно производство  № 164/2015 г. по описа на СДВР, пр. пр.  № 11434/2015 г. по описа на СГП, че от събраните по делото доказателствени източници не се установява по нужния несъмнен и категоричен начин, съгласно императива на чл. 303 от НПК, авторството и виновността на подс. М. по отношение на инкриминираното деяние. Застъпваме позиция, че по делото е налице верига от косвени доказателства, взаимно подкрепящи и допълващи се, които се намират помежду си в такава връзка, че обосновават осъществяването на престъпното посегателство от страна на подсъдимия Й.М. по начин, непораждащ и минимално съмнение. Съображенията ни в тази насока са следните :               От фактическа страна:               При обсъждане на изводите си по фактите държим да отбележим, че заедно с мнозинството от съдебния състав приемаме за безспорно установена от доказателствата по делото изложената в мотивите към присъдата фактическа обстановка и напълно споделяме подкрепящия я доказателствен анализ, с изключение на фактическия извод за наличие на неустановено по делото лице в близост до местонахождението на убития Г.И., което след края на повикването по телефона от св. Л.К. Р в 11.43,01 ч. на 02.06.2015 г., се приближило към убития и, като застанало с лице към него, му нанесло удар в областта на предната повърхност на гръдния кош в неговата долна лява третина, с носения нож.             Това е основният въпрос от фактическо естество, по който не е налице единомислие между членовете на съдебния състав, а именно дали на 02.06.2015 г., във времевия интервал от 11.43,01 часа до 11.43,24 часа, подс. Й.И.М. или неустановено по делото лице е нанесло удар с нож, причинявайки на Г.И. прободно - порезно нараняване в долната повърхност на гръдния кош, от което е последвала смъртта на последния.             Ние, малцинството от съдебния състав, намираме, че описаният удар с нож, причинил смъртта на пострадалия И., е бил нанесен именно от подс. Й.И.М., който, след нанасянето на удара с ножа, изхвърлил същия в посочената в мотивите към присъдата канализационна шахта. Изразяваме категоричното си несъгласие с приетото от мнозинството, че подсъдимото лице единствено е било на мястото на убийството и след като е възприело визуално наръгания Г.И. е решило да се отдалечи от местопрестъплението. За всички останали, изложени в мотивите към присъдата като установени по делото обстоятелства от фактическо естество, респективно с доказателствения анализ, въз основа на който са изведени тези обстоятелства, се солидаризираме със становището на мнозинството.             Изводът, че именно подс. М. е автор на инкриминираното деяние, според нас, се налага от три категории обстоятелства, установени безспорно от събраните по делото доказателствени източници, които се намират в такава корелация едно спрямо друго, че обуславят един - единствен възможен и категоричен правен извод за съпричастност на подсъдимия към осъщественото престъпно посегателство.             Преди тези обстоятелства да бъдат подробно анализирани, държим да посочим, че някои от тях, както ще бъде изложено и по-долу, са възприети и от мнозинството от съдебния състав и детайлно аргументирани в мотивите към постановената присъда. Тук, обаче, без да бъде преповтарян доказателствения анализ, въз основа на който мнозинството от състава е формирало фактическите си изводи, тези обстоятелства ще бъдат посочени още веднъж, на съответното систематично място, за да се очертае онази логическа и хронологическа тяхна последователност, която, според нас, ведно с обстоятелствата, които намираме за установени, в противовес с приетото от мнозинството, обуславят единствено възможния и категоричен извод, че именно подс. Й.М. е автор на инкриминираното деяние.             Първата група факти и обстоятелства, обуславящи, според нас, извода за съпричастност на подс. М. по отношение на инкриминираното деяние, касае точния час на извършване на деянието и местонахождението на подсъдимия към този час.             Както е приело и мнозинството от съдебния състав, по делото е безспорно установено, че инкриминираното деяние е осъществено във времевия интервал между 11.43,01 часа на 02.06.2015 г., когато пострадалият И. приключил разговора си със св. Л.К. (с начален час 11.42,50 часа и продължителност 11 сек. Р вж. заключението на назначената и изготвена съдебно Р техническа експертиза, приета в съдебно заседание на 22.01.2020 г. Р т. 4, л. 1 565 от съдебното производство), иницииран от последната, в хода на който двамата се уточнили къде да се срещнат, и 11.43,24 часа, когато пострадалият осъществил повикване към мобилния телефонен номер, ползван от св. К., и ѝ казал гНаръган съм!Т. По отношение на точния час, в който е осъществено инкриминираното деяние, изразяващо се в нанасяне на удар с нож по предната повърхност на гръдния кош на пострадалия И., в неговата лява долна третина, мнозинството от съдебния състав е изложило подробни съображения в мотивите към така постановената присъда, които изцяло споделяме. Доводите на съдебния състав в тази насока са формирани въз основа на доказателствения анализ на показанията на св. Л.К., снети в съдебно заседание, проведено на 12.04.2018 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред; показанията на св. А.Г. РИ., снети в съдебно заседание, проведено на 12.04.2018 г.; отразеното в протокол за оглед на веществено доказателство Р мобилен телефон на пострадалия И. (т. 1, л. 86 от досъдебното производство); справки относно изходящите и входящи повиквания от и към мобилните телефонни номера, ползвани от св. К. (с  № *****) и от починалия И. (с  № *****); справки от Дирекция гНационална система 112Т Р РЦ Р С., относно постъпилите повиквания за намушкано лице в района на парк гБорисовата г.Т (депозирани в т. 1, л. 264 и т. 2, л. 725 и л. 725а от досъдебното производство), както и заключенията на способите на доказване Р съдебно Р технически експертизи (т. 2, л. 619 Р л. 637 и л. 652 Р л. 657 и т. 4, л. 1 565 от съдебното производство).             Събраните по делото доказателствени източници Р отново възприети от целия съдебен състав, позволяват недвусмислен извод и че към този времеви интервал от 11.43,01 часа до 11.43,24 часа на 02.06.2015 г., подс. М. се е намирал в непосредствена близост до мястото, на което е умъртвен пострадалият И. Р пейка, намираща се вляво от алеята в парк гБ. ***, която води от кръстовището на бул. гДраган ЦанковТ и бул. гЕвлоги и Х. ГеоргиевиТ към вътрешността на парка и достига до входа на стадион гБългарска армияТ, на около 10 метра от металната мрежеста прозрачна ограда на конната база в гБорисовата г.Т и на 75 метра западно от главния вход на конната база с административен адрес : гр. С.,***, с координати по GPS 42ј41,142Х северна ширина и 23ј19,982Х източна дължина.             Видно от приетото в съдебното заседание на 25.11.2019 г. (т. 4, л. 1 403 Р л. 1 406 от съдебното производство) заключение на комплексната видео- и автотехническа експертиза (т. 3, л. 11 Р л. 25 от досъдебното производство), от предадения от служител на Българско национално Р.о (БНР) с протокол за доброволно предаване от 12.06.2015 г. запис от охранителната камера на паркинга на БНР, се установява, че на записа е заснет мъж с къса кестенява коса, черно яке, сини дънки и светлосини спортни обувки със светъл ръб на подметката, който навлиза в заснеманата област в 11.30,21 часа на 02.06.2015 г., според отразения на записа часовник, и напуска зрителното поле в 11.30,33 часа на същия ден, пак според часовника на видеозаписа. Вещите лица са изчислили, че записаното лице първоначално се придвижва със скорост 9.13 км/ч (2.54 м/сек), а след това, от около средата на записа, започва да бяга със скорост от 10.25 км/ч (2.85 м/сек). Вещите лица са приели, че ако записаният на видеозаписа час изостава спрямо астрономическото време с 13 минути и 12 секунди Р времеви интервал, съответстващ на проведения следствен експеримент, т. е. първоначалното време на поява на мъжа в кадър (11.30,21 часа според видеозаписа) отговаря на действителен част 11.43,33 часа на 02.06.2015 г., то в 11.43,24 часа записаният мъж се е намирал на 3 метра от мястото, където първоначално е влязъл в кадър, а съобразно извършени от вещите лица замервания на място, това е на 9 метра от местопрестъплението. Съдебният състав, в неговата цялост, кредитира с доверие заключението на обсъжданата съдебно Р техническа експертиза, като прецени, че същото отговаря в пълнота на поставените му въпроси, относимо е към предмета на доказване по делото и кореспондира по небудещ съмнение начин с останалите, събрани по делото, писмени доказателствени средства Р коментираните по-горе, а и в мотивната част на постановената присъда, както и е извършено от вещи лица, в чиято компетентност, безпристрастност и обективност липсват каквито и да е основания за съмнение.             При това и като се има предвид скоростта на придвижване на лицето, записано от охранителните камери на БНР, с посочените по-горе индивидуализиращи белези, с която навлиза в периметъра на охранителната камера Р 2.54 м/сек., се налага изводът, че е напълно възможно във времевия интервал от 11.43,01 часа до 11.43,24 часа на 02.06.2015 г. това лице да се е намирало на мястото на извършване на инкриминираното деяние.             Въз основа на анализа на показанията на свидетелите Т.М., Г.Н., К.М., Г.М.,*** С., Н.Г., Л.Л., В. Г., С.К., Б.Т., В.Т. и А.Д., депозирани както в хода на съдебното следствие пред СГС, така и на досъдебна фаза от производството Р последните приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред, целият съдебен състав се обедини около тезата, че записаното от охранителните камери на БНР лице е именно подс. Й.М.. В тази насока в мотивната част на постановения съдебен акт мнозинството от състава е изложило изключително подробни съображения, които отразяват и нашия Р на малцинството, прочит на тези доказателствени източници, поР. което изцяло ги споделяме.             Оттук и изводът, че събраните по делото доказателствени източници Р обсъдените по-горе, позволяват еднозначно да се приеме, че към момента на извършване на инкриминираното деяние Р нанасянето на удара с нож в областта на гръдния кош на починалия, подс. Й.М. се е намирал в непосредствена близост до мястото на убийството. Това е първата група факти, водеща до извод за съпричастност на подсъдимия към извършеното престъпление.             Действително, това обстоятелство, само по себе си, не обуславя извод, че именно подсъдимият е извършител на престъплението, доколкото е напълно възможно и друго лице да се е намирало на мястото на извършване на деянието и то да се е оттеглило в друга посока, различна от тази, в която се е отдалечило подсъдимото лице, когато е било заснето от охранителната камера на БНР, но съвкупният анализ на обсъжданото обстоятелство с останалите такива, които ще бъдат предмет на анализ по-долу, води до еднозначен извод, че именно подс. Й.М. е извършител на инкриминираното деяние.             Втората група фактически обстоятелства, която, в корелация с изложеното по-горе, обуславя извода ни, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние, касае средството за извършване на деянието Р нож, и неговото установяване и приобщаване към доказателствената съвкупност.             По делото е установено по нужния несъмнен и категоричен начин, че при извършения на 22.02.2017 г., в 20.52 часа оглед на местопроизшествие, резултатите от който са обективирани в едноименен протокол от същата дата (т. 7, л. 112 Р л. 113 от досъдебното производство) Р шахта, находяща се северно от сградата на Българското национално Р.о Р от другата страна на бул. гДраган ЦанковТ, в Борисовата г. в С., на 30 метра южно от каменна статуя, поставена на мястото на убийството на Г.В.И., на 30 метра от края на северната преградна стена на подземния паркинг на БНР, на 1.26 метра от стената, при отваряне на капака е установено, че шахтата е дълбока 2.80 метра, като на дъното ѝ е намерен нож с черна ръкохватка, с дължина на дръжката 13 см. и на острието Р 18 см., с назъбена нережеща горна част на острието. Ножът е намерен зацапан с кафеникаво - черна кална маса и паднала по него вода, протичала в шахтата. Същият е прибран в хартиен плик, на който със силиконов печат е бил поставен картон  № А 0220325 на СДВР. Посоченият плик е отворен в съдебното заседание на 12.02.2021 г., когато е предявен на страните, и се намира по делото (т. 5, л. 2 148 от съдебното производство). Изложените факти и обстоятелства целият съдебен състав намира за безспорно установени, като кредитира с доверие протокола за оглед на местопроизшествие от 22.02.2017 г. и показанията на свидетелите Д.С. и Б. И., взели участие в извършване на действието по разследването, в качеството си на поемни лица. Съдът, в своята цялост, прецени, че визираният протокол е съставен от компетентен орган, съдържа изискуемите по чл. 129 от НПК реквизити, отразява действие по разследването, извършено при съблюдаване на реда и условията по чл. 155 и чл. 156 от НПК, поР. което и на основание чл. 131 от НПК следва да се приеме, че е годно писмено доказателствено средство, относно извършеното действие по разследването, редът, по който е извършено и резултатите от същото. Съдебният състав се довери изцяло и на показанията на свидетелите Д.С. и Б. И. Р поемни лица на огледа, които също прецени, че следва да кредитира с доверие, като напълно еднопосочни, взаимно допълващи се, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателствени средства.             По делото е установено безспорно и това, че именно установеният и иззет, в хода на извършения на 22.02.2017 г. оглед на местопроизшествие, нож се явява средство на извършване на инкриминираното деяние. В тази насока, целият съдебен състав кредитира с доверие изслушаното в съдебното заседание на 25.11.2019 г. (т. 4, л. 1 410 от съдебното производство) заключение на съдебномедицинска (трасологична) експертиза, възложена на 03.04.2017 г. (депозирано в т. 3, л. 94 Р л. 105 от досъдебното производство), съгласно което намереният нож, предоставен на вещите лица в запечатан плик с картон на СДВР  № А 0297450, който има дължина 31.5 см., а на острието Р 18.5 см., покрит със засъхнала кал, с черна пластмасова дръжка и острие с ръбове по нережещата част, а в основата си по режещия ръб има П-образна вдлъбнатина на 7 мм. от края на дръжката, е послужил за наръгване на жертвата Г.И.. Изводът си вещите лица правят при налагане на мащабни снимки на ножа със съставени при аутопсията на жертвата снимки, като при налагането на двете изображения се установява пълно съответствие между широчината на острието на ножа от режещия до нережещия ръб и широчината на прободната рана. Установено е, че при прерязване ножът оставя дефекти с П-образна форма към нережещия край на острието, поР. наличие на зъби и вдлъбнатини по тази повърхност на острието. Установена е еднаква ширина на горния ръб на прободно Р порезната рана от 2 мм. и дебелината на острието на предоставения за изследване нож, както и накъсвания по външния и вътрешния ръб на раната при убития, които добре отговарят на установените вдлъбнатини Р един брой по режещия ръб на ножа, и тези между зъбците по нережещия му ръб, като установените при аутопсията дефекти на разреза точно съответстват на формата на представения за изследване нож с оглед на тези особености. Установено е и прокъсване на фланелката, с която е бил облечен убития, в горната трета на прореза от нож, довело до характерно разбридване на плата, което отговаря на разкъсване с нож със зъбци по нережещия ръб на острието.             Според малцинството от съдебния състав, по делото са събрани достатъчно категорични и убедителни гласни доказателствени средства, въз основа на които може да се направи еднозначен извод, че процесният нож, послужил като средство за извършване на деянието, преди инкриминираната дата е бил притежание на подс. Й.М., а на 02.06.2015 г., след извършване на деянието, е бил изхвърлен именно от него в шахтата, където е намерен при извършения на 22.02.2017 г. оглед на местопроизшествие.             По-конкретно, в тази насока по делото са събрани показанията на св. М.Д.Р., които са напълно еднопосочни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите, събрани по наказателното производство доказателствени средства. Същите са депозирани в хода на съдебното следствие, в проведеното на 18.06.2019 г. съдебно заседание (т. 3, л. 1 065 Р 1 076 от съдебното производство,). В него свидетелката изнесе, че е била служител на СДВР към 2015 г. Р психолог, който провеждал полиграфски изследвания със заподозрени лица по делото, а с брата на подсъдимия Р М.И.М., провела не полиграфско изследване, а следтестова беседа. Свидетелката М.Р. посочи, че при разговора с нея, братът на подсъдимия разказал, че двамата били отишли на тенис тренировка, но подс. Й.М. казал, че няма да тренира в този ден, а ще се гпоразходиТ, след което при завръщането си казал, че е гнаправил глупостТ, защото наръгал с нож някакво момче, на което искал да вземе парите, а ножът, с който го наръгал изхвърлил в шахта, която се намирала много близо до местопрестъплението. Свидетелката дава показания, възпроизведени и от мнозинството от съдебния състав в мотивите към присъдата, че братът на подсъдимия Р М.М., ѝ разказал, че когато свършила тренировката по тенис на последния, видял брат си Р подс. Й.М., с различни дрехи от тези, с които последният тръгнал да се разхожда преди тренировката, а дрехите, с които бил извършил убийството, бил изхвърлил в контейнери до МОЛ гБългарияТ. Свидетелства, че братът на подсъдимия бил посочил, че на направените снимки от видеокамера не бил заснет той, а брат му Р подс. Й.М.. Свидетелката дава показания, че два пъти разговаряла с М.М., като втория път са я върнали от коридора в стаята, където се намирали с брата на подсъдимия, по негово настояване, за да ѝ сподели той още допълнителни подробности. Изтъква, че с брата на подсъдимия си говорели и за маратонките на подсъдимия, които М.М. казал, че били закупени в САЩ. Заявява, че разговорите ѝ с последния се провели след извършеното му полиграфско изследване, което било обичайна практика, при необходимост, с оглед резултатите от изследването, като често психолозите се явявали пред разследващ полицай, за да бъдат разпитани като свидетели. Свидетелката М.Р. дава показания, че първия път била влязла в стаята само за да покаже на М.М. снимка, и че братът на подсъдимия посочил, че на снимката е заснет брат му Р подс. Й.М.. След това свидетелката напуснала стаята, където бил брата на подсъдимия - М.М., като 15 Р 20 минути по-късно се върнала, повикана именно от последният, който ѝ казал, че случката е станала заР. пари, а в този ден подс. Й.М. изглеждал превъзбуден. Свидетелства, че според брата на подсъдимия, първата им среща с подсъдимия в деня, за който разказва, е била в съблекалните на тенис кортовете, където тренирали заедно. Дава показания, че М.М. бил разказал, че намушкването било станало случайно, като подс. Й.М. видял момче да стои само на пейка, и случайно го намушкал в опит да го сплаши, за да му вземе парите. Братът на подсъдимия бил разказал, че са закупили ножа около една година преди убийството от лице от ромски произход, по спомени на свидетелката Р от кв. гПанчаревоТ, като описал ножа като такъв с черно матово острие, с дълго и широко острие, като подс. Й.М. бил носел ножа затъкнат в панталоните си. В показанията си, депозирани в хода на досъдебното производство, на 01.03.2017 г. (т. 7, л. 123 Р л. 127 от досъдебното производство) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, св. М.Р. дава показания, че изследването е било проведено на 22.07.2017 г., братът на подсъдимия разпознал подсъдимия на снимките по гвъншния вид, походката, дрехите и физиономиятаТ, срещата между подсъдимия и брат му станала, след като около 12.00 часа подсъдимият се обадил на брат си, ножът бил купен през 2014 г. около рибарника в с. Кокаляне, а острието било дълго 12 Р 13 см., с черна пластмасова дръжка.             Малцинството от съдебния състав намираме, за разлика от мнозинството, че няма пречка показанията на св. М.Р. да бъдат ползвани при формиране на изводите на решаващия съд по фактите, като годно гласно доказателствено средство. В случая, мнозинството смята, че не може да се ползва от разпита на св. М.Р., защото тя е провела разговора си с брата на подсъдимия - М.М., преди той да е бил запознат с правата си на свидетел, но най-вече и с правото си по чл. 119 от НПК, респективно свидетелските ѝ показания пресъздават наученото/възприетото от нея именно при този разговор (вж. доводите на стр. 97, абз. последен и стр. 98, абз. 1 от мотивите Р гпоказанията на свидетелката М.Р. разкриват за разговор с брат на обвиняем, който разказва уличаващи неговия роднина факти, без предварително да е бил предупреден, че не е длъжен да свидетелства и може да не дава показания или каквито и да било други сведения по този въпрос. Й в случая е нарушен стандартът за запознаване на всички участници в наказателния процес с правата им, въведен в чл. 15, ал. 2 НПК Й ПоР. това и съдът, според мнозинството от съдебния състав, не следва да цени показанията на свидетелката М.Р..Т (повдигането на текста в цитата е на съдията Р докладчик)). Определено това е не само основният спорен от доказателствена гледна точка въпрос между членовете на съдебния състав, останали в малцинство и тези, постановили оправдателната присъда, а и главното различие в трактовката им на доказателствения обем, определило характера на настоящата присъда като оправдателна, вместо осъдителна такава, поР. което ще се спрем по-подробно на него.             На първо място, следва изрично да се отбележи, че съставляващата мнозинство част на съдебния състав е разсъждавала и гР.ла своите аргументи при допусната съществена фактическа грешка, приемайки, че св. М.Р. е разговаряла с гбрат на обвиняемТ, който в това си роднинско качество не е гбил предупреден, че не е длъжен да свидетелстваТ (л. 97, абз. последен, изр. предпоследно). По времето, когато св. М.Р. е провела своя разговор с М.М., брат му Р подс. Й.М., не е бил конституиран в процесуалното качество на обвиняем, нито по делото е имало каквото и да е друго обвиняемо лице. Това означава, че противно на приетото от мнозинството, към този именно съществен за обсъждане допустимостта на показанията на св. М.Р. момент Р разговора ѝ с М.М., последният не е бил гбрат на обвиняемТ, нито е следвало да бъде предупреждаван, че гне е длъжен да свидетелстваТ, защото по делото е нямало привлечено като обвиняем лице. ПоР. това, всички доводи на мнозинството, касаещо неразясняването на М.М. на правото му по чл. 119 от НПК, са изведени въз основа на допусната фактическа грешка, поР. което и неотносими към процесуалната валидност на показанията на св. М.Р.. Видно от изложеното, съсредоточаването на по-многобройната част от съдебния състав около неразясняването на нормата на чл. 119 от НПК на М.М., преди разговора му със св. М.Р., за да обоснове процесуална порочност на показанията на последната, се явява безсмислено.             На второ място, независимо от горепосоченото, с оглед другия довод на мнозинството, използван за дисквалифициране показанията на св. М.Р., като процесуално опорочени, а именно, че гв случая е нарушен стандартът за запознаване на всички участници в наказателния процес с правата им, въведен в чл. 15, ал. 2 НПКТ (л. 98, абз. 1), както и поР. безспорната близост в хипотезисите на нормите на чл. 119 и чл. 121, ал. 1 от НПК, при очертаване кръга на лицата, в единия случай, и свидетелите, в другия, които имат правото да изберат дали да свидетелстват, респективно да не отговарят на конкретни, поставени им въпроси, малцинството намира за необходимо подробно да разясни защо не се съгласява с разбирането на мнозинството, касателно недопустимостта, според последното, на показанията на св. М.Р., съответно да обоснове своите доводи за тяхната допустимост и процесуална изрядност, както и да изложи принципната си позиция по отношение на фигурата на гсвидетелТ-я в наказателния процес, момента на възникването ѝ, начина и на конституиране, като участник в процеса, правата и задълженията му и момента, когато първите следва да му бъдат разяснени и да му бъде осигурена възможност безпрепятствено да ги упражни.             Преди да бъде изложена позицията ни, е необходимо да отбележим, че гореизложеното становище на мнозинството вероятно е резултат и от несъзнателно повлияване в разбирането му за правата на свидетеля, вследствие смесване с тези на обвиняемия/заподозрения (последното визирано качество в смисъла на вътрешнообщностните нормативни актове, като например Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22.05.20212 г., относно правото на информация в наказателното производство (вж. съображения 19, 22, 28, 31, 32 и чл. 1, също и б. гбТ от Приложение  № 1), както и съгласно практиката на ЕСПЧ). Довод за този извод ни дава и използваната аргументация на мнозинството от съдебния състав, в частност изложената на л. 97, абз. 2 от мотивите му (гвъзпроизвеждането от полицейски служители на самопризнания на подсъдимия Й лице Й е било разпитвано в обстановка, която предполага задължения към органите на власттаТ). Следва да се отбележи, че според нас правата и задълженията на свидетеля възникват за него едва при конституирането му като такъв, аналогично и за процесуалната фигура на обвиняемия/заподозрян. За последния, обаче, това може да стане не само с изричен формален акт на органа на досъдебното производство, а и с фактически действия по разследването срещу лицето, което е изрично предвидено в НПК Р чл. 219, ал. 2. Такава процесуална възможност за свидетеля няма. Това е и разбираемо и логично, с оглед несравнимо по-големия обем права, които се засягат или може да бъдат засегнати при обвиняемото/заподозряно лице, за разлика от тези на лицата, които се конституират и разпитват единствено като свидетели. Именно и за това, за разлика от обвиняемия/заподозрения, процесуалното качество на свидетел не може да се придобие с фактическо действие от страна на разследващ и/или друг компетентен орган, като например извънпроцесуален разговор, а единствено с процесуално.             Настоящото малцинство застъпва становището, че качеството гсвидетелТ, в смисъла на чл. 117 и следващите от НПК, е процесуално, а не фактическо такова. Доводи в тази насока се извеждат и от разпоредбата на чл. 118 от НПК, сочеща кои точно лица, независимо, че са възприели факти и обстоятелства, които биха могли да спомогнат за разкриване на обективната фактическа обстановка, не могат да бъдат свидетели. Изводимо от нея, свидетел се явява не само лице, което е възприело обстоятелства от обективната действителност, от значение за изясняване на фактическата обстановка по делото, а и такова, което освен това е допуснато, конституирано в това си процесуално качество. В подкрепа на изложения извод, че гсвидетелТ, по смисъла на НПК, е процесуално качество, а не фактическо, се явяват и нормите на чл. 29, ал. 1, т. 6; чл. 43, т. 1; чл. 118, ал. 1, ал. 2 и ал. 3; чл. 119; чл. 121; чл. 123; чл. 123а, ал. 1; чл. 124; чл. 139, ал. 4; чл. 148, ал. 1, т. 2; чл. 166; чл. 169, ал. 2; чл. 172, ал. 4; чл. 173, ал. 5; чл. 188, ал. 2; чл. 212, ал. 2 от НПК и др. На тази плоскост на разсъждение, несподеляеми за малцинството се явяват изводите на мнозинството от съдебния състав, закрепени на л. 97, абз. последен и л. 98, абз. 1 от мотивите, че гв случая е нарушен стандартът за запознаване на всички участници в наказателния процес с правата им, въведен в чл. 15, ал. 2 НПКТ, както и че за да се ценят показанията на св. М.Р., възпроизвеждащи личните ѝ възприятия от разговора ѝ с М.М., е следвало, преди последния да бъде разпитан в процесуалното му качество на свидетел, в рамките на така проведения разговор, който нито е бил част от процесуалната дейност по разследването, нито е бил протоколиран, да му бъдат разяснявани каквито ѝ да е права на свидетел, още по-малко това по чл. 119 от НПК, при липса на конституирано по делото обвиняемо лице, за което вече бяха изложени доводи. В конкретиката на настоящия казус, липсва каквато ѝ да е пречка от процесуален характер показанията на св. М.Р., в които репродуцира собствените си възприятия относно съобщеното ѝ от М.М., да бъдат ползвани от съда при изграждане на изводите му по фактите. Както вече обосновахме по-горе, процесуалният закон прокарва ясна отлика между лице, което е възприело факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, и лице, което притежава процесуалното качество на свидетел по делото.             Принципно, като свидетел може и следва да се разпитва лице, което е възприело факти и обстоятелства, които допринасят за изясняване на предмета на доказване и разкриване на обективната истина (арг. от чл. 117 от НПК), но това не е задължително. Напълно възможно е в процесуалното качество на свидетел да се явят лица, които не са възприели факти и обстоятелства, относими към обективната истина (например, наследници на починалия), а също така възможна е и обратната хипотеза Р лица, които са възприели факти и обстоятелства, относими към обективната истина, да не могат да участват в процесуалното качество на свидетели (поР. смърт, изпадане в продължително разстройство на съзнанието след възприемане на съответните факти и обстоятелства, участие в друго процесуално качество в производството Р подсъдим, частен тъжител, или направен отказ от свидетелстване по реда на чл. 119 от НПК, какъвто е и настоящият случай). Изразяваме пълното си съгласие с извода на мнозинството, изложен на л. 96, абз. последен, изр. последно от мотивите, че няма пречка възприятията на определено лице, относими към предмета на доказване по делото, което не е разпитано като свидетел или което е отказало да бъде такова, в качеството си на роднина на обвиняемия/подсъдимия, от кръга на очертаните в нормата на чл. 119 от НПК, извънпроцесуално пресъздадени пред друго/и лице/а, да бъдат установени по делото именно чрез разпит на това трето/и лице/а, пред което/които са направени. Не може да съществува и пречка, чрез разпит на това трето лице по делото да бъдат закрепени изявления, направени от лице, което е придобило процесуалното качество на свидетел по делото, стига, разбира се, преките доказателства да не се заместват с производни.             Намираме за правилен и верен и другия довод на мнозинството във визираната част на мотивите му (л. 96, абз. последен, изр. последно), че извънпроцесуалното поведение следва да съответства на процесуалното такова. Съгласно и този аргумент, за малцинството е логично и правилно, че когато лице, възприело обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина, ги е споделило пред трето или трети лица, преди да бъде конституирано в процесуалното си качество на свидетел, което може и никога да не стане, съобразно посоченото по-горе, само е отстранило пречката лицата, които са възприели неговите изявления, да ги репродуцират в рамките на наказателния процес, като свидетели. ПоР. това, намираме за погрешно и превратно на горната логика становището на мнозинството, че такива изявления, пък били те и за близък роднина, от кръга на очертаните с нормата на чл. 119 от НПК, при наличие на обвиняемо/подсъдимо лице, или на чл. 121, ал. 1 от НПК, не биха могли да бъдат предмет на свидетелски показания, ако са дадени преди изреклият ги да е конституиран в процесуалното качество на свидетел, респективно преди да му бъдат разяснени правата и задълженията му като такъв.             В обобщение на гореизложеното, процесуалният закон не съдържа изискване при събиране на производни гласни доказателствени средства същите да пресъздават само и единствено изявления на лица, които са били запознати с правата си по НПК. Подобно изискване освен, че би било изключително нелогично, но би било и в диаметрална противоположност на основния принцип в наказателния процес, а и на всеки друг съдебен такъв, закрепен в чл. 13 от НПК, за разкриване на обективната истина с всички възможни и процесуалноизрядни средства. Ако хипотетично се приеме наличието на такова изискване, то, доведено до крайност, съгласно логическия метод reductio ad absurdum, би означавало изявления, направени от малолетни лица или от лица, които са починали, преди да бъдат разпитани в съответно процесуално качество, или които не могат да бъдат разпитани, поР. наличието на процесуална пречка за това (например Р участват като частни тъжители по делото), да не могат да бъдат инкорпорирани към доказателствената съвкупност чрез производни доказателствени средства, респективно съдът да се лиши от възможността да ги подложи на анализ и съпоставка с другите, процесуалновалидно събрани доказателствени източници, за да достигне по законосъобразен начин до обективната фактическа обстановка. Оттук и извода ни, че коментираните свидетелски показания на св. М.Р. следва да се преценяват не по отношение на тяхната допустимост, както е счело мнозинството, а на база тяхната достоверност, т. е. при сравнение и съпоставка с останалия процесуалноизрядно събран доказателствен обем, включително и показания на други свидетели. Приемайки погрешно противното, по-голямата част от съдебния състав незаконосъобразно се е лишила от валидно процесуално събрани доказателства, налични в свидетелските показания на св. М.Р., депозирани устно и непосредствено пред него, съгласно основните принципи на наказателния процес, залегнали в нормите на чл. 18 и чл. 19 от НПК, както и приобщени по изрично предвидения за това процесуален ред.             Следва да се отбележи, че не е налице и която и да е от хипотезите, визирани в чл. 118 от НПК, ограничаваща възможността св. М.Р. да бъде разпитвана като свидетел по делото. Съгласно посочената законова разпоредба, не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, освен: 1. обвиняемия, спрямо когото производството е прекратено или завършено с влязла в сила присъда; 2. пострадалия, частния обвинител, гражданския ищец, гражданския ответник; 3. поемните лица, както и служители на Министерството на вътрешните работи, на военната полиция или на Агенция гМитнициТ, присъствали при извършване на оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети (чл. 118, ал. 1 от НПК). Лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебноследствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс (чл. 118, ал. 2 от НПК). Свидетелката М.Р. не попада в кръга лица, очертан в чл. 118, ал. 2 от НПК, които не могат да бъдат разпитвани в процесуалното качество на свидетели, тъй като не се установява да е извършила действие по разследването, сред уредените в НПК.             Липсва законова забрана полицейски служители, дори тези, участвали във връзка с упражняваната от тях професия в оперативно Р издирвателни мероприятия и други действия (каквото е беседата преди и след полиграфското изследване, например), съдействащи за разкриването на престъплението, да бъдат разпитвани в процесуалното качество на свидетели. Свидетелката М.Р. е провела беседа с М.М. след извършено с него полиграфско изследване, което не е действие по разследването, поР. което и няма пречка да бъде разпитвана за фактите и обстоятелствата, станали ѝ известни при упражняване на служебните ѝ правомощия. Разпитът на свидетелката пред настоящия съдебен състав е проведен по правилата на НПК, поР. което и показанията ѝ могат да се ползват при постановяване на крайния съдебен акт.             Отделно от това, с оглед позоваването от мнозинството на съдебно решение на ВКС, касаещо недопустимост на производни доказателствени източници, от вида на свидетелските показания, чийто източник е лице, което гима право да не дава на властите определена информация, и без да бъде осведомено за това свое право, е било разпитвано в обстановка, която предполага задължения към органите на власттаТ (чл. 97, абз. 2, изр. второ), следва да се посочи, че всъщност този довод е неотносим към обсъждания разговор на св. М.Р. с М.М., доколкото същият не представлява гразпитТ, по смисъла на чл. 139 от НПК. Независимо от горното, необходимо е да се изясни, че нито по време на коментирания разговор между двамата, нито дори по времето на разпита му вече в процесуалното качество на свидетел, М.М. не е бил задържан, или поставен в обстановка, която гпредполага задължения към органите на власттаТ. Напротив, съгласно показанията на св. М.Р., обстановката, в която е протекъл разговорът ѝ с М.М., е била неформална, от процесуална гледна точка, и спокойна (гИмаше доста спокойна, тиха атмосфераТ Р разпита на св. М.Р. в съдебно заседание на 18.06.2019 г., т. 3, л. 1 071 от съдебното производство). Липсвали са каквито и да е външни за този разговор фактори, които биха могли да се приемат за източник, макар и косвен, прикрит, за заплаха срещу М.М. или спрямо негови права. Действително, по време на полиграфското изследване неминуемо в него е могло да бъде създадено впечатление и опасение, че е бил заподозрян, включително и при въпроса на св. М.Р. дали той или брат му са на снимката, която му е показала, но това би имало придаденото му от мнозинството процесуално значение и спрямо него би била относима цитираната съдебна практика на ВКС, само ако впоследствие, сред обсъждания разговор със св. М.Р., е бил третиран като заподозрян или привлечен, въз основа именно на депозираните от него данни, към наказателна отговорност. Нито едно от тези събития не се е случило. Напротив, бил е разпитан единствено и само в процесуалното качество на свидетел. Именно и тук се проявява в най-силна степен визираното по-горе предполагаемо повлияване на мнозинството от съдебния състав на статута на свидетеля от този на заподозрения/обвиняемия, на плоскостта на момента, в който следва да бъдат разяснени правата на двете отделни процесуални фигури. Свидетелят, поР. своето процесуално качество, не би могъл да бъде третиран като имащ задължения към органите на властта, освен да се явява при призоваване и да депозира истинни показания. Същият може да приеме да се възползва от правото си не да не бъде свидетел, защото както вече се уточни, по делото тогава не е имало конституирано като обвиняем лице, а да не отговаря на въпроси, които биха могли да уличат него, неговите възходящи, низходящи или брат му, в случая, в извършване на престъпление Р правото по чл. 121, ал. 1 от НПК. Последващото поведение на М.М. показва, че той доброволно се е отказал от това си право и е депозирал свидетелски показания, поР. което извода на мнозинството за някаква задължаваща, едва ли не застрашаваща обстановка, не почиват върху обективни факти, а единствено върху субективно тяхно разбиране, което е ирелевантно за целите на доказването в наказателния процес. Всъщност, ако е имало такава атмосфера на задължителност, застрашеност, това е могло да се установи и от самия М.М., чрез депозиране на свидетелски показания в съдебното заседание единствено и само в тази насока, което, обаче, не е сторено, поР. което не би следвало въобще да се разсъждава на тази плоскост. Липсват установени по делото такива обстоятелства, които биха могли да се противопоставят на изрично изнесеното от св. М.Р. за спокойна и тиха атмосфера при провеждането на разговора ѝ с М.М..             Относно довода на мнозинството за наличието в този момент на разговора на гдостатъчно данниТ (л. 98, абз. 2 и абз. 3), носещи потенциала да уличат именно М.М. като извършител на разследваното престъпление, следва да се изтъкне, че разследването поема в посока изследване евентуалната съпричастност именно на подсъдимия, а не на брат му, след сигнал до органите на МВР и събрани доказателства, далеч предхождащи хронологично обсъждания разговор между брата на подсъдимото лице - М.М., и св. М.Р. (сигнала до МВР е получен на 13.06.2016 г. - папка с класифицирани материали, искане за разрешение за прилагане на СРС, съответно рег.  № RB 421132-001-09/21-63/23.06.2016 г., л. 1/5 Р л. 2/5 от него, а писменото доказателство - бележка, изходяща от св. С.К., е приобщена към материалите по делото на 16.12.2016 г. (т. 7, л. 94 от досъдебното производство)). Прегледа на доказателствения обем по делото, събран в хода на досъдебното производство и приобщен в рамките на съдебното следствие, сочи, че след горевизираното съобщение, разследването е водено именно в насока установяване на данни дали подс. Й.М., а не брат му М.М., обективира по някакъв начин съпричастност към престъпното деяние, предмет на наказателното производство.             Настоящото малцинство намира, че с горните доводи, включително и чрез обсъждане на наведените от останалата част от съдебния състав аргументи в тази насока, обоснова разбирането си за допустимостта и процесуалната изрядност на показанията на св. М.Р., поР. което не намира причина да не продължи с коментара на същите по същество.             Ние приемаме, че показанията на св. М.Р. се явяват пряко, но производно доказателство. Пряко е от гледна точка връзката му с предмета на доказване, а производно Р от гледна точка източника, които го възпроизвежда, защото св. М.Р. не е пряк свидетел - очевидец на случилото се. Свидетелката пресъздава пред съда възприетото от нея от брата на подсъдимия Р М.М., който пък, от своя страна, го е възприел от Й.М.. Това обстоятелство действително е пречка присъдата на съда да почива само и единствено на показанията на св. М.Р. (вж. и решение  № 712/2009 г. на ВКС, III н. о.), но не е пречка показанията на този свидетел да се обсъждат от съда при формиране на изводите му по фактите, респективно, да се поставят в основата на изводите му по фактите, в случай че намират опора в останалите, събрани по делото доказателства. Константната съдебна практика е в насока, че не е допустимо, когато съществува възможност по делото да бъдат събрани преки гласни доказателствени средства, същите да бъдат замествани от производни такива, но тогава, когато е налице пречка за събиране на преки доказателства Р както е например в хипотезата на отказ от свидетелстване по чл. 119 от НПК, при смърт на пряк свидетел Р очевидец или по дела за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия до съда, е напълно допустимо по делото да бъдат събрани производни доказателствени източници, които да се ползват от съда при формиране на изводите му по фактите.             Свидетелските показания на св. М.Р. не остават изолирани и неподкрепени от останалите, събрани по делото, доказателствени източници. Съобщеното от свидетелката по отношение на изявленията на М.М. за мястото на изхвърляне на ножа, кореспондира и с отразеното в протокола за оглед на местопроизшествие от 22.02.2017 г. относно мястото на намиране на процесния нож, който съдебният състав, в неговата цялост, изцяло кредитира по съображенията, изложени по-горе, и с показанията на поемните лица, присъствали при извършване на съответното действие по разследването. Показанията на св. М.Р. намират категорична, макар и косвена, доказателствена опора в отразеното в протокола за разпознаване на предмети (т. 7, л. 119 Р л. 122 от досъдебното производство), който съдебният състав в неговата цялост кредитира, като прецени, че е годно писмено доказателствено средство по отношение на извършеното действие по разследването, редът по който е извършено и резултатите от същото. С цитираното писмено доказателствено средство се възпроизвежда фактическото обстоятелство, че именно М.М. е разпознал намерения и иззет с протокол за оглед на местопроизшествие нож (т. 7, л. 112 Р л. 113 от досъдебното производство), като оръжието, с което неговият брат Р подс. Й.М., е нанесъл удар на Г.И.. Оттук и изводът, че в нито една тяхна част, показанията на св. М.Р. не се оборват или разколебават от останалите, събрани по делото доказателства, поР. което и следва да се приеме, че същата депозира обективно, безпристрастно и добросъвестно възприятията си, относими към предмета на доказване, с подчертан стремеж да съдейства за разкриване на обективната истина, поР. което и няма пречка показанията на тази свидетелка да бъдат кредитирани с доверие и поставени в основата на изводите на съда по фактите.             Действително, относно съобщеното от брата на подсъдимия Р М.М., пред полицейските служители, относно изявленията на подсъдимия и мястото на изхвърляне на ножа, св. М.Р. е единственият източник на доказателственозначими факти. Това, обаче, далеч не означава, че показанията и не биха могли да бъдат кредитирани с доверие и поставени в основата на изводите на съда по фактите. Това е така, защото, от една страна, същите не са оборени от останалите, събрани по делото, доказателствени източници (по-конкретно, предвид сторения от М.М. отказ да депозира показания пред настоящата инстанция, същият се е лишил и от възможността да отрече показанията си, депозирани на досъдебна фаза и да изнесе различни от направените от св. М.Р. твърдения). От друга, при анализа на гласните доказателствени средства сме водени от разбирането, че следва да се спазва един от основните принципи на доказателственото право, приложим във всяка една правна система, независимо дали е романо-германска (т. нар. римска и/или континентална правна система) или англо-саксонска (т. нар. система на прецедентното право), може би с изключение единствено на правните системи, основани на религиозните норми, въплътен в древния латински принцип гnon numeranda, sed ponderanda argumentaТ (гдоказателствата не се броят, а се теглятТ), в смисъл, че от значение е не броят, а тежестта на конкретното доказателство спрямо останалите доказателствени източници.             А тежестта на показанията на св. М.Р., депозирани в хода на наказателното производство, според нас, е съществена. Внимателният анализ на доказателствената съвкупност, събрана по делото, обуславя извода, че именно съобщеното от М.М. в хода на проведената с него беседа от св. М.Р. Р на 22.02.2017 г., възпроизведено от свидетелката пред водещия разследването, е довело, в крайна сметка, до откриване на ножа на мястото, съобщено от М.М..             Настоящото малцинство от съдебния състав не възприема доводите на мнозинството от съдебния състав, че това, че разследващите органи са открили оръжието на убийството в деня на разпита на М.М., се явява гпросто съвпадениеТ (вж. л. 105, абз. 2 от мотивите). Прави впечатление, че ножът е установен повече от 20 месеца след извършване на убийството, като през този период от време, въпреки извършването на всички необходими и възможни действия по разследването и оперативно Р издирвателни мероприятия, оръдието на убийството не е било установено и приобщено към доказателствената съвкупност. Не са били налице и индиции за местонахождението му. Същият е установен часове след разпита на св. М.М. (започнал в 14:20 часа на 22.02.2017 г. и приключил в 15.30 часа) Р при извършен оглед на местопроизшествие, за времето от 20.52 часа до 21.25 часа на 22.02.2017 г., като по делото липсва каквото и да било друго доказателство или дори данни, извън съобщеното от М.М., което да е послужило като ориентир за разследващите органи за местонахождението на ножа, с който е било извършено убийството. ПоР. това, малцинството от съдебния състав споделяме с категоричност убеждението, че именно съобщеното от св. М.М. и пред св. М.Р. е послужило на разследващите органи да установят местонахождението на оръжието на убийството и изявленията на М.М. в този смисъл са надлежно инкорпорирани към доказателствената съвкупност именно посредством правновалидните показания на св. Р..             Вярно е и това, че в хода на съдебното следствие св. М.М. се е възползвал от правото си да откаже да свидетелства, визирано в чл. 119 от НПК. Именно по тези съображения, наред с гореобсъдените, мнозинството от съдебния състав е преценило, че не може да ползва показанията на св. М.Р., за да установи направените от М.М. изявления в хода на беседата. Тези доводи ние, малцинството от съдебния състав, не споделяме, като в тази насока е необходимо да се посочи следното.             Според трайната практика на ВКС, когато едно лице се позове на цитирания законов текст и съответно откаже да дава показания, неговите предходни показания не могат да се приобщават към доказателствените материали (освен цитираните в мотивите на мнозинството решение  № 144/25.06.2018 г. по н. д.  № 428/2018 г. на ВКС, ІІ н. о., решение  № 317/12.02.2018 г. по н. д.  № 1119/2017 г. на ВКС, І н. о., решение  № 59/05.04.2012 г. по н. д.  № 100/2012 г. на ВКС, ІІ НО, вж. и решение  № 354/09.10.2008 г. по н. д.  № 354/2008 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение  № 102/04.08.2020 г. по н. д.  № 352/2020 г. на ВКС, I н. о. и цит. там решения, решение  № 225/05.06.2015 г. по н. д.  № 557/2015 г. на ВКС, II-ро н. о., р. 144/25.06.2018 г. по н. д.  № 428/2018 г. на ВКС, I н. о., решение  № 186/29.11.2018 г. по н. д.  № 651/2018 г. на ВКС, I н. о. и цит. там решения, решение  № 35/11.02.2013 г. по н. д.  № 2146/2012 г. на ВКС, II н. о. и много други, както и Ст. П., гНаказателен процес на НРБУ, изд. 1979 г., стр. 333 и сл.). Този принцип следва да намери приложение и по отношение на протоколите за разпознаване на лица и предмети, проведено с участието на свидетел, ползвал се от правото си по чл. 119 от НПК, както и на предхождащия разпознаването задължителен разпит.             Настоящето малцинство, обаче, тълкува и приема разпоредбата на чл. 119 от НПК като такава, която дава възможност на лице да се откаже да бъде свидетел, но не и да заличи вече депозирани от него показания, дадени след като е бил предупреден за това си право.             От древни времена е достигнала до нас латинската сентенция гnon scit vox missa revertiТ - казаната дума не се връща вече (Quintus Horatius Flaccus, Ars Poetica I, 390). В посоченото си произведение Р гЗа поетическото изкуствоТ, един от най-изтъкнатите римски творци от Златната ера на римското изкуство - Хораций, я използва за да прогласи, че веднъж изречени, думите имат свое собствено битие и не могат да бъдат върнати назад. Ние, останалите в малцинство членове на съдебния състав, напълно споделяме това разбиране и считаме, че то е въплътено и в духа на нормите на НПК. Действително, веднъж изречени/закрепени по съответния процесуалновалиден ред, думите не могат да бъдат вече заличени и/или игнорирани и имат своето доказателствено значение. Довод за наличието на този наказателнопроцесуален принцип черпим и от разпоредбите на чл. 279 и чл. 281 от НПК. Същите възлагат като правомощие Р право и задължение, на съда да следи за отказ от даване на обяснения/свидетелски показания, съществено противоречие или липса на спомен в депозираните пред него обяснения или показания, съответно от подсъдим или свидетел, и при констатиране на която и да е от трите хипотези, да приобщи към доказателствения обем, по съответния предвиден процесуален ред, ако е възможно, и прежде дадените обяснения/показания, за да може да извърши сравнение на двете и да реши на кои да се довери.             В конкретния разглеждан казус, думите на М.М., приобщени чрез показанията на св. М.Р., имат своето изключително важно информационно значение за разкриването на престъпление и не могат да се пренебрегнат или да се неглижират, като неказани. Още повече, че в случая няма каквото ѝ да е извършено процесуално нарушение, което да ги дисквалифицира като валиден доказателствено значим информационен източник, въведен в делото чрез възпроизвеждането им от непосредствено възприелия ги слушател - св. М.Р..             На следващо място, при подлагане на етимологично тълкуване на текста на изследваната разпоредба на чл. 119 от НПК и съобразявайки глаголната форма, която законодателят е използвал - готкажатТ за нас единственият възможен извод е, че забраната, предвидена в нормата важи към момента, в който свидетелят е призован да депозира своите показания. Ако законодателят е имал за цел забраната по чл. 119 от НПК да поражда правно действие и по отношение на проведени разпити в предходна фаза на процеса, то глаголната форма, която е следвало да ползва е готказватТ. Изводът ни допълнително се подкрепя и от факта, че никъде в българския НПК не е предвидена разпоредба, която да забранява на едно лице, което веднъж се е позовало на чл. 119 от НПК, в по-нататъшното развитие на производството, само да изяви желание да бъде разпитано по делото. При една такава хипотеза, ако едно лице в последващ етап от производството реши да свидетелства и съдът не му представи тази възможност, то категорично ще допусне съществено процесуално нарушение, погазвайки принципа за взимане на решение по вътрешно убеждение, провъзгласен в чл. 14 от НПК. Това е така, тъй като съдът взема решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Следователно, в обсъжданата хипотеза не би могъл да изгР. убеждението си въз основа на всестранно и пълно изследване на фактите по делото.             Намираме, че правото да се откажеш да свидетелстваш е различно от това да се откажеш от показанията си. Всъщност, нито един от участниците в наказателния процес, дори и страните по него, нямат право да правят каквото и да е с доказателствените източници, вече събрани по делото, още по-малко да ги готтеглятТ. В позитивното българско наказателнопроцесуално право институт на готтеглянеТ на показания е непознат. Право да допуска, отхвърля, преценява, кредитира или не, респективно да приема за процесуалновалидни доказателствени източници има, след депозирането им, само органът, който изпълнява функцията по ръководство и надзор в конкретната фаза на процеса (прокурорът в досъдебната, респективно съдът Р в съдебната фаза на производството). Приемането на противното би довело до възможността за допускане на наказателнопроцесуално абсурдни ситуации, като например готтеглянеУ на доброволно предаден запис от охранителна камера, запечатал убийство или друго престъпление, вече приобщен в процесуалното си качество на веществено доказателство по делото, тъй като лицето, което го е предало, по някаква причина решава, че повече не иска този запис да се ползва по делото. ПоР. това и отказа на лице да свидетелства, според нас, не само не може да гзаличиТ вече дадените от него показания, ако те са били събрани по издържан, процесуалновалиден ред, тъй като веднъж депозирани, те не могат вече да се приемат за правно нищо, а и същите биха могли да се ползват в по-нататъшния ход на наказателния процес, разбира се, ако при даването им не е бил допуснат дисквалифициращ ги процесуален порок. Застъпвайки противното, би означавало да се даде възможност на участник в производството да ревизира в един по-късен момент доказателствени източници, събрани при стриктно спазване на закона, действал към момента на извършване на съответните действия по събиране на доказателства и доказателствени средства. Продължавайки тази линия на разсъждение, приемането на вече депозираните показания от досъдебната фаза на отказалия се в съдебно заседание да свидетелства за недадени, би означавало да се създаде правна фикция, чрез приемане за несъществуващо на нещо съществуващо в обективната, а и правна, действителност. За такава фикция, обаче, няма законово основание в НПК. Както вече обосновахме, правото на лицето да се откаже да свидетелства не е равнозначно на това да се откаже от вече дадените си показания, които не страдат от процесуален порок. Следователно игнорирането на показанията му от досъдебна фаза не почива на закона, а предимно на константната съдебна практика и на теоретични разработки. Със съдебна практика и теоретични постановки, обаче, не може да се създават правни фикции. Същите се създават единствено със закон, поР. особената им правна природа и предназначение.             Съзнавайки Р.калността на становището си, което ще изложим по-долу и диаметралната му противоположност с константната и еднопосочна съдебна практика, а и с общоприети теоретични постановки по въпроса, илюстрирани с горевизираните съдебни решения и академичен труд, малцинството счита, че процесуалният закон не съдържа ограничение в насока показания, вече депозирани от свидетел, който впоследствие се е възползвал от правото си по чл. 119 или чл. 121, ал. 1 от НПК, да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност, по реда на чл. 281, ал. 4/5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК. Такава възможност законът и практиката по приложението му признават по отношение на обясненията на подсъдимия Р по чл. 279, ал. 2, вр. 1, т. 4, пр. 1 от НПК, който, напълно логично, се ползва с далеч по-голям обем от права, явяващи се сериозни правни гаранции за правото му на защита. Няма логика същата възможност да не се признае по отношение на вече дадените показания на свидетел, разбира се ако при предишното им депозиране им стриктно са спазени съответните процесуални разпоредби, включително предварително разясняване на правата по реда на чл. 119 и/или чл. 121, ал. 1 от НПК. Такъв е и настоящият случай Р М.М. е депозирал правновалидни показания на фазата на досъдебното производство, след като са му били разяснени правата му като свидетел, и няма пречка, според малцинството от състава, същите да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност, по реда на чл. 281, ал. 4/5, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК, след като пред съда е заявил отказ от свидетелстване (гдаване на показанияТ), на основание чл. 119 от НПК. Както вече обосновахме  по-горе, посочената законова разпоредба предвижда процесуален способ за отказ от участие в процесуални действия, които предстои да бъдат извършени в хода на наказателното производство, а не отказ от вече осъществени, при стриктно спазване на процесуалния закон, действия по разследването или процесуални действия с негово участие. Последната категория отказ, според нас, не е възможна и не се допуска от процесуалния закон. Приемането на противното, съгласно мнението на мнозинството, изложено и по-горе, би означавало даване на възможност на участник в производството да борави с доказателствената маса, като гзаличаваТ процесуалноизрядно събрани вече доказателствени източници.             Не би могло да се намери подкрепа, според нас, за господстващото в практиката становище и на плоскостта на съблюдаване правата на подсъдимото лице. В такъв случай неминуемо би изникнал въпросът какво право съдът би охранил, ако подсъдимото лице, например на основание чл. 281, ал. 6, вр. ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК, пожелае да се ползва от депозирани вече показания на свидетел Р роднина или лице, с което е живял във фактическо съжителство, който, обаче, вследствие влошени отношения, реши в съдебно заседание да се позове на разпоредбата на чл. 119 от НПК и да се откаже да свидетелства (гда даде показанияТ)? В тази насока следва да се отчете, че обичайно близките на обвиняемите/подсъдимите лица свидетелстват в тяхна подкрепа, но също така обичайно и често срещано е последващо влошаване на отношенията, особено между лица, които са живели във фактическо съжителство Р част от очертаните в нормата на чл. 119 от НПК.             Гореизложената теза се развива от нас, останалите в малцинство членове на съдебния състав, единствено като логично продължение на обосновката ни за липсата на пречка от процесуален характер, за ползването на производните (вторични) спрямо свидетелските показания на М.М. доказателствени източници, а именно на показанията на св. М.Р., след като е възможно, в противовес на константната и еднопосочна съдебна практика, да се ценят дори и показанията на лице, впоследствие отказало се да свидетелства, при наличието на съответния процесуален способ и ситуация за това, но преди това процесуалновалидно депозирало свидетелски показания. Това е допустимо и в съзвучие с основния доказателствен принцип за недопускане подмяна на първичните с вторични доказателствени източници, защото независимо от горените разсъждения, в конкретния казус не биха могли да се използват показанията, депозирани от М.М., предвид обстоятелството, че същите така или иначе не бяха приобщени по реда на чл. 281 от НПК, но не и поР. факта, че М.М. се е възползвал от правото си по чл. 119 от НПК. ПоР. това, съгласно дотук изтъкнатото, per argumentum a fortiori, намираме, че няма каквато и да е пречка от процесуален характер да не ценят и визираните по-горе протокол за оглед, при който е намерен ножа (т. 7, л. 112 Р л. 113 от досъдебното производство), както и извършеното му разпознаване, обективирано в едноименен протокол (т. 7, л. 119 Р л. 122 от досъдебното производство).             Цитираните две писмени доказателствени средства възпроизвеждат косвени доказателства, които изцяло кореспондират със заявеното от св. М.Р.. Последната в разпита си заявява, че М.М. ѝ е споделил как брат му Й.М., веднага след като е намушкал Г.И., е изхвърлил ножа в шахта, намираща се в непосредствена близост до местопроизшествието. Тези факти се потвърждават именно от обстоятелството, че М.М. е посочил шахтата, като тази, в която се намира инкриминирания нож. Нещо повече, в протокола за разпознаване на предмети М.М. е разпознал оръжието като същото, което е притежавал брат му Р подс. Й.М..             Дори и да не бъдат приети аргументите на малцинството по отношение на разпоредбата на чл. 119 от НПК и годността на протоколите за оглед и разпознаване на инкриминираното оръжие да бъдат ценени като писмени доказателствени средства, то ние намираме, че появилият се в такъв случай доказателствен дефицит би могъл да се преодолее и от заявеното от поемните лица, присъствали на двете действия. Както вече се посочи, малцинството изцяло дава вяра на показанията на свидетелите Б.С.И. и Д.В.С.. Същите излагат факти и обстоятелства във връзка с намирането на ножа от полицейските служители. Свидетелят И. разяснява как служителите на МВР са отмервали разстояние от пейка до шахта, след което са отворили шахтата и са открили нож. Заявеното от свидетеля води малцинството на извод, че последният не просто е присъствал на действие по разследването, провеждано с негово участие. Свидетелят И., в качеството си на поемно лице, се е интересувал и е наблюдавал провежданата от полицейските служители конкретна дейност. Поемните лица Р свидетели не съобщават на съда за каквито и да е нарушения, станали им достояние, касателно проведеното действие по разследването.             След откриването на ножа е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза (т. 3, л. 94 Р л. 98 от досъдебното производство), която настоящето малцинство напълно кредитира като пълна, безпристрастна и изготвена от лица, притежаващи нужната научна квалификация. Вещите лица излагат твърдение, че предоставения им за изследване нож е оръжието, с което е нанесена прободната рана на пострадалия Г.И.. Съответствието на открития нож с нараняването на Г.И., както и фактическото обстоятелство, че цитираното оръжие е открито след конкретно дадени указания от М.М., водят малцинството на извода, че е налице безспорна връзка между подс. Й.М. и осъщественото инкриминираното деяние.             Предвид всичко гореизложено, намираме, че показанията на св. М.Р., макар и вторични доказателства, следва да бъдат кредитирани. Настоящето малцинство следва да подчертае, че цитираните свидетелски показания са анализирани с цялата критичност, която се изисква, предвид обстоятелството, че същите се явява производни доказателства. Техният деривативен характер, обаче, по никакъв начин не обвързва съда със задължително становище, че не следва да им дава вяра. Напротив, в хипотеза като настоящата, когато показанията на свидетеля М.М. не биха могли да бъдат ползвани, единственият възможен за съда вариант е да се ползва от свидетелските показания на св. М.Р., разбира се, ако същите кореспондират с останалата доказателствена маса. Последното, ние намираме, че категорично се доказа.             В обобщение на дотук изложеното, от съвкупността от така събраните и анализирани по-горе годни Р според малцинството от съдебния състав Р гласни и писмени доказателствени средства, се установява безспорно, че убийството на Г.И. е било извършено именно с приобщения по делото, в качеството му на веществено доказателство, нож, притежаван от подсъдимия отпреди инкриминираната дата. Ножът, с който е било извършено убийството, е бил изхвърлен от подс. Й.М. в канализационната шахта, където на 22.02.2017 г. е бил установен и иззет. Нещо повече Р от показанията на св. М.Р. се установява, че непосредствено след убийството, подс. Й.М. е съобщил на брат си, че е гнаправил глупостТ, защото е наръгал с нож някакво момче, както и че му е съобщил къде е изхвърлил оръжието на убийството. Това обстоятелство е изнесено от М.М. по време на провеждания разговор със св. М.Р. и именно то е позволило намирането на оръжието на убийството. Впоследствие М.М. е разпознал ножа като този, носен от неговия брат.             Третата група обстоятелства, която се явява в подкрепа на извода, че именно подсъдимият е извършил деянието Р предмет на настоящото производство, е относима към последващото поведение на подс. Й.М. след инкриминираната дата 02.06.2015 г. Същото, според нас, косвено, но категорично води до извод за виновността на лицето и кореспондира със заявеното от св. М.Р.. По делото е безспорно установено, че непосредствено след като пострадалият Г.И. е бил намушкан с установения по делото нож, подс. Й.М. се е отдалечил от местопрестъплението по посока бул. гДраган ЦанковТ и паркинга на БНР, като първоначално се е придвижвал с нормален до бърз ход със скорост 9.13 км/ч (2.54 м/сек), а след това, без никаква видима причина, е започнал да бяга със скорост от 10.25 км/ч (2.85 м/сек) Р в тази насока е заключението на вече обсъдената комплексна видео- и автотехническа експертиза (т. 3, л. 11 Р л. 25 от досъдебното производство). Това обстоятелство косвено се интерпретира от нас като индиция за внезапно желание от страна на подс. Й.М. да се отдалечи максимално бързо от местопрестъплението.             Множество свидетели депозират показания и в насока на нарочна и очевидна промяна, както във външния вид на лицето, така и в поведението му след инкриминираната дата. Също така се излагат твърдения, че след 02.06.2015 г. подсъдимият не е посещавал учебни часове за известен период от време, след който период е бил видимо променен, както физически, така и психически. Доказателства в тази насока са възпроизведени посредством по-долу визираните гласни доказателствени средства. На въпрос на представителя на държавното обвинение в съдебно заседание от 20.03.2019 г. гИма ли промяна от тогава и сега като го виждате?Т, св. Д.М. заявява следното: гСтанал е доста по-едър. Косата му беше почти винаги късаТ. Свидетелят С.Л. в съдебно заседание от 20.03.2019 г. заявява, че към онзи момент подс. Й.М. е бил гвидимо по-слабТ. Свидетелят Г.Н. в показанията си пред разследващ полицай заявява, че е питал Й. за снимките, разпространявани в училищата след убийството, на които е било заснето отдалечаващото се от местопрестъплението лице, от което последният се е притеснил и брат му М. започнал да го защитава. В разпита си пред разследващ полицай, св. Т.Б. заявява, че на снимките от убийството подс. Й.М. е по-слаб, а също сочи, че когато са я призовали в качеството на свидетел, тя се е обадила на подсъдимия, за да го попита дали и той е извикан, в отговор на което подс. М. я попитал защо я търсят и дали не е свързано с него. Свидетелят К.А.М., който е учил и тренирал с братята М., в съдебно заседание на 18.05.2018 г., на въпрос на съда, дали лесно е познал подс. Й.М., отговаря гНе, не беше много лесно. Беше натрупал, както казах маса, брада, много различен беше.Т. Свидетелят Д. също отговаря положително на въпрос на прокурора, дали е забелязала промяна в подс. Й.М. след 02.06.2015 г., като дава сведения относно променената му физика, както и прическа. Свидетелят В. Я.в съдебно заседание на 07.05.2019 г. заявява гКъм онази дата Й.М. беше слаб, нормални килограми. По-скоро 80 кг., нещо таковаТ, като при граматическо тълкуване на казаното от свидетелката за нас се налага извода, че подс. Й.М. не е изглеждал по идентичен начин към 07.05.2019, когато св. Я.е депозирала конкретните показания. Свидетелят С.С. в показанията си пред съдебния състав излага сведения, че след деня на убийството подс. М. е отишъл до училище единствено и само, за да си донесе бележка за извинение на отсъствията, след което се появил в началото на втория срок на следващата учебна година. Свидетелят С. заявява също, че когато дошъл на училище бил променен, гнаедрялТ, а също така започнал да носи шапка (във връзка с поведенческите промени в подс. Й.М. свидетелката заявява: гМоже би стана по-тих и седеше в стаята си повече, отколкото да излизаше с класа отпреди. Друго не съм забелязала, освен в тялото му. Качи килограми доста рязко, явно започна да тренира, да взима някакви неща, които да му помогнат да качи маса.Т). В допълнителен отговор, св. С.С. твърди, че промяната му е била гдоста драстичнаТ. Свидетелят Л. в показанията си също дава сведения в насока, че подс. Й.М. се е променил видимо от 2015 г. Свидетелят Т. пред съдебния състав заявява, че след инкриминирания случай е забелязал осезаема физическа промяна в подс. Й.М.. Свидетелят Б.Т. в съдебната фаза на процеса също излага твърдения в насока, че подс. Й.М. се е променил. Свидетелят Г.Н. в разпита пред разследващ полицай заявява, че в периода 2015-2016 подс. Й.М. е идвал рядко на училище, имал е и видима промяна, натрупал е килограми, пуснал по-дълга коса, започнал е да се облича по като възрастен Р гскучноТ.             Касателно фактическото обстоятелство, възприето от свидетелите С.И.С. и Н.М.Г., че случайно са се срещнали с подс. Й.М. в тоалетната на училище гЕ.сТ, настоящето малцинство счита, че следва да се даде вяра на показанията им. Впечатленията на свидетелите С. и Г. са, че подс. Й.М. при тази им среща е изглеждал видимо притеснен. Срещата между подсъдимия и свидетелките се е състояла след обяда на 02.06.2015 г., като и двете свидетелки излагат безпротиворечиви впечатления относно поведението на подс. Й.М.. Това негово държание, което свидетелките възпроизвеждат, ние приемаме за косвено доказателство, потвърждаващо казаното от множеството свидетели, че у подс. Й.М. след събитията на 02.06.2015 г. се е забелязала поведенческа промяна, на моменти е бил притеснен, без конкретна причина за това.             Ние считаме, че не би могло да се кредитира с доверие единствено изнесеното от св. С.С. в показанията ѝ, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената маса чрез прочитане, по предвидения за това процесуален ред, във връзка с репликата, която е чула да произнася подс. М., а именно гНе, не бях азТ. Този извод изграждаме, на първо място, от факта, че св. С.С. в съдебно заседание категорично отрече да е чула такава реплика. Отговорът на свидетелката, малцинството не би могло да възприеме и като евентуален дефицит в спомените ѝ, тъй като видно от целия проведен разпит пред съдебния състав, св. С.С. излага логични, последователни и непротиворечиви отговори на поставените ѝ въпроси. Допълнителен аргумент се явява и обстоятелството, че единствено обсъжданата свидетелка в конкретната ситуация е била в състояние да възприеме каквото и да е изявление от страна на подсъдимия. Това е така, тъй като друго лице в помещението не е присъствало. Свидетелката Н.Г. се е намирала на вратата, което я е и поставило в обективна невъзможност да чува евентуален разговор или комуникация между намиращите се вътре в санитарното помещение. ПоР. изложеното, съдът не би могъл да провери показанията на св. С.С., съпоставяйки ги с други доказателства или доказателствени средства.             Гореописаните фактически обстоятелства Р явната прилика на подс. Й.М. с лицето, появяващо се на запис от видеокамери, разпространени и в медийното пространство, дългият период от време, през който подс. Й.М. не е ходил на училище, последвалата промяна във външността и поведението му, както и появата му на 02.06.2015 г. в училище във видимо притеснено състояние, са направили впечатление и на св. К.. Важно е да се подчертае, че последната не е станала пряк свидетел на част от изброените обстоятелства. Това е така, тъй като свидетелката е постъпила  като ученик в училище гЕ.сТ в началото на учебната година 2015/2016 г. Въпреки този факт, категорично се доказва, че учениците от това училище в продължение на няколко месеца многократно са обсъждали вероятната съпричастност на подс. Й.М. към процесното деяние. Тези множество разговори са се случвали и в присъствието на св. К.. Последната в периода месец май Р месец юни 2016 г. намира за редно да установи контакт с приятелката на Г.И. Р св. Л.К., както и с друг негов приятел Р св. К.М.. Пред тях е разказала цялата информация, която е възприела от нейни съученици. Нещо повече, св. К. е изпратила на св. К.М., възприетото от нея под формата на писмена бележка. Тези обстоятелства, настоящето малцинство извежда от показанията на св. К., възпроизведени в съдебно заседание на 21.06.2018 г. За пълнота, намираме, че следва да се обсъди факта, че св. К. депозира показанията си в тази насока във връзка с лице с имена гС. В.Т. Свидетелката заявява, че лице именно с такова име се е свързало с нея и със св. К.М.. Впоследствие, св. К. обяснява, че действително профилът и в социалната мрежа гФейсбукТ е бил с името гС. В.Т. В същото заседание, провело се на 21.06.2018 г., е проведена очна ставка между свидетелите К. и К., като и двете потвърждават за състоялата се среща, на която е присъствал и св. К.М.. Чрез проведения доказателствен способ гочна ставкаТ считаме, че несъмнено са преодолени  констатираните противоречия във връзка с идентичността на лицето, свързало се с св. Л.К. и св. К.М..             По отношение на възприетото от св. К., намираме че следва да се отхвърли възможността да е налице свидетелстване по слухове. За да е налице такова, св. К. следва да не може да индивидуализира източника, от когото е възприела информацията. В настоящия случай не е налице такава хипотеза, тъй като свидетелят на няколко пъти в разпита си излага кое обстоятелство от кой друг свидетел по делото е възприела.             В допълнение, съдът е назначил и съдебно-техническа експертиза  № 2018/КСМ-121 от 05.09.2018 г. (т. 2, л. 643 Р л. 649 от съдебното производство), която намираме пълна, всестранна и изготвена от вещи лица, в чиято компетентност и безпристрастно липсват каквито ѝ да е основания за съмнение. За нуждите на експертното изследване, св. К.М. е предоставил цялостен достъп до гФейсбукТ профила му, откъдето и вещото лице е изследвал и приложил каква точно кореспонденция е протекла между св. К.М. и св. С.К.. Намираме, че експертизата напълно кореспондира, както с гласните доказателствени средства Р показанията на свидетелките К. и К., така и с цялата доказателствена съвкупност, събрана и проверена по настоящето дело.             Установява се и това, че в деня след убийството Р на 03.06.2015 г., подс. Й.М. променил профила си в социалната мрежа гФейсбукТ, като вече се записал като гToo goodТ (на английски Р гтвърде добърТ), премахнал личните си снимки и ги заменил с други такива, на които не бил заснет той, а били поставени снимки от други места в интернет Р със снайперисти и други картни, както и снимка на кучето му. Предприетото от него поведение недвусмислено обективира, според нас, желание да ограничи публично достъпната информация за външния му вид към 02.06.2015 г. В този смисъл, изцяло се солидаризираме със становището на мнозинството, обективирано на стр. 107, абз. 2 от мотивите, че поведението на подсъдимия, предприето след деянието, е издавало признаци на гузност, но за разлика от оценката на това обстоятелства от мнозинството на съдебния състав, намираме, че без да му се придава гсвръхинтерпретацияТ, по съществото си то представлява такова, характерно именно за лице, извършило изключително укоримо обществено поведение, а не за лице, станало свидетел на подобно поведение. За нас то се явява естествено вплетено доказателство в тезата, защитавана от членовете на съдебния състав, намиращи подсъдимия за виновен. Както изтъкнахме, приемаме за изцяло правилна преценката на мнозинството, че обективираното поведение на подсъдимия е признак на гузна съвест. Такава, каквато възниква при консумиране на укоримо, най-малкото, а в случая и престъпно, деяние, с оглед интензитета на последвалите го действия за гмаскиранеТ на подс. Й.М. и заличаване на всички негови снимки от обществено достъпни източници на информация, като социални мрежи, нежелание за снимане на абитуриентския бал, драстична промяна на външния вид и т. н., а не такава на човек, видял нещо ужасяващо. Съдът, в малцинствената си част, не приема, че такава гледка би предизвикала именно такава реакция, тъй като не намира логична причина за това. Човек, видял нещо ужасно, като убийство или умиращ човек, не предприема такива мерки за укриване и скриване по всякакъв начин на идентичността си. Напротив, това се прави от извършителя. ПоР. това, настоящите членове на съдебния състав приемат, че така установените действия от страна на подсъдимия, освен признак на гузна съвест, както приема и мнозинството, са и улика за причината за тази гузна съвест, изразяваща се в едно - единствено - съпричастност към извършеното престъпление.             Вярно е, че предприетото поведение на подс. Й.М. след деянието само по себе си не може да се интерпретира като доказателство за авторство по отношение на убийството на Г.И.. В контекста на останалите факти и обстоятелства, свързващи категорично подсъдимия с мястото на инкриминираното деяние и оръжието на убийството, обаче, това му поведение добре обяснява именно съпричастността му към инкриминираното деяние. Подчертаният стремеж на подсъдимия да избяга от мястото на извършване на убийството и да се укрие от органите на реда, включително като промени външните си белези, разкрива изключително убедително корелацията деяние Р вина у подсъдимия, и позволява обсъдените по-горе две категории факти и обстоятелства, разкриващи обективната връзка между подсъдимия и мястото и начина на извършване на деянието, да бъдат анализирани именно през призмата на личното участие на подсъдимия при извършване на деянието и последващия естествен стремеж за избягване от осъзната отговорност.             Не на последно място, следва да бъдат обсъдени и обясненията на подс. Й.М.. Към последните съдът подходи с особено внимание, отчитайки двойствената им процесуална природа Р на гласно доказателствено средство и същевременно на способ за защита. Ето защо, всяко обяснение, депозирано от подсъдим, респ. обвиняем, в наказателно производство следва да бъде анализирано с особена критичност и през призмата на целия събран доказателствен материал.             В настоящия случай намираме, че не следва да се кредитират с доверие обясненията на подс. М., депозирани пред настоящия съдебен състав, тъй като те не кореспондират със съвкупната маса от доказателства. Обясненията му противоречат на множеството свидетелски показания, изброени по-горе, които сочат, че именно той е гмомчетоТ, появяващо се на записите, както и на отразеното в писмените доказателствени средства и по-конкретно в протокола за оглед на местопроизшествие (т. 7, л. 112 Р 113 от досъдебното производство) и протокола за разпознаване на предмети (т. 7, л. 119 Р л. 122 от досъдебното производство. Обясненията на подс. Й.М. са и в противоречие и със заявеното в показанията на св. М.Р., които, както вече се посочи, настоящото малцинство от съдебния състав намира, че следва да бъдат кредитирани с доверие, като обективно, безпристрастно и добросъвестно депозирани.             Подсъдимият в обясненията си заявява, че брат му М.М., депозирайки показанията си в досъдебната фаза на процеса, е бил поставен в ситуация да излага неверни твърдения, вследствие на психически натиск, приложен му от разследващите органи. Обясненията на подсъдимия в този смисъл също не могат да бъдат кредитирани с доверие, тъй като, от една страна, по делото липсват убедителни доказателства, вън от твърденията на подсъдимия, тези показания да са били изтръгнати след насилие, най-вече под формата на претендирания психически натиск, упражнено спрямо него от разследващите органи, а от друга Р  липсват обективни данни насилие да е било упражнено спрямо свидетеля, преди да даде показания в хода на досъдебното производство. Тези твърдения остават напълно голословни и изолирани, поР. което и малцинството от съдебния състав приема същите като средство за защита от страна на подс. Й.М..             В заключение, следва да се посочи, че действително по делото не са налице преки доказателства, които да сочат подс. Й.М. като автор на престъпната проява. Съдебната практика е константна в насока, че  осъдителната присъда може да почива и само на косвени доказателствени източници, в случай че събраните по делото косвени доказателства се подкрепят помежду си по такъв начин, че водят до система от логически заключения, която води до единствения възможен извод, че подсъдимият е извършител на деянието (вж. решение  № 361/2011 г. на ВКС, ІІ н. о., решение  № 226/2014 г. на ВКС, ІІІ н. о., решение  № 83/2021 на ВКС, І н. о., решение  № 78/2021 г. на ВКС, ІІ н. о. и много други).             Същевременно, според малцинството от настоящия съдебен състав, по делото са събрани достатъчно по своя обем и категоричност косвени доказателствени средства Р анализираните по-горе, които се намират в такава логична и хронологична връзка едно спрямо друго, че обуславят един - единствен възможен извод, че именно подс. Й.М. е извършител на инкриминираното деяние, от което се явява пострадал Г.И..             В обобщен вид те са следните : присъствието на подс. Й.М. на мястото на извършване на деянието във времевия интервал от 11.43,01 часа до 11.43,24 часа на 02.06.2015 г.; обстоятелството, че ножът, с който е извършено убийството, е придобит именно от подс. Й.М. известно време преди деянието от неустановено по делото лице в кв. гПанчаревоТ и е носен от подсъдимия; обстоятелството, че именно с този нож е нанесен смъртоносният удар по тялото на пострадалия; това, че именно подс. Й.М. е изхвърлил ножа в канализационната шахта, намираща се в близост до мястото на извършване на убийството, по пътя на подсъдимия в посока бул. гДраган ЦанковТ и паркинга на БНР, за което подсъдимият е съобщил на брат си Р М.М.; признанието на подс. Й.М. пред неговия брат, че е гнаправил глупостТ, защото е наръгал с нож гнякакво момчеТ; предприетото поведение от страна на подсъдимия да затрудни евентуално разпознаване и идентифициране, чрез преобличането си веднага след деянието, премахване на снимките си от социалната мрежа гФейсбукТ и значителната промяна на белезите от външния му вид, чрез които би било възможно да бъде разпознат. Събрани са и доказателства за мотива за извършване на убийството Р грабеж, в каквато насока е съобщеното от М.М. пред св. М.Р., така че убийството не се явява безмотивно.             Ето защо, настоящето малцинство приема като единствено правилен извода, в съответствие със закона и константната практика на върховната съдебна инстанция, че е налице верига от косвени доказателства, взаимно подкрепящи и допълващи се, които се намират помежду си в такава връзка, че обосновават осъществяването на престъпното посегателство от страна на подс. Й.М. по начин, непораждащ и минимално съмнение.             По тези причини, малцинството от съдебния състав прие за установена по категоричен и несъмнен начин фактическата обстановка, описана в мотивите на мнозинството, но с тази разлика, че не неустановено по делото лице е било в близост до местонахождението на убития Г.И., което след края на повикването по телефона от св. Л.К. Р в 11.43,01 ч. на 02.06.2015 г., се приближило към убития и като застанало с лице към него го наръгало с носения нож, а че именно подс. Й.М., след края на повикването по телефона от св. Л.К. Р в 11.43,01 ч. на 02.06.2015 г., се приближил към убития и като застанал с лице към него го наръгал с носения нож, след което изхвърлил същия в посочената в мотивите към присъдата канализационна шахта. Останалата в малцинство част от съда намери, че следва именно въз основа на така коригираната фактическа обстановка да гР. своите правни изводи.               От правна страна               При така приетата фактическа обстановка, малцинството от съдебния състав изразява несъгласие и с правните изводи на мнозинството от състава, постановил окончателния съдебен акт на тази инстанция, като намира, че от събраните по делото доказателствени средства се установява по нужния несъмнен и категоричен начин, че подс. Й.И.М., от обективна и субективна страна, е извършил деяние, съставляващо престъпление по чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК, а именно Р губийствоТ. Не са налице, обаче, предпоставки да се приеме, че подсъдимият е осъществил и квалифицирания състав на вмененото му престъпно посегателство по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, а именно да е извършил убийството гпо особено мъчителен начин за убитияТ.             Основен признак на обективна страна на деянието, инкриминиран в диспозицията на тази законова разпоредба, е неговото изпълнително деяние, състоящо се в умъртвяване на другиго Р такова въздействие върху организма на пострадалия, което е от естество да предизвика неговата биологична смърт.             Установява се, че на инкриминираните време и място Р на 02.06.2015 г., в 11.43 часа, в гр. С., в парк гБ. ***, подс. Й.И.М. умъртвил непълнолетния Г.В.И., ЕГН **********, като с нож с обща дължина 31 см., дължина на острието 18.5 см. и широчина 3.5 см., нанесъл на И. едно прободно-порезно нараняване по предната повърхност на гръдния кош, в неговата долна лява третина, с успореден ход спрямо срединната линия на тялото, с раневи канал с дължина 13 Р 14 см., преминаващ през левия дял на черния дроб, предна и задна стена на стомаха, горен ръб на тялото на задстомашната жлеза, горния полюс на десния бъбрек, и достигащ до междупрешленовия диск между втори и трети поясни прешлени. Вследствие това прободно Р порезно нараняване, И. е получил масивна кръвозагуба, довела до настъпване на смъртта му. С настъпването на смъртта на пострадалия И. престъплението е било довършено.             Средството на престъплението Р ножът, с който е нанесен ударът, е приобщеният като веществено доказателство към делото нож, с обща дължина 31 см., дължина на острието 18.5 см. и широчина 3.5 см.             От субективна страна, деянието е извършено от страна на подс. М. виновно, с форма на вината гпрякТ, конкретен умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. За да формираме изводите си в този смисъл, съобразихме, от една страна, че нанасяйки, макар и само един, но силен удар с нож по предната повърхност на гръдния кош на починалия в неговата долна лява третина, подсъдимият е съзнавал възможността да засегне жизненоважни центрове на човешкото тяло. От друга страна, избирайки като средство за извършване на престъплението нож, с обща дължина от 31 см., дължина на острието 18.5 см. и широчина 3.5 см., поначало годно да причини смърт, подсъдимият е съзнавал и неизбежността на смъртния изход за пострадалия. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че прободно Р порезното нараняване в областта на гръдния кош на пострадалия е било причинено със значителна сила, който извод следва от обстоятелството, че раневият канал е с дължина 13 Р 14 см. и преминава през левия дял на черния дроб, предна и задна стена на стомаха, горен ръб на тялото на задстомашната жлеза, горния полюс на десния бъбрек, и достига до междупрешленовия диск между втори и трети поясни прешлени.             Посочените обстоятелства се интерпретират от нас като недвусмислено обективиращи намерението на дееца да причини смъртта на пострадалия. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и пряко е целял настъпването им. В този смисъл е и константната съдебна практика (ППВС  № 2/1957 г., решение  № 163/1988 г. на ВС, I н. о., решение  № 406/1979 г. на ВС, I н. о., решение  № 63/1999 г. на ВКС, ІІ н. о. и други).             За умисъла на дееца се съди от онова, което е извършено от него в обективната действителност. В конкретния случай, обективираното от подсъдимия поведение е нанасянето на удар с нож в областта на гръдния кош на тялото на пострадалия на починалия, в неговата долна лява третина. Подсъдимият, като личност с достатъчно развит за възрастта и социалния си опит интелект и познания за обективните процеси и явления, безспорно е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, могъл е да предвиди настъпването на смъртта на подсъдимия, а с това Р и общественоопасните и съставомерни последици от деянието си. Изложеното изключва възможността да се приеме, че подсъдимият не е действал виновно по отношение на възможните общественоопасни последици Р смъртта на пострадалия.             Предвид заключението на назначената и изготвена комплексна психиатрична и психологическа експертиза (т. 3, л. 181 Р л. 198 от досъдебното производство), видно от която подсъдимият не страда от психично заболяване, интелектуалното му развитие е в рамките на нормалното за възрастта и е имал изграден социален опит и представа за основните правни и етични норми, следва да се приеме, че към датата на извършване на инкриминираното деяние, макар и непълнолетен, същият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Не се установява и деянието да е извършено при условия на лекомислие или увлечение, като самият характер на последиците не предполага това.             С това следва да се приеме, че с деянието си подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК.             Същевременно, намираме, че с деянието си подсъдимият не е осъществил квалифицирания състав на умишленото убийство по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК, а именно убийството да е извършено по особено мъчителния за жертвата начин на умъртвяване, съгласно повдигнатото му обвинение. Съдържанието на този квалифициращ признак е изяснено в теорията и в съдебната практика. Така, с оглед задължителните указания, съдържащи се в ППВС  № 7/1987 г., както и от константната практика на ВКС (решение  № 9/2016 г. на ВКС, І н. о., решение  № 171/2014 г. на ВКС, ІІІ н. о. и др.), под особено мъчителен начин за убития се разбира такъв, който причинява изключителни страдания на жертвата. Като такива неотклонно се приемат умъртвяването чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, която причинява особени страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване и др. В настоящия случай, подс. М. е нанесъл един - единствен, макар и силен удар с нож, в областта на гръдния кош на пострадалия, в неговата долна лява третина. Вследствие това прободно нараняване, пострадалият И. получил масивна кръвозагуба, довела до настъпване на смъртта му Р констатирана от пристигналия на мястото на извършване на деянието екип на Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в 12.02 часа.             Смъртта е настъпила бързо Р за период от не повече от 10 Р 20 минути и макар че вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза, приета и защитена в съдебно заседание, провело се на 25.11.2019 г., пред съдебния състав заявяват, че гЙдо момента, в който лицето е загубило съзнание поР. спиране на достатъчния кръвоток към структурите на главния мозък, е изпитвал силни болки и е могъл емоционално да преработва цялата ситуация, могъл е да възприеме случващото се с негоТ Р твърдение, което кореспондира със заявеното от св. К., че възприела пострадалия да издава стонове, да прави опити да диша и че преди да издъхне е усещал силни болки, които е могъл да осъзнава Р периодът на настъпване на смъртта изключва възможността да се приеме, че пострадалият продължително време е изпитвал болки и е предусещал настъпването на смъртта си. Механизмът на настъпване на смъртта на пострадалото лице разкрива типичната степен на обществена опасност, визирана от законодателя при очертаване на диспозицията на престъпния състав по чл. 115 от НК и не е налице обстоятелство, което да сочи на чувствително завишената степен на обществена опасност, каквато се визира в чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК.             Предвид изложеното, според нас подс. Й.И.М. следва да бъде признат за виновен в това, че на 02.06.2015 г., в 11.43 ч., в град С., в парк гБ. ***, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, умишлено умъртвил Г.В.И., ЕГН **********, като с нож с обща дължина 31 см., дължина на острието 18.5 см. и широчина 3.5 см., му нанесъл едно прободно - порезно нараняване по предната повърхност на гръдния кош, в неговата лява долна третина, с успореден ход спрямо срединната линия на тялото, с раневи канал с дължина 13 Р 14 см., преминаващ през левия дял на черния дроб, предна и задна стена на стомаха, горния ръб на тялото на задстомашната жлеза, горния полюс на десния бъбрек и достигащ до междупрешленовия диск между втори и трети поясни прешлени, довело до масивна кръвозагуба Р престъпление по чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК, като на основание чл. 304 от НПК подсъдимият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение убийството да е извършено по особено мъчителен начин за убития, по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 2 от НК.             Като причини за извършване на деянието отчитаме ниското правно съзнание на подсъдимия и незачитането на установения правов ред, свързан със запазване живота и здравето на гражданите.               По наказанието               С оглед направените по-горе правни изводи, малцинството от съдебния състав намира за безспорно установени авторството, виновността и отговорността на подсъдимото лице за осъществен състав на престъпление по чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК. ПоР. това намира, че на същият следва да бъде определено наказание в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се вземат предвид разпоредбите на Общата част на НК, степента на обществената опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.             За извършено деяние, съставляващо престъпление по чл. 115 от НК, законодателят е предвидил наказание със специален минимум и специален максимум Р глишаване от свободаТ за срок от 10 (десет) до 20 (двадесет) години. Към датата на извършване на инкриминираното деяние Р 02.06.2015 г., подс. М. е бил непълнолетен Р навършил 16-годишна, но ненавършил 18-годишна възраст, поР. което по отношение на същия следва да намери приложение императивната правна норма по чл. 63 от НК, предвиждаща редукция на предвидените в Особената част на НК наказания за непълнолетните наказателноотговорни лица. Задължение за съда е първо да замени наказанието, предвидено за пълнолетните наказателноотговорни лица в санкционната част на осъществената наказателноправна норма от Особената част на НК, по реда на чл. 63, ал. 1 или 2 от НК и едва след това, в рамките на редуцираните предели, да индивидуализира наказанието, съобразно степента на обществена опасност на деянието и неговия извършител, така че същото да се яви едновременно необходимо, заслужено и целесъобразно (в този смисъл вж. и Ненов, Ив. Наказателно право. Обща част, кн. 1, Софи Р Р, 1992, с. 212; Стойнов, Ал. Наказателно право. Обща част. Второ издание, Сиела, 2019, с. 157; Гиргинов, А., З. Т.. Коментар на Наказателния кодекс. Обща част, т. ІІ, Софи Р Р, 2000, с. 404, както и константната съдебна практика Р ППВС  № 6/1975 г., т. 10, решение  № 8/1969 г. на ОСНК, решение  № 10/1970 г. на ОСНК, решение  № 397/1976 г. на ВС, І н. о., решение  № 9/1981 г. на ОСНК, решение  № 27/1988 г. на ОСНК, решение  № 335/2000 г. на ВКС, ІІ н. о., решение  № 1146/2006 г. на ВКС, ІІ н. о. и други). Това важи и за случаите, в които присъдата се постановява след навършване на пълнолетие от престъпния деец, извършил деянието като наказателноотговорно непълнолетно лице (вж. Постановление  № 6/1975 г. на Пленума на ВС, т. 10, решение  № 719/2007 г. на ВКС, ІІ н. о., решение  № 540/2008 г. на ВКС, І н. о. и други).             Предвид така определените от законодателя предели на наказанието, визирани в наказателноправната норма по чл. 115 от НК Р глишаване от свободаТ от 10 (десет) до 20 (двадесет) години, редукцията на наказанието за непълнолетни наказателноотговорни лица следва да се извърши по правилата на чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК (в този смисъл вж. решение  № 392/1985 г. на ВС, І н. о., в което изрично се приема, че гПо отношение на навършил шестнадесет години непълнолетен, извършил престъпление по чл. 115 от НК, предвиденото в закона наказание се заменя с по-леко по реда на чл. 63, ал. 2, т. 2, а не на т. 1 от Наказателния кодексТ). При прилагане на задължителната редукция за лица, извършили престъпление по чл. 115 от НК като непълнолетни, но наказателноотговорни, следователно, пределите на наказанието глишаване от свободаТ, което е предвидено като единствен вид наказание, което може да се наложи за това престъпление, са от 2 (две) до 8 (осем) години.             При индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия в рамките на редуцираните предели, малцинството от съдебният състав намира, че като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да бъдат съобразени липсата на предходна съдимост, изводимо от справката за същата, както и изминалия сравнително продължителен период от време между датата на извършване на инкриминираното деяние Р 02.06.2015 г., и тази на постановяване на окончателния съдебен акт на тази инстанция Р 21.03.2021 г., на границата на гразумния срокТ за продължителност на наказателното производство, съобразно критериите, установени от ЕСПЧ.             Малцинството от съдебният състав не преценява като смекчаващо отговорността на подсъдимия младата му възраст към момента на извършване на деянието, доколкото непълнолетието е отчетено от законодателя при предвиждане на задължителната редукция на наказанието, предвидено в Особената част на НК за извършеното престъпление от пълнолетни наказателноотговорни лица. ПоР. това и обстоятелството, че към датата на извършване на деянието подс. Й.М. не е бил навършил 18-годишна възраст, не следва да се преценява и от съда като самостоятелно смекчаващо отговорността му обстоятелство в процеса на индивидуализация на наказателната му отговорност. Отделно от това, към датата на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е бил навършил 17-годишна възраст, поР. което и възрастта му не е била по-близо до минималната, установена за наказателноотговорните лица.             Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, според малцинството от съдебния състав, следва да бъдат отчетени младата възраст на починалия Г.В.И. (роден на *** г.), обстоятелството, че деянието е извършено в светлата част на денонощието Р в 11.43 часа на 02.06.2015 г., на място, на което действията му биха могли да бъдат възприети от преминаващи лица Р на алея в парк гБорисовата г.Т, което сочи на особени хладнокръвие, дързост у престъпния деец и изразена решимост да осъществи намисленото престъпление; изхвърляне на оръжието на престъплението Р процесния нож, на труднодостъпно и скрито място - шахта, с което се цели избягване или най-малко изключително затрудняване разкриването на извършеното престъпление и заличаване съпричастността на подсъдимото лице към него; предприетите от подсъдимия други действия в тази насока, в частност за затрудняване на разпознаването му, изразяващи се в и това, че още на 03.06.2015 г. подс. Й.М. променил профила си в социалната мрежа гФейсбукТ, като вече се записал като гToo goodТ (на английски Р гтвърде добърТ), премахнал личните си снимки и ги заменил с други, на които не бил заснет той, и значителната целенасочена промяна на външния му вид, което също обективира усилия да остане неразкрит и да не понесе отговорност за извършеното от него престъпление.             Малцинството от съдебния състав не взе предвид, при формиране на изводите си относно конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител, високата степен на обществена опасност на извършеното деяние Р умишлено убийство, извършено с форма на вината гпрякТ, конкретен умисъл, като съобрази, че степента на обществена опасност на деянието е отчетена веднъж от законодателя при преценка дали определено деяние да бъде инкриминирано, втори път Р при очертаване на вида и пределите на предвиденото наказание за извършеното престъпление и не следва да се отчита трети път от съдилищата в процеса по индивидуализация на наказателната отговорност на престъпния деец.             Не следва да бъде съобразявано като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, според нас, извършването на деянието с хладно оръжие Р нож, с който е нанесен само един, но много силен удар в тялото на пострадалия, причинил му прободно Р порезно нараняване по предната повърхност на гръдния кош, в неговата лява долна третина, довело до масивна кръвозагуба. И това е така, тъй като тези обстоятелства се преценяват от гледна точка на съставомерността на деянието именно като довършено умишлено убийство по чл. 115 от НК, и с оглед конкретно проявената форма на вина от страна на престъпния деец Р гпрякТ, конкретен умисъл за умъртвяване на пострадалия и не следва да бъдат преценявани и на плоскостта на индивидуализацията на наказателната отговорност на престъпния деец.             Малцинството от съдебния състав не споделя и доводите на представителя на държавното обвинение, изложени в хода на съдебните прения, че като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да се преценява липсата на разкаяние за стореното, като съобрази, че това обстоятелство, макар и безспорно установено по делото, е израз на защитната позиция на подсъдимия по повдигнатото му обвинение и не може да се преценява като обстоятелство, утежняващо правното му положение. Друго би било положението, в случай че подсъдимият беше изразил съжаление за извършеното и искрено разкаяние за стореното. В този последен случай, това са обстоятелства, които безусловно биха били отчетени като смекчаващи отговорността му обстоятелства.             Предвид изложеното, досежно отчетените смекчаващи и отегчаващи отговорността на подс. М. обстоятелства, въз основа на които се преценява обществената опасност на деянието и неговия извършител, малцинството от съдебният състав намира, че не са налице нито многобройни, нито дори едно изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство, въз основа на които да се направи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание Р глишаване от свободаТ, за срок от 2 (две) години, се явява несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител, респективно Р да бъде приложен институтът по чл. 55 от НК.             Приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК се обуславя от две, кумулативно предвидени в наказателния закон предпоставки Р да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства, от една страна, а от друга Р и най-лекото, предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител.             Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най-ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления Р както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление Р определяне наказанието под най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието глишаване от свободаТ.             Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под гизключително обстоятелствоТ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в своята съвкупност значително намаляват степента на обществената опасност на конкретно извършеното деяние.             В конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства, следва да се приеме, че не са налице нито многобройни, нито дори едно изключително смекчаващо отговорността на подс. Й.М. обстоятелство, при което и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се явява прекомерно тежко спрямо конкретно проявената степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител. Напротив, личността на подсъдимия и извършеното от него деяние разкриват типичната степен на обществена опасност, визирана от законодателя при очертаване на престъпния състав по чл. 115 от НК.             Предвид изложеното, малцинството от съдебния състав намира, че наказанието, което следва да бъде наложено на подс. М. за извършеното от него престъпление с визираната по-горе правна квалификация, следва да бъде индивидуализирано при условията на общата разпоредба на чл. 54 от НК, при превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, обуславящ определянето му над средния, предвиден в закона размер. Като такъв конкретен размер, малцинството от съдебният състав намери за справедлив и достатъчно балансиращ интересите както на обществото и правосъдието, така и на подсъдимия, срока от 6 (шест) години. Наказанието глишаване от свободаТ за такъв срок ще изолира от обществото за достатъчно продължителен период от време подсъдимото лице, през който целите на наказанието по чл. 36 от НК биха могли да бъдат реализирани. С оглед на обстоятелството, че подсъдимият е извършил изключително тежко умишлено престъпление против личността, но и неговата млада възраст, реализирането на целите на наказанието е по-скоро реалистично. Изолирайки го от обществото в пенитенциарно заведение, от една страна ще се отнеме възможността на подсъдимия да извършва други престъпления, а от друга Р същият ще има реална възможност да претърпи положителна промяна на личността си, с оглед и рестриктивния режим в тези заведения, която би могла да доведе и до преоценка на основните човешки ценности и поправянето му, което е напълно постижимо, предвид възрастта на подсъдимото лице. В този период, компетентните държавни органи ще могат да му въздействат, вероятно по-интензивно, за да се постигне и тази най-важна, измежду визираните в чл. 36 от НК, цел. Отделно, така отмереното наказание, би послужило за коректив на евентуални нагласи за престъпно поведение и в останалите членове на обществото.             Предвид визирания размер на наказанието глишаване от свободаТ, който, според малцинството от съдебния състав, се явява справедлив, заслужен и съобразен с целите на наказанието, не би била налице една от формалноправните предпоставки за освобождаване на подсъдимия от изтърпяване на наказанието, по реда на чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК, а именно наложеното на подсъдимия наказание глишаване от свободаТ да е за срок до три години. Съгласно чл. 66, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от НК, когато съдът налага наказание глишаване от свободаТ до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, а за непълнолетните наказателноотговорни лица Р за срок от една до три години, ако лицето не е осъждано на глишаване от свободаТ за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. В конкретния по делото случай, наказанието, което следва да бъде наложено на подс. Й.М., безусловно следва да се определи в размер над средния, предвиден в закона, по съображения, които вече бяха изложени, и в размер повече от три години глишаване от свободаТ. Това обстоятелство изключва възможността изтърпяването на същото да бъде отложено с изпитателен срок, независимо от това, че подсъдимият не е бил осъждан преди извършване на престъплението на глишаване от свободаТ за друго престъпление от общ характер. Изложеното прави безпредметна и преценката на съда, дали за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения е наложително същият да изтърпи наказанието. Ето защо и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. гаТ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), подсъдимият би следвало да изтърпи наказанието си при първоначален гстрогТ режим.             От така определеното наказаниеглишаване от свободаТ, на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, според малцинството от съдебния състав, са налице предпоставките да се приспадне времето, през което подс. Й.М. е бил задържан с мярка за неотклонение гзадържане под стражаТ, включително и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, както и по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), като един ден гзадържане под стражаТ и задържане по ЗМВР се зачете за един ден глишаване от свободаТ, както и времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение гдомашен арестТ, като два дни гдомашен арестТ се зачетат за един ден глишаване от свободаТ.               По гражданските искове               Както категорично приема съдебната практика и теория Р деянието, което съставлява престъпление, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, е същевременно и деликт, по смисъла на чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) Р Тълкувателно решение  № 1 от 4.02.2013 г., по т. д.  № 2/2012 г., ОСНК на ВКС. В случая, според малцинството от съдебния състав, за подс. М., наред с наказателна отговорност, възниква и гражданска отговорност за причинените имуществени и неимуществени вреди на гражданските ищци, в резултат на извършеното деяние, съставляващо деликт, по смисъла на ЗЗД. ПоР. това, престъплението е източник и на облигационно правоотношение, като пострадалият, претърпял вреди от деянието, предмет на обвинението, респективно неговите наследници, е процесуално легитимиран да предяви в съдебната фаза на наказателния процес граждански иск за обезщетение на вредите от деянието, съставляващо престъпление, като се конституира в процесуалното качество на граждански ищец.             В настоящото производство, съдът е приел за съвместно разглеждане с наказателния процес предявените от родителите на пострадалия - А.Г.Г.-И. Р майка и законен представител на починалия, и В.П.И. Р баща и законен представител на починалия, граждански искове срещу подс. Й.И.М., за сумите от по 200 000 (двеста хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпени от същите неимуществени вреди в резултат на престъплението Р предмет на настоящото наказателно производство, ведно със законната лихва върху посочената сума, от датата на увреждането до окончателното изпълнение на задължението. Съдът е конституирал пострадалите А.Г.Г. РИ. и В.П.И. и в качеството им на граждански ищци (ГИ) в производството.             Така предявените граждански искове, както вече се посочи, имат своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Посочената разпоредба по един общ начин вменява в задължение на всички правни субекти да не нанасят вреда другиму Р както морална, така и материална. То има за цел да обезпечи признатата от Конституцията и законите на страната закрила на личността, като единство от телесен и духовен интегритет, както и на основните права и свободи на правните субекти.             Несъобразяването с това общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за нарушителя Р санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение за репариране на причинените   вреди Р било чрез възстановяване на съществуващото до момента на извършване на деянието фактическо или правно положение, било чрез престиране на парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената вреда, в случай, че възстановяването ѝ в натура е невъзможно, поР. естеството на накърненото благо. Това е съдържанието на гражданската отговорност на подс. Й.М., ангажирана в настоящото производство.             Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има обезщетителен характер, като едновременно с това представлява и едно предупреждение към причинителя на вредата и другите членове на обществото да не накърняват правата на останалите правни субекти и сочи последиците от неспазване на това задължение.             В синтезиран вид, елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде противоправно и виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди. Кумулативното наличие на тези елементи обуславя деликтната отговорност на подсъдимия в производството.             В конкретния по делото случай, според малцинството от съдебния състав, следва да се приеме, че всеки един от така посочените по-горе елементи на гражданския деликт, е налице. Така, безспорно се установи, че е налице деяние, изразяващо се в това, че на 02.06.2015 г., в 11.43 ч. в град С., в парк гБ. ***, подсъдимият е нанесъл на Г.В.И., ЕГН **********, с нож едно прободно - порезно нараняване по предната повърхност на гръдния кош, в неговата лява долна третина, довело до масивна кръвозагуба, в резултат на което настъпила смъртта на пострадалия. Деянието, осъществено от подс. Й.М., се характеризира с висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо Р обявено е за наказателнопротивоправно с диспозицията на наказателноправната норма по чл. 115 от НК, в която са очертани обективните и субективни признаци на умишленото убийство. Според малцинството от съдебния състав, по делото по категоричен начин е доказана и виновността на подсъдимото лице. Подсъдимият е осъществил деянието виновно, с форма на вината гпрякТ, конкретен умисъл.             В резултат на деянието и в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от обективна и субективна страна престъпление от подс. Й.М. Р губийствоТ, на ГИ А.Г.Г.-И. и В.П.И. Р родители на починалия Г.В.И., са причинени неимуществени вреди Р болки и страдания от загубата на техния  син Р починалият И., които, съгласно правилото на чл. 45 от ЗЗД и справедливостта, подсъдимият следва да репарира. С оглед гореизложеното, малцинството от съдебният състав застъпва тезата, че приетите за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство граждански искове са безспорно доказани по основание и като такива следва да бъде уважени.             Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Целта на обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, е да възмезди главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения, вследствие на увреждането.             При преценка по отношение на конкретния размер на обезщетението за причинените на ГИ неимуществени вреди от деянието, малцинството от съдебния състав намира, че следва да бъдат отчетени младата възраст на починалия Р същият е бил 16-годишен към датата на извършване на деянието, в самото начало на съзнателния си жизнен път и обстоятелството, че между ГИ А.Г.Г.-И. и В.П.И. и починалия, особено като тяхно първородно и най-голямо дете, е имало изградената силна емоционална връзка, изключителна привързаност и взаимна помощ и подкрепа. ПоР. това, малцинството от настоящия съдебен състав прецени, че претърпените болки и страдания от ГИ А.Г.Г.-И. и В.П.И., в резултат на загубата на техния най-голям син, са изключително дълбоки, сериозни и непреходни. Всеки един от ГИ е изгубил моралната опора на първородното им дете, като е изпитал и продължава да изпитва изключителни страдания и емоционална травма, вследствие причинената му насилствена смърт.             По така изложените съображения, малцинството от съдебния състав намира, че предявените граждански искове следва да бъдат уважени до пълния им предявен размер от по 200 000 лева за всеки от ГИ, който съответства на причиненото на ГИ изключително страдание и душевни болки, вследствие отнемането на живота на непълнолетното им дете.             Този извод не се разколебава от обстоятелството, че според малцинството от съдебният състав подс. Й.М. не следва да отговаря за вменения му квалифициран признак на убийството по чл. 116, ал. 1, т. 6 от НК, по съображенията, изложени по-горе. Сам по себе си, механизма на извършване на инкриминираното деяние може да е от значение за обема на преживените болки и страдания от страна на наследниците на пострадалото лице, но това не е задължително. Макар и в конкретния случай убийството да не е извършено от страна на подсъдимото лице по особено мъчителен за жертвата начин, само по себе си то е причинило изключителни болки и продължителни, а със сигурност и продължаващи, емоционални страдания и душевни терзания на родителите на починалия, вследствие на загубата на техния син, явяващо се и първородно дете, което обуславя осъждането на подсъдимия да заплати обезщетение за причинените на ГИ страдания в пълния предявен от ГИ размер. Именно такъв размер се явява справедлив, съобразно критериите, визирани в чл. 52 от ЗЗД, според останалите в малцинство членове на съдебния състав.               По разноските               Предвид всичко изложено по-горе в подкрепа на тезата на малцинството на съдебния състав, че по делото са безспорно доказани авторството, виновността и отговорността на подс. Й.И.М. по отношение на деянието, обективно и субективно съставомерно по чл. 115, вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК, намираме, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, и, на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК, осъден да заплати направените по делото разноски, включително и тези, сторени от ЧО и ГИ А.Г.Г.-И. и В.П.И. за участие в съдебното производство.             С оглед, обаче, правната същност на настоящото особено мнение към оправдателна присъда и липсата на известност, към настоящия момент, относно резултата от упражнения редовен инстанционен контрол върху присъдата на мнозинството от съдебния състав, намираме, че въпросът за определяне на конкретния, точен размер на разноските, следва да бъде решен след приключване на наказателното производство по делото, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК.             В случай на окончателна осъдителна присъда, подсъдимият Й.М. следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата и сумата от 16 000 (шестнадесет хиляди) лева, представляваща държавна такса, в размер на 4 % (четири процента) върху уважените граждански искове.               Така мотивирани, постановихме особеното си мнение към присъдата.                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: .........................................                                                                                                (съдия Руси Алексиев)                                                                   СЪД. ЗАСЕДАТЕЛ: ........................................                                                                                                      (М.С.)